Р Е Ш Е Н И
Е
гр.Кърджали, 24.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното заседание на двадесет и трети януари две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Дарина
Байданова
при
секретаря Марияна Суркова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1063 по
описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата В.П.Й. твърди, че с ответника са
бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 05.07.2000 г., е прекратен с влязло в
сила на 12.12.2018 г. решение № 480/26.11.2018 г. по гр.д. № 1233/2018 г. на КРС.
Поддържа, че със заповед от 14.05.1999г. на кмета на община Кърджали , поради
установено жилищна нужда – самотна майка ,била настанена под наем в общинско
жилище, представляващо апартамент № 20, находящ се в ***, състоящ се от две
стаи, кухня и санитарен възел, а в началото на 2001 г. ѝ била предоставена
възможност да закупи същия недвижим имот за сумата от 3374,00лв., поради което на
08.02.2001г. сключила Договор за кредит за покупка на жилище с Банка „ДСК"
ЕАД , клон Кърджали за сумата от 2360,00лв., а остатъкът от покупната цена в
размер на 1014,00лв. ѝ бил предоставен в заем от сестра ѝ Й. П. С..
С Договор за продажба на общински недвижим имот на 09.02.2001 г. /по време на
брака ѝ с ответника/, собствеността на същия недвижим имот ѝ била
прехвърлена, заплащайки със собствени средства, внесени с ордер
19027/06.02.2001 г. сумата в размер на 1 014.00 лева и заемни средства от Банка
„ДСК" ЕАД, внесени с нареждане № 88029/08.02.2001 г. в размер на 2 360,00
лева, потвърдено от банката с писмо изх. № 408/08.02.2001 г. на Банка
„ДСК" ЕАД клон Кърджали, а на 10.04.2002г. ищцата сключила Договор за
кредит за текущо потребление в размер на 2 000,00 лева с Банка „ДСК"
ЕАД , клон Кърджали и върнала на сестра си Й. С. дадения ѝ от нея заем за
покупка на жилището в размер на 1 014.00 лева. Твърди, че описаният жилищен имот
е придобит изцяло с нейни лични средства, а ответникът нямал никакъв принос в
закупуването му, тъй като имал частен бизнес, който през 1993 г. фалирал и
натрупал много парични задължения.Същият не работел по трудов договор е
припечелваните средства харчел изцяло за себе си. Твърди, че с нейната заплата
изплащала кредита за покупка на жилището и отглеждала сина на страните и поради
ограничени финансови възможности теглила
кредит след кредит, с който освен, че рефинансирала предишни кредити,
отглеждала и роденото от брака ѝ с ответника дете, докато ответникът
изцяло бил дезинтересиран и от обслужването на кредите и от отглеждането на
детето. Твърди, че кредитът за покупка на жилище изтеглила лично тя с цел именно закупуването
на имота и впоследствие изплатила/погасила лично тя с_нейни лични средства,
включително и от работна заплата. Ответникът нямал принос в закупуването на
имота, като влагане на средства, труд, грижи и други в домакинството или в
придобиването на имота. За периода от 2001 г. до 2018 г. ответникът, макар и да
е живял с ищцата в едно домакинство, не бил допринесъл по никакъв начин за
закупуването на жилището, нито чрез грижи за имота и неговото опазване и др.,
нито чрез влагане на парични средства. Счита, че не е налице съвместен принос в
придобиването на процесния имот и че същият е изключителна нейна собственост, въпреки, че е
придобит в режим на СИО. Моли съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че ищцата е изключителен собственик на посочения жилищен недвижим
имот апартамент № 20, находящ се в ***, актуван с Акт № 141/21.01.1998 г., със
застроена площ 65.91 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение,
при съседи: горе-ап. 23, долу-мазета, север-вход и стълбище, ведно с
прилежащото му избено помещение № 20 с полезна площ 3.61 кв.м., при съседи:
изток-абонатна, запад-мазе 19, север-коридор и припадащите се 1.166 % идеални
части от общите части на сградата в размер на 6.76 кв.м. й право на строеж за
зона две на стойност 66.00 лева, както и да постанови трансформация на
имуществото от такова в режим на СИО в лична нейна собственост придобито чрез
лични средства. Претендира разноски. В
съдебно заседание лично и чрез упълномощен адвиокат поддържа иска и моли съда
да го уважи. Претендира разноски.
Ответникът В.Х.В. в срока по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор, с който
оспорва иска, като твърди,че в придобиването на имота има съвместен
принос и същият принадлежи
общо на двамата, независимо от това на чие име е придобит. Твърди, че към
момента на закупуване на процесния апартамент ищцата не разполагала с лични
средства за закупуването му, нито нейната сестра имала такива, за да ѝ
ги предостави за тази цел, а при
закупуването на апартамента са вложени средства, получени от Банка ДСК, които те
нямат характер на лични средства на ищцата.
Твърди, че приносът му за закупуването на апартамента се изразява във
влагане на парични средства, труд и грижи
за семейството. Не оспорва, че в
началото на 2001 г. по време на брака им била предоставена възможност да
закупят жилището от Община Кърджали за сумата от 3 374,00
лева и че същото е закупено със заем от Банка
„ДСК" ЕАД , клон Кърджали , в размер на 2 360,00
лева. Оспорва, че ищцата е получила заем от своята сестра за закупуване на
имота и че на 10.04.2002 г. заемът
ѝ е бил върнат със средства от договор за банков кредит с Банка
„ДСК" ЕАД , клон Кърджали. Твърди, че бил активно трудово ангажиран и през
време на трудовата му дейност получавал
съответно възнаграждение и че непосредствено след закупуване на
апартамента той, със свои лични средства,
извършил ремонт, като лично изработил гардеробите, поставил ламперията,
изработил и поставил порт мантото в коридора, както и мазилките,
подовите покрития, и таваните.
Започнал
търговия със зеленчуци и създал фирма, като започнал
да работи на сергията пред блока, където живеели - през
зимата работното му време било от 7 до21
ч., а през лятото от 5,30 до 23,00 ч.
всеки ден. Твърди, че ищцата го сменяла в събота и
неделя, когато не била на работа, защото той пътувал до с.Първенец, за да зарежда сергията със
зеленчуци. През 2003 год. заминал да работи в Испания и Чехия , като получените
средства давал на жена си. Твърди, че всички средства за издръжката на детето и
семейството осигурявал той, а ищцата непрекъснато ходела на почивки. Принудил
се да започне да отглежда животни, като през деня ходел на работа, а през
останалото време посещавал стопанството, където отглеждал животните. Твърди, че
и двамата взели кредити и заедно ги изплащали, както и за
роденото
от брака им дете се грижили и двамата и във
възпитанието на детето и във заплащане на всички негови нужди.
Твърди, че имал бизнес, че притежавал
заведението „Бриз" в гр. Кърджали и всички парични задължения разплащал единствено той
със свои средства. Работил и като охрана. И
до момента не знаел за какво е изтеглен кредита
и за какво са похарчени парите от ищцата.
Парите, които спестявали като семейство и докато работил в чужбина, били
поверени за съхранение па ищцата, като това не били нейни лични средства, а
семейни спестявания на двамата, като съпрузи. Счита, че има съществен принос за закупуването на
процесния апартамент и е допринесъл с парични средства, труд и грижа.
Позовава се на разпоредбите на чл. 21, ал.1 СК в сила от 01.10.2009 г., според
които вещните права придобити по време на
брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити, като според ал.3
на чл.21 СК, съвместният принос се предполага до доказване на противното. Счита,че в случая е приложим законовият режим на СИО, като се позовава на принципа, че разходите за задоволяване на
нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи и за задължения, които
единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване на нужди на семейството,
те отговарят солидарно и че предвид, че договорът за ипотечен кредит
е сключен от ищцата и макар и заемните средства да са получени от единия от
съпрузите, щом са за задоволяване на нужди на семейството, задължението им за
връщане е солидарно за двамата съпрузи по силата на закона, още
повече, че жилището е закупено за семейни нужди. Твърди, че изплащането на
банковия кредит, с който е закупено семейното жилище,
е осъществено от средства със семеен произход, негови спестявания и такива от
заплати и трудова дейност - на
ответника и ищцата, поради което оспорва влагането на извънсемейни средства в
придобиването на процесния имот. В съдебно заседание не оспорва , че страните
са връщали средства на най-голямата сестра на ищцата – Й., предоставени за
закупуване на процесния апартамент. В съдебно
заседание лично и чрез упълномощен представител поддържа отговора и моли съда
да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди събраните доказателства и доводите, прие за установено следното:
Съдът е признал за безспорни следните обстоятелства: - че
страните
са бивши съпрузи, като гражданският брак е сключен на 05.07.2000 год. с
акт за сключен граждански брак № 116/05.07.2000 год. на Община Кърджали и
бракът е прекратен с влязло в сила на
12.12.2018 г. Решение № 480/26.11.2018 г. по гр. дело № 1233/2018 г. по описа
на РС-Кърджали; - че след развода ищцата е напуснала
семейното жилище, като същото било предоставено за ползване на ответника; -
че процесното семейното жилище представлява апартамент № 20 , в ***, състоящо се от две стаи, кухня и санитарен възел; - че с
Договор от 09.02.2001 год. процесния по делото недвижим имот е продаден като общински
недвижим имот по реда на Закона за общинска собственост и НРПУРОИ в община
Кърджали на страните по време на брака им за
сумата от 3 374,00 лв., от
които със заемни средства от Банка „ДСК" ЕАД са заплатени 2 360,00
лв. и че същият се намира в режим на
съсобственост между страните по делото до опровергаването на тази презумция и че страните
са връщали средства на най-голямата сестра на ищцата – Й., предоставени за
закупуване на процесния апартамент.
По реда на чл.176,ал.1 от ГПК ищцата заявява, че в
периода 09.02.2001г. до 20.04.2018г. живяла в
процесния апартамент и че през цялото време , в периода 2001г
-2018г. работила в Български пощи като
счетоводител ,главен счетоводител и отговорен
счетоводител без прекъсване, както и на граждански
договори за счетоводството на фирми, когато започнали да
изнемогват с плащането на кредитите от 2009г., от които получавала доходи и се осигурявала. Извън трудовото възнаграждение на месец печелела около 160-180,00лв.
от 2009г. до момента. Първоначално на сергията за
зеленчуци работел ответника и негов бивш колега с
неговата фирма, без осигуровки, като работник
срещу минимално възнаграждение от около пет
лева, но колегата му се
отказал, защото не му било изгодно
и ответникът продължил още
няколко месеца сам на тази сергия с намерението да започне нещо друго да работи, през което време ищцата с
доходите си зареждала сергията, както и с оборота. Допълнителни доходи от тази дейност нямали
нямали и тя заплащала здравните осигуровки на ответника. Към момента на закупуване на жилището не са имали спестени средства, а взели пари на
заем от сестра
ѝ Й. С. в размер на 1300 лева, с
които ищцата платила еднократната вноска и режийни
разноски и други разходи в община Кърджали, а другата част
била заплатена от кредита.
Устнановява
се по делото,че за процесния период – 08.02.2001г. - 18.05.2005г. ищцата
е сключила следните договори за
кредит: договор за кредит за покупка на жилище от 08.02.2001г. с БДСК ЕАД за
сумата от 2360,00лв., договор за текущо потребление от
10.04.2002г. за сумата от 2000,00лв. и договор
за текущо потребление от 13.04.2004г.
за сумата от 5000,00лв.
Отново за процесния
период – 08.02.2001г. - 18.05.2005г. се установява,че ответникът работи по трудов
договор от 21.06.2001г. като шлосер – монтьор в „Пътстройинженеринг“ АД с
основно трудово възнаграждение от 180,00лв., 5,4% клас – 9,72лв. и 17,05лв.
условия на труд, общо, 206,77лв., като ТПО е прекратено на 06.08.2001г.,или,
след 2 месеца, след което на
02.10.2001г. до 08.01.2002г., т.е., за 3 месеца, е работил в „Търговия-К“ ООД
като работник с основно трудово възнаграждение 100 лв., и от 03.05.2005г.
работи по трудов договор в „БТК Секюрити“ ЕООД с основна заплата 161лв. Представено
е доказателство за еднократно извършена услуга по граждански договор за
демонтиране и разглобяване на павилион на 22.05.2001г. са сумата от 20,00лв.
От показанията на св. И. П. С. - сестра на ищцата се установява,че преди брака на страните същите живеели на семейни
начала и им се родило дете. Ответникът имал апартамент, който впоследствие му взели,
заради задължения от заведение и живели в
апартамента на родителите на ищцата. Когато ищцата получила
общинско жилище , ответникът живеел при неговите родители, били разделени и тя го приела и
тогава вече той решил да сключат брак, тъй като разбрал, че
ще се купува жилище. Апартамент 20 в ***
бил даден първоначално на ищцата
като общинско жилище, след което тя да теглила
заем, когато вече били семейни и за първите
вноски поискала пари от свидетелката, но тъй като тя нямала
такава сума и нямала и
възможност да тегли
заем, най-голямата им сестра, която живеела
в Габрово - Й. П. С., предложила
тя да изтегли кредит от ОББ за
1300 лева за жилището. След това ищцата изтеглила
заем и започна да ги връща парите на сестра си.По това
време В. не работел и в много дълъг период въобще не работил и си стоял вкъщи.
В периода, в който жилището било изплащано, ответникът не
работел. А ищцата рефинансирала многократно и
изплатила заема. След това много пъти отивала при свидетелката и казвала,че ще им спрат тока и тя
ѝ
давала пари да плати сметките. Според свидетелката всичко
по този кредит ищцата сама изплатила.
Освен трудовото възнаграждение като счетоводител, около 10
години работела
на граждански договор за счетоводството
на частни фирми. Относно сергията свидетелката заявява,че не е виждала да има оборот, а
по-скоро ищцатата давала пари на
ответника да
закупува стока. Свидетелката казвала на сестра си: „Остави
го този хрантутник“. Когато ответникът работил,
винаги получавал минимална заплата, която реално
с възможностите си изпивал
и изяждал. Ищцата била на
почивки на море два пъти със сестра си и
нейното семейство, а след това вече не е имала възможност и не била
ходила на екскурзии и санаториуми. Синът им бил
студент, но се наложило да прекъсне, тъй като ищцата нямала
възможност да му плаща и той трябвало да
работи. За сергията ответникът много пъти казвал като се съберат,че няма оборот и че нищо не
печели. За ремонта на жилището - правел
дограма тип ламперия, която все още не била
довършена. Нико не бил купувал ,тъй като не работел. Сега работел
като охрана.
Св. Г. Д. Г.
– приятел на ответника,
изяснява, че от 20 години познава страните и през тези 20
години ответникът работил през цялото време и търсил начин
да осигури средства за семейството. Отдавало му
се да работи дърводелска работа, правил ремонт – на банята, разширявали
кухнята, парно бил прекарал. Споделял на свидетеля, че отделя средства за сина си и дори вземал и от свидетеля -3-4 пъти по 20-
30 лв., които давал на ищцата, а тя – превеждала на сина им, по времето, кокогато бил студент. При гостуванията му не бил чувал
ищцата да
се оплаква, че той не влага средства и че
не помага. Сергията за
зеленчуци, която имали за около 2 години от 2000г.,
обслужвала
два-три блока. Ответникът
по
цял ден работел на сергията. Освен това преди 4-5 години ответникът работел като охрана в „ Дом
„Майка и дете“, а преди
това в дърводелни заводи. Винаги намирал
работа, но свидетелят не знае дали е бил на трудов договор, тъй като ходел
по училища и по програми да прави
шкафчета и чинове. Свидетелят
не може да посочи конкретно от 2001г. до 2005г. къде е работил ответника и с какви средства е закупено жилището, макар че знаел от ответинка,че жилището е закупено с кредит и че
постоянно дава пари и не стигат.
От изслушаното по делото заключиние по назначената съдебно-счетоводна
експертиза,неоспорено от страните, се установява,че на 08.02.2001г. е изтеглен
заем от Банка ДСК, предназначен за покупка на жилище в размер на 2360,00лв. с
титуляр на кредита В.Й., като главницата и начислените лихви са погасени от
ищцата чрез превеждане на вноски от заплатата ѝ - по 46лв. от работодателя ТП „Български
пощи“ и същият е изцяло погасен на
18.05.2005г. с извършването на окончателна вноска от 1086,03лв.,представляващи
кредитни средства от потребителски кредит в размер на 7400,00лв., изтеглен от
ищцата на 18.05.2005г. Според вещото лице при сключването на договора за
продажба на жилището ищцата е внесла част от продажната цена от 3374,00лв. ,а
именно, 2360,00лв., представляващи изтеглен предишния ден от нея – на
08.02.2001г. банков кредит в размер на 2360,00лв. Разликата от 1014лв. е
внесена в брой от ищцата. Експертизата е установила,че на 10.04.2002г. ищцата
изтеглила кредит за текущо потребление в размер на 1155,07лв., плакте на ищцата
касово от заемодателя. Установено е, че ищцата е теглила други кредити за текущо
потребление съобразно приложените по делото договори , които нямали отношение
към кредита , изтеглен за плащане на процесния жилищен имот.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от СК /отм./ лични са вещите,
правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с
лично имущество по чл. 20, ал. 1 или с друго лично имущество, придобито преди
брака, а според чл. 21, ал. 2 от СК/отм./ когато вещите, правата върху вещи и паричните
влогове са придобити отчасти с лично имущество по предходната алинея, лично
притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е
незначителна.
Чл. 20, ал. 1 от СК /отм./ предвижда, че вещите, правата върху вещи и
паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и
паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение,
принадлежат на съпруга, който ги е придобил, както и че лични са вещите и
правата върху вещи, придобити от единия съпруг по реда на Гражданския
процесуален кодекс, когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на
другия съпруг върху вещи и права върху вещи, които са съпружеска имуществена
общност.
Чл. 19, ал. 1 от СК/отм./ установява,
че вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от
съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо
на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Разпоредбата на
чл. 21 от СК /отм./ е израз на установеното в чл. 19, ал. 1 от СК /отм./ положение,
че съпружеската имуществена общност се основава и е резултат само на съвместния
принос на съпрузите, който винаги има определено икономическо изражение.
Принципът, изразен в чл. 21 от СК/отм./, е, че придобитото през време на брака
имущество има правното положение на средствата, които са разходвани за
придобиването. Ако е придобито с лични средства, то е лично (ал. 1), а ако е
придобито отчасти с лични средства, то става отчасти лично имущество, отчасти
общо на съпрузите (ал. 2). Основанието на иска по чл. 21 от СК /отм./ е
трансформацията на извънсемейни средства за придобиване на имуществото през
време на брака.
По делото е налице придобиване на вещно право върху имот, по време на брака
между страните по делото, придобито на името на единия съпруг - ищеца. В тежест на претендиращият
индивидуална собственост върху целия недвижим имот бивш съпруг, е доказването –
пълно и пряко, на правно релевантни факти : 1. придобивната стойност на имота;
2. размерът на вложените средства, които имат личен произход и са еквивалентни
на придобивната стойност на спорния имот и 3. влагането им към момента на
придобиване на имуществото. Доказването следва да бъде пълно, убедително и
категорично. В настоящото производство бе несъмнено установено, че придобивната
стойността на процесния имот - 3374,00лв. е погасен с банков кредит ,изтеглен
от ищцата - 2360,00лв. и взет в заем от третото лице Й. П. С. /сестра на
ищцата/ сума от 1300лв., от която са платени от ищцата 1014лв. Установено бе,че
по времето на изплащане на кредита за покупка на жилище ищцата е била на
постоянен трудов договор и именно нейният работодател е превеждал месечните
погасителни вноски от трудовото ѝ възнаграждение за положения от нея личен
труд, като окончателната вноска от 1086,03 лв. е заплатена на 18.05.2005г. от
друг потребителски кредит, изтеглен от ищцата. Установено бе,че макар и
ответникът да е работел по трудово правоотношение – „Пътстройинженеринг“
,същият не е участвал в изплащането на кредита за жилище, а е покривал свои
нужди. Установеното от св.Г.Г. инцидентни случаи на вземан заем от малки суми за
издръжка на сина на страните като студент /роден на ***г.-бел. съда/, не
обосновават извод за активно участие при погасяването на кредита и придобиване
на апартамента и касаят значително по-късен период от време, обстоятелство
служебно известно на настоящия състав, поради разглеждане на бракоразводството
производство между страните по гр.д. №1233/2018г. по описа на този съд. Твърденията
на ответника, че от 2004г. работи ,но без трудов договор, че парите за
придобиването на процесния апартамент са от продажбата на негов апартамент, че
2003г. работил в Испани и Чехия и е пращал пари на ищцата и че от заведението
,което разработвал, „Бриз“ покривал всички задължения на семейството, не са
доказателствено обезпечени. Не бе установено, ответникът със свой труд,
средства или грижи за семейството да е допринесъл за придобиването на процесния
апартамент, като обстоятелството,че е развивал търговска дейност на сергия пред
блока, не обосновава подобен извод, доколкото бе установено от показанията на
св.С., че дейността не е била успешна и се е налагало не друг ,а ищцата да
заплаща здравните осигуровки на ответника. Относно твърдението на ответника, че
страните са били здраво и сплотено
семейство, дори да се приеме, че това е така в годините на раждането на сина
им, от показанията на св.С.,касаещи момента на придобиване на жилището, бе
установено, че тя неколкократно е съветвала ищцата – нейната сестра, да се
раздели със съпруга си, който не се грижел за семейството. В тази връзка ,
проблемите, които семейството е имало и които не са били известни на св.Г., не
обосновава отсъствието им. На последно място, не бе установено и ответникът да
е имал спестявания, които да са вложени при придобиването на имота, напротив
,бе установено, че заради дългове от предишен бизнес, е изгубил друг свой
недвижим имот.
С оглед горното, съдът приема,че средствата за закупуването на процесния
недвижим имот са лични средства на ищцата.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
дължи на ищцата направените по делото разноски съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК в пълен размер – 121,00лв. – за внесена държавна такса, 24,18лв. –
за вписване на ИМ, 200,00лв. – възнаграждение за вещо лице и 1260,00лв. – заплатен адвокатски хонорар, общо,
1605,18лв.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.Х.В., ЕГН **********,***, че придобитият по време на брака апартамент № 20, находящ
се в ***, актуван с Акт № 141/21.01.1998 г., със застроена площ 65.91 кв.м.,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение, при съседи: горе-ап. 23,
долу-мазета, север-вход и стълбище, ведно с прилежащото му избено помещение №
20 с полезна площ 3.61 кв.м., при съседи: изток-абонатна, запад-мазе 19,
север-коридор и припадащите се 1.166 % идеални части от общите части на
сградата в размер на 6.76 кв.м. и
право на строеж за зона две на стойност 66.00 лева , е
лична собственост на ищцата В.П.Й., ЕГН **********,***, като придобит изцяло с нейно лично имущество.
ОСЪЖДА В.Х.В., ЕГН **********,*** да заплати на В.П.Й., ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер на 1605,18лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: