Решение по дело №4/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 60 от 16.07.2009 г., постановено по гр.д.№ 358/2008 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Ст.М.Л., действаща чрез законния си представител и нейна майка А. Т. С., и двете от Г., срещу М. Д. Л. от с.Ягодово, общ. Пловдив, Г. С. Г. от Г., М. С. М. от гр. Кърджали и К. И. М. от Г., иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо Ст.М.Л. договор за продажба на недвижим имот от 28.03.2008 г. по нотариален акт № 30, том I, рег. N 899, дело № 30/2008 на нотариус Кичка Златанова, с район на действие РС-Кърджали, с който М. Д. Л. е продал на Г. С. Г. и М. С. М. собствения си недвижим имот – апартамент № 5 с идентификатор на самостоятелен обект в сграда № 40909.107.191.1.25 по кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед № РД 18-66/ 18.10.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Кърджали, ул. „Осми О. № 1., жил.блок Зорница-2, В. .2, състоящ се от дневна – спалня, кухня – столова, баня – клозет, антре и балкон, със застроена площ 45.31 кв.м., ведно с принадлежащото му таванско помещение № 14, с полезна площ 8.58 кв.м. и избено помещение № 2, с полезна площ 6 кв.м., за сумата 20 000 лева. С решението си съдът е осъдил А. Т. С., като майка и законен представи‗ел на Ст.М.Л., да заплати на М. Д. Л. сумата 600лева, представляваща разноски по делото, на Г. С. Г. и М. С. М. разноски по делото в размер на 350 лева, а на К. И. М. да заплати разноски в размер на 100 лева.

Така постановеното решение е обжалвано в срок от процесуалния представител на Ст.М.Л., действаща чрез своята майка и законна представителка А. Т. С.. Счита, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В жалбата се излагат съображения, че незаконосъобразно и необосновано съдът бил приел, че втория, третия и четвъртия ответник по иска не са знаели за увреждането. В тази връзка в представена по делото писмена защита се излагат подробни съображения в тази насока. Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД и се присъдят направените по делото разноски.

Въззиваемият М. Д. Л., чрез своя процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли атакуваното решение да бъде потвърдено, като постановено при правилно приложение на материалния закон и липса на допуснати нарушения на съдопроизводствени правила. Счита, че не са налице по отношение на жалбоподателката предпоставките на чл.135 от ЗЗД за обявяване на недействителността на атакувания договор, тъй като останалитеответници не са знаели за наличието на негово задължение по отношение на дъщеря му Станислава.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемите Г. С. Г., М. С. М. и К. И. М., чрез процесуалния им представител, в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Иска се атакуваното решение да бъде потвърдено, като се присъдят направените по делото разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция е бил предявен иск от Ст.М.Л., действаща чрез своята майка и законна представителка А. Т. С., против М. Д. Л., Г. С. Г., М. С. М. и К. И. М. /последният конституиран в хода на делото като ответник/, с правно основание чл.135 от ЗЗД, за обявяване за недействителен спрямо ищцата на договор от 28.03.2008 г., сключен между М. Д. Л., като продавач и Г. С. Г. и М. С. М., като купувачи, за покупко – продажба на недвижим имот – апартамент № 5 с идентификатор на самостоятелен обект в сграда № 40909.107.191.1.25 по кадастралната карта на Г., одобрена със Заповед № РД 18-66/ 18.10.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Кърджали, ул. „Осми О. № 1., жил.блок Зорница-2, В. .2, състоящ се от дневна – спалня, кухня – столова, баня – клозет, антре и балкон, със застроена площ 45.31 кв.м., ведно с принадлежащото му таванско помещение № 14, с полезна площ 8.58 кв.м. и избено помещение № 2, с полезна площ 6 кв.м., за който е съставен нотариален акт № 30, том I, рег. N 899, дело № 30/2008 на нотариус Кичка Златанова с рег.№ 204, , с район на действие РС-Кърджали.

Установено е по делото, че с решение № 110 от 13.07.2007 г. по гр.д. № 652/ 2007 г. на Районен съд – Кърджали, влязло в законна сила на 28.12.2007 г., ответникът М. Д. Л. /въззиваем пред тази инстанция/ е бил осъден да заплаща на малолетното си дете Ст.М.Л. /ищца/ ежемесечна издръжка в размер на 50 лева, считано от 04.05.2007г. до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга причина, изменяваща или погасяваща издръжката, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена месечна издръжка. Въз основа на цитираното решение е издаден изпълнителен лист от 24.01.2008 г. и на 01.02.2008 г. е било образувано изпълнително дело № 9/2008 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Кърджали, длъжник по което е ответникът по иска М. Д. Л.. От цитираното изпълнително дело се установява, че на 11.02.2008 г. в Службата по вписванията при РС-Кърджали е била вписана възбрана, наложена от държавния съдебен изпълнител за обезпечаване на вземането по изпълнителното дело, върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в Г., ул. „Осми О., бл.Зорница 2, В. .2, собственост на М. Д. Л.. С молба от 27.03.2008 г. до държавния съдебен изпълнител ответникът М. Л. е поискал вдигане на вписаната възбрана поради изплащане на задължението си, като с постановление от 28.03.2008 г. съдебният изпълнител е постановил вдигане на наложената възбрана върху процесния апартамент, поради изплащане на задължението за издръжка до м.април 2008 г. На 17.05.2008 г. държавният съдебен изпълнител е разпоредил налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника Л., което същият получавал от „СКАФФ” ООД гр.Пловдив.

Видно от нотариален акт № 30, том I, рег. N 899, дело № 30/2008г. на нотариус с рег.№ 204, действащ в съдебен район Г., ответникът Л. продал процесния недвижимия имот, описан по – горе, на ответниците Г. С. Г. и М. С. М. за сумата от 20 000 лева, като към датата на продажбата купувачът М. С. М. е била съпруга на ответника К. И. М.. От преписката по така описания нотариален акт за продажба се установява, че в същата се съдържа удостоверение изх.№ 666/28.03.2008 г., издадено от служба по вписванията – Г., че върху имота, предмет на продажба има вписана следната тежест – законна ипотека от 23.04.2003 г. за сумата 10 500лв. с кредитор „Банка ДСК” ЕАД.

В съдебно заседание ответниците М. С. М. и Г. С. Г. по реда на чл.176 от ГПК обясняват, че са купили апартамента чрез агенция за недвижими имоти и не са знаели, че ответникът Л. има дъщеря, задължение за издръжка и изпълнително дело, като на 28.03.2008 г. разбрали, че апартаментът бил ипотекиран и че Л. имал някакви неприятности с майката на ищеца, която водила дело и която оспорвала апартамента и искала да се включи, но към момента на сделката не знаели за задължението за издръжка и имотът не бил възбранен.

Ответникът Л. в съдебно заседание по реда на чл.176 от ГПК обяснява, че не бил споделял нищо с купувачите по сделката.Ответниците сочат, че между тях няма роднинска връзка, в т.ч. и че не се познавали, тъй като Л. не живеел в гр. Кърджали.

По делото е разпитан като свидетел И.В. И., който установява, че веднъж когато се видял с ответника Г. Г., когото познавал лично, последният му казал, че е уговорил един апартамент, който бил на майката на ищцата – А., и ответника М. Л.. Свидетелят казал на ответника Г., че апартамента бил проблемен и е под запор, както и че Л. живее на семейни начала с А. /майката на ищцата/ и да се насочи към друг, след което повече с ответника Г. не са се виждали. Свидетелят установява, че не знае за какво точно е запориран апартамента.

От показанията на св.Елена Ковачева, собственик на агенция за недвижими имоти „Евродом” се установява, че през 2007г. при нея отишъл М. Л., който искал да продаде апартамента си, върху който имало вписана законна ипотека за задължение към ДСК, както и възбрана за издръжката на дете – Станислава, като двамата се разбрали след като приключи делото за издръжка и се заличи възбраната, Л. да й се обади и тогава да предложат апартамента за продан. Един ден в агенцията дошла и А., която попитала свидетелката дали при нея е предложен процесния апартамент, като свидетелката й отговорила утвърдително, и тогава А. я помолила същият да не се продава, за да остане за детето. Свидетелката предала този разговор на ответника Л.. След време последният дошъл и й показал решение на съда, в което пишело, че се отменя възбраната. Свидетелката извикала М. и Г., които търсели апартамент, направила среща между тях и Л., и те се договорили за продажбата, след което свидетелката подготвила документите и когато Л. й се обадил, за да й каже, че има сумата, която трябва да се внесе, за да се изповяда сделката, свидетелката подала молба за удостоверение за липса на тежести. Когато отишла да го вземе, установила, че възбраната била заличена и имало само вписана ипотека за задължение към Банка ДСК. Сделката била изповядана при нотариус Кичка Златанова по искане на ответниците М. и Г.. След това свидетелката придружила Л. при извършването на действия за заличаване и на ипотеката. Свидетелката изрично сочи, че не е споделяла с купувачите, че имотът бил възбранен, че е имало решение на съда, както и че е изчаквала заличаването на възбраната за да мине сделката.

От представеното през въззивната инстанция и прието като доказателство по делото удостоверение изх.№ 6594/28.10.2009 г. на Съдебно – изпълнителна служба при Районен съд – Кърджали се установява, че по изпълнително дело № 9/2008 г. длъжникът М. Л. дължи издръжка за периода от 04.05.2009 г. до 04.10.2009 г. в размер на 250 лева, както и лихви за забава в размер на 48.26 лева, като към 28.03.2008 г. – датата на вдигане на възбраната и сключване на атакувания договор за покупко – продажба, размерът на неизплатеното задължение за лихви за забава е 40.47 лева.

При тези доказателства съдът съобрази следното:

Съгласно чл.135, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял трябва също да е знаело за увреждането. Съгласно цитираната разпоредба за уважаването на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД е необходимо да са налице следните, предвидени в закона предпоставки: ищецът да има качеството на кредитор, да е налице увреждане на кредитора, длъжникът да е знаел за увреждането при продажбата на имота на третото лице, респективно, третите лица и последният /последните/ да е знаело за увреждането на кредитора, когато се касае за възмездна сделка, какъвто е и настоящия случай. В тази връзка, установява се по делото по един несъмнен начин, че ищцата Ст.М.Л. има качеството на кредитор спрямо първия ответник М. Д. Л., който е неин баща, тъй като с цитираното по – горе съдебно решение № 110 от 13.07.2007 г. по гр.д. № 652/2007 г. на Районен съд – Кърджали, влязло в законна сила на 28.12.2007 г., последният е осъден да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 50 лева, считано от 04.05.2007г. до навършване на пълнолетие или настъпване на друга причина, изменяваща или погасяваща издръжката, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена месечна издръжка. С други думи, установява се, че ищцата Ст.М.Л. има парично вземане срещу първия ответник, установено по основание и по размер със сила на пресъдено нещо.

Настоящата инстанция намира, че в случая е налице и увреждане на ищцата в качеството й на кредитор, което е обективна предпоставка за провеждане на иска. Това е така, тъй като увреждането е налице както когато длъжникът се лишава изцяло от своето имущество, така и когато го намалява или чрез правните действия, които се иска да бъдат обявени за недействителни, се създава трудност за удовлетворение на кредитора. В тази връзка от гореизложеното се установи, че с процесния договор за продажба на недвижим имот от 28.03.2008 г., т.е. след влизане в сила на решението, с което е осъден да заплаща издръжка на дъщеря си, първият ответник се е разпоредил със свой собствен недвижим имот в полза на втория и третия ответник, като по този начин е намалил своето имущество, респективно, създал е трудност за удовлетворяване вземането на своите кредитори, в частност на ищцата, от неговото имущество.

Тук следва да се посочи, че макар и към момента на сключване на договора от 28.03.2008 г. длъжникът да е нямал неизплатени изискуеми издръжки за ищцата, както е приел първоинстанционния съд, то същият е имал качеството на длъжник по отношение на ищцата и е увредил интересите й на кредитор с процесния договор, доколкото задължението му за изплащане на издръжка е до навършване на пълнолетие или настъпване на друга причина, изменяваща или погасяваща издръжката. Освен това, ответникът М. Л. е имал други изискуеми задължения към ищцата, а именно – неплатени изискуеми лихви за забава върху просрочените издръжки. Това обстоятелство се установява от приложеното като доказателство изпълнително дело № 9/2008 г., както и от представеното пред въззивната инстанция удостоверение изх.№ 6594/28.10.2009 г. на съдебно – изпълнителна служба при Районен съд – Кърджали, от което е видно, че по изпълнително дело № 9/2008 г. към 28.03.2008 г. – датата на вдигане на възбраната и сключване на атакувания договор за покупко – продажба, размерът на неизплатеното от длъжника Л. задължение за лихви за забава е 40.47 лева.

Във връзка с горното неправилен е довода на първоинстанционния съд, че ищецът е следвало да докаже, че имотът, предмет на оспорената сделка, изчерпва имуществото на ответника Л. и че последният няма друго имущество, от което да се удовлетворяват вземанията на ищеца за в бъдеще. Тежестта на доказване на това обстоятелство не е на ищцата, тъй като същата не е въвела такова твърдение. Ако първият ответник – длъжник твърди, че има и друго имущество, с което кредиторът може да бъде удовлетворен, то тежестта на доказване на това обстоятелство е в тежест на длъжника. В този смисъл е решение № 1142 от 13.11.2008 г. на ВКС по гр.д.№ 4433/2007 г., І г.о., ГК. Липсата на доказателства за наличие на друго имущество на длъжника, което може да послужи за погасяване на задълженията му към ищцата, подкрепя тезата за увреждащия характер на оспорената сделка.

От друга страна, приетото от районния съд, а именно, че ответникът Л. работи и съдебният изпълнител събира чрез запор дължимите издръжки чрез удръжки на трудовото му възнаграждение, не опровергава увреждащия характер на оспорения договор за покупко – продажба на недвижим имот. Още повече, че от представеното пред настоящата инстанция удостоверение изх.№ 6594/28.10.2009 г. на съдебно – изпълнителна служба при Районен съд – Кърджали се установява, че към 28.10.2009 г. длъжникът Л. дължи издръжка за периода от 04.05. до 04.10.2009 г. в размер на 250 лева, както и лихви за забава в размер на 48.26 лева.

Налице е и третата предпоставка за възникване правото по чл.135 от ЗЗД, а именно – знание на длъжника за увреждането. Това е така, тъй като от гореизложеното се установи, че след което е бил осъден с влязло в законна сила решение да заплаща на ищцата ежемесечна издръжка до навършване на пълнолетие или настъпване на друга причина, изменяваща или погасяваща издръжката, ответникът Л. се е разпоредил с процесния недвижим имот, с което уврежда интересите на ищцата. Несъстоятелен е в тази връзка довода, че след като е изплатил дължимата издръжка до м.април 2008 г. ответникът Л. към датата на сключване на договора – 28.03.2008 г., не е имал качеството на длъжник, тъй като от горното безспорно се установи, че същия има установено задължение както да заплаща издръжка на дъщеря си до навършване на пълнолетие или настъпване на друга причина, изменяваща или погасяваща издръжката, така и задължение за заплащане на законната лихва за забава за всяка просрочена месечна издръжка.

Въззивният съд намира обаче, че от събраните по делото доказателства не се установява лицата, с които длъжникът Л. е договарял, а именно – втория и трети ответник Г. С. Г. и М. С. М., да са знаели за увреждането, което знание е необходимо, предвид факта, че разпореждането с имота е възмездно. Така, в обясненията си, дадени в съдебно заседание на 02.12.2008 г., ответниците Г. С. Г. и М. С. М. сочат, че на 28.03.2008 г. разбрали, че апартаментът бил ипотекиран и че Л. имал някакви неприятности с майката на ищеца, която водила дело и която оспорвала апартамента и искала да се включи. Следва да се посочи, че тези обяснения по никакъв начин не установяват, че последните са знаели за задължението на прехвърлителя Л. за издръжка.

Не установяват такова знание и показанията на разпитания по делото свидетел И.В. И., който сочи единствено, че казал на ответника Г., че апартамента бил проблемен и е под запор, както и че М. Л. живее на семейни начала с А. /майката на ищцата/. Същият изрично установява, че не знае за какво точно е запориран апартамента, респективно, не е знаел за наличието на задължение на ответника М. Л. за издръжка на дъщеря му.

Що се касае до довода във въззивнната жалба, че знанието на третите лица Г. С. Г. и М. С. М. за увреждането се обосновава от факта на вписаната възбрана върху процесния имот до деня на сключване на оспорената сделка, то съдът намира същия за несъстоятелен. Действително, установи се по делото, че от 11.02.2008 г. до 27.03.2008 г. в службата по вписванията е била вписана възбрана на процесния недвижим имот, наложена от държавния съдебен изпълнител по изпълнителното дело за издръжка, по което М. Л. е длъжник. Вписването има действие спрямо третите лица и може да се приеме, че вписаното обстоятелство е било известно на всички трети лица, в това число и на ответниците Г. С. Г. и М. С. М.. Това обстоятелство обаче не опровергава изложеното по – горе, доколкото безспорно се установява по делото, че към момента на сключване на оспорения договор за покупко – продажба на процесния апартамент на 28.03.2008 г., възбраната е била заличена. С други думи, в случая липсва основание да се приеме, че ответниците Г. С. Г. и М. С. М. за знаели за увреждащия характер на сделката, доколкото към момента на сключването й възбраната е била заличена. Още повече, че видно от разпореждането на съдията по вписванията от 28.03.2008 г. възбраната е била заличена на основание чл.433, ал.2 от ГПК, съгласно който съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани, след като постановлението за прекратяване на изпълнителното производство влезе в сила. Ирелевантно в случая е обстоятелството доколко е законосъобразно това действие, предвид факта, че изпълнителното производство не е било прекратено и към деня на вдигане на възбраната длъжникът е имал задължение към ищцата.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че в случая не се установява знание на договарящите с длъжника Г. С. Г. и М. С. М. за увреждащия характер на сключения с тях и оспорен в това производство договор за покупко – продажба на недвижим имот, поради което предявения иск, с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, за обявяване за недействителен спрямо ищцата на договора от 28.03.2008 г. за покупко – продажба на процесния апартамент, сключен между М. Д. Л., като продавач и Г. С. Г. и М. С. М., като купувачи, е неоснователен. Ето защо като е приел горното и го е отхвърлил, първоинстанционният съд е постановил правилно решениеи, което като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото следва да се осъди въззивницата да заплати на въззиваемите Г. С. Г., М. С. М. и К. И. М. направените пред тази инстанция разноски за адвокат в размер на 200 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 60 от 16.07.2009 г., постановено по гр.д.№ 358/ 2008 година по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА А. Т. С., с ЕГН * като майка и законен представител на Ст.М.Л., с ЕГН *, и двете с адрес в Г., У. О. № **., Вх.*., ет.*, ап.*., да заплати на Г. С. Г., с ЕГН *, Г., ул.Г.К.” № **, М. С. М., с ЕГН *, гр. Кърджали, У. № **, вх.*, ет.*, ап.**. и К. И. М., с ЕГН *, Г., У. № **, вх.*, ет.*, Ап*., направените по делото разноски в размер на 200 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1.

2.