№ 1601
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско
дело № 20211100514741 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20046356 от 18.02.2021 г. СРС, 145 с-в, по гр.д.№
75450/2019 г. е признал за незаконно уволнението на П. В. П., извършено със
заповед № 3/04.11.2019 г. на представителя на „Е.е.г.“ ООД, с която
трудовото правоотношение с П. В. П. е прекратено на основание чл.330, ал.2,
т.6 КТ и го е отменил, осъдил е „Е.е.г.“ ООД да заплати на П. В. П. сумата от
16 910,40 лв.-обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението в периода от 21.11.2019 г. до 21.05.2020 г. и е отхвърлил
предявеното от „Е.е.г.“ ООД срещу П. В. П. възражение за съдебно
прихващане с получена от П. В. П. без правно основание сума по нищожен
договор за цесия от 29.08.2017 г., сключен между П. В. П. и „Е.е.г.“ ООД.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника „Е.е.г.“ ООД с оплаквания, че същото е недопустимо и неправилно,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
на материалния закон и при несъобразяване с правилата на логическото
1
мислене.Въззивникът излага оплаквания, че при разглеждане на
възражението за недействителност на трудовия договор
първоинстанционният съд е подходил изключително формално и
повърхностно, без да обсъди всички доводи и събраните по делото
доказателства.Поддържа, че съдът не е положил усилия да разкрие
действителната воля на страните, част от твърденията и възраженията му са
интерпретирани избирателно и едностранчиво, а други изобщо не са
обсъждани.Излага подробни твърдения, че по делото са събрани достатъчно
доказателства, че трудовият договор е привиден, тъй като близо три години
ищецът твърди, че е изпълнявал задълженията си по трудовия договор без да
получава възнаграждение, което създава съмнение в действителната воля на
страните включително по отношение на намерението им за реално
изпълнение на трудовия договор; ищецът не е в състояние да дефинира
размера на дължимото се обезщетение, изчислено на база трудовото
възнаграждение за последен отработен месец и да представи доказателства в
тази насока.Тези твърдения са изложени в исковата молба и представляват
изявление на ищеца по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК, което прави вероятно
твърдението за привидност на трудовия договор, но това не е взето предвид
от първоинстанционния съд.Същевременно ищецът е удостоверявал пред
държавната администрация вкл. пред НАП пълния размер на трудовото
възнаграждение за 2016 г. и 2017 г., които доказателства съдът не е обсъдил и
които навеждат на извода, че единствената причина за подписване на
договора е създаване на привидно трудово правоотношение пред данъчно-
осигурителните органи.Поддържа, че дружеството не е имало нужда от
назначаването на служител на длъжност „инвестиционен консултант“, тъй
като дейността му се състои единствено в експлоатацията на собствения му
ветрогенератор и единственият му сключен договор е с „Енерго Про
Продажби“ АД, като освен ищеца в последните седем години ответникът е
имал само още един служител, назначен на трудов договор, което е индиция в
подкрепа на тезата му.В решението не е обсъдена и доказателствената
стойност на разпитания по делото свидетел.Неправилно
първоинстанционният съд е приел, че не са представени доказателства във
връзка с доводите за липса на основание на сключения договор по смисъла на
чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД, както и за твърдението за заобикаляне на закона по
смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД.С оглед недействителността на трудовия договор
2
исковете по чл.344 КТ се явяват неоснователни, тъй като предполагат
наличие на валиден трудов договор.Въззивникът твърди, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че поканата за даване на обяснения по
чл.193 КТ не съдържа ясно посочване на извършените от служителя
нарушения, и че заповедта не съдържа реквизитите по чл.195 КТ.Твърди, че
изводите на първоинстанционния съд, че не е установено ищецът да не се е
явявал на работа в течение на два последователни работни дни от началото на
2019 г. не кореспондира със събраните по делото доказателства, като са
игнорирани показанията свидетелката К..Поддържа, че в частта, с която съдът
се е произнесъл с диспозитив по отношение на възражението за прихващане,
решението е недопустимо и подлежи на обезсилване.Излага и оплаквания за
неправилно разпределена доказателствена тежест с доклада по делото, като
му е възложено да обори презумпцията за наличие на основание на договора,
което означава да докажат несъществуването на твърдения от ищеца договор
за заем, като същевременно е възложил на ищеца да докаже наличието на
основание да получи сумите по цесията, т.е. съдът е вменил на всяка от
страните задължения за пълно доказване на едно и също
обстоятелство.Твърди, че в нарушение на процесуалния закон съдът не е дал
отговор на какво основание е сключен договора за цесия.Поддъържа, че дори
и ако договорът за цесия не е нищожен поради липса на основание,
възражението за прихващане е основателно поради недоказване на
твърдяното от ищеца предаване в заем на парични суми на обща стойност от
310 000 лв., което прави неоснователно задържането на сумата от 17 399,30
лв., предмет на възражението.Моли съда да постанови решение, с което да
обезсили като недопустимо решението на СРС в частта, с която съдът се е
произнесъл по възражението за прихващане и да го отмени в останалата част
като неправилно и вместо него да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78 , ал.5
ГПК.
Ответникът по въззивната жалба- П. В. П. оспорва същата.Изразява
становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно,
че обезщетението за оставане без работа в размер на 19 061,95 лв. е изплатено
доброволно от „Е.е.г.“ ООД, което е индиция, че въззивникът счита сумата за
дължима.Твърди, че първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до правилния
3
извод, че трудовият договор е привиден, като е съобразил, че същият е
сключен в изискуемата от закона форма, изпълняван е в продължение на 8
години, работодателят е упражнил дисциплинарната си власт за прекратяване
на трудовото правоотношение и с конклудентни действия е потвърдил, че
трудовият договор е валиден и следва да се прекрати на едно от основанията
за прекратяването му, посочени в КТ; от подписването му в продължение на 8
години нито една от страните не е твърдяла недействителност; липсата на
обратно писмо, което да обуславя дори и вероятната му привидност.Излага
доводи, че трудовото възнаграждение е било изплащано в продължение на 5
години, а за дължимото такова за последните три години е налице трудов
спор по друго дело, което изключва твърдението на въззивника за изначална
недействителност.Оспорва като несъстоятелно твърдението на въззивника, че
ищецът не е бил в състояние да посочи размера на получаваното трудово
възнаграждение, тъй като приетата по делото експертиза е потвърдила изцяло
посочения от него в исковата молба размер.Правилен е и извода на съда, че
представените служебни бележки могат да послужат като начало на писмено
доказателства, тъй като те нямат никакво отношение към твърдяната
недействителност на договора и не представляват признание за получено
плащане, а подписването им от служителя доказва единствено получаването
им.Поддържа, че годишната данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ се подава
от физическите лица не заради доходи, придобити от трудова дейност, а с цел
деклариране на други облагаеми доходи, придобити през годината и отразява
подадената от работодателя информация за начислени трудови
възнаграждения, като в тях няма възможност да се посочи каква част от
трудовите възнаграждения е получил и каква не е.Излага доводи, че
показанията на разпитаната по делото свидетелка К. следва да се преценяват
съгласно чл.172 ГПК, тъй като тя е служител на ответника и е изготвила
заповедта за уволнение.Твърди, че ищецът е действал добросъвестно, имал е
желание да изпълнява трудовите си функции, консултирал е дружеството,
осигурил е на работодателя си огромни инвестиции, а фактът, че е бил в
приятелски отношения с един от съдружниците показва защо двамата са
решили да работят заедно.Поддържа, че длъжността „инвестиционен
консултант“ не изисква наличие на определена квалификация или
образование, нито изисквания от работодателя за заемането й, а единствен
опит при осъществяването на бизнес, какъвто той притежава.Оспорва
4
твърденията, че целта да сключи трудовия договор е единствено да му се
заплащат осигуровки, тъй като е могъл да продължи трудовото
правоотношение с предишния си работодател, при който е работил 13 години
или с фирмата на съпругата си.Въззиваемият твърди, че
първоинстанционният съд правилно е приел, че в поканата за даване на
обяснения не е посочено за кои дни, за кой месец или поне за кой период на
годината се твърди, че служителят не се е явил на работа, налице е и
несъответствие между датата, на която е подписана поканата /08.10.2019 г./ и
датата, на която е било установено нарушението според работодателя
/10.10.2019 г./, е че заповедта не съдържа изискуемите от закона реквизити-не
е описано от обективна и субективна страна твърдяното нарушение, липсва и
указание за времето на извършването му, което е толкова съществено
нарушение, че не може да бъде санирано в хода на процеса.Изразява
становище, че по делото не е доказано описаното в заповедта
нарушение.Твърди, че в частта, с която съдът се е произнесъл с диспозитив
по отношение на възражението за прихващане обжалваното решение не е
недопустимо, тъй като съгласно чл.298, ал.4 ГПК силата на пресъдено нещо
се разпростира и спрямо възражението за прихващане.Правилни са и
изводите на съда относно валидността на договора за цесия, тъй като същият
е сключен за погасяване на съществуващи задължения на ответника и ищецът
е доказал наличието на основание на договора.Неоснователни са и
твърденията на въззивника, че протоколът по т.д.№ 1399/2019 г. на СГС е
представен след изтичане на преклузивния срок, като поддържа, че
документът е представен във връзка с изслушването на вещото лице по
втората съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ по въпроси на въззивника,
които не са били зададени на първоначалната експертиза.Моли съда да
потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по
чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ.Ищецът- П. В. П. твърди, че
на 31.10.2011 г. с ответника „Е.е.г.“ ООД е сключил трудов договор № 2 за
длъжността „инвестиционен консултант“ с основно трудово възнаграждение
5
в размер на 2 350,00 лв.Твърди, че в продължение на 8 години е изпълнявал
надлежно трудовите си задължения, без да има наложени дисциплинарни
наказания.През периода 2016 г.-2019 г. работодателят е преустановил
заплащането на трудовото му възнаграждение, за което ищецът е предявил
иск, предмет на друго производство.Твърди, че на 15.10.2019 г. е получил
писмо с обратна разписка за предоставяне на писмени обяснения във връзка с
нарушение на трудовата дисциплина, като в поканата липсва конкретизация
на твърдяното нарушение и за него е неясно за какво нарушение се изискват
обяснения, кога е извършено нарушението според работодателя и какви са
субективните и обективни признаци на твърдяното неизпълнение на
трудовите задължения.Излага твърдения, че заеманата от него длъжност не
изисква явяване в конкретен отдел или офис в предприятието на
работодателя, дори обратното-налага провеждане на множество срещи с
трети лица-партньори, клиенти и доставчици на работадателя.При опит да
поиска обяснения във връзка с поканата ищецът не е бил допуснат до офиса
на работодателя и по този начин е бил възпрепятстван да се запознае в
детайли с предполагаемото нарушение и да даде обяснения във връзка със
същото.Твърди, че е направил е опит да изпрати писмени обяснения до
ответното дружество и да поиска допълнителни разяснения във връзка с
твърдяното нарушение, като е изпратил същите чрез куриер „Еконт експрес“
на 17.10.2019 г., но работодателят е отказал за получи пратката.На 21.11.2019
г. ищецът е получил писмо с обратна разписка, в което се съдържа заповед №
3/04.11.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.Ищецът
твърди, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна поради допуснати
нарушения на чл.193, ал.1 КТ, чл.195, ал.1 КТ и чл.194 КТ.Твърди, че в
същата липсва конкретика относно твърдяното нарушение, неправилно са
посочени датите, на които работодателят твърди да е установил твърдяното
нарушение и датата, на която е поискал обяснения.В заповедта е посочено, че
служителят не се е явявал на работа от началото на 2019 г., което се
опровергава от приложената служебна бележка за изплатени доходи през
2018 г., връчена срещу подпис на 21.01.2019 г.Твърди, че в случай че това
нарушение е било извършено реално, работодателят е следвало да наложи
дисциплинарно наказание в нормативно установения 2-месечен срок-най-
късно до м.март 2019 г.Моли съда да постанови решение, с което да признае
уволнението му за незаконно и да го отмени и да осъди ответника да му
6
заплати сумата от 16 910,40 лв. - обезщетение за оставане без работа поради
уволнението за периода от 21.11.2019 г. до 21.05.2020 г. със законната лихва
от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
С отговора на исковата молба ответникът-„Е.е.г.“ ООД е направил
възражение за недействителност на трудовия договор поради привидността
/симулативността му/-основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД, като поддържа, че
изначално страните не са имали волята и намерението трудовият договор да
породи действие и да бъде изпълняван, тъй като единственото им намерение е
било да осигурят на ищеца трудов стаж на максимален осигурителен доход,
като правените вноски са с негови лични средства, които той е предавал в
брой в офиса на дружеството, а впоследствие са нареждани от ответника на
НОИ и от подписването му до края на 2019 г. ищецът няма нито един реален
работен ден в ответното дружество.При условията на евентуалност
ответникът прави възражение за недействителност поради липса на основание
на трудовия договор /чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД/, съответно поради заобикаляне
на закона /чл.26, ал.1 ЗЗД/.В случай, че съдът приеме, че трудовият договор е
валиден и че уволнението на ищеца е незаконосъобразно и се дължи
обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ, ответникът е направил и възражение за
прихващане срещу претенцията за заплащане на обезщетение в размер на
16 910,40 лв. със сумата от 17 399,30 лв., като твърди, че с договор за цесия от
29.08.2017 г. ответникът като цедент е прехвърлил на ищеца като цесионер
25% от вземанията си към „Енерго Про Продажби“ АД по договор за доставка
и продажба на електрическа енергия от 25.08.2010 г. до погасяване на сума в
размер на 310 000 лв.Твърди, че длъжникът е уведомен за цесията с негов вх.
№ EPRS-1165/24.07.2018 г. и от м.08.2018 г. е започнал да превежда част от
дължимите на „Е.е.г.“ ООД суми по посочения договор за продажба на
електрическа енергия в полза на ищеца, като общият размер на преведената
сума възлиза на 106 772,49 лв.Ответникът твърди, че за него липсва
задължение за заплащане на сума в размер на 310 000 лв. или друга сума на
ищеца и не съществува основанието за сключване на договора за цесия /да се
погаси дълг от 310 000 лв./, което прави договора за цесия нищожен и
ответникът не разполага с основание да задържи получената от „Енерго Про
Продажби“ АД на 26.11.2018 г. сума в размер на 17 399,30 лв.Дори и да се
приеме, че договорът за цесия не е нищожен поради липса на основание, за
П.П. отново липсва основание да задържи получената сума в размер на
7
17 399,30 лв., тъй като ответникът не е поемал към него задължение за
заплащане на сумата от 310 000 лв. или каквато и да е друга сума.
На 31.10.2011 г. страните по делото са подписали трудов договор № 2
за длъжността „инвестиционен консултант” с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 2 350,00 лв.Видно от представената справка на
НАП работодателят е подал уведомление по чл.62, ал.5 КТ с изх.№
22388113350788/31.10.2011 г.
С покана от 08.10.2019 г., която ищецът признава да е получил на
15.10.2019 г., работодателят му е поискал да даде писмени обяснения в 3-
дневен срок във връзка с нарушения на трудовата дисциплина за неявяването
му на работа и неизпълнение на трудовите му задължения.Посочено е, че
писмените обяснения могат да се изпратят на посочения адрес на
работодателя, и че непредставянето им в срок ще се счита за отказ от
депозиране на такива.
Представена е разписка за отказ на клиента „Е.е.г.“ ООД да получи
пратка № 5300139361016 с подател П. В. П. на 18.10.2015 г.
Със заповед № 3/04.11.2019 г. управителят на „Е.е.г.“ ООД-Б.К. е
наложил на П. В. П. дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание
чл.195, ал.1 КТ вр. чл.192, ал.1 КТ и чл.190, ал.1, т.2 КТ за неявяване на
работа в течение на два последователни работни дни.В заповедта е посочено,
че служителят без предупреждение не се е явявал на работа от началото на
2019 г., че нарушението е установено на 10.10.2019 г. с констативен протокол
от същата дата, и че служителят по своя вина не се е възползвал от
предоставената му възможност да даде писмени обяснения.
Представена е и служебна бележка за доходи от трудови
правоотношения, връчена на ищеца на 21.01.2019 г.
По делото е представено споразумение от 29.08.2017 г., сключено с
нотариална заверка на подписите, по силата на което ЕТ „ЗИП 97 Ц.И.“ е
предоставила на „Е.е.г.“ ООД в заем парични средства в размер на 126 000 лв.
в срок до 30.11.2017 г. при условие, че с тях дружеството ще заплати
задълженията на „П. ойл“ ООД към НАП. „Е.е.г.“ ООД се е задължил в деня
на подписване на споразумението да цедира 25% от месечното си вземане за
всеки месец по договор за доставка и продажба на електрическа енергия от
25.08.2010 г., сключен и действащ между „Е.е.г.“ ООД и „Е,ОН България
продажби“ ЕАД /сега „Енерго про продажби“ ЕАД/ на П. В. П..Страните са се
съгласили цесията да е валидна и действаща за срока, оставащ по договора
между „Е.е.г.“ ООД и „Е,ОН България продажби“ ЕАД /сега „Енерго про
продажби“ ЕАД, респ. до пълното изплащане от „Е.е.г.“ ООД на П. В. П. на
сумата, предоставена от него в заем на дружеството в периода до 2011 г. в
общ размер на 310 000 лв.Съдружниците в „Е.е.г.“ ООД-Р.В.Ч., П.М.С. и
Б.С.К. са се задължили да приемат за съдружник в дружество „Е.е.г.“ ООД П.
В. П. с дял в капитала на дружеството, равен на 12 дяла по 50 лв. на обща
стойност 600 лв. в срок до 31.12.2017 г.Споразумението е подписано между
ЕТ „ЗИП 97 Ц.И.“, П. В. П., Р.В.Ч., П.М.С., Б.С.К. и „Е.е.г.“ ООД.
8
На 29.08.2017 г. е подписан договор с нотариална заверка на подписите
с рег.№ 11742, с който „Е.е.г.“ ООД /цедент/ е прехвърлил на П. В. П.
/цесионер/ 25% от своето право на вземане на парични суми съгласно договор
за доставка и продажба на електрическа енергия от 25.08.2010 г., сключен
между „Е.е.г.“ ООД и „ЕОН България продажби“ АД /сега „Енерго Про
продажби“/, като страните са се съгласили част от паричното вземане от 25%
да се изчислява и инкасира в полза на цесионера П. В. П. от всяко месечно
и/или друго плащане по така цитирания договор до пълното погасяване на
паричната сума от 310 000 лв.
С уведомление вх.№ ЕPRS-1165/24.07.2018 г. „Е.е.г.“ ООД е уведомил
„Енерго Про продажби“ АД за извършената цесия.
Видно от представения отговор на „Е.е.г.“ ООД по т.д.№ 1399/2019 г.
на СГС, VI-14 с-в, подписан от управителя Б.К., дружеството е признало, че е
получило сумата от 126 000 лв. по споразумението от 28.07.2017 г. за
погасяване на публичните задължения на „П. ойл“ ООД, като за обезпечаване
на вземането е цедирало на П. В. П. 25% от паричните си вземания по договор
за доставка и продажба на електрическа енергия от 25.08.2010 г., сключен
между „Е.е.г.“ ООД и „Енерго Про продажби“ АД, като сумата се инкасира
ежемесечно в полза на П. В. П. за целия срок на договора.
Разпитаната по делото свидетелка Д. К. твърди, че П.П. е бил приятел
на един от собствениците на „Е.е.г.“ ООД-П.С. и е идвал много често в офиса,
тъй като е представлявал фирмата на съпругата му-ЕТ „ЗИП-Ц.И.“, с която
дружеството е имало търговски отношения.Заявява, че П.П. е имал изготвен
трудов договор с ответното дружество, който е сключен фиктивно с цел
получаване на трудов стаж на максимален осигурителен доход.Твърди, че той
никога не е идвал в офиса да работи.Свидетелката заявява, че е изготвила
трудовия договор на 01.11.2011 г. за длъжността „инвестиционен
консултант“, и че дружеството се занимава с производство на електрическа
енергия, а не с инвестиционни проекти и не е имало нужда от такъв
служител.За 10 години фирмата има само един сключен договор с „Енерго
Про“ АД за покупка на електрическа енергия.Твърди, че ищецът е идвал в
офиса веднъж месечно във връзка с другите търговски отношения на
фирмата, носил е фактури, засичали са салда и нищо повече.В началото на
месец януари 2019 г. е дошъл да си вземе служебната бележка за 2018 г. за
изплатените доходи и повече не е идвал в офиса.Отношенията между
собствениците на дружеството и П.П. са се влошили, той е започнал да води
дела срещу тях.Свидетелката заявява, че е присъствала на разговори между
ищеца и П.С..Същата води счетоводството на всички фирми на собствениците
на „Е.е.г.“ и се води на трудов договор в една от тези фирми.Дружеството е
плащало осигуровките на ищеца.Свидетелката е изготвила и заповедта за
уволнение на ищеца.
От заключенията на приетите по делото съдебно-счетоодни експертизи
/ССчЕ/ на вещото лице Л.Б. е установено, че последното получено от ищеца
брутно трудово възнаграждение по смисъла на чл.228 КТ е за месец 12.2018 г.
9
и е в размер на 2 818,40 лв.За 2015 г. ищецът е декларирал доходи от трудов
договор от „Е.е.г.“ ООД в размер на 33 820,79 лв., а за 2017 г.-33 820,80 лв.За
2018 г. няма подадена годишна декларация по чл.50 ЗДДФЛ от ищеца.През
2018 г. и 2019 г. „Енерго Про продажби“ АД е извършило плащания в полза
на П.П. в размер на 106 772,49 лв., като сумата от 17 399,30 лв. е платена на
16.11.2018 г. с посочено основание „25% от фактури №
**********/31.08.2018 г. и № *********/30.09.2018 г.-„Е.е.г.“.Плащанията са
осчетоводени, като е закрито задължението на „Енерго Про продажби“ АД по
договор за цесия от 28.07.2017 г. към П. В. П..Счетоводната операция е
„дебит сметка 509-„Клирингова сметка-банка/Кредит сметка 401
„Доставчици“.През периода от 2011 г. до 2018 г. ищецът е осигуряван от
ответното дружество ежемесечно на максималния размер на осигурителния
доход, като базата, върху която е осигуряван, се е променяла заедно с
промяната на максималния осигурителен доход за страната-от м.11.2011 г. до
м.12.2011 г.-2 000 лв., от м.01.2013 г. до м.12.2013 г.-2 200 лв., от м.01.2014 г.
до м.12.2014 г.-2 400 лв. и от м.01.2015 г. до м.12.2018 г.-2 600 лв.През
периода 2015 г.-2018 г. всички нетни приходи от продажби на „Е.е.г.“ ООД са
от продажба на електроенергия, постъпили от „Енерго Про продажби“ АД.За
периода от 2007 г. до момента на изготвяне на допълнителната ССчЕ в
дружеството на ответника няма постъпили осчетоводени суми от ищеца.В
счетоводството на „Е.е.г.“ ООД не фигурира задължение към ищеца.В
подадените годишни данъчни декларации по чл.50, ал.1, т.5 ЗДФЛ от ищеца
за периода 2010 г.-2018 г. не е деклариран предоставен заем на ответника.
В съдебно заседание на 17.09.2020 г. първоинстанционният съд е
констатирал от оригинала на трудовата книжка на ищеца, че след
прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника липсват данни за
други вписвания.
Пред настоящата инстанция е разпитана свидетелката К.Е., която
твърди, че работи в ответното дружество на длъжност „счетоводител“ от 2011
г., и че ищецът е идвал в офиса на дружеството и е носил фактури в
качеството си на пълномощник на фирма ЕТ „ЗИП“ на съпругата му
Ц.И..Твърди, че П.П. е приятел от детството си с един от съдружниците-П.С.,
а впоследствие се е сприятелил и с останалите съдружници в „Е.е.г.“
ООД.Заявява, че е присъствала на срещата, когато Р. Ч., П.С. и П.П. са се
уговаряли за подписването на трудовия договор.Твърди, че П.П. е казал, че
няма трудов действащ договор, и че желае да е здравно осигурен и да му се
трупа трудов стаж за висока пенсия и за целта иска да бъде назначен на
трудов договор във фирмата на максималния осигурителен праг, като няма да
полага труд и да получава заплата.Свидетелката твърди, че предвид
приятелските отношения и голямото доверие никой не е бил против да не се
сключи такъв договор.В същия момент са обсъдили ищецът да бъде назначен
на длъжност „инвестиционен консултант“ и са извикали Д. К. да изготви
трудовия договор.Ищецът не е имал обособено работно място в офиса и не е
извършвал работа по трудовия договор, тъй като уговорката е била той да
10
бъде фиктивен.Ищецът е идвал в офиса един-два пъти месечно и е носил
фактурите на ЕТ „ЗИП“ като пълномощник.Осигурителните вноски са били
вдигани при повишаване на максималния осигурителен праг.В началото на
2019 г. ищецът е дошъл в офиса и след това не е идвал и е започнал да води
дела срещу „Е.е.г.“ ООД.
Разпитан по реда на чл.176 ГПК въззиваемият П.П. е заявил, че е
приятел от детинство с П.С..Съпругата му Ц.И. П.а, действаща като ЕТ „ЗИП
97“ е имала взаимоотношения с част от фирмите на двамата собственици П.С.
и Р. Ч..За заеманата от него длъжност не е изготвяна трудова
характеристика.Започнал е работа на 01.11.2011 г., на 02.11.2011 г. си е
занесъл трудовата книжка и на 03.11.2011 г. същата му е връчена заверена
плюс удостоверение по чл.62 КТ за регистрация.Попитал е П.С. за трудова
характеристика, тъй като на всички предишни работни места такава му е била
предлагана, но такава не му е била представена.Функциите му са били
консултантски, консултирал е П.С. и Р. Ч., които са съдружници в ответната
фирма плюс останалите фирми „П. ойл“, „Роко 5“, „Косатка“ и още много
фирми, като консултациите са били в сферата на енергетиката и на
горивата.Бил е консултант и при предишния му работодател.Полагал е труд в
офиса на дружеството на ул. „Родопски извор“ № 60.С някои от съветите му
съдружниците не са се съобразявали, но благодарение на неговите усилия и
финансови разходи ответната фирми и останалите от холдинга са били
извадени от несъстоятелност.Имал е нормален трудов ден, изпълнявал е
поставените му задачи от ръководителите.Всеки ден е посещавал офиса.
Пред настоящата инстанция е представено и платежно нареждане за
превод на сумата от 19 061,95 лв. с посочено основание за плащане-главница
и лихва по гр.д.№ 75450/2019 г.Във въззивната жалба и в отговора на
въззивната жалба страните са изложили твърдения, че плащането на
посочената сума е извършено доброволно.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
В частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл с
диспозитив за отхвърляне на направеното от ответника възражение за
прихващане решението следва да се обезсили като недопустимо.Съгласно
разясненията, дадени с приетото след постановяване на обжалваното решение
ТР № 2/18.03.2022 г. по т.д.№ 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС /т.2/, съдът не се
произнася по неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на
решението, зачитайки неговата характеристика на защитно средство срещу
предявения иск.
За да уважи предявените искове първоинстанционният съд е приел, че
страните по делото са били в трудово правоотношение за длъжността
„инвестиционен консултант“, и че възражението на ответника за
11
недействителност на трудовия договор не е доказано.Съдът е изложил
мотиви, че недействителността на трудовия договор може да се предяви и
чрез възражение, като са приложими основанията за недействителност в
общия закон /чл.26-чл.34 ЗЗД/.Съдът е приел за недоказано, че трудовият
договор е привиден, тъй като е сключен в изискуемата форма, трудовото
възнаграждение е заплащано от работодателя, който е внасял и осигуровки на
ищеца, което сочи на извънсъдебно признание за съществуването на трудово
правоотношение между страните.Съдът е счел за ирелевантни за преценка
действителността на трудовия договор обстоятелствата какви са отношенията
между страните, какъв е образователния ценз на ищеца и дали дружеството е
имало реално нужда от наемането на ищеца.Приел е, че по делото не е
представено т.н. „обратно писмо“ по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК, което да
прави вероятно твърдението му за симулативност и да е предпоставка за
събирането на гласни доказателства.По отношение на доводите за
недействителност на трудовия договор поради липса на основание и
заобикаляне на закона съдът е приел, че по делото не са събрани
доказателства.Съдът е изложил мотиви, че са нарушени разпоредбите на
чл.193, ал.1 и ал.2 КТ и чл.195, ал.1 КТ и е приел, че заповедта за уволнение е
незаконосъобразна.Възражението за прихващане е отхвърлено като
неоснователно, тъй като ищецът е получил сумата от 17 399,30 лв. на
основание действителен договор за цесия.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния
съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Първоинстанционният съд
е обсъдил относимите към предмета на спора доказателства и е разгледал
въведените от страните възражения.Не се установи при постановяването на
решението да е допуснато нарушение на императивни материално-правни
норми.
Съдът намира за основателно възражението на въззиваемия /ищец в
първоинстанционното производство/, че възражението за недействителност
на трудовия договор е погасено по давност.Настоящият съдебен състав
споделя практиката на ВКС, съгласно която исковете по чл.74 КТ, както
всички други искове по трудови спорове, се погасяват по давност, и че не е в
обществен интерес да съществува възможност недействителността на
трудовия договор да може да се релевира по всяко време, като давностният
срок е уреден в чл.358, ал.1, т.3 КТ и тече от деня, в който правото, предмет
12
на иска, е могло да бъде упражнено, а това е денят, в който страната,
позоваваща се на недействителността на трудовия договор, е в известност за
съответния порок, обуславящ недействителността /решение № 57/06.03.2015
г. по гр.д.№ 2584/2014 г., ВКС, IV ГО./.С оглед твърдените пороци на
трудовия договор давностният срок за предявяване на недействителността на
процесния трудов договор е започнала да тече от момента на сключването му-
31.10.2011 г. и към момента на предявяване на възражението за
недействителност, заявено с отговора на исковата молба /24.03.2020 г./,
същият е изтекъл.
Дори и да се приеме, че правото да се иска обявяване на трудовия
договор, предявено с направеното от ответника възражение, не е погасено по
давност, същото е неоснователно.Първото посочено основание за
недействителност на трудовия договор е привидност /чл.26, ал.2, пр.5
ЗЗД/.При привидната сделка страните не желаят същата да породи правно
действие, а само да се даде такъв вид пред третите лица.От събраните по
делото доказателства се установи, че работодателят е изплащал трудово
възнаграждение /освен за последните три години/ и е изплащал редовно
осигуровки на ищеца.Същият е упражнил и правото да прекрати трудовия
договор, като се е позовал на неспазване на трудовата дисциплина от страна
на служителя.Т.е. страните са третирали трудовия договор като действителен
такъв.По делото не е доказано, че страните не са желаели действието на
трудовия договор.Установяването на привидност със свидетелски показания в
случая е недопустимо, както правилно е приел и първоинстанционния съд,
тъй като не е представен документ по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК, изходящ
от другата страна или удостоверяващ нейни изявления пред държавен
орган.Настоящият съдебен състав намира за несъстоятелни твърденията, че
изложените от ищеца твърдения в исковата молба, както и служебните
бележки за доходите му и декларациите пред НАП могат да се определят като
документи, които доказват твърденията за привидност на трудовия
договор.Напротив, в исковата молба ищецът твърди, че е сключил трудов
договор с ответника, че е изпълнявал надлежно трудовите си задължения,
посочил е точно размера на основното трудово възнаграждение, оспорва
законосъобразността на издадената заповед за уволнение и претендира
обезщетение за оставане без работа.Така изложените твърдения не отговарят
на изискването за „начало на писмените доказателства“, нито от
съдържанието им се налага извод за симулация на трудовия
договор.Подписването на служебни бележки за доходи от трудови
правоотношения и декларирането им също не обуславя такъв извод, тъй като
посочените документи не разкриват различно съдържание от уговореното в
трудовия договор.
Не е доказано и твърдяното основание за недействителност поради
липса на основание на сключения договор /чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД/.Съгласно
13
разпоредбата на чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД основанието се предполага до
доказване на противното.Доказателствената тежест за оборване на законовата
презумпция е върху този, който твърди, че липсва основание и оплакванията
на въззивника за неправилно разпределена доказателствена тежест са
неоснователни /в този смисъл-определение № 60366/19.10.2021 г., гр.д.№
2192/2021 г., II ГО/.Показанията на разпитаните свидетели, които съдът
преценява с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК като отчита вероятната им
заинтересованост от изхода на спора предвид обстоятелството, че същите
работят за ответното дружество, също не оборват законовата презумпция.От
същите е установено, че ищецът е поискал да сключи трудов договор с оглед
придобиването на трудов стаж и осигуровки.Основанието се извежда и от
самото съдържание на договора.Съдът не обсъжда показанията на
свидетелите в частта, с която твърдят, че страните са имали уговорка ищецът
да не полага труд и да не получава заплата както поради обстоятелството, че в
тази част същите касаят въпроса за привидността на сделката и са
недопустими по изложените по-горе съображения, така и поради оборването
им от приетата съдебно-счетоводна експертиза и представените данъчни
декларации, от които е установено начисляване на трудово възнаграждение на
ищеца, което представлява признание от ответника, че ищецът е полагал труд,
за който му се дължи съответно възнаграждение.
Поради изложените твърдения недоказано е и възражението за
недействителност на трудовия договор поради заобикаляне на закона /чл.26,
ал.1, пр.2 ЗЗД/, тъй като не е установено, че страните са желали постигане на
забранен резултат с позволени средства.Обстоятелството дали ищецът е
престирал труд и дали е получавал трудово възнаграждение релевантно към
преценката за изпълнение на трудовия договор от страните по него.
От събраните доказателства се установи, че страните по делото са били
в безсрочно трудово правоотношение за длъжността „инвестиционен
консултант”, прекратено на 15.10.2019 г. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ работодателят е длъжен
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства.От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства съдът счита, че ответникът не е провел пълно доказване, че е
спазил процедурата по изискване на обяснение от ищеца.Отправената до него
покана не съдържа конкретизация за датите, за които му се вменява
нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа и
неизпълнение на трудовите задължения, нито се препраща към друг
документ, съдържащ такава конкретизация.
Работодателят не е приел изпратените от ищеца на посочения в
поканата за даване на обяснения адрес, поради което на основание чл.193,
ал.2 КТ е налице формално основание за отмяна на заповедта за уволнение,
без да се разглежда спора по същество.
Съгласно императивната норма на чл.195, ал.1 КТ дисциплинарното
14
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага.
Съдът намира, че в процесната заповед не се съдържат всички
реквизити на цитираната разпоредба, тъй като липсва конкретизация на
момента на твърдяното нарушение по чл.190, ал.1, т. КТ-не е посочено в кои
два последователни работни дни не се е явил на работа ищеца.Посочено е, че
нарушението е установено с констативен протокол от 10.10.2019 г., който не е
представен по делото, не е връчен на ищеца и който като дата следва датата на
изпращане на поканата за даване на обяснения по чл.193, ал.1 КТ.
Посочените нарушения затрудняват правото на защита на ищеца и
правят невъзможна преценката на законосъобразността на заповедта по
същество.
Поради изложените съображения искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е
основателен и следва да се уважи, без да се разглежда спора по същество.
С оглед представеното пред настоящата инстанция ново доказателство
за доброволно заплащане на присъденото с решението обезщетение
акцесорният иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ следва да се
отхвърли като погасен чрез плащане.
Други конкретни оплаквания не са изложени във въззивната жалба, а
съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан от
посоченото в нея.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди в частта, с която е уважен
предявения от П. В. П. срещу „Е.е.г.“ ООД иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ, както и в частта, с която е присъдена законна лихва върху
обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за периода от датата
на подаване на исковата молба-30.12.2019 г. до датата на плащане-31.03.2021
г.В частта, с която е уважен иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ
решението следва да се отмени, а искът да се отхвърли като погасен чрез
плащане.В частта, с която е отхвърлено възражението за прихващане на
„Е.е.г.“ ООД за сумата от 17 399,30 лв. решението следва да се обезсили като
недопустимо.
15
С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1 900 лв.-
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.Съдът намира за
неоснователно направеното от въззивника възражение по чл.78, ал.5 ГПК.С
оглед разпоредбите на чл.7, ал.1, т.1 и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на
адвокатския хонорар възлиза на 1 687,30 лв.С оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото предвид направените възражения за
недействителност на трудовия договор на няколко евентуално предявени
основания, както и на възражение за прихващане, както и ангажирането на
доказателства пред настоящата инстанция съдът счита, че договореният и
заплатен размер на адвокатското възнаграждение от 1 900 лв. не се явява
прекомерен.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20046356 от 18.02.2021 г. СРС, 145 с-в, по
гр.д.№ 75450/2019 г. в частта, с която е отхвърлено предявеното от „Е.е.г.“
ООД срещу П. В. П. възражение за съдебно прихващане с получена от П. В.
П. без правно основание сума по нищожен договор за цесия от 29.08.2017 г.,
сключен между П. В. П. и „Е.е.г.“ ООД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е уважен предявения от
П. В. П. срещу „Е.е.г.“ ООД иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, както
и в частта, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението по чл.344,
ал., т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ от 16 910,40 лв. за периода от датата на
подаване на исковата молба-30.12.2019 г. до датата на плащане-31.03.2021 г.
ОТМЕНЯ решението в частта, с която е уважен предявения от П. В. П.
срещу „Е.е.г.“ ООД иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225,
ал.1 КТ, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225,
ал.1 КТ, предявен от П. В. П. с ЕГН ********** и с адрес: гр.София, ул. „****
срещу „Е.е.г.“ ООД ООД с ЕИК **** и със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. **** /ап.№ 7/ за сумата от 16 910,40 лв.- обезщетение за
16
оставане без работа поради уволнението за периода от 21.11.2019 г. до
21.05.2020 г., като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА „Е.е.г.“ ООД с ЕИК **** и със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. **** /ап.№ 7/ да заплати на П. В. П. с ЕГН
********** и с адрес: гр.София, ул. „**** сумата 1 900 лв. на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17