Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Плевен, 21.08.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХI граждански състав, в публичното
заседание на седемнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Петя Иванова като разгледа докладваното от съдията Шилкова гр. д. № 1832 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от ЕТ
„Г.С.“, с ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.С.С. против Заповед № РД-08-236/24.04.2020г. н.К.н.О.Д.М.
Твърди, че с оспорената заповед к.н.о.Д.М. е отказал да издаде заповед по реда
на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ по молба на ЕТ „Г.С.” вх. № УОС 05¬05-2159/26.03.2020г.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствени правила и е в противоречие на
материалноправни разпоредби и целта на закона. Жалбоподателят
твърди, че поискал от К.н.О.Д.М. да издаде заповед по реда на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ
за изземване на земеделски имот с идентификатор № 73359.61.17 от ***като
ползвател без правно основание. Навежда доводи, че в хода на административното
производство било установено следното, че е легитимиран ползвател на имота съгласно
Договор за аренда с Рег.№ 2510/19.05.2011г., вписан в Служба по вписванията -
гр. Плевен, с вх. рeг. № 7435 от дата 19.05.2011г.,
със срок на действие до 01.10.2025г.; че същият договор за аренда е регистриран
съгласно чл.37б от ЗСПЗЗ в Общинска служба по *** гр. ***, peг.
№ *********/30.06.2011г., поради което и на това основание ЕТ „Г.С.“ е приет от
ОСЗ за ползвател на имота. Жалбоподателят твърди, че***“ признава, че действително
обработва имота, но че има право на това на основание Договор за наем за стопанската
2019/2020г., представен в незаверено копие. Жалбоподателят излага доводи, защо
заповедта е незаконосъобразна. Твърди, че правилата за ползване на земеделските
земи са уредени в чл.37б от ЗСПЗЗ, като първоначално уредбата не е включвала
механизъм за уреждане на споровете при конкуренция на правни основания за
ползване на един и същ земеделски имот. Навежда доводи, че такъв механизъм е
законодателно въведен с включването на ал.6 на чл.37б от ЗСПЗЗ, в сила от
22.05.2018г.
Ответникът по жалбата Община ***не ангажира становище.
Заинтересованата страна ***оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
преклузивен срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С молба вх. № УОС 05- 05- 2159/
26.03. 2020г., адресирана до к.н.О.Д.М. ЕТ „Г.С.“*** е поискала издаването на
заповед за изземване от ***на част от имот № 73359.61.17 с площ от 8,000 дка в
м. „***“ в землището на гр.***. Молителят се е позовал на обстоятелството, че
има правно основание за ползване на гореописания имоти, а именно: договор за
аренда на земеделски земи от 19.05.2011г., вписан в Служба по вписванията гр.
Плевен с вх. рег. № 7435/ 19.05.2011г., акт № 190, том Х, дело № 2917/2011г.
Видно от писмо вх.№ УОС 05-05-2159/31/06.04.2020г. ***“ е
уведомил Община ***, че обработва процесните
земеделски земи на правно основание, като е представил 2 броя договори за наем
от 15.05.2019г. и 20.05.2019г.
С Писмо № УОС-05-05-2270/01.04.2020г. Кметът на Община ***е
изискал от Общинска служба *** ***да бъде предоставена информация за стопанската
2019/2020г. имот със стар идентификатор №73359.61.17 има ли подадени декларации
по чл.69 и 70 ППЗСПЗЗ и от кого, има ли регистрирани договори за отдаване, за
същата стопанска година има ли подписано споразумение съгласно изискванията на
чл.37в ЗСПЗЗ на землището на гр.***.
С изх. № РД-12-04-36-1/07.04.2020г., е получен отговор от
***- гр. ***, в което е посочено, че като ползвател на правно основание
фигурира молителя - ЕТ“Г.С.“, съгласно Договор за аренда с Рег.№ 7435/19.05.2011г.,
със срок на действие 19.05.2011 - 01.10.2025г. Същата е декларирала ползването
на горепосочените имоти за стопанската 2019/2020 година със заявление по чл.70
от ППЗСПЗЗ с вх. №97/30.07.2019г.
Установява се, че с обжалваната заповед № РД-08-236/ 24.04.2020г., Кметът на Община ***е отказа
издаването на заповед за изземване на част от поземлен имот с
идентификатор № 73359.61.17, в размер на
8 дка., с начин на трайно ползване: нива с обща площ от 119,626 дка., IV
категория, която се намира в м. „***“ по КККР на гр. ***, с ползвател на правно
основание- ЕТ „Г.С.“, представляван от Г.С.С., от
нелегитимиран ползвател- ЕТ „А.Т.П.“, представляван от ***
Съгласно чл.168 АПК, вр. чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на
издаването му на всички основания по чл.146 АПК.
Правното основание на заповедта е чл.34 ЗСПЗЗ. Съгласно
тази разпоредба, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание,
земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед
на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват
без правно основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на
ползвателите им на правно основание. Процедурата предвижда, за установяване на
неправомерното ползване кметът може служебно да изисква информация от ДФ „***“ -
Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структура и/или от
общинска служба по *** по местонахождение на имотите, съответно от службата по
геодезия, картография и кадастър. За да бъде издадена такава заповед, следва да
са налице три кумулативно предвидени
условия затова, а именно: направено искане до компетентен административен
орган, от лице с право на собственост или ползвател на правно основание на
земеделски имот, ползване на същия този имот от трето лице и това ползване да
се осъществява без правно основание. Административния орган трябва да установи
всички релевантни факти и обстоятелства относно тези три въпроса.
В хода на административното производство и в изпълнение
на задълженията си да установи всички правно релевантни факти, административния
орган е изискал служебно от Началника на ОСЗ ***да бъде предоставена информация
за стопанската 2019/2020г. имот с идентификатор 73359.61.17 има ли подадени
декларации по чл.69 и 70 ППЗСПЗЗ и от кого, има ли регистрирани договори за
отдаване, за същата стопанска година има ли подписано споразумение съгласно
изискванията на чл.37в ЗСПЗЗ на землището на гр.***. С изх. № РД-12-04-36-
1/07.04.2020г. (лист 15), е получен отговор, в който е посочено, че като
ползвател на правно основание фигурира молителя - ЕТ “Г.С.“, съгласно Договор
за аренда с Рег.№ *********/30.06.2011г., със срок на действие - до
01.10.2025г. В писмото се сочи, че същият ползвател е декларирал ползването на
горепосочените имоти за стопанската 2019/2020 година със заявление по чл.70 от
ППЗСПЗЗ с вх. №97/30.07.2019г.
За да бъде реализирана
административната процедура за изземването на земите, фактите, обуславящи
наличието на законовите предпоставки за издаване на заповедта, следва да са
установени по несъмнен начин. В настоящия случай първите две от визираните по-
горе предпоставки са налице: искането е направено до компетентен орган от лице,
имащо правно основание за ползване на имотите /договор за аренда/ и се касае за
земеделска земя. Не е било спорно между страните и обстоятелството, че процесните земеделски имоти се ползват от ЕТ „А.Т.П.”, а
това се потвърждава и от справката от ОСЗ-***. Липсва обаче третата от
предвидените в закона предпоставки: ползването да е без правно основание. Видно
от приложените както в административната преписка, така и в настоящото съдебно
производство договор за наем от 20.05.2020г. (лист 18 и 19) е, че
ЕТ „А.Т.П.” ползва процесния имот на основата на възникнало наемно
правоотношение с част от съсобствениците на имотите. Съгласно разясненията,
дадени в т.2 от тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017г., ОСГТК, договорът за
наем с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, към който са
приложими разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, е действителен,
независимо от наличието на специална законова регламентация относно реда и
начина на отдаване за възмездно ползване на обекти, посочени в чл.1 ал.3 от
специалния ЗАЗ. Следователно и договорът за наем и договорът за аренда са
напълно равностойни правни способи за предоставянето на ползването на
земеделски имоти. Нито административният орган, нито районният съд имат
правомощието да разрешат спор с такъв характер в хода на производство по чл.34 от
ЗСПЗЗ. Предвидената от законодателя бърза административна процедура за
изземване е приложима само при безспорни случаи, какъвто не е настоящият.
Спорове за материални права се разглеждат
в гражданско, а не в административно производство и за това не може да се иска
решение по същество на спора за разпределението на ползването от съда,
разглеждащ административния спор. Едва след разрешаване на спора за това кому
принадлежи правото на ползване върху имотите при две конкуриращи се и
равностойни правни основания и при наличието на благоприятно за
заинтересованото лице съдебно решение то би могло да поиска изземването на
имотите по реда, предвиден в чл.34 от ЗСПЗЗ. Административният орган не е бил
компетентен да решава така възникналия спор и да прави преценка кое от двете
правни основания да предпочете.
Съдът не споделя довода на жалбоподателя, че в случая
следва да намери приложение разпоредбата на чл.37б, ал.6 ЗСПЗЗ. Тази разпоредба
урежда начина, по който да бъде извършвана регистрацията на ползвателите в ОСЗ
когато за един и същ имот са представени за регистрирани повече от един договор
за наем или за аренда на земеделска земя. Липсва основание да бъде прието,
че административния орган може да реши правен
спор. Този административен ред за изземване със заповед на кмета на общината по
местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и
се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно
основание е приложим само при положение, че лицето, което ползва имота няма
никакво правно основание за ползването му. При наличието на конкуриращи се
права на ползване спорът между тях следва да бъде разрешен по надлежния ред и
реда на чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ е не приложим.
Следователно не са изпълнени законовите предпоставки за
издаване на заповед по чл.34, ал.1
ЗСПЗЗ, като не се установи ползването да се осъществява без правно основание.
След като при издаването на обжалвания административен акт не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, актът е
издаден в предвидената от закона писмена форма за валидност, от компетентен
орган, в кръга на правомощията му, спазен е материалния закон, а така издадения
акт е мотивиран, то обжалваната заповед, издадена от К.н.О.М. е законосъобразна
и следва да се остави в сила.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на заинтересованата страна направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение възнаграждение в размер на 400
лв.
По така изложените съображения и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на ЕТ Г.С. ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.С.С. против Заповед №
РД-08-236/24.04.2020г. н.К.н.О.Д.М. *** е отказал да издаде заповед по реда на
чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ за изземване на част от поземлен имот с идентификатор № 73359.61.17, в размер на 8 дка, с начин на
трайно ползване: нива с обща площ от 119,626 дка., IV категория, която се
намира в м. „***“ по КККР на гр. ***, с ползвател на правно основание- ЕТ „Г.С.“,
представляван от Г.С.С., от нелегитимиран ползвател-
ЕТ „А.Т.П.“, представляван от ***
ОСЪЖДА ЕТ Г.С. ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Г.С.С. да заплати на ЕТ „А.Т.П.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представляван от ***адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр. Плевен в 14- дневен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: