№ 23416
гр. София, 05.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110115740 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Производството е образувано по кумулативно обективно съединени
искове, предявени от ищеца Г. Б. Д. срещу ответника „САНО АЙ ТИ
СЪЛЮШЪНС" ЕАД, за осъждане ответника да:
- опразни наето по договор за наем, сключен на 19.11.2018 г. между страните,
помещение – гараж № 69 с идентификатор 68134.1006.774.3.94, находящ се в
гр. София, жк. Манастирски ливади, бл. 60, ет. -1, и да върне държането му на
ищеца;
- заплати сумата в размер на 297,20 лева, представляващи вреди, изразяващи се
в сторени разноски по връчване на нотариална покана;
- заплати сумата в размер на 3708,18 лева, представляваща уговорена неустойка
на основание чл. 14.3 във вр. с чл. 14.1 от договор за наем от 19.11.2018 г.,
дължима за период от 01.05.2021 г. до 23.03.2022 г. (или за 327 дни) във
връзка със забава за освобождаване на наетото помещение при прекратяване
на договора за наем.
Претендира се осъждането на ответника да заплати на ищеца и
уговорената дневна неустойка в размер на 11,34 лева на ден за периода,
считано от подаване на исковата молба – 24.03.2022 г., до окончателното
освобождаване на наетия гараж.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ
гараж № 69 с идентификатор 68134.1006.774.3.94, находящ се на адрес в гр.
София, ж.к. Манастирски ливади, бл. 60, ет. -1. Твърди се, че между страните
е сключен договор за наем от 19.11.2018 г., по силата на който ищецът е
предоставил имота във владение на ответника за срок от 1 година срещу
наемна цена в размер на 170,00 лв. месечно. Действието на договора било
продължено на основание чл. 5.2 за срок от 1 година до 19.11.2020 г. Твърди
се, че на 02.07.2020 г. е получил предизвестие за прекратяване на договора за
наем по имейл от ответника, на основание чл. 13.1 от Договора, като срокът
на предизвестието е едномесечен и същият е изтекъл на 02.08.2020 г.
Съгласно чл. 14.1 от Договора при прекратяване наемателят е длъжен да
1
освободи гаража на датата на прекратяването му, но ответникът не е
освободил наетия недвижим имот и не е заплатил цена за ползването му за
периода 01.05.2021 г. - 24.03.2022 г., съгласно чл. 6.1 и чл. 6.2. от Договора,
платими авансово до 5-то число на текущия месец. С нотариална покана
връчена на 18.02.2022 г. на ответника чрез нотариус Стилиян Тютюнджиев с
рег. № 065 при НК, последният е поканен да освободи гаража и да заплати
дължимите суми за неустойка, като на 07.03.2022 г. в 15:00 ч. е съставен
констативен протокол от нотариус Стилиян Тютюнджиев, който
удостоверява, че съгласно уговореното в нотариалната покана от страна на
„САНО АЙ ТИ СЪЛЮШЪНС“ ЕАД представител не се е явил. Поддържа се,
че е сторен разход във връзка с връчената покана. Твърди се дължимостта на
неустойка за забава за освобождаване на гаража при прекратяване на
договора в размер на двойния размер на еднодневна наемна цена,
определяема след като наемната цена за един календарен месец се раздели на
30, до окончателното напускане на гаража. Направено е искане за уважаване
на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответната страна не е
депозирала отговор.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът
намира, че е сезиран с искове с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:
по иска с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване: правото си на
собственост върху исковия имот, наличието на облигационно
правоотношение между страните по сключен договор за наем, моментът
на прекратяването му, както и фактът, че ответникът продължава да
ползва/държи наетото помещение.
по иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване: възникването на
облигационно отношение между ищеца и ответника от сключен договор
за наем; валидна уговорка за неустойка в случай на забавено изпълнение
на задължението за връщане на вещта след прекратяване на договора;
изпадането на ответника в забава - изтичане на срока за изпълнение на
задължението за връщане на вещта, както и размерът на вземането за
неустойка;
по иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
при условията на пълно и главно доказване: поведението на ответника
(процесното събитие) в разрез с договореностите между страните;
настъпилите имуществени вреди за ищцовата страна и техния размер;
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между процесното
събитие и настъпилите вреди под формата на претърпени загуби.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже връщане на
наетото помещение, погасяване на вземането за неустойка, погасяване на
задължението за обезщетяване вредите на ищеца.
Съдът счита за недопустима исковата претенция за осъждането на
ответника да заплати на ищеца и уговорената дневна неустойка в размер на
11,34 лева на ден за периода, считано от подаване на исковата молба –
2
24.03.2022 г., до окончателното освобождаване на наетия гараж. Съгласно
константната практика на върховната инстанция неустойката се дължи само
когато са налице елементите на фактическия състав, който я поражда, т.е. за
онова неизпълнение, за което е уговорена. От това положение се извежда
задължението за ищеца да посочи не само юридическия факт, който поражда
неустойката, но и нейния размер и периода, ограничен от реално настъпилите
вреди от неизпълнението на главното задължение. В настоящия случай обаче
се претендира неустойка за един неопределен бъдещ период. Ищецът не може
по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД да претендира вреди за бъдеще време, след като
тяхното осъществяване не е настъпило. Обстоятелството, че така
претендираната неустойка за забава не е определяема по своя размер, тъй като
е неопределяем самият бъдещ период на длъжникова забава, след датата на
исковата молба, изключва наличието на достатъчно индивидуализирана по
предмет искова претенция (в този смисъл Решение № 144 от 7.10.2010 г. на
ВКС по т. д. № 806/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 59 от 29.04.2010 г. на ВКС
по т. д. № 687/2009 г., I т. о., ТК). Неприложима е и възможността по чл. 124,
ал. 2 от ГПК според практиката на върховната инстанция, доколкото
задължения, за които би могла да бъде предявена претенция по реда тази
разпоредба, съставляват такива задължения, при които изискуемостта на
следващите плащания зависи единствено от настъпването на обективни
факти, но не и от предварително или едновременно изпълнение на насрещна
престация на ищеца или от бъдещо поведение на ответника, т. е.
възникването на задължението не трябва да зависи от волята или действията
на една от страните по договора, каквото в настоящия случай е опразването и
връщането на наетото помещение (в този смисъл Решение № 320/04.06.2024 г.
по гр. д. № 1348/2023 г. ВКС, II ГО). Предвид това исковата молба следва да
бъде върната в тази част, а производството – прекратено в тази част като
недопустимо.
Във връзка с изложеното и като съобрази направените от ищеца
доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 58940/25.03.2022 г., подадена от Г. Б. Д.
срещу „САНО АЙ ТИ СЪЛЮШЪНС“ ЕАД, В ЧАСТТА относно исковата
претенция за осъждането на ответника да заплати на ищеца уговорената
дневна неустойка в размер на 11,34 лева на ден за периода, считано от
подаване на исковата молба – 24.03.2022 г., до окончателното освобождаване
на наетия гараж, и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част като
недопустимо.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба в частта относно
претенцията за сумата в размер на 297,20 лева – вреди за сторени разноски по
връчване на нотариална покана.
УКАЗВА на ищеца до първо открито съдебно заседание да отстрани
противоречието между обстоятелствената част на исковата молба, в която се
твърди, че сумата в размер на 297,20 лева включва разходи за адвокат и
нотариални такси за връчване, и петитума, в който се посочва, че сумата в
размер на 297,20 лева е за разноски за връчване на покана, КАТО посочи
изрично сумата в размер на 297,20 лева като сбор от какви сторени разходи
се претендира и ако представлява сбор от РАЗЛИЧНИ разходи да се посочи
поотделно размера на всеки вид разход, правещи като сбор общата сума в
размер на 297,20 лева.
3
При неизпълнение на указанията в цялост или в срок съдът ще върне
исковата молба в тази част и ще прекрати произовдството в тази част.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
09.07.2024 г. от 10,00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
ДОПУСКА събирането на представените с исковата молба и молба с вх.
№ 48054/21.02.2023 г. писмени доказателства, по чието приемане съдът ще се
произнесе в първо открито съдебно заседание.
ПРЕПИС от приложението към молба с вх. № 48054/21.02.2023 г. да се
връчи на ответника, който може да изрази становище и да ангажира
доказателства във връзка с него най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекто-доклада по
делото, като те могат да вземат становище по него най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА. В
тази връзка указва на страните, че могат да ползват медиация за уреждане на
спора. Към Софийския районен съд действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ, към
който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно, в
който случай на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена
държавна такса, а ответникът ще си спести евентуалното плащане на разноски
при уважаване на иска. Центърът по медиация се намира на бул. „Цар Борис
III” № 54. Повече информация можете да получите на тел. 02 /895 54 23 от
9,00 до 17 часа, пишете и на ел. адрес: ********@******.***.
Определението в частта, с която исковата молба е частично върната, а
производството– частично прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба
пред СГС в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение от страните. Определението в останалата част не подлежи на
обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4