Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.11.2018 г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ б въззивен състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА Д.
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при
участието на секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши
съдия Дончева в. гр. дело № 15652 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Инициирано е с въззивна жалба,
подадена от пълномощник на ищеца „Д.О.З.“ ЕАД, срещу решение № 167682 от
10.07.2017 г. по гр. дело № 43142/2015 г. на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 34-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца иск
по чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, срещу Ю.С.П. за сумата над 2209.50 лева до
пълния предявен размер от 5685.00 лева, представляваща неизплатено регресно
вземане на ищеца за платено по имуществена застраховка застрахователно
обезщетение за вредите, причинени на лек автомобил, марка „Тойота“, модел
„Авенсис“, с рег. № *******, настъпили в резултат на ПТП на 26.06.2014 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба, а
именно от 23.07.2015 г. до окончателното й погасяване.
В жалбата са наведени доводи за
неправилност на атакувания съдебен акт в посочената част, в подкрепа на което
се твърди, че ответникът по делото не възразил своевременно за намаляване на
дължимото обезщетение поради наличие на запазени части на автомобила, поради
което този въпрос не следвало да бъде разглеждан от районния съд. Поддържа се,
че основателността на предявения иск била доказана в цялост с оглед приетото по
делото заключение на САТЕ, от което се установява размерът на вредите.
Районният съд неправилно приел, че в случая е налице тотална щета доколкото
разходите за ремонт надхвърлят 70% от действителната стойност на имуществото и
неправилно от стойността на автомобила в размер на 8134.00 лева е приспаднал
стойността на запазените части, а именно 5694.00 лева, поради което приел, че дължимото
обезщетение е в размер от 2440.00 лева, а с включени ликвидационни разноски
2455.00 лева. Твърди се, че при вреди на имущество застрахователното
обезщетение е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди
до уговорената в застрахователната полица сума. Жалбоподателят се позовава на
чл. 20 и чл. 49 от 16.10.2014 г. от Наредба № 24 от 08.03.2006 г. и твърди, че
при частични вреди или при пълно унищожаване на имущество, обезщетението
съответства на действителната стойност на увреденото имущество, като
действителната стойност на увреденото имущество се определя от експертна
комисия и не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпването
на събитието. За действителна стойност на увреденото МПС в случая се сочи
сумата от 8263.39 лева, като от същата следва да се приспаднат 30 %,
представляващи стойност на запазените части, в резултат на което следвало да се
приеме, че дължимото обезщетение възлиза в размер на разликата между двете
суми, а именно в размер на 5694.00 лева, а с включени ликвидационни разноски –
5709.00 лева. Изразява се становище за това, че в случая не е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от застрахования водачГ.М., тъй като обстоятелства
в тази насока не са доказани, поради което изводът на районния съд за
намаляване на обезщетението с 10% е неправилен. Според жалбоподателя, по делото
не е доказано, че водачътГ.М. не е спазил необходимата дистанция, а и от
показанията на същия се установява, че видимостта при движението му била
ограничена от намиращите се на платното за движение автомобили. Районният съд
не обсъдил обстоятелствата сочещи към неправомерно поведение на ответника с оглед
превозвания от него товар и нарушаването от негова страна на регламентираните в
чл. 168 и чл. 169 от ППЗДвП изисквания. Направено е искане за отмяна на
обжалваната част от първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с
което предявеният иск да бъде уважен за сумата над присъдената от районния съд
до пълния претендиран от ищеца размер от 5685.00 лева, от които 15.00 лева за
направени ликвидационни разноски. Претендира се присъждане на разноски за
първоинстанционното и за въззивното производство.
В законоустановения срок е подаден
писмен отговор на въззивната жалба от пълномощник на ответника Ю.С.П., с който доводите
на жалбоподателя изцяло се оспорват като неоснователни. Ответникът и въззиваем
заявява, че не оспорва поведението му да е част от причините за настъпване на
произшествието, но поддържа, че това не била единствената причина за настъпване
на вредоносния резултат. В тази връзка изтъква поведението на увреденото лицеГ.М.,
който като водач управлявал МПС „Тойота“, модел „Авенсис“, в нарушение на
установеното в чл. 23 от ЗДвП изискване за спазване на достатъчна дистанция и
това не му дало възможност своевременно да преустанови движението на
автомобила. Този довод се аргументира със становището на експерта по САТЕ,
според което опасната зона на управлявания от М. лек автомобил, при скорост от
120 км/ч била 41 метра, съпоставено с показанията на М., според които същият се
движил на дистанция от предхождащия го лек автомобил около 30-40 метра, въз основа
на което се твърди, че същият не е имал възможност да спре в опасната зона на
движение, тъй като не спазил необходимата за това дистанция. В това поведение
на увреденото лице се съзира основание за възприемане на съпричиняване, което
се твърди да е 40-50%, а не 10%, както приел районният съд. Въззиваемият
оспорва твърдението, че към момента на ПТП се намирал на пътното платно в
качеството си на пешеходец, а твърди, че в този момент се намирал там като
водач на МПС, който в изпълнение на задължението си по чл. 128 от ЗДвП
преустановил движението на МПС и слязъл на пътното платно, за да събере
разпиления багаж и по този начин да предотврати евентуално ПТП. Твърди се, че
неговата отговорност следва да бъде ангажирана до размера на вземането, което
съществува срещу него в полза на застрахования и то при отчитане на твърдяното
съпричиняване. Иска се решението на районния съд да се потвърди като правилно и
в полза на страната да се присъдят разноски.
Препис на въззивната жалба е
изпратен на третото лице – помагач З. „Б.И.” АД, от който писмен отговор на
същата не е подаден.
Софийски
градски съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, въз основа на закона, приема за установено от
фактическа страна следното:
По повод искова молба, подадена от
пълномощник на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, срещу Ю.С.П. е образувано гр.
дело № 43142/2015 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 34-ти
състав.
Ищецът твърди, че на 26.06.2016 г.,
около 10.00 часа, в района на автомагистрала „Тракия” (АМ), 13-ти километър, в
посока от гр. София към гр. Пазарджик, Ю.С.П. в качеството на пешеходец е
станал причина за настъпване на ПТП с участието на управлявания от водачаГ.Х. М.
и собственост на същия лек автомобил, марка „Тойота”, модел „Авенсис”, с рег. №
*******. Произшествието се реализирало, тъй като Ю.П. се намирал на платното за
движение на автомобилите на АМ – в лява лента, поради което движещият се в
същата лента с автомобила сиГ.Х. М., за да избегне удар с пешеходеца П. се
ударил в лява еластична ограда /мантинела/ и реализирал ПТП, за което бил
съставен протокол № 1437486 от 26.06.2014 г. На Ю.П. бил съставен АУАН № 561541
от 26.06.2014 г. на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който с виновното
си поведение Ю.П. станал причина за ПТП, в резултат на което били причинени
щети на лек автомобил, марка „Тойота”, модел „Авенсис”, с рег. № *******,
изразяващи се в увреждане на предна броня, увреждане на преден капак, увреждане
на дясна кора под двигателя, увреждане на халогени, увреждане на престилка
задна, увреждане на воден радиатор, увреждане на радиатор на климатик,
увреждане на десен праг, увреждане на преден ляв калник, увреждане на задна
дясна джанта, както и на предна лява джанта и на фарове. Към датата на ПТП
увреденото МПС било застраховано по имуществена застраховка „Автокаско” с
клауза „Пълно каско” при ищцовото дружество по силата на застрахователна полица
№ 440114127000350 със срок на действие от 10.05.2014 г. до 09.05.2015 г. Въз
основа на уведомление за щета при ищцовото дружество била образувана щета № 44011511403414
и бил изготвени опис на уврежданията по щета и калкулация по щета. С
ликвидационен акт бил определен размерът на щетата и съответно за същата
обезщетение, а именно в размер на сумата от 5670.00 лева, което с нареждане от
01.08.2014 г. било изплатено на собственика на увредения автомобилГ.М.. След
изплащане на обезщетението от ищцовото дружество била изпратена регресна покана
до З. „Б.И.” АД, при което към датата на произшествието била застрахована
гражданската отговорност на виновното лице Ю.П. като водач на МПС, марка
„Опел”, модел „Агила”, с рег. № *******за заплащане на „ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД на сумата от 5670.00 лева, но с писмо с вх. № 92-2649 от
21.03.2015 г. от З. „Б.И.” АД отказали плащане на сумата с аргумента, че
виновното лице не е причинило ПТП в качеството си на водач, а като пътник.
Заявява се, че с изплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице,
ищцовото дружество е встъпило в правата на увреденото лице срещу причинителя на
ПТП Ю.П., поради което до същия била отправена покана за заплащане на сумата от
5685.00 лева, от която 5670.00 лева представляваща платено обезщетение и 15.00
лева, представляващи ликвидационни разноски, но към датата на исковата молба
плащане не било реализирано. Поради това е направено искане за осъждане на
ответника Ю.П. да заплати в полза на „Д.О.З.“ ЕАД сумата от 5685.00 лева, от
която 5670.00 лева представляваща платено обезщетение и 15.00 лева, както и
законна лихва от датата на исковата молба, а именно от 23.07.2015 г. до
окончателното плащане на сумата. Претендира се присъждане в полза на ищеца на
направените по делото разноски. Направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок от страна
на ответника Ю.П. е подаден отговор на исковата молба, с който доводите на ищеца
изцяло се оспорват с твърдение, че в случая не е налице виновно и противоправно
поведение на ответника, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди, както
и че липсва плащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца в полза
на застрахованото лице. Описаният в исковата молба механизъм на ПТП се оспорва.
Твърди се, че на 26.06.2014 г., около 09.30 часа, ответникът управлявал лек
автомобил, марка „Опел“, модел „Агила“, ДК *******на АМ „Тракия“, в посока от
гр. София към с. Варвара, община Царево, като върху багажника на покрива на
лекия автомобил превозвал завързан с ластични въжета багаж, състоящ се от
отделни пакети, които в един момент се разпилели по пътното платно за движение
на автомобилите и то преимуществено в лява скоростна лента за движение. Поради
това и в изпълнение на вмененото с чл. 128 от ЗДвП задължения, ответникът
преустановил движението на автомобила и слязъл на пътното платно, за да събере
разпилените пакети и по този начин да осуети възможно ПТП. В този момент и в
двете ленти на платното за движение по магистралата се движили автомобили,
които щом доближили ответника рязко намалили скоростта си на движение и единият
от тях, а именно лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Авенсис“ рязко променил
траекторията на движение и се ударил в мантинелата, която разделя двете платна
за движение на автомобилите. Твърди се, че в съставения протокол за ПТП не бил
отразен правилно механизмът на настъпване на ПТП, тъй като било посочено, че
ответникът е участвал в ПТП в качеството си на пътник, а всъщност той участвал
в процесното произшествие като водач на лекия автомобил, марка „Опел“, модел
„Агила“, а и не било отразено, че същият излязъл от автомобила, за да
предотврати настъпването на евентуално произшествие. Впоследствие било издадено
наказателно постановление, в което било отразено, че ответникът взел участие в
произшествието като пешеходец, което също не съответствало на действителността.
Направено е възражение за поредност на предявената срещу ответника претенция,
като е заявено, че същата следва да бъде насочена към З. „Б.И.“ АД, тъй като
към датата на произшествието гражданската отговорност на ответника като водач
на МПС била застрахована в това застрахователно дружество с полица №
02114001168910. По тези съображения с молба на ответника е предявен обратен иск
срещу З. „Б.И.“ АД за сумата от 5685.00 лева и е направено искане за
привличането му като трето лице – помагач на негова страна.
От третото лице – помагач на
ответника З. „Б.И.“ АД е депозиран отговор на исковата молба на Ю.П., в който
основателността на предявения иск изцяло се оспорва. Твърди се, че Ю.П. е
станал участник в произшествието, поради това, че пресичал неправилно пътното
платно на АМ „Тракия“, с оглед на което в случая не става въпрос за притежаване
и/или използване на МПС и същият не попада в покритието на застраховката
„Гражданска отговорност“.
По делото са приети следните писмени
доказателства, които се кредитират от въззивния съд: регресна покана от „Д.О.З.“
ЕАД до Ю.П. и протокол за ПТП 1437486 от 26.06.2014 г. /л. 3/; известие за
доставяне /л. 4/; писмо от „Д.О.З.“ ЕАД до Ю.П. с известие за доставяне /л. 5/;
писмо от Ю.П. до „Д.О.З.“ ЕАД /л. 5/; застрахователна полица № 02114001168910
за лек автомобил, марка „Опел“, модел „Агила“ и добавък към същата от
30.09.2014 г. /л. 6/; регресна покана от „Д.О.З.“ ЕАД до З. „Б.И.“ АД и
уведомително писмо от З. „Б.И.“ АД до „Д.О.З.“ ЕАД /л. 7/; застрахователна
полица № 440114127000350 за застраховка „Каско“ при „Д.О.З.“ ЕАД /л. 8/;
удостоверение за техническа изправност на ППС /л. 8/; уведомление за щета №
44011511403414 /л. 9/; опис на увреждания по щета /л. 9-10/; калкулация по щета
№ 44011511403414 /л. 11-12/; ликвидационен акт от 26.06.2014 г. /л. 13/;
нареждане за групово плащане от 01.08.2014 г. /л. 14/; свидетелство за
регистрация част І /л. 15/; фотоалбум към шета № 44011511403414 /л. 16-25/;
наказателно постановление № 14-1204-001315 от 15.09.2014 г. /л. 40/; свидетелство
за регистрация на лек автомобил, марка „Опел“, модел „Агила“ /л. 44/; заповед
за командировка /л. 45/; пътна книжка /л. 46-48/; писмени обяснения на Ю.П. /л. 80/; декларация наГ.М. /л. 81/;
акт за установяване на административно нарушение № 561541от 26.06.2014 г. /л.
102/.
По делото е приета
съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която се кредитира от съда, тъй като се
възприема като изготвена от компетентно в съответната област на науката лице и
въз основа на обективен анализ на доказателствата по делото и проверка в „ОББ“
АД.
Проведен е разпит на свидетелитеГ.М.,
М.В.и И.А., показанията на които се оценяват като достоверни, тъй като не
съдържат вътрешни противоречия и кореспондират с останалите доказателствени
източници.
По делото са приети и автотехническа
експертиза (САТЕ), която съдът намира за обективно експертно изследване, поради
което взима предвид заключението на вещото лице при формиране на изводите си
относно осъществилите се факти, относими към предмета на делото. Същото се
отнася и до приетото заключение на експерта по допълнителната автотехническа
експертиза (ДСАТЕ) по делото.
От доказателствената съвкупност по
делото се установява по несъмнен начин, че на 26.06.2014 г., около 10.00 часа,
на АМ „Тракия“ е настъпило ПТП, при което в качеството си на пешеходец Ю.С.П.
навлязъл на пътното платно и предизвикал ПТП с движещия се лек автомобил, марка
„Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № *******, управляван отГ.М., който за да
избегне удар с пешеходеца предприел внезапна маневра за заобикалянето му и се
ударил в еластична ограда (мантинела) на пътното платно. В резултат на това на
лекия автомобил, марка „Тойота“ са причинени щети в предната и задната част на
автомобила, пазарната стойност на които възлиза в размер на сумата от 8263.39
лева. Стойността на запазените части на увредения автомобил е в размер на
сумата от 5694.00 лева. Към датата на произшествието учреденият лек автомобил е
застрахован при „Д.О.З.“ ЕАД по застраховка „Каско+“, поради което на
застрахования водач било изплатено застрахователно обезщетение в размер от
5670.00 лева. След изплащане на обезщетението от страна на „Д.О.З.“ ЕАД била
изпратена регресна покана до З. „Б.И.“ АД за заплащане на сумата от 5670.00
лева и на 15.00 лева ликвидационни разноски, тъй като към датата на ПТП
гражданската отговорност на Ю.П. като водач на лек автомобил, марка „Опел“,
модел „Агила“, била застрахована в това застрахователно дружество. От З. „Б.И.“
АД отказали плащане по регресната претенция, тъй като Ю.П. станал причина за
настъпване на ПТП не в качеството си на водач на застрахованото по застраховка
„Гражданска отговорност“ МПС, а като пешеходец, което негово поведение не
попадало в обхвата на застраховката му като водач.
От показанията на разпитаните
свидетели се установява по несъмнен начин, че към датата и времето на
произшествието Ю.П. се намирал като пешеходец на платното за движение на
автомобили на АМ „Тракия“ и то в лява – скоростна лента, тъй като се опитвал да
събере от платното разпиления от автомобила му багаж. В този момент по пътното
платно се движили автомобили, които приближавали пешеходеца и за да избегнат
удар с него, водачите им предприели внезапни маневри по заобикалянето му.
Водачът на лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Авенсис“Г.М. се движил в лява скоростна
лента със скорост от 120 км/ч и щом забелязал намиращия се срещу него на около
30-40 м върху пътното платно пешеходец, предприел внезапна маневра надясно, за
да го заобиколи, след което автомобилът му се ударил в дясна мантинела и се
завъртял. В резултат на удара, на управлявания отГ.М. автомобил били увредени
предна броня, преден капак, дясна кора под двигателя, халогени, увреждане на
престилка задна, воден радиатор, радиатор на климатик, десен праг, преден ляв
калник, задна дясна джанта, както и на предна лява джанта и на фарове.
От заключенията на вещите лица се
установява, че тези увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с
поведението на Ю.П., както и че необходимата за възстановяване на увредения
автомобил сума, изчислена по средни пазарни цени е 8263.39 лева, стойността на
лекия автомобил към датата на ПТП е 8134.00 лева, а стойността на запазените
части на автомобила е 5694.00 лева.
Установява се, че застрахователят по
застраховка „Каско+“ на увредения автомобил е платил застрахователно
обезщетение в размер на 5670.00 лева.
При
изводимата от събраните по делото доказателства фактическа обстановка,
въззивният съд приема за установено от правна страна следното:
Предявени са иск на „Д.О.З.“ ЕАД,
срещу Ю.П. по чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм. и съединен при условия на евентуалност
иск на Ю.П., срещу З. „Б.И.“ АД по чл. 229 от КЗ /отм./.
Въззивната жалба на „Д.О.З.“ ЕАД е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу частта на съдебния акт, с
която част от исковата претенция е отхвърлена като неоснователна и в този
смисъл страната разполага с правен интерес да обжалва решението.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от доводите на
жалбоподателя за неправилност.
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. По същество на доводите за неправилност на обжалваното
решение, въззивният съд намира за установено следното:
Съгласно чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./
с плащане на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" до същия размер. Видно от законовата
разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор
за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е
възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно
вземане срещу неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност".
Не се спори между страните, че в
конкретния случай са налице предпоставките на чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ за
суброгация на ищеца „Д.О.З.“ ЕАД в правата на застрахованияГ.М.. Спори се единствено
между ищеца и ответника по главния иск относно размера на присъденото
обезщетение, както и по въпроса за това налице ли е съпричиняване на
вредоносния резултат от страна наГ.М. и ако да – в какъв размер следва да се
определи съпричиняването.
Съгласно чл. 273, ал. 2 от КЗ /отм./
при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност
на причинената вреда, а обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се
определят в съответствие с приета от комисията наредба за методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства. Изложеното налага извод, че в съдебното производство размерът на
дължимото от виновното лице обезщетение, при проведено съответно доказване, се
остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на
настъпване на събитието /арг. от чл. 208, ал.3, изр.1 и чл. 273, ал.2, изр.1 КЗ/ и е лимитирано от застрахователната сума по договора /чл. 267, ал.3 КЗ/.
Действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203 от КЗ
.отм., респ. и по чл. 208, ал. 3 от КЗ /отм./ е пазарната стойност, достатъчна
към момента на увреждането за закупуване на имущество от същия вид, респ. –
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, а в случаи
като настоящия, при който става въпрос за тотална щета по смисъла на чл. 194,
ал. 4 от КЗ /отм./, размерът на вредата се определя не въз основа на стойността
на ремонта, а представлява действителната пазарна стойност на целия автомобил
към датата на застрахователното събитие след приспадане стойността на
запазените части. В случая стойността на автомобила към датата на
произшествието е 8134.00 лева, а стойността на запазените части е 5694.00 лева,
от което следва, че действителната стойност на вредата се равнява на сумата от
2440.00 лева. Ето защо, именно в размер на сумата от 2440.00 лева исковата
претенция на „Д.О.З.“ ЕАД, срещу Ю.П. следва да се уважи, а за горницата над
тази сума, предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По направеното от Ю.П. възражение за
съпричиняване, въззивният съд не споделя мотивите на първата съдебна инстанция
за това, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна наГ.М..
Действително, от показанията на М., който има и най-преки впечатления се
установява, че се е движил със скорост не повече от 120 км/ч, както и че
дистанцията между неговия автомобил и движещите се пред него автомобили е била
30-40 метра, като същевременно според вещото лице, заключението на което съдът
кредитира, при скорост от порядъка на 120 км/ч на водача М. са били необходими
41 м, за да спре. Тази информация не е достатъчна, за да се приеме, че
възражението за съпричиняване е доказано, тъй като няма данни на какво
разстояние управляваният отГ.М. лек автомобил се е намирал от пешеходеца П. в
момента, в който водачът М. го е възприел, а от показанията му се установява
несъмнено, че именно за да заобиколи този пешеходец, водачът на увредения лек
автомобил е предприел маневрата, довела
до настъпване на удар в дясната мантинела и последващо завъртане на автомобила.
В съответствие с установеното в чл. 154,
ал. 1 от ГПК правило за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на
ответника Ю.П. е да установи твърденията си за наличие на неправомерно
поведение от страна наГ.М., което да е в причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, но по делото не е проведено изискуемото от процесуалния
закон доказване на факти, които да обосноват извод в тази насока. В тази връзка
следва да се отбележи, че възпроизведената от свидетеля М. информация не
съдържа достатъчна конкретика, за да се приеме, че в качеството си на водач на
МПС същият е нарушил някоя от разпоредбите на ЗДвП, което неправомерно
поведение да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, а в
показанията на останалите свидетели липсва каквато и да е информация в тази
насока. Тези мотиви на въззивния съд не кореспондират с възприетото от първата
съдебна инстанция, поради което обжалваното решение следва да се отмени в
частта, с която искът „Д.О.З.“ ЕАД, срещу Ю.П. по чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ е
отхвърлен като неоснователен за сумата от 220.95 лева, а в останалата част
решението следва да се потвърди като правилно.
Следва да се отбележи, че понастоящем не
се споделя изводът на първата съдебна инстанция за основателност на предявения
от Ю.П., срещу З. „Б.И.“ АД обратен иск по чл. 229 от КЗ /отм./, доколкото от
доказателствата по делото се установява несъмнено, че Ю.П. е предизвикал
произшествието движейки се като пешеходец по платното за движение на
автомобилите на АМ „Тракия“ и то в лява скоростна лента, т. е. Ю.П. е
предизвикал процесното произшествие не в качеството на водач на МПС по смисъла
на § 6, т. 25 от ПЗР на ЗДвП, а в качеството си на пешеходец, намиращ се на
нерегламентирано за това място – върху платното за движение на автомобили на АМ
„Тракия“. По тези съображения отговорността на З. „Б.И.“ АД като застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на МПС, лек автомобил, марка
„Опел“, модел „Агила“, с рег. № *******не следва да бъде ангажирана, тъй като в
обхвата на застраховката не се включва покриване на вреди, настъпили от
действията на Ю.П., извършени към момент, в който не е управлявал МПС.
Независимо от това, решението на районния съд в частта, с която обратният иск е
уважен за сумата от 2209.50 лева не може да бъде ревизирано с оглед действието
на забраната reformatio in pejus.
В съответствие с чл. 78, ал. 1 от ГПК „Д.О.З.“ ЕАД има право на разноски съобразно уважената част на иска, което
ще рече, че предвид изхода на спора в настоящото производство, решението на
районния съд следва да се отмени в частта, с която „Д.О.З.“ ЕАД е осъдено да
заплати на Ю.П. разноски над сумата от 147.24 лева до присъдения размер от
157.24 лева, а Ю.П. следва да бъде осъден да заплати на „Д.О.З.“ ЕАД сумата от
55.70 лева, представляваща направени в първоинстанционното производство
съобразно уважената част на иска.
Съобразно горепосочената разпоредба и
при основателност на въззивната жалба, „Д.О.З.“ ЕАД има право на разноски във
въззивното производство, за което от процесуалния представител на въззивника е
направено съответно искане и са представен доказателства за това, че са
направени разноски в размер на 620.87 лева за адвокатско възнаграждение и 69.51
лева за държавна такса. Тези суми следва да бъдат присъдени в полза на
въззивника, а за заплащанео им да бъде осъден въззиваемият Ю.П.
По тези мотиви, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 167682 от 10.07.2017 г.
по гр. дело № 43142/2015 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение,
34-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца „Д.О.З.“ ЕАД,
ЕИК:*******, иск по чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, срещу Ю.С.П., ЕГН: **********,
за размера над сумата от 2209.50 /две хиляди двеста и девет лева и петдесет
стотинки/ лева до сумата от 2430.45 лева /две хиляди четиристотин и тридесет
лева и четиридесет и пет стотинки/, като вместо това, постановява:
ОСЪЖДА Ю.С.П., ЕГН: **********, на
основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ да заплати на „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК:*******,
сумата от 220.95 /двеста и двадесет лева и деветдесет и пет стотинки/ лева.
Потвърждава решението в частта, с която
предявеният от ищеца „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК:*******, иск по чл. 213, ал. 1 от КЗ
/отм./, срещу Ю.С.П., ЕГН: ********** е отхвърлен за сумата над 2430.45 /две
хиляди четиристотин и тридесет лева и четиридесет и пет стотинки/ лева до
пълния предявен размер от 5685.00 /пет хиляди шестотин осемдесет и пет/ лева, както и в частта, с която съдът се е произнесъл по
предявения обратен иск.
ОТМЕНЯ решение № 167682 от 10.07.2017 г.
по гр. дело № 43142/2015 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение,
34-ти състав, в частта, с която на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Д.О.З.“ ЕАД,
ЕИК:*******е осъдено да заплати на Ю.С.П., ЕГН: **********, разноски за сумата
над 147.24 /сто четиридесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/ лева до
присъдената сума от 157.24 /сто петдесет и седем лева и двадесет и четири
стотинки/ лева.
ОСЪЖДА Ю.С.П., ЕГН: **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК:*******, сумата
от 55.70 /петдесет и пет лева и седемдесет стотинки/ лева, представляваща
направени в първоинстанционното производство разноски съобразно уважената част
на иска.
ОСЪЖДА Ю.С.П., ЕГН: **********, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК:*******, сумата от 690.38 /шестотин
и деветдесет лева и тридесет и осем стотинки/ лева, представляваща направени
във въззивното производство разноски, от които 620.87 /шестотин и двадесет лева
и осемдесет и седем стотинки/ лева адвокатско възнаграждение и 69.51 /шестдесет
и девет лева и петдесет и една стотинки/ лева държавна такса.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.