№ 206
гр. Велико Търново , 20.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно
търговско дело № 20214001000141 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е въззивна частна жалба от „ТиВиТи Пак“ ЕООД гр. Разград против
Определение № 19/ 17.02.2021 г. по Т.д. № 1/ 2021 г. по описа на ВТОС, с което съдът е
прекратил производството по делото по иск, квалифициран от него с правно основание
чл.105 ал.1 ЗЗК, като процесуално недопустимо по съображение, че исковото
производство е обусловено от предхождащо го решение на КЗК за установяване на
нарушението. Жалбоподателят счита акта за неправилен и незаконосъобразен.
Гражданският съд разполагал с обща компетентност по граждански дела, която в
случая не била дерогирана от изрична законова норма. Законът не предвиждал, че за
предявяването на иск за обезщетение увреденото лице първо трябва да сезира КЗК за
установяване факта на нарушението. Чл.105 ал.4 ЗЗК постановявал, че влязло в сила
решение на ВАС, с което се потвърждава решение на КЗК за установяване
извършването на нарушение или необжалвано решение на КЗК в тази насока имат
обвързваща сила за гражданския съд, пред когото се претендира обезщетение, но
такава сила нямало решение, с което се отхвърля искането за установяване на
нарушение и то не препятствало възможността увреденото лице да търси обезщетение
за причинени му вреди. Цитираната норма само облекчавала увреденото лице при
доказване на факта на нарушението. Въвеждането й било с цел синхронизиране на
националното право с Директива № 2014/104/ЕС, която признавала право на
обезщетение на всички увредени лица, независимо дали е налице предходно
установяване на нарушението от орган за защита на конкуренцията. В същия смисъл се
произнесла и КЗК, която била сезирана от ответниците, срещу които жалбоподателят е
оттеглил исковите си претенции, с искане за произнасяне, че доколкото единствено
1
КЗК е компетентна да установи извършени нарушения на ЗЗК, предявяването на иск
пред гражданския съд представлявало форма на нелоялна конкуренция. С
постановените решения КЗК приела, че предявяването на иск за обезщетение без
предварително сезиране на КЗК не представлява нарушение на ЗЗК. Решенията не
били влезли в сила поради обжалването им, но ясно отразявали разбирането на КЗК по
дискутирания въпрос. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне
делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
В срока за отговор насрещните страни Г. П. Х. и „Пактрейд консулт“ ЕООД гр.
Велико Търново са заели становище за неоснователност на жалбата. Считат, че
тълкуването от жалбоподателя на чл.105 ал.4 ЗЗК било превратно, а в обжалвания акт
съдът правилно е съобразил нормите на ЗЗК и приел, че само КЗК като специализиран
държавен орган е компетентна да установява нарушения на свободната конкуренция и
актовете й са обвързващи съда. В този смисъл предявяването на иск преди влизане в
сила на решение на КЗК за установяване на нарушение, бил преждевременно заявен и
като такъв – недопустим. Сочат, че актовете на КЗК, на които жалбоподателят се
позовавал в подкрепа на становището си, са ирелевантни за настоящото производство,
не обвързват нито съда, нито тях, тъй като не са страна в производството пред КЗК.
Молят обжалваното определение да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото,
намира следното:
„ТиВиТи Пак“ ЕООД гр. Разград e предявил пред ВТОС иск против Г. П. Х. и
„Пактрейд консулт“ ЕООД гр. Велико Търново за осъждане на ответниците за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени на дружеството
вследствие на дейност, която първият е извършил: укрил информация и прикрил
дейност на Станимир Димитров по прехвърляне и въвеждане в заблуждение на
клиенти, отклоняване на обороти, закупуване на оборудване за произвеждане на
конкурентна продукция, извършване на дейност след прекратяване на трудовото
правоотношение на същия в нарушение на задължението му да не извършва
конкурентна дейност; самият той е нарушил задълженията си да спазва стриктна
конфиденциалност и да не използва или разкрива под каквато и да било форма
фирмена информация и започнал нелоялна паралелна дейност чрез регистрирано от
съпругата му дружество „Пактрейд консулт“ ЕООД, което формирало печалба от
клиенти на „ТиВиТи Пак“ ЕООД, обслужвани от Х.. С обжалваното определение съдът
приел предявения иск, квалифициран от него по чл.105 ал.1 ЗЗК, за процесуално
недопустим и е постановил прекратяване на производството по него. Съдът е
обосновал акта си със съображения, че установяването на нарушения на забраната за
нелоялна конкуренция, предвидена в ЗЗК, изрично е възложено в компетентност на
2
КЗК и единствено този независим специализиран държавен орган има правомощието
да установява нарушенията по ЗЗК, като актовете му, включително след съдебен
контрол от ВАС, са задължителни за гражданския съд, разглеждащ спора за
обезщетение на вредите от нарушението, досежно факта на извършването му и
извършителя. По делото липсват ангажирани доказателства и не се съдържат изложени
твърдения на ищеца, нито възражения на ответниците, че ищецът е сезирал КЗК с
искане за установяване на нарушенията, на които основава исковата претенция. Пред
ВТАС жалбоподателят е представил Решение № 852/ 22.10.2020 г. на КЗК по
производство, инициирано от трето за настоящия спор юридическо лице с едноличен
собственик на капитала и управител Станимир Димитров /за чиято нелоялна
конкурентна дейност се твърди, че ответникът Г. П. Х. е прикривал/, срещу което
„ТиВиТи Пак“ ЕООД е предявило идентичен иск за обезщетение на вреди от нелоялна
конкуренция. Видно от съдържанието на това решение, искателят пред КЗК е изложил
оплаквания, че „ТиВиТи Пак“ ЕООД се е обърнал към съда с претенции, по които
съдът не е некомпетентен да се произнесе, избягвайки по този начин произнасянето на
компетентната юрисдикция КЗК и тези негови действия представлявали злоупотреба с
права, уронвали доброто име на дружеството и като краен резултат целели
ограничаване на свободната конкуренция. С решението КЗК е посочила, че търсенето
на защита по установения ред срещу евентуално увреждане на права и интереси, не
съставлява недобросъвестно поведение и само съдът е компетентен да прецени, дали
адресирано до него искане му е подведомствено и допустимо.
Частната жалба е подадена от правоимащо лице, срещу подлежащ на обжалване
акт, в установения законов срок, при което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, при така изяснената фактическа обстановка, съдът намира същата за
основателна.
Разпоредбата на чл.105 ал.3 ЗЗК предвижда, че осъдителните искове за
обезщетение за причинени вреди вследствие на извършени нарушения по ЗЗК се
предявяват по реда на ГПК, т.е. разглеждането им е от компетентност на гражданския
съд. Хипотезата на чл.105 ал.1 ЗЗК е частен случай на иск с правно основание чл.45
ал.1 ЗЗД. За основателността му съдът следва да прецени осъществяването на
фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника за вреди, един от
елементите на който е извършването на деликта – в случая твърдените в исковата
молба нарушения на свободната конкуренция. Безспорно установяването на извършени
нарушения по ЗЗК е в правомощията на специалната юрисдикция КЗК и с оглед
нормата на чл.105 ал.4 ЗЗК решение на Комисията, което не е обжалвано или жалбата
срещу което е оттеглена, и влязлото в сила решение на ВАС, с което е потвърдено
решение на Комисията за установяване на извършено нарушение по закона, има
обвързваща сила за гражданския съд относно факта на нарушението и нарушителя.
3
Липсва обаче законова разпоредба, която да предпоставя допустимостта на исковото
производство от приключило производство пред КЗК /както например чл.498 ал.3 КЗ
изисква увреденото лице първо да предяви претенция пред застрахователя и само при
отказ от плащане на обезщетение или несъгласие с размера на обезщетението то може
да сезира съда/ или да предвижда недопустимост на установяване от гражданския съд
на извършени нарушения в предметния обхват на ЗЗК /както чл.124 ал.5 ГПК не
допуска установяване от гражданския съд на престъпни обстоятелства извън изрично
изброените хипотези/, нито чл.105 ал.1 ЗЗК свързва правото на обезщетение за вреди
от дейност в нарушение на ЗЗК с наличието на влязъл в сила акт на административен
орган, установяващ извършено нарушение. Преценката дали да сезира КЗК е
предоставена на лицето, което се счита увредено, но независимо дали то ще отнесе
въпроса пред този специализиран държавен орган или не, съдът във всички случаи е
компетентен да разгледа исковата му претенция за обезвреда, включително и при липса
на обвързващо го решение на КЗК да формира извод дали е осъществен твърденият
деликт.
По изложените съображения предявеният пред ВТОС иск е процесуално
допустим /преценката за редовността на исковата молба не се дължи от настоящата
инстанция в конкретното производство/ и акта на първоинстанционния съд, с който е
прието обратното, е незаконосъобразен. Обжалваното определение следва да бъде
отменено и делото върнато на ВТОС за продължаване на процесуалните действия по
него.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 19/ 17.02.2021 г. по Т.д. № 1/ 2021 г. по описа на
ВТОС.
ВРЪЩА на ВТОС Т.д. № 1/ 2021 г. по описа на съда за продължаване на
процесуалните действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5