Р Е Ш Е Н И Е
№260029 26.08.2020 г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар: Таня Кемерова
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 1369 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на Г.Н.К. *** против
решение № 255/19.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 239/2019 г. по описа на
Старозагорски районен съд в частта му, в която са отхвърлени предявените от
жалбоподателя кумулативно обективно субективно съединени искове по чл.432, ал.1
от КЗ за разликата над уважения размер от 7 000,00 лв. до предявения
размер от 15 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени от
непозволено увреждане неимуществени вреди, и за разликата над уважения размер
от 1 296,28 лв. до предявения размер от 2 845,50 лв., представляваща
обезщетение за причинени от непозволено увреждане имуществени вреди.
Излагат се
оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост.
Претендира
се отмяната му в обжалваната част и
постановяването на ново решение, с което предявените от въззивника искове бъдат
уважени изцяло, както и да му бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.
В законоустановения срок е постъпил отговор от
насрещната страна „З.Д.Б.Ж.З.“
АД, с който жалбата е оспорена
като неоснователна.
Изложени са доводи, че обжалваното решение е
правилно, т.к. е постановено в съответствие с материалния закон и събраните по
делото доказателства.
Претендира се потвърждаването му и присъждането
на разноските пред въззивната инстанция за юрисконсулско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от
пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа въззивната жалба и пледира за
постановяване на съдебно решение, с което предявените искове бъдат уважени в
пълните им размери, а на страната бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.
Въззиваемият не се представлява от законен или
процесуален представител.
След
запознаване твърденията и възраженията на страните, въз основа на събраните
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба
от Г.Н.К. срещу „З.Д.Б.Ж.З.“ АД, с която са предявени
кумулативно обективно съединени искове за присъждане на сумата от 15 000
лв., представляваща обезщетение за причинени от непозволено увреждане
неимуществени вреди; на сумата от 2845,50 лв., представляваща обезщетение за
причинени от същото непозволено увреждане имуществени вреди, и на сумата от
104,23 лв., представляваща обезщетение за причинени от същото непозволено
увреждане имуществени вреди.
Изложил е твърдения, че на 30.08.2018 г. при
управление на МПС е участвал в ПТП, причинено от застрахован със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество водач на МПС, при
което ищеца е получил контузия на главата, оток и кръвонасядане по лява теменна
област на главата и мозъчно сътресение.
Посочил е, че след настъпване на ПТП и
удара в главата е изпитвал силно главоболие, световъртеж, гадене и болки в
областта на контузионните места, оплаквал се от световъртеж, залитане и
краткотрайно помрачено съзнание.
Бил е хоспитализиран за лечение и
наблюдение в неврологично отделение на болнично заведение за период от три дни,
а след инцидента се налагало неговите близки да се грижат за него.
Освен това преживял и силна емоционална
травма, която се отразявала на състоянието му и до днес.
Във връзка с лечението си извършил разходи
за медикаменти и медицински услуги в общ размер от 104,23 лв.
Сочи, че в резултат на ПТП е бил увреден
собствения на ищеца лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Джета“, а общата
заплатена сума за частите и труда за възстановяването му била в размер на
4333,72 лв., от която ответникът бил заплатил на 11.09.2018 г. сума в размер на
1488,22 лв.
За изплащане на претендираните
застрахователни обезщетения ищецът заявил застрахователна претенция на
07.08.2018 г. и за времето до 15.10.2018 г. представил всички налични у себе си
документи, но с уведомление от 24.10.2018 г. застрахователното дружество
отказало плащане на претенциите.
С отговора си на исковата молба ответникът е оспорил исковете
по основание и размер.
Оспорил е твърденията, че настъпилото ПТП е било
реализирано по вина на застрахования със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на МПС; наличието на причинено
непозволено увреждане на ищеца; настъпването на твърдените неимуществени вреди;
размера на претендираното обезщетение; оспорени са като недоказани претенциите
за обезщетяване на имуществените вреди.
Релевирал е евентуално възражение за съпричиняване от
страна на ищеца.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е
преценил иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за частично
основателен като е присъдил обезщетение в размер на 7 000 лв.
Искът за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходите за възстановяване на увреденото МПС на ищеца
също е намерил за частично основателен, като е присъдил обезщетение в размер на
1296,28 лв., а искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходите за медицинско лечение е уважил в пълния заявен размер
от 104,23 лв.
Приел е за доказано, че ПТП е било реализирано по вина
на застрахования със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника водач, при което на ищеца са били
причинени контузия на главата, кръвонасядане в лява
теменна област и мозъчно сътресение, с период от седем дни на изпитвани болки и страданията, при отчитане
на силата и интензивността им, проведеното болнично лечение, младата възраст на
увредения, както и на негативни емоционални последици върху личността на ищеца,
засягащи личните и трудовите му навици, при съобразяване на
социално-икономическите условия към момента на увреждането и нивата на
застрахователно прокритие.
Досежно причинените при ПТП имуществени
вреди чрез увреждането на собственото на ищеца МПС е приел, че за
възстановяването им Г.К. е платил общата сума от 4333,72 лв., но стойността на
причинените в резултат на ПТП щети е в размер на 2 785,00 лв., съобразно
приетото заключението на САТЕ.
По отношение на причинените на ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицинско лечение е приел, че
искът е изцяло основателен.
Въззивният съд счита, че относимите факти
са били правилно установени от първоинстанционния съд, поради което препраща
към мотивите на обжалваното решение в тази им част.
Установено е от събраните доказателства,
че на 30.07.2018 г. при управление на МПС Г.Н.К. е участвал в ПТП, което е било
причинено от застрахования със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при „З.Д.Б.Ж.З.“ АД водач П.М.М., поради нарушаване от негова
страна на правилата за движение по пътищата.
При ПТП Г.Н.К. е получил следните
наранявания: контузия на главата, оток и кръвонасядане в лява теменна област на
главата и мозъчно сътресение, като травматичните увреждания са причинили
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Във връзка с лечението на травмите Г.Н.К.
е претърпял тридневен престой в специализирано отделение на болнично заведение,
а периодът на възстановяване на контузията на главата е до 5 дни; отока и
кръвонасядането са с период на възстановяване 7 дни, а мозъчното сътресение е с
период на възстановяване от три седмици.
От ангажираните гласни доказателства е установено,
че след ПТП Г.Н.К. се е променил, като от жив и енергичен човек е станал малко
вял, престанал е да се занимава със спорт, често се оплаквал от главоболие, в
работата си започнал да избягва натоварването и работата с компютър, която му
причинявала главоболие.
Досежно причинените от ПТП щети по
автомобила на Г.К. е установено, че за подмяна на увредени части и труд той е
заплатил сумата от 4333,72 лв., която според вещото лице-автоексперт представлява
средна пазарна цена при ремонт на автомобил от класа на процесния. Причинената от
ПТП имуществена вреда е в размер на 2 785,00 лв., изразяваща се в сбора от
цената на частите, които следва да се подменят, и себестойността на труда при
ремонта. Цената на частите вещото лице е определило като средна пазарна цена за
части втора употреба и на алтернативни доставчици на резервни части, а
стойността на сервизния час е определило на 18,00 лв., при спазване на
предвидените нормовремена за сервизните дейности, уредени в методиката към
Наредба № 24 от 2006 г . Стойността на щетите, изчислена изцяло в съответствие
с условията на методиката към Наредба № 24 от 2006 г. е в размер на
2 293,00 лв.
Няма спор между страните, че по тази
застрахователна претенция въззиваемото
дружество е заплатило на въззивника на 11.09.2018 г. сумата от 1488,22 лв.
Установено е по делото, че за медицинското
си лечение Г.Н.К. е заплатил сумата от 104,23 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен
състав намира, че въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите
изисквания за съдържание и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт в съответните му
части, в предвидения в закона срок за обжалване.
Разгледана по същество
я намира за неоснователна, поради
следните съображения:
Въззивният съд намира,
че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната му част е допустимо,
и по същество е правилно.
Предявените кумулативно обективно съединени искове са с правна
квалификация по чл.432, ал.1 от КЗ.
Съгласно тази разпоредба увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ за отправяне на писмена
застрахователна претенция.
В случая Г.Н.К. е отправил писмена претенция към „З.Д.Б.Ж.З.“ АД, по която е налице
постановен от застрахователя отказ за плащане, поради което и исковете се
явяват допустими.
Настоящият въззивен състав
споделя изцяло правните изводи на първоинстанционния съд относно наличието на
валидно застрахователно правоотношение между въззиваемото дружество и
делинквента, както и на извършено от последния спрямо въззивника непозволено
увреждане : деяние, противоправност на
деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради което на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение, които са
обосновани.
Безспорно е, че на
30.07.2018 г. при управление на МПС застрахованият при „З.Д.Б.Ж.З.“ АД за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ водач П.М.М. е нарушил
правилата за движение по пътищата, което е станало причина за настъпване на
ПТП, при което на Г.Н.К. е била причинена
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, в резултат на която е
изпитал физически и емоционални болки и
страдания, и щети, чрез повреждане на собственото му МПС и разходи за лечение.
По реда на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като на обезщетяване
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане, а отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е производна
от отговорността на делинквента.
Досежно неимуществените вреди следва да
бъдат репарирани всички негативни емоционални и психични изживявания,
физическите и душевните болки и страдания, пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане.
При определянето на
размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от критерия
за обществена справедливост / чл.52 от ЗЗД/, при чието приложение следва да се
отчетат характерът и степента на увреждането, начинът и обстоятелствата, при
които е получено то, последиците от него, интензивността на изпитаните болки и
страдания и продължителността на търпенето им, социално
- икономическите условия в страната и нормативно
определените лимити на отговорност на застрахователните компании.
С оглед особеностите на конкретния казус дължимото на увреденото лице
справедливо обезщетение се обуславя
от получените в резултат на ПТП увреждания на главата и нарушения на нормалното
функциониране на нервната система, причинили влошаване на общото му
здравословно състояние за един непродължителен период от време от три седмици,
през който период въззивникът е изпитвал физически болки и страдания; от
влошеното му през същия този период емоционално и психическо състояние, както и
от последиците в емоционален и психологически план, оставили своето отражение у
пострадалия и към настоящия момент.
Ето защо въззивният съдебен състав намира, че справедливото обезщетение
правилно е било определено от първоинстанционния съд в размер на 7 000,00
лева.
Неоснователни
са оплакванията във въззивната жалба за неправилно приложение на материалния
закон от страна на първоинстанционния съд.
При
определяне размера на справедливото обезщетение районният съд е взел предвид
всички относими обстоятелства, които е оценил в съвкупност, а именно вида и
тежестта на телесните увреждания, съставляващи лека телесна повреда по смисъла
на чл.130, ал.1 от НК, непродължителният оздравителен процес, с максимална
продължителност от три седмици за възстановяване на мозъчното сътресение, и
седем дни – за възстановяването на контузиите на главата на главата, който
съответства и на периода, през който пострадалия е изпитвал физически болки и
страдания; емоционалните и психологически последици от инцидента, дали
отражение в ежедневието на Г.К. и при полагането на труд от негова страна.
В
действителност в мотивите си първоинстанционният съд е приел, че болките и
страданията на пострадалия са продължили за период от около 7 дни, при доказана
продължителност съгласно заключението на СМЕ от три седмици, но в случая
неотчетената продължителност не обуславя неправилност на обжалваното решение,
т.к. според въззивния съд размерът на обезщетението от 7 000,00 лв.
съответства на справедливия размер на обезщетението за действително
претърпените от въззивника неимуществени вреди.
По
отношение на причинените имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собственото
на Г.Н.К. МПС, въззивният съд също намира, че следва да бъдат определени в
размер на 2 785,00 лв., съгласно приетото е неоспорено от страните
заключение на САТЕ.
Размерът на вредите, за чието репариране застрахователят носи отговорност,
съответстват на стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна
цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, а не на реално
сторените от увредения разходи.
С § 3, ал.1 от ПЗР на
Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за
задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност"
на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за
обществен превоз е отменена Наредба № 24 от 2006 г.
за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за
застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства, с изключение на чл.
15, ал. 4 и приложения
№ 1 – 6.
Разпоредбата на чл.
15, ал. 4 от Наредба
№ 24 от 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса
за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства предвижда обезщетението за
вреди на моторни превозни средства да се определя по методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства,
съгласно приложения № 1 – 6.
В конкретния случай с
оглед характера на спорното правоотношение между страните е извън съмнение, че
тази нормативна уредба се явява приложимо право за остойностяване размера на
имуществените вреди, за чието обезщетяване следва да носи отговорност
въззиваемото застрахователно дружество.
Съгласно заключението
на САТЕ размерът на вредите, изчислен съобразно методиката към отменена Наредба № 24 от 2006 г.
за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за
застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства е 2 293,00 лв., т.е.
дори е по-нисък от приетия от вещото лице размер от 2785,00 лв., при
определянето на който експертът е възприел като цена на труда действителната
средна пазарна цена към момента на увредата, а като себестойност на увредените
части – средната пазарна цена на резервни части от алтернативни доставчици на
резервни части и части „втора употреба“.
Именно поради това е
неоснователно оплакването във въззивната жалба за необоснованост на обжалваното
решение касателно определянето размера на обезщетението за имуществени вреди,
настъпили в резултат на увреждането на МПС на въззивника,т.к. съдът е възприел
за подлежащ на репариране един по-висок размер на вредите, от размера,
определен съобразно действащата нормативна уредба.
С оглед на всички изложени съображения въззивният съд намира първоинстанционното
решение в обжалваните му части за правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Относно
разноските:
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемото дружество има
право на разноски във въззивното производство.
Такива следва
да му се присъдят по реда на чл.78, ал.8 от ГПК за юрисконсулско възнаграждение
в размер на 100,00 лв., предвид осъществената защита от юрисконсулт чрез подаване
на отговор на въззивната жалба.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 255/19.02.2020 г., постановено
по гр.д.№ 239/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд в частта му, в
която са отхвърлени предявените от Г.Н.К., ЕГН – **********, с адрес: ***
против „З.Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
р-н****, представлявано от законни представители: Б.Г.И., Р.В.М.и Ж.С.К.кумулативно
обективно субективно съединени искове с правно основание по чл.432, ал.1 от
Кодекса за застраховане за разликата над уважения размер от 7 000,00 лв. /седем
хиляди лева/ до предявения размер от 15 000,00 лв. /петнадесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за причинени от непозволено увреждане
неимуществени вреди и от за разликата
над уважения размер от 1 296,28 лв. /хиляда двеста деветдесет и шест лева
и двадесет и осем ст./ до предявения размер от 2 845,50 лв. /две хиляди
осемстотин четиридесет и пет лева и петдесет ст./, представляваща обезщетение
за причинени от непозволено увреждане имуществени вреди.
В останалата му част решение № 255/19.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 239/2019
г. по описа на Старозагорски районен съд
като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Г.Н.К.,
ЕГН – **********, с адрес: *** да
заплати на „З.Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., р-н****, представлявано от законни
представители: Б.Г.И., Р.В.М.и Ж.С.К.сумата от 100,00 лв. /сто лева/- съдебно – деловодни разноски пред настоящата
съдебна инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Решението на основание чл.280, ал.3 т.1 от ГПК не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.