№ 424
гр. Сливен, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230102304 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба на С. Д. Т. против нейния съпруг - С. С. Т., с
която се иска издаване на заповед за защита и заповед за незабавна защита от
домашно насилие за твърдян акт на домашно насилие, извършен на 06.03.2025
г. от ответника спрямо молителката, в присъствие на детето на молителката
А.А.Б. - на 11 год. и роденото от брака дете на страните - С. - на година и два
месеца, изразил се в упражняване на физическо, емоционално и психическо
насилие спрямо молителката чрез нанасяне на удари в областта на ръцете и
главата, както и чрез обиди и заплахи с думите: „Мързелива курва”, „Ти не
ставаш за нищо“ и др. Съседите чули скандала и позвънили на телефон 112,
като пристигнали полицейски служители и извели ответника от дома им.
По делото е издадена Заповед за незабавна защита № 19 от 30.04.2025
г., с която съдът е задължил извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката и децата, отстранил е извършителя от
съвместно обитаваното с молителката жилище, забранил е на извършителя да
приближава молителката и децата на разстояние по-малко от 50 м., както и
жилището им на адрес гр. Сливен, ........................... Местоживеенето на детето
С. е определено временно на адреса на майката.
1
В съдебно заседание молителката, редовно призована, не се явява
лично. Представлява се от назначения си с Решение на НБПП процесуален
представител - адвокат, който поддържа депозираната молба и моли да бъде
уважена.
Ответникът, редовно призован, се явява лично. Заявява, че
действително често стават скандали със съпругата му, които са провокирани
от нея и не помни конкретната причина на датата 06.03.2025 г. Моли съдът да
не издава Заповед за защита, евентуално да не се налагат мерки по отношение
на детето С..
Съдът, след като изслуша становищата на страните и след
преценка на събраните в хода на производството доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4, ал. 1 ЗЗДН.
Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения преклузивен срок, от легитимирано лице, визирано в чл. 8,
т. 1 ЗЗДН - пострадало от домашно насилие лице, извършено от съпруг и от
когото има дете - чл. 3, т. 1 и т. 3 ЗЗДН. Към молбата е приложена и
декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Разгледана по същество молбата се явява и основателна.
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени от и спрямо определена категория лица, в която
попадат ответникът и молителката. Чл. 2, ал. 2 от закона постановява, че за
психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено
в негово присъствие.
От изисканите от съда и приети като писмени доказателства по делото
справки от НБД „Население“ се установява, че молителката и ответникът са
съпрузи, като от брака си имат родено едно малолетно дете - С. С.ова Т., ЕГН:
**********. Молителката има родено и по-голямо дете - А.А.Б., ЕГН:
**********.
От приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се
2
установява, че на 06.03.2025 г., ответникът е осъществил акт на домашно
насилие спрямо молителката, в присъствие на детето на молителката А.А.Б. -
на 11 год. и роденото от брака дете на страните - С. - на година и два месеца,
изразил се в упражняване на физическо, емоционално и психическо насилие
спрямо молителката чрез нанасяне на удари в областта на ръцете и главата,
както и чрез обиди и заплахи с думите: „Мързелива курва”, „Ти не ставаш за
нищо“ и др. Съседите чули скандала и позвънили на телефон 112, като
пристигнали полицейски служители и извели ответника от дома им.
Съдът намира, че твърденият акт на домашно насилие спрямо
молителката, в присъствие на децата, е доказан посредством подадената от
молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН като доказателствено
средство в процеса е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед
специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е
предоставен улеснен за молителя ред да представи декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на
други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие
само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание относно датата, мястото, времето и конкретните
действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
В този случай, в доказателствена тежест на ответника, при направеното
оспорване, че е извършил твърдените актове на домашно насилие, е да
проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложените в
декларацията твърдения и да разколебае придадената й от закона
доказателствена сила.
Съдът намира, че подобно успешно насрещно доказване не бе
проведено от ответника. Напротив, същият признава, че между страните често
възникват скандали.
В процесния случай, освен декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която
може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита,
твърденията на молителката за осъществения акт на домашно насилие от
ответника спрямо нея на 06.03.2025 г. се подкрепят в пълна степен и от
събраните по делото писмени доказателства. Видно от приетия по делото
социален доклад от ДСП - Сливен между съпрузите често възникват скандали,
3
като на процесната дата агресията на ответника била породена от липсата на
средства за снабдяване с наркотични вещества. Молителката излага, че
ответникът не е посягал да удря детето А., но й повишава тон, докато за
детето С. ответникът се грижел много добре, поради което майката не желае
да прекъсва връзката между тях. В проведения разговор със социалния
работник, ответникът не е отрекъл възникването на скандал на посочената
дата, но изтъква, че много често съпругата му започвала първа конфликтите,
като се случвало той да й удари „един, два шамара“. Ответникът е посочил, че
не възразява ако съдът прецени, да издаде заповед за защита, но моли тя да не
включва мерки по отношение на детето С..
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че е бил
провокиран от молителката, която започвала конфликтите. Приложимият
Закон за защита от домашното насилие не предвижда изрични случаи, при
които извършен акт на домашно насилие, вкл. единствено емоционално и
психическо под форма на обиди и заплахи да може да бъде оправдано поради
афект или да е провокирано от действие на жертвата.
Съдът е изискал и справка за съдимост на ответника, видно от която
същият е неколкократно осъждан, което води до извода, че същият системно
не спазва установения правов ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗЗДН при разглеждане на делото
и постановяване на решението съдът взема предвид и актовете на насилие,
извършени преди срока по чл. 10, ал. 1 от закона, ако има доказателства за тях,
с цел индивидуализация на мерките за защита по чл. 5, ал. 1.
В случая служебно известно е на съда, че такива предни актове са
налице, като по гр. д. № 1478/2024 г. по описа на СлРС има издадена заповед
за защита в полза на молителката и детето А., с която ответникът е задължен
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо тях.
Предвид установеността на извършеното домашно насилие спрямо
молителката в присъствие на двете малолетни деца следва да бъде преценено
какви мерки съдът следва да наложи, за да гарантира тяхната защита.
Съдът намира, че следва да наложи на ответника мярката по чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗЗДН, с която да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката и детето А..
4
След постъпилия социален доклад от ДСП - Сливен, съдът намира, че
вече не е необходимо налагането на други мерки за защита по отношение на
малолетното дете С., освен тази по чл. 5, ал. 3, вр. ал. 1, т. 5 ЗЗДН, тъй като е
установено, че бащата полага добри грижи за дъщеря си и между тях има
установена силна емоционална връзка.
Що се отнася до молителката и детето А., по отношение на тях следва да
се наложат и мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗДН, а именно да се
отстрани ответникът от съвместно обитаваното с молителката жилище и се
забрани на ответника да доближава молителката и детето й А. на разстояние
по-малко от 50 м., както и жилището им на адрес гр. Сливен, ..........................,
като мерките, след извършено приспадане на срока на действие на мерките по
издадената заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН, следва да бъдат
наложени за срок от дванадесет месеца.
Този срок съдът намира за необходим и достатъчен за постигане целта
на закона, а именно за възстановяване на емоционалното спокойствие на
страните, потушаване на острия конфликт между тях и подобряване на
бъдещите им извънпроцесуални отношения.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва
да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят да се предупреди за
последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 4 ЗЗДН.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта
следва да се връчат на страните, както и на РУ МВР - Сливен и ДСП - Сливен
за сведение.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във връзка с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството по делото
в размер на 25,00 лева по сметка на РС - Сливен /т. 22 ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. С. Т., ЕГН: **********, с
адрес гр. Сливен, ...................., е осъществил спрямо С. Д. Т., ЕГН:
5
**********, в присъствие на детето на молителката А.А.Б., ЕГН: **********
и роденото от брака дете на страните С. С.ова Т., ЕГН: **********, на
06.03.2025 г., акт на домашно насилие, изразил се в упражняване на физическо,
емоционално и психическо насилие спрямо молителката чрез нанасяне на
удари в областта на ръцете и главата, както и чрез обиди и заплахи с думите:
„Мързелива курва”, „Ти не ставаш за нищо“ и др.
НАЛАГА на С. С. Т., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен,
.................... следните мерки за защита от домашното насилие:
ЗАДЪЛЖАВА извършителя С. С. Т., ЕГН: ********** да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо С. Д. Т., ЕГН: ********** и
детето А.А.Б., ЕГН: **********.
ОТСТРАНЯВА извършителя С. С. Т., ЕГН: ********** от съвместно
обитаваното с молителката С. Д. Т., ЕГН: ********** жилище, находящо се в
гр. Сливен, ......................., ЗА СРОК от 12 /дванадесет/ месеца.
ЗАБРАНЯВА на С. С. Т., ЕГН: ********** ДА ПРИБЛИЖАВА на
разстояние по-малко от 50 м. /петдесет метра/ молителката С. Д. Т., ЕГН:
********** и детето А.А.Б., ЕГН: **********, както и жилището им,
находящо се в гр. Сливен, ....................... ЗА СРОК от 12 /дванадесет/ месеца.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето С. С.ОВА Т. да бъде при
майката С. Д. Т., ЕГН: ********** на адрес гр. Сливен, ....................... ЗА
СРОК от 12 /дванадесет/ месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на С. Д. Т., ЕГН: ********** с
цитираните мерки, която подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН извършителя С.
С. Т., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ...................., че при неизпълнение
на съдебната заповед, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа
нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН С. С. Т., ЕГН: **********, с
адрес гр. Сливен, .................... да заплати по сметка на Районен съд - Сливен
сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса за производството
по делото.
ПРЕПИС от решението и от заповедта за защита да се връчат на
страните и на РУ МВР - Сливен, а също и на Директора на ДСП - Сливен за
6
сведение. При необходимост връчването на заповедта на причинителя на
домашното насилие да стане със съдействието на полицейските органи или
кмета.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в
7-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7