№ 5910
гр. София, 05.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ в закрито заседание на
първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110131316 по описа за 2021 година
С искова молба от 03.06.2021 г. ищецът Г. СТР. СТ. е предявила кумулативно
обективно съединени искове срещу Регионална дирекция по горите – София (РДГ - София),
както следва: 1) за признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед № РД 05-
163/27.05.2021 г. на директора на РДГ - София, и неговата отмяна – правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност - правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за 3) за заплащане на парично обезщетение за шестте
месеца, следващи уволнението, през които не е полагал труд по трудово правоотношение, а
именно за периода от 31.05.2021 г. до 30.11.2021 г. общо в размер на сумата от 4050 лв. -
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът твърди, че е работил при ответника на длъжността „Старши специалист –
контрол по дисциплина на ползване”, дирекция „Горско стопанство“ на РДГ – София, като
със Заповед № РД 05-163/27.05.2021 г. на директора на РДГ - София, връчена му на
31.05.2021 г., трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6
КТ – поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Поддържа, че процесното уволнение е незаконосъобразно, тъй като реално не е
допуснал нарушения на трудовата дисциплина, не е допуснал злоупотреба с доверието на
работодателя, стриктно изпълнявал служебните си задължения. Твърди, че в заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание има разминаване между фактически и правни
основания за издаването й. Сочи, че работодателят не е оценил обективно обясненията му,
че не са взети предвид цялостното му поведение и трудовата му биография
Представя към исковата молба копие от Заповед № РД 05-163/27.05.2021 г. на
директора на РДГ - София. Иска да се допусне разпит на един свидетел за установяване на
фактическото изпълнение на трудовите му задължения.
1
Прави искане по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представи материалите
от дисциплинарното производство в пълен обем, както и личното трудово дело на ищеца, да
представи като доказателства и всички материали по извършените две последователни
проверки, посочени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Ответникът с отговора на исковата молба от 06.07.2021 г. оспорва всичките
предявени кумулативно обективно съединени искове, като поддържа, че процесното
уволнение е законосъобразно. Поддържа, че е на 19.04.2021 г. ищецът е извършил
дисциплинарно нарушение – не е изпълнил служебните си задължения, като е злоупотребил
с доверието и доброто име на РДГ – София, т.к. не е констатирал нарушения по ЗГ. Твърди,
че дисциплинарното производство е извършено съобразно изискванията на КТ, приети и
оценени били обясненията на С.. Заповедта била мотивирана и издадена в законоустановена
форма и с необходимите реквизити след провеждането на законосъобразна процедура
Противопоставя се на искането на ищеца за допускане на един свидетел, т.к. за
фактите, които ще бъдат доказвани, бил издаден констативен протокол.
Представя под опис в заверени преписи 11 броя документи, всичките относими към
правилното решаване на повдигнатите пред съда материално-правни спорове.
В тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово
правоотношение, както и прекратяването му, които факти не се оспорват от ответника.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - тъй като по правилата на чл. 127, ал. 1 ГПК
процесуалното задължение за установяване законността на уволнението е на работодателят,
е необходимо в съдебното производство той да установи осъществяването в обективната
действителност на всички материални предпоставки, които обуславят законното
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – поради налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“. В тежест на ответника е да докаже, че е било налице
твърдяното основание за уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно
упражнено, т.е. че са извършени конкретните нарушения на трудовата дисциплина, от
ищеца са поискани обяснения, съответно, че при издаването на заповедта е съобразил
тежестта на нарушенията с тази на наложеното наказание, заповедта е издадена от
компетентен орган, в писмена форма и със съответните мотиви относно индивидуализация
на нарушението и наложеното наказание, в установените от закона преклузивни срокове,
както и момента на връчване на заповедта за прекратяване.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че трудовото
правоотношение е било безсрочно. Този факт не се оспорва от ответника.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се установи,
2
че са настъпили следните факти: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя,
изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно
волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е претърпял
вреди под формата на пропуснати ползи, изразяваща се в невъзможността да полага труд по
трудово правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3. причинно-
следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. Установяването
на първата и третата предпоставка е обусловена от изхода на правния спор по първия
конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението като
незаконно. Вторият факт – оставането на ищеца без работа следва да бъде установено в
процеса на доказване от него. В тежест на ищеца е да докаже и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за месеца преди уволнението. Ищецът не сочи доказателства за
оставането си без работа, както и относно размера на брутното трудово възнаграждение,
получено за месеца преди уволнението.
За останалите факти, за които носят доказателствената тежест, страните са
представили доказателства и са направили доказателствени искания, като относно
доказателствената стойност на представените и поискани доказателства съдът дължи
произнасяне само с решението.
На ищеца следва да се допусне 1 свидетел при довеждане, тъй като съдът счита, че
това гласно доказателствено средство е необходимо, допустимо и относимо за установяване
твърдените от ищеца факти.
С отговора на исковата молба са представени документите, за които е направено от
ищеца искане по чл. 190 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 146, ал.
1 и ал. 2 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 03.11.2021 г. от 13 50 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като на страните се връчи препис от
настоящото определение, а на ищеца - и от писмения отговор и доказателствата към него,
като съдът им указва в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
разпореждане да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото.
3
В СЛУЧАЙ ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не
поискат допускането на гласни доказателствени средства за установяване на
обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат
доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се
дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ДОПУСКА на основание чл. 312, ал. 1, т. 4 ГПК всички приложени към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ДАВА ВЪЗМОЖНАСТ на ищеца в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение да уточни има ли документи, различни от представените с отговора
но исковата молба, за които иска да бъде задължен ответника да представи.
ДОПУСКА на ищецо един свидетел при довеждане за установяване на твърдените
от него обстоятелства, като свидетелят следва да бъде доведен в първото по делото
заседание за разпит, в противен случай се преклудира това доказателствено искане.
В СЛУЧАЙ ЧЕ ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
оветникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че има право да поиска с писмена молба от съда предоставяне на
правна помощ по силата на чл. 94 ГПК, във вр. с чл. 24, ал. 3 ЗПП, която се състои в
осигуряване на безплатна адвокатска защита, когато въз основа на представени
доказателства от съответните компетентни органи се установи, че страната няма средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение – съобразно доходите на лицето или семейството,
имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно
състояние, трудова заетост, възрастта и други значими за предоставянето на правната
помощ обстоятелства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4