РЕШЕНИЕ
№ 387
гр. Пловдив, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501576 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.К. Л. против Решение №
261058/02.04.2021г., пост. по гр.д.№ 17420/2019, ПРС, в частта, в която е определен
режим на лични отношения между Д. А. Л.а с майка й Р. П. Т. всяка първа и трета
седмица от месеца от 19,00ч. в четвъртък до 19,00ч. в понеделник, един месец през
лятото, който не съвпада с годишния отпуск на бащата, на Коледните и Великденските
празници през нечетните години , а през четните детето да е при бащата, на личните
празници на всеки от родителите детето да е при родителят, който има празник.
Жалбоподателят А.Л. е останал недоволен от тази част на постановеното
решение, като го обжалва с мотив, че същото е постановено в нарушение на
материалния закон, при неправилно установена фактическа обстановка и неправилни
правни изводи. Счита и че съдът не е обсъдил всички доводи и твърдения на страните.
Поддържа, че следва да се приложат указанията дадени в р.III на ППВС
№1/12.11.1974г. Следва да се съблюдава интереса на детето, както и равната
възможност на родителите за прекарване на време с детето и за поддържане на
1
емоционална връзка. Мерките на лични отношения не трябва да надхвърлят тези цели,
като по-активното участие в живота на детето на родителя, на когото не са
предоставени родителските права надхвърля тези цели. Предоставянето на право на
неотглеждащия родител да води и взима детето от училище в определени дни не е в
най-добър интерес на детето и води до утежняване на отношенията между родителите.
В конкретния случай съдът не е съобразил, че детето учи в училище в друг район на
града и вземането от майката предполага пренасяне на учебници , пособия и помагала ,
а в същото време майката не разполага с възможност на транспорт и превод на
същите. Пренебрегнал е факта, установен по делото, че домът на майката е с трайно
занижена хигиена. Отделно от това не е съобразено и здравословното състояние на
детето, което страна от диабет, поради което трябва да се осъществява ежедневен
контрол върху състоянието му и хранителния режим. Не са съобразени констатациите
в социалните доклади за влошаване на битовите условия в дома на майката, както и за
влошаване на здравословното състояние на детето. Посочва и че е необосновано детето
да прекарва един месец в дома на майката през лятото, което допълнително ще
затрудни проследяване на здравословното му състояние. Моли съда да отмени
решението в обжалваната му част и да постанови режим на лични отношения всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 9,30ч. до 18,30ч. без преспиване и в учебно
време, а през лятната ваканция – първите десет дни на м. 07 и м.08, както и до 12-ти
септември; по отношение на празниците – Коледните празници през нечетните години
детето да бъде при майка си, а великденските празници при баща си , а през четните
години обратно; на личните празници детето да бъде при всеки родител, който има
празник.
Въззиваемата страна Р. П. Т. оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване
на решението в обжалваната му част. Поддържа, че така определените от съда
контакти целят съхраняване на отношенията й малолетното дете и ще препятстват
пораждането на синдрома на родителското отчуждение. Счита, че детето има нужда от
контакти както с баща си, така и с майка си и има нужда от любовта и грижите на
двамата си родители. Следва да се отчете и факта, че последните четири години бащата
не е присъствал в живота на детето. Позовава се на приетата по делото СПсЕ, съгласно
която тя има родителски капацитет, като е полагала единствена грижите за
личностното и здравословното състояние на детето. Посочва, че твърденията за
занижена хигиена не отговарят на действителността към момента, а доводът за
невъзможност за пренасяне на учебниците не следва да води до ограничаване на
контактите на родителя с детето. Счита, че бащата самоволно и без съгласието на
майката е променил училището, в което се обучава детето и не може да черпи права от
това си поведение. Поддържа, че ограничаване на режима на личните й отношения с
детето би довел до отчуждение и прекъсване на емоционалната връзка. Моли за
потвърждаване на решението в обжалваната му част.
2
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано
лице – ищец, останал недоволен от част от постановеното съдебно решение, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Обжалва се решение, с което са предоставени родителските права върху
малолетното дете Д., р.****.2011г. на бащата и е определен режим на лични отношения
на майката с детето, като жалбата е само против частта на решението по определяне на
личните отношения. За да постанови решението си в обжалваната част съдът е приел,
че майката и детето имат много силна връзка, която не трябва да бъде разрушавана.
Причините, които обуслявят промяната на родителските права, не следва да води до
прекъсване на тази връзка, още повече, че въпреки недостатъците си, майката се е
справила с възпитанието на детето и по преценка на съда поведението му може да бъде
оценено много позитивно. Това е обусловило определянето на един разширен режим
на лични отношения между детето и майката, описан подробно по-горе.
От фактическа страна е безспорно, че детето Д. , р.2011г. има за свои родители
Р.Т. и А.Л., както и че до този момент родителските права са били упражнявани от
майката. Първоинстанционното решение е влязло в сила относно предоставянето на
родителските права на бащата. Пред настоящата инстанция следва да се изследват
единствено фактите имащи отношения към определяне на режима на лични отношения
между майката и детето.
Пред първоинстанционния съд са приети СПсЕ, които установяват нивото на
родителския капацитет на двамата родители. Проведено е и изслушване на детето Д. в
защитена среда, като прави впечатление, че то споделя, че се чувства много добре в
дома на баща си и се изказва негативно да условията на живот в дома на майката. В
същото време заявява обич и привързаност както към двамата си родители, така и към
своите баби. Споделя за изградена приятелска среда в училище и за добро адаптиране
там.
По делото са приложени множество медицински документи, удостоверяващи
извършване на прегледи и лечение във връзка със заболяването на детето „*****“. От
същите се установява, че за периода , през който грижите за детето са поети от бащата,
се полагат много повече усилия за контролиране на заболяването – детето е
консултирано с различни специалисти, постъпило е в болница за установяване на
контрол над кръвната захар и регулиране количествата прилаган *****.
На съда е служебно известно, че с решение по в.гр.д.№399/2021, ПдОС е
3
потвърдено представеното в незаверен вид пред първата инстанция решение по гр.д.№
4143/2020, ПдРС, с което майката Р. Т. е задължена да се въздържа от извършване на
домашно насилие над детето Д., което се е изразявало в неглижиране на
здравословното му състояние.
Съгл. чл.59 от СК при развод между съпрузите те могат да уредят отношенията
помежду си, включително и по отношение на родените от брака деца, а при
непостигане на подобно споразумение съдът служебно постановява при кого от
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на
родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и
режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. При
изменение на обстоятелствата установените мерки могат да бъдат променени. Когато
съдът се произнася по тези семейни въпроси той следва да се води преди всичко от
интереса на децата, за който следи и служебно. В този случай следва да прецени
следните обстоятелства, съгл. чл.59, ал.4 от СК - възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение
и материалните възможности.
При събраните данни относно фактическата обстановка по делото, съдът
намира, че следва да се определи режим на лични отношения между майката и детето в
периоди, позволяващи на бащата да упражнява ефективен контрол над заболяването на
детето. От посочените доказателства се установява, че той е родителят, който полага
повече и по-адекватни грижи за спазване на хранителния режим на детето, за
проследяване на здравословното му състояние и провеждане на адекватно лечение. Не
може да не се отчете влязлото в сила решение за защита от домашно насилие срещу
майката, затова че тя е злепоставила здравословния интерес на детето. В същото
време, следва да се отчете необходимостта за запазване и подкрепа на връзката между
майката и детето, още повече, че се касае за момиче, на което предстои навлизане в
пубертет, а в този период от развитието, контакта с майката ще е от още по-голямо
значение за правилното й физическо и емоционално развитие. В подкрепа на това е и
установената емоционална връзка помежду им и към момента, която не трябва да бъде
прекъсвана. Следва да се съобрази и факта, че детето е ученичка, като според съда, е
необходимо да се осигури спокойствие и липса на фактори, пораждащи възможности
за напрежение, за времето на посещение на училище.
При тези съображения, настоящата инстанция намира за най-подходящ следния
режим на лични отношения между детето и майката : всяка първа и трета седмица от
месеца от 18,00ч. в петък до 18,00ч. в неделя с преспиване в дома на майката, един
4
месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, през
четните години по време на Коледните празници, а през нечетните години по време на
Великденските празници, на личните празници на всеки от родителите. Чрез този
режим би се охранил интереса на детето в най-голяма степен, т.к. от една страна се
запазва контакта с майката, която няма да полага непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето, но ще има възможност за чести контакти с
него, но за по-кратки периоди. Това ще позволява на бащата да упражнява по-
адекватен контрол върху здравословното състояние на Д.. В същото време ще се
осигури и спокойствие на детето в учебно време. В този смисъл и следва да бъде
постановено решението за определяне на личните контакти между детето и майката.
Първоинстанционният съд е определил различен режим, който не е толкова подходящ,
според настоящата инстанция, поради което и в тази част решението следва да бъде
отменено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сторените в настоящето производство разноски в размер на 315лв..
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261058/02.04.2021г., пост. по гр.д.№ 17420/2019, ПРС, в
частта, в която е определен режим на лични отношения между Д. А. Л.а, ЕГН
********** с майка й Р. П. Т., ЕГН **********, както следва : всяка първа и трета
седмица от месеца от 19,00ч. в четвъртък до 19,00ч. в понеделник, един месец през
лятото, който не съвпада с годишния отпуск на бащата, на Коледните и Великденските
празници през нечетните години, а през четните детето да е при бащата, на личните
празници на всеки от родителите детето да е при родителят, който има празник, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между Д. А. Л.а, ЕГН ********** с
майка й Р. П. Т., ЕГН **********, както следва : всяка първа и трета седмица от
месеца от 18,00ч. в петък до 18,00ч. в неделя с преспиване в дома на майката; един
месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; през
четните години по време на Коледните празници, а през нечетните години по време на
Великденските празници; на личните празници на всеки от родителите.
В останалата си част решението е влязло в законна сила.
5
ОСЪЖДА Р. П. Т., ЕГН **********, да заплати на АТ. К. Л., ЕГН **********,
сумата от 315лв., разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6