№ 663
гр. Русе, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20224520200412 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С. Х. К., от гр. Русе, до Русенския Районен съд
против Наказателно постановление № 21-1085-003386/14.12.2021 г. на
Началник-група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Русе, с което за
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на осн. същата разпоредба на К. били
наложени наказания “Глоба” в размер на 2000.00 лв. и “Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Нарушителят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява
упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени
наказателното постановление, като излага аргументи за липса на елементи от
обективната страна на състава на нарушението.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
1
На 24.11.2021 г., около 21.10 ч., жалб. С. К. управлявал лек автомобил
„Опел Корса“ с рег. № Р **** КМ, по ул.“Студентска“ в гр. Русе. По същото
време и на същата улица, в района на пазар „Сан Стефано“, изпълнявал
служебните си задължения полицейски екип на Второ РУ при ОД МВР-Русе,
в който бил и свид. Н. Н. – полицейски служители в управлението. При
приближаване към тях на автомобила управляван от жалбоподателя,
полицейските служители му подали сигнал за спиране и след неговото
спиране, предприели извършването на проверка. Установили самоличността
на водача – жалб. С. К., както и, че същият е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред. След това
предложили на жалбоподателя да даде проби с техническо средство за
употреба на алкохол и наркотични вещества, но последният отказал. Поради
това, полицейските служители поискали съдействие от служители на Сектор
ПП-Русе. На мястото пристигнали свид. П. П. и Т.Г. – младши
автоконтрольори в Сектор ПП-Русе. Те отново предложили на жалб. К. да
бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и наркотични
вещества, но той категорично отказал да даде такива проби за изследване.
Това обстоятелство било отразено в Талон за изследване № 073838, след
което със същият талон свид.П. П. дал предписание на С. К. за явяване на
медицинско изследване и даване на кръвна проба за употреба на алкохол в
УМБАЛ Канев-Русе до 45 минути от връчването на талона. Жалбоподателя
подписал талона и получил препис от него в 21.55ч. След това, свид.П., след
като приел, че жалб. С. К. е осъществил състава на нарушението по чл.174,
ал.3 от ЗДвП му съставил АУАН.
Междувременно жалб. К. се обадил по телефон на свой приятел – свид.
М. П., който дошъл на мястото на проверката. След нейното приключване,
свид. П. откарал К. до УМБАЛ Канев-Русе. Жалбоподателя се насочил към
Спешно приемно отделение за медицинско изследване и даване на кръвна
проба, но няколко минути по-късно се върнал при П. и казал, че не са го
допуснали в здравното заведение, защото нямал предпазна маска на лицето.
Малко по-късно К. успял да се снабди с маска и отново се върнал в Спешно
приемно отделение. Тогава дежурните в отделението медицински лица –
свид. Ш. Ш. – лекар и свид.М. С. – медицинска сестра, преценили, че времето
посочено в Талон за изследване № 073838 е изтекло с няколко минути и
2
отказали на К. извършването на медицинско изследване и вземане на кръвна
проба. Отпратили жалбоподателя без да отразят явяването му и точният час
на явяване във воденият медицински журнал на отделението. След като си
тръгнал от болницата, жалб. К. се обадил на ЕЕН 112 и обяснил какво се е
случило. След разговор с дежурния на ОД МВР-Русе, оператор от Център 112
уведомил К., че няма какво да се направи и му указал на следващият ден да
се яви в Сектор ПП-Русе.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и
след като АНО установил, че на К. не е извършено медицинско изследване и
не му взета кръв за изследване, било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП и на
основание същата разпоредба, на С. К. били наложени наказания “Глоба” в
размер на 2000.00 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
основателна.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описано достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи
от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на
нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в
развилото се съдебно производство.
В същото време, в хода на съдебното производство се събраха
безспорни доказателства, за това, че жалб. С. К. не е осъществил от обективна
и субективна страна състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което
била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Съобразно цитираната правна норма, водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
3
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и с глоба 2000 лв.
Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да
прецени дали да се подложи на проверка на място с техническо средство или
да изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване, което следва да му
се издаде, както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се
съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да прецени кои и колко
от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва
да проведе поне едно от изследванията, в противен случай същият следва
да бъде санкциониран именно по чл.174, ал.3 ЗДвП. Иначе казано,
нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние
като проявлението на която и да е от тях възпрепятства контролната дейност
и осъществява състава на нарушението.
В нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП отказът за извършване на проверка за
установяване употребата на алкохол или наркотични вещества или техни
аналози, както и отказа да се изпълни предписанието за медицинско
изследване за установяването им, са посочени алтернативно. Тази
алтернативност обаче, е свързана със самия начин за установяване тяхната
употребата, тъй като всеки един от двата способа – чрез техническо
средство/тест или лабораторно изследване кръвта на водача, е допустим
съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, към който ред
препраща чл.174, ал.4 ЗДвП. По същество тази правна норма предвижда
административнонаказателна отговорност за водач, който отказва изобщо да
се подложи на проверка за установяване наличието на алкохол и/или
наркотици. Доколкото самата проверка може да бъде извършена по
4
посочените два начина, в случаите, в които водачът е отказал проверка с
техническо средство/тест, но е дал проба за лабораторно изследване и
обратно – извършена му е проверка с техническо средство/тест за употреба на
алкохол/наркотични вещества, но е отказал медицинско изследване, ще
отсъства основание за прилагане на чл.174, ал.3 ЗДвП.
В конкретният случай безспорно се установява и не се оспорва от жалб.
К., че той е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
употреба на алкохол, но в последствие е изпълнил предписаното му явяване в
посоченото му медицинско заведение за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за установяване на употребата на алкохол.
По мнение на Съда, от съвкупният анализ на доказателствата по делото
се установява по несъмнен начин, че в конкретния случай от страна на
свидетелите Ш. Ш. и М. С. е допуснато особено съществено нарушение на
процедурата по Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Те не са изпълнили задължението си, въведено в
нормата на чл.13 от Наредбата, съобразно която, при явяването на лицето за
медицинско изследване в амбулаторния журнал на лечебното заведение се
вписват датата и часът на явяване, номерът и датата на издаване на талона за
изследване и контролният орган, който го е издал, часът на вземане на
пробите за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, а
след изпращането им в изследващата лаборатория – и датата на изпращането..
От обясненията на жалб. К. и показанията на свид. М. П. се установява,
че действително е възможно жалбоподателя да е просрочил срока за явяване в
медицинското заведение с няколко минути, но това обстоятелство, както и
точният час на явяване на К. в Спешно приемно отделение е следвало да
бъдат вписани в съответния амбулаторен журнал. Това, както се установява
от приобщените по делото извлечения от амбулаторните дневници на
хирургичен, травматологичен и терапевтичен кабинет не било сторено. Нещо
повече, установява се от показанията на свидетелите Ш. Ш. и М. С., че е
трайно установена практика, лица, изпратени за медицинско изследване и
даване на биологични проби за изследване, да не се вписват в никакъв журнал
и да се връщат без медицинско изследване, ако са просрочили дори с минута,
посоченото в талона време. Липсата на запис в журнала създава обективна
5
пречка да бъде преценено от съда, дали действително жалб. К. е просрочил
указаното му в талона време за явяване в медицинския заведение, при
положение, че ако е налице закъснение, очевидно се касае за три до четири
минути, чието отчитане до голяма степен е непрецизно и повлияно от
точността на използваният часовник.
Освен това, по мнение на Съда, анализа на разпоредбата на чл.13 от
Наредба № 1/2017 г., тълкуван съвместно с чл.12, ал.3 от същата сочи, че
медицинските специалисти са могли да извършат изследване и вземат кръвна
проба на жалб. К., независимо от евентуалното пропускането на определения
час, като отбележат това обстоятелство в съответния протокол за медицинско
изследване. Нещо повече, няма спор, че при вземане на кръвна проба, макар и
извън посоченото в талона време и нейното химическо изследване, съобразно
данните от това изследването и процедурата по взимането на кръвна проба, са
налице способи за събиране и на други доказателства при решаването на
въпроса за наличието или липсата на алкохол в кръвта на водача и неговата
стойност, в т.ч. и извършването на медицинска експертиза, която да установи
действителните стойности с оглед времето на даване на кръв и времето на
констатиране на управлението на автомобила от водача, което всъщност е
крайната цел на закона.
Очевидно, в случая непровеждането на медицинско изследван и
невземането на кръвна проба не е последица от недобросъвестно поведение
на жалб. С. К.. От цялостния анализ на всички доказателства по делото
безспорно се установява, че в крайна сметка той се явил в болничното
заведение и е имал желанието да даде кръв за химичен анализ. В тази насока
са както обясненията на жалб. К. и показанията на свид. П., така и
съдържанието на проведеният от него разговор с оператор от Център 112.
При така изложеното става ясно, че жалб. С. К., макар да е отказал
проверка с техническо средство за употреба на алкохол, впоследствие е
изпълнил предписанието дадено му с талона за изследване, доколкото това е
единият от допустимите от закона начини за установяване употребата на
алкохол от водачи на МПС. Следователно, доколкото в случая не е налице
неизпълнение от страна на жалбоподателя на предписанието за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, то не е
6
осъществен от обективна и субективна страна и състава на нарушението по
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
С оглед изложеното, Съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Поради това и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1085-003386/14.12.2021г.
на Началник-група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което
за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на осн. същата разпоредба на С. Х. К.,
от гр. Русе, ЕГН-********** били наложени наказания “Глоба” в размер на
2000.00 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7