№ 17864
гр. София, 14.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110121673 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс
(чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „фирма АД,
ЕИК ***************, срещу ответника Н. ХР. К., ЕГН **********, за признаване за
установено съществуването на вземания по заповед за изпълнение на парично задължение
от 20.02.2021 г., срещу която длъжникът е възразил в срок, като в законоустановения срок
ищецът е изпълнил указанията на съда и е предявил исковете си, за което е представил
доказателства по заповедното производство.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е допустимо и
относимо към правния спор, предмет на делото, с оглед което следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПО ИСКАНЕТО на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза със задачи, посочени в исковата молба, съдът ще се произнесе след изслушване
становището на страните с оглед възраженията на ответника.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.11.2022 г. в
13,30 часа, за когато да се призоват страните чрез процесуалните им представители.
1
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка от деловодните системи на СРС налице ли са други дела
между същите страни и ако такива се установят - да се изиска информация какъв е техният
предмет и на какъв етап се намира производството.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК от ищеца „фирма АД, ЕИК ***************,
срещу ответника Н. ХР. К., ЕГН **********, са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2716,73 лева, представляваща
предсрочно изискуема главница по Договор за издаване на кредитна карта на физически
лица от 25.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда 01.02.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането.
сумата от 574,40 лв., представляваща възнаградителна лихва върху главницата
дължима за периода 30.11.2016 г. – 04.10.2020 г.,
сумата от 333,43 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 30.11.2016 г.
до12.03.2020 г.,
сумата от 45 лева такса за периода от 30.11.2016 г. до 19.01.2021 г.
сумата от 137 лева такса за периода от 30.11.2016 г. до 19.01.2021 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 20.02.2021 г. по ч .гр. дело № 6011/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен Договор за кредитна карта на
физически лица от 25.07.2014 г., по силата на който ответникът е използвал банков кредит в
размер на 3043,70 лева. От 30.11.2016 г. ответникът преустановил плащания по картата,
поради което и след неизпълнение на задължението да плати две минимални месечни
вноски по извлечението от 30.11.2016 г. и 30.12.2016 г. на основание чл. 20.2. от ОУ банката
упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с уведомяване на длъжника
на 04.10.2020 г. Претендира лихва и такси за блокиране на картата от 15 лева, такса за
администриране на просрочен кредит в размер на 30 лева, 137 лева – разноски по
уведомяването за периода от 30.11.2016 г. до 19.01.2021 г. за връчване на уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост и справки за адрес и нотариална покана, които били
уговорени между страните и дължими с оглед неизпълнение на задълженията по договора.
При тези твърдения, моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
2
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез адв.
С.Т., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва, че лимитът по
кредитната карта е отпуснат и кредитната карта е издадена и предадена на ответника заедно
с ПИН. Излага, че не е отправял искане за издаване на кредитна карта. Оспорва, че
представените ОУ са приложимите към договора. Възразява за изтекла погасителна
давност за вземанията. Оспорва извлечението от счетоводни книги. Твърди, че банката е
завела друго дело със същия предмет. Излага подробно доводи относно началото на
погасителната давност по револвиращия кредит. Възразява, че клаузите на договора са
неравноправни, тъй като не са индивидуално договорени. Възразява за шрифта на договора.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски по чл. 38 от ЗАдв.
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че между него и ответника
е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит с твърдяното съдържание, по
силата на който е предоставил на ответника кредит чрез използване на кредитна карта; че
ответникът е усвоил кредита в размера, посочен в исковата молба; размера на уговорената
между страните възнаградителна лихва; че е настъпила предсрочната изискуемост на
кредита – неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя и надлежно
обявена предсрочна изискуемост; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на
обезщетението за забава и основанието, на което са възникнали вземанията за такси.
В тежест на ищеца е да докаже основания за спиране и прекъсване на погасителната
давност, ако твърди такива.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
УКАЗВА на страните, че с оглед възраженията за неравноправност на клаузите от
договора, тъй като не са уговорени индивидуално, имат възможност в едноседмичен срок
от връчване на настоящото определение, с писмена молба с препис за насрещната
страна, да вземат становище по сочените възражения и да ангажират доказателства в тази
връзка.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т.
3 и 4 от ГПК обстоятелствата НЯМА.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
3
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4