№ 3924
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Ив. Минчев
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Гражданско дело №
20221110115735 по описа за 2022 година
Предявени са конститутивни искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС от К. А. И.
етажните собственици в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София,
ж.к. „Р“, бл. 14, вх. Б, за отмяна на следните решения, взети на проведеното на 27.02.2022г.
ОС на ЕС, както следва: Решение, с което е определен размерът на паричните вноски за
разходите за управление и поддържане на общите части на сградата, както следва: За
живущи в апартаменти от ет. 1 и ет. 2 – 5 лв. на човек/месец, за живущи в апартаменти от ет.
3 до ет. 9 – 7 лв. на човек/месец; Решение, с което е определен размерът на паричните
вноски за фонд „Ремонт и обновяване. Общ размер на фонда 1224 лв. годишно, разпределен
съразмерно на РЗП на четирите типа жилища във входа: За апартаменти 37, 41, 45, 49, 53, 57,
61, 65, 69 – 40 лв. / год.; За апартаменти 38, 42, 46, 50, 54, 58, 62, 66, 70 - 26 лв. / год.; За
апартаменти 39, 43, 47, 51, 55, 59, 63, 67, 71 – 36 лв./ год.; За апартаменти 40, 44, 48, 52, 56,
60, 64, 68, 72 – 34 лв./ год.; Решение, с което е прието, че съгласно чл. 51, ал. 7 ЗУЕС,
собственици, ползватели и обитатели, които отглеждат в етажната собственост животни,
подлежащи на извеждане, щели да заплащат разходи за електрическа енергия, почистване на
общите части и абонаментно обслужване на асансьора за всяко животно в размер на 3 лв.;
Решение, с което е прието, че средствата ще се събират от В.Д., като наличността и
разходването им ще се контролират ежемесечно от Г. П.; Решение, с което е прието да се
извърши подмяна на осветителните тела в коридорите на сградата в режим на етажна
собственост.
Ищецът твърди, че е собственик на апартамент № 50, ет. 4, в процесната сграда. Излага,
че на 27.02.2022г. е проведено ОС, на което са взети следните решения: т.1 „Определен бил
размерът на паричните вноски за разходите за управление и поддържане на общите части на
сградата, както следва: За живущи в апартаменти от ет. 1 и ет. 1 – 5 лв. на човек/месец; За
1
живущи в апартаменти от ет. 3 до ет. 9 – 7 лв. на човек/месец;“ т.2 „Определен бил размерът
на паричните вноски за фонд „Ремонт и обновяване. Общ размер на фонда 1224 лв.
годишно, разпределен съразмерно на РЗП на четирите типа жилища във входа: За
апартаменти 37, 41, 45, 49, 53, 57, 61, 65, 69 – 40 лв. / год.; За апартаменти 38, 42, 46, 50, 54,
58, 62, 66, 70 - 26 лв. / год.; За апартаменти 39, 43, 47, 51, 55, 59, 63, 67, 71 – 36 лв./ год.; За
апартаменти 40, 44, 48, 52, 56, 60, 64, 68, 72 – 34 лв./ год.; “ т.3 „Съгласно чл. 51, ал. 7 ЗУЕС,
собственици, ползватели и обитатели, които отглеждат в етажната собственост животни,
подлежащи на извеждане, щели да заплащат разходи за електрическа енергия, почистване на
общите части и абонаментно обслужване на асансьора за всяко животно в размер на 3 лв.“
т.4 „Средствата ще се събират от В.Д., като наличността и разходването им ще се
контролират ежемесечно от Г. П..“
Ищецът сочи, че решението по т. 1 е незаконосъобразно, тъй като етажните собственици
следвало да заплащат вноските поравно, т.е. не можело живущите на етаж 1 и 2 да плащат
по-малко. Решението по т. 2 също смята за незаконосъобразно, тъй като вноските във фонд
„Ремонт и обновление“ следвало да бъдат месечни, а не годишни. Освен това ЗУЕС не
предвиждал вноските да се определят съобразно РЗП, а съобразно ид.ч. от общите части,
каквито сочи, че не били определени. Решението по т. 3 също било незаконосъобразно,
защото цитираната разпоредба предвиждала за всяко животно да се заплаща такса като за
един обитател, а не такса в размер на 3 лв. На 20.03.2022г. неизвестно за него лице
подменило оригиналните работещи стъклени осветителни тела в сградата с пластмасови, за
което сочи, че ОС на ЕС на 27.02.2022г. не би могло да вземе законосъобразно подобно
решение. Твърди, че са нарушени разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и 7; чл. 15; чл. 16, ал. 2, ал. 3,
ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7; чл. 17, ал. 1, ал. 2, т.3, ал.3, ал.4, ал.5 и ал. 6 ЗУЕС. В обобщение
сочи, че ОС е незаконосъобразно свикано и проведено като взетите решения също били
незаконосъобразни. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски. С
уточняваща молба /л.13/ ищецът е посочил, че не е присъствал на ОС и не знае дали
действително е взето решение за подмяна на осветителните тела в коридорите на ЕС, но
твърди, че такова е взето, доколкото така му било споделено от съседка. Прави изрично
искане за отмяна и на това решение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответниците
развиват подробни съображения в насока, че ОС е свикано и проведено при спазване на
нормативните изисквания. Сочи се, че съгласно действащия през 1980г. закон/правилник,
било прието живущите на ет. 1 и 2 да плащат по-малко, т.к. не ползвали асансьор, която
практика в процесната ЕС останала действаща до момента. Излага, че ищецът не е плащал
такси от 2014г., поради което счита за неморално от негова страна да обжалва взетите
решения. Определените размери за вноски във фонд „ремонт и обновление“ твърди, че
отговарят на ид.ч. от общите части. Досежно таксите за животно обръща внимание, че
определената такса е в по-нисък размер от определената в закона. Досежно решението за
отмяна на осветителни тела, сочи, че същото е обсъдено в точка „разни от дневния ред“ и
аргументира, че се касае за необходими разходи. Сочи че съгласно чл. 11, ал. 2 ОС не може
2
да откаже приемане на решение за извършване на разходи, които са необходими за
поддържането или за възстановяването на общите части. Моли съда да отхвърли предявения
иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По исковете с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в тежест на ищеца е да докаже, че е
собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост, че е взето от Общото
събрание решение, чиято отмяна се иска, както и че са предявили исковете за неговата
отмяна в преклузивния срок, а в тежест на ответника е да докаже спазването на
императивните изисквания по отношение на свикването, провеждането и вземането на
решения на Общото събрание, както и че взетото решение не противоречи на императивни
материалноправни норми.
В конкретния случай страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото
съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следните обстоятелства: че ищецът е собственик на апартамент № 50, ет. 4, в процесната
сграда.
На следващо място от представения от ответника протокол № 1/2022г. от 27.02.2022г. се
установява, че на посочената дата са приети оспорваните с исковата молба решения за
определяне размера на дължимите вноски и извършване на ремонт на осветителните тела,
както следва:
Под т. 5 от дневния ред е взето следното решение: „определя парична вноска в размер на
5 лева месечно за всеки живущ в апартамент на ет. 1 и ет. 2, считано от 01.01.2022г.
Определя парична вноска в размер на 7 лева месечно за всеки живущ в апартамент на ет. 3,
ет. 4, ет. 5, ет. 6, ет. 7, ет. 8 и ет. 9, считано от 01.01.2022г.
Под т. 6 е прието решение паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ да се
събират на две годишни вноски, считано от 01.01.2022г. и да са в следните размери: за
апартаменти във вертикала над ап. 37 – 40 лева; за апартаменти във вертикала над ап. 38 – 26
лева; за апартаменти във вертикала над ап. 39 – 36 лева и за апартаменти във вертикала над
ап. 40 – 34 лева;
Под т. 7.1 е прието решение собственици, ползватели и обитатели, които отглеждат в
етажната собственост животни, подлежащи на извеждане, да заплащат разходи за
електрическа енергия, вода, почистване на общите части и абонаментно обслужване на
асансьора за всяко животно в размер на 3 лева месечно.
Под т. 7.2 е прието решение да се извърши подмяна на осветителните тела на
междуетажните площадки във входа, като се монтират такива с датчици за движение и
осветеност.
Конкретни решения относно общия годишен размер на фонд „Ремонт и обновяване“,
обвързването му с РЗП на обектите, както и за възлагане на събирането на вноските и
3
ежемесечната им проверка, не фигурират в протокола от ОС, поради което не следва да се
обсъждат самостоятелно.
Относно допустимостта на предявените искове съдът намира следното:
Исковата молба е подадена на 25.03.2022г., а атакуваните решения на Общото събрание
на етажната собственост, са приети на 27.02.2022г. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2
ЗУЕС молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост
в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В настоящия
случай с оглед датата, на която е проведено ОС и датата, на която е подадена исковата молба,
преклузивният срок е спазен и исковата молба е допустима като предявена в преклузивния
срок.
На следващо място, предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т. е.
такива с които е прието позитивно решение. Не подлежат на отмяна решенията, с които се
отхвърля предложение, тъй като съдът не може да вземе решение вместо общото събрание.
Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на
решенията е свързано със срок- чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и
оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за
взетите решения. В този смисъл и Решение № 39 от 19.02.2013г. на ВКС по гр. дело №
657/2012г. на I ГО. В конкретния случай исковете по чл. 40 ЗУЕС касаят позитивни решения,
с които е прието извършване на правна или фактическа промяна в етажната собственост,
поради което същите подлежат на разглеждане по същество. Също така приемането на други
последващи решения на общото събрание по част от въпросите, включени в дневния ред на
процесното събрание, не променя факта, че процесните решения са действали и са били
обвързващи етажните собственици за периода преди приемането на новите решения, поради
което правният интерес на ищеца от тяхната отмяна не е отпаднал. Неоснователно е и
възражението на ответника, че не било ясно дали ищецът оспорва решението на общото
събрание за подмяна на осветителните тела. В тази част исковата молба е била нередовна, но
след дадени от съда указания ищецът е заявил, че доколкото му е известно такова решение е
било прието и го оспорва.
Относно основателността на предявените искове, съдът намира следното:
При предявен иск за отмяна по чл. 40 ЗУЕС съдът не разполага с правомощие да
проверява изцяло законосъобразността на приетото решение, като с оглед на
диспозитивното начало в гражданския процес следва да се произнесе само по изрично
посочените от ищеца основания за отмяна, доколкото само те представляват основанието на
предявения иск. С оглед исковия характер на производството и при спазване на принципа на
диспозитивното начало, установен в чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на делото е очертан от
изложените в исковата молба обстоятелства, поради което съдът е обвързан само от
основанията за отмяна, посочени в нея и не следи служебно за законосъобразността на
решенията, взети от Общото събрание на етажните собственици на процесната сграда на
27.02.2022г. Тъй като в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е уреден преклузивен срок за
оспорване на взетите решения на Общото събрание на етажните собственици, ищецът може
да навежда нови основания за тяхната незаконосъобразност само до изтичането на 30-
4
дневния срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, като по този начин би се
достигнало до изменение на иска чрез добавяне на ново основание – арг. чл. 214, ал. 1 ГПК.
Недопустимо е обаче след изтичането на този преклузивен срок да се релевират нови
основания за порочност на оспорените решения на Общото събрание на етажните
собственици /в този смисъл Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г.
о., ГК/.
Поради това в настоящия случай следва да се разгледат единствено оспорванията,
въведени в исковата молба, а именно, че проведеното на 27.02.2022г. общо събрание е
свикано и проведено в нарушение на чл. 13, ал. 1 и ал. 7 ЗУЕС; чл. 15 ЗУЕС; чл. 16, ал. 2 –
ал. 7 ЗУЕС и чл. 17 ал. 1, ал. 2, т. 3, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗУЕС; че решението за
разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части е прието в
нарушение на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС; че решението за определяне на вноските за фонд „Ремонт и
обновяване“ е прието в нарушение на чл. 50, ал. 2 ЗУЕС; че решението за решението за
определяне на вноските за подлежащите на извеждане животни, отглеждани в етажната
собственост, е прието в нарушение на чл. 51, ал. 7 ЗУЕС, както и че решението за
извършване на ремонт на осветителните тела е прието в нарушение на чл. 16, ал. 1 ЗУЕС и
чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗУЕС.
Относно доводите за нарушение на чл. 13, ал. 1 и ал. 7 ЗУЕС съдът намира, че от
представената покана за свикване на общо събрание на етажните собственици в сградата се
установява, че поканата е подписана от свикалото я лице – Г. П., в нея са посочени датата и
часът и мястото на провеждане на общото събрание – 27.02.2022г. от 17,00ч. във входа на
сградата, посочен е дневният ред, при който ще се проведе и той е идентичен с дневния ред,
описан в протокола от проведеното общо събрание. В представения по делото екземпляр от
поканата е обективиран и протокол, от който е видно, че същата е поставена на видно място
във входа на сградата на 18.02.2022г. в 20,00ч. Представен е и самостоятелен протокол за
поставяне на поканата, подписан от свикалото я лице, с който е удостоверено същото
обстоятелство – че поканата е поставена на 18.02.2022г. в 20,00ч. на таблото за съобщения
във входа. Задължен по реда на чл. 183 ГПК, ответникът е представил доказателствата в
оригинал и съдът е констатирал тяхното съответствие с представените преписи.
Следователно изискването за провеждане на общото събрание на осмия ден след
поставянето на поканата, съгласно чл. 13, ал. 1, изр. 3 ЗУЕС, също е спазено. Предвид
установяването от ответника на законовите предпоставки за редовност на свикването и
липсата на доказателства за противното съдът намира, че по делото се установява
свикването на общото събрание по реда на чл. 13, ал. 1 и ал. 7 ЗУЕС /в този смисъл и
Решение № 149 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1210/2013 г., I г. о., ГК/ и възраженията
на ищеца в тази насока са неоснователни. Възражението на ищеца, че събранието е било
свикано от нелегитимирано лице в нарушение на чл. 12, ал. 5 ЗУЕС е въведено за първи път
в устните състезания и писмената защита, поради което не подлежи на разглеждане.
Относно възражението за неспазване на реда за провеждане на общото събрание,
установен в чл. 15 ЗУЕС, съдът намира следното. Съгласно приложимите към датата на
5
провеждане на общото събрание редакции на чл. 15, ал. 1 – ал. 3 ЗУЕС /последно изм. ДВ,
бр. 26 от 2016 г./, общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез
представители собственици на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на
етажната собственост, с изключение на случаите по чл. 17, ал. 2, т. 1 - 4 и 7 /предвиждащи
изисквания за квалифицирано мнозинство, респ. по-висок кворум/. Според чл. 15, ал. 2
ЗУЕС, ако събранието не може да се проведе в посочения в поканата час поради липса на
кворум по ал. 1, събранието се отлага с един час, провежда се по предварително обявения
дневен ред и се смята за законно, ако на него са представени не по-малко от 33 на сто
идеални части от общите части на етажната собственост. В чл. 15, ал. 3 ЗУЕС е предвидено,
че когато в случаите по ал. 2 липсва изискуемият кворум, събранието се провежда на
следващия ден, а ако той е почивен или официален празник, в следващия работен ден, в часа
и на мястото, посочени в поканата по чл. 13, ал. 1 за свикване на общото събрание. Ако
липсва необходимият кворум по ал. 1, събранието се провежда по предварително обявения
дневен ред и се смята за законно, колкото и идеални части от общите части на етажната
собственост да са представени.
В настоящия случай съобразно съдържанието на поканата, общото събрание е
свикано на 27.02.2022г. от 17,00ч. и в протокола е удостоверено, че на посочения час на
събранието присъстват лично собственици на 13,89 на сто идеални части от общите части на
сградата, поради което и съгласно чл. 15, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС, провеждането на събранието е
отложено с един час. При това положение съгласно нормата на чл. 15, ал. 2 ЗУЕС, общото
събрание е следвало да се проведе на същата дата и на същото място в 18,00ч., като се
установи броят на представените идеални части от общите части на сградата към този час. В
случай, че в 18,00ч. на 27.02.2022г. на събранието не са били представени поне 33 на сто
идеални части от общите части на етажната собственост, събранието е следвало да бъде
проведено на 28.02.2022г. от 17,00ч. на същото място. От протокола се установява, че този
ред не е спазен, тъй като след отлагането на събранието с един час в 17,00ч., то не е било
проведено в 18,00ч. на същата дата, нито е удостоверено колко идеални части от общите
части са били представени към този час. Вместо това събранието е било фактически
отложено с два часа и е било проведено в 19,00ч. на 27.02.2022г.
Нормата на чл. 15, ал. 2 ЗУЕС не предвижда възможност общото събрание да бъде
отлагано с толкова време, колкото е необходимо, за да се формира кворум на съответната
дата, а урежда ясни правила за провеждането му. Тези правила имат императивен характер,
защото от една страна обуславят редовното уведомяване на етажните собственици за
времето на провеждане на събранието, без да е необходима нова покана, а от друга страна
обуславят прилагането на законоустановения спадащ кворум. Затова обстоятелството, че в
19,00ч. на 27.02.2022г. на събранието са били представени 52,78 на сто идеални части от
общите части на сградата, е ирелевантно за законността на провеждането му. След като
установеният в чл. 15, ал. 2 и ал. 3 ЗУЕС ред не е бил спазен, събранието не е могло да бъде
проведено в 19,00ч. на 27.02.2022г. без етажните собственици да бъдат уведомени по
законоустановения ред за новия час, нито е било възможно да се приложи спадащият
6
кворум, уреден в чл. 15, ал. 2 ЗУЕС. Нередовността на процедурата по провеждане на
общото събрание води до незаконосъобразност на оспорените с исковата молба решения,
независимо от това дали са налице други закононарушения или не. С оглед на това
останалите възражения на ищеца за процедурни нарушения, свързани с неспазване на чл. 16
и 17 от ЗУЕС при провеждане на общото събрание, не следва да бъдат разглеждани едно по
едно, доколкото евентуалните положителни или отрицателни изводи в тази насока не
променят обстоятелството, че проведеното общо събрание е незаконосъобразно.
Независимо от това, обаче, следва да се отбележи, че е основателно оплакването на
ищеца, че решението да се извърши ремонт на осветителните тела в общите части, е прието
извън предварително обявения дневен ред. Съгласно чл. 16, ал. 3 ЗУЕС общото събрание на
собствениците не може да приема решения по въпроси извън предварително обявения
дневен ред, освен в неотложни случаи. Според законовото определение на пар. 1, т. 16 от ДР
на ЗУЕС, "Неотложен случай" е наличие на факти или обстоятелства, които създават
предпоставка за разрушаването на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на
техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях или за такова
увреждане на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни
елементи, общи части, инсталации или части от тях, което възпрепятства нормалното
използване на сградата или самостоятелните обекти в нея, както и наличието на факти и
обстоятелства, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, обитателите и
други лица.
Подмяната на осветителните тела в общите части с нови такива с вградена
фотоклетка, не отговаря на посочената по-горе дефиниция за „неотложен случай“ и
ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока. При това положение, независимо
дали се касае за необходим ремонт или за полезни разходи, въпросът за извършването на
този ремонт е следвало да бъде включен в предварително обявения дневен ред, за да могат
етажните собственици да се запознаят с него, доколкото е свързан с разходи за етажната
собственост и други временни неудобства, съпътстващи извършването на ремонта.
Разглеждането на въпроса за този ремонт под точка „разни“, касаеща организационни
въпроси относно ежедневното функциониране на етажната собственост, е недопустимо.
Относно релевираните с исковата молба възражения за материална
незаконосъобразност на отделни приети решения, съдът намира следното.
Основателно е възражението на ищеца, че приетото под т. 5 от дневния ред решение
за определяне на паричните вноски за разходите за управлението и поддръжката на общите
части на сградата, е в противоречие с чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Съгласно цитираната норма в
приложимата редакция, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.
Видно от съдържанието на приетото решение, паричните вноски за живущите в
апартаментите на първи и втори етаж от сградата са определени в размер на по 5 лева,
докато за останалите етажи – на по 7 лева. Доводът на ответника, че разликата била
7
свързана с обстоятелството, че живущите на първите два етажа от сградата не ползвали
асансьор, не намират опора в нормата на чл. 51, ал 1 ЗУЕС, нито се потвърждават от
съдържанието на протокола, в което не е посочена причина за различния размер на вноските.
Основателно е и възражението на ищеца, че извършеното с решението по т. 6 от
дневния ред разпределение на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ не
съответства на критерия, установен в чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС. Цитираната норма предвижда,
че общото събрание определя размера на вноските за фонда съобразно идеалните части на
отделните собственици в общите части на етажната собственост, но с решението е прието,
че за апартаменти във вертикала над ап. 37 се дължи 40 лева; за апартаменти във вертикала
над ап. 38 се дължи 26 лева; за апартаменти във вертикала над ап. 39 се дължи 36 лева и за
апартаменти във вертикала над ап. 40 се дължи 34 лева. От съдържанието на протокола не се
установява тези вноски да са обвързани по някакъв начин с притежаваните от собствениците
идеални части в общите части на етажната собственост. Напротив – от представения от
ответника списък на присъствалите на общото събрание етажни собственици се установява,
че припадащите се на всеки от собствениците идеални части са различни и няма основание
за подобно определяне на вноските по групи. Обвързването на размера на разходите с
разгърнатата застроена площ на апартаментите /каквото се твърди от ответника/ не е
намерило отражение в протокола, от чието съдържание остава неясно по какъв начин са
определени вноските. Дори такъв критерий да е бил приет, обаче, той не съответства на
законовото изискване.
На последно място основателно е и възражението на ищеца, че взетото решение по т.
7.1 решение собствениците, ползвателите и обитателите, които отглеждат в етажната
собственост животни, подлежащи на извеждане, да заплащат разходи за електрическа
енергия, вода, почистване на общите части и абонаментно обслужване на асансьора за всяко
животно в размер на 3 лева месечно, е прието в противоречие с чл. 51, ал. 7 ЗУЕС. Освен, че
решението отново е включено в дневния ред под точка „разни“, което е недопустимо,
защото касае разпределение на разходите за управление и поддръжка на общите части, то не
е съобразено и със законовото изискване вноската за всяко животно да е в размер като за
един обитател. Както беше посочено по-горе, вноската за обитателите на апартаментите на
първите два етажа е определена на 5 лева, а на останалите – на 7 лева, докато вноската за
всяко животно е определена на 3 лева. Нормата на чл. 51, ал. 7 ЗУЕС има императивен
характер, тъй като начинът на разпределение на разходите относно отглежданите животни
засяга както интересите на етажните собственици, които ги отглеждат, така и интересите на
всички останали етажни собственици, чиито размер на вноските за управление и поддръжка
е пряко обвързан с разходите за електрическа енергия, вода, почистване и обслужване на
асансьора. Намаляването на размера на вноските за подлежащите на извеждане животни
води до увеличаване на разходите, които следва да се поемат от останалите етажни
собственици, които не отглеждат животни, и създава неравенство, каквото нормата на чл. 51,
ал. 1 ЗУЕС изрично забранява.
Предвид гореизложеното, предявените искове за отмяна на посочените по-горе
8
решения са основателни и следва да бъдат уважени. Релевираните от ищеца с писмената
защита възражения за незаконосъобразност и на останалите решения, приети под точка
„разни“, не подлежат на разглеждане в настоящото производство.
По разноските
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 80 лева, за съдебно удостоверение в размер на 5 лева
и за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, платено изцяло в брой съгласно
представения договор за правна защита и съдействие, или общо 1085 лева, които следва да
му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по исковете с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, предявени от К. А. И., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Т.П.“ № 23, ет. 8, офис 30, срещу етажните
собственици в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „Р“,
бл. 14, вх. Б, представлявани от председателя на управителния съвет Н. Н. С., следните
решения на общото събрание на етажните собственици, приети на 27.02.2022г., а именно:
решение по т. 5 от дневния ред със съдържание „определя парична вноска в размер на 5 лева
месечно за всеки живущ в апартамент на ет. 1 и ет. 2, считано от 01.01.2022г. Определя
парична вноска в размер на 7 лева месечно за всеки живущ в апартамент на ет. 3, ет. 4, ет. 5,
ет. 6, ет. 7, ет. 8 и ет. 9, считано от 01.01.2022г.“; решение по т. 6 от дневния ред със
съдържание „паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ да се събират на две
годишни вноски, считано от 01.01.2022г. и да са в следните размери: за апартаменти във
вертикала над ап. 37 - 40 лева; за апартаменти във вертикала над ап. 38 - 26 лева; за
апартаменти във вертикала над ап. 39 – 36 лева и за апартаменти във вертикала над ап. 40 –
34 лева“; решение по т. 7.1 от дневния ред със съдържание „собственици, ползватели и
обитатели, които отглеждат в етажната собственост животни, подлежащи на извеждане, да
заплащат разходи за електрическа енергия, вода, почистване на общите части и абонаментно
обслужване на асансьора за всяко животно в размер на 3 лева месечно“ и решение по т. 7.2
от дневния ред със съдържание „да се извърши подмяна на осветителните тела на
междуетажните площадки във входа, като се монтират такива с датчици за движение и
осветеност“.
ОСЪЖДА етажните собственици в сградата в режим на етажна собственост, находяща
се в гр. София, ж.к. „Р“, бл. 14, вх. Б, представлявани от председателя на управителния съвет
Н. Н. С., да заплатят на К. А. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Т.П.“ № 23, ет.
8, офис 30, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1085 лева, представляваща сторените
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
9
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10