ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18
гр. гр. В. , 21.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в закрито заседание на двадесет и първи април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:А. М. П.
като разгледа докладваното от А. М. П. Търговско дело № 20201300900054 по
описа за 2020 година
Производството е по чл.267 от Договора за функциониране на Е. с., във връзка с чл.628
от ГПК.
Пред Окръжен съд – В. е отнесен правен спор относно съществуването на неприети
вземания на „К. т. б.“ АД (в несъстоятелност) в рамките на производството по
несъстоятелност на „Е. П.“ АД, провеждано по т. д. №18/2018 г. по описа на Окръжен съд –
В.. С предявеният иск ищецът „К. т. б.“ АД (в несъстоятелност), претендира, че има
действителни вземания от „Е. П.“ АД ( в несъстоятелност), произтичащи от два договора за
кредит:
Вземания по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. в общ размер на
29 279 981,93 USD;
Вземания по договор за банков кредит от 11.07.2013 г. в общ размер на 15 130 457,73
USD.
В хода на настоящото производство възникват въпроси относно това, как следва да
се извърши преценката за включването на така претендираните вземания в списъка на
приетите вземания в производството по несъстоятелност, доколкото те съществуват
действително към момента на предявяването им. Преценката относно това, дали подобни
вземания съществуват действително съответно предполага да се вземат предвид изменения в
чл. 59, ал. 5 ЗБН, осъществени със ЗИДЗБН, ДВ, бр. 98, 28.11.2014 г., както и предписанието
на пар. 7 и 8 ПЗРЗИДЗБН, ДВ, бр. 22, 13.03.2018 г., с което се определя изрично, че
измененията в чл. 59, ал. 5 ЗБН от ноември 2014 г. имат обратно действие.
От друга страна разпоредбите на пар. 7 и пар. 8 ПЗРЗИДЗБН, ДВ, бр. 22, 13.03.2018
г. са функционално, логически и систематично свързани с пар. 5 и 6 ПЗРЗИДЗБН, ДВ, бр.
1
22, 13.03.2018 г. като същите формират единен комплекс от норми и са подчинени на една и
съща логика.
Разпоредбата на § 5 от ПЗРЗИДЗБН с обратна сила обявява за действителни
обезпечения в полза на „КТБ“ АД , които са били погасени (както и погасените главни
задължения, които са били обезпечени). Тя предвижда, че обезпеченията на „КТБ“ АД,
които са били заличени в публичните регистри се възстановяват по право с първоначален
ред на вписване, а обезпеченията, сроковете на вписванията, на които са изтекли, могат да се
подновят, като „възстановените“ и подновените обезпечения са противопоставими не само
на лицата, които са ги учредили, но и на всички третите лица – техни правоприемници и
кредитори. Оттук синдиците и на това основание претендират, че вземанията на „КТБ“ АД
следва да бъдат приети в производството по несъстоятелност и то, като обезпечени
вземания с първа по ред привилегия на удовлетворение.
Поради това настоящият съдебен състав на Видинския окръжен съд счита за уместно
да отправи до Съда на Европейския съюз преюдициално запитване за тълкуването и обхвата
на посочените законови разпоредби, на които е придадено обратно действие за
съответствието им с правото на ЕС, както предписанията, произтичащи от чл. 59, ал. 5 ЗБН
ДВ, бр. 98, 28.11.2014 г., така и измененията по пар. 5, 6, 7 и 8 ПЗРЗИДЗБН, ДВ, бр. 22,
13.03.2018 г. По тези съображения, съдът формулира съдържанието на преюдициалното
запитване , както следва:
СТРАНИ В ПРОИЗВОДСТВОТО
Ищец - „К. Т. Б. АД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. С.,
вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ..представлявано от А.
Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици, назначени с Решение № 196 от 13.11.2015 г. на
Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките;
Ответник- „Е. П.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: област В., община
В. гр. В., представлявано от Изпълнителния директор С. В. С.
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА,
РЕЛЕВАНТНИ КЪМ ЗАДАДЕНИТЕ ВЪПРОСИ
Поддържа се в исковата молба , че с Решение № 24 от 08.05.2018 г. на Окръжен съд -
2
В. постановено по т.д.№ 18/2018 г., Търговска колегия, е открито производство по
несъстоятелност по отношение на „Е. П.” АД, ЕИК..
С молба с вх. №1838/08.06.2018 г. „К. Т. Б.“ АД - в несъстоятелност („КТБ” АД в
(н.)/”Банката”) е предявила в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ вземанията си, произтичащи от
два договора за банков кредит, а именно Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011
и Договор за банков кредит от 11.07.2013 г.
По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 03.07.2018г. са
обявени изготвените от синдика списъци на приети и неприети вземания, предявени в срока
по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като вземанията на „КТБ“ АД (н.) по Договор за синдикиран банков
кредит от 15.12.2011, възлизащи в общ размер на сумата от 29 279 981,93 щатски долара и
по Договор за банков кредит от 11.07.2013 г., възлизащи в общ размер на сумата от 15 130
457,73 щатски долара са включени от синдика в списъка на неприетите вземания предявени
в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Общият размер на включените от синдика вземания на
кредитора „КТБ” АД в (н.) в изготвения списък на неприетите вземания по чл. 686 от ТЗ по
процесиите Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 и Договор за банков кредит
от 11.07.2013 г., възлизат на общата сума от 44 410 439.66 щатски долара /четиридесет и
четири милиона четиристотин и десет хиляди четиристотин тридесет и девет щатски долара
и шестдесет и шест цента/.
Срещу включването на вземанията на „КТБ” АД в (н.) в изготвения от синдика
списък на неприетите вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ е подадено в срока по чл. 690 от ТЗ
Възражение с вх. № 2211/10.07.2018 г., с което банката е оспорила така изготвения от
синдика списък пред съда по несъстоятелността и е поискала включване на предявените по
реда на чл. 685, ал. 1 от ТЗ вземания на КТБ АД (н.) в списъка на предявените и приети
вземания на кредиторите на „Елит Петрол“ АД в размер на 29 279 981,93 щ. долара
(двадесет и девет милиона двеста седемдесет и девет хиляди деветстотин осемдесет и един
щатски долара и деветдесет и три цента) или левовата му равностойност в размер на 48 244
919,03 лева (четиридесет и осем милиона двеста четиридесет и четири хиляди деветстотин и
деветнадесет лева и три стотинки) произтичащо от Договор за синдикиран банков кредит от
15.12.2011 г. и в размер на 15 130 457,73 щ. долара (петнадесет милиона сто и тридесет
хиляди четиристотин петдесет и седем щатски долара и седемдесет и три цента) или
левовата му равностойност в размер на 24 930 606,51 лева (двадесет и четири милиона
деветстотин и тридесет хиляди шестстотин и шест лева и петдесет и една стотинки),
произтичащо от Договор за банков кредит от 11.07.2013 г.
С Определение № 70 от 30.07.2020 г. на Окръжен съд - гр. В., постановено по т. д. №
18/2018 г.), обявено в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното дружество на 10.08.2020 г., са
оставени без уважение възраженията на кредитора „КТБ” АД (н.), като съдът по
несъстоятелността е одобрил изготвените от синдика на „Е. П. АД списъци на приетите и на
неприетите вземания и е оставил без уважение направените от банката възражения,
3
включително и възражение с вх. № 2211/10.07.2018 г., което е подадено от КТБ АД (н.) с
искане за включване на предявените по реда на чл. 685, ал. 1 от ТЗ вземания в списъка на
предявените и приети вземания на кредиторите на „Е. П.“ АД.
С молбата за предявяване на вземанията по чл.685, ал.1 ТЗ изрично е посочено, че
същите са предявени под условие.
Иска се съдът да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че
„К. Т. Б.“ АД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. С. вписано в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК., представлявано от А. Н. Д.,
ЕГН . и К. Х. М. ЕГН в качеството им на синдици, има вземания от „Е. П. АД, в
несъстоятелност, ЕИК , със седалище и адрес на управление: област В. община В. гр. В.
представлявано от Изпълнителния директор С. В. С., в общ размер 44 410 439.66 щатски
долара, произтичащи от два договори за кредит, както следва:
- Вземане по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 год. в общ размер
на 1181) 29 279 981,93 (двадесет и девет милиона двеста седемдесет и девет хиляди
деветстотин осемдесет и един щатски долара и деветдесет и три цента), с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
-Вземане по Договор за банков кредит от 11.07.2013 год. в общ размер на USD 15130
457,73 (петнадесет милиона сто и тридесет хиляди четиристотин петдесет и седем щатски
долара и седемдесет и три цента ), сред науодвлетворяване по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ .
В срока е постъпил отговор, с който се оспорва допустимостта и основателността
на исковете.
Възраженията на ответната страна се свеждат до следното: „КТБ“ АД /н/ няма
вземания от „Е. П.“ АД по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. и по
договор за банков кредит от 11.07.201 Зг. Към момента на подаване на молбата за
предявяване на вземанията по чл.685 ТЗ, както и към момента на предявяване на
настоящите искове такива вземания не съществуват. Това е така, защото вземанията са
погасени изцяло, като част от тях са погасени чрез прихващане, а друга част е погасена чрез
парично плащане.
Излагат, че „Е. П. АД е изкупило вземания на вложители от „КТБ“ АД, като
банката е била надлежно уведомена от своите депозанти за сключените договори за цесия с
писмени уведомления по реда на чл.99, ал.З от Закона за задълженията и договорите. В
периода от 31.10.2014г. до 11.11.2014г. „Е. П.“ АД е подало в деловодството на „КТБ“ АД
изявления за прихващане, с които е обявило прихващане на придобити от депозантите
вземания от „КТБ“ АД в размер на ИБО 25 973 000 със задълженията си към същата банка,
произтичащи от договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., както и прихващане
на придобити от депозантите вземания от „КТБ“ АД в размер на ИБИ 14 958 000 със
задълженията си към същата банка, произтичащи от договор за банков кредит от 11.07.201
Зг. По този начин и след извършено на 19.12.2014г. доплащане на сума, задълженията на „Е.
П.“ АД към „КТБ“ АД по двата договора за кредит са били изцяло погасени.
Ответниците възразяват, че тези прихващания са извършени валидно, съгласно
действащия към момента на извършването им закон и са породили своето правно действие,
като същите имат за правна последица погасяване на задълженията на „Е. П.“ АД по
4
договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. и договора за банков кредит от
11.07.2013 г. По тази причина в търговските книги на „Е. П.” АД не фигурират задължения
по тези договори, като това се установява и от нарочно банково удостоверение, издадено от
„КТБ“ АД с изх. № 26/06.01.2015 год., което удостоверява, че „Е. П.” АД, ЕИК. няма
задължение към КТБ АД по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 год. с
разрешен размер 86 000 000 щатски долара и по договор за банков кредит от 11.07.2013 год.
с разрешен размер 15 000 000 щатски долара.
Оттук се прави извод, че „КТБ” АД /н/ няма вземания от „Е. П.” АД. В самото
възражение срещу неприемането на вземанията, подадено по реда на чл.690 ТЗ, а също и на
стр. 4 и стр.7 от исковата молба се признава, че задълженията на „Е. П.” АД по договора за
синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. и по договора за банков кредит от 11.07.2013 г. са
били погасени с извършени от длъжника прихващания през октомври и ноември 2014г.
Ответниците поддържат, че съгласно действащата към този момент (месец
октомври 2014 г.) редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН (Държавен вестник, бр.92 от 27.09.2002г.)
прихващанията извършени от кредиторите на несъстоятелна банка не могат да бъдат
атакувани, като относително недействителни по съдебен ред. По този ред може да бъдат
атакувани само прихващания, извършени от несъстоятелната банка, която е длъжник в
производството по несъстоятелност.
През месец ноември 2014 г., след като вече са били извършени прихващанията, е
приет Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, Държавен
вестник, бр. 98 от 28 ноември 2014 г., с който са променени предпоставките за обявяване на
прихващания, извършени при банкова несъстоятелност, за недействителни. Преди тези
изменения е възможно да бъдат оспорени само прихващания, извършени от банката-
длъжник, а с измененията се допуска възможността да бъдат оспорени пред съда и
прихващания, извършени от кредитор на несъстоятелността на банката. Преди изменението
подлежат на оспорване прихващанията, извършени от банката след началната дата на
неплатежоспособността, докато с новата редакция на чл. 59, ал. 5 се позволява да бъде
оспорвана и действителността на прихващания, извършени след поставяне на банката под
специален надзор, ако тази дата предшества началната дата на неплатежоспособността.
Наред с това, с изменението в ЗБН действието на прихващанията е отложено във времето и
е поставено под условие.
На тази основа, синдиците на „КТБ” АД /н/ са предявили пред СГС искове по
чл.59, ал.5 ЗБН за обявяване на извършените от „Е. П. АД прихващания за относително
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. По тези искове са
образувани т.д. 6301/2015г., VI-2 състав, т.д. 1540/2017г., VI-6 състав и т.д. 705/2020г., VI-8
състав по описа на СГС.
До настоящия момент обаче липсва влязло в сила съдебно решение, с което
прихващанията, с които „Е. П.“ АД е погасило своите задължения по посочените кредити, да
са обявени за относително недействителни, а съдебните спорове продължават да са висящи
пред СГС.
Важно е да се отбележи, че нормата на чл. 59, ал.5 ЗБН е материалноправна,
поради което измененията от 28 ноември 2014г., с които се променят предпоставките за
извършване на прихващания, имат действие напред във времето и не засягат вече
извършените прихващания.
Излага се също така, че преди делата по заведените от „КТБ“ АД искове да са
приключили окончателно пред последна съдебна инстанция, са приети нови изменения в
5
законодателната уредба през март 2018г., които целят да предрешат изхода по висящите
дела. С новите пар. 5, 7 и 8 ПЗРЗИДЗБН, Държавен вестник бр. 22 от 13.03.2018 г.,
законодателят „възстановява“ с обратна сила заличените обезпечения на погасените чрез
прихващания вземания на „КТБ“ АД в публичните регистри и да придаде същинско обратно
действие на чл. 59, ал.5, 6 и 7 ЗБН, в редакцията й от Държавен вестник, бр. 98 от 28
ноември 2014г. Твърди се , че промените в ЗБН са приети, за да преуредят с обратна сила
правните последици от упражнени вече права и погасени задължения на длъжници на „КТБ“
АД, защото към момента на приемането на промените в закона няма друго производство по
несъстоятелност на банка в Б., освен това на „КТБ“ АД.
Сочи се от ответниците, че погасяването на вземането чрез прихващане не е
обявено от ЗИДЗБН, обн. в ДВ, бр.22 от 13.03.2018г. за нищожно. Същото може в някои
хипотези да бъде обявено по исков ред за относително недействително, но единствено по
отношение на кредиторите на несъстоятелността (чл.59, ал.З и 5 от ЗБН). Самите вземания
са предявени от банката, като условни, т.е. несъществуващи към настоящия момент.Освен
това, банката не е конституирана, като страна по висящите съдебни производства за
„отмяна“ на прихващанията пред СГС, поради което дори в бъдеще исковете на синдиците
да бъдат уважени с влязло в сила съдебно решение, то в отношенията между
несъстоятелната банка и нейният бивш длъжник/кредитор, който е извършил прихващането,
същото ще запази действието си, респ. погасителния си ефект.
Предвид горното поддържат, че отнесеният до съда спор няма чисто вътрешен
характер и за неговото решаване са от значение редица норми на правото на Европейския
съюз. Макар в материята на търговската несъстоятелност да не е осъществена хармонизация
на законодателството, а от друга страна, институтът на прихващането да не е предмет на
уредба в правото на Европейския съюз, считат, че прихващанията могат да се разглеждат
като възможна форма на свободно движение на капитали и плащания, конкретните
отношения, в рамките на които е възникнал отнесеният до съда спор, разкриват елементи с
трансграничен характер, а от друга страна за решаването на спора са от значение
разпоредби, приети в поле на предоставена на ЕС компетентност - уредбата на дейността на
кредитните институции. С оглед на това, доколкото за правилното решаване на спора е от
значение изясняването на точното съдържание и съотнасянето към хипотезата на спора на
различни норми на първичното право и на основния принцип на правна сигурност, сочат, че
е необходимо да бъде отправено запитване по чл. 267 ДФЕС до Съда на Европейския съюз.
Във връзка с направените от ищеца твърдения, че евентуалното противоречие на пар.
5, 6, 7 и 8 ПЗРЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22, 13.03.2018 г. с правото на ЕС е ирелевантно в
настоящото производство поради произнесеното от Съда на ЕС Определение от 15.01.2020
г., по дело Corporate Commercial Bank, C-647/18, ECLI:EU:C:2020:13, излагат, че във
визираното произнасяне висшата интеграционна юрисдикция не е определила, че липсва
противоречие между спорните разпоредбите на българското законодателство и норми на
правото на ЕС, а че в отправеното до Съда на ЕС преюдициално запитване няма достатъчно
елементи, които позволяват да се установи връзката на спора по главното производство с
правото на ЕС – вж. т. 20-46 от Определение, по дело Corporate Commercial Bank, C-647/18.
Същевременно видно от съдържанието на определението на Окръжен съд – В за отправяне
на преюдициално запитване, изпратено до Съда на ЕС, в отправеното запитване не са
6
изложени елементите, определящи връзката на спорното отношение със свободното
движение на капитали, които обуславят поставянето му в приложното поле на правото на
ЕС. Това съответно не е позволило на Съда на ЕС да прецени наличието на материална или
персонална привръзка на спора с приложното поле на интеграционното право, което
съответно обуславя допустимостта на произнасянето му по отправените до Съда въпроси.
Излагат, че различни елементи от конкретната хипотеза на несъстоятелността на „Е.
П.“ АД очертават и потенциално въздействие на решаването на спора върху правната сфера
на субекти от други държави членки на ЕС, които са упражнили право на свободно
движение на капитали, за да придобият акции в капитала на български дружества. Наред с
това институтът на прихващането и условията, при които то може да се осъществява
действително като поражда целените с него правни последици в правната сфера на
частноправните субекти, има определящо значение за нормалното развитие на гражданския
оборот и упражняването на правата на частноправните субекти, а оттам, за
функционирането на вътрешния пазар на ЕС и прилагане на основните свободи на
движение, на които той се основава.
На следващо място, от доклада на синдика е видно, че „Е. П.“ АД има имущество в
друга държава членка на ЕС. Към датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност пред Окръжен съд В. - 08.05.2018 г., част от търговското предприятие на
несъстоятелния длъжник „Е. П. АД са финансови инструменти, представляващи облигации,
емитирани от холандското дружество „Н. Л. Б. B.V., които са одобрени като емисия от
Централната банка на И. и са допуснати до търговия на И. фондова борса с ISIN код на
емисията XS0834163601. „Е. П. АД е придобило облигации от емисията облигации на „Н. Л.
Б.“ B.V. през месец 08.2014г., като към датата на откриване на производството по
несъстоятелност пред Окръжен съд В. същото притежава облигации с номинална стойност
от USD 862 000 (осемстотин шестдесет и две хиляди щатски долара). Предвид това, че
облигациите от емисията облигации на „Н. Л. Б.“ B.V. се търгуват на фондовата борса в И.,
то и осребряването им, за да може получените средства да послужат за удовлетворяване на
кредиторите на несъстоятелността на „Е. П._ АД, ще се извърши по националния закон на
И., а това е трансграничен елемент, който обуславя връзка на спора с правото на ЕС.
Както е посочено, несъстоятелният длъжник притежава 862 броя облигации с
номинална стойност USD 862 000 (осемстотин шестдесет и две хиляди щатски долара) от
емисията облигации на холандското дружество „Н. Л. Б.“ B.V. и тези облигации също могат
да бъдат потенциално засегнати от приложението на пар. 5 ПЗРЗИДЗБН. Това е така, защото
претенцията на „КТБ“ АД за обявяване за недействително на прихващането е свързана с
ретроактивно вписване на първи по ред особен залог върху търговското предприятие на „Е.
П.“ АД. То съответно обхваща и облигациите, тъй като те попадат в обхвата на
предприятието, което представлява съвкупност от права, задължения и фактически
отношения, съгласно чл.15, ал.1 от Търговския закон. С разпоредбата на пар. 5 ПЗРЗИДЗБН,
залогът отново поражда действие по отношение на цялото предприятие, а следователно и по
7
отношение на облигациите, търгувани на борсата в И.. По този начин се засягат правата и на
„К. А. М.“ ЕООД, като обезпечен кредитор, а също така и на всички трети лица, които през
периода след заличаването на особения залог в полза на „КТБ“ АД са придобили права
върху облигациите. Поради това, считат, че преценката на въпроса за съществуването на
претендираното вземане с оглед на чл. 59, ал. 5 ЗБН не може да бъде направена без да се
държи сметка за прилагането на пар. 5 ПЗРЗИДЗБН, като в свързаното си действие
прилагането на тези две разпоредби е от естеството да породи последици в други държави
членки на Европейския съюз.
От друга страна, спорните вземания, претендирани от „КТБ“ АД въз основа на пар. 5
ПЗРЗИДЗБН, са свързани с имущество, което е служило за обезпечение на тези погасени
вземания, но след погасяването им и вдигане на обезпеченията по тях, съответно това
имущество служи за обезпечаване на задължения към друг кредитор, „Първа инвестиционна
банка“ АД, в капитала на която участват множество дружества от други държави членки на
ЕС. Претендираното от „КТБ“ АД приложение на чл. 59, ал. 5 ЗБН и свързаното с него
прилагане на пар. 5 ПЗРЗИДЗБН, би имало за последица засягане на обезпеченията на
„Първа инвестиционна банка“ АД и ограничаване на възможността тя да се удовлетвори от
това имущество, което съответно би увредило правата и интересите на субекти от други
държави членки на ЕС, които са упражнили право на свободно движение на капитали, за да
придобият тези акции.
Прилагането на пар. 5 ПЗРЗИДЗБН би засегнало и правата на кредитори в
несъстоятелността на „Е. П.“ АД, в чиито капитал акции притежават и субекти,
произхождащи от други държави членки на ЕС. Това са публичната компания „П.“ АД,
чиито акции се търгуват на българската фондова борса; облигационерите на „П. АД по
облигационна емисия, емитирана на Лондонската фондова борса; акционерите в
застрахователната компания „Б.“ АД.
Акцентира се в искането, че към момента на извършване на прихващанията „Е. П. АД
е било дъщерно дружество на „П.“ АД, което е притежавало основните активи на групата -
150 броя бензиностанции, и съответно икономическата му дейност е била тясно свързана с
тази на дружеството – майка „П.“ АД. Ако „Е. П.“ АД не беше погасило кредитните си
задължения към „КТБ“ АД с прихващания, то същото е трябвало да насочи за погасяването
на тези кредитни задължения парични средства, които вместо това е предоставило на
дружеството – майка „П.“ АД под формата на дивиденти и заеми. От своя страна, паричните
средства, които „П.“ АД е получило от „Е. П.“ АД под формата на дивиденти и заеми, са
послужили за погасяване на задължения за лихви, дължими от „П. АД по емисия
гарантирани еврооблигации с ISIN код на емисията XS0271812447, с номинал € 100 000 000,
годишна лихва от 8,375% и падеж 2011 година (в последствие удължен до 2022 година),
емитирани от „П.“ АД през 2006 г. и допуснати до търговия на международните капиталови
пазари съгласно английското право – Л. фондова борса, а също и регистрирани в
международните клирингови институции Euroclear и Clearstream LU. Налице е
8
трансграничен елемент, който обуславя връзка с правото на ЕС и на това основание, защото
стабилността на предпоставките и реда за извършване на прихващането, като способ да
погасяване на парични задължения засяга цялостната икономическа дейност на групата П. а
оттук и законните права и интереси на кредитори от други държави - членки на ЕС по
облигационната емисия на „П.“ АД.
Засягат се основни институти на частното право, какъвто е прихващането, а от друга
страна редът и условията на вписване на обезпечения, който е от определящо значение за
правната сигурност и нормалното функциониране на гражданския оборот, измененията в
ЗБН са от естеството да влияят на вземането на решение за упражняване на основните
свободи на движение във вътрешния пазар на ЕС спрямо Р. Б. и за ефективното развитие на
правоотношения, свързани с извършването на икономическа дейност, между български
правни субекти и правни субекти от други държави членки на ЕС отвъд конкретния спор,
отнесен до съда.
Ретроактивно изменение на условията, при които могат да се осъществяват
прихващания в отношенията с кредитна институция, направено във връзка с производството
по несъстоятелност на конкретна банка, което цели да повлияе на развитието и изхода на
вече образувани производства по искове на банката, очертава и възможна хипотеза на
противоречие с основни изисквания, произтичащи от принципа на правовата държава
(върховенство на правото), на които съгласно чл. 2 ДЕС се основава Европейският съюз.
Това съответно поставя под въпрос и ефективното зачитане на принципа на взаимно
доверие, на който се основава както правната система на ЕС, така и съдебното
сътрудничество между компетентните органи в държавите членки на Европейския съюз.
ПРИЛОЖИМИ НОРМИ ОТ ВЪТРЕШНОТО ПРАВО
Закон за банковата несъстоятелност
(редакция ДВ бр. 105 от 29.12.2011 г.)
Прихващане
Чл. 59. (1) Кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако
преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете
9
задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било
изискуемо. Ако вземането му е станало изискуемо по време на производството по
несъстоятелност или в резултат на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, както и ако еднородността на двете задължения е настъпила в резултат на
това решение, кредиторът може да извърши прихващане едва след настъпване на
изискуемостта, съответно на еднородността.
(2) Изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена
форма с нотариална заверка на подписа.
(3) Прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на
придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност
или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., бр. 59 от 2006 г.) Счита се, че кредиторът е знаел, че е
настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след
датата на вписване на решенето на Централната банка за отнемане на лицензията за
извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните
институции.
(5) Недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта,
която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е
прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността,
независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения.
Закон за банковата несъстоятелност
(редакция ДВ бр. 98 от 28.11.2014 г.)
Чл. 59. (1) (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2014 г. Сравнение с предишната редакция, в сила от
28.11.2014 г.) Кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако
преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете
задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било
изискуемо освен в случаите по ал. 5. Ако вземането му е станало изискуемо по време на
производството по несъстоятелност или в резултат на решението за откриване на
10
производство по несъстоятелност, както и ако еднородността на двете задължения е
настъпила в резултат на това решение, кредиторът може да извърши прихващане едва след
настъпване на изискуемостта, съответно на еднородността.
(2) Изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена
форма с нотариална заверка на подписа.
(3) Прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на
придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност
или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., бр. 59 от 2006 г.) Счита се, че кредиторът е знаел, че е
настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след
датата на вписване на решенето на Централната банка за отнемане на лицензията за
извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните
институции.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г. Сравнение с предишната редакция, в сила от 28.11.2014 г.)
Недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която
всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко
прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е
извършено от кредитор или от банката:
1. след началната дата на неплатежоспособността;
2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на
глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена
мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т. 1.
(6) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2014 г. Сравнение с предишната редакция, в сила от 28.11.2014 г.)
В случаите по ал. 5 действието на прихващането се отлага до изпълнението на
окончателната сметка за разпределение по чл. 104. При продажба на банката като
предприятие прихващането има действие след одобряване на сделката от съда по чл. 91, ал.
3.
Преходни и заключителни разпоредби към
11
Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност
(ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г.)
§ 5. (1) Извършените от квесторите, временните и постоянните синдици на „К. т. б.“ АД – в
несъстоятелност, в периода от поставянето є под специален надзор до датата на откриване
на процедурата по осребряване имуществото на банката, заличавания на учредени от
длъжници или от трети лица в полза на бан- ката обезпечения са нищожни. Учредените
обезпечения се смятат за действителни и запазват своя ред.
(2) Алинея 1 не се прилага в случаите, при които вземането на банката е погасено изцяло
чрез парично плащане.
(3) За времето от поставянето на „К. т. б.“ АД – в несъстоятелност, под специален надзор до
изтичането на 6-месечен срок от влизането в сила на този закон по отношение на всички
учредени от длъжници или от трети лица в полза на банката обезпечения не текат
предвидените в съответните закони срокове за тяхното действие. „К. т б. АД – в
несъстоятелност, може да поднови до изтичането на 6-месечен срок от влизането в сила на
този закон всяко едно обезпечение за нов срок.
(4) Обезпеченията са противопоставими на всяко трето лице независимо от начина, по който
то е придобило имуществото.
§ 6. (1) Всяко прехвърляне или поредица от прехвърляния на акции и/или дялове от
търговски дружества, извършено от длъж-
ник на банката след датата на поставяне на „К. т. б.“ АД – в несъстоятелност, под специален
надзор, е недействително по отношение на банката и на кредиторите на несъстоятелността.
(2) Синдикът, временният синдик или фондът могат в 5-годишен срок от открива- не на
производството по несъстоятелност да предявяват искове пред съда по несъстоятел- ността
за обявяване на недействителност на прехвърляне или на поредица от прехвърляния на
акции и/или дялове по ал. 1.
§ 7. Този закон се прилага и за откритите до датата на влизането му в сила производства по
несъстоятелност.
§ 8. Член 59, ал. 5, 6 и 7 се прилагат от 20 юни 2014 г.
§ 7. Този закон се прилага и за откритите до датата на влизането му в сила производства по
несъстоятелност.
12
§ 8. Член 59, ал. 5, 6 и 7 се прилагат от 20 юни 2014 г.
ПРИЛОЖИМИ НОРМИ ОТ ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И
МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО:
Договор за функционирането на Европейския съюз, OB C 202, 7.6.2016
Член 63 (предишен член 56 от ДЕО)
1. В рамките на разпоредбите на настоящата глава, всички ограничения върху движението
на капитали между държавите-членки и между държавите-членки и трети страни се
забраняват.
2. В рамките на разпоредбите на настоящата глава всички ограничения върху плащанията
между държавите-членки и между държавите-членки и трети страни се забраняват.
Член 65 (предишен член 58 от ДЕО)
1. Разпоредбите на член 63 не накърняват правото на държавите-членки:
б) да вземат всички необходими мерки за предотвратяване на нарушенията на националните
законови и подзаконови норми, в частност в данъчната област и областта на надзора за
благоразумие на финансовите институции, или да предвидят процедури за деклариране на
движението на капитали за целите на административната или статистическата информация,
или да вземат мерки, които са оправдани от съображения за обществен ред или обществена
сигурност.
Директива на Съвета от 24 юни 1988 година за прилагане на член 67 от Договора
OB L 178, 8.7.1988г., стр. 5-18, специално българско издание: глава 10 том 001 стр. 10-
23.
Член 1
13
1. Без да се засягат следните разпоредби, държавите-членки премахват ограниченията
относно движението на капитали между лица, които живеят в държавите-членки. За да се
улесни прилагането на настоящата директива, движението на капитали се категоризира в
съответствие с номенклатурата в приложение I.
2. Преводите, свързани с движения на капитали, се извършват при същите условия на
обменния курс както преводите за плащания по текущите сделки.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
НОМЕНКЛАТУРА НА ДВИЖЕНИЯТА НА КАПИТАЛИ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 1 ОТ
ДИРЕКТИВАТА
VI. ОПЕРАЦИИ С ТЕКУЩИ И ДЕПОЗИТНИ СМЕТКИ ВЪВ ФИНАНСОВИ
ИНСТИТУЦИИ (2)
А. Операции, извършени от чуждестранни лица в национални финансови институции.
Б. Операции, извършени от местни лица в чуждестранни финансови институции.
VII. КРЕДИТИ, СВЪРЗАНИ С ТЪРГОВСКИ СДЕЛКИ ИЛИ ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА
УСЛУГИ С УЧАСТИЕТО НА МЕСТНО ЛИЦЕ (2)
1. Краткосрочни (по-малко от една година).
2. Средносрочни (от една до пет години).
3. Дългосрочни (пет или повече години).
А. Кредити, предоставени от чуждестранни на местни лица.
Б. Кредити, предоставени от местни на чуждестранни лица.
VIII. ФИНАНСОВИ ЗАЕМИ И КРЕДИТИ (невключени в раздели I, VII и ХI) (2)
1. Краткосрочни (по-малко от една година).
2. Средносрочни (от една до пет години).
3. Дългосрочни (пет или повече години).
14
ОСНОВАНИЯ , ПОРАДИ КОИТО НАСТОЯЩИЯТ СЪД ОТПРАВЯ ЗАПИТВАНЕ
КЪМ СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Необходимост от тълкуване с оглед прилагане на чл.63 ДФЕС към хипотезата на
спора
Отнесеният до националния съд спор попада в приложното поле на свободното
движение на капитали и свободата на плащанията във вътрешния пазар на ЕС, уредени в чл.
63 и следв. ДФЕС, доколкото има за предмет прилагането на национална правна уредба на
прихващанията в отношенията с банкови институции. Прилагането на чл. 63, пар. 1 и 2
ДФЕС е обусловено от наличието на хипотеза на движение на капитал по смисъла на
правото на ЕС. При липсата на нормативно установено понятие за свободно движение на
капитали, Съдът на ЕС е приел да преценява хипотезите на движение на капитали като се
ръководи от Номенклатурата на движенията на капитали по чл. 1 от Директива 88/361/ЕИО,
включена като Приложение I към Директивата - Директива на Съвета от 24 юни 1988 година
за прилагане на член 67 от Договора, OB L 178, 8.7.1988 г., специално българско издание:
глава 10 том 001 стр. 10-23. Вж. Решение от 4 юни 2002, Комисията с. Франция, дело C-
483/99, ECLI:EU: C:2002:327, т. 36. От друга страна в практиката на Съда на ЕС е изяснено,
че Приложението към Директива 88/361/ЕИО е запазило своето значение за преценка на
хипотезите на свободно движение на капитали и след измененията в първичноправната
уредба на движението на капитали и плащания, осъществено с Договора от Маастрихт -
Вж. Решение от 16 март 1999, Trummer и Mayer, C-222/97, ECLI:EU:C:1999:143, т. 21. Сред
посочените в Приложение I форми на движение на капитали са операциите по изплащане на
кредити и заеми.
За решаване на отнесения до съда спор е от определящо значение, доколко „Е. П. АД
е разполагало с установено по основание и размер вземане срещу „КТБ“ АД, което е било
изискуемо към момента на осъществяване на прихващането. От друга страна е определящо
дали „КТБ“ АД също е разполагала с установено по основание и размер вземане, което е
било изискуемо. Към момента на обективното осъществяване на фактите по спора
действащата в България правна уредба позволява на „Е. П.“ АД да прихване вземането,
което има срещу насрещно вземане на банката, съобразно предпоставките, предвидени в чл.
103-105 от Закона за задължения и договорите (ЗЗД).
На следващо място, подвеждането на едно конкретно отношение под правната норма
на чл. 63 ДФЕС предполага пряко или косвено, действително или потенциално засягане на
движението на капитали или разплащанията между държави членки на ЕС или трети страни.
15
Такава хипотеза е налице в настоящия правен спор, доколкото в правно отношение, ако не
би имало възможността да осъществи прихващания с вземанията, по които е задълженo към
банката, дружеството би било в хипотеза да трябва да изпълни с други средства тези
задължения. В този смисъл е поддържаното от ответната страна, че без осъществяване на
прихващанията, възможността да оперира със собствен капитал в отношенията с други
дружества от държави членки на ЕС или трети страни във връзка със своята дейност, би
било ограничено. Към този момент са налице данни за конкретни отношения на „П.“ АД с
чуждестранни кредитори от държави членки на ЕС по емисия гарантирани еврооблигации с
ISIN код на емисията XS0271812447, с номинал € 100 000 000, с годишна лихва от 8,375% и
падеж 2011 година (в последствие удължен до 2022 година), емитирани от „П“ АД през 2006
г. и допуснати до търговия на Лондонската фондова борса. „Е. П.“ АД, като дъщерна
компания на „П.“ АД, която е собственик на основните активи, които оперира П. АД - над
150 броя бензиностанции, е предоставяла средства под формата на дивиденти и парични
заеми за ежегодното плащане на лихвите по облигационния заем, поради което отмяната на
прихващанията с обратна сила пряко засяга финансовите възможности на група П. АД да
посреща плащанията си по емисията еврооблигации.
Ако се приеме, че извършените от „Е. П.“ АД действия на прихващане са съобразени
със закона към момента, в който те обективно са се осъществили, приетите по-късно
изменения в законодателството имат за цел да лишат от правен ефект осъщественото чрез
прихващане изпълнение на дружеството към „КТБ“ АД и да заличат реализираното
имуществено разместване между двата субекта, като възстановят преди съществувалото
задължение. Наред със заличаване на последиците от осъщественото имуществено
разместване, които засягат самия субект, осъществил прихващане, измененията по чл. 59, ал.
5 ЗБН, ДВ, бр. 98, 28.11.2014 г. пар. 7 и 8 ПЗРЗИДЗБН, ДВ, бр. 22, 13.03.2018 г.,
разглеждани във връзка с обективно свързаните с тях нормативни разрешения в пар. 5 и 6
ПЗРЗИДЗБН, ДВ, бр. 22, 13.03.2018 г., засягат и правата на други субекти, с които той е
влязъл в правоотношения след осъществяване на прихващането. Ако осъществените от „Е.
П.“ АД прихващания бъдат обявени за недействителни въз основа на чл. 59, ал. 5 ЗБН и пар.
7 и 8 ПЗРЗИДЗБН, ДВ, бр. 22, 13.03.2018 г., като се отчете връзката на тези разпоредби с
останалите особени нормативни разрешения, установени с пар. 5 и 6 ЗИДЗБН, ДВ, бр. 22,
13.03.2018 г., ще бъдат засегнати правата на други субекти-кредитори на несъстоятелния
длъжник, акции от които притежават лица от други държави членки на ЕС, както беше
посочено по-горе. Доколкото, за да придобият акции или облигации в съответните
дружества, визираните частноправни субекти от други държави членки на ЕС са упражнили
правата си, свързани със свободното движение на капитали и се намират в правоотношения
с дружествата-кредитори на „Е. П.“ АД, които произтичат именно от упражненото право на
свободно движение на капитали, като извличането на имуществения ефект от
притежаването на акции и облигации е в зависимост от изпълнението на задълженията на
„Е. П. АД към тези дружества, то прилагането на чл. 59, ал. 5 ЗБН и свързаните с него
особени нормативни разрешения е от значение за правата на тези лица.
16
Позоваването на чл. 63 ДФЕС в настоящия спор е допустимо, доколкото
гарантираните в него права проявяват пряко действие и могат да бъдат релевирани както в
отношения с органи на публичната власт, така и в отношения между частноправни субекти -
Решение от 11 януари 2001, Stefan, C-464/98, ECLI:EU:C:2001:9, т. 2; Решение от 1 декември
2005, Burtscher, C-213/04, ECLI:EU:C:2005:731, т. 2. От друга страна не е налице хипотеза,
влизаща в обхвата на някое от предвидените основания за ограничаване на свободното
движение на капитали и плащания, предвидени в чл. 64-66 ДФЕС. В частност, не е налице
хипотеза, влизаща в обхвата на чл. 65, пар. 1, буква б) ДФЕС, доколкото към момента на
протичане на спорното отношение в правото на ЕС и във вътрешното право се прилага
нормативна уредба за надзор за благоразумие на финансовите институции, което не е
нарушено от несъстоятелния длъжник. При осъществяване на спорните прихващания в
отношенията с „КТБ“ АД „Е.П.“ АД е извършило правни действия в съответствие с
действащите към момента на осъществяване на елементите на фактическия състав на
прихващането правна уредба, в това число и специалната правна уредба, съществуваща в
материята на банковата дейност.
С оглед на гореизложеното, за преценка съответствието на чл. 59, ал. 5 ЗБН, ДВ
бр.98 от 28 ноември 2014 г. и пар. 8 ПЗРЗИДЗБН, ДВ, бр. 22, 13.03.2018 г. с правото на ЕС е
необходимо отправянето на преюдициално запитване относно това, доколко чл. 63 ДФЕС
допуска приемането на национална правна уредба, която изменя ретроактивно условията за
действителност на вече осъществени прихващания между търговско дружество и
кредитната институция, които са били реализирани в съответствие с действащото
законодателство към минал момент във времето.
Необходимост от тълкуване с оглед чл. 2 ДЕС, тълкуван вр. с чл. 19, ал. 1 ДЕС и чл. 47,
ал. 1 и 2 ХОПЕС.
За целите на настоящото производство е необходимо да бъде направена преценка
също и относно това, доколко чл. 2 ДЕС, тълкуван във връзка с чл. 19, ал. 1 ДЕС и чл. 47, ал.
1 и 2 ХОПЕС, позволяват приемането на национална правна уредба, като чл. 59, ал. 5 ЗБН и
пар. 5, 7, и 8 ПЗРЗИДЗБН. Подобно законодателно разрешение представлява нарушение на
правата на справедлив процес и ефективни правни средства за защита, закрепени в чл. 47,
ал. 1 и 2 ХОПЕС.
Както е известно, принципът на правовата държава и защитата на основните права са
фундаментални положения, на които почива правният ред на европейската интеграция, част
от който е и Република Б. – вж. чл. 2, чл. 7 и чл. 49 ДЕС. Задължението за зачитане на
принципа на правовата държава и за защита на основните права обуславя принадлежността
на всяка държава към Европейския съюз и се простира както до областите, попадащи в
17
приложното поле на правото на ЕС, така и до цялостното функциониране на държавата –
вж. Решение от 27 февруари 2018, Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C-64/16,
ECLI:EU:C:2018:117.
Въпреки липсата на легална дефиниция за същността на принципа на правовата
държава в правото на ЕС, като се имат предвид общите конституционни традиции на
държавите членки, като се отчете приносът на доктрината, може да се приеме, че принципът
на правовата държава изисква установяването на такъв институционален модел на
организация на публичната власт, на такива условия на упражняването на публичноправни
властови правомощия и на контрол над упражняването на публична власт, които налагат
ограничения на непосредствените носители на властта и не позволяват властови произвол, с
оглед зачитането на основните права на гражданите и в по-широк план, на създадените от
тях частноправни субекти.
В общ порядък може да се заключи, че във всички държави членки на ЕС принципът
на правовата държава се проявява в няколко конкретни измерения и произтичащи от тях
правнообвързващи изисквания към упражняването на публичноправни властови
правомощия: (1) наличието на материална уредба и на ефективен механизъм за защита на
основните права; (2) наличието на ограничения в упражняването на публичната власт, които
не позволяват властови произвол; (3) гарантиране на равенството на гражданите и
частноправните субекти пред закона; (4) наличието на всеобхватен съдебен контрол от
независим съд; (5) наличието на устойчива основна правна уредба или правни традиции,
която съдържа гореизброените основни юридически разрешения и не може да бъде предмет
на конюнктурна и произволна промяна при текущата смяна на управлението. В същия
смисъл Европейската комисия посочва, че принципът на правовата държава намира
проявление в “[…]законността, което означава прозрачен, отчетен, демократичен и
плуралистичен законодателен процес; правната сигурност; забраната на произвола на
органите на изпълнителната власт; независимостта и безпристрастността на съда;
ефективният съдебен контрол със зачитане на основните права; и равенство пред закона”.
В практиката на Съда на ЕС недвусмислено е установено, че съществуването на
всеобхватен съдебен контрол, осъществяван от независим съд, е основно проявление на
принципа на правовата държава. Това определящо за правната система на европейската
интеграция положение е изведено още с решението по делото Les Verts - Решение от 23
април 1986, Les Verts, 294/83, ECLI:EU:C:1986:166, т.23, като впоследствие е утвърдено в
други особено значими решения на Съда като Становище 1/91 от 14 декември 1991,
ECLI:EU:C:1991:490, т. 21 и 50, Становище 2/13 от 18 декември 2014, ECLI:EU:C:2014:2454
и решение по делото Associação Sindical dos Juízes Portugueses, т. 31.
Разбирането, което Съдът на ЕС отдава на гарантирането всеобхватен съдебен
контрол като проявление на принципа на правовата държава, може да бъде видяно и в
практиката на интеграционната юрисдикция относно правото на ефективни средства на
18
правна защита и гарантирането на достъп до справедлив съд. Още преди изричната уредба
на това право в Хартата, то е утвърдено като основен принцип на правото в
юриспруденцията на Съда на ЕС - Решение от 15 май 1986, Johnston, 222/84,
ECLI:EU:C:1986:206, т.18. В своята практика Съдът подчертава и особената връзка между
наличието на ефективни средства за защита, достъпът до съд и съществуването на правов
ред. Както се посочва в: Решение от 25 юли 2002, Unión de Pequeños Agricultores, дело C-
50/00 P, ECLI:EU:C:2002:462, т. 38-39: “[…]следва да се припомни, че Европейската
общност е правова общност, институциите на която са подчинени на контрол за
съответствие на техните актове с договорите и с основните принципи на правото, част
от които са и основните права.
39. Следователно, частните лица трябва да могат да се ползват от ефективна съдебна
защита на правата, които черпят от общностния правен ред, сред които е и правото на
ефективни правни средства за защита, като част от основните принципи на правото,
произтичащи от общите конституционни традиции на държавите членки”.
В своята най-нова практика Съдът на ЕС потвърждава, че принципът на правовата
държава, закрепен в чл. 2 ДЕС намира конкретно проявление в чл. 19, ал. 1 ДЕС, а от друга
страна в чл. 47 ХОПЕС - вж. в този смисъл решение от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit
Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 91 и 94. Според Съда на ЕС
чл. 19 ДЕС, който конкретизира правовата държава като ценност, утвърдена с член 2 ДЕС,
възлага задачата да се осигури съдебен контрол за спазването на правния ред на Съюза не
само на Съда на ЕС, но и на националните съдилища - вж. Становище 1/09 от 8 март 2011 г.,
EU:C:2011:123, т. 66; решения от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент
и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 90 и от 28 април 2015 г., T & L Sugars и Sidul
Açúcares/Комисия, C‑456/13 P, EU:C:2015:284, т. 45. Чл. 19, пар. 1 ДЕС съответно поставя
изискване за гарантиране на ефективната съдебна защита на правата, които правните
субекти черпят от правото на Съюза, като основен принцип на правото на Съюза, който
произтича от общите конституционни традиции на държавите членки, провъзгласен е в
членове 6 и 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните
свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и понастоящем е потвърден в член 47 от
Хартата - вж. в този смисъл решения от 13 март 2007 г., Unibet, C‑432/05, EU:C:2007:163, т.
37 и от 22 декември 2010 г., DEB, C‑279/09, EU:C:2010:811, т. 29—33. Наличие на ефективен
съдебен контрол, чието предназначение е да гарантира спазването на правото на Съюза, е
неделимо свързано с правовата държава - вж. в този смисъл решение от 28 март 2017 г.,
Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 73.
Що се отнася до съдържанието на чл. 47, ал. 2 от Хартата, в този текст е закрепено
основното право на ефективни правни средства за защита, което включва в частност правото
на всекиго делото му да бъде гледано справедливо от независим и безпристрастен съд.
Съдът на ЕС е подчертал особената значимост на независимостта на съдилищата като
условие за пълноценното упражняване на правото на ефективни правни средства за защита,
гарантирано в чл. 47 от Хартата на основните права – вж. решения от 19 септември 2006 г.,
Wilson, C‑506/04, EU:C:2006:587, т. 49, от 14 юни 2017 г., Online Games и др., C‑685/15,
EU:C:2017:452, т. 60 и от 13 декември 2017 г., El Hassani, C‑403/16, EU:C:2017:960, т. 40.
С приемането на пар. 8 ПЗРЗИДЗБН правото на справедлив процес е засегнато в
неговата същност, защото при множество висящи съдебни спорове законодателят променя
приложимия закон и то с обратна сила, което предопределя изхода от спора.
Параграф 8 е в противоречие и с изискването за независимост на съда, произтичащо
като от чл. 6, пар. 1 ЕКПЧ, така и от чл. 2 вр. чл. 19, пар. 1, ал. 2 ДЕС и чл. 47, ал. 2 ХОПЕС.
19
При осъществяване на техните функции съдиите са подчинени на материалния закон, който
е приложим по отнесените до тях спорове към момента на сезиране на съда. Промяната на
приложимото материално право по висящи съдебни спорове, при отчитане на развитието на
практиката на съда по тези спорове, цели да наложи на съдилищата точно определено
разрешение на споровете, в разрез с общо установените положения, на които почива
правораздаването в една правова държава.
Важно е да се отбележи, че до момента на приемане на промяната в Закона за
банковата несъстоятелност вече има формирана постоянна съдебна практика на Софийски
градски съд (СГС) и Софийски апелативен съд (САС) по дела за обявяване на извършените
прихващания за относително недействителни. Тази практика е изцяло в полза на
кредитополучателите, които са извършили прихващания при действието на предишната
редакция на ЗБН. Към датата на приемането на промените в ЗБН има 16 решения на СГС и
6 решения на САС, с които съдът е отхвърлил предявения иск по чл.59, ал.5 ЗБН, като е
приложил старата редакция на нормата на чл. 59, ал.5 ЗБН. Налице са и вече влезли в сила
решения на съда, което поставя страните, по тези дела в неравностойно положение със
страните по дела, които не са приключили до приемането на пар. 8 ПЗРЗИДЗБН.
Чрез приемането на измененията в ЗБН от м. март 2018 г. националният съд бива на
практика лишен от възможността да изпълнява ефективно функциите си, произтичащи от
българската правна уредба и правото на ЕС, доколкото приложимото право по висящи пред
него дела се променя динамично в съответствие с развитието на съдебните производства,
като се приемат законодателни разрешения специално насочени към регулирането на
елементи на висящи спорни правоотношения в полза на конкретен правен субект, при това с
ретроактивно действие. Така от една страна се засяга конституционният принцип на
разделение на властите, установен в българската Конституция и присъщ на правовата
държава като гаранция, ограничаваща произволното упражняване на публична власт, а от
друга страна, се нарушават други изисквания, произтичащи от принципа на правовата
държава, в частност гарантирането на всеобхватен съдебен контрол и прилагане на
ефективни правни средства за защита на правата, които частноправните субекти черпят от
правото на ЕС. Чрез измененията на законодателството, които се приемат във връзка с
конкретни съдебни производства и с оглед предрешаването по законодателен път на
споровете, до които тези производства се отнасят, съдебният контрол в действителност става
безпредметен, а възможността за защита на правата на частноправните субекти се засяга в
нейната същност и на практика се отнема от законодателя.
За решаване на спора по настоящото производство, е необходимо също да бъде
изяснено, доколко задълженията, произтичащи за държавите членки от конкретните
проявления на принципа на правовата държава, са от значение в полето на правото на ЕС
единствено и само, ако те са непосредствено свързани с прилагането на конкретен акт на
правото на ЕС или пораждат последици в област на обществени отношения, попадаща под
действието на Договорите на ЕС, предвид тълкуването на чл. 2 ДЕС, вр. чл. 19, ал. 1 ДЕС вр.
20
чл. 47, ал. 1 и 2 ХОПЕС. Или в по-широк план, самото наличие на нарушения на
изискванията, произтичащи от конкретните проявления на принципа на правовата държава
засяга основите, на които почива правният ред на ЕС и в частност, поставя под въпрос
взаимното доверие между държавите членки, което обуславя както съществуването на
правния ред на европейската интеграция, така и функционирането на вътрешния пазар и
съдебното сътрудничество между компетентните органи на държавите членки.
Произнасянето на тълкуване относно обхвата на действие на изискванията, произтичащи от
принципа на правовата държава в правния ред на ЕС е от определящо значение, не само за
конкретното производство, висящо пред Окръжен съд – В. но в по-широк план за
ефективното прилагане на правото на ЕС в Република Б. и в редица други държави членки.
Необходимост от тълкуване с оглед зачитането на принципа на правна сигурност
Както беше изяснено по-горе в основата на претенцията на „КТБ“ АД, предявена
пред сезирания съд, стои разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията от ДВ, бр. 98 от
28.11.2014 г. Същевременно отношенията предмет на спора между „Е. П.“ АД и „КТБ“ АД
са възникнали и са се развили преди този момент във времето, когато е действала друга
редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН, ДВ, бр. 105 от 29.12.2011 г. От друга страна с изменение в
Закона за банковата несъстоятелност от 2018 г., ДВ, бр. 22, 13.03.2018 г. се придава изрично
действие ex tunc на изменението в чл. 59 ЗБН от 28.11.2014 г., като разпоредбата на пар. 8
ПЗРЗИДЗБН предвижда, че чл. 59, ал. 5, 6 и 7 ЗБН в редакцията от 28.11.2014 г. ще се
прилага считано от 20.06.2014 г., датата, на която „КТБ“ АД е поставена под специален
надзор.
Доколкото отнесеният до съда спор попада в приложното поле на правото на ЕС и
неговото решаване е подчинено както на писаните източници на правото на Съюза, така и
общите принципи на правото, съдът счита, че е необходимо тълкуване, дали придаването на
обратно действие на установеното с чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията от ДВ бр. 98 от
28.11.2014 г. нормативно разрешение, е съвместимо с изискванията, произтичащи от
принципа на правна сигурност.
Съгласно установената практика на Съда на ЕС по силата на принципа на правна
сигурност правните норми следва да бъдат ясни и точни, за да могат частноправните
субекти да формират еднозначна представа за техните права и задължения и да съобразят
поведението си с тях – вж. Решение от 9 юли 1981, Gondrand et Garancini, дело 169/80,
ECLI:EU:C:1981:171, т. 17; Решение от 21 септември 1983, Deutsche Milchkontor, 205/82 до
215/82; ECLI:EU:C:1983:233; Решение от 15 септември 2005, И./Комисията, C-199/03,
ECLI:EU:C:2005:548, стр. 69; Решение от 29 октомври 2009, SKF, C-29/08,
ECLI:EU:C:2009:665. Този принцип цели да гарантира на частноправните субекти
21
възможността да формират представа за правната уредба на която са подчинени и да
планират своето поведение така, че да има необходимата предвидимост относно
последиците, които настъпват за тях от техните действия - Решение от 22 януари 1997, Opel
Austria/Съвета, T-115/94, ECLI:EU:T:1997:3. В контекста на настоящия случай от особено
значение е това, че принципът на правна сигурност ограничава ретроактивно действие на
правните норми - Решение от 22 ноември 2001, Н. с. Съвета, C-110/97, ECLI:EU:C:2001:620,
т. 151. Такова действие може да се прояви както в случаите, когато дадено правно
предписание поражда действие от момент, предхождащ приемането му, така и когато едно
ново правно предписание се прилага към обстоятелства, настъпили във времето преди
влизането му в сила. Иначе казано, определящо за наличието на обратно действие е
прилагането на нови правни разрешения към вече възникнали или осъществени ситуации.
Съдът на ЕС посочва още, че правилата, произтичащи от принципа на правната сигурност,
се налагат с особена строгост, когато правната уредба може да породи финансови последици
- Решение от 16 март 2006, Emsland-Stärke, C-94/05, ECLI:EU:C:2006:185, т. 43.; Решение от
26 октомври 2006, Koninklijke Coöperatie Cosun, C-248/04, ECLI:EU:C:2006:666, т. 79.
Особеното значение на правната сигурност за икономическите живот, търговските
отношения и търговскоправните сделки съответно е подчертано в работите на Европейската
комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия), както и в изследвания на
доктрината .
Както в претендирания от „КТБ“ АД смисъл на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакция ДВ, бр.
98 от 28.11.2014 г., така и в установеното с пар. 7 и 8 ПЗРЗИДЗБН, ДВ бр. 22 от 13.03.2018
г., нормативно разрешение, се придава обратно действие на правила, определящи
действителността на извършени между частноправни субекти прихващания. Така с ново
законодателно разрешение се преуреждат вече възникнали и осъществени отношения между
частните лица, които при това са протекли в съответствие с действащата нормативна уредба
към времевия порядък на осъществяването им. Подобен прочит на чл. 59, ал. 5 ЗБН в
редакция ДВ, бр. 98 от 28.11.2014 г., както и установеното с пар. 8 ПЗРЗИДЗБН нормативно
разрешение, не би могло да се приеме, че са съвместими с принципа на правна сигурност.
В този смисъл, до Съда на ЕС следва да бъде отправено запитване, доколко
принципът на правна сигурност допуска национална правна уредба, която променя
условията за действително извършване на прихващания в отношенията с банкова
институция, като придава изрично обратно действие на новите условия и обявява за
недействителни извършени законно към минал период от време прихващания.
По изложените съображения и в изпълнение на правомощието си по чл.267 от
Договора за функциониране на Европейския съюз, Видинският окръжен съд
22
ОПРЕДЕЛИ:
ОТПРАВЯ искане до Съда на Европейския съюз за отговор на следните въпроси по
реда на чл.267 от ДФЕС:
1. Следва ли чл. 63 ДФЕС, уреждащ свободното движение на капитали и плащания,
да се тълкува в смисъл, че включва осъществяването на прихващане в отношения с банкова
институция, при което търговско дружество – длъжник на банката изпълнява свои
задължения чрез прихващане на насрещни установени по размер, ликвидни и изискуеми
вземания, които има към същата банка ?
2. Следва ли чл.63 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че промяната на условията за
действителност на вече извършени законно прихващания между търговско дружество и
банкова институция, която обявява за недействителни извършените прихващания въз основа
на нови условия, които се прилагат ретроактивно спрямо осъществените вече прихващания,
представлява пречка по чл. 63, пар. 1 ДФЕС, ако има за последица ограничаване на
възможността за изпълнение на задължения към други дружества, в капитала на които имат
акции или дялове или от които държат облигации субекти от други държави членки на ЕС?
3. Следва ли чл. 63 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна
уредба, с която се променят ретроактивно условията за действителност на вече извършени
законно прихващания между търговско дружество и банкова институция, като обявява за
недействителни извършените прихващания въз основа на нови условия, които се прилагат
ретроактивно спрямо осъществените вече прихващания ?
4. Следва ли член 4, параграф 2, буква а) и членове 26, 27, 114 и 115 от Договора за
функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), които уреждат единния вътрешен пазар на
ЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, с която се променят
ретроактивно условията за действителност на вече извършени законно прихващания между
търговско дружество и банкова институция в държава - членка, като се обявяват за
недействителни извършените прихващания въз основа на нови условия, които се прилагат
ретроактивно спрямо осъществените вече прихващания и в случаите, когато
правоотношенията се развиват само между еднонационални правни субекти и така могат да
се квалифицират, като вътрешни отношения, без директна трансгранична връзка с
вътрешния пазар на ЕС ?
5. Следва ли чл. 2 вр. чл. 19, ал. 1 ДЕС и чл. 47, ал. 1 и 2 ХОПЕС да се тълкуват в
смисъл, че позволяват приемането на национална правна уредба, която променя условията за
действително извършване на прихващания в отношенията с банкова институция, като
придава изрично обратно действие на новите условия и обявява за недействителни законно
извършените към минал период от време прихващания, при условията на висящо
производство за несъстоятелност на банкова институция в съответната държава членка и
23
заведени висящи съдебни производства за обявяване за недействителни на извършени
спрямо банката прихващания, по отношение на които към момента на извършването им са
били приложими други правни условия?
6. Следва ли принципът на правна сигурност, като общ принцип на правото на ЕС да
се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която променя условията за
действително извършване на прихващания в отношенията с банкова институция, като
придава изрично обратно действие на новите условия и обявява за недействителни
извършени законно към минал период от време прихващания, при условията на висящо
производство за несъстоятелност на банкова институция в съответната държава членка и
заведени висящи съдебни производства за обявяване за недействителни на извършени
спрямо банката прихващания, по отношение на които към момента на извършването им са
били приложими други правни условия?
СПИРА производството по т.д. № 54 /2020 г. по описа на Видинския окръжен съд до
приключване на процедурата по чл.267 от ДФЕС.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
24