Р Е Ш Е Н
И Е №
гр. Велико Търново , 29.06.2020 година
Великотърновски
районен съд, осми състав в публично
заседание на 4.06.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Д.Бабекова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3879/
Иск с
правно основание чл. 127а, ал. 2 от Семейния
кодекс
Ищцата Н.А.М., чрез пълномощника си адв.Д.
от ВТАК твърди в исковата си молба, че от
фактическото съжителство с ответника е
родено детето Зелин. Изтъква, че след раздялата на родителите тя и детето
заживели в жилище, собственост на нейните родители, пребиваващи в Германия.
Сочи, че желае да се установи при родителите с в Германия , за да разчита на
помощта им при отглеждане на детето, след като тя започне да работи. Твърди, че
бащата е отказал да даде съгласие за това, поради което моли съда да постанови
решение, с което да замести липсващото съгласие на бащата, като разреши на
малолетното дете да пътува до Република Германия придружавана от майка си, или
упълномощено от нея лице, без да се иска предварително писмено съгласие на бащата, до навършване на
пълнолетие на детето и без ограничения в броя на пътуванията. В съдебно
заседание поддържа молбата лично и чрез пълномощника си. Претендира разноски.
Ответникът Б.М.Б. е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че иска е
неоснователен. Не оспорва, че с ищцата са родители на малолетното дете и че са
разделени. Оспорва, че единствено в Германия бъдещето на детето може да бъде
осигурено.Твърди, че и тук ищцата може да разчита на помощ, както от него, така
и от неговите близки. Заявява, че не е преставал да се интересува от детето, да
се среща с него и да му дава издръжка , въпреки опитите на майката да
препятства контактите им във връзка с водено дело пред ВТРС по иск с правно
основание чл.127 от СК. Сочи, че не е охранен интересът на детето и че ищцата
всъщност иска заместващо съгласие не за конкретен период, а с оглед емигриране
в чужбина. Моли съда да отхвърли иска,
като неоснователен. В съдебно заседание лично и с пълномощника си адв.А. от
ВТАК поддържа изложеното становище в отговора.Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното :
От представеното и прието като
доказателство по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане №1382/22.07.2009 г. на Община Плевен
се установява, че З. е родена на *** г. от майка Н.А.М. и баща Б.М.Б.. След раздялата на родителите детето, което е
ученичка в Основно училище "Христо Ботев" гр.Велико Търново живее с
майка си. С Решение № 169/6.02.2020
г. по гр.д.№ 3589/2019 г. на ВТРС родителските права са предоставени за
упражняване на майката; определено е местоживеенето на детето по местоживеене ***; на бащата е определен описания в решението
режим на лични контакти с детето. От социалния доклад изготвен от ДСП Велико
Търново се констатира декларираното от майката намерение да се установи при
родителите с в Берлин, както и изразеното от малолетното дете съгласие и
желание за това. Бащата не дава съгласие , като е заявил, че условията за живот
в квартирата на бабата и дядото в Берлин не са подходящи, тъй като там живеят
още вуйчото на детето със съпругата и двете си деца. Изразил е притеснения
относно евентуалната невъзможност за осъществяване на личните си контакти с
дъщеря си, ако тя замине в Германия. В
съдебно заседание ищцата лично заяви, че иска да се установи в Германия, където
живеят всичките ѝ роднини, на чиято помощ ще разчита. Твърди, че бащата
работи в Германия и постоянно пътува , тоест контактите му с детето няма да
бъдат препятствани. От своя страна ответникът обясни, че е сменил работното си
място и съгласно представения трудов договор работи в гр.Велико Търново. Имал
намерение да замине за Германия, но предложените му тук условия го
удовлетворили. Противопоставя се на искането на ищцата и заявява, че няма да
даде съгласие за пътуване на детето, освен ако то не е в рамките на един месец
през лятото. Св. М. обясни, че познава двете страни. Знае, че
всички роднини на ищцата живеят и работят в Берлин. Твърди, че братът на ищцата
и семейството му вече живеят в друго жилище, а апартамента на бабата и дядото е
достатъчно голям. Според нея родителите на ищцата си идват в България за по
един месец през лятото, обикновено в края на юли. Детето и споделило, че иска
да живее в Германия. Св. М. познава страните. Според него ответника ходи да
работи в чужбина, включително в Германия. Заявява, че всички роднини на ищцата
са в Германия, а детето е било там и е споделило, че и харесва. Св. М. заявява,
че познава страните. Майката искала да
заживее с детето при роднините си в Германия, но бащата не бил съгласен с това.
Сега момичето живеело с майка си, но се срещало и с баща си. Св.М. потвърждава , че бащата и детето са
привързани един към друг. Според него бащата ходи в Германия за по няколко дни.
Твърди, че не е чувал от него намерения да се установява трайно в чужбина. Изслушана по реда на чл.10,ал.1 от Закон за
закрила на детето малолетната Зелин навършила десет години излага, че живее с
майка си и учи в ОУ "Христо Ботев", а баща и живее близо до тях. Обяснява, че не е свикнала
да се разхожда с баща си, но той се държи добре с нея. Посещавала е дядо си и
баба си в Германия заедно с родителите си. Заявява, че там и харесва и има приятели, с които се е
запознала и които живеят в чужбина , но си идват и в България. Знае за
намерението на майка си да се преместят в Германия и иска да отиде с нея. Счита, че няма да тъгува за близките си
в България, защото ще си идва през лятото. Смята да учи и през лятото да си идва в България , а през останалото време да се чува с баща си по телефона и чрез
интернет.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 127а, ал. 2 от СК при
разногласие между родителите относно въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът се решава
от районния съд след изслушване на другия родител. В настоящия случай безспорно
се установи факта, че липсва съгласие на другия родител – бащата на детето за даване на
исканото от ищцата съгласие малолетното им дете да пътува неограничен брой пъти
до Германия до навършване на пълнолетие, придружено само от майката, или
упълномощено от нея лице, което прави иска процесуално допустим. Установи се по безспорен начин, че
родителските права върху малолетното дете на страните са предоставени за
упражняване на майката , при определен режим на лични отношения с бащата.
Безспорно се потвърди и декларираното от ищцата намерение да се установи заедно
с детето при родителите си в Германия, като същото обосновава с липсата на
подкрепящ я кръг в България, обратно на наличния такъв в Германия и по-добрата
си житейска реализация, включително за бъдещето на детето. От друга бащата отказва да даде съгласието си
за пътуване на детето, мотивиран именно от намерението на ищцата, което счита,
че ще ограничи постановения му със съдебен акт режим на лични отношения с
детето. Съгласието на детето да живее с майка си при роднините си в
Германия бе изразено лично от него пред
съда. Детето демонстрираше очевидно желание това да се случи, като декларираше
намеренията си да не прекъсва връзката си с баща си, роднините и приятелите си
в България. При решаване по същество на спора по този
иск следва да се има предвид, че
възникналото разногласие между родителите относно разрешаване пътувания
на детето в чужбина е от категорията на спорна съдебна администрация, при
решаването на което съдът прави преценка по целесъобразност. В производството
по реда на чл. 127а, ал.2 от СК съдът не е обвързан от формулираното от
молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени държави. В рамките на заявеното искане съдът
разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от време, различен от
първоначално заявения и до определени държави, част от поисканите с молбата,
или да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещ и
най-важен при решаване на спора е висшия интерес на детето. Според правата, разписани в Конвенцията за правата на детето, правото на децата да напускат която и да е
страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и са
необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото
здраве, или морал, или правата, или свободите на други лица и които са
съвместими с другите им права, признати в тази Конвенция. Според трайната
съдебна практика на ВКС съдът при решаване на спора по чл. 127а от СК следва да
се ръководи единствено и само от интереса на детето. Този интерес съдът
определя конкретно, за всеки отделен случай, съобразно установените по делото
обстоятелства относно фактите, обуславящи необходимостта за пътуване, мястото,
условията и средата, при които детето ще пребивава. С ТР № 1/2016 г. от 3.07.2017 г. по т.д.№1/2016
г. ОСГК на ВКС приема, че съдът може да
разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в
чужбина без съгласието на единия родител за пътувания в определен период от
време и/или до определени държави, респективно държави, чийто кръг е
определяем, тъй като неограничените като период , време и места за пътуване разрешения не биха
защитили в достатъчна степен интересите на детето. При постановяване на
съдебния си акт, с който се разрешава възникналия спор между родителите съдът
следва да направи задълбочена преценка и анализ на доказателствения материал с
цел да постанови решение, с което да се защити максимално интереса на детето
при пътуването му в чужбина, а наложените ограничения в режима на пътуване да
отчитат и отношенията между родителите и детето, свързани не само с
емоционалната близост на детето с родителя, при който живее, но и с интересите
на родителя, комуто е определен режим на лични отношения. Преценявайки
направеното от ищцата искане поддържано
и в съдебно заседание е очевидно, че ищцата не желае заместващо съгласие за
инцидентни пътувания на детето в чужбина, свързани с посещение на близките
роднини, туризъм, културни или спортни прояви, а цели трайното и установяване,
нейното и на детето в Република Германия. Според даденото от ВКС тълкуване,
което е задължително в правоприлагащата дейност на съдилищата в тази хипотеза
съдът не бива да допуска разрешението за пътуване да води до промяна на
местоживеенето на детето, ако искането за разрешение не е съпроводено с искане
за промяна на местоживеенето на детето. При наличието на съдебен акт , според
който родителските права върху малолетното дете са възложени на ищцата и е
определено детето да живее при нея в гр.Велико Търново искането и да се замести
съгласие на бащата, с което да се разреши неограничен брой пътувания на
малолетното дете до Германия до навършване на пълнолетие, мотивирано от
крайната цел- промяна на фактическото местоживеене на майката и детето в
Германия е неоснователно, без да е направено преди това, или едновременно с
това искане за промяна на местоживеенето на детето. При потвърдения отказ на бащата за даване на съгласие за
пътуване и доколкото съдът разрешава спора между родителите, съобразявайки
интереса на детето настоящият състав на ВТРС в конкретния случай счита, че
следва да замести съгласие на бащата за пътуване на детето до Германия, но за
ограничен период от време и брой на пътуванията. Установи се, че детето има
близки роднини в Берлин- баба, дядо по
майчина линия, вуйчо, братовчедки, както и създадени приятелства с други деца.
Детето споделя приятните си впечатления от посещенията си в Германия, както и
желанието си отново да отиде там. Съдът намира, че е в интерес на детето освен
да общува повече с роднините си, да развива културата си, да учи чужд език в
реална среда, да обогатява познанията си за света като цяло, тоест пътуванията
до Германия ще се отразят благотворно на развитието на малолетното момиче. В този аспект отказът на бащата обоснован с
определения му режим на лични контакти следва да бъде преодолян с даване на заместващо
съгласие, доколкото съдът ще разреши краткосрочни пътувания в чужбина за
определен период. Така, както е мотивирал и ВКС в цитираното ТР, е налице
минимална възможност от конфликт между правото на детето да пътува свободно и
правото на лични отношения с другия родител, но след като пътуванията са в
интерес на детето, засегнатият родител следва да търпи временно ограничение на
правата си. Конкретно в случая съдът счита, че е подходящо да даде разрешение
за пътуване на Зелин до Германия, придружавана от майка си, или упълномощено от
нея лице без да е необходимо писмено съгласие на бащата, за период от две
години, считано от влизане в сила на съдебното решение, за по един месец през
лятото, както и още два пъти по десет дни през съответната година.
По отношение искането за присъждане на разноски съдът намира, че същите
следва да останат върху двете страни така, както са направени, доколкото
постановеното решение е в обща полза на страните.
Воден от горното и на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, съдът
Р
Е Ш И
:
РАЗРЕШАВА детето З. с ЕГН ********** да напуска пределите на Република
България и да пътува до и от Германия, придружавано от майка си Н.А.М. с ЕГН **********
или упълномощени от нея лица, без да се
иска съгласието на бащата Б.М.Б. с ЕГН **********
в продължение на две години, считано от влизане в сила на съдебното решение, за
по един месец през лятото и два пъти по десет дни през съответната година.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от
връчването му пред Окръжен съд гр. Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :