РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 16.08.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на пети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                    мл.с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА

 

 

при секретаря Елеонара Георгиева,

разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 9509 по описа на СГС за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение 523385 от 01.11.2018 г., постановено по гр. дело № 85223/2017 г. по описа на СРС, ІI ГО, 168 състав, частично са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Н.К.К. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от сумата 2928.89 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. и незаплатена топлинна енергия, отразена в обща фактура №**********/31.07.2014 г. за отоплителен сезон 01.05.2013г. - 30.04.2014 г. и топлинна енергия, отразена в обща фактура №**********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. и обща фактура с №**********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г., и сумата 30.11 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2013 г. - м. 04.2016 г. ведно със законната лихва върху сумите от датата на депозиране на исковата молба 0 15.12.2017 г. до окончателното изплащане на задълженията, като са отхвърлени исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 540.51 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2014 г. до 05.12.2018 г., и сумата 6.01 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2013 г. -27.06.2017 г.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК съразмерно на уважената част от исковете сумата от 682,74 лева - съдебни разноски.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца акцесорни осъдителни искове, е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че за процесните вземания съгласно чл. 32, ал. 1 ОУ ответникът е в забава, тъй като са станали изискуеми с изтичането на 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и уважи претенцията, като присъди направените пред настоящата инстанция разноски.

Въззиваемият ответник - Н.К.К. не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата.

Въззиваемия - „Т.с.“ ЕООД - третото лице помагач на ищеца –не е подал отговор на въззивната жалба, не се явява негов процесуален представител и не взема становище по въззивната жалба.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивните жалби за неснователни по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, доколкото въззивната инстанция не констатира при постановяване на решението нарушение на императивна материалноправна норма. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

По отношение на оплакването във въззивната жалба, касаещо акцесорните вземания за лихва върху главното парично задължение за доставена топлинна енергия и такава върху главницата за дялово разпределение, следва да се отбележи следното:

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат, съответно издадената в тази връзка фактура, не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а единствено до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, отнасящи се за процесния период, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на за­конната лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2, които не са изплатени в срок, а именно само върху общодължимата сума за съответния отчетен период на база на из­равнителната сметка. Следователно по аргумент за противното от чл. 33, ал. 4 ОУ клиентите на ищцовото дружество не дължат обезщетение за забава върху месечните прогнозни сметки за топлинна енергия, а само за сумите, начислени след из­вършването на изравняването на топлинната енергия. Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия от 2014 г. и имащи отношение за процесния период последните суми следва да бъдат заплатени в тридесетдневен срок от датата на публикуването на сметките за тях на интернет-сайта на дружеството, така както и ищецът е твърдял в исковата молба. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства за датата, на която сметките на ответника за процесния период  са били публикувани на интернет-страницата му, поради което и с оглед доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК е законосъобразен изводът на СРС, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че същият  е поставен в забава за изпълнението на процесиите задължения за заплащане стойността на ползваната в имота топлинна енергия. Следователно в съответствие със събраните по делото допустими доказателства обосновано първоинстанционният съд е приел, че ответникът не дължи мораторна лихва върху главното парично задължение за доставена топлинна енергия и върху възнаграждението за дялово разпределение за процесния период. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 36 от ОУ не предвижда „ред и начин“ за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което следва да се приложи по аналогия общото правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – отправяне на покана, каквато ищецът не е ангажирал доказателства, че е отправил до ответника върху задължението му за заплащане на дялово разпределение.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания и поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено, а предявената жалба отхвърлена.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване – арг.  280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение 523385 от 01.11.2018 г., постановено по гр. дело № 85223/2017 г. по описа на СРС, ІI ГО, 168 състав, в ожалваната част, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** против Н.К.К., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 540.51 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2014 г. до 05.12.2018 г., и сумата 6.01 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2013 г. -27.06.2017 г.

РЕШЕНИЕ № Решение 523385 от 01.11.2018 г., постановено по гр. дело № 85223/2017 г. по описа на СРС, ІI ГО, 168 състав, в неожалваната част, с която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** против Н.К.К., ЕГН **********, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от сумата 2928.89 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. и незаплатена топлинна енергия, отразена в обща фактура №**********/31.07.2014 г. за отоплителен сезон 01.05.2013г. - 30.04.2014 г. и топлинна енергия, отразена в обща фактура №**********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. и обща фактура с №**********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г., и сумата 30.11 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2013 г. - м. 04.2016 г. ведно със законната лихва върху сумите от датата на депозиране на исковата молба 0 15.12.2017 г. до окончателното изплащане на задълженията е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.с.“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: