РЕШЕНИЕ
№ 587
гр. Бургас, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120103154 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ”
ЕАД против М. Г. П. и допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде прието за
установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер от 1 061,70 лв. по Договор за
потребителски кредит № М0000000006/12.02.2020 г., от които 1 000 лв. –главница, 50,46 лв. –
възнаградителна лихва, дължима за периода 10.03.2020 г. – 10.08.2021 г. и 11,24 лв. – лихва за
просрочие, начислена за периода 11.03.2020 г. - 30.08.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, които вземания са част от предмета на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5222/2020 г. по описа на БРС. Претендира се
и осъждане на ответника да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и в исковото
производство. В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен горепосоченият
договор за потребителски кредит, въз основа на който ищецът е предоставил на ответника паричен
кредит в размер на 1 000 лв., който е следвало да бъде изплатен на 6 месечни вноски, дължими
през периода 10.03.2020 г. – 10.08.2020 г., при уговорена възнаградителна лихва в размер на 50,46
лв., годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 16,63 % и годишен процент на разходите (ГПР) в
размер на 45,45 %. Твърди се също така, че ответникът не е платил нито една погасителна вноска,
поради което дължи процесните суми. В съдебно заседание не се явява процесуален представител
на ищеца, но с писмена молба от 14.03.2022 г. е заявено поддържане на иска, ангажирани са
доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника, в който искът е оспорен по основание и по размер и се моли същият да
бъде отхвърлен. Оспорен е подписът на ответника и съдържанието на представените от ищеца
документи, във връзка с което е поискано ищецът да представи техните оригинали, но не са
1
направени други доказателствени искания. Особеният представител на ответника не се явява в
съдебно заседание, редовно призован.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 5222/2020 г. на БРС, по същото е издадена Заповед №
2574/10.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410, с която е разпоредено
длъжникът М. Г. П. да заплати на кредитора „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ООД
(понастоящем ЕАД) следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит от 12.02.2020 г.,
а именно: 1 000 лв. – главница, 60 лв. – еднократна такса за оценка на риска, 50,46 лв. - договорна
лихва, дължима за периода 10.03.2020 г. – 10.08.2020 г., 23,22 лв. – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, 11,24 лв. – лихва за просрочие, начислена до 30.08.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 01.09.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 385 лв. – разноски по делото. Длъжникът е бил
уведомен за заповедта за изпълнение по реда на чл. 47,а л. 5 от ГПК, поради което на заявителя е
било указано да предяви иск за установяване на вземането си, като такъв иск е бил предявен в
срок, но само по отношение на главницата, възнаградителната лихва и лихвата за просрочение и по
повод на него е образувано настоящото производство. В частта относно неустойката от 23,22 лв. и
таксата за оценка на риска от 60 лв. установителен иск не е предявен, поради което са налице
условията за обезсилване на заповедта за изпълнение в частта относно тези суми, което е в
правомощията на заповедния съд.
По делото е представен оригинал на Договор за потребителски кредит №
**********/12.02.2020 г., сключен между ищеца „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД
(кредитор) и ответника М. Г. П. (потребител), съгласно който ищецът е предоставил на ответника
кредит за потребителски нужди в размер на 1 000 лв., при следните условия: срок на договора – 1
година, годишен лихвен процент – 16,63 %, годишен процент на разходите – 45,45 %, размер на
погасителната вноска – 185,31 лв., брой на погасителните вноски – 6 бр., дължими на всяко десето
число от месеца през периода м. март – м. август 2020 г. (съгласно погасителния план към
договора), общо дължима сума – 1 133,68 лв. В чл. 9 на договора е предвидено, че при просрочие
потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за
периода на просрочието. Така сключеният договор е двустранно подписан от страните по него,
като след представяне на неговия оригинал особеният представител на ответника не е заявил дали
оспорва неговия подпис, поради което съдът намира, че договорът е валидно сключен и е породил
правното си действие.
Представен е и РКО № 14/12.02.2020 г., от който е видно, че на посочената дата ответникът
е получил от ищеца сумата от 1 000 лв. с основание за плащането: „Изплащане на договор №
**********/12.02.2020 г.
По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е
установило, че сумата от 1 000 лв. по процесния договор е получена от ответника П. на 12.02.2020
г. В експертизата е посочено, че в счетоводството на ищеца е открита партида на името на
ответника, по която са начислени следните задължения: главница в размер на 1 000 лв., договорна
възнаградителна лихва – 50,46 лв., еднократна такса за оценка на риска – 60 лв., разсрочена в
погасителния план за срока на договора, 23,22 лв. – неустойка по чл. 18 от договора за извършени
разходи от кредитора, 29,92 лв. – лихва за просрочие за периода 11.03.2020 г. – 30.08.2020 г.,
дължима на осн. чл. 9 от договора. Вещото лице е установило, че по партидата на процесния
кредит няма отразени плащания до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и към
датата на изготвяне на заключението, в резултат на което задълженията на ответника възлизат на
общо 1 163,60 лв. и се състоят от горепосочените елементи. Вещото лице е посочило също така, че
по откритата партида по процесния договор не са отразени никакви постъпления за погасяване на
задълженията по погасителния план; кредитът не е обслужван редовно и задълженията не са
погасявани нито на падежните дати, нито към датата на изготвяне на заключението; всички
погасителни вноски към момента са с настъпил падеж, но не са издължени. Така представеното
заключение на вещото лице не е било оспорено от страните по делото, поради което съдът намира,
че то следва да бъде кредитирано като обективно и безпристрастно.
2
При така представените доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен в
пълен размер по следните съображения:
На първо място следва да се посочи, че в случая безспорно се касае за договор за
потребителски кредит по смисъла на ЗПК, тъй като същият отговаря на изискванията на чл. 9 от
ЗПК.
В случая липсват твърдения и служебно установени от съда основания за приемане, че
договорът е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, т.е. същият е действителен. Предвид факта, че
уговорените в договора неустойка в размер на 23,22 лв. и еднократна такса за оценка на риска в
размер на 60 лв. не са предмет на предявения установителен иск, съдът намира, че не дължи
произнасяне по валидността на тези клаузи от договора.
По делото се доказа, че ответникът е получил сумата по договора в размер на 1 000 лв.,
както и че същият не е платил нито една от погасителните вноски по кредита, т.е. налице е пълно
неизпълнение на договора от негова страна.
Видно от експертизата, освен главницата от 1 000 лв. ответникът дължи по процесния
договор и възнаградителна лихва в размер на 50,46 лв., както и лихва за просрочие в размер на
29,92 лв. за периода 11.03.2020 г. – 30.08.2020 г., като по делото се претендира лихва за просрочие
в по-малък размер, а именно 11,24 лв. С оглед на това и при липсата на твърдения и на
представени от ответника доказателства, че е платил процесните задължения (изцяло или
частично), съдът намира за установено, че той дължи на ищцовото дружество всички суми, по
отношение на които е предявения настоящият установителен иск, поради което същият следва да
бъде уважен в пълен размер.
Предвид основателност на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 385 лв., представляваща направените от него съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство, както и сумата от 835 лв., представляваща направените от ищеца
разноски в настоящото производство, или разноски в общ размер от 1 220 лв.
Видно от молба на ищеца от 17.11.2021 г. както и от извършена от съда служебна справка в
ТР, към настоящия момент дружеството - заявител „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ООД с ЕИК
********* е преобразувано в "МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ" АД с ЕИК *********, поради
което тази промяна следва да бъде отразена в диспозитива на решението.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че М. Г. П., ЕГН **********, от
......................................., дължи на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК: .................., със
седалище и адрес на управление .................................... (правоприемник на „МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК ................................), сума в общ размер от 1 061,70 лв. (хиляда
шестдесет и един лв. и седемдесет и ст.) по Договор за потребителски кредит № М0000000006/
12.02.2020 г., от които 1 000 лв. (хиляда лв.) - главница, 50,46 лв. (петдесет лв. и четиридесет и
шест ст.) – възнаградителна лихва, дължима за периода 10.03.2020 г. – 10.08.2020 г. и 11,24 лв.
(единадесет лв. и двадесет и четири ст.) – лихва за просрочие, начислена за периода 11.03.2020 г. -
30.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 000 лв., считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 01.09.2020 г. до окончателното й изплащане,
които суми са част от предмета на Заповед № 2574/10.11.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5222/2020 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА М. Г. П., ЕГН **********, от ..................................., да заплати на „МЪНИ
ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК: ....................., със седалище и адрес на управление
...................... сумата от 1 220,00 лв. (хиляда двеста и двадесет лв.), представляваща сбор от
направените от ищеца разноски в исковото и в заповедното производство.
3
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4