№ 5981
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Людм. Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100510810 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20217136 от 29.11.2021 г., постановено от СРС, Трето ГО,
88-ти състав по гр.д.№ 8073 по описа за 2021 г. се: ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО , че Х. Г. Б. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, на
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ
следните суми: сумата от 615, 68 лв.- главница, представляваща незаплатена
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб.№ 295814 за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 31.07.2020 г. до изплащането на вземането, както и сумата от
54,56 лв. – главница, представляваща незаплатена цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от м.07.2017 г. до м.04.2019 г. ведно със
законната лихва върху главницата от 31.07.2020 г. до изплащането на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 34624 по описа за 2020 г. на СРС, 88 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр.
с чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 27,70 лв.- мораторна лихва върху главницата за
1
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.07.2020 г., както и за
сумата от 10,90 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.09.2017 г. до 22.07.2020 г.
В тежест на ответника са възложени разноските в заповедното и
исковото производство съразмерно на уважената част на претенциите.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба,
подадена от Х. Г. Б., ответник пред СРС.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за недопустимост и неправилност на така
постановеното решение; в нарушение на материалния и процесуален закон.
Сочи, че СРС не бил разгледал направените от ответника възражения с
отговора по исковата молба, нито допуснал направените там доказателствени
искания. Неправилно бил даден ход на делото, тъй като било налице
новонастъпило обстоятелство – заболяване от грип на 31.10.2021 г. на
процесуалния представител. По този начин било накърнено правото на
защита на ответника. Представените от ищеца частни документи били
оспорени от ответника; затова било оспорено и допускането на съдебни
експертизи. Оспорен бил и доклада на съда. Неправилно СРС бил постановил
решението си на база оспорена експертиза. Следвало оспорените документи
да се изключат от доказателствата по делото. Счита, че ищеца комуто била
доказателствената тежест не доказал претенциите си и затова същите били
неоснователни. Това било така и защото по делото не било конституирано
като трето лице помагач „Директ“ ООД. По този начин не се изяснило защо
не са съставени изравнителни сметки. Това водело и до постановяване на
решение свръх петитум. Решението било постановено и в нарушение на
чл.139 б от ЗЕ. Неравноправните клаузи не били обсъдени от съда.
Кредитираните от съда суми били в противоречие с исковата молба.
Заключението на СТЕ не било пълно и конкретно по предявените от ищеца,
вземания. Всичко това водело до постановяване на решението без мотиви.
Наред с това се твърди, че първоинстанцинното решение не е съобразено със
съдебната практика на РС- София и ВКС. Нарушени били чл.12, чл.235 и
чл.236 от ГПК. Решението било постановено при злоупотреба с право, отказ
от правилно правосъдие и събрани доказателства.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението изцяло.
2
От въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД е постъпил
отговор в който се излага становище, че въззивната жалба е неоснователна.
Претенциите му били доказани. Претендират се разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 25.01. 2022 г.
Въззивната жалба е подадена на 03.02.2022 г.; следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение; въззивникът твърди, че същото е недопустимо.
Следователно въззивната жалба е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно, защото:
Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при
които делото може да се реши по същество. Недопустимо е решението, което
е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му
упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или
наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението
недопустимо. Когато се касае до относителна процесуална предпоставка,
решението е недопустимо, само ако заинтересуваната страна се позовала на
липсата на процесуалната предпоставка, но въпреки това то е било
постановено. Когато порокът се състои в нередовност на исковата молба,
която е била поправена след дадения за това срок постановеното решение не е
недопустимо, тъй като са отстранени пречките за постановяване на
допустимо решение.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
17.08.2020 г. , издадено по ч.гр.д.№ 34624 по описа за 2020 г. е съобщена на
длъжника на 06.09.2020 г. /л.18 от заповедното производство/.
На 05.10.2020 г. е подадено възражение по чл.414 ГПК.
3
Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на заявителя на
12.01.2021 г.
Исковата молба е предявена на 10.02.2021 г., т.е. в срок.
Видно от петитума на исковата молба предявени са за установяване
вземанията, за които е била издадена заповедта за изпълнение.
Дали по делото ще участва трето лице помагач или не, е право да
поиска конституирането му страната в чиято полза е налице такова да я
подпомага.
Дали това трето лице е представяло или не доказателства, също не води
до недопустимост на решението.
В случая като трето лице помагач на страната на ищеца по искане на
последния, е било конституирано „Техем Сървисис“ ЕООД, виж л.46 по
делото пред СРС.
Впоследствие производството по отношение на това трето лице помагач
е било прекратено с влязло в сила определение поради оттегляне на това
искане от страна на ищеца, виж л.77 по делото пред СРС.
Видно от диспозитива на обжалваното решение, последното не е
постановено при участието на това трето лице помагач.
Представянето на доказателства от трето за спора лице е допустимо по
ГПК, виж чл.192 ГПК.
Дали изводите на съда съответстват на събраните по делото
доказателства е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на
решението.
Липсата на мотиви не води до недопустимост на съдебния акт.
Обстоятелството, че в първото по делото публично съдебно заседание
/пред СРС/ процесуалният представител на ответника е бил болен, също не
води до недопустимост на съдебния акт. Видно от отразеното в съдебния
протокол за това заседание, ответникът се е явил лично. Редакцията на чл.142,
ал.2 ГПК към 01.11.2021 г. изисква кумулативно за страната и
пълномощникът й да е налице препятствие, което да не може да се отстрани.
Последващата редакция, която сочи на алтернативна възможност за
4
неявяване, т.е. страната или пълномощникът й, е обн.в ДВ, бр. 11 от 2023 г., в
сила от 02.02.2023 г., т.е. не е била част от действащото законодателство към
01.11.2021 г. Наред с това твърденото обстоятелство за временна
нетрудоспособност на процесуалния представител адв. Мутафчиева не е било
подкрепено със съответния медицински документ.
Възражението на ответника/въззивник, че е било налице влязло в сила
решение, ползващо се със СПН по отношение на същите вземания, предявени
за установяване по настоящето дело, е останало недоказано. Наред с това
видно от доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определението от 01.08.2021
г. СРС е извършил служебна справка и е констатирал, че гр.д.№ 17915 по
описа за 2018 г. на СРС касае производство за установяване на вземания за
различен период, виж л.46 по делото пред СРС.
Противно на соченото в отговора по исковата молба, последната е
редовна. Предявен е установителен, а не осъдителен иск.
По основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
страните са обвързани от облигационно отношение- ответникът бил
собственик на процесния топлоснабден имот по силата на нот.акт за дарение
от 30.07.1990 г. Липсвали данни ответникът да се е разпоредил с имота.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ ответникът бил потребител на топлинна енергия.
Отношенията между страните се уреждали въз основа на публично известни
ОУ, които били публикувани и влезли в сила и изрично писмено приемане не
било необходимо. През процесния период топлинен счетоводител бил
„Директ“ ООД- подизпълнител на „Техем Сървисис“ ЕООД. Установило се,
че за процесния период в топлоснабдения имот имало 5 бр. ИРРО като
показанията на уредите били отчетени на 11.05.2019 г., съобразно подписания
главен отчет. За исковия период била начислена ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, което било сторено на база пълен отопляем обем. Според вещото
лице изчисленията били в съответствие с действащото законодателство. В
имота имало потребление на топла вода, която се отчитала от един брой
монтиран водомер. Същият бил отчетен на 11.05.2019 г. и количеството вода
било правилно отчетено и въведено в изравнителната сметка, изготвена от
„Директ“ ООД. Вещото лице било разгледало детайлно предявените за
установяване вземания и достигнал до извода, че същите са начислени в
5
съответствие с действащото законодателство. Според вещото лице общата
дължима сума за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. възлизала на 669,21
лв. Тази сума била съобразена с отразеното в изравнителната сметка, а
именно сума за доплащане от 15,91 лв. От заключението на СЧЕ се
установило, че от страна на ответника е направено частично плащане по
Общата фактура от 31.07.2019 г. при което дължимия остатък възлизал на
615, 68 лв. СРС е отбелязал, че по отношение на стореното плащане, от страна
на ответника били представени в о.с.з. на 01.11.2021 г. три броя платежни
документи. В тези платежни документи било конкретизирано кои суми и по
кои фактури са заплатени. Единственото относимо към процесния период
плащане било това по разписката от 13.01.2020 г. и то частично. Останалите
плащания касаели периоди извън процесния като СРС се е позовал и на
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Частичното плащане в
размер на 75,98 лв. било съобразено от ищеца, който претендирал именно
разликата между начислената сума за ползвана ТЕ и частично погасената
такава.
Относно възражението за давност СРС е приел, че задълженията се
погасяват с кратката 3-годишна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД във връзка с
приетото в ТР №3/18.05.2012 г. по тълк.д.№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. В
случая заявлението по чл.410 ГПК било подадено на 31.07.2020 г. и същото
прекъсвало давността. Вземанията на ищеца станали изискуеми преди
31.07.2017 г. щели да бъдат погасени по давност. В случая, обаче, се
претендирали за установяване вземания за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. поради което същите не попадали в обхвата на погасителната
давност. Затова и претенцията на ищеца за доставена и потребена ТЕ била
изцяло основателна и следвало да бъде уважена в предявения размер от 615,
68 лв.
Дяловото разпределение се дължало от потребителя съгласно чл.36 от
ОУ и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Претенцията
била доказана, тъй като дялово разпределение било извършено. Размерът се
установявал от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и възлизал
на 54,56 лв.; същата била дължима за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г.
Възражението за погасяване на това вземане по давност също било
неоснователно.
6
Двете главници са присъдени ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане.
Относно вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД
По отношение на стойността на ТЕ и задължението за плащането й били
приложими ОУ-2016 г. Съгласно същите потребителят изпадал в забава след
публикуването на фактурите на интернет страницата на ищцовото дружество.
Ищецът не ангажирал доказателства в този смисъл и затова претенцията за
лихва в размер на 27,70 лв. е приета за неоснователна и като такава-
отхвърлена.
Относно лихвата за забавено издължаване на стойността на услугата
дялово разпределение съдът е приел, че потребителят изпада в забава след
покана по арг. от чл.84, ал.2 ЗЗД. Тъй като ищецът не бил ангажирал
доказателства за отправена покана за плащане, преди предявяване на иска,
претенцията в размер на 10,90 лв. е отхвърлена като недоказана.
По доводите във въззивната жалба:
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция намира
следното:
Ответникът е придобил съсобствеността върху процесния топлоснабден
имот, представляващ ап. № 12, находящ се в гр.София, бул.“****, аб.№
295814. Последното се установява от представения по делото нот.акт за
дарение от 30.07.1990 г./л.15 по делото пред СРС/.
Дали върху този имот е учредена ипотека или не, е без значение за
конкретния спор. Затова и възраженията на ответника/въззивник в отговора
по исковата молба във връзка с нищожността на учредяването на тази ипотека
не подлежат на разглеждане.
Наред с това извършеното частично плащане на което самият ответник
се е позовал пред СРС, навежда на извода, че страните по спора са обвързани
от облигационно отношение по доставка и потребление на топлинна енергия
/ТЕ/.
Противно на соченото във въззивната жалба, първоинстанционният съд
е обсъдил в тяхната съвкупност всички събраните по делото доказателства,
вкл. тези представени от ищеца, от третото за спора лице – ФДР, както и
допуснатите, изслушани и прието заключения на съдебните експерти. Няма
7
пречки при оспорване на доказателствата да бъдат допуснати съдебни
експертизи; последните ще проверят именно дали това оспорване е доказано.
Следва да отбележим, че така нареченото „оспорване“ касае
твърдението, че представените от ищеца документи не били заверени за
вярно с оригинала. Видно, обаче, от данните по делото се установява, че
представените документи са заверени с оригинала. Наред с това ищецът не
може да представи оригинала на нот.актове, съставени в полза на ответника,
тъй като той такива не притежава. Оригиналът на договора между ФДР и
Етажната собственост се намира в самата етажна собственост и ответника
може да се запознае със същия като го поиска от домоуправителя. Видно от
списъка на л.21, ответникът е участвал при вземането на решението за
сключване на договор с ФДР и фигурира под № 14.
Ето защо настоящата инстанция намира, че искането на ответника,
направено в отговора по исковата молба за задължаване на ищеца да
представи оригиналите на документите, посочени по-горе, представлява
злоупотреба с право и като такова ще следва да бъде игнорирано.
Въззивната инстанция приема, че с доклада по чл.140 ГПК, обективиран
в определението от 01.08.2021 г. съдът правилно е разпределил
доказателствената тежест между страните. Докладът не представлява писмено
доказателство, което може да бъде оспорено по реда на чл.183 ГПК.
Наред с това настоящата инстанция констатира, че доводите във
въззивната жалба не съответстват на извършените от съда и страните, вкл. от
самият ответник, процесуални действия, а част от възраженията с отговора по
исковата не са и в интерес на ответника като това, че нот.му акт бил
нищожен.
Правилно СРС с доклада по делото е оставил доказателствените
искания на ответника във връзка с възражението му за нищожност на нот.акт
с който същият се легитимира като собственик.
Въззивната инстанция приема, че реално потребеното количество ТЕ е
установено от събраните по делото писмени доказателства, вкл.
индивидуалните справки за отопление и топла вода, л.57, главния отчет,
подписан от самия потребител, виж л.58, вкл. и от заключенията на съдебните
експерти по допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа
и съдебно-счетоводна експертизи. Без значение за изхода по спора е
8
обстоятелството, че експертизите не са били изготвени след посещение на
място в процесния апартамент, тъй като установяване на задълженията на
ответника е за един предходен период, а именно м.05.2018 г. до м.04.2019 г.
Наред с това, видно от отразеното в раздел Трети от заключението на вещото
лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, същото освен
представените по делото писмени доказателства, е извършило и проверка в
счетоводството на ищеца, виж л.65 по делото пред СРС. Вещото лице по СТЕ
също е извършило допълнителни проверки.
Противно на соченото от въззивника, заключенията от самият него не
са били оспорени, виж отразеното в съдебния протокол при изслушването на
заключенията, л.78 по делото пред СРС. Действително, от страна на
процесуалния му представител е била подадена молба с която заключенията
са оспорени „като бланкетни“, но самото оспорване също е банкетно.
Съдът намира, че в първото по делото публично съдебно заседание не е
било накърнено правото на защита на ответника доколкото същият се е явил
лично и е извършил валидни процесуални действия. Нещо повече, представил
е писмени доказателства за сторено от него плащане, които доказателства
СРС е приел въпреки противопоставянето на ищцовата страна.
По приетото за неоснователно възражение за погасяване на
претендираните от ищеца суми по давност, от страна на въззивника не се
сочат доводи, поради което по арг. от чл.269 ГПК съдът не дължи излагане на
мотиви.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно ще
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
Подадена е частна жалба от ответника пред СРС, молител в
производството по чл.248 ГПК. Излагат се доводи за неправилност на
постановеното на 12.05.2022 г. определение. Намира, че не бил длъжен да
представя списък по чл.80 ГПК. Това било така, защото СРС не се бил
произнесъл с крайния съдебен акт по разноските; в случая се касаело до
допълване на съдебния акт. Наред с това претенцията за разноски била
9
заявена още в заповедното производство. Сочи, че по делото били
ангажирани доказателства, че разноските са действително извършени.
По частната жалба не е подаден отговор от насрещната страна –
„Топлофикация София“ ЕАД. Не се взема и становище в течение на
производството пред настоящата инстанция.
По допустимостта на частната жалба:
За обжалваното определение жалбоподателят е бил уведомен на
24.06.2022 г.
Частната жалба е подадена на 30.06.2022 г./по електронна поща/.
Следователно частната жалба е в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Констатираната от въззивната инстанция с разпореждането от
19.10.2022 г. нередовност на частната жалба беше отстранена в дадения от
съда, срок.
Следователно частната жалба е допустима.
По основателността на частната жалба:
За да постанови определение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
молбата е недопустима, тъй като от страна на молителя /ответник/ не е бил
представен списък по чл.80 ГПК като се е позовал на приетото в т.2 и т.9 от
ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Наред с това
СРС е посочил, че в случая не се касае до допълване на решението в частта за
разноските, защото съдът се бил произнесъл по същите като в полза на
ответника не били присъдени такива по аргумент, че липсват данни за
действителното им извършване. СРС се е позовал на т.7 от ТР № 6/06.11.2013
г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това самото пълномощно
нямало характер на разписка; липсвали данни за извършено плащане на
сумата в размер на 650 лв. По делото не бил представен договор за правна
защита и съдействие, който да е двустранно подписан. Двустранно подписано
пълномощно било представено във връзка с указанията по администриране на
въззивната жалба. Това пълномощно удостоверявало извършени разходи по
повод заповедното производство и по повод подадената въззивна жалба.
Същото, обаче, било представено след приключването на устните състезания
пред първата съдебна инстанция. Затова не можело да се обсъжда по повод
10
разноските пред СРС.
Софийски градски съд приема следното:
Видно от мотивите на първоинстанционното производство СРС е
приел, че разноски на ответника не се следват, защото липсват данни такива
да са извършени.
Следователно не се касае до „допълване“ на решението, а до
изменението му по реда на чл.248 ГПК.
Противно на соченото от жалбоподателя обжалваното определение е
постановено в съответствие с указанията в т.2, т.7 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013
г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Действително, в исковото производство не е бил представен списък по
чл.80 ГПК. В това производство не са били ангажирани и доказателства за
извършени разходи от страна на ответника.
В заповедното производство е било представено само пълномощно, виж
л.25 от същото.
В изпълнение на указанията на СРС във връзка с администриране на
въззивната жалба е представено пълномощно в което е посочено като
договорено и платено възнаграждение за процесуално представителство пред
СГС, такова в размер на 300 лв., виж л.10 от настоящето в.гр.д.
В същото пълномощно е посочено, че за процесуалното
представителство от страна на адв.Мутафчиева в заповедното и исково
производства пред СРС, е платено в брой сумата в размер на 650 лв.
Ето защо настоящата инстанция намира, че постановеното определение
по реда на чл.248 ГПК е правилно и като такова ще следва да бъде
потвърдено.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника за производството по чл.258 и
следв. ГПК разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени за
юриск.възнаграждение, което съдът определя по реда на чл.78, ал.8 ГПК в
размер на 150 лв.
Относно производството по чл.248 ГПК съгласно константната
11
съдебна практика разноски не се присъждат. В този смисъл е установената по
приложението на чл. 248 ГПК практика на ВКС, която според настоящия съд
в случая следва да бъде съобразена /Определение № 393/17.09.2018 г. по гр. д.
№ 2845/2018 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч.гр. д.
№ 3926/2017 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 552 от 25.11.2016 г. по ч.гр. д.
№ 4894/2016 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 205 от 19.12.2018 г. по ч.гр. д.
№ 4518/2018 г. на ВКС, І ГО; Определение № 254/05.08.2020 г. по ч.т.д. №
810/2020 г. на ВКС, І ТО; Определение № 278/01.07.2020 г. по ч.гр. д. №
1338/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; Определение № 75/14.02.2019 г. по ч.гр. д. №
4561/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20217136 от 29.11.2021 г., постановено от
СРС, Трето ГО, 88-ти състав по гр.д.№ 8073 по описа за 2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА определението от 12.05.2022 г. , постановено по реда
на чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА Х. Г. Б., ЕГН **********, гр.София, бул.“****, ап.12,
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“****- адв.П.М., да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“****, сумата в размер на 150 лв. – разноски за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13