РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. К.., 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К.., I. СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20245100500117 по описа за 2024 година
С решение № 40 от 10.04.2024 г., постановено по гр.д. № 34/2024 г. по
описа на Районен съд – Крумовград, на основание чл. 3, ал. 1 ЗУТОССР е
признато за установено по отношение на ТП на НОИ – К.., че Ю. Р. А., с
адрес с. К. № *, К., обл. К.., е работила по трудово правоотношение, като
тютюнопроизводител през периода от 01.01.1985 г. до 31.12.1985 г., с
продължителност една година, в ТКЗС „Д.“ с. Г.К. което време да бъде
зачетено за трудов стаж при пенсиониране. С решението ответникът е осъден
да заплати на Ю. Р. А. направените по делото разноски в размер на 750 лева –
адвокатско възнаграждение.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът ТП на
НОИ – К.., който с въззивна жалба, подадена чрез процесуален представител
го обжалва като неправилно, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния
закон. Излагат се съображения. Твърди се, че първоинстанционният съд е
допуснал свидетелски показания за установяване на обстоятелствата по
исковата молба в нарушение на разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 ЗУТОССР,
установяващи изискването за нА.чие на т.нар. „начало на писмено
доказателство“.
В жалбата се сочи, че по дела за установяване на трудов/осигурителен
стаж законодателят е поставил изискване за допустимост на свидетелски
1
показания само при нА.чие на писмени доказателства, които да установяват
вероятността на същия. За посочените в чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР писмени
доказателства следвало кумулативно нА.чие на две задължителни
предпоставки: 1) да са издадени от работодателя/осигурителя, при който е
придобит стажът и 2) да са издадени по време на полагане на стажа.
Въззивникът твърди, че към исковата молба, въз основа на която е
образувано първоинстанционното производство са представени като
доказателство копия от страници първа, трета, шеста и седма от трудовите
книжки на свидетелите Ю.Х.А. и Ф.Р.А.. Видно от същите не било възможно
да се удостовери датата на издаването им, предвид липсващо копие от
страница номер пет, в която се посочвА. издател и дата на издаване на
трудовите книжки. От представените в съдебно заседание три броя трудови
книжки в оригинал /на ищцата Ю. Р. А. и свидетелите Ю.Х.А. и Ф.Р.А./ се
установявало, че на страница пета в трудовите книжки на лицата Ю.Х.А. и
Ф.Р.А. било посочено, че същите са издадени от ликвидационния съвет на
ТКЗС „Д.“ в с. Г.К. на 19.01.1993 г., като вписаният стаж на страници шест и
седем, положен от Ю.Х.А. в ТКЗС „Д.“ бил посочен в периода от 01.01.1982
г. до 31.12.1987 г., а положеният от Ф.Р.А. стаж, при същия осигурител бил с
продължителност от 01.01.1981 г. до 31.12.1990 г.
Въззивникът твърди, че в трудовите книжки липсвА. записи за положен
трудов стаж при други осигурители, въпреки че в съдебно заседание се
установило, че ищцата и свидетелите имА. положен осигурителен стаж и в
друго ТКЗС. От трудовите книжки на свидетелите, представени в оригинал,
можело да се направи обоснован извод, че същите не били издадени по време
на полагане на стажа, а съответно 5 години и 3 години след прекратяване на
трудовото правоотношение на същите. Сочи се, че за да се допуснат
свидетелски показания по делата за установяване на трудов/осигурителен
стаж, законодателят изрично предвидил за изискване допустимост на
свидетелски показания, съставляващо две кумулативно дадени предпоставки:
нА.чни писмени доказателства, издадени от работодателя/осигурителя, при
който е придобит стажът и същите да са издадени по време на полагане на
стажа.
Въззивникът счита, че първоинстанционният съд е допуснал и
кредитирал неправилно свидетелските показания относими към
обстоятелствата, изложени в исковата молба и е постановил решение изцяло
въз основа на тях, поради което същото се явявало неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалния ред. Сочи се, че
представената от ищеца трудова книжка с № 50 на Ю. Р. А. по никакъв начин
не следвало да се приема като „начало на писмени доказателства“ по смисъла
на чл. 4, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 6, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗУТОССР, тъй като
не съдържала дата на издаване и изискуемите реквизити, т.е. не била
издадена по установения ред. Посочва се, че същата е издадена и оформена от
ликвидационния съвет на ТКЗС „Д.“, създаден през 1992 г., когато е
прекратено действащото ТКЗС и същият е правоприемник на ТКЗС „Д.“.
Съответно предполагаемата дата на издаване на трудовата книжка следвало
да бъде след 1992 г., т.е. минимум 4 години след неговото полагане. От
2
издадения и съдържащия се в пенсионното досие на ищцата официален
удостоверителен документ обр. УП-13 с изх. № 5531-08-***/12.04.2021 г. се
установявало, че същата е полагала труд при осигурителя ТКЗС „Д.“ за
периодите 01.01.1976 г. - 31.12.1977 г., 01.01.1980 г. - 31.12.1983 г. и
01.01.1986 г. - 31.12.1988 г., но за периода 1989 г. - 1992 г. лицето не
фигурирало в предадените ведомости. Следователно приложената към
исковата молба с цел да послужи за т.нар. начало на писмено доказателство
трудовата книжка, не била издадена по време на полагане на стажа и от
осигурителя, при който е положен, каквито са императивните изисквания на
чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР. В подадената жалба се поставя въпросът: „ако
същата е издадена от същия осигурител, при който е положен стажа през
спорния период, защо в нея не е вписан периодът от 01.01.1976 г. до
31.12.1980 г., за който безспорно е потвърдено, че лицето е полагало труд?“
Поради изложеното моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като недоказан и
неоснователен.
В срока и по реда чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемата/ищца в
първоинстанционното производство Ю. Р. А. чрез представител по
пълномощие, е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва като неоснователна. Излагат се доводи. Моли се съда да потвърди
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание въззивникът ТП на НОИ – К.. чрез процесуалния си
представител поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.
В съдебно заседание ответникът по жалбата Ю. Р. А. чрез своя
процесуален представител оспорва въззивната жалба по изложените в
писмения отговор съображения.
Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните по повод подадената жалба, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването,
поради което е допустима и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на
обжалваното изцяло първоинстанционно решение, въззивният съд
констатира, че същото е вА.дно и допустимо. По останА.те въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Производството пред Районен съд – Крумовград е образувано по
предявен от Ю. Р. А. против ТП на НОИ – К.. иск с правно основание чл. 3,
ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, за признаване за установено, че
ищцата е положила трудов стаж като тютюнопроизводител в ТКЗС „Д.“ с.
Г.К. за времето от 01.01.1985 г. до 31.12.1985 г., с продължителност една
година.
Ищцата е представила писмени доказателства за установяване на
3
изискуемата съгласно чл. 6, ал. 1 и 2 от ЗУТОССР вероятност на твърдения
трудов/осигурителен стаж. Правният интерес на претенцията е обоснован от
липсата на писмени данни в осигурителния архив на НОИ от работодател,
който не съществува и е без правоприемник.
Ответникът е оспорил иска с твърдения, че представената от ищцата
трудова книжка не е оформена по надлежния ред, поради което не можела
пряко да удостовери процесния трудов стаж.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, от които се
установява следната фактическа обстановка:
От представеното удостоверение обр. УП-17 с изх. № 5506-26-
*****/11.12.2023 г., издадено от началник на отдел ООА при ТП на НОИ –
К.., на основание чл. 30, ал. 1, т. 5 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за
приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи
на прекратени осигурители без правоприемник във връзка с чл. 5, ал. 2 от
ЗУТОССР се установява, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени
данни за положен от лицето Ю. Р. А. трудов/осигурителен стаж за периода от
01.01.1985 г. до 31.12.1985 г. при ТКЗС с. Г.К. бр. с. К..
От представеното заверено копие на част от трудова книжка № 50 на Ю.
Р. А., се удостоверяват: датата на сключване и дата на прекратяване на
трудовия договор, съответно 01.01.1981 г. и 01.07.1992 г.; длъжността на
ищцата – „тютюнопроизводител“ в ТКЗС „Д.“ с. Г.К. и продължителността
на прослуженото време – 11 години, както и че е издадена от ЛС на ТКЗС
„Д.“ с. Г.К..
С Разпореждане изх. № 5506-08-3173#1/11.12.2023 г. на ТП на НОИ - К..
за отказ за отпускане на пенсия на ищцата Ю. Р. А. е удостоверено, че не се
зачита осигурителен стаж за времето от 01.01.1973 г. до 01.07.1992 г. от
осигурителя Ликвидационен съвет на ТКЗС „Д.“ с. Г.К. тъй като
представеното Удостоверение УП-30 е с липсващи реквизити – не е видно
дата и място на раждане на лицето.
Видно от Отказ за издаване на удостоверение с изх. № 5506-08-
*****/20.09.2021 г. на началник на сектор ОА при ТП на НОИ – К.., на
ищцата е отказано да се издаде удостоверение обр. УП-13, тъй като в
предадените съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО ведомости за заплати и
трудовоправни документи, съхранявани по реда на Инструкция № 5 от
30.06.2005 г. на прекратени осигурители без правоприемник в осигурителния
архив на НОИ липсвала информация за лицето Ю. Р. А. за периода 01.01.1985
г. – 31.12.1985 г.
Видно от удостоверение № 5531-08-***/12.04.2021 г. на ТП на НОИ - К..,
издадено на основание чл. 30, ал.1, т.5 от Инструкция № 5/30.06.2005 г. за
приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи
на прекратени осигурители без правоприемник във връзка с чл. 5, ал. 2 от
ЗУТОССР, в сектор ОА при ТП на НОИ – К.. няма предадени ведомости за
заплати на тютюнопроизводителите от ТКЗС – с. Г.К.. Посочено е, че за 1978
г., 1979 г., 1984 г., 1985 г. и от 1989 г. до 1992 г. на личната партидна
4
страница на лицето няма отразени данни, а данните от 1982 г. до 1988 г. са
извлечени от личната партидна страница на лицето.
Приложена е декларация по чл. 8 от ЗУТОССР, изходяща от ищцата, с
която е потвърдена истинността на изложените в исковата молба
обстоятелства.
От показанията на свидетеля Ю.Х.А. се установява, че той и съпругата
му (св. Ф.Р.А.) работели като тютюнопроизводители в с. К. към ТКЗС с. Г.К.
за периода от 01.01.1985 г. до 31.12.1985 г., където работела и ищцата Ю. Р.
А. от 01.01.1985 г. до 31.12.1985 г. ОбработвА. по 5 декара тютюн на човек.
Заявява, че в периода от 01.01.1984 г. до 31.12.1984 г. Ю. Р. А. работела в
Северна България, а от 1985 г. до 1990 г., докато той заминал за Република
Турция, тя работела в с. К. със съпруга си М.Х.А. Двамата обработвА. 10
декара тютюн, като изкарвА. продукция около тон и половина.
От показанията на свидетелката Ф.Р.А. се установява, че тя и ищцата от
1974 г. работели като тютюнопроизводители. През 1984 г. Ю. Р. А. заминала
със съпруга си за една година в Добруджа, а от 01.01.1985 г. до 31.12.1985 г.
работила тютюн в с. К. със съпруга си, отглеждайки 10 декара тютюн.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
От представеното и прието като доказателство по делото удостоверение с
изх. № 5506-26-*****/11.12.2023 г., издадено от началник на отдел ООА при
ТП на НОИ – К.. на основание чл. 30, ал. 1, т. 5 от Инструкция № 5/30.06.2005
г. за приемане и съхранение на ведомости за заплати и трудовоправни
документи на прекратени осигурители без правоприемник във вр. с чл. 5, ал. 2
от ЗУТОССР се установява, че в осигурителния архив на НОИ липсват
писмени данни за претендирания от ищцата стаж по смисъла на чл. 5, ал. 2 от
ЗУТОССР. Съгласно цитираната норма, когато осигурителят е прекратил
дейността си, без да има правоприемник, се представя удостоверение от
съответното териториално поделение на НОИ, че в архива липсват писмени
данни за претендирания стаж. Фактът, че документацията не е нА.чна,
какъвто е настоящият случай, е достатъчен, за да обоснове правния интерес
на ищцата да установи нА.чието на трудов стаж в претендирания период по
съдебен ред, поради което искът е допустим и следва да се разгледа по
същество.
Основният спорен въпрос, поставен с въззивната жалба е относно
допустимостта на свидетелските показания като доказателствено средство в
производството. Така, съгласно чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР за свидетели се
допускат само лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са
работили или изпълнявА. длъжност при същия работодател/осигурител през
периода, през който е положен претендираният стаж. В случая по делото са
представени трудовите книжки на поисканите за свидетели лица, от които
документи се установява, че са работили като тютюнопроизводители в
период, съвпадащ с претендирания от ищцата, в ТКЗС „Д.“ с. Г.К.. Тези
писмени доказателства са обосновА. и извода на първоинстанционния съд за
5
допустимост на свидетелските показания. В тази връзка неоснователно се
поддържа от въззивника, че изискването документите (писмените
доказателства) да са издадени по време на полагане на трудовия стаж, се
отнася и до тези на свидетелите. Това изискване по чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР е
относимо единствено към писмените доказателства на ищеца. Или,
обстоятелството, че трудовите книжки на свидетелите са издадени по-късно, а
не по време на полагания трудов стаж, е ирелевантно. Дори да се приеме
обратното, - че е необходимо трудовите книжки на свидетелите да са
издадени по време на полагане на стажа, за което както се посочи няма
основание, следва да се каже, че по-късното издаване на трудовите книжки на
свидетелите в случая не се дължи на липсата на дължима грижа или
съдействие от тяхна страна, поради и което не следва да понасят
неблагоприятните последици от това, дължащи се на причини, за които не
отговарят. Така, служебно известно на съда, а и на пълномощниците на
страните по делото, които са юристи, е обстоятелството, че с § 12 от ПЗР на
ЗСПЗЗ /ДВ бр. 28/1992 г./ се прекратяват съществуващите ТКЗС и се слага
началото на ликвидацията им от Ликвидационни съвети – § 13 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. В тази връзка е установено по делото, че свидетелите са работили в
ТЗКС „Д.“ до 1990 г., когато са заминА. за Република Турция, като са ноторни
и събитията около изселването на етническите турци от началото на м. юни
1989 г. и след това. Тези посочени от съда служебно и общоизвестни
обстоятелства, които съвпадат по време с времето на полагания труд стаж от
свидетелите в ТКЗС „Д.“ с. Г.К. прекратяването и започналата ликвидация на
последното и заминаването им в Република Турция, представляват
достатъчно основание да се приеме, че издаването на трудовите им книжки в
един по-късен период, по време на действие на Ликвидационния съвет на
посоченото ТКЗС, се дължи на причини, за които тези свидетели не
отговарят. Извън тези разсъждения на съда, събраните по процесуално
допустим начин свидетелски показания представляват непосредствени
впечатления за релевантните по спора обстоятелства. Събраните гласни
доказателства освен това са еднопосочни, установяват по несъмнен начин
полагането от ищцата на претендирания трудов стаж като
тютюнопроизводител в ТКЗС „Д.“ с. Г.К. и не са опровергани от други
доказателства по делото, поради което следва да бъдат кредитирани.
По отношение на трудовата книжка на ищцата са относими
съображенията на съда, изложени по-горе. Ищцата не може да търпи
неблагоприятните последици от непълното оформяне на трудовата й книжка,
което е станало поради причина, за която същата не отговаря. Следва да се
посочи, че в трудовата книжка на ищцата се съдържат записвания от
работодателя за началния и крайния срок на полагане на труд, подпис и печат
на работодателя. В същата няма зачерквания, изтривания, добавки между
редовете и други външни недостатъци. Следва да се посочи още, че ако
трудовата книжка беше надлежно оформена с всички необходими реквизити,
то воденето на настоящия иск би било безпредметно, тъй като тя би
удостоверявала пряко нА.чието на спорния стаж, а не би представлявала
начало на писмено доказателство. Това налага и изводът, че трудовата книжка
6
на ищцата може да бъде ценена като такова наред с другите представени и
приети от съда доказателства. Според настоящия съдебен състав писмено
доказателство, от което може да се направи извод за полагания в
претендирания трудов стаж период, представлява и удостоверение Обр.УПИ
№ 30, незачетено от НОИ с мотив – непопълнени реквизити, а именно дата и
място на раждане на ищцата. Следва да се посочи, че тези данни не са сред
задължителните реквизити на образеца, за които задължителни такива има
дадени подробни указания за попълването им в самата бланка на документа и
датата и мястото на раждане не са сред тях, като същите представляват
елемент от титулната част, съпровождаща името на лицето, за което се издава
удостоверението. Непосочването на тези данни (дата и място на раждане) не
би следвало да води до такава тежка последица за лицето, като непризнаване
на удостоверението, при условие, че НОИ разполага с достатъчна друга
информация, идентифицираща лицето по несъмнен начин, и което е видно от
другите документи, издадено от този орган във връзка с процедурата по
пенсиониране на ищцата. Така, задължителното съдържание на Образец УПИ
№ 30 е попълнено, подписано и подпечатано от съответните длъжностни
лица и съдържа необходимите данни за полагания от ищцата труд в
претендирания период. В съвкупност с останА.те писмени и гласни
доказателства, събрани по делото, следва да бъде направен извода, че за
посочения в исковата молба период ищцата е полагала труд по трудово
правоотношение при посочения работодател като тютюнопроизводител,
поради което предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи.
До същите изводи е достигнал и първостепенният съд, поради което
въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна се дължат направените
в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 750 лв., съобразно представения договор за правна защита и съдействие от
10.05.2024 г. и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 40/10.04.2024 г., постановено по гр.д. №
34/2024 г. по описа на Районен съд – Крумовград.
ОСЪЖДА Т. – К.. да заплати на Ю. Р. А., с ЕГН **********, с адрес: с. К.
№ *, К., обл. К.., със съдебен адрес на призоваване: гр. К.., ул.“Г.Б. №**
направените във въззивното производство разноски в размер на 750 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл.
280, ал. 3 т. 3 ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8