РЕШЕНИЕ
№ 349
гр. * , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, 50 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана И. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20203110110260 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на П. Г. Я., чрез адв. А. срещу *“ АД
със седалище и адрес на управление гр. *, с която е предявен иск по чл.405 от КЗ за
заплащане на сумата от 1068,56 лева, като частична претенция от общата в размер на
1092,70 лева (след допуснато изменение с протоколно определение от 23.04.2021г.),
представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка
„Каско” на МПС, сключен със застрахователна полица № * от 06.03.2019г. за причинени
имуществени вреди на лек автомобил „*, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба – 24.08.2020 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 06.03.2019г. между страните е сключен договор за застраховка
„Пълно Каско“ със застрахователна полица № * от 06.03.2019г. за лек автомобил „*,
собственост на ищеца, със срок на действие от 09.03.2019г. до 08.03.2020г.
Застрахователната премия била изцяло платена. На 04.03.2020 г. ищеца паркирал
автомобила в гр. *, кв. * на паркинг до магазин „*“. На следващия ден установил, че
неизвестно лице увредило предната лява врата, дръжка предна лява врата и задна лява врата.
Уведомил органите на полицията. На 05.03.2020 г. уведомил застрахователя за настъпилото
събитие. Застрахователят извършил оглед и бил изготвен опис по щета. Получила сума от
401,61лв. При проучване в няколко сервиза ищеца установил, че сумата необходима за
възстановяване на автомобила е в общ размер на 1494,64 лева. При тези съображения моли
за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В открито съдебно заседание искът се поддържа в изменения му размер в последното
открито съдебно заседание и се моли за уважаването му.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, с който признава иска на основание чл. 237 от ГПК относно неговото основание
и до общ размер на вземането на ищеца от 464,59 лв. Не оспорва изложените от ищеца
фактически твърдения. Оспорва акцесорния иск за заплащане на лихва като неоснователен,
1
евентуално като погасен по давност. Претендират се и сторените разноски. Релевира
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозирана е
писмена молба от 19.04.2021 г. от процесуалния представител на ответната страна, с която
изразява становище по същество на спора за отхвърляне на предявените искове и релевира
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца в
условията на евентуалност. Претендира сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по делото
наличието на сключен договор за имуществено застраховане на 06.03.2019г. по застраховка
„Пълно Каско“ със застрахователна полица № * от 06.03.2019г. за лек автомобил „*,
собственост на ищеца, със срок на действие от 09.03.2019г. до 08.03.2020г., че е заплатил
дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно
застрахователя за увреждането; настъпилото застрахователно събитие на 04.03.2020 г., както
и че вследствие на събитието е ищецът претърпял твърдяните имуществени вреди от
посочения вид.
Съобразно допуснатата по делото първоначална съдебна автотехническа експертиза,
на 04.03.2020 г. в гр. *, кв. * на паркинг до магазин „*“ след паркиране на автомобила е
установено, че неизвестно лице увредило предната лява врата, дръжка предна лява врата и
задна лява врата, за което бил уведомен застрахователя и извършен опис – заключение.
Констатираното увреждане е във връзка с настъпилото събитие. Общата стойност за
възстановяване на автомобила по средни пазари цени за оригинални части към датата на
произшествието, като при изчисляване се използва цената, предлагана в поне три сервиза,
отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да притежават сертификат по
ISO и такива, които не притежават, е в размер от 1470,17лв. При изслушване на
заключението в съдебно заседание вещото лице уточнява, че следва да се боядиса целият
увреден детайл, а не само част от него, с оглед осъществяване на качествен ремонт, като
цената за отремонтиране в различните сервизи не се различава от това дали се касае за нов
или стар автомобил.
Съгласно допуснатата повторна съдебно-автотехническа експертиза, общата
стойност за възстановяване на автомобила по средни пазари цени към датата на
произшествието, като при изчисляване се използва цената, предлагана в поне три сервиза,
отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да притежават сертификат по
ISO и такива, които не притежават, е в размер от 1550,83лв. Установява се, че дръжка на
предна лява врата се предлага само като оригинална такава и няма алтернативни части.
Вещото лице в съдебно заседание уточнява, че е взел най-ниската стойност за нормочас в
съответните сервизи при изготвяне на заключението.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.405 КЗ, ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване в процеса наличието на валидно
облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен договор за застраховка
„Каско”, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата
на застрахователното събитие, обстоятелството, че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял твърдяните
2
имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно-следствена връзка между
събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението със
застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил
задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му представи
необходимите документи.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението за репариране на
претърпените вреди или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения
срещу размера на претендираното обезщетение.
Прието е за безспорно между страните на основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, че
между тях е сключен договор за имуществено застраховане на 06.03.2019г. по застраховка
„Пълно Каско“ със застрахователна полица № * от 06.03.2019г. за лек автомобил „*,
собственост на ищеца, със срок на действие от 09.03.2019г. до 08.03.2020г.
Не е спорно по делото и от съвкупния анализ на събраните писмени доказателства и
приетото заключение на вещото лице по допуснатата, както първоначална, така и повторна
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява настъпване на застрахователно събитие, като резултат от което са настъпили
вреди за ищеца. Застрахователят е извършил опис на щетите и е образувал преписка по
щета, т.е. същият е бил уведомен за застрахователната претенция на ищеца, като не е
ангажирал доказателства относно основания за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение.
Спорен по делото въпрос е в какъв размер следва да бъде определено дължимото
застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.1 КЗ, при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). По аргумент на втората алинея
на цитираната разпоредба застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера
на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Съобразно трайната съдебна практика обезщетението по имуществена застраховка се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането (в този смисъл решение № 115/9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т.
о., ТК, решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г.
по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014
г. на ВКС, II т.о. и др. , актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от
01.01.2016 г.). Обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго от същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400,
ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване.
В случая от изслушаната в съдебно заседание повторна САТЕ, която съдът кредитира
изцяло, тъй като почива на непосредствени проучвания в съответните сервизи, съобразно
уточненията на вещото лице К. в съдебно заседание, се установява, че средните пазарни
цени за увредените части и за труд възлизат на 1550,83 лв. Тъй като действителната
стойност на вредата следва да бъде съизмерима със средните пазарни цени съдът намира, че
дължимото обезщетение в настоящата хипотеза следва да се изчисли на средната стойност
3
между цената на средната стойност за труд и материали в сертифицирани сервизи и такива,
които не притежават сертификат, поради което съобразно изчисленията на вещото лице
възлиза в размер на 1550,83лв. Неоснователни са възраженията на ответника, че неправилно
са определени нормочасовете за ремонт, тъй като вещото лице изрично уточнява в с.з., че е
взел най-ниските стойности за труд при изчисляването им. Неоснователно е и възражението,
че дръжката на врата може да бъде подменена с алтернативна, доколкото вещото лице
подчертава, че такава за процесния автомобил се предлага само оригинална и посочва
нейната стойност по средни пазарни цени. Не е спорно, че застрахователят е изплатил
обезщетение от 401,61 лв. на 16.03.2020 г., като тази сума следва да се приспадне от така
дължимото застрахователно обезщетение от 1550,83лв.
По изложените съображения, предявеният иск за изплащане на застрахователно
обезщетение е основателен и следва да бъде уважен в заявения размер от 1068,56лв.-
частична от 1092,70лв., като претендираната сума бъде присъдена, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.08.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в общ размер от 615лв., от които 50лв. заплатена държавна такса, 365лв.
адвокатско възнаграждение и 200лв. депозит за САТЕ. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено ото ищцовата страна е неоснователно, доколкото
възнаграждението е в предвидения в Наредба № 1 минимален размер. В настоящия случай
видно от представените доказателства, адвокатът е регистриран по ЗДДС и страната е
платила адвокатското възнаграждение и дължимия върху същият ДДС, като тази сума се
счита за неразделна част от дължимото възнаграждение, поради което и следва да бъде
включена в размера на присъдените разноски (в този смисъл е установената съдебна
практика на Върховен касационен съд – Определение № 782/12.12.2014 г. по ч.т.д. №
3544/2014 г. на ВКС, II ТО; Определение № 209/05.05.2015 г. по гр.д. № 2039/2015 г. на
ВКС, I ГО).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, район *, да
заплати на П. Г. Я., ЕГН **********, с адрес гр. *, * сумата от 1068,56 лева, като частична
претенция от общата в размер на 1092,70 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско” на МПС, сключен със
застрахователна полица № * от 06.03.2019г. за причинени имуществени вреди на лек
автомобил „*, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба
– 24.08.2020 г., до окончателното плащане, на основание чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „З*Д, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, район *, да
заплати на П. Г. Я., ЕГН **********, с адрес гр. *, *, сумата от 615 лв. (шестстотин и
петнадесет лева), представляваща сторени по делото разноски, на осн.чл. 78, ал.1 ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена по посочения от ищеца начин: чрез
пощенски запис.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
4
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5