Определение по дело №117/2022 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 121
Дата: 15 март 2022 г. (в сила от 23 март 2022 г.)
Съдия: Петя Петрова Вълчева-Чукачева
Дело: 20221400200117
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 121
гр. Враца, 15.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на петнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
в присъствието на прокурора Цв. Й. Р.
като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Частно
наказателно дело № 20221400200117 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа
на молба от А. М. И., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора
гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната
част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства– становище от
началника на Затвора гр. Враца със справка за изтърпяната част от
наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на осъдения А. М. И..
В съдебно заседание осъденият лично поддържа молбата с изложените в
нея доводи и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр. Враца изразява становище за
неоснователност на молбата, като излага съображения, че осъдения с
поведението си не е дал доказателства за своето поправяне. Представя
актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на
неизтърпения остатък от това наказание.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава
становище за неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане
същата да не бъде уважавана.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
1
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за
неоснователна по следните съображения:
С определение по ЧНД № 15027/20г. по описа на СPC измежду наложените
наказания по НОХД № 1749/20г. и НОХД № 13490/20 г. и двете на СРС на
л.св. И. е определено едно общо в размер на 2 години, 10 месеца и 15 дни
лишаване от свобода. Л.св. И. е започнал да търпи определеното му общо
наказание на 06.02.2020г. и до момента е изтърпял фактически 2 години 1
месец и 9 дни, като от предварителен арест се зачита 28 дни, а от работа- 2
месеца и 5 дни или общо 2 години, 4 месеца и 12 дни. Към момента
неизтърпяната част от наказанието е в размер на 6 месеца и 3 дни.
При това положение, осъденият И. е изтърпял фактически по- голямата
част от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл. 70,
ал.1 НК.
От приложения доклад за оценка на риска и вреди, изискуем съгласно чл.
155 ЗИНЗС е видно, че при първоначалната оценка е отчетен риск от рецидив
от 85 точки, което е в границата на високия риск. Очертани са следните зони
с дефицити: Настоящо правонарушение- користно престъпление, утвърден
модел на поведение е финансова мотивация. Криминално минало - за пореден
път в затвора, обременено криминално минало, осъждан многократно за
кражби, утвърден користен правонарушител, ранна девиация и
криминализация - регистриран в ДПС. Отношение към правонарушението -
не приема отговорността за своето деяние, както и не разбира причинените
вреди със самооправдателни нагласи - приписва вина и отговорност на други
лица и обстоятелства. Утвърдени криминални нагласи. Взаимоотношения -
осиновен в ранна детска възраст. Наличие на тормоз от страна на приемните
родители. Занижен родителски контрол; Образование и обучение - проблеми с
грамотността. Управление на финансите и доходите - склонен е да набавя
допълнителни финансови средства за покриване на нуждите си чрез
нерегламентирани и незаконни дейности. Начин на живот и обкръжение -
повечето му контакти са с криминално проявени лица. Емоционални проблеми
- чувства се подтиснат и депресиран от престоя си в МЛС. Умения за мислене
- без способност за разпознаване на проблемите, няма умения за
разрешаването, не мисли за последствията от действията си. Без поставени
цели, не зачита правата на другите хора в обществото.
2
Рискът от вреди е отчетен нисък за служителите и за останалите лишени от
свобода, както и рискът от бягство. Рискът от суицид и самоувреждане е
отчетен със средни стойности. Рискът от вреди за обществото е отчетен с
високи стойности.
В първоначалния план на присъдата е предвидена работа по част от
дефицитните зони и зони, които вероятно или със сигурност са свързани с
криминалното му поведение като: образование и обучение и умения за
мислене.
При следващата ревизия на рискът от рецидив е отчетено понижаване от 85
на 83 точки, а при последната оценка точките се запазват на 83. Рискът остава
с високи стойности. Рискът от вреди е отчетен среден за обществото, а рискът
от вреди за останалите лишени от свобода -нисък.
При препланирането на присъдата са заложени цели свързани с работа по
дефицитните зони: „отношение към правонарушението“, „образование и
обучение“, „начин на живот“ , „емоционални проблеми“ и „умения за
мислене“
При последната преоценка, числовата стойност на риска от рецидив е 83
точки- остава висок. Очертаните зони с дефицити остават същите:
Криминално минало - осъждан за користно-насилствено престъпление в
миналото си, с ранни девиантни прояви и първа осъдителна присъда като
непълнолетен. Отношение към правонарушението - разпознава частично
факторите, довели до реализиране на криминалното поведение. Склонен е да
омаловажава собствената си отговорност и принос в тях, търси вината у
другите. Взаимоотношения - изоставен от родителите си, осиновен в детска
възраст, съобщава за преживят тормоз от страна на осиновителя си,
контактите с близките са ограничени, настаняван във ВУИ. Начин на живот
и обкръжение - от ранна възраст е вграден в среди на лица склонни да
нарушават обществените правила, проявява безразсъдно рисково поведение
основно при недостиг на средства и под влияние на средата. Емоционални
проблеми - при предишен престой в затвора е лекуван в СБАЛЛС - Ловеч,
страда от епилепсия. Умения за мислене - не разпознава проблемите си,
повтаря стари грешки, пренебрегвайки негативните последици от
предприетите действия, търси незабавно удовлетворяване на потребностите
си. Рискът от вреди остава нисък за служителите и останалите лишени от
3
свобода, както и рискът от бягство. Рискът от суицид и самоувреждане е
остава със средни стойности, както и рискът от вреди за обществото със
средни стойности, обусловен от криминалното му минало- осъждан за
користно - насилствено престъпление. Рискът от вреди е насочен към
случайни непознати.
Според затворническата администрация отношението на л.св.И. към плана
на присъда е отчасти положителен и се изразява във включването му в учебен
процес. Но стремежът му да се образова е насочен предимно към изтърпяване
на наказанието, а не към повишаване на образователната си степен и
постигане на положителни личностни промени, защото с посещаването на
училище си съкращава размера на присъдата. В подкрепа на това твърдение
може да се отбележи и нежеланието на л. св. И. да участва в корекционни
програми, които са свързани със заложените цели и задачи в плана на
присъдата му. Списък с тези корекционни програми е поставен на видно
място на информационното табло в групата, в която е разпределен. Самият
той е добре запознат с препланирането на присъдата, в което е посочено
включване в групова програма за което се е подписал на дата 16.06.2021г.
Отделно към груповите и организираните общопенитенциарни културно-
масови мероприятия л.св.И. е по-скоро пасивен и не проявява интерес. За
снижаване на остатъка от присъда е подал заявление за включване в
образователен процес, като алтернатива на трудова заетост. Записан е за
ученик в четвърти клас на дата 24.09.2020г. през учебната 2020/2021 година.
Като допълнение лишения от свобода И. не е преминал през всички етапи на
прогресивната система - смяна на режим и прекатегоризация в ЗООТ. До
момента не е награждаван. Няма наложени дисциплинарни наказания.
Становището на затворническата администрация е, че л.св. И. няма трайни
нагласи за позитивна личностна промяна. Показаната положителна тенденция
по време на изпълнение на наказанието се оказва нестабилна. Разпознава
частично проблемите си. Склонен е да омаловажава собствената отговорност
и принос в тях, търси вината у другите. Не осъзнава напълно своите дефицити
и не проявява траен стремеж за положителна промяна и нагласа за водене на
законосъобразен начин на живот. В бъдеше ще се продължи да се оказва
възпитателно въздействие, което би довело не само до външно съобразяване с
правилата и ограниченията в затвора, а и до вътрешни убеждения: осъзнаване
на причините довели до престъплението, намиране на алтернативни и
4
адекватни начини за решаване на проблеми, конфликтни ситуации.
В обобщение на горното, следва да се посочи, че според затворническата
администрация към настоящият момент л.св. И. не отговаря на изискванията
по чл. 439а НПК. Обосновава се необходимостта от продължаване на
корекционната работа с него в условията на затвора за трайна положителна
промяна и постигане на целите по чл.36 от НК.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.439а, ал.1 НПК,
обстоятелствата, сочещи за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието са доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. В
разпоредбата на ал. 2 на чл.439а НПК изрично предвижда, че доказателствата
за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.155 ЗИНЗС и от
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон. Прочита на приложените по делото доказателства и най-вече на
доклада по чл.155 ЗИНЗС, изготвен от компетентно длъжностно лице–
ИСДВР, сочи че не са налице данни за окончателна положителна промяна у
лишения от свобода И..
В случая, от данните по делото е видно, че не са налице и двете законови
предпоставки за УПО, а именно И. е изтърпял фактически по- голямата част
наложеното му наказание, но същият с поведението си не е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне. Индивидуално- корекционната работа със
същия следва да продължи в насока осъзнаване на причините довели до
престъплението, намиране на алтернативни и адекватни начини за решаване
на проблеми, конфликтни ситуации. Всичко това е основание да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Съдът намира за основателни доводите на затворническата администрация,
че е препоръчително процеса на ресоциализация на л.св. И. да продължи в
условията на затвора за изпълнение на плана на присъдата в пълен обем.
Съгласно императивната норма на закона осъденият не може да подаде
нова молба за УПО преди изтичане на 6-месечен срок от постановяване на
настоящето определение.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК,
5
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А. М. И., роден на *** в
гр.Враца, с постоянен адрес гр.***, и настоящ адрес гр. ***, ЕГН **********
за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част
на определеното му общо наказание "лишаване от свобода" в размер на 2
години, 10 месеца и 15 дни, с остатък от 6/шест/ месеца и 3/три/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от
днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца и на л.св. И..
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6