Р Е Ш
Е Н И Е
№...................../......................2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на шести март през 2020
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 6360 по описа
за 2010 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 537561 г. От 16.11.2018 г., постановено по гр.д. № 90591/2017 г. на СРС, 61 състав, е осъдено
„АЛК“ АД да заплати на Т.И.И. сумата 250 евро, представляваща обезщетение за
закъснял полет VBB4002 от Ираклион до София на 07.05.2014г. с повече от три
часа, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба- 29.12.2017г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 7
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение
на полети, както и сумата 50лв., представляваща направени пред
настоящата инстанция разноски, изразяващи се в платена държавна такса и сумата
450лв., представляваща направени пред настоящата инстанция разноски, изразяващи
се в платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника „АЛК“ АД с искане за отмяната на решението и отхвърляне на
иска. Излагат се оплаквания за нарушение на процесуалните правила поради
необсъждане на всички възражения на ответника пованието, на коетосе иска
обезщетение- за закъснение при излитане или кацане на полет. Оспорва извода по
обжалваното решение, че между ищеца и ответника по делото има облигационно
отношение за въздушен превоз, оспорва събраните по делото писмени доказателства
да удостоверяват такъв договор, оспорва те да доказват, че ищецът притежава
самолетен билет и да е в списъка на допуснатите пътници на борда на самолета,
както и възразява за липсата на надлежен превод на български език на
документите на чужд език. Оспорва и извода за доказаност на закъснение на полета
повече от 3 часа при кацането му.
Въззиваемата страна – ищец Т.И.И. оспорва
жалбата с писмен отговор, с възраженията,
че решението не страда от сочения от жалбоподателя пороци. Уточнява, че
вземането му за обезщетение се основава на закъснение на полета при кацане и на
предвидената специалната отговорност на ответника като превозвач по силата на
чл.7, ал.1 от Регламент (ЕО) 26182004 г. да
обезщети пътниците за закъснял/отменен полет, а качеството си на пътник на
процесния полет VB
4002 планиран
за 07.05.2017 г. е доказал със събраните по делото писмени доказателства, както
и с нови такива, представени пред въззивния съд. Оспорва възражението на
ответника, че не е доказано закъснение на полета, за което ангажира и нови
доказателства пред въззивния съд Моли жалбата да се остави без уважение и се
потвърди решението, претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Съобразно оплакванията с
въззивната жалба, спорни пред въззивния съд са фактите относно наличието на
облигационни отношения между страните по договор за въздушен превод на пътници
и качеството пътник на ищеца за процесния полет, също и факта на твърдяното
закъснение при кацане на полета повече от 3 часа.
За да уважи предявения иск за
обезщетение при закъснял полет повече от 3 часа съгласно чл.7, ал.1, б.а от Регламент
(ЕО) 26182004 г. , първоинстанционният съд е приел, че е установено по делото,
че е налице облигационно правоотношение
между страните, възникнало въз основа на договор за превоз, по силата на което
ответникът се задължил да превози ищеца от Ираклион, Гърция до София, България,
че е налице закъснение на полета от 8 часа, че няма спор разстоянието между
Ираклион, Гърция до София, България да е 831,43км., че ответникът не може да се
освободи от отговорност за обезщетение, тъй като не са представени
доказателства, че полетът е извършен навреме, нито че закъснението се дължи на
събитие, което не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на
съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради
своето естество или произход, поради което е приел, че искът за обезщетение от
250 евро е основателен.
Въззивният съд, при
преценка на събраните по делото доказателства в първоинстанциноното
производство, както и на новите доказателства, допуснати и събрани от въззиния съд по
реда на чл.266, ал.2, т.1 от ГПК, споделя изложените в обжалваното решение фактически и правни изводи на
първоинстанционния съд по основателност на иска за обезщетение за сумата от 250 евро и на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, без да ги повтаря
подробно.
В допълнение и по
наведените с въззивната жалба довод за неправилност на решението и по спорните факти,
въззивният съд намира следното:
Установява се, че
ищецът има качеството на пътник на процесния полет VBB4002 от Ираклион до София
, планиран за 07.05.2014г. от 20,00 часа
и кацане в 21,30 часа, което се подкрепя както от събраните пред СРС писмени
доказателства, така и от новите такива, събрани от въззивния съд, сочещи, че
ищецът е сред пътниците за този полет, за който „ТЕЗ тур- Б.“ ООД се е задължил
да сключи договор с ответника за чартърен полет по силата на договора си от
26.01.2017 г. с „А. х. и.“ АД за
обединяване усилия за този чартърен полет. На ищеца е бил издаден хартиен билет
за този полет, приет в доказателствено копие пред СРС, което удостоверява
качеството му на пътник за този полет. Оспорването от страна на ответника на
превода на български език на този билет, както и на другите преводи на бълг.език,
представени пред СРС, не е доказано
поради неактивност на ответника да поеме разноските за назначения от съда
преводач. Представения пред въззивния съд нов документ-списък на пътниците по
договора между двете горепосочени туристически дружества, съдържа имена на
пътниците с латински букви, като е представен заверен превод на името по т.22- И./Т.
Г-н, който превод не е оспорен при приемането на документа пред пред въззивния
съд. Така, направеното възражение от
ответника за липсата на облигационно отношение между страните и за оспорване
качеството на ищеца на пътник на процесния полет, се явява неоснователно.
Неоснователно се явява
и възражението на ответника по жалбата за недоказване закъснение на полета
повече от 3 часа. Както събраното пред СРС писмено доказателство от офиса на
летището в Ираклион, така и новото, събрано от въззивния съд, писмено
доказателство от РВД-София от 29.11.2018 г., удостоверяват, че процесният полет
VBB4002 от Ираклион до София, планиран да стартира на 07.05.2014г. в 20,00 часа
местно време, е излетял на 08.05.2014 г. в 3,30 часа местно време, и е кацнал
на летище в София в 2,35 часа. Планираното време на полета е бил 1,30 ч. т.е
кацане в 21,30 ч. местно време-налице е закъснение при кацане около 7 часа,
които факти относно полета и превозвача и закъснението са и бил признати от
ответното дружество с изпратеното от дружеството до ищеца електронно писмо на имейл поща на 04.07.2017г.,
макар с това ел.писмо ответникът да сочи като причина за своето освобождаване
от отговорност за забавянето да са извънредни обстоятелства, които не е можело
да се избегнат. Такива извънредни обстоятелства, обаче, не са конкретизирани,
нито доказани по делото. Ето защо въззивният съд приема, че не е налице причина
за освобождаване на ответника от отговорност за плати обезщетение на ищеца като
пътник на полет, кацнал със закъснение повече от 3 часа, и му дължи обезщетение
за причинените вреди от загуба на време
равна или повече от три часа, която хипотеза е приравнена на отмяна на полет, съгласно Регламент (ЕО)
26182004 г. и практиката на СЕС. При липсата на други оплаквания с въззивната
жалба относно фактите, приети за установени от първоинстанционния съд и
пораждащи в полза на ищеца правото на обезщетение, извън тези касаещи
качеството на пътник на ищеца и облигациононто задължение на ответника да е
превозвач, и относно времето на кацане и закъснението на процесния полет, то
въззивният съд приема, също като първоинстанционния съд, поради ограничението
по чл.269 от ГПК, че са налице и другите
изискуеми предпоставки за вземането на ищеца за обезщетение по посочения
Регламент, и размера на това обезщетение според дължината на полета, в размер
на 250 евро.
Поради съпвадане изводите на
двете съдебни инстанции, решението следва да се потвърди, вкл. и в частта за
разноските.
По
разноските за въззивната инстанция :
Поради неуважаване на
жалбата, направените от жалбоподателя разноски остават в негова тежест. Въззиваемата
страна-ответник има право на разноски по чл.78, ал.3 от ГПК за защита от адвокат, според списъка по
чл.80 от ГПК и доказателствата за сторени такива-платено адв.възнаграждение по
договор, в размер на 360лв. , при липсата и на оспорване по смисъла на чл.78,
ал.3 от ГПК.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 537561 от
16.11.2018 г., постановено по гр.д. № 90591/2017 г. на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА „АЛК“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, адрес на управление ***, да заплати на Т.И.И. с ЕГН **********о*** ******,
със съдебен адрес;***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 360 лева
разноски за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.