Решение по дело №279/2019 на Районен съд - Троян

 

                                               Р Е Ш Е Н И Е

  №  260016  от  11.02.2021г., гр.Троян

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд,  в проведеното на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година открито съдебно заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

При секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдията И. гр.дело № 279  по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В Троянски районен съд е образувано горното дело  по искова молба предявена от  Н.М.С. и М.С.С.,***, против С.Г.Я. ***, с правно основание чл.32 от ЗС.

Претендира се разпределение на ползването на жил.сграда с идентификатор №73198.503.410.6 по КККР на гр.Троян, находяща се в ПИ с идентификатор №73198.503.410 при права: 5/8 за ищците, определени в общ дял и 3/8 за ответницата и  заплащане на обезщетение в размер на 700 лева за периода: 01.01.2019г. до 08.04.2019, от които:100.00 лева за периода  18.11.2018г. до 12.12.2018г. и  по 150.00 лева месечно, за периода от 13.12.2018г. до 08.04.2019г. Претендират за заплащане на сторените по делото разноски.                                                        В съдебно заседание, редовно призованите ищци се представляват от упълномощен защитник, който поддържа становище за основателност и доказаност на исковатапретенции. Аргументите си излага по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.                                      

В срока по чл.131 от ГПК е постъпилписмен отговор, с койтоответницатаизразява становище  за допустимост, нонеоснователност на  претенциятазаразпределение на ползването, катотвърди, че е ползвалапървияетаж от сградата, а ищците-втория. Оспорвапретенцията за пропуснати ползи, като твърди, че имотът е непригоден за живеене и излага, че предиповече от 4м. се е изнесла от същия.                                             

В съдебно заседание ответницата, редовно призована се представлява от упълномощен защитник, който излага становище за неоснователност и недоказаност на претенцията. Аргументите си излага по съществото на спора.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се оспорва обстоятелството, че ищците са придобили собствеността на ½ идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № 73198.503.410.6, находяща се в *** по силата на нот. акт № 130 т.7 д.1592/2007г. на Служба по вписванията и Договор за доброволна делба №150 т.2 per. 3735/17г.

       Не се оспорва, че по силата на цитирания договор за доброволна делба на недвижим имот, М.С.С., Н.М.С., С.Г.Я. и А. И.Д. са получили в общ дял, при равни права собственост върху двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 73198.503.410.6, като са разпределили ползването както следва: С.Г.Я. и А. И.Д. да ползват заедно и поотделно първи етаж от жил.сграда, а М.С.С., Н.М.С.  да ползват заедно и поотделно втори етаж от жил.сграда, като изрично е уточнено, че поземления имот, в който попадат сградите  не е предмет на договора за доброволна делба.

Не се оспорва и обстоятелството, че с нотариален акт№ 162 т.12 д. 2685/18г.,  ищцата Н.С. с закупила от съсобственичката А. Д. 1/8 ид. част, при което правата на  ищците са общо на 5/8 ид.ч. от имота, а ответницата-на 3/8ид.ч.

Спорни по делото са твърденията в исковата молба, че ищците са били лишени от възможност да ползват имота, като се твърди от ответницата, че това лишаване е само за период от 14 дни, в който ответницата е била в чужбина.

По отношение на ищците е осъществена процедура по реда на чл.176 от ГПК.                                                                                                        

От дадените пред съда отговори от ищцата Н.С. на поставените от ответната страна въпроси се установява, че от  разпределението на ползването -2017 г. са ходили в имота, но е бил заключен с два катинара и те не са имали ключ. Заявява, че ответницата ги е лишавала от достъп „…. защото имаше два катинара. Даже и куче има….“.  Излага като невярно твърдението, че ответницата им е предлагала  вариант за сключване на споразумение и премахване на всички спорни моменти в техните отношения.    

От отговорите на поставените към ищцата М.С.С. въпроси се установява, че от 15 години не е ходила в този имот, като на останалите въпроси не дава отговор.                                          По делото се събраха гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите С.М.К.,  И. Н. Н.,  Н. И. Х., Л. С. Л., М.Ц.П.и В. М. В..                                                                    

От показанията на св. С. К./брат на Н.С./ се установява, че ищците са живели в процесния имот до 1991г. когато починал съпругът на Н. – баща на ищцата М., след което се наложило двете да се преместят в дома на своите родители в с.О., тъй като не могат сами да се грижат за себе си. Излага, че в къщата останала само свекървата на Н., съответно баба на М., която също не можела сама да се грижи за себе си и се преместила в дома на родителите на Н. ***, но там не се чувствала удобно и след 3-4 седмици се прибрала в Троян. Излага, че есента на 2005 г. ги уведомила, че е намерила кой да я гледа.  „….Това бяха хората И. и С.. И. почина през 2017 г., а баба Н. есента, ноември…“. Свидетелят твърди, че ответницата и съпругът и се установили да живеят в имота, настанили се в стаите на втория етаж и преустановили достъпа на ищците до същия „….Когато са сменяли прозорците, съседи са се обадили на майка да отидат, да видят какво става. Майка ми отива, но И. я е изгонил, че там няма какво да прави. Майка ми оттогава не стъпва там….“. Твърди, че на 09.01.2018 г. е провел среща с ответницата Я., която обещала да освободи от личните си вещи втория жил.етаж и предостави достъп на ищците до имота. Излага, че едва на 12.09.2018 г. ответницата е предоставила ключ  от входната врата на къщата с уговорка, свидетелят да извади дубликат и да и го върне, като „…..се разбрахме, че до края на месеца ще се изнесе. …..“. Твърди, че към този момент – 12.09.2018г., „…портата беше заключена само с един катинар, за който имахме ключ - малкият, сивия. Веднага след този разговор, бяха сложени два катинара. Този жълт катинар стои там до 16 април 2019г…“. Твърди, че техни съседи в с.О. – Я. и З. поискали да наемат къщата, което наложило да се отремонтира покрива, но ответницата отказала да участва. „….С. каза, че няма пари.…“. Твърди, че всички устни договорки, които са правени с ответницата да освободи имота на ищците, като им предостави достъп до същия оставали неизпълнени, поради което и изпратили  уведомление, че от 01.11.2019г  искат да пуснат наемателите. Излага, че уведомлението е получено от ответницата на „… 26.10..“, като е отишла при проц.представител на ищците - адв.Кр.Н., на който обяснила, че няма да може да се справи до края на месеца, но  „….все пак да дойдат на 18.10. - неделя, ще бъде изчистено до 10 часа….“. Твърди, че на въпросната дата майката на ищците и наемателите отиват в имота, но ответницата я няма „….. Имало едно момче, което казва на майка ми, на  З. и на Я., че не могат да влязат, защото нея я няма.….“. Излага, че са пускали жалби до РУ-Полиция и Прокуратура, като твърди, че до 16.04.2019 г., „…когато тя дава ключ от катинара, на  врата висят два катинара. За единият по-малкия, сив имаме ключ и  един голям златист, за който нямаме ключ…“. Свидетелят категорично заявява, че „…. За да се стигне до вратата на къщата, за която ние се сдобихме с ключ от ключаря, аз трябва да мина през тази порта с катинар…..“, за който нямат ключ. Излага, че с наемателите уговорили  наемна цена - за целия 2-ри етаж 100 лева, а като се освободи стаята на първия етаж още 50 лева.                         

От показанията на свид.И.Н.Н. се установява, че няколко пъти е транспортирал ищците от с.О. до процесния имот  през 2018г., но не са успявали да влезнат, тъй като портата е била заключена „….с два катинара, едно малко  и другия по-голям, жълт катинар.... Правих многократно снимки ….. В началото те нямаха ключ, но след това дадоха ключ, с който не можеше да се отключи. Може би това е било през пролетта на 2019 г., когато дадоха  ключ. Тогава сме влезли….“.   С показанията си свид.Н. удостоверява, ченаематели на къщата щели да бъдат „…техни комшии, от долната къща. Те искаха да си нанесат там дърва и техни мебели, но тъй като нямаха достъп, те се отказаха и заминаха в чужбина.….Не знам причината да има два катинара. ….Входната порта е с двата катинара и синджир има….“. Свидетелят твърди, че наемателите са искали да правят ремонт, но не са имали достъп, като знае също, че майката на ищците е „… водила някой да чисти, но не са му разрешили да си измие ръцете.  Нямало е достъп до вода. Други наематели не знам да са водили. Тези ги познавам лично. ….“. Твърди, че не знае размера на договорения наем. Излага, че в началото не е имало ток, „ …но след това го пуснаха. Аз лично съм ходих да подавам документите, миналата година, през 2019 г., но не знам кога точно. То, това беше проблема, че нямат достъп, за да се открият тези партидите да се разделят…..“.                                                                                                    

От показанията на свид.Н.И.Х. се установява, че „…..Много отдавна съм возил М., майката на С. и сестра му, за да видим само къщата. Бях я карал на болницата и после ме попита, дали искам да видя къде са живели, но беше затворено….“. Твърди, че „…Тази пролет три пъти ходихме до къщата, защото М. искаше да вземем дрехи, за да се изперат, тъй като ще се прави ремонт. Вече на третия път, не знам точно, вече беше отключено…“, като уточнява, че „….все е било заключено, по два катинара сложени и не можем да влезем. И вече на 4-я път тя ми се обади да отидем да вземем дрехите. ….Това беше през 2019 г., пролетта, когато вече беше отворено.  Май месец вече ходихме  може би за 3-ти или 4-ти път. На входната врата бяха тези катинари. ….. На третия път  вече беше отворено, даже вратата беше откачена.….“.                              

От показанията на свид. Л. С. Л.: се установява, че живее в съседство от процесния имот. Знае, че преди около 2 години всичко е освободено и „….Тя им предаде всички ключове. Даже входната врата беше счупена и тя я заключи с едно катинарче, което аз съм виждал. Малко катинарче, китайско май. Тя предаде всичко, за да може да си влизат. Не е имало никакъв друг катинар. Катинарът съм го виждал. Един катинар е, а втори друг няма. Входната врата се вдига и може да си влиза всеки. Вратата не може да се затваря….“. Не знае да са идвали наематели на оглед….“.                                                                                                     

От показанията на свид. М.Ц.П.се установява, че „….През 2018 г. изнасяхме вещи, но не помня точно, някъде в началото….“. Твърди, че след като имота бил освободен „…миналата година ходих да правя ремонт на кухнята, боядисвах. Боядисвах през 2019г., защото дъщерята на С. дойде и трябваше да боядисам. Твърди, че „….През 2018 г., в началото, изнесохме отдолу вещите, като се влиза по едни стъпала, вляво беше кухнята, а вдясно спалнята, която освободихме. С. каза, че е продадена и трябва да се изнесат вещите….“. Свидетелят излага, че „….Входната врата на къщата е с обикновен ключ …..На портата откъм пътя имаше катинар със синджир. Малко катинарче. Само един катинар имаше. Говоря, когато товарихме гардероба и спалнята, през 2018 г…..През 2019 г. имаше катинар, само един беше….“. Според свид. П., „…Много лесно може да се влезе в имота, защото тя бравата на портата не работи. Има един синджир само. Пантите се откачват лесно на малката портичка….През 2019 г. сме ходили в къщата, пили сме кафе на двора, но не съм виждал никой друг. Малкият катинар си стоеше на портата, а друг катинар не съм виждал. …“.            

От показанията на свид.В.М.В.– племенник на ответницата се установява, че преди две години е ходил с негов транспорт в процесния имот да товари мебели, които е трябвало да закара в „…блока на ***. ….Портата към пътя се заключва с един синджир и един катинар. А вътрешната врата с ключ .…..Въпросният катинар е един. Портата се клати и лесно може да се отвори. С. ми е леля. Не знам леля ми да е ходила да дава ключ на хора в О..                                                              

За установяване на размера  на претенцията по реда на чл.31 ал.2 от ЗС, съдът е допуснал ССчЕ, заключението по която е приел като доказателство по делото като компетентно и обективно.                                

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:                          

По допустимостта на иска по чл.32 ал.2 от ЗС: Допустимостта на иска по чл.32, ал.2 от ЗС е свързана с несъгласие  на част от съсобствениците с установения до момента начин на ползване на общия имот, което обуславя необходимостта от намеса на съда за разрешаване на спора. Предвид изложеното в исковата молба, съдът намира, че е налице спор, поради което и намира, че иска е допустим.

По отношение на основателността на иска:  Производството по чл.32, ал.2 ЗС представлява спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците в случаите, когато не могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването на общата вещ или взетото решение на мнозинството е вредно за вещта. С решението по чл.32, ал.2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на всеки съсобственик.

Преразпределението ще бъде законосъобразно, ако настъпят нови обстоятелства, които поставят в несъответствие установеното ползване с правата на съсобствениците.

В Решение № 183/05.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 1344/2010г. II г.о.  и  Решение № 467 от 1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 166/2010г.,Iг.о.  се  сочи, че ново разпределение на ползуване е допустимо винаги, когато настъпят правни и фактически промени в обстоятелствата, които са обуславяли първоначално възприетият начин на ползване.

Съдът счита, че в настоящият казус са налице новонастъпили обстоятелства, имащи обективен характер, които да налагат съдебна намеса в отношенията между страните, тъй като са настъпили нови обстоятелства, които поставят в несъответствие установеното ползване с правата на съсобствениците, а именно: изкупуването от ищцата Н. С. на ид.част на съсобственичката А. Димитрова, която по силата на договора за доброволна делба е следвало да ползва заедно и поотделно съсС.Г.Я. първи етаж от жил.сграда, а М.С.С., Н.М.С. – заедно и поотделно втори етаж от жил.сграда. В Определение № 402 от 27.05.2014г. на ВКС по гр.д. № 2892/2014г. III г.о. се сочи, че новите фактически обстоятелства, обуславящи изменение на вече извършено разпределение на ползване, следва да касаят дяловете в съсобствеността или положението на имота – промяна в площта му, поради нова регулация, изграждане на нови постройки и други.  Докато не са налице такива промени, съдът не може да изменява установеното с договор или с решение на съда по чл.32, ал.2 от ЗС предходно разпределение на ползването. В настоящият казус е безспорно обстоятелството, че е налице изменение в дяловете на съсобствеността, след изкупуване от Н.С. на ид.част на А. Д., което съставлява основание да се иска преразпределение на ползването по реда на чл.32, ал.2 от ЗС. При преценката за наличие на основания, водещи до преразпределение на ползването на проц.имот, съдът  съобрази и съдебната практика, обективирана в /Решение № 97 от 10.07.2013г. на ВКС по гр.д. № 866/2012г. I г.о. и Решение № 25 от 22.04.2014г. на ВКС по гр.д. № 3985/2013г. II г.о. /, в която се сочи, че прехвърлянето на идеални части от вещта от съсобственик на трети лица  при липса на други промени в обстоятелствата,  не съставлява основание да се иска преразпределение на ползването по реда на чл.32, ал.2 от ЗС, но счита, че в настоящият казус, прехвърлянето на идеална част от имот с идентификатор № 73198.503.410.6 от А. Димитрова на Н.С., води до промяна в дяловете на съсобствеността и само по себе си е ново обстоятелство, съставляващо основание да се иска преразпределение.

Разгледан по същество, предявеният иск по чл.32 ал.2 от ЗС е основателен, поради следните съображения:

Страните не спорят, че ищците са придобили собствеността на ½ идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № 73198.503.410.6, находяща се в *** по силата на нот. акт № 130 т.7 д.1592/2007г. на Служба по вписванията и Договор за доброволна делба №150 т.2 per. 3735/17г.

Безспорно е и обстоятелството, че с договора за доброволна делба е извършено разпределение на ползването на съсобствен имот с идентификатор № 73198.503.410.6, като С.Г.Я. и А. И.Д. ползват заедно и поотделно първи етаж от жил.сграда, а М.С.С., Н.М.С. – заедно и поотделно втори етаж от жил.сграда.

В Решение № 25 от 22.04.2014г. на ВКС по гр.д. № 3985/2013г. II г.о. се излагат  мотиви, кои обстоятелства следва да се приемат за съществени, а именно тези, свързани с предназначението и състоянието на съсобствената вещ /ново строителство или премахване на съществуваща постройка, намаляване или увеличаване на площта на съсобствения имот, в резултат на регулационни изменения, изменение в обема на правата на съсобствениците, сделки между тях, чрез които намалява квотата на някои в сравнение с другите/.

В конкретния случай безспорно се установи, че е налице ново обстоятелство, с оглед на което следва да се извърши ново разпределение,поради което и предявеният иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС следва да се уважи.

По иска с правно основание чл.31 ал.2 ЗС:

Съсобствеността предполага съпритежание на правата на съсобствениците в дадено съотношение, от което произтичат определени правни последици – относно непосредственото ползване на общата вещ, придобиването и разпределението на плодовете от нея, понА.нето на разноските за запазването й, правото това състояние да бъде прекратено чрез делба. На основание чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик има право да си служи със съсобствената вещ изцяло, стига да не пречи на другите да си служат с нея според правата им. Както е посочено /в Решение № 516 от 11.01.2011 год. по гр. д. № 1385/2009 год., ВКС, III г. о. и Решение № 4 от 18.02.2016 год. по гр. д. № 3322/2015 год., ВКС, ІІ г. о./, вземането по чл.31, ал. 2 ЗС съставлява право и имуществен коректив за онзи съсобственик на една обща вещ, който е лишен от възможността да я ползва според нейното предназначение и според онзи обем права, който притежава в съсобствеността.

Настоящият състав счита, че събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства водят до извода за основателност и доказаност на претенцията по реда на чл.31 ал.2 от ЗС, поради следните съображения: Годно да породи последиците на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко писмено изявление на съсобственик към съсобственик, съдържащо искане за лично ползване или за заплащане на обезщетение за лишаването от това. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от някои от съсобствениците ползване на цялата вещ. Достатъчно е неползващият вещта съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране отговорността на ползващия вещта съсобственик или съсобственици. За да се освободят от отговорност, последните следва да предложат на съсобственика си да ползва вещта лично според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право. В този смисъл Решение № 119 от 11.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3204/2008 г., II г. о., ГК. В унисон с горните изводи досежно връчването на писменото искане е налице задължителна практика на ВКС в Решение № 112 от 2.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1011/2013 г., II г. о., ГК, в което се приема, че за да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез лично ползване лишава другите съсобственици от възможността да ползват и те общата вещ, законът изисква само едно условие-писмено поискване. В случая по делото са налице доказателства /л.20, 21 и 65/, че ищците са отправили покана като необходим елемент от фактическия състав за възникване на вземането за обезщетение за ползване на съсобствения имот.

В настоящото производство беше установено, че до 2018г. имота е ползван само от ответницата Я. и само тя е имала ключове от дворната порта и входната врата на къщата. Не се опровергаха, а напротив, потвърдиха се изложени в исковата молба обстоятелства, че ответницата е живеела в едната стая на първия етаж, но в останалите три стаи, две от които на втория етаж имало нейни вещи и мебели, с което си действие е ограничила достъпа до местата, които ищците е следвало да ползват реално.  От дадените от ответницата обяснения в проведеното на 14.09.2020г. открито с.з. се  установява: „….Поискаха да си махна гардероба. Казах им, не може ли той да остане и да го ползват.  Гардеробът беше на втория етаж в коридора, но С. каза, че му пречи. Аз след това го махнах. След това си изнесох дрехите. Сега стаите са свободни. ….“.  От дадените от Я. в с.з. обяснения се установява, че действително ищците не са разполагали с ключ от входната порта на проц.имот, като такъв име е предоставила, чрез техния проц.представител – адв.Кр.Н., за което е съставен протокол/л.44/. Съставеният протокол е предявен на ответницата в проведеното на 14.09.2020г. открито с.з. и същата  не опровергава, а напротив потвърждава неговата автентичност и достоверност. Протокола е подписан от Я. и пълномощника на ищците адв.К.Н. от ЛАК и по своята същност съдържа признание на фактите, изложени в ИМ. От съдържанието на протокола от 16.04.2019г. се установява, че на цитираната дата, ответницата Я. е предоставила на ищците, чрез адв.Н. „…1 бр. ключ от катинар, като е заявила, че е махнала всички други катинари от портата на къщата на *** и ще постави само новия катинар.“.  Изложените волеизявления от ответницата в протокола се подкрепят от събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите С.М.К.,  И. Н. Н.,  Н.И.Х.и приложените по делото писмени документи - 2 броя жалби от  М.С.С. и Н.М.С. /л.14,15, 56-62/, Писмо рег.№ 359000-10631/26.11.2018 г. на РУП-Троян /л.16/, Постановление на РП-Троян от 30.11.2018 г. /л.17, 63-64 в оригинал/,  Покана от А. И.Д. /л.13/ и Покана от Н. и М. Ст. /л.20 и 65 в оригинал/ и известие за доставяне /л.21/.               

По делото се събраха доказателства, че достъпът до имота е бил ограничен единствено вследствие действията на ответницата, а именно: До 2018г. имота е ползван само от Я. и само тя е имала ключове от дворната порта и входната врата на къщата.Същата е живеела в едната стая на първия етаж, но в останалите три стаи имало нейни вещи и мебели,които не позволявали да започне ремонт. Установи се, че през август 2018г. ищците поискали ответницата Я. да им осигури достъп до имота и им освободи втория етаж от къщата, за да направят ремонт и пуснат наематели, но тъй като същата не си изнесла багажа от стаите на втория етаж, ищците отправили писмена покана,получена от Я. на 26.10.2018г. да освободи втория етаж до 01.11.2018г., което отново не било сторено. Установи се, че при посещение на имота на 18.11.2018г.ищците заварват дворната порта заключена, а в имота имало непознат младеж, който им заявил, че Я. го е оставила да се грижи за кучето и му е казала да не пуска никой в имота.Установи се, че в хода на настоящото производство на 16.04.2019г. ответницата предоставя на пълномощника на ищците ключ от втория катинар на дата 16.04.2019г. Установи се,  че ищците са искали да предоставят имота под наем на семейство, което следвало да се нанесе от м.август 2018г. , но тъй като до края на годината не успели да влязат в имота и да направят ремонт, се отказали.

От показанията на свид. С.М.К.,  И. Н. Н.,  Н. И. Х. се установява, че портата на къщата е била заключена с два катинара, като ищците са имали ключ само за единия от тях. Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, непротиворечиви и възприети лично от всеки един от тях. Показанията на свидетеля С.М.К.са преценени по реда на чл. 172 ГПК предвид това, че се явява брат на първата ищца и чичо на втората, но съдът счита, че следва да бъдат кредитирани. Същите са непротиворечиви, последователни и конкретни, като възпроизвеждат събития възприети лично от него. Освен това достоверността на така събраните гласни доказателствени средства не се опровергава от останалите ангажирани по делото доказателства.

По отношение на показанията на свидетелите на ответната страна:

Съдът не кредитира с доверие показанията на свид.Л. С. Л., като счита същите за недостоверни. Фактите и обстоятелствата за които свидетелят е призован да свидетелства са в противоречие със събраните писмени доказателства, показанията на свидетелите К., Н. и Х. и не на последно място с дадените от ответницата в проведеното на  14.09.2020г. открито с.з. и волеизявлението на същата, отразено в Протокол от 16.04.2019г. /л.44/ съдържащо признание за спорните факти. Свидетелят твърди, че имота е освободен от ответницата преди „… 2 години и  нещо…. Тя им предаде всички ключове. Даже входната врата беше счупена и тя я заключи с едно катинарче, което аз съм виждал. Малко катинарче, китайско май. Тя предаде всичко, за да може да си влизат. Не е имало никакъв друг катинар. Катинарът съм го виждал. Един катинар е, а втори друг няма…..Наематели не знам да  са идвали на оглед…“. От съдържанието на протокола от 16.04.2019г. се установява, че Я. е заявила, „…. че е махнала всички други катинари от портата на къщата на *** и ще постави само новия катинар….“. В проведеното на 14.09.2020г. с.з. в дадените от Я. обяснения самата тя признава, че „….Ние говорихме за къщата миналата година, че той искаше да пускат някакви квартиранти. Даже тези квартиранти, аз бях при дъщеря ми в А. и те ми се обаждаха и ме  заплашваха. Притесняваха ме по телефона. Даже аз ходих в полицията да пускам жалби, че ме притесняват. Аз му казах да си пуснат квартиранти, но исках да си отделят тока и водата, защото аз съм сама жена и си правя сметка, имам си други разходи и ангажименти……Квартирантите идваха веднъж с М., за да видят стаите. ….. М. каза, че тези хора искат да живеят на втория етаж. ……Поискаха да си махна гардероба………  Гардеробът беше на втория етаж в коридора, но С. каза, че му пречи….“.                                              

Съдът счита, че показанията на свид.  М.Ц.П.макар и да бъдат кредитирани, същите не внасят яснота досежно спорните по делото обстоятелства. Установи се, че същият няма непосредствени впечатления, тъй като има инцидентни посещения в процесния имот „…Първият път съм ходил в тази къща, за да товаря гардероб  с един бус за О.а. След това разглобявахме спалня и шкаф към нея. Отдавна беше това, не помня точно, миналата година. …През 2018 г. изнасяхме вещите, но не помня точно, някъде в началото. ….. След като освободихме имота, миналата година ходих да правя ремонт на кухнята, боядисвах. Боядисвах през 2019 г., защото дъщерята на С. дойде и трябваше да боядисам. По средата на годината беше, но точно кога не помня…..През 2019 г. сме ходили в къщата, пили сме кафе на двора, но не съм виждал никой друг. Малкият катинар си стоеше на портата, а друг катинар не съм виждал….“. Малко по-късно в обясненията си, свидетелят уточнява, че „…. Не съм виждал и хора там, защото тя/ответницата/ често идва по *** при нас…“ / На настоящият състав  е известно, че „***“ е кв.“***“, който се намира на около 3 км. от процесния имот/.             

Показанията на свид.В.М.В.бяха преценени от съда съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, с оглед роднинската му връзка с ответницата – неин племенник. Съдът намира същите за обективни и безпристрастни, но счита, че макар и да бъдат кредитирани с доверие, не внасят яснота по спорните за казуса обстоятелства, тъй като се установи, че свидетелят е посетил имота инцидентно, „…Преди две години ходих, за да натоварим багаж с моя камион… Освобождавахме я, защото трябваше да се  закарат тези вещи в блока на „***“. ….“.  При посещението си свидетелят е установил, че „…..Портата към пътя се заключва с един синджир и един катинар. А вътрешната врата с ключ се заключва….“, но същият няма ежедневни непосредствени впечатления за имота. Заявява, че не знае причината за изнасянето и не знае за разпределение на ползването в къщата.                                                                 

Всичко изложено до момента води до единствения обоснован извод, че за процесиите периоди ищците не са разполагали с ключове за съсобствения имот и поради това не са имали достъп до него.   Установи се в производството, че това възпрепятстване от страна на ответницата е лишило ищците от възможност да ползват общата вещ съобразно правата си, което е довело до невъзможност да отдадат имота под наем, от който да реализират доход. Съгласно разясненията, дадени в мотивната част на  TP № 7/2012г. от 02.11.2012г. на ОСГК на ВКС, искът за обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС е основателен, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това: 2. той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа, което обстоятелство е налице в настоящия казус/. Лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.- Решение № 133 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 535/2012 г., IV г. о., ГК. За иска по чл. 31, ал. 2 ЗС основанието за възникването на отговорността не е ползването от препятстващия съсобственик, а препятстването на ползването от неползващия съсобственик.- Решение № 416 от 20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2198/2014 г., IV г. о. Предвид така дадените разяснение следва да се приеме, че настоящата хипотеза изпълва фактическия състав на нормата на чл. 31, ал. 2 3С.                                                               

Обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС се дължи,независимо от формално изразяваното от ответницата съгласие ищците да ползват имота, катообективната невъзможност за реализирането на техните субективни права не освобождава ползващите съсобственици от задължението им да заплатят обезщетение за ползата, от която са ги лишили.            

Изложените съображения мотивират съда да приеме, че ответницата дължи обезщетение за периода от получаването на писменото  уведомление – 26.10.2018г.                                         Размерът на дължимото обезщетение следва да се определи в съответствие със средното месечно наемно възнаграждение. Съобразно заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ дължимото обезщетение  за пропуснатата възможност да отдадат имота под наем, съобразно техните ид.части възлиза в общ размер на 715.00 лева, като за периода от 01.11.2018г. до 30.11.2018г. е в размер на 100.00 лева, за периода 01.12.2018г. до 12.12.2018г. /датата на изкупуване на частта на А. Д./ е в размер на 40.00 лева, а за периода от 13.12.2018г. до 08.04.2019г./датата на завеждане на ИМ в съда/ е в размер на 575.00 лева.   

Ищците претендират заплащането на по-малка стойност, а именно 700.00 лева, поради което претенцията следва да бъде уважена изцяло.      

Съдът не споделя изложените от проц.представител на ответницата аргументи, с които оспорва заключението на вещото лице. Страната не ангажира доказателства, от които да се установи, че имота не е годен за живеене. Напротив, по делото се събраха доказателства, от които се установява, че същият е бил обитаван от ответницата до последно. Нещо повече, от събраните от свидетелите на ответната страна гласни доказателства – от показанията на свид. П. се установи, че „….Боядисвах през 2019 г., защото дъщерята на С. дойде и трябваше да боядисам.…“. Установи се, че покрива е подменен, обновена е ВиК мрежата, прекаран е нов водомер.                                                          

От дадените от в.л. обяснения в проведеното на 08.12.2020г. открито с.з. се установява, че „….Прегледах в интернет какво се дава - стаи, къщи и апартаменти. Цените варират някъде около 50 лева за стая, което е нормален наем….“, като категорично заявява, че „….този наем от 150 лева е адекватен.  Все пак, касае се за етаж от къща, има и двор….“.                     

За пълнота на изложеното съдът следва да отбележи, че за ответната страна е съществувала възможност при оспорване на заключението да упражни процесуалните си права, което не е сторила.

Като законна последица от уважаването на иска следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –до окончателното изплащане на вземането.

По отношение на разноските:

В производство по чл.32 ал.2 от ЗС, доколкото всяка една от страните се ползва от решението, макар и формално да има протипоставени страни – ищци и ответник, предвид особения му характер, общите правила за разпределение на тежестта за разноски, регламентирани в чл.78 ГПК, проявяват отклонение. В производството по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. В посочения смисъл е решение № 275/30.10.2012 г. по гр.д. № 444/2012 г., ВКС, II г.о. Затова, разноските за заплатени адвокатски възнаграждение ще останат така, както са сторени от страните за иска по чл.32 ал.2 от ЗС, като ответницата следва да заплати на ищците внесената от тях ДТ в размер на 50.00 лева.

         По отношение на иска по чл.31 ал.2 от ЗС:

С оглед уважаването на претенцията, ответницата следва да заплати на ищците сторените от тях разноски, представляващи адв.възнаграждение, разноските по делото за ДТ и депозит за вещо лице.

Ищците са представили списък по реда на чл.80 от ГПК, с който претендират заплащане на сумата от 1400.00 лева адв.възнаграждение, 200.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева ДТ.

         С приложения към ИМ договор за правна защита и съдействие /л.7/ ищците доказват заплатено адв.възнаграждение в размер на 600.00 лева за двата иска, т.е. по 300.00 лева за всеки един от предявените искове. Както беше посочено по-горе, заплатените от страните възнаграждения за адвокат в производството по чл.32 ал.2 от ЗС следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. От изложеното следва, че ответницата следва да заплати на ищците сумата от 300.00 лева, представляваща адв.възнаграждение за иска по чл.31 ал.2 от ЗС, сумата 50.00лв. за държавна такса и 200.00 лв. за депозит за вещото лице заплатено от ищците.

         Ищците претендират заплащане на сумата от 800.00 лева, обективирана в приложен по делото договор за правна защита и съдействие /л.128/, позовавайки се на чл.7 ал.9 от Наредба 1 от 09.07.2004г. на ВАС, според която, при защита по дело с повече от две заседания, за всяко следващо заседание се заплаща по 100 лева.

         Съдът намира искането за неоснователно, поради следните съображения: Действително, проведените по гр.д.№279/2019г. открити с.з. са 10 на брой. Видно обаче от изготвените протоколи, съдебните заседания по делото / след второто с.з./ са отлагани многократно, по искане и двете страни, с аргумент: „ да бъде дадена възможност за доброволно уреждане на спора“, като включително, по искане на страните, производството е било спряно по реда на чл.229, ал.1 т. от ГПК – по взаимно съгласие, отново за възможност за доброволно уреждане на спора,  след представяне на споразумение в тази насока.

        

         Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32, ал.2 ЗС между М.С.С., ЕГН **********, Н.М.С., ЕГН ********** и С.Г.Я., ЕГН **********ползването на следния съсобствен между страните недвижим имот, а именно: Двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №73198.503.410.6, находяща се в ***, КАТО М.С.С., ЕГН ********** и Н.М.С., ЕГН **********, ще ползват заедно и поотделно втория етаж от жил.сграда, а първия етаж от жил.сграда М.С.С.,  ЕГН **********, Н.М.С.,ЕГН ********** и С.Г.Я., ЕГН **********ще ползват заедно и поотделно.

ОСЪЖДА С.Г.Я., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***  сумата  от 700.00 /седемстотин/ лева, представляващаобезщетение за лишаването им от ползване  на недвижим имотс идентификатор №73198.503.410.6, находящ се в ***, за периода от 01.11.2018г. до 08.04.2019г./датата на завеждане на ИМ в съда/, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото, до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА С.Г.Я., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 600.00 /шестстотин/ лева разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Ловеч.

                                                            

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: