Р Е Ш Е Н И Е
№ 260604
гр. Пловдив, 28.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VIII
въззивен състав, в открито съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря Елена
Димова, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. гр. дело № 432 по
описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа
на въззивна жалба от З.А.Т. ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. А.Д., против
Решение № 260768 от 08.10.2020 г., постановено по гр. дело № 2865 / 2020 г. на
Районен съд – Пловдив, X гр. състав, с което е признато за установено, на основание
чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съществуването на
вземането на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****,
против жалбоподателя за сумата: 824,17 лв., незаплатени суми по договори за
мобилни услуги сключени с „Теленор България“ ЕАД за които са издадени фактура №
**********/ 05.02.2018 г., № **********/ 05.03.2018 г., № **********/ 05.05.2018
г.; 128,70 лв. лихва за забава за периода 24.05.2018 г. – 06.12.2019 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 13.12.2019 г. до окончателното
заплащане, което вземане е прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ****, по силата на
два договора за цесия, и относно което вземане е издадена заповед за изпълнение
№11077 от 16.12.2019 г. по ч.гр.д. №20554/2019 г. на Районен съд – Пловдив. С
обжалваното решение жалбоподателят е осъден да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, на
основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата от 385 лв., деловодни разноски в исковото производство, както и 385
лв. – разноски в заповедното производство.
С въззивната жалба се оспорва
активната легитимация на ищеца, за когото се твърди, че е „Иновативни финанси“
ООД, както и че процесното вземане не е било предмет на договор за цесия.
Навеждат се аргументи за противоречие с императивните изисквания на ЗЗП и
добрите нрави на претендираната неустойка, част от процесното вземане, за което
е издадена заповедта за изпълнение. По изложените съображения се иска
обезсилване на решението, респ. отхвърляне на исковете. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е
постъпил отговор от въззиваемата страна „ЮБЦ“ ЕООД, чрез пълномощника адв. В.Г.,
с който се оспорва въззивната жалба и твърденията на жалбоподателя в нея, като
се излагат аргументи в тази насока. Моли се решението на бъде потвърдено и да се
присъдят направените по делото разноски.
Окръжен
съд след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок против обжалваем съдебен акт от процесуално
легитимирано лице, което има интерес от обжалването, поради което същата се
явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита. Неоснователно се твърди във въззивната жалба, че
ищец по делото е дружеството „Иновативни финанси“ ООД. Ищец е „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ****,
който извежда своята процесуална легитимация от твърденията, че е титуляр на
процесното вземане въз основа на два договора за цесия – първия между цедента „Теленор
България“ ЕАД и цесионера „Иновативни финанси“ ООД и втория, с който реално се
е сдобил с вземането – между „Иновативни финанси“ ООД и ищцовото дружество.
Следователно ищецът „ЮБЦ“ ЕООД притежава активна процесуална легитимация,
основана на твърдяната материална легитимация.
Съгласно
чл. 269, изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Като
съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК вр.
чл. 269 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, настоящата
съдебна инстанция приема за установено следното:
По
делото не се спори, а и във въззивната жалба не са наведени конкретни твърдения
за неправилно установени факти от страна на първостепенния съд, като единствено
се излагат съображения по същество касателно материалната легитимация на ищеца
и действителността на клаузата за неустойка. В тази насока въззивният съд е
длъжен да се съобрази с приетата по делото фактическа обстановка. Независимо от
това следва да се отбележи, че се намират за правилни изводите на районния съд
относно сключените между „Теленор България“ ЕАД и жалбоподателя договори за
мобилни услуги и договор за лизинг и издадените в тази връзка фактури. Поради
горното и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите от фактическата страна на първоинстанционния,
като по този начин те стават част от мотивите на настоящото решение.
Районен
съд – Пловдив е сезиран с искова молба по чл. 422 ГПК от „ЮБЦ“ ЕООД за
признаване за установено, че ответникът З.А.Т. дължи на ищеца суми по заповед
за изпълнение №11077 от 16.12.2019 г. по ч.гр.д. №20554/2019 г. на Районен съд
– Пловдив, срещу която ответникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК.
Претендираните суми са: 824,17 лв., представляваща сбор от главница от 430,01
лв. за далекосъобщителни услуги, вноски за лизинг в размер на 60,69 лв. и неустойка
от 333,47 лв., всичките незаплатени суми по договори за мобилни услуги сключени
с „Теленор България“ ЕАД, за които са издадени фактури № **********/ 05.02.2018
г., № **********/ 05.03.2018 г. и № **********/ 05.05.2018 г.; както и 128,70
лв. лихва за забава. За да уважи исковата претенция, съдът е приел процесните
вземания за доказани по основание и размер, предвид представените по делото
писмени доказателства, както и че ищецът е техен титуляр въз основа на два
договора за цесия.
Горните
съображение се споделят от въззивния съд, като се намира за неоснователно
твърдението, че ищецът не е придобил вземането чрез договор за цесия. Не се
оспорва приетото от районния съд, относно правоотношенията между ответника и „Теленор
България“ ЕАД, породени от договори за мобилни услуги. Не се оспорва и че
същите са прекратени, като за задълженията на ответника е издадена окончателна
фактура с № ********** от 05.05.2018 г. Относно тези факти настоящият състав е
препратил и към мотивите на районния съд. С исковата молба са представени, и не
са оспорени своевременно, два договора за цесия, ведно с приложенията към тях,
по силата на които са прехвърлени процесните вземания, произтичащи от договорите
за мобилни услуги. На 17.07.2019 г. е сключен договор за цесия между цедента
„Теленор България“ ЕАД и цесионера „Иновативни финанси“ ЕООД, а на 29.11.2019г.
– между „Иновативни финанси“ ЕООД и „ЮБЦ“ ЕООД, с която втора цесия ищецът е
придобил вземанията. Обстоятелството, че вземанията на „Теленор България“ ЕАД
спрямо З.Т. са били предмет на посочените договори за прехвърляне на вземане се
установява от представените с исковата молба и неоспорени от ответника писмени
доказателства, и в частност потвърждение за прехвърляне на вземания от „Теленор
България“ ЕАД (л.58-59) и извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от
29.11.2019 г. (л. 57). По делото, вкл. и във въззивната жалба, липсват
оплаквания и възражения, че длъжникът не е редовно уведомен за цесията. Следователно
твърдението, че ищецът „ЮБЦ“ ЕООД не е титуляр на процесните вземания и не ги е
придобил от „Иновативни финанси“ ЕООД, е неоснователно.
Въззивният
съд намира възражението на жалбоподателя – ответник по иска, че клаузата за неустойка
противоречали на закона и добрите нрави, за преклудирано на основание чл. 133 ГПК, тъй като липсва своевременно депозиран отговор на исковата молба пред
първата инстанция. Доколкото обаче нормите, уреждащи материята за
неравноправния характер на потребителските договор, са повелителни и по
отношение на тях намират приложение дадените разрешения в т. 1 от Тълкувателно
решение 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то за пълнота
следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика не е неравноправна и
не противоречи на добрите нрави клауза за неустойка при прекратяване на договор
за мобилни услуги, когато размерът на неустойката не надвишава три месечни
абонаментни такси, съгласно договора, който се прекратява. Не е неравноправна и
клауза за неустойка при договори с предоставено устройство, предвиждаща
размерът на неустойката да е равен на разликата между стандартната цена на
устройството (без абонамент) и лизинговата цена по договора за лизинг. Същото е
уговорено и в спогодба между Комисия за защита на потребителите и „Теленор
България“ ЕАД. В случая дължимата неустойка от 333,47 лв. включва неустойки,
начислени във връзка с процесните споразумения за предоставяне на мобилни
услуги, и всяка от тях отговаря на горните изисквания.
Липсват
оплаквания в жалба, касателно размера на исковата претенция, поради което
настоящият състав е обвързан с извода на районния съд, че искът е доказан по
своя размер.
По
изложените съображения въззивната жалба се намира за неоснователна, а
първоинстанционното решение, като правилно, ще се потвърди изцяло.
С оглед
изхода на спора в полза на жалбоподателя няма да се присъждат разноски. В полза
на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за един адвокат в размер
на 360 лв., съгласно представения по въззивното дело договор за правна защита и
съдействие.
С оглед
разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260768
от 08.10.2020 г., постановено по гр. дело № 2865 / 2020 г. на Районен съд –
Пловдив, X гр. състав.
ОСЪЖДА З.А.Т. ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. ****, сумата от 360 лв. (триста и шестдесет лева), представляващи разноски за един
адвокат за въззивното производство.
Въззивното решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./