РЕШЕНИЕ
гр. София, 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на пети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Елеонара Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 9509 по описа на СГС за 2019 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение 523385 от 01.11.2018 г., постановено
по гр. дело № 85223/2017 г. по описа на СРС, ІI ГО,
168 състав, частично са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Н.К.К. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от сумата 2928.89 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. и незаплатена топлинна енергия, отразена в обща
фактура №**********/31.07.2014 г. за отоплителен сезон 01.05.2013г. -
30.04.2014 г. и топлинна енергия, отразена в обща фактура
№**********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. и
обща фактура с №**********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015 г. -
30.04.2016 г., и сумата 30.11 лева - главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.06.2013 г. - м. 04.2016 г. ведно със законната
лихва върху сумите от датата на депозиране на исковата молба 0 15.12.2017 г. до
окончателното изплащане на задълженията, като са отхвърлени исковете с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 540.51 лева - обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2014
г. до 05.12.2018 г., и сумата 6.01 лева - обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение
за периода от м.08.2013 г. -27.06.2017 г.
Със същото решение ответникът е осъден да
заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК съразмерно на
уважената част от исковете сумата от 682,74
лева - съдебни разноски.
Срещу така постановеното решение, в
частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца акцесорни осъдителни искове,
е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД с оплаквания за неправилност на
обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон и необоснованост. Поддържа, че за процесните вземания съгласно
чл. 32, ал. 1 ОУ ответникът е в забава, тъй като са станали изискуеми с изтичането
на 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и уважи претенцията, като присъди направените пред
настоящата инстанция разноски.
Въззиваемият ответник - Н.К.К. не е подал в законоустановения
срок отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата.
Въззиваемия - „Т.с.“ ЕООД - третото лице помагач на ищеца –не е подал отговор на
въззивната жалба, не се явява негов процесуален представител и не взема становище
по въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивните жалби за неснователни по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, доколкото въззивната
инстанция не констатира при постановяване на решението нарушение на императивна
материалноправна норма. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата
на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във
въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка,
намира следното:
По отношение на оплакването във въззивната жалба, касаещо акцесорните
вземания за лихва върху главното парично задължение за доставена топлинна
енергия и такава върху главницата за дялово разпределение, следва да се
отбележи следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155,
ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни
месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите
на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски
/равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат, съответно издадената в тази връзка фактура, не влияе
на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а единствено до възникване на ново вземане
в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или
по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на
потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за
месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски
със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, отнасящи се за процесния период, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само върху задълженията
по чл. 32, ал. 2, които не са изплатени в срок, а именно само върху
общодължимата сума за съответния отчетен период на база на изравнителната сметка. Следователно по аргумент за противното
от чл. 33, ал. 4 ОУ клиентите на ищцовото дружество не дължат обезщетение за
забава върху месечните прогнозни сметки за топлинна енергия, а само за сумите,
начислени след извършването на изравняването на топлинната енергия. Съгласно
чл. 33, ал. 2 от общите условия от 2014 г. и имащи отношение за процесния
период последните суми следва да бъдат заплатени в тридесетдневен срок от датата на публикуването на сметките за
тях на интернет-сайта на дружеството, така както и ищецът е твърдял в
исковата молба. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства за датата, на
която сметките на ответника за процесния период са били публикувани на интернет-страницата му,
поради което и с оглед доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК е
законосъобразен изводът на СРС, че ищецът не е установил при условията на пълно
и главно доказване, че същият е поставен
в забава за изпълнението на процесиите задължения за заплащане стойността на
ползваната в имота топлинна енергия. Следователно в съответствие със събраните
по делото допустими доказателства обосновано първоинстанционният съд е приел,
че ответникът не дължи мораторна лихва върху главното парично задължение за доставена
топлинна енергия и върху възнаграждението
за дялово разпределение за процесния период. Следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 36 от ОУ не предвижда „ред и начин“ за заплащане на
услугата дялово разпределение, поради което следва да се приложи по аналогия
общото правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – отправяне на покана, каквато ищецът не
е ангажирал доказателства, че е отправил до ответника върху задължението му за
заплащане на дялово разпределение.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания и
поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции решението в
обжалваната част следва да бъде потвърдено, а предявената жалба отхвърлена.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване –
арг. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
523385 от 01.11.2018 г., постановено по гр. дело № 85223/2017 г. по описа на
СРС, ІI ГО, 168 състав, в
ожалваната част, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** против
Н.К.К., ЕГН **********, осъдителни
искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата 540.51 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2014 г. до 05.12.2018 г., и
сумата 6.01 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от
м.08.2013 г. -27.06.2017 г.
РЕШЕНИЕ № Решение
523385 от 01.11.2018 г., постановено по гр. дело № 85223/2017 г. по описа на
СРС, ІI ГО, 168 състав, в неожалваната част, с която са уважени
предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** против Н.К.К., ЕГН **********,
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата от сумата 2928.89 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. и
незаплатена топлинна енергия, отразена в обща фактура №**********/31.07.2014 г.
за отоплителен сезон 01.05.2013г. - 30.04.2014 г. и топлинна енергия, отразена
в обща фактура №**********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. -
30.04.2015 г. и обща фактура с №**********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон
01.05.2015 г. - 30.04.2016 г., и сумата 30.11 лева - главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2013 г. - м.
04.2016 г. ведно със законната лихва върху сумите от датата на депозиране на
исковата молба 0 15.12.2017 г. до окончателното изплащане на задълженията е
влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: