Решение по дело №2698/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 77, ал. 3 от Закона за водите (ЗВ).

Община Септември, с адрес: [населено място], [улица], представлявана от адвокат П. И. - пълномощник, обжалва Решение №РР-4932 от 03.02.2023 г. на директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" (БДИБР), гр. Пловдив, при Министерството на околната среда и водите (МОСВ), с което е продължен срока на действие и е изменено Разрешително № 31510561 от 27.12.2016 г. за водовземане от подземни води, от подземно водно тяло с код BG3G00000Pt047 – "Пукнатинни води в Западно Родопски комплекс", чрез един брой каптиран извор (КЕИ), разположен в [имот номер], в землището на [населено място], община Септември, с цел на водовземането- "самостоятелно питейно-битово водоснабдяване" за обект "Реконструкция на пристройка и надстройка на съществуваща сграда снек-бар в къща за гости“.

Претендира се отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност, алтернативно да бъде обявена нищожността му, както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските (лист 45). Представя се писмена защита.

За ответната страна, директор на БДИБР - Пловдив, се изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. Представя се писмена защита.

Заинтересованото лице – „Б.К.“ЕООД не взема становище по жалбата.

За Окръжна прокуратура – Пловдив се взема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На първо място следва да се приеме, че жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес предвид определение № 6990 от 07.06.2014 г. по АД № 346/2024 г. на ВАС, съобразявайки чл.52, ал.1, т.3 ЗВ и решение № 74/29.05.2018 г. на министъра на околната среда и водите.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На първо място следва да се посочи, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Компетентността за издаване на разрешителни за водовземане от подземни води, респективно за продължаване срока на действието им е уредена в чл.52 от Закона за водите. В т.3 и т.4 на първата алинея на посочената норма са разграничени правомощията на кмета на общината от тези на директора на басейновата дирекция. Докато компетентността на последния е обща и обхваща правомощията за издаване и изменение на всички разрешителни, с изключение на изброените в предходните точки, тази на кмета на общината е изрично ограничена до следните хипотези: 1. водовземане от води - публична общинска собственост; 2. находища на минерални води - изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините; 3. ползване на водни обекти - публична общинска собственост, с изключение на разрешителните по чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗВ. Следователно и предвид конкретния спор, компетентността за издаване и продължаване на разрешителното в случая е следствие от това чия собственост са конкретните води, от които се извършва водовземане. Легални определения на понятията повърхностни и подземни води се съдържат съответно в т.23 и т.24 на §1 от ДР на Закона за водите, а съгласно т.14 на същия текст "извори" са естественото възходящо или низходящо, безнапорно или напорно изтичане на подземни води на земната повърхност. След като водите са подземни, правилно АА е издаден от директора на БДИБР - чл.11, т.3 от Закона за водите. Не са налице хипотезите на чл.52, ал.1, т.3 ЗВ, поради което на основание чл.52, ал.1, т.4 ЗВ компетентен да издаде акта е директорът на съответната басейнова дирекция.

Процесното решение обаче е постановено в нарушение на материалния закон.

Съгласно чл. 78, ал. 2 Закона за водите, органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното, когато молбата е подадена в срока по ал. 1, не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и са изпълнени условията на издаденото разрешително. В конкретния случай, кредитирайки заключението на ВЛ като безпристрастно и компетентно дадено, настоящият състав счита, че не са изпълнени условия по издаденото разрешително, което прави незаконосъобразно продължаването на срока на действието му. Така например, видно от констатациите по заключението на ВЛ, съгласно т.8.1, от приложение към разрешително № 31510561/27.12.2016 г. на БДИБР за водовземане на подземни води, издадено от директора на БДИБР Пловдив, се изисква одобрен инвестиционен проект, издадено разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ за водопроводната система за захранване на водоснабдявания обект от процесния каптиран извор. ВЛ, при проверка в община Септември, не е установило въпросните изисквани съгласно разрешителното строителни книжа да са налични. На следващо място, ВЛ е констатирало, че няма изградена ограда около СОЗ – пояс I съгласно границите, определени в проект за оразмеряване на СОЗ около КЕИ в ПИ ИД 10104.383 .717, както и че няма поставена маркировка по границите на пояс II и пояс III около находище за минерална вода „В.“, определени в проект, представен на л.24 по административно дело № 506/23 г. В тази връзка следва да се отчете, че съгласно чл.5 от Наредба №3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на СОЗ около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди изрично се забранява експлоатацията на водоизточника без учредена СОЗ. На трето място, ВЛ е констатирало изрично (противно на твърдяното по писмената защита на ответната страна, че е налице измервателно устройство), че няма поставен водомер за измерване на ползваните обеми на процесното КЕИ, което е условие за установяване/регистриране на начален срок за упражняване на право но водовземане, посочено в разрешително № 31510561/27.12.2016 г. на БДИБР.

Всичко горепосочено означава, че поне част от условията на разрешителното не са изпълнени. За да се продължи срокът на действие на разрешително е необходимо да са налице едновременно трите предпоставки, изброени в чл. 78, ал. 2 ЗВ. Едната от тях е да са изпълнени условията на издаденото разрешително, които включват и изпълнение на горопосочените задължения за монтиране на измервателни устройства, за снабдявяне със строителни книжа, за учредяване/ограничаване на СОЗ. Безспорно е, че тези условия на разрешителното не са изпълнени. Административният орган, при издаване на акт от рода на процесния, а именно за продължаване срока на действие на вече издадено разрешително, следва да провери и установи изпълнението на всички условия по него. Неизпълнението на това законово изискване е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт. Последното налага същият да бъде отменен. Предвид подаденото заявление за продължаване действието на разрешително за водовземане, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново разглеждане, при спазване изискванията на чл.78, ал.2 ЗВ.

В горния смисъл е и практиката на ВАС по аналогичен казус – решение № 12721 от 25.11.2024 г. по АД № 7342/2024 г. по описа на ВАС.

При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за всички съдебни инстанции в размер на 2 840 лв., съгласно представените доказателства и списък на разноските като съдът не констатира прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразявайки продължителността и характера на спора, както и проявената процесуална активност от страна на процесуалния представител на община Септември .

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №РР-4932 от 03.02.2023г. на директор на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“- Пловдив.

ВРЪЩА административната преписка на органа за произнасяне при спазване дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.174 от АПК, двумесечен срок за издаване на административния акт.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“- Пловдив да заплати на О. С. съдебни разноски за всички инстанции в размер на 2 840 лв.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.