№ 1201
гр. София, 30.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20241110212161 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на търговско дружество „Глобал Биомет“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от В.Г.А. - управител чрез неговия
упълномощен процесуален представител – адв. Б. С. от АК-Русе срещу
електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция пътна
инфраструктура /АПИ/, с който на основание чл. 179, ал. 3б във вр. с чл. 187а,
ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от
05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ на юридическото лице е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за
неизпълнено правно задължение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
В жалбата са инвокирани множество оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на привлеченото към отговорност юридическо лице, както и за
некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за
цялостната отмяна на оспорения електронен фиш като неправилен и
незаконосъобразен. Претендират се и разноски за заплатено адвокатско
1
възнаграждение.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не
изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия
по делото закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк.
Драгомир Димитров, с пълномощно по делото, който оспорва жалбата и
пледира за потвърждаване на атакувания санкционен акт, в каквато насока
изтъква конкретни аргументи. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 23.08.2021 г., 05:30 ч., по път А-6 км 50+427 с посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, товарен автомобил -
влекач марка „Скания“ с рег. № ****, с технически допустима маса 19000,
брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси
5, с обща технически допустима максимална маса на състава 45000, се движи
в Столична община, като за посоченото превозно средство изцяло не е
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата
/ЗП/, доколкото няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. Направена е справка за собственост на заснетото МПС, видно
от която собственик е „Глобал Биомет“ ЕООД. Нарушението е установено с
устройство № 10181, представляващо част от електронната система за
2
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП.
За констатираното нарушение бил издаден оспореният електронен фиш
за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, с който на
дружеството-въззивник е наложена „имуществена санкция“ в размер 2 500,00
/две хиляди и петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 102,
ал. 2 ЗДвП.
Препис от електронния фиш е връчен на упълномощен представител
на въззивника на 02.06.2024 г., видно от приложеното по делото копие на
известие за доставяне, като жалбата е депозирана в законоустановения 14-
дневен срок чрез наказващия орган на 07.06.2024 г., видно от поставения печат
върху същата.
Установява се от изготвените доклад от Електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП и 2 бр. статични изображения
- фотоснимки, че на посочените в електронния фиш дата и място е
регистрирано движение на товарен автомобил - влекач марка „Скания“ с рег.
№ ****, за което ППС не фигурират данни за платена пътна такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 ЗП, доколкото няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването.
Видно от приложената по преписката справка собственик на
процесното МПС е търговско дружество „Глобал Биомет“
ЕООД, представлявано от Ваньо Алексиев – управител.
Съгласно изисканата по инициатива на съда информация от АПИ
точното местоположение на посоченото в електронния фиш устройство, част
от Електронната система за събиране на пътни такси съвпада с мястото на
твърдяното нарушение, видно от приложеното извлечение от самата система.
Процесният пътен участък не е бил сигнализиран с пътен знак Д 25.1/25.2,
макар да е включен в списъка на пътищата, за които може да се събира такса за
ползването му към отразената в санкционния акт дата.
От изисканата справка от „Интелигентни трафик системи“ АД се
изяснява, че към датата на твърдяното нарушение търговското дружество
„Глобал Биомет“ ЕООД е разполагано със сключен договор относно
3
предоставяне на услуги за електронно събиране на пътни такса на база
изминато разстояние. Видно от постъпилата справка от доставчика на
посочените в електронния фиш дата и час към процесното МПС е асоциирано
бордово устройство, което не е функционирало, тъй като е било изключено
или неправилно включено в електрическото захранване, а това е препятствало
генерирането на данни за геолокация и създаването на тол декларации,
респективно е осуетило потенциалната възможност за уведомяването на
търговеца относно незаплатените пътни такси.
Възприетата фактическа обстановка се установява от приобщените
на етапа на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени
средства: доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.
167а, ал. 3 ЗДвП, статични изображения - фотоснимки, справка за собственост,
както и справки от АПИ и доставчика на услуги за електронно събиране на
пътни такси, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни,
последователни и кореспондиращи помежду си.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш е
издаден при наличието на допуснати неотстраними съществени
процесуалния, довели до ограничаване правото на защита на дружеството-
въззивник, а това мотивира извод, че атакуваният санкционен акт е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен на формално
4
основание, без да се обсъжда въпросът за неговата правилност.
Съгласно изричната разпоредба чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП /в ред. на ДВ бр.
105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може
да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен
за съответното нарушение. От проведеното езиково и логическо тълкуване на
визирания нормативен регламент става ясно, че ускорената процедура за
санкциониране с електронен фиш е приложима единствено за водачи
/физически лица/, които управляват пътно превозно средство по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена
винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП. В конкретиката на настоящия казус
отговорността на жалбоподателя-юридическо лице /собственик или
ползвател/, въз основа на санкционната норма на чл. 179, ал. 3б ЗДвП,
касателно пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за
което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.
10б, ал. 1 ЗП, следва да бъде реализирана по общите правила в ЗАНН, а
именно посредством съставянето на АУАН и НП.
До извод в противната насока не би могло да се достигне въз основа
на прилаганата от част от съдебните състави впечатляваща юридическа
акробатика, досежно позоваването на чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, към която
препраща чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, и която норма предвижда, че електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП създава доклади за
всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, както и тази на чл. 167а, ал. 4
от ЗДвП, където е посочено „електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал.
3- 3в“, а също така и от анализа на чл. 187а, ал. 4 и ал. 5 ЗДвП,
регламентиращи правото на собственика или ползвателя на превозно средство,
с което е извършено нарушение по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП да се освободи от
административнонаказателна отговорност чрез представяне на съответна
декларация, като срокът за това действие започва да тече от връчването на
акта за установяване на административно нарушение или на електронния
фиш. И това е така, доколкото съдът е призван да правораздава, а не да
изземва функциите на законотвореца, тъй като подобно систематично
тълкуване води до недопустимо правоприлагане по аналогия на закона и до
5
разширяване на приложното поле на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП в пълен разрез с
фундаменталната за правовата държава забрана в чл. 46, ал. 3 от Закона за
нормативните актове за обосноваване на административнонаказателната
отговорност по такъв начин /в този смисъл вж. решение № 4461 от 05.07.2023
г. по КНАХД № 3606/2023 г. по описа на Административен съд-София
град, XIX касационен състав, докладчик-съдия Елка Атанасова/.
Допълнителен аргумент относно застъпеното от съда разбиране е и
обстоятелството, че едва с ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г.
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП е допълнена и относно санкционните
норми на чл. 179, ал. 3а и 3б ЗДвП т.е. очевидно законодателят е отстранил
пропуска си постфактум, но това изменение няма обратна сила, тъй като
нормата е процесуална и новата редакция се прилага единствено за
предстоящи процесуални действия, а не и за вече извършени такива /арг. от чл.
3 НПК/.
Механизмът за санкциониране на извършители на нарушения на
правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване с
електронен фиш, различаващ се твърде осезателно от типичната
административнонаказателна процедура и крайните правораздавателни
актове, каквито по своята правна природа са наказателните постановления,
следва да се прилага стриктно и единствено в изрично предвидените от
законодателя хипотези, доколкото тази специфична правна уредба рефлектира
върху принципа на състезателност, лишавайки привлеченото към отговорност
лице от възможността да вземе участие в производство преди да му бъде
наложено наказание. Всяко отклонение от тези базисни положения води до
ограничаване на комплексното право на защита по чл. 56 от Конституцията на
Република България, което не е обществено оправдано и което противоречи
както на националното, така и на европейското законодателство, имайки
предвид, че СЕС е константен в разбирането си, че правото на защита може да
бъде предмет на ограничения единствено при условие, че последните за
предвидени ясно и недвусмислено на законодателно ниво, отговарят на
преследвани от въпросните мерки цели от общ интерес и не съставляват с
оглед на преследваната цел прекомерно и недопустимо засягане на
гарантираните права /в този смисъл решение от 15.06.2006 г. на СЕС по дело
C-28/05/. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че върховната съдебна
инстанция по административни дела в страната, макар и по друг повод, се е
6
произнесла с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, че прилагането
на визираната процедура „в отсъствие на законово предвидените условия
води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като
последното е лишено от възможността за оспорване на констатациите
още в момента на тяхното установяване“.
На следващо място – съдът не споделя становището на
процесуалния представител на наказващия орган, че въпреки липсата на
информация за поставени пътни знаци Д 25. 1 „За използването на пътя се
изисква платена винетна или тол такса“ и Д 25.2 „За използването на пътя се
изисква платена тол такса“, които да обозначат, че процесният пътен участък е
част от платената пътна мрежа, то „задължението за заплащане на пътната
такса произтича от нормативен акт“ и това само по себе си оправдава
санкционирането. Извън полезрението на посоченото длъжностно лице обаче
остава обстоятелство, че изискването за поставяне на знаци Д 25.1/25.2 също
произтича от нормативен акт, в частност от чл. 121а, ал. 4 от Наредба № 18 от
23.07.2001 г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци /обн. в ДВ бр. 73 от
21.08.2001 г., издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството/, където е предвидено, че тези знаци се поставят на
мястото, от което възниква задължението за плащане на такса. При това
положение, ако изключим като малко вероятно наличието на паранормални
способности у представляващия дружеството-жалбоподател или у конкретния
водач, то за този съдебен състав действително остава загадка по какви правни
съображения и конкретни критерии за човешките психически възможности са
се водили административните органи, за да достигнат до категоричност, че е
нарушена разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, след като АПИ не е изпълнила
правното си задължение да постави изискуемите пътни знаци?!
Не на последно място – с решение от 21.11.2024 г. на Съда на
Европейския съюз по преюдициално дело С-61/23, образувано по запитване
на Административен съд-Хасково е прието, че „чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. трябва да се
7
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса“ с фиксиран размер“. Даденото задължително
тълкуване от Съда в Люксембург представлява самостоятелно основание за
отмяна на атакувания електронен фиш, доколкото националният законодател е
предвидил имуществена санкция в абсолютно определен размер, което
препятства нейната индивидуализация съобразно характера и тежестта на
твърдяното нарушение. В т. 46 и т. 47 от процесното решение СЕС подчертава
изрично, че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите
членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до
определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката
на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера на
глобата (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C‑497/15 и
C‑498/15, EU:C:2017:229, т. 43 и цитираната съдебна практика), както и че
посоченият принцип изисква не само наложеното наказание да съответства на
тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера
на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните
обстоятелства по случая (решение от 4 октомври 2018 г., Link Logistik N&N,
C‑384/17, EU:C:2018:810, т. 45).
Съдът констатира, съобразно изложените фактически и правни
доводи, че така протеклата фаза на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
дружеството-въззивник, като отделно от това е налице некоректно
приложение на материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издадения електронен фиш следва да
бъде отменен изцяло като неправилен и незаконосъобразен, а това
обстоятелство обезпредметява обсъждането на останалите релевирани от
страните доводи.
8
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, имайки предвид изрично отправеното
искане в очертаната насока. С оглед изхода на делото, съобразявайки
представения договор за правна защита и съдействие и копия на фактура и
платежно нареждане, от които е видно, че дружеството-жалбоподател е
заплатило по банков път 450,00 лв. за процесуално представителство от адв. Б.
С. от АК-Русе, Агенция пътна инфраструктура следва да бъде осъдена да
заплати процесната сума в пълен размер. От страна на въззиваемата страна не
е релевирано възражение за прекомерност, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 във вр. с ал. 2, т.
1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от
Агенция пътна инфраструктура /АПИ/, с който на основание чл. 179, ал. 3б
във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в
ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ на търговско дружество
„Глобал Биомет“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от В.Г.А. -
управител е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500,00 /две
хиляди и петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 102, ал. 2
ЗДвП, като неправилен и незаконосъобразен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Агенция пътна
инфраструктура да заплати на търговско дружество „Глобал Биомет“ ЕООД,
ЕИК ********* извършените разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 450,00 /четиристотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
9
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10