РЕШЕНИЕ
№ 8965
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110163213 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Н. П. В. срещу "***" с която са
предявени искове за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително
изпълнение срещу ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист на
30.12.2010 г. по ч. гр. д. № 3978/2008 г. по описа на РС – Перник и се води изп. д. №
20227900401796 по описа на ***, с рег. № 790 на КЧСИ, с район на действие СГС, а именно:
820.39 лв. – цена на електрическа енергия, ведно със законната лихва от 12.08.2008 г. до
окончателното плащане; 82.13 лв. – мораторна лихва за периода от 21.01.2007 г. до
14.07.2008 г.; 88 лв. – разноски по делото. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че изпълнителният лист е издаден по заповедно производство, без да е
провеждано исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, поради което счита, че за
вземанията е приложима 3-годишната давност. Излага, че въз основа на изпълнителния лист
по молба на взискателя от 29.12.2011 г. е образувано изпълнително дело, като последното
валидно изпълнително действие по него е от същата дата, поради което производството е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди, че по молба на взискателя от
27.10.2022 г. е образувано изп. д. № 2337/2022 г. по описа на ***, с рег. № 813 на КЧСИ, с
район на действие ОС – Перник, което впоследствие поради липса на местна компетентност
е прехвърлено при ***, където се води под № 20227900401796. Счита, че вземанията по
изпълнителния лист са погасени по давност преди образуването на второто изпълнително
дело на 27.10.2022 г. Правния си интерес от предявените искове обосновава с наличието на
висящо изпълнително производство, по което му е наложен запор на банкови сметки.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, в който ответникът
оспорва предявените искове. Счита за приложима към процесните вземания 5-годишната
давност. Твърди, че въз основа на изпълнителния лист на 29.12.2011 г. е образувано изп. д.
№ 2021/2011 г. по описа на ***, като с молбата за образуване са поискани множество
изпълнителни действия, които са и извършени. Излага, че на 18.02.2017 г. това
1
изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Сочи, че са
предприети нови активни действия чрез инициирането отново на изпълнително
производство, като въз основа на молба от 27.10.2022 г., съдържаща искания за извършване
на конкретни изпълнителни действия, е образувано изп. д. № 2337/2022 г. по описа на ***, с
което давността е прекъсната. Твърди, че делото е изпратено по подсъдност на ***, където е
образувано под № 1796/2022 г. Излага, че по това дело са наложени запор на банкова сметка
на длъжника на 08.11.2022 г. и запор на трудовото му възнаграждение на 19.12.2022 г., с
което давността отново е прекъсната, за което успеваемостта на изпълнителните действия е
без значение. Акцентира, че евентуално настъпилата перемпция няма значение за давността.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те
са насочени към установяване незаконосъобразност на предприетото принудително
изпълнение срещу ищеца поради изтичане на погасителната давност за сумите, за които е
образувано изпълнителното производство.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да
обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително
изпълнение срещу него за сумите – предмет на образуваното изпълнително производство.
Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране
и/или прекъсване на погасителната давност.
В случая с Определение № 12202/30.03.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че в полза на *** срещу Н. П. В. е издаден изпълнителен лист от 30.12.2010
г. по ч. гр. д. № 3978/2008 г. по описа на РС – Перник и въз основа на него се води изп. д. №
20227900401796 по описа на ***, с рег. № 790 на КЧСИ, с район на действие СГС, за
следните вземания: 820.39 лв. – цена на електрическа енергия, ведно със законната лихва от
12.08.2008 г. до окончателното плащане; 82.13 лв. – мораторна лихва за периода от
21.01.2007 г. до 14.07.2008 г.; 88 лв. – разноски по делото. Предвид това и с оглед
релевираното с исковата молба възражение за давност съдът намира, че предявените искове
са процесуално допустими, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо
длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен
иск по чл. 439 ГПК, т.е. признато е за установено, че не са налице материалноправните
предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на
задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на
поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които
са предмет на изпълнителното производство, е предявяването на отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното събиране на
вземанията. От изложеното следва, че ищецът има правен интерес от предявените
отрицателни установителни искове.
Страните не спорят, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в законна
сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, без да е провеждано
исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. При това положение за приложимия
давностен срок съдът се позовава на Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по
описа на ВКС, IV ГО, в което е прието следното: „Чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато
вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е
определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното
2
тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане в сила на
разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в
сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което
решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с
влязлата в сила заповед за изпълнение, поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл.
414, ал. 2 ГПК“. В Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV
ГО, изрично е прието следното: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение“. Настоящият съдебен състав
изцяло споделя горното становище на върховната съдебна инстанция, поради което приема,
че за процесните вземания приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът
на новата давност е 5 години независимо от характера им на „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, след като в случая същите са установени с правораздавателен
акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо – влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, която е задължителна за всички съдилища, учреждения
и общини по отношение на установеното със заповедта правно положение /чл. 297 ГПК/, и
със забрана за пререшаване на въпроса, отнасящ се до него, освен в случаите, когато законът
разпорежда друго /чл. 299 ГПК/.
Видно е от представените по делото доказателства, че изпълнителният лист въз основа
на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издаден на 30.12.2010 г. При
липсата на данни за датата на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника следва да се
приеме, че най-късно на 30.12.2010 г. срокът за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е
бил изтекъл и от тази дата заповедта за изпълнение е влязла в сила. Следователно
релевантните факти за заявеното с исковата молба несъществуване на правото на
принудително изпълнение – изтекла погасителна давност, са тези, които са настъпили след
30.12.2010 г. /чл. 439, ал. 2 ГПК/, т.е. за основателността на предявените искове следва да се
установи, че след 30.12.2010 г. е изтекъл 5-годишният давностен срок за вземанията, без да
са настъпили обстоятелства, водещи до неговото спиране и/или прекъсване.
Страните не спорят, а и от отбелязването на гърба на изпълнителния лист е видно, че
въз основа на него е образувано на 29.12.2011 г. изп. д. № 2221/2011 г. по описа на ***, с
рег. № 813. Установява се от това отбелязване, че последното валидно изпълнително
действие по него е извършено на 29.12.2011 г. Ответникът в откритото заседание изрично се
отказва от доказателственото си искане за събиране като писмени доказателства на
материалите по това изпълнително дело, поради което е недоказано твърдението му в
отговора за извършени множество изпълнителни действия по първото изпълнително дело,
имащи прекъсващ ефект по отношение на погасителната давност. Предвид изложеното
съдът намира, че изп. д. № 2221/2011 г. по описа на *** е прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, считано от 30.12.2013 г., като е ирелевантно дали съдебният изпълнител е
постановил нарочен акт и кога. От друга страна, съгласно ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС“, а в случая първото изпълнително
дело, образувано въз основа на процесния изпълнителен лист, е заведено преди приемането
на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от което следва, че
давността за вземанията по изпълнителния лист не е текла до неговото прекратяване по
силата на закона, настъпило на 30.12.2013 г.
От 30.12.2013 г. нататък не са извършени изпълнителни действия, годни да прекъснат
погасителната давност за вземанията, поради което тя е изтекла, считано от 31.12.2018 г.
Молбата за образуване на второто изпълнително производство, съдържаща искане за
извършване на конкретни изпълнителни действия и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, е подадена на
27.10.2022 г., т.е. след изтичане на давността, поради което е без значение какви
3
изпълнителни действия са предприети по него, защото те не могат да прекъснат вече
изтеклата погасителна давност.
По изложените съображения предявените искове са изцяло основателни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
сторените по делото разноски, включително му се дължат съгласно т. 5 от ТР № 6/06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разноските в обезпечителното производство,
които в случая се свеждат до заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на
ответника за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар в производството по
обжалване на определението за допускане на обезпечение е неоснователно, защото той
напълно съответства на минималния размер по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На ищеца не се дължат разноски в
размер на 6.90 лв., включващи държавна такса за издаване на обезпечителна заповед и такса
за банков превод, защото за това действие в ТДТССГПК не е предвидено заплащане на
държавна такса, поради което липсва основание за възлагане на неправилно заплатената
такава и свързаната с нея такса за банков превод в тежест на насрещната страна.
По изложените съображения съдът намира, че общият размер на дължимите на ищеца
разноски възлиза на сумата от 851.55 лв., включваща: 50 лв. – държавна такса; 1.55 лв. –
такса за банков превод; 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за исковото
производство; 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение в производството по
обжалване на определението за допускане на обезпечение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Н. П. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. С.,***, срещу "***" ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„***“ № *, „**“, искове с правна квалификация чл. 439 ГПК, че ответникът няма право на
принудително изпълнение срещу ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен
лист на 30.12.2010 г. по ч. гр. д. № 3978/2008 г. по описа на РС – П. и се води изп. д. №
20227900401796 по описа на ***, с рег. № ** на КЧСИ, с район на действие СГС, а именно:
820.39 лв. – цена на електрическа енергия, ведно със законната лихва от 12.08.2008 г. до
окончателното плащане; 82.13 лв. – мораторна лихва за периода от 21.01.2007 г. до
14.07.2008 г.; 88 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА "***" ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***“ № *,
„**“, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Н. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 851.55 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4