МОТИВИ
към Присъда №260120 от 08.06.2021г. по
НОХД № 2597/2020г. по описа на Варненския районен съд, изготвени на 29.07.2021г.
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по внесен на
02.07.2020г., от Районна прокуратура-Варна, обвинителен акт, с който са
възведени обвинения срещу подсъдимите: Ш.Р.Ш. - роден на *** ***, обл.Варна, български гражданин,
основно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН ********** и С.В.М.
- роден на *** ***, обл. Варна, български
гражданин, средно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********,
за
престъпления както следва:
За
подсъдимия Ш.Р.Ш.:
- за престъпление по
чл. 195, ал.1, т.т.3,4,7 вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК,
затова,
че на неустановена дата в периода
16-19.11.2018 г. вкл. в с.Бенковски, обл.Варна, в
съучастие като съизвършител със С.В.М., в условията
на повторност, чрез използване на техническо средство
и моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген голф 2" с
неустановен регистрационен номер, и разрушаване на прегради, здраво направени
за защита на имот, отнел чужди движими вещи - моторен трион ,ЗС260" на
стойност 75,00 лв., ъглошлайф „Ейнхел"
малък на стойност 44,95 лв., ъглошлайф „Ейнхел" голям на стойност 79,50 лв., дрелка „Challenge"
на стойност 50,00 лв., прободен трион /зеге/ "Top craft"
модел "TPS550E" на стойност 30,00 лв., захранващи кабели 100 м.
на стойност 39,99 лв., кабели за електрожен 30 м. на стойност 97,50 лв.,
бронзови водопроводни части 10 кг. на стойност 62,30 лв., 2 бр. медни тръби по
10 м. на стойност 136,00 лв., общо на стойност 615,24 лв., от владението на Р.А.С.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е
маловажен.
За
подсъдимия С.В.М.:
- за
престъпление по
чл.195, ал.1, т.т.3,4 вр.чл.194,
ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК,
затова,
че на неустановена дата в периода
16-19.11.2018 г. вкл. в с.Бенковски, обл.Варна, в
съучастие като съизвършител с Ш.Р.Ш., чрез използване
на техническо средство и моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген
голф 2" с неустановен регистрационен номер, и разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи -моторен трион
„ВС260" на стойност 75,00 лв., ъглошлайф „Ейнхел" малък на стойност 44,95 лв., ъглошлайф „Ейнхел" голям на
стойност 79,50 лв., дрелка „Challenge"
на стойност 50,00 лв., прободен трион /зеге/ "Top craft" модел
"TPS550E" на стойност 30,00 лв., захранващи кабели 100 м. на стойност
39,99 лв., кабели за електрожен 30 м. на стойност 97,50 лв., бронзови
водопроводни части 10 кг. на стойност 62,30 лв., 2 бр. медни тръби по 10 м. на
стойност 136,00 лв., общо на стойност 615,24 лв., от владението на Р.А.С., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Съгласно
разпоредбата на чл.247 Б от НПК по делото бе проведено разпоредително
заседание, в хода на което съдът прецени, че на ДП не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите и на
пострадали. В този смисъл не възприе виждането на защитата, понеже прецени, че
всички наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения са
несъстоятелни, а внесеният в съда обвинителен акт отговаря на изискванията на
чл.246 от НПК, като обвинението е ясно формулирано и с ясно очертан предмет на
доказване.
Във фазата по съществото на
делото, в началото на своята реч, представителят на ВРП направи искане за
допускане на изменение на обвинението, като в частта вместо моторен трион да се
чете моторен тример „ВС260“. Съдът, предвид така направеното искане за
изменение на обвинението, след изслушван на становището на останалите страни в
процеса, прецени, че към момента, в който е направено искането от държавният
обвинител, е преклудирано неговото правомощие да
поиска такова изменение, като счете, че последният възможен момент за това е
бил преди обявяване на съдебното следствие за приключило, в който смисъл е и
разпоредбата на чл.287, ал.1 от НПК. Съдът не намери основание за преразглеждане
на своя съдебен акт, с който е обявил край на съдебното следствие и началото на
съдебните прения, като прецени, че на основание чл.294 от НПК може да възобнови
съдебното следствие само ако прецени, че направеното от някоя от страните в
хода на съдебните прения искане за събиране на нови доказателства е
основателно. А в случая не са били направени искания за събиране на
доказателства, а за упражняване на правомощие визирано в чл.287 от НПК, което е
изключено като основание за възобновяване на съдебното следствие. Поради което
остави без уважение искането на представителя на РП – Варна за възобновяване на
съдебното следствие с оглед упражняване на правомощието по чл.287 от НПК и
продължи съдебните прения.
В
хода на съдебните прения, държавният обвинител и съставител на обвинителния акт
срещу двамата подсъдими поддържа така повдигнатото
обвинение, като счита, че същото е безспорно доказано от обективна и субективна
страна. Изтъква, че до разкриване и доказване на престъпленията по настоящото
дело се е стигнало благодарение на съдействието на подсъдимите в хода на ДП.Сочи,
че благодарение на техните подробни показания е установено как и кога е била
извършена кражбата, как са проникнали в дома на пострадалия, какви вещи са
откраднали, с какъв обем са били последните, къде са ги транспортирали, и с
какво, и как са се разпоредили с тях като подсъдимите са посочили конкретна
заложна къща и конкретен пункт за изкупване на черни и цветни метали. Счита, че
именно благодарение на тези подробни показания на подсъдимите са били изискани
и приложени към ДП релевантни документи, а именно заложен билет, покупко - изплащателна сметка,
опис на покупко - изплащателна
сметка. Сочи, че благодарение на това съдействие от страна на подсъдимите част
от щетите са били възстановени, като една от откраднатите вещи е била намерена
и върната на пострадалия. Акцентира върху фактът, че тези обстоятелства
свързани с извършването на кражбата няма как да са били известни на подсъдимите
освен ако те не са я извършили. Прокурорът сочи, че с част от инкриминираните
вещи е било извършено разпореждането от страна на подс.
Ш., а именно с два ъглошлайфа и зеге
като същият ги е заложил в заложна къща „Капитал финанс“.
Подсъдимият е демонстрирал отношението си към вещите като към негови собствени
като е подписал декларация, представляваща неразделна част от заложния билет, в
която е заявил, че вещите са негова собственост. Сочи, че съгласно съдебно-графическа
експертиза подписът в този заложен билет е на подс. Ш..
Твърди, че било безспорно доказано , че подс. М. е продал извлечената мед от откраднатите кабели
ведно с откраднатите бронзови водопроводни чести и медни тръби на 19.11.2018г.
в пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали, намиращ се на ул.
„Девня“ № 54. Тези твърдения били направени от него в хода на ДП и благодарение
на това се било стигнало до приобщаване на релевантни документи -покупко-изплащателна сметка № ********* от 19.11.2018г.
намираща се на лист 124, том І от ДП и опис на покупко-изплащателна
сметка, намиращ се на лист 123, том І от ДП. При прегледа на визираната покупко-изплащателна сметка представителят на ВРП счита, че
тя е изготвена на посочената дата посредством програмен продукт ДеметраНет в 9:21:42 часа и според нея на посочените дата и
час подс. М. е предал черни и цветни метали, мед
смесено 11 кг. Същата информация фигурирала и в описа на покупко-изплащателна
сметка, като този опис бил изготвен посредством програмен продукт ДеметраНет. Видно било от отбелязването в долната част на
документа справката за същия е била изготвена на 11.01.2019г. Твърди, че
посочената дата е тази, на която са били извършени оперативно - издирвателни мероприятия от В.М. и тази покупко-
изплащателна сметка и опис са му били представени, а
той от своя страна ги е предоставил на Разследващия полицай, за да бъдат
приложени по делото. Впоследствие в хода на разследването е била приложена покупко - изплащателна сметка под
същия номер, от същата дата, но вече с по-късен час, а именно 1:52:21 часа, в
която покупко-изплащателна сметка вече фигурирали само
черни метали . Счита, че документът, който е изготвен пръв по време е именно
този, който отразява вярно обективните факти от действителността и
по-конкретно, че на посочената дата подс. М. е предал
както черни, така и цветни метали. Счита, че от показанията на свидетелите С.Б.
и Г.К. се изяснява непротиворечиво, че в дружеството са били създадени условия
за непълно и неточно отчитане на изкупуваните черни и цветни метали. Прокурорът
счита, че фактът, че на посочената дата подс. М. е
продал черни и цветни метали се доказвало от съдебно-графическата експертиза,
която потвърждава авторството на положения от него подпис. Отделно от
изложеното прокурорът акцентира, че самите подсъдими в хода на съденото
следствие не са дали обяснения и не са навели твърдения, които да оборват по
какъвто и да е начин обвинителната теза. С тези аргументи, счита деянията за
безспорно доказани и в извършване на същите, моли да бъдат признати подсъдимите
за виновни. Като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на двамата
подсъдими прокурорът отчита съдействието, което според него същите са
оказали за разкриване и доказване на престъплението и за възстановяване на част
от щетите. По отношение на подс. М. счита, че следва
да бъде наложено наказание към минимума предвид чистото му съдебно минало, а
именно лишаване от свобода за срок от една година с три години изпитателен
срок. По отношение на подс. Ш. счита, че следва да
бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години при
първоначален строг режим на осн.чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „Б“ от ЗИНЗС, тъй като деянието било извършено в изпитателния срок на
предходно условно осъждане за друго такова престъпление, обуславящо извод за
трайно установени престъпни навици и по-висока обществена опасност на дееца.
Защитникът
на подсъдимия Ш.Ш. – адв.К.
изразява становище, че подзащитният му следва да бъдат оправдани, тъй като не било доказано по несъмнен начин
повдигнатото срещу него обвинение. Счита, че не може едни вещи, които са откраднати на
16.11.2018г. да бъдат продадени или заложени на 13.11.2018г. Сочи, че по делото
няма иззети дактилоскопни следи, нито данни, че
подсъдимите по някакъв начин са ползвали техническо средство за пробиване на
дупка в стената. Изтъква и други аргументи, че повдигнато обвинение не е
доказано по несъмнен начин, като моли подс.Ш. да бъде
признат за невиновен или алтернативно да бъде прекратено делото по маловажност,
ако се приеме, че е откраднато зегето.
Защитникът на подсъдимия С.М.- адв.Л. изразява становище, че в съдебното производство не е доказано по безспорен и несъмнение начин повдигнатото обвинение. По
отношение на авторството на деянието, сочи, че повечето свидетели не познават подсъдимите.
Изтъква, че свид. М., който е полицейския служител
познава лицата не по конкретния случай, а защото многократно е работил с тях,
защото били от активния криминален контингент. По отношение на свид. С. сочи, че той е заявил, че имената на подсъдимите ги научил в съда.
Счита, че буди съмнение по отношение на вещите - тяхната оценка и били ли са в
имота на св.С.. От друга страна изтъква, че от свидетелските показания, а
именно от разпита на представителя на „Лайт Импекс М“ ЕООД станало ясно, че е предавано дебело желязо. Адвокатът
изразява становище, че не само, че обвинението
е недоказано по безспорен и несъмнен начин, а и в хода на съдебното следствие
същото било абсолютно опровергано. С тези и други аргументи моли за оправдателна
присъда.
Подсъдимият Ш.Ш. не се признава за виновен, като твърди, че не
поддържа прочетените му обяснения по реда на чл.279 от НПК, депозирани в хода
на ДП пред защитник. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Подсъдимият С.М., се възползва от правото си да не дава
обяснения по делото. В последната си дума моли да бъде оправдан.
След
преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите Ш.Р.Ш. и С.В.М.
живеели със семействата си в с.Бенковски, общ.Аврен, обл.Варна
и били познати на органите на полицията като активен криминален контингент.
Към 2018г., в същото населено място-
с.Бенковски, общ.Аврен, обл.Варна, св.Р.А.С.
притежавал наследствен имот -къща с двор. Имотът се намирал на
ул."Тунджа" №21. Същият не бил обитаван постоянно, като св.С. го посещавал
3-4 пъти в месеца. Имотът бил ограден с ограда от тел с височина около 160 см.,
а достъпът до него се осъществявал посредством метална порта, разположена от
към страната на улицата. В съседство на имота на св.С. имало само един обитаем
имот- находящ се от дясно на неговия. От лявата
страна имотът му граничел с необитаем имот, зад който било разположено дере.
Къщата на св.С. се състояла от приземен етаж и още два жилищни етажа.
Приземният етаж се състоял от три помещения, като в него се влизало посредством
входна врата, която се заключвала. Той не бил свързан с останалите етажи
посредством стълби. На приземния етаж св.С. съхранявал множество инструменти, в
това число два ъглошлайфа –малък и голям от марката „Ейнхел“, прободен
трион /зеге/ марка "Top craft"
от модел "TPS550E", дрелка
от марката „Challenge“, моторна косачка за трева /тример/ “ВС260“, електрожен, кабели за същия, множество
разклонители и захранващи кабели, бронзови водопроводни части, медни тръби и
други строителни и битови вещи.
На 16.11.18 г. св. С. посетил
горепосочения имот като не установил нищо нередно, след което си тръгнал.
Свидетелят Г.К. бил управител на „Лайт импекс М“ ЕООД. Дружеството стопанисвало пунктове за
изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали, намиращи се в местност
„Пчелина“ и на ул.“Девня“№54 в гр.Варна, и в гр.Девня. На 19.11.2018 г., между
управляваното от него дружество и подс.М. ***, бил
сключен договор №*********/19.11.18г. за продажба на отпадъци- 117кг. отпадъци
с наименование на отпадъка ИУЕЕО /излязло
от употреба електрическо и електронно оборудване/ и код ТУ1 /дебело
желязо/, подписан в графата продавач от подс.М.. За
реализираната продажба била съставена и покупко - изплащателна сметка №*********/19.11.18г.,
в която подс.М. се подписал, че е получил сумата по
договора- 45.28 лв. В 13:52:21ч. на същата дата подс.М.
подписал декларация, че продаваните от него отпадъци, представляващи 117 кг. ИУЕЕО-
ТУ1, са негова собственост и имат битов характер. От страна на „Лайт импекс М“ ЕООД договорът бил подписан и дължимата по него
сума била изплатена от лицето Р. К. Н. – служител на дружеството към момента на
сключване на договора. По това време в дружеството като касиер работела и св.С.Б.,
която изпълнявала служебните си задължения в пункта в м-т“Пчелина“.
На 21.11.2018г., около 18.00ч.
подс.Ш.Ш. отишъл в заложна
къща, находяща се в гр.Варна, на ул.“Капитан Райчо“
№2, стопанисвана от „Капитал финанс“ ЕООД. По това време в заложната къща като
комисионери работели св.В.К. и св. К.В., който бил в процес на обучение. Там подс. заложил с падеж от един ден следните вещи: 1 бр. ъглошлайф марка „Einhell“ модел: BWS 230.4, сер.№3542.7.1 за сумата от 45 лв.; –1 бр. ъглошлайф марка „Einhell“ модел: BWS 125, сер.№ЕВ011526-1.7.2
за сумата от 20лв. и 1 бр. зеге, марка :"Top craft" , модел "TPS550 E", сер.№590577.7.3 за сумата от 10лв. За сключения договор,
св.В. издал заложен билет №14254/21.11.2018г., в който подсъдимият се подписал
собственоръчно в графата „заемател“ и изписал името и
фамилията си, а от страна на заложната къща подпис положил св.В.. Пред
служителите на заложната къща подс.Ш. подписал и
Декларация, изискуема на осн. чл.14, ал.2 от
Наредбата за дейността на заложните къщи в която декларирал, че трите заложени
от него вещи са негова собственост и се подписал в графата „декларатор“, като
изписал името и фамилията си. Тъй като подсъдимият Ш. не откупил обратно заложените вещи, двата ъглошлайфа били продадени на неустановени по делото лица.
В началото на месец декември 2018г. св.С.
получил обаждане от свои съседи от с.Бенковски, че имотите разположени около
неговия са били обект на кражби. Няколко дни след като получил тази информация,
св.С. решил да отиде до имота си, за да го провери. Около 11.00 ч. на
09.12.2018г. той пристигнал в имота и констатирал, че стената от дясната страна
на къщата, която била разположена между
входната врата на приземния етаж и прозореца на първия етаж е разбита, като бил
направен проход в нея. Бравата на входната врата била счупена. За установеното,
той сигнализирал органите на полицията и изчакал тяхното пристигане. След
пристигането на полицейските служители, св.С. отключил входната врата на
приземния етаж и заедно със служителите на реда влязъл в помещенията. Тогава
установил, че вещите съхранявани в едно от помещенията са разхвърлени и от там
липсват два ъглошлайфа –малък и голям марка „Ейнхел“, и дрелка„Challenge", закупени от него
през 2010г. Липсвал и моторен тример модел “ВС260“ / моторна косачка за трева/
, прободен трион /зеге/ "Top craft" модел "TPS550E", закупен през
2012г., 30 метра кабели за електрожен,
100 метра захранващи кабели, които били
отрязани от различни удължители / разклонители/, около 10 кг. бронзови водопроводни
части и 2 броя медни тръби с дължина от по 10 м. Органите на реда констатирали
още, че в задната част на имота телената ограда е с нарушена цялост.
Около 14.30 ч. на място пристигнала и дежурна
група от Четвърто РУ-Варна, като полицейски орган извършил неотложни действия
по разследването - оглед на местопроизшествие. При извършения оглед било
констатирано, че дворът на имота е ограден с телена ограда с височина около 160
см., като в югоизточната задна част на имота оградната
мрежа била фиксирана с нарушена цялост и описана като срязана - с отвор
150х80см. Входната врата на приземния етаж /описан като гараж/ била намерена в
отключено и отворено положение, с
поставен секретен ключ в бравата и липсваща дръжка от външната страна. В лявата
горна част на стената , на разстояние около 70 см. от входната врата бил
фиксиран отвор с височина 61 см. и ширина 27 см., като от горната и долната му
страна имало зазидани тухли. Първото помещение след входната врата било
фиксирано с размери 3м.х5м. и с разхвърляни множество строителни материали. В
лявата стана на това помещение била фиксирана входна врата в отворено
положение, без следи от увреждания по бравата и вратата, от която се влизало в
друго помещение, също с размери 3м.х5м. На земята в това помещение бил намерен
шперплат с размери 42х44см, върху който били фиксирани фрагменти на грайфери от
обувки от различен вид. На този етаж било фиксирано и още едно помещение с
размери 3х6м., представляващо работилница със строителни материали. При огледа
не били иззети следи, а били изготвени единствено 15 бр. фотоснимки. С
извършване на това първо действие по
разследването – оглед на местопроизшествие, проведено от полицейски орган в Четвърто
РУ–ОД на МВР-Варна -Ж.Т. било запознато на основание чл.212, ал.2 от НПК досъдебно
производство за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НПК.
На
10.01.2019г. св.В.М., който към него момент изпълнявал длъжността началник на
полицейски участък „Белослав и Аврен“ при Четвърто РУ-Варна, отишъл в заложна
къща „Капитал финанс“
ЕООД и поискал информация от св.В. дали подс.Ш. е
посещавал заложната къща. Св.В. го осведомил, че на 21.11.2018г. подс.Ш. е заложил
три вещи, като единствено останала от тях била
- зеге. С протокол за доброволно предаване от
10.01.2019г. св.В. предал на св.М. 1 бр. зеге, марка
:"Top craft"
, модел "TPS550
E",
сер.№590577, като вписал в протокола, че веща е
заложена от Ш. Р. Ш. на 21.11.2018г. С приемо-предавателен
протокол от същата дата св.М. предал на водещия разследването горепосоченото зеге. Повече от шест месеца след приобщаване на горепосоченото зеге като веществено доказателство по делото- на
25.07.2019г. водещият разследването му извършил оглед, който обективирал в протокол за оглед на веществено
доказателство. При огледа било установено, че се касае за прободен трион ,
тъмно син на цвят, с черен захранващ кабел, на който имало залепен стикер с надпис „ Nr.
590577 08/2001 TPS 550 E 230 V-AC/50 Hz/550 W“.
Видно
от изготвената и приета по делото съдебно-оценителна
експертиза /СОЕ/ -л. 107-108, том 1, стойността на инкриминираните вещи,
към момента на инкриминираното деяние е следната - моторен трион „ВС260" -
75,00 лв., ъглошлайф „Ейнхел"
малък - 44,95 лв., ъглошлайф „Ейнхел"
голям - 79,50 лв., дрелка „Challenge" - 50,00 лв.,
прободен трион /зеге/ "Top craft"
модел "TPS550E" - 30,00 лв.,
захранващи кабели 100 м. - 39,99 лв., кабели за електрожен 30 м. - 97,50 лв.,
бронзови водопроводни части 10 кг. - 62,30 лв., 2 бр. медни тръби по 10 м. -
136,00 лв., като общата стойност на инкриминираните вещи възлизала на 615,24 лв.
В хода на съдебното следствие вещото лице З.Д.
поддържа депозираното писмено заключение по назначената и изготвена СОЕ. На въпроси на съда,
пояснява, че при изготвяне на експертизата е ползвала единствено писмените
материали по делото. На въпроси на защитата, сочи, че в случая е нямало
гаранционни карти или документи свързани с датата на производство. Годината на
производството била посочена по данни предоставени от разпита на тъжителя .
Сочи, че не е виждала вещите, нито
документи за собственост. Пояснява че бронзовите части на килограм са оценени
като скрап. Относно медните тръби с дължина 10 метра и с диаметър 10 мм. сочи,
че е нямала информация за дебелината на
стената. Поради това била определена средна цена поради факта, че не можело да се
установи дебелината на стената. Стойността на тръбите била изчислила на база
цени за различна дебелина на стената, като
била определена средна цена.
В хода на ДП били назначени и изготвени
от вещото лице Н.И. две съдебно - графологични експертизи /СГЕ/. Видно от СГЕ
№34/02.04.2019г.- л. 100-105 , том 1 от ДП, подписите на позиция срещу „Заемател, Декларатор, Подпис" в заложен билет №14254
на „Заложна къща-Капитал Финанси"ЕООД са положени от подс.
Ш.Р.Ш.. Видно от СГЕ №62/04.12.2019г.-
л. 110-115 , том 1 от ДП, подписите на позиция „Получих сумата, Декларатор,
Продавач" на покупко-изплащателна сметка
№********* на „Лайт импекс
М" ЕООД са положени от подс.С.В.М..
В съдебно заседание, вещото лице И.
поддържа така изготвените СГЕ , като на въпроси на съда пояснява, че заключенията
са изготвени на база оригиналите, които са му предоставени от разследващия полицай, а именно протокол за разпит на
свидетел от 10.01.2019г. Не бил снемал експериментални образци и не бил използвал
материали от база данни БДС.
В хода на съдебното следствие, съдът като
съобрази, че горепосочените две експертизи са изготвени от вещото лице Н.И.,
без на същия да са предоставени условно – свободни и експериментални образци за
сравнително изследване, назначи повторна
съдебно - почеркова
експертиза /СПЕ/, като възложи
същата на вещото лице В.В.. Видно от заключението по
тази експертиза /л. 137-156 от СД/:
1.Подписът
положен в графата „Заемател" на Заложен билет
№14254/21.11.2018г., е положен от поде. Ш.Р.Ш., ЕГН **********.
2.Изписаният текст „Ш.Ш."
под графата „Заемател" на Заложен билет
№14254/21.11.2018г., е изписан от поде. Ш.Р.Ш., ЕГН **********.
3.Подписите
положени срещу графата „Декларатор" и срещу графата „Подпис"- в долен
десен ъгъл на Декларация по чл.14, ал.З от Наредбата за дейността на заложните
къщи, са положени от поде. Ш.Ш..
4.Изписаният текст „Ш.Ш."
срещу графата „Декларатор" на Декларация по чл.14, ал.З от Наредбата за
дейността на заложните къщи, е изписан от поде. Ш.Р.Ш., ЕГН **********.
5.Подписите положени срещу графата
„Получих сумата" на Покупко - изплащателна сметка №*********/19.11.2018г., срещу графата
„Декларатор" на Декларация за произход на отпадъци от черни и цветни
метали и срещу графата „Продавач" на Договор №*********/19.11.2018г. са
положени от поде. С.В.М., ЕГН **********.
В съдебно заседание, вещото лице В.В. поддържа изготвената експертиза. На въпроси на защитата,
в лицето на адв.Л. пояснява, че деферентност
в почерковата експертиза означава различен натиск при
изпълнение на дадения ръкописен текст или подпис. Всяко лице при изпълнение на
подпис или на ръкописен текст упражнявало различен натиск в определени участъци
на подписа или на ръкописния текст, или при изпълнение на отделни буквени
знаци. Изтъква, че и двете лица имат деферентен
натиск и деферентен релеф при изследване на обектите,
които са дадени за изследване. При разпита му, вещото лице поясни и използваните
изследователски методи и разясни основанията за изведените от него заключения.
От приетите по делото справки съдимост, ведно с бюлетини за подс.Ш.Ш. е видно,
че същият е бил осъждан двукратно за кражби и двукратно за държане на
високорискови наркотични вещества /по чл.354а, ал.5 вр.
ал.3 от НК/. Със споразумение по НОХД №1488/2016г. на ВРС, влязло в сила на
28.03.2016г. за извършено от него на 06.07.2015г. престъпление по чл.354а, ал.5
вр. ал.3 от НК му е наложено наказание „глоба“ в размер
на 200лв. . Със споразумение по НОХД №2238/2017г. на ВРС, влязло в сила на 18.07.2017г.
за извършено от него на неустановена дата през първата половина на месец август
2016г.. престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.26, ал.1 от НК му е наложено
наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 година, изтърпяването на
което било отложено с 3-годишен изпитателен срок. Със споразумение по НОХД №5955/2017г. на ВРС,
влязло в сила на 03.05.2018г. за извършено от него на 06.09.2017г..
престъпление по чл.197, т.2 вр. чл.194, ал.3 от НК му е наложено наказание „глоба“ в
размер на 100лв. Със споразумение по
НОХД №823/2019. на ВРС, влязло в сила на 25.02.2019. за извършено от него на 11.02.2019г.
престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3 от НК му е
наложено наказание „глоба“ в размер на 500лв.
От
приетата по делото справка съдимост,
ведно с бюлетин за подс. С.М. е видно, че същият не е бил осъждан преди
датата на инкриминираното деяние. Със
споразумение по НОХД №5381/2019г. на ВРС, влязло в сила на 02.12.2019. за
извършени от него на 29.04.2018г. престъпления по чл.354а, ал.3 от НК и
чл.343б, ал.3 от НК му е наложено едно
общо наказание "Лишаване от свобода" за срок от 8 месеца, изтърпяването на което било отложено с
3-годишен изпитателен срок и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 година и 7 месеца.
Видно от приложените по
делото справки с характеристични данни
/л.71-72 от том 1/, подсъдимите Ш. и М. са познати на органите на полицията.
Горната фактическа обстановка, съдът прие
за установена въз основа на гласните доказателства по делото- обясненията на
подсъдимия Ш., депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени чрез
прочитането им по реда на чл. 279, ал.2 вр. ал. 1, т. 4 от НПК, показанията свидетелите Р.С., К.В. и В.К., в това число и тези дадени в хода
на досъдебното производство и приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 281, ал.4 вр.ал.1 от НПК /в
кредитираните от съда части/, показанията на Г.К., С.Б. и В.М., писмените доказателствени средства- протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него, протокол за оглед на веществени
доказателства и фотоалбум към него, протокол за доброволно предаване с предаващ
св.К.В., протокол за доброволно
предаване с предаващ св.В.К., Заложен билет
№14254/21.11.2018г., Декларация по чл.14, ал.З от
Наредбата за дейността на заложните къщи, Покупко - изплащателна сметка №*********/19.11.2018г., договор №*********/19.11.18г. за продажба на отпадъци,
декларация за произход на отпадъци,
подписана от подс.М., приемо
-предавателни протоколи, разписки, справки от „Лайт Импекс М“ ЕООД, справка от централна база на МВР за
собственост на превозни средства; справки за съдимост, справки с
характеристични данни, досиета на договор- билети, както и заключението по
съдебно-оценителната експертиза, заключението по съдебно-почерковата
експертиза, изготвена от в.л.В.В., от показанията
вещите лица Д. и В. и от другите писмени доказателства по
делото, инкорпорирани по реда на чл.283
от НПК, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
От събрания в хода на съдебното
следствие доказателствен материал съдът не кредитира показанията на
свидетеля Р.С., дадени в хода на с.з., че е установил кражбата от дома си в
с.Бенковски на 25.12.2018г.. По отношение на датата на установяване на кражбата
съдът се доверява на показанията му депозирани в хода на ДП и приобщени към
делото с прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр .ал.1 от НПК,
към които той се придържа в с.з. Нещо повече, че датата на установяване на
кражбата е именно заявената в ДП-09.12.2018г. се установява от останалите
приобщени по делото писмени доказателства- протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него. Съдът не кредитира показанията на св.С.
депозирани в хода на ДП на 02.08.2019г. и приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр .ал.1 от НПК чрез прочитането им в частта в която същия
сочи, че сечението на липсващите му захранващи кабели/удължители е 3х1,5 кв.мм,
а сечението на липсващия кабел за електрожен е 50 кв.мм. тъй като сам
свидетелят заяви в съдебно заседание, че никога не е измервал сечението на
кабелите, което е и житейски логично, а съобщените параметри при проведения
разпит в ДП били ориентировъчни. Съдът не кредитира и показанията на този
свидетел депозирани в с.з., а и в ДП, че е „разпознал“ върнатия му прободен
трион като една от вещите отнети от имота му, тъй като такъв не можело да се
купи от всеки магазин в България, а и същият бил специфично износен. В тази
част показанията на свидетеля са нелогични, тъй като се касае за родово
определена вещ и видно от заключението по изготвената СОЕ, приета от съда и от
показанията на вещото лице в с.з. такъв вид прободен трион има пазарна
стойност, т.е. се предлага на пазара. На следващо място от приложения по делото
протокол за оглед на веществено доказателство, а и фотоалбум към огледа на това веществено
доказателство, не се установява нищо специфично по него- още по-малко
специфично износване както сочи св.С.. Специфично изтъркване на шината не е
описано в огледния протокол, а от приложената
фотоснимка към фотоалбума – на л.120 от т.1 на ДП не е видно нищо специфично и
различно от шина на използван прободен трион. Както и самия св.С. заяви в с.з.
при ползването на един прободен трион безспорно по шината му има надирания от
триене на материала в режещата повърхност. Специфични износвания и задирания по триона не са описани и в
заложния билет, с който той е приет от св.В., а св.К. от своя страна посочи в
с.з., че задиранията по инструментите не се считат за
нещо специфично и не се описват, което е и житейски логично, тъй като става
въпрос за използвани режещи инструменти, за които е напълно нормално да са
налице изтривания и задирания, образувани поради контакт на режещата и рязаната
повърхности. На следващо място сам св.С. е заявил в проведения му разпит в ДП,
проведен на 02.08.2019г., при който му е предявено и впоследствие върнато
вещественото доказателство –прободен трион, че
разпознава триона си най-вече по марката и модела. В съдебно заседание
пък посочи, че разполагал с кутия на триона, която удостоверявала, че той е
негов, но пък вече не можел да я представи, тъй като останала в имота, който
след кражбата той продал на други лица. Така или иначе органите на
разследването не са удостоверили по какъвто и да е било начин идентичност на
предадения в заложната къща от подс.Ш. прободен трион
/ зеге/, марка
:"Top craft"
, модел "TPS550
E",
сер.№590577.7.3 и този предмет на кражба от дома на
св.С., тъй като не са изискали документите, в това число кутията на веща, от
където биха могли да извлекат информация не само за марката и модела на тази
родово определена вещ, но и за серийния номер на веща, какъвто очевидно подобни вещи притежават и по които
същите се индивидуализират. Към деня на съдебното заседание св.С. вече не
разполага с документи/кутия на инкриминираната вещ, поради което и съдът бе лишен от възможност да изследва този
факт.
На следващо място следва да се посочи, че
идентичността на прободния трион предаден от
подсъдимия в заложната къща с един от предметите на престъплението е приета в
хода на ДП за потвърдена посредством предявяването му от водещия разследването
при разпита на св. С.. За съда няма никакво съмнение,
че в случая се касае до явно заобикаляне на закона като разпознаването като
способ на доказване е било извършено чрез друг такъв – разпит на свидетел.
Разпознаването е способ на доказване, за който е предвиден специален ред
(чл.169 и сл.от НПК) и е насочен към установяване на тъждество между
лица или предмети, за които вече са депозирани обяснения или показания и тези,
които са предявени на разпознаващото лице. Тази негова характеристика го
отличава от разпита, при който се осигуряват обяснения или показания за факти
от миналото, които да послужат за извършване на разпознаване на лица или
предмети. Този способ включващ
предварителен разпит на разпознаващия за това относно предмета, особеностите по
които може да го разпознае и т.н., предявяване на предмета, който ще се
разпознава заедно с още най-малко три
еднородни с разпознавания предмет както и участието на поемни лица,
като предвидения процесуален ред не е самоцелен, а е гаранция, че действително
се потвърждава или отхвърля идентичност на лица или предмети. В случая нито
едно от посочените изисквания не е било спазено, а свидетелят С. „разпознал” прободния трон „най-вече по марката и модела му“. Ето защо
съдът не кредитира показанията на св.С., че е „разпознал“ прободния
трион като своя вещ и че това в действителност е неговият /липсващият от имота
му/ прободен трион.
В останалата им част , показанията
му са последователни, логични, кореспондиращи с останалите доказателства по
делото и се кредитират изцяло от съда.
Като
достоверни, добросъвестни и логични съдът оцени и показанията на служителя на
реда– св.В.М.. Съдът отчете, че този свидетел като служители на
реда, който ежедневно е осъществявал оперативно-издирвателни
мероприятия във връзка с разкриване на престъпления е напълно логично и
житейски правдоподобно да не помни конкретни случаи, в които е проверявана
съпричастност на двамата подсъдими към отделни деяния. В своите показния, той е
категоричен, че познава двамата подсъдими като лица от активен криминален
контингент и че е работил по различни случаи, в които се е проверявала тяхната
съпричастност, но конкретика не би могъл да посочи,
което както бе споменато по-горе е напълно житейски логично.
Съдът кредитира показанията св. К.В. и св.В.К. депозирани в съдебно заседание и
тези приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1
от НПК като добросъвестни, логични, взаимнодопълващи
се и кореспондиращи с останалите кредитирани
от съда писмени и гласни доказателства, в частност като кореспондиращи с
показанията на св.М., с приобщените по делото Заложен билет
№14254/21.11.2018г., Декларация по чл.14, ал.3 от Наредбата за дейността на заложните
къщи, подписана от поде. Ш.Ш., със заключението на
вещото лице по приетата по делото СПЕ, с протокол за доброволно предаване от
дата 10.01.2019г., с досиета на договори
от 2017г, 2018г. и 2019г. със заемател подс.Ш., с протоколът от извършения оглед на веществено
доказателство. От показанията на св.В. депозирани
в хода на ДП, приобщени чрез прочитането им, съдът не кредитира единствено
частта в която свидетелят сочи, че В.К. е управител на заложната къща, в която
работи. Св.В. изясни в хода на съденото
следствие при разпита му, че при залагането на вещите от подс.Ш.
е бил нов служител, като е бил обучаван от св.К., поради което и останал с впечатление, че именно последният е
управител на заложната къща. Аналогично, в тази им част съдът не кредитира и
показанията на св.К. депозирани в хода на ДП, в които е посочено, че той е
управител на заложната къща, като свидетелят категорично отрече пред съдебния
състав да е заемал тази длъжност. Съдът намира за напълно логично и житейски
оправдано двамата свидетели като комисионери,, които ежедневно в работа си се
срещат с множество заематели на вещи да не помнят в
подробности събития състояли се през месец ноември 2018г. към датата на съдебното заседание – 08. 09.2020г.
т.е. почти две години по-късно.
Съдът напълно кредитира показанията св. Г.К.
и св. С.Б. депозирани пред съда. Двамата свидетели изясниха начина на работа в
пункта за изкупуване на черни и цветни метали, стопанисван от „Лайт импекс М“ ЕООД и управляван от св.К.. Посочиха реда
за издаване на документи, удостоверяващи реализирани покупки на отпадъци,
поясниха значението на използваните кодове за отразяване на изкупените
отпадъци. Техните показания са логични и взаимнодопълващи
се, кореспондират с останалите кредитирани от съда гласни и писмени
доказателства, а именно с договор №*********/19.11.18г. за продажба на
отпадъци- 117кг. отпадъци с наименование на отпадъка ИУЕЕО -ТУ1, с покупко - изплащателна
сметка №*********/19.11.18г., декларация
за произход на отпадъци представляващи 117 кг. ИУЕЕО- ТУ1, с писмените
справките изхождащи от св.К., относно реализираните продажби в пункта от подс.М. /л.110 от СД и л.188, т.2 от ДП/, със заключението
на вещото лице В.В. по назначената и прието СПЕ,
относно авторството на подписите положени в горепосочените три документа. Съдът
не намери опора в доказателствата по делото да се съмнява в обективността и
безпристрастността на тези двама свидетели, тъй като не констатира наличието на
каквито и да било основания за предубеденост или заинтересованост от изхода на
делото.
Съдът приема заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно-оценителна експертизи, като компетентно,
безпристрастно и убедително защитено в съда.
Съдът не кредитира заключенията на
приобщените по делото съдебно-графологична експертиза
№34/02.04.2019г. и съдебно-графологична експертиза
№62/04.12.2019г., двете изготвени от вещото лице Н.И.. На първо място тук
следва да се посочи, че чисто семантично „графология“ означава изучаването
на ръкописен
текст като средство за анализиране на характера на човека. Графологията
е наука за определяне на характера на човека по неговия почерк. В този смисъл графологичните експертизи, изготвени от вещото лице И. би следва
да съдържат в своята изследователска част характеристики на характера на
авторите на положените подписи / В този смисъл - Боев, И. История на
криминалистиката, Книга 1, С., 2004 г., с. 84 – 85/. На следващо място от
отразеното в протоколите за извършените почеркови
/означени от вещото лице като графологични/
изследвания не става ясно какви документи са били предмет на изследване. Така
например в заключението по протокол №62/04.12.2019г.
вещото лице сочи, че в Покупко - изплащателна
сметка №*********/19.11.2018г. се съдържат три подписа на подс.М.,
съответно срещу „получих сумата, Декларатор, Продавач“. Видно от представените
от „Лайт Импекс М“ ЕООД
оригинали на договор №*********/19.11.18г. за продажба на отпадъци, покупко - изплащателна
сметка №*********/19.11.18г. и
декларация за произход на отпадъците на
един материален носител се съдържат три документа, посочени по-горе. На
следващо място по делото в хода на разследването не са били снети
експериментални образци от почерк и подпис на двамата подсъдими, като на вещото
лице не е предоставен достъп и до свободни образци. Двете експертизи, изготвени
от вещото лице не обосновават и не онагледяват конкретни общи и частни признаци,
не конкретизират използваните изследователски методи. Ето защо съдът прие двете
експертизи за необосновани и назначи повторна почеркова
експертиза, като преди това в съдебно заседание сне експериментални образци от
почерк и подпис на двамата подсъдими.
Като компетентно, безпристрастно дадено,
мотивирано и защитено убедително в с.з. съдът се доверява изцяло на заключението
на вещото лице В.В. по назначената съдебно - почеркова експертиза. Видно от заключението, в него
подробно са обозначени и онагледени общите и частните признаци установени в
изследваните почерк и подпис на подсъдимите. Извършено е техническо изследване
на представените за изследване документи и почерково
изследване на подписите и почеркът предмет на експертизата. Изведените от
вещото лице заключения по поставените въпроси са задълбочено и подробно
мотивирани в изследователската част на експертизата и са защитени в съдебно
заседание.
В своята пледоария по съществото на
делото, представителят на ВРП обосновава обвинението срещу подсъдимия М.,
считайки, че било безспорно доказано , че подс. М. е
продал извлечената мед от откраднатите от имота на св.С. кабели ведно с
откраднатите бронзови водопроводни части и медни тръби на 19.11.2018г. в пункт
за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали, намиращ се на ул. „Девня“ №
54, като се позовава на покупко-изплащателна сметка №
********* от 19.11.2018г. намираща се на лист 124, том І от ДП и опис на покупко-изплащателна сметка, намиращ се на лист 123, том І
от ДП. Действително и за настоящия съдебен състав тези два „документа“,
приложени към материалите по ДП, представляват интерес.
За да оцени тяхната доказателствена
стойност, съдът взе предвид, че според наказателноправната
доктрина и съществуващата съдебна практика /ППВС 3/1982 г., Решение № 65/1989
г. ОСНК / документът съставлява писмено изявление с правно значение, което има
конкретен автор, който всякога е физическо лице. Видно от съдържанието на опис
на покупко - изплащателни
сметки /частична справка/- справка към
11.01.2019г.9:25:45АМ, ДеметраНет /123, том І от ДП/,
вероятно се касае за някаква справка извлечена от софтуерен продукт ДеметраНет, отразяваща периода от 01.11.2018г. до
31.12.2018г. Липсва обаче отразяване в нея от програмата на кой търговски обект
е извлечена справката, кой е извършил извлечението, респективно кой е авторът
на документа или поне кое лице е извършило сравнение с данните в софтуерния
продукт. По идентичен начин стои въпросът и с приложените на лист 124, том І от
ДП покупко-изплащателна сметка № ********* от
19.11.2018г., декларация за произход на отпадъци и Договор № № ********* от
19.11.2018г.. Същите не съдържат подписи на посочените в тях като изплатил
сумата, купувач, респективно не съдържат подписи на получил сумата и продавач,
декларатор. За тях също не е ясно от
кого са извлечени и кой е авторът на тези писмени изявления. На следващо
място, в тях е отразено, че изплатил
сумата, респективно купувач е лицето С.А. /св.С.А.Б./, а мястото на сделката е
ул.“Девня“ №54.. При проведения й разпит в съдебното производство същата бе
категорична, че към 19.11.2018г. не е работила на базата на дружеството на
ул.“Девня“ №54, а е започнала работа там през месец декември, когато нейната
колежка Р.Н. е напуснала обекта. Показанията на св.Б. в тази част са подкрепени
и от приложеното в съдебното производство заверено копие от Заповед
№123/30.11.2018г. на управителя на „Лайт Импекс М“ ЕООД за прекратяване на трудовото правоотношение
с лицето Р.К.Н. считано от 02.12.2018г. /л.113 от СД/.
На следващо място по делото не е ясно и как
са попаднали тези материали /приложени в том 1 на л.123 и л.124 / в неговите
корици. Липсват протоколи за доброволно предаване, разписки , приемо - предавателни протоколи или други документи, които
да удостоверят кой ги е предал по делото, респективно кой ги е иззел и приложил
там. Твърденията на прокуратурата, че това е бил св.М. са абсолютно голословни
и не почиват на установените факти по делото. В своите показания св.М. не
съобщава такива обстоятелства, че именно той е взел посочените по-горе писмени
материали. Сочи, че във връзка с дейността му е оказвал съдействие при
извършване на оперативно-издирвателни мероприятия и е
възможно да е вземал документи от заложна къща и изкупвателен пункт. От друга
страна по делото действително на л. 4 от том 2 на ДП фигурира протокол за
доброволно предаване от 10.01.2019г., съгласно който св.М. е приел от св.К.В.
една от вещите заложени от подс.Ш. на 21.11.2018г. в
заложна къща „Капитал Финанс“. По делото /на л.5 от
том 2/ фигурира и приемо-предавателен протокол,
съгласно който св.М. е предал приетата от В. вещ на водещия разследването.
Горното безспорно означава, че св.М. в качеството му на началник на сочения по
–горе полицейски участък, в териториалния обхват на който попада с.Бенковски,
от което населено място е била извършена кражба от дома на св.С., е
осъществявал издирвателни действия във връзка с тази
кражба. Писмените доказателства по делото сочат, че издирвателните
мероприятия са обективирани от М. в нарочни протоколи
и съответно издирената от него вещ е предадена по надлежния ред на водещия
разследването. Горното идва да покаже, че ако беше вярно твърдението на
прокурора, че св.М. е иззел материалите приложени на л.123-124 от ДП, на които
се позовава държавното обвинение, то безспорно горното обстоятелство щеше да
бъде обективирано в съответен протокол. Изземването
на тези материали не е посочено и в докладната записка съгласувана от св.М. и
изготвена от инсп.В.К. /л.122 том 1 от ДП/. Как са
попаднали тези писмени материали в кориците на делото може само да с гадае и
предполага, а съдът не може да изгражда убеждение по този факт на
предположения. От друга страна по делото / на л. 112 от СД/ са приложени
оригиналите на договор №*********/19.11.18г. за продажба на отпадъци- 117кг.
отпадъци с наименование на отпадъка ИУЕЕО -ТУ1, с покупко
- изплащателна сметка
№*********/19.11.18г., декларация за произход на отпадъци представляващи
117 кг. ИУЕЕО- ТУ1, подписана от подс.М.. Очевидно
тези оригинали са били изискани и приложени и в хода на ДП, били са предмет на
изследване в рамките на назначената там СГЕ и в последствие са били върнати на
дружеството „Лайт Импекс М“
ЕООД, за което са приложени и съответни писмени доказателства по делото.
Оригиналните документи, изискани и приложени по делото и в хода на съдебното
следствие се различават от приложените писмени материали на л.124 от ДП по
съдържание: относно часа на съставяне, относно изкупените, респективно
продадените вещи и относно лицето посочено като купувач, респективно платил
сумата. Доколкото оригиналите на посочените документи кореспондират с
останалите писмени и гласни доказателства кредитирани от съда, в частност с
показанията на св.Б. и св.К. съдът се довери на отразеното в тях по отношение
на датата, мястото, часа на продажбата, относно
предмета на продажбата -117 кг. ИУЕЕО- ТУ1, за което по делото бе
установен, че съставлява дебело желязо. Тъй като не е установен, не е проследим
произхода на писмените материали приложени на л.123 и л.124 от том 1 на ДП,
същите не съставляват и документи, тъй като не съдържат подписи на лицата,
които се сочат като техни автори / за документите на л.124 от том 1 на ДП/
съдът не кредитира тези писмени материали и ги изключи от доказателствената
съвкупност.
Съдът кредитира всички останали приобщени
по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си
и кореспондиращи с приетата по делото за установена фактическа обстановка.
При
решаване на въпросите по чл. 301 от НПК съдът се ръководи от следните правни
доводи:
С обвинителния акт против подсъдимите е
повдигнато обвинение както следва:
За
подсъдимия Ш.Р.Ш.:
- за престъпление по
чл. 195, ал.1, т.3,т.4 и т.7 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, затова, че на неустановена дата в периода 16-19.11.2018 г. вкл. в
с.Бенковски, обл.Варна, в съучастие като съизвършител със С.В.М., в условията на повторност,
чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство - лек
автомобил „Фолксваген голф 2" с неустановен регистрационен номер, и
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди
движими вещи - моторен трион ,ЗС260" на стойност 75,00 лв., ъглошлайф „Ейнхел" малък на
стойност 44,95 лв., ъглошлайф „Ейнхел"
голям на стойност 79,50 лв., дрелка „Challenge" на стойност 50,00 лв., прободен трион /зеге/ "Top craft" модел "TPS550E" на
стойност 30,00 лв., захранващи кабели 100 м. на стойност 39,99 лв., кабели за
електрожен 30 м. на стойност 97,50 лв., бронзови водопроводни части 10 кг. на
стойност 62,30 лв., 2 бр. медни тръби по 10 м. на стойност 136,00 лв., общо на
стойност 615,24 лв., от владението на Р.А.С., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.
За
подсъдимия С.В.М.:
- за
престъпление по
чл.195, ал.1, т.3,т.4 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, затова, че на неустановена дата в периода 16-19.11.2018 г. вкл. в
с.Бенковски, обл.Варна, в съучастие като съизвършител с Ш.Р.Ш., чрез използване на техническо
средство и моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген голф 2" с
неустановен регистрационен номер, и разрушаване на прегради, здраво направени
за защита на имот, отнел чужди движими вещи -моторен трион „ВС260" на
стойност 75,00 лв., ъглошлайф „Ейнхел"
малък на стойност 44,95 лв., ъглошлайф „Ейнхел" голям на стойност 79,50 лв., дрелка „Challenge" на
стойност 50,00 лв., прободен трион /зеге/ "Top craft" модел "TPS550E"
на стойност 30,00 лв., захранващи кабели 100 м. на стойност 39,99 лв., кабели
за електрожен 30 м. на стойност 97,50 лв., бронзови водопроводни части 10 кг.
на стойност 62,30 лв., 2 бр. медни тръби по 10 м. на стойност 136,00 лв., общо
на стойност 615,24 лв., от владението на Р.А.С., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна състава на
престъплението кражба изисква отнемането на
движима вещ от владението на друг, което представлява прекъсване на
владението на досегашния владелец и установяване владението на дееца.
За да се квалифицира кражбата по чл.
195, ал. 1, т. 3 НК, е необходимо деецът да установи фактическа власт върху
предмета на престъплението чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на
прегради, здраво направени за защита на лица или имот.
Квалифицираните състави на кражбата
извършена с помощта на техническо средство, изисква за отнемането на веща да е
послужило някакво техническо средства, а използването на МПС касае използване
на провозното средство за установяване на трайна
фактическа власт върху отнетото имущество, за отдалечаване с него и прочие.
Съизвършителството
като форма на съучастието по чл.20, ал.2 от НК – изисква в изпълнителното деяние по отнемане на вещите, под една или друга форма,
да са участвали задружно , съвместно и целенасочено две или повече лица.
От субективна страна деянието може да
бъде извършено само с пряк умисъл. Деецът трябва да съзнава, че веща принадлежи
на някого, и че го лишава от фактическа власт върху тази вещи и да цели именно
това. В случая, той трябва да съзнава,
че за извършването на кражбата се разрушават прегради предназначени за защита
на имот, че се използва техническо и МПС, както и че действа в задружна престъпна
дейност заедно с др лица.
В конкретния случай в хода на съдебното
следствие по безспорен начин бе установено, че на неустановена дата, в
неустановен час от денонощието, в периода от 16.11.2018г. до около 11.00ч. на 09.12.2018г.
от имот на св.Р.С., находящ
се в с.Бенковски, общ.Аврен, обл.Варна,
ул.“Тунджа“№21 е била извършена кражба на два ъглошлайфа
–малък и голям марка „Ейнхел“, и дрелка„Challenge",
закупени от него през 2010г., на моторен тример модел “ВС260“ / моторна косачка
за трева/ , прободен трион /зеге/ "Top craft" модел "TPS550E", закупен през
2012г., 30 метра кабели за електрожен,
100 метра захранващи кабели, които били
отрязани от различни удължители / разклонители/, около 10 кг. бронзови водопроводни
части и 2 броя медни тръби с дължина от по 10 м., както и че тази кражба е била
извършена посредством срязване на телената ограда, ограждаща имота и чрез
разрушаване на част от стената на приземния етаж на къщата, където са се
съхранявали горепосочените вещи. В същото време обаче не бяха събрани безспорни
и категорични доказателства, които да установят, че отнемането на вещите е дело
на подсъдимите. С оглед събраните по делото доказателства и установената
фактическа обстановка, ВРС прие, че обвиненията срещу двамата подсъдими – Ш.Ш. и С.М., не са доказани по безспорен и несъмнен начин.
На първо място липсват каквито и да било
преки доказателства в горната насока. Липсват показания на свидетели очевидци
които да сочат, че са видели подсъдимите при извършване на кражбата, или поне в
нейния район. Не са събрани и доказателства същите да са се придвижвали или да
са ползвали описания в обвинителния акт л.а. „Фолксваген голф 2“ с неустановен
рег. номер, още по-малко същият да е забелязван в района на местопроизшествието
в инкриминирания от прокуратурата период -16.11-19.11.18г. включително или пък
да е установено че в него се съхраняват вещи, предмет на инкриминираната
кражба. Липсват и свидетели очевидци, че в инкриминирания период двамата
подсъдими са горили обвивки на кабели в гориста местност в с.Бенковски.
На следващо място по делото не са налице
и косвени доказателсва за авторството на деянието в
лицето на подсъдимите. Липсват оставени дактилоскопни
следи с отпечатъците на подсъдимите на местопроизшествието. Прочие на мястото
на кражбата въобще на са били открити, фиксирани и иззети дактилоскопни
следи /пръстови отпечатаци от стените на имота, от
врати в имота, от вещи в него и прочие/,
трасологични следи / от стъпки, от грайфери на обувки/или
други следи които да могат да свържат евентуално подсъдимите с престъплението.
Тук следва да се посочи,, че при извършване на огледа на местопроизшествие
върху шперплат с размери 42х44см, са
били фиксирани фрагменти на грайфери от обувки от различен вид, но същите не са
иззети с оглед съпоставянето им с тези притежавани от подсъдимите.
След деянието дори не е правен опит за
издирване на автомобила – л.а. „Фолксваген голф 2“ с неустановен рег. номер, с
които се твърди, че са отнети вещите, за да му бъде извършен оглед, при който
евентуално да бъдат търсени следи от престъплението. Не е установено и мястото-
гориста местност в с.Бенковски, където според описаното в ОА се твърди, че
двамата подсъдими са изгорили обвивката на кабелите, за да достигнат до
съдържащата се в тях мед, за да бъде извършен оглед на това място, при който
евентуално също да бъдат търсени следи от престъплението.
Органите на разследването не са положили
елементарни усилия за издирване на следи от престъплението, а са насочили
усилията си към действия лишени от всякакъв смисъл - да извършват разпити на
двамата подсъдими в качеството на свидетели по делото, действие без каквато и
да било процесуална стойност.
По делото липсват доказателства сочещи на
това, че инкриминираното имущество изобщо е било у подсъдимите. Тук следва да
се посочи, на първо място, че разследващите органи не са изяснили какъв е
предметът на престъплението, което разследват. Горното е видно от
обстоятелството, че една от
инкриминираните вещи, възведена в обвинение на двамата подсъдими - моторен
трион „ВС260" на стойност 75,00 лв., въобще не е била предмет на кражба от
имота на св.С.. В хода на съдебното следствие бе установено, че от имот липсва
моторен тример, което съставлява моторна косачка, а не трион. Прочие горното е
било установимо и за разследващите органи, тъй като
още в разпита си на 22.03.2019г. /приобщен чрез прочитането му по делото/ св.С.
е заявил, че му липсва моторен тример, като в нито един от двата разпита,
проведени в ДП / съответно на 22.03.1019г. и на 02.08.2019г./ свидетелят не
сочи да му липсва моторен трион. Очевидно лисата на тример /косачка/, а не на
моторен трион стана ясна на прокуратурата едва в хода на съдебното следствие,
като бе направен опит от страна на държавното обвинение, макар и ненавременен и
закъснял, за упражняване на провомощие по реда на
чл.287, ал.1 от НПК.
Действително по делото бе установено, че на 19.11.2018г.,
около 13.52ч. между управляваното от св.К. дружество, занимаващо се с
изкупуване на отпадъци от метали и подс.М. *** е бил сключен договор №*********/19.11.18г. за
продажба на отпадъци- 117кг. отпадъци с наименование на отпадъка ИУЕЕО
/излязло от употреба електрическо и
електронно оборудване/ и код ТУ1 /дебело желязо/, като подписът в графата продавач е положен от подс.М.. Била е съставена и покупко
- изплащателна сметка
№*********/19.11.18г., в която също фигурира подпис на подс.М., че е получил сумата от 45.28 лв. Налична е и
декларация от същата дата от която е видно, че подс.М.
е декларирал, че продаваните от него отпадъци, представляващи 117 кг. ИУЕЕО-
ТУ1, са негова собственост и имат битов характер. В хода на съдебното следствие
не бе установено обаче по категоричен начин, че именно подс.М.
е продал желязото, тъй като св.К.- управител на пункта заяви, че вписването на подс.М. като продавач означава, че или от него е купен отпадъка
или, че той е придружавал друго лице, което е нямало лична карта и за това са
вписани данните на М.. Горното идва да
посочи, че не е безспорно установено, че продадения отпадък е бил предаден
именно от М.. Нещо повече прокуратурата е обосновала обвинението си именно с
твърдението, че двамата подсъдими, след като извлекли медта от кабелите, същата ведно с бронзовите
водопроводни части и медните тръби била продадена от подсъдимия М. в пункт за изкупуване на отпадъци от черни и
цветни метали в гр.Варна, ул."Девня" №54, стопанисван от „Лайт Импекс М"ЕООД. Само, че
по делото бе безспорно установено, чрез кредитираните от съда писмени и гласни
доказателства / договор №*********/19.11.18г. за продажба на отпадъци, покупко - изплащателна
сметка №*********/19.11.18г.,
показанията на свидетелите Б. и К./, че
в пункта е сключен договор за продажба от името на подс.М.
и са продадени отпадъци от желязо, а не от бронз и мед. Съдът по-горе в
мотивите си посочи защо не кредитира посочените от прокуратурата и приложени на
л.123 и л.124 от том 1 на ДП писмени материали, като не намира за нужно да
преповтаря мотивите си в тази част. Единствено следва да допълни, че
твърдението на прокуратурата, че в пункта за изкупуване на отпадъци били
създадени условия за непълно и неточно отчитане на отпадъци не почива на
обективните факти по делото и е меко казано несериозно предвид установеното
формално проведено разследване в хода на ДП, при което механично, без ясна
следа за произход, автор, начин на приобщаване са поставяни в кориците на
делото писмени материали /тези съдържащи се на л.123 и л.124 от том 1/, които
съдът не кредитира и изключи от доказателствената
съвкупност. Ето защо и съдът формира извод, че липсват доказателства, че
инкриминираните кабели, бронзови водопроводни части и медни тръби са били във
владение на двамата подсъдими.
По отношение на инкриминираните ъглошлайф „Ейнхел" малък на
стойност 44,95 лв., ъглошлайф „Ейнхел"
голям на стойност 79,50 лв., дрелка „Challenge" на стойност 50,00 лв., прободен трион /зеге/ "Top craft" модел "TPS550E" на стойност 30,00 лв.,
съдът прие, че също липсват категорични доказателства същите да са били във
владение на двамата подсъдими в инкриминирания период- 16-19.11.2018г.вкл. Бе
установено по делото, че на 21.11.2018г., около 18.00ч. подс.Ш.
е заложил в заложна къща „Капитал финанс“, находяща се в
гр.Варна, ул.“Капитан Райчо“ №2 три вещи: 1 бр. ъглошлайф
марка „Einhell“ модел: BWS
230.4, сер.№3542.7.1 за сумата от 45 лв.; –1 бр. ъглошлайф марка „Einhell“ модел: BWS 125, сер.№ЕВ011526-1.7.2
за сумата от 20лв. и 1 бр. зеге, марка :"Top craft" , модел "TPS550 E", сер.№590577.7.3
за сумата от 10лв. За сключения договор за залог бил издаден и заложен билет.
По делото обаче отсъстват доказателства тези два ъглошлайфа
и зеге да са идентични с предмета на престъплението
по делото. Съдът по-горе в мотивите си посочи, защо не кредитира показанията на
св.С., че върнатия в хода на разследването по ДП прободен трион е идентичен с
отнетия от имота му. По делото липсват и доказателства двата ъглошлайфа заложени от подсъдимия да са идентични с тези
отнети от имота на С.. Отсъстват документи за собственост или други документи,
които биха могли да удостоверят идентичност, доколкото е видно, че заложените
вещи имат посочени серийни номера. Двата ъглошлайфа,
заложени от подсъдимия са били продадени на неустановени лица от заложната къща
и не са издирени , за да се установи идентичност с инкриминираните вещи. Нещо
повече прокуратурата твърди, че инкриминираното деяние е извършено в периода 16-19.11.2018г.вкл., за което по
делото отсъстват каквито и да било обективни доказателства. От друга страна в
хода на съдебното следствие бе безспорно установено, че кражбата от имота на
св.С. е установена около 11.00ч. на 09.12.2018г., като преди деянието за
последно той е бил в имота си на 16.11.2018г. Горното означава, че кражбата би
могло да бъде извършена в периода от
16.11. до около 11.00ч. на 09.12.2018г., като в този смисъл би могла да бъде
извършена и на 20.11, на 21.11 и т.н. до около 11.00ч. на 09.12.18г. Горното
наред с липсата на доказателства за идентичност между инкриминираните вещи и
тези заложени от Ш. на 21.11.2018г. прави необорено декларираното от него в Декларацията,
изискуема на осн. чл.14, ал.2 от Наредбата за
дейността на заложните къщи, че заложените вещи са негова собственост.
Що се касае за инкриминираната вещ -дрелка „Challenge" на стойност 50,00 лв. по
отношение на нея също отсъстват каквито и да било индиции
тя да е била във владение на някой от двамата подсъдими.
В своите прения по съществото на делото, за
да обоснове обвинението срещу двамата подсъдими прокуратурата се позовава на
тяхното съдействие в хода на ДП, изразило се според прокурора в даване на
подробни показания за това как, кога е извършена кражбата, как е проникнато в
дома на пострадалия , како е отнето от дома на пострадалия,, как вещите са
транспортирани, как същите са се разпоредили с тях, обстоятелства, които според
прокурора не могат да бъдат известни на двамата подсъдими, ако не са съпричастни
към деянието. Нещо повече, прокуратурата счита, че чрез „показанията“ си в хода
на ДП двамата подсъдими са съдействали за разкриване на престъплението, като в
хода на съдебното следствие не били дали обяснения и не били навели твърдения
за оборване на обвинителната теза. Последното становище на прокуратурата
противоречи на един от основните принципи на наказателния процес, инкорпориран
в чл. 103 от НПК, а именно, че тежестта на доказване по дела от общ характер
лежи върху прокурора и разследващите органи. Обвиняемият, респективно подсъдимият
не е длъжен да доказва, че е невинен /чл.103,
ал.1 от НПК/ или пък да оборва обвинителната теза на прокурора. Законът изрично
е предвидил и че не може да се правят изводи във вреда на обвиняемия, поради
това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията
си /чл.103, ал.3 от НПК/.
Позоваването на прокурора на показания на
двамата подсъдими, депозирани в качеството им на свидетели в хода на ДП, по
което впоследствие са обвинени, че са извършили деяние наказуемо по НК е меко казано
противоречащо на основните принципи на наказателния процес. В него, поне в
този, който се провежда по правилата на НПК, единствено като годно доказателствено средство биха могли да се ползват
обясненията на обвиняемите дадени при провежданите им разпити след предявяване
на обвинението по реда на чл.219 от НПК и то при изричната уговорка, че
обясненията като устно доказателсвено средство имат
двояка природа – източник на доказателства и средство за защита. Давайки обяснения по
предявеното му обвинение, обв.има възможност да
изрази своето отношение към обвинението, да го отхвърли и изясни истината за
своята дейност, да защити своите права и законни интереси. Последица от
визираното обстоятелство е и правото му да не дава обяснения, както и да избере
момента, в който да депозира такива. Видно от доказателствата по делото,
единствено подс.Ш. е давал откъсъчни
обяснения по предявеното обвинение и то в присъствието на неговия защитник – адв.К.К.. Същите са приобщени в
хода на съдебното следствие по реда на чл.279, ал.2 вр.
ал.1 т.4 от НПК поради отказ на подсъдимото лице да дава обяснения в съдебното
следствие. В тези обяснения подсъдимият сочи, че заедно с подс.М.
са взели моторен трион „ВС260“, два ъглошлайфа –малък
и голям марка „Ейнхел“ и дрелка„Challenge",
които били до оградата на къщата. Не съобщава подробности нито за времето, нито
за мястото на деянието, нито за това какво е станало с „взетите“ вещи. Всъщност
процесуалните усилия на разследващите органи са се изчерпали до записване на
седем реда, съставляващи разпит на Ш., в които не са изяснили никакви
обстоятелства свързани с предмета на доказване, така щото прокурорът в пренията
си по съществото на делото „смело“ да се
позовава на неговото „съдействие“ и съобщаване на факти за време, място, начин,
за които се твърди, че са известни само
на извършителите. Първо тук следва да се посочи, че обв.
е направил признания, че заедно с М. е
взел вещи, намиращи се до ограда на къща без да е ясно къде е тази къща , като
една от тези вещи- моторен трион , дори не е предмет на престъплението т.к.
такава вещ не е отнемана от имота на св.Р.С.. Обясненията не съдържат факти
относно конкретно място, конкретно време, конкретен механизъм. Такива въпроси
не са задавани на обвиненото лице. Дори и това да не беше така, т.е.
подсъдимият да беше съобщил в хода на ДП, при проведения му разпит по правилата
на НПК подробности относно време, място , начин на извършване, отново не биха
били налице предпоставки за постановяването на осъдителна присъда, тъй като
са налице забраните по чл. 116, ал. 1 и чл. 279, ал. 4 НПК – осъдителната присъда не може да почива единствено и само на обясненията
на някой от подсъдимите, особено при положение, че не са дадени пред съд, а на
досъдебното производство – пред разследващ орган, и депозиралият ги подсъдим не
ги поддържа при провеждане на съдебното следствие.
Подсъдимите в хода на съдебното следствие отказаха
да дават обяснения. Безспорно те имат интерес да отказват да дават обяснения или да дават такива каквито
намерят за добре, в това число и да твърдят, че нямат общо с деянието за което са
предадени на съд. Горното обаче е тяхно право. В тежест на държавното обвинение
е да докаже авторството на престъплението, а случая безспорни и категорични доказателства /било преки, било
косвени/ в подкрепа на обвинителната теза не бяха събрани в хода на съдебното
следствие.
За пълнота на изложеното следва да се
посочи, че формално проведеното разследване, липсата на планиране и погрешната
тактика на разследването е поставила разследващите органи в позиция да не могат
да докажат обвинението в лицето на конкретен извършител. Така например
полицейски органи, които видно от приложените докладни записки и други писмени
материали са провели т.н. извънпроцесуални „оперативни
беседи“ с двамата подсъдими са извършвали и действия по разследването в
неотложност – по реда на чл.212, ал.2 от НПК / оглед на местопроизшествие
извършен от полицейски орган Ж.Турлаков/ и по възлагане на основание чл.194 от НПК /К.К./. Именно тези лица, които са участвали в самата процесуална дейност
попадат в рамките на забраната по чл. 118, ал. 1 от НПК и не биха могли да бъдат свидетели по
делото. Друг е въпросът, че съдебната практика е донякъде противоречива,
относно доказателствената оценка на показанията на
полицейски органи провели беседи с подсъдими лица.
В изпълнение на задължението си по
чл.107, ал.2 от НПК да събере служебно и други доказателства относно
фактическите положения включени в предмета на доказване, съдът изчерпи всички
процесуални способи за събиране на доказателства за установяване на обективната
истина по делото. Съдът призова и разпита по делото полицейския орган В.М.,
изиска и приобщи оригинали на документи,
взе образци от почерк и подпис на подсъдимите, назначи, изслуша и прие съдебно-почеркова
експертиза. Въпреки това обаче, други преки или косвени доказателства, които да
подкрепят обвинителната теза не се събраха.
Съдът като изпълни задължението си да
изясни обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото прецени, че
по делото липсват безспорни и категорични доказателства по смисъла на чл.303,
ал.2, които да установят, че подсъдимите
Ш.Р.Ш. и С.В.М. са извършили престъпленията, за което са предаден на
съд, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги оправда по възведените им
обвинение за престъпления по чл. 195, ал.1, т.3,т.4 и т.7 вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК за подсъдимия Ш.Ш. и по чл.195, ал.1, .т.3, т.4 вр.чл.194,
ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК за подс.С.М.
.
Тъй като подсъдимите бяха
признати за невинни на осн. чл. 190 от НПК, съдът остави съдебните
и деловодни разноски в тежест на органите, които са ги направили, за сметка на Държавата.
Съдът, на
основание чл. 112, ал. 4 от НПК, постанови след влизане
в сила на присъдата веществените доказателства по делото веществените
доказателства приложени като писмени
такива – оригинал на покупко-изплащателна сметка № ********* от 19.11.2018г. предадена
от „Лайт Импекс М“ ЕООД и
оригинал на заложен билет № 14254 от
21.11.2018г. и декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на
заложните къщи предадени от „Заложна къща капитал финанс“
ЕООД да се върнат на юридическите лица, които са ги предали по делото.
Мотивиран
от горното и по изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :