Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 165 / 25.06.2020
г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при
секретаря Мария Михалева разгледа докладваното от председателя адм. д. №112/2020 г. по описа на Административен
съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на глава Х от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалбата на
Й.Г.Р. *** против Решение №1/15.01.2020 г. на Директора на ТП НОИ Добрич, с
което решение е оставено в сила Разпореждане №РВ-3-24-00691547/12.12.2019 г. на
Началник сектор КП при ТП на НОИ Добрич. В жалбата се излагат съображения, че
оспорващият от 1992 г. е самоосигуряващ се земеделски производител, като е
вписан и като ЕТ „МТД – Й.Р.“. Регистриран е като земеделски производител в ОД
„Земеделие и гори“ гр. Добрич от 2003 до 2019 г. Сочи се, че извършва и
допълнителни дейности от името на едноличен търговец, за което и издава
фактури. През 2016, 2017 и 2018 г. се е осигурявал авансово върху 2000 лева.
Твърди, че като регистриран земеделски производител не определя окончателен
размер на осигурителен доход от дейността си, като не трябва и да попълва
приложение 1 от Декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. През месец 02 и 03.2018 г. е бил
в болничен, като са му изплатени обезщетения, съгл. чл.41, ал.1 от КСО, а в
последствие е получил от органа разпореждане да върне част от парите, като
неправилно изплатени, тъй като е показал доход по годишната декларация,
различен от авансовия доход. Претендира, че е изряден платец към държавния
бюджет, поради което и моли да се отмени обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане.
В с.з. оспорващият се
явява лично и поддържа подадената от него жалба, на изложените в нея
съображения.
Ответникът
- Директорът на ТП на НОИ Добрич, чрез надлежно упълномощен
юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че видно от представената таблица 1 за трите години,
декларираният доход е по-малък от избрания осигурителен доход, върху който се
дължат авансово осигурителните вноски, а органите на НОИ работят по документи и
следва да се съобразят с представената таблица 1. Сочи, че дори и да има
неправилно деклариран доход, това са данните, които са постъпили в НОИ, поради
което и правилно е преизчислен размерът на паричното обезщетение за временна нетрудоспособност
за двата периода и правилно е образуван дълга към настоящия момент. Моли, да се
потвърди решението на Директора на ТП на НОИ Добрич.
Административен
съд - Добрич след преценка на доказателствата и доводите на страните намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се оспорва факта от
страните, че Й.Р. е бил в отпуск поради временна неработоспособност през
периода от 20.02.2018 г. до 28.03.2018 г. и че му е изплатено обезщетение за
временна неработоспособност по издадения му болничен лист. Като изплатеното му
обезщетение за целия период е в размер на 1986,21 лева. При определяне на
обезщетението, органът е имал предвид осигурителния доход на Р., избран от него
като авансов и който за 2016, 2017 и 2018 г. е 2000 лева месечно.
Не се оспорва и
обстоятелството, че Р. е подал ГДД, от която е видно, че осигурителния доход за
месеца, върху който се дължат осигурителните вноски за ДОО и ДЗПО е както
следва: 2016 г. – 926,93 лева; 2017 г. – 1 105,74 лева и за 2018 г. –
193,33 лева. Това безспорно се установява и от представените по делото ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ и от Таблица 1 за трите години.
След запознаване на
административния орган с посочените данни в декларацията е преизчислено
обезщетението, като е установено, че разликата от обезщетението за периода от
20.02.2018 г. до 28.02.2018 г. е 261,23 лева, а за периода 01.03.2018 г. до
28.03.2018 г. е 709, 06 лева, като е прието, че тази сума е неоснователно
платена на Й.Р., поради което е и издадено Разпореждане
№РВ-3-24-00691547/12.12.2019 г. на Началник на сектор „КП“ в ТП на НОИ Добрич.
В мотивите на разпореждането е посочено, че са налице променени данни за
размера на осигурителен доход, включен в базата за изчисление на среднодневното
обезщетение, поради което е допуснато нарушение на чл.40, ал. КСО и е
определено да бъде върната неосноватено изплатената сума в размер на 970,29
лева, ведно с дължимата лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение
в размер на 169,98 лева.
Разпореждането е обжалвано
от оспорващия по която жалба Директора на ТП на НОИ Добрич се е произнесъл с обжалваното
в настоящото производство решение.
Решението е връчено на
20.01.2020 г. на Р. и в 14-дневния срок е подадена жалба до Административен съд
Добрич, чрез ТП на НОИ Добрич.
По делото като свидетел е
разпитана Я.К., която работи като счетоводител в счетоводната къща, която
обслужва дейността на търговеца. Същата потвърждава пред съда, че тя е
попълнила декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ. Според К. земеделските производители
са малко по особени, като същите могат да се осигуряват и спрямо печалбата или
спрямо избран осигурителен доход. Земеделският производител няма право да прави
годишно изравняване и няма задължение да попълва справка 1 и 2. Но тъй като
същият е извършвал и търговска дейност с фирмата си, за които дейности е
издавал фактура е следвало да се направи годишно изравняване. Според свидетелката
проблема е в таблица 1 и 2, тъй като там е включен дохода му и от тези
услуги, а това не е осигурителния му
доход.
Предвид
така установената фактическа обстановка и на основание чл. 168, във в. с чл.
146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
като подадена в срока по чл. 118 от КСО и от надлежна страна - адресат на
оспорения акт, срещу подлежащ на съдебно обжалване административен акт, във
връзка с поддържаните възражения за неправилно определен размер на обезщетение, при спазване на специалната разпоредба на закона е процесуално
допустима. Родово и местно подсъдна е на сезирания съд по правилата на чл. 133,
ал. 1 и чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган изхождат от
компетентни съгласно чл. 117, ал. 1 и чл. 98 от КСО органи, издадени са в
предписаната от закона форма и съдържание (чл. 117, ал. 3 от КСО), поради което
изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е спазено. Материалния закон е правилно
приложен, като не са допуснати нарушения на административнопраизводствените
правила.
Спорният по делото въпрос е
правен и се свежда до преценката дали заявителят е доказал пред пенсионния
орган с надлежно представени доказателства размера на осигурителния си доход за
спорния по делото период 2016, 2017 г.
и 2018 г. по поддържаните в жалбата възражения.
По данните, предоставени от НАП и посочени в
ГДД и в Таблица 1, осигурителен доход на
лицето за 2016 г. е в размер на 926,93 лв.,
за 2017 г. в размер на 1 105,74 лв. и за 2018 г. 193,33 лева. Избрания осигурителен доход върху който се
дължат авансово осигурителни вноски е в размер на 2000 лева /с малки
изключения/ и за трите години. Именно върху този размер е изчислено
първоначално обезщетение за временна неработоспособност.
Жалбоподателят
е регистриран като едноличен търговец през периода 1992 г. - 2019 г. и като такъв подлежи на
задължително осигуряване съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. В качеството си на
самоосигуряващо се лице дължи внасяне на осигурителни вноски за своя сметка -
чл. 5, ал. 2 КСО. Вноските за ДОО се дължат авансово върху месечен осигурителен
доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със
закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година
съгласно чл. 6, ал. 8 КСО, а здравните вноски се дължат авансово върху месечен
доход, определен при условията на чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. Окончателният размер
на месечния осигурителен доход за лицата по, ал. 8 се определя за периода, през
който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на
данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ и не
може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от
максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се
дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за
фонд "Пенсии в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният
осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения
от органа по приходите при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от
упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни
авансово осигурителни вноски - арг. чл. 6, ал. 9 КСО. Същият е регистриран и като земеделски производител, но по отношение на
него не са изпълнени условията на чл.6, ал.10 от КСО „Регистрираните земеделски
стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или
животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за
тази дейност“, тъй като както се каза по горе, същият освен като земеделски
производител е и регистриран като едноличен търговеци, който освен, че е
произвеждал земеделска продукция, е получавал и доходи от други дейности,
поради което и следва да прави годишно изравняване, което се извършва на общо
основание. Поради което и когато има данни за подадена Таблица 1 и авансовите
вноски са внесени върху по-висок размер от окончателния, за месеците от базовия
период за служебен доход се определя окончателният размер на осигурителния
доход, но не по-малко от месечния осигурителен доход. В настоящият казус,
безспорно е, че окончателния размер на осигурителния доход за 2016, 2017 и 2018
г. е по-малък от внесените авансови осигурителни вноски.
Дори и да се приеме, че е
налице неправилно попълнена ГДД, доколкото несъответствието в данните в ГДД е по вина на жалбоподателя,
довело до определяне на по-нисък облагаем доход и същите не могат да бъдат
отстранени от пенсионния орган в производството по определяне размера на обезщетението, то за да бъдат отстранени жалбоподателят следва да подаде коригираща
справка за осигурителния си доход за съответните години 2016 - 2018 г., каквато възможност е
разписана в разпоредбата на чл. 6, ал. 9, изр. 4 КСО. С оглед декларирания в
ГДД осигурителен годишен доход правилно е преизчислен размера на полагащото му се парично обезщетение за временна
неработоспособност и правилно е постановено възстановяване на неоснователно
полученото в повече обезщетение.
Доколкото
съгласно цитираните разпоредби меродавен е не избраният от лицето осигурителен
доход, върху който са внасяни авансово осигурителни вноски, а реално получения
доход от лицето, деклариран от него в справката към годишната му данъчна
декларация, то правилни са изводите на административния орган, че размера на обезщетението за временна неработоспособност е
неправилно определен и следва да бъде преизчислен.
По
изложените съображения за неоснователност на жалбата същата следва да бъде
отхвърлена.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,
Административен съд - Добрич
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Г.Р. *** против Решение №1/15.01.2020 г. на Директора
на ТП НОИ Добрич, с което е оставено в сила Разпореждане
№РВ-3-24-00691547/12.12.2019 г. на Началник сектор КП при ТП на НОИ Добрич.
Решението
може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от
получаване на съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: