№ 379
гр. Пазарджик, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500429 по описа за 2022 година
Производдството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
75/14.04.2022 г., постановено по гр.д. № 20215210100571 Велинградският
районен съд е отхвърлил предявените от „БПН Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. 1766,
жк М. 4, Бизнес Парк С., сгр. 14, представлявано от Д.Д. - законен
представител, чрез юрк.Н. М., против Л. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. Р.,
4640, ул. „Б.“ № 8, искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ, с които ищцовото дружество иска да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 521.46 лева,
представляваща главница по договор за кредит CREX- 17701792, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК-26.11.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 40.62 лева, представляваща
възнаградителна лихва, за периода от 15.03.2020 г. до 15.08.2020 година,
сумата от 26.47 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от
15.04.2020 до 16.11.2020, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК от № 260174 от
01.12.2020 г., по ч. гр. дело № 966 по описа на съда за 2020 г..
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от „БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., ЕИК *********,
1
чрез юрк. П.П. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се
твърди, че по делото е представен договор за потребитлески кредит, ведно с
ф-ра № **********/27.02.2020 г. /датата на сключване на договора/,
подписана от кредитополучателя, от които било видно, че стоката му е била
предоставена. Искането е обжалваното решение да бъде отменено, вместо
което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен с
присъждане на разноските за две инстанции.
В срока по чл.263, ал1 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на Л. К. – адв.И. М. – Г. с искане решението на районния съд да
бъде потвърдено. Изложени са доводи в подкрепа на изводите на районния
съд.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против Л. К. ищецът „БПН Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., ЕИК *********, е твърдял, че подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК от
№ 260174 от 01.12.2020 г., по ч. гр. дело № 966 по описа на съда за 2020 г.,
като на основание чл. 415 вр. чл. 47, ал. 5 ГПК му били дадени указания за
предявяване на настоящия установителен иск, поради което е налице правен
интерес. Твърдял е, че на 27.02.2020 г. между страните е сключен договор за
№ CREX-17701792 за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от
6 месеца, обхващащ периода сключване на договора до 15.08.2020 г.,
съгласно погасителен план. Сумата за закупуване на стоки била преведена по
сметка на упълномощения търговски партньор, което представлява
изпълнение на задължението на кредитора да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ
плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя
по дължимо и платимо вземане на горепосочения търговски партньор от
кредитополучателя и създава задължение за кредитополучателя да заплати на
кредитора 6 месечните погасителни вноски всяка в размер на 93.68 лева.
Твърдял е, че ответницата не е погасила нито една месечна вноска, поради
което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем с уведомление до
длъжника от 10.09.2020 г. Искането е да бъдат уважени предявените
установителни искове с присъждане на разноските.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника, с който се иска да бъдат отхвърлени исковите
претенции. Поддържа се, че ищцовото дружество не е активно легитимирано
2
по материалното правоотношение, тъй като договорът бил сключен между ЕТ
„Дик - Й.М.“ като кредитор, като не са представени доказателства за
представителната му власт по отношение на ищцовото дружество. Оспорено е
сумата да е била преведена на търговеца, както било уговорено в договора,
както и срещу нея стоката да е била получена. Оспорено е кредиторът да е
упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Сключеният договор бил за потребителски кредит по смисъла на ЗПК и била
нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, поради което на
основание чл. 23 от ЗПК потребителят следвало да върне само чистата
стойност на кредита.
С протоколно определение от 18.01.2022 г. производството по делото е
прекратено в частта, с която са предявени осъдителни искове с правно
основание по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ от ищцовото дружество срещу
ответницата при условията на евентуалност.
Установява се от представените по делото доказателства, че е сключен
договор за кредит CREX-17701792, от дата 27.02.2020 г., с погасителен план
към него, и Общи условия приложими към договора, по силата на които
кредитополучателят се е съгласил предоставеният му потребителски кредит
да бъде изплатен пряко на упълномощен търговски партньор, като
извършеното по посочения начин плащане представлява изпълнение на
задължението на кредитора да предостави кредита предмет на договора. С
оглед възраженията, направени в срока по чл.131 от ГПК ищецът не е
ангажирал доказателства, от които да се установява, че е изпълнил
задължението за плащане на сумата на упълномощения търговски
представител. От приетата по делото съдебно икономическа експертиза се
установява, че не са налични данни за усвояване на сумите по договора.
Липсват и доказателства за това, че търговецът притежава представителна
власт да сключва договори за потребителски кредит с трети лица от името и
за сметка на ищцовото дружество.
Липсата на доказателства за това, че ищцовото дружество е предало на
ответника уговорената сума, прави претенцията му за връщането й
неоснователна. Този извод не се опровергава от представената пред районния
съд фактура за предоставяне на стоката, тъй като възражението на особения
представител на длъжника не е, че стоката не е предадена, а че сумата,
предоставена под формата на потребителски кредит за заплащане цената на
стоката не е преведена по сметка на търговеца или поне не са представени
доказателства за това.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
3
В проведеното на 03.11.2022 г. открито съдебно заседание въззивният
съд разпореди на особения представител на ответника да бъде заплатено
възнаграждение в размер на 225 лв. по внесения от жалбоподателя депозит.
Следва да се посочи, че този размер на възнаграждение е определен с
разпореждане № 1134/22.06.2022 г., постановено по гр.д. № 20215210100571
по описа на Велинградския районен съд /влязло в сила/ и това е сумата,
внесена от жалбоподателя по сметка на ОС-Пазарджик, поради което
допълнително възнаграждение за особен представител не се дължи.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75/14.04.2022 г., постановено по гр.д. №
20215210100571 по описа на Велинградския районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4