№ 361
гр. В., 30.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседА.е на тридесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
ДА.ела Д. Томова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20223001000282 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалби на „Групама Застраховане“ ЕАД
със седалище гр.С., срещу решение № 517 от 22.12.2021г. по търг.дело № 161/21г. по описа
на Окръжен съд – В., търговско отделение, в частите му, с които застрахователното
дружество е осъдено да заплати на Д. ЮЛ. Г. сумата 40 000лв., на П. СТ. КЛ. сумата
45 000лв. и на А.С.С. сумата 45 000лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдА.я, в резултат на смъртта на З.Н.Е., ведно със законна
лихва, считано от 20.07.2019г., както и е осъден да заплати направени по делото разноски;
жалба на П. СТ. КЛ. от гр.В., А.С.С. от гр.С., Д. ЮЛ. Г. от гр.В. и З.Ю. М.а от гр.В. срещу
същото решение, но в частите му, с които са отхвърлени предявените от тях искове за
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на З.Н.Е., съответно за разликата над
45 000лв. до 90 000лв. за П. СТ. КЛ. и А.С.С., над 40 000лв. до 80 000лв. за Д. ЮЛ. Г. и иска
на З.Ю. М. до размера на сумата 80 000лв..
В жалбата на „Групама Застраховане“ ЕАД се твърди, че решението е постановено по
недопустими искове, евентуално е неправилно.
Твърди че ищците не са легитимирА. да предявяват искове за неимуществени вреди
от смъртта на своята баба. Твърдят че не са налице предпоставките съобразно Тълкувателно
решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. по тълк.дело № 1/16г. на ОСНГТК на ВКС и по делото
липсват данни за привързаност между ищците и починалата им баба, която да надхвърля
обичайната за отношенията между такива родственици, още повече трайна, дълбока
емоционална връзка с починалия не се предполага и не се сочат доказателства.
Твърди че от събрА.те по делото доказателства не се доказват обстоятелствата,
необходими за да бъде признато правото на обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдА.я от смъртта на тяхната баба. Твърди че съобразно разрешението дадено в
1
тълкувателното решение лицата, които претендират обезщетение, следва не просто да са
претърпели болки и страдА.я от смъртта на своята баба, а тяхната привързаност поради
конкретни житейски обстоятелства следва да е станала толкова силна, че смъртта на единия
да е причина за морални болки и страдА.я, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите на родствената връзка. Сочи че от събрА.те по делото гласни
доказателства се установява, че починалата е имала отношения със своите внуци, които по
никакъв начин не се отличават от обичайните между баба и внуци в сравнение с
традиционното българското общество семейни отношения. Сочи че двама от ищците З. и Д.
винаги са били част от домакинството на своите родители. Сочи че по отношение на З. няма
никакви данни в какви отношения е бил той с баба си към датата на събитието. Сочи че
другите двама ищци – А. и П. в хода на производството е установено, че майка им винаги се
е грижила за тях, макар и в юношеските им години да са останали при баба си, а след
навършване на пълнолетие са продължили образовА.ето си. Сочи че към датата на
произшествието всички внуци са имали свои семейства, отделни домакинства.
Оспорва приетия от съда размер на обезщетението, като твърди че същия не е
адекватен на условията на живот в страната, не е съобразен с възрастта на починалата и на
ищците, както и с размера на присъждА. към датата на събитието застрахователни
обезщетения. Позова се и на изплатения размер на дъщерите на починалата, при отчетено
съпричиняване.
Моли съда да отмени решението в обжалвА.те от него части и да постанови друго, с
което да отхвърли предявените искове, евентуално да намали размера на присъдените
обезщетения. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от насрещните стрА., в който се
изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Моли съда решението в
обжалваната от застрахователя част да бъде потвърдено. Претендират направените по
делото разноски.
В жалбите на П. СТ. КЛ., А.С.С. и Д. ЮЛ. Г. се изразява съгласие с определения от
съда по справедливост по справедливост размер на обезщетението за неимуществени вреди,
но се твърди че съдът неправилно е приел наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата З.Е.. Оспорва се приетото за установено нарушение по
чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП, че пешеходката не се е огледала преди да предприеме пресичане и
по този начин има равен принос за настъпване на процесното ПТП с този на водача на лекия
автомобил. Твърдят че от събрА.те по делото доказателства е установено че ударът за водача
на лекия автомобил е бил предотвратим, посредством аварийно спиране в случай че същият
се е движил с разрешената скорост за градски условия. Твърди че по делото не е проведено
главно и пълно доказване от застрахователя, че именно поведението на пешеходката е в
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Само фактът че е предприела пресичане
на пътното платно на необозначено място, но оживено място, не е равносилен на
съпричиняване на вредоносния резултат. Излага че за се приеме съпричиняване следва
действията на пострадалото лице да са сред причините за настъпване на увреждането.
2
Твърди че нарушението на пострадалата не е тъждествено с това на водача на лекия
автомобил, като и по закон на водачите им е вменена отговорност, значително завишена
спрямо тази на пешеходците. В отношение на евентуалност сочи че процентът на
съпричиняване от страна на пострадалата следва да бъде определен на не повече от 10 %.
Молят съда да отмени решението в обжалвА.те от тях отхвърлителни части и
предявените искове да бъдат уважени. Претендират направените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от застрахователното дружество,
в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Моли съда
решението в обжалвА.те от ищците отхвърлителни части да бъде потвърдено.
Към настоящето производство е присъединена частна жалба на „Групама
Застраховане“ ЕАД със седалище гр.С. срещу определение № 383 от 10.03.2022г. по реда на
чл.248 от ГПК, с което молбата на застрахователното дружество за изменение на решението
в частта за разноските е оставена без уважение.
Твърди че определението е неправилно и противоречи на материалния закон. Излага
че не са налице предпоставките по чл.38 от ЗА за оказване на безплатна адвокатска помощ.
Твърдението че ищците са материално затруднени лица е опровергано от събрА.те по делото
доказателства, установяващи че всички ищци са в работоспособна възраст с данни че
работят. Поради това и твърди че няма основА.е за присъждане на адвокатски хонорар по
реда на чл.38 от ЗА. Моли съда да отмени обжалваното определение и да измени решението
като не присъди адвокатско възнаграждение по реда н чл.38 от ЗА.
В срока по чл.276 от ГПК от насрещните стрА. е депозиран писмен отговор, в който е
изразено становище за неоснователност на частната жалба и молят съд да потвърди
обжалваното определение.
Съставът на въззивния съд намира, че жалбите са подадени в срок, от надлежни
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Няма оплаквА.я в жалбите за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.
Няма искА.я за събиране на доказателства от въззивния съд.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА съдебно заседА.е на 21.06.2022г. от 13.50 часа, за която дата и час да се
призоват стрА.те.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4