Решение по дело №8191/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 167
Дата: 19 януари 2022 г. (в сила от 4 февруари 2022 г.)
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20215330208191
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Пловдив, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
в присъствието на прокурора Св. Г. Н.
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330208191 по описа за 2021 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Е. К. К. – роден на ..., адрес: ..., ..., български
гражданин, с начално образование, женен, неработещ, неосъждан, ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 08.11.2020 г. в гр. Пловдив е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес“ с рег. №
... в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство, наложена със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1030-001895/13.07.2020 г. на Началник група
към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, връчена му лично на
28.07.2020 г. и влязла в сила на 11.08.2020 г., поради което и на основание чл.
343в, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 78А от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност, като му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер
на 1000 лева.
1

Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд – Пловдив по реда на глава ХХІ от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 167 от 19.01.2022 г. по АНД № 8191/2021 г. по
описа на ПРС, НО, XI с.

Районна прокуратура Пловдив е внесла с мотивирано постановление с
предложение обвиняемият Е. К. К. да бъде освободен от наказателна отговорност, като
му се наложи административно наказание глоба по чл. 78а НК за това, че на 08.11.2020
г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес“
с регистрационен № ... в срока на изтърпяване на принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 20-1030-001895/13.07.2020г. на Началник група към ОДМВР - Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, връчена му лично на 28.07.2020г. и влязла в сила на 11.08.2020 г. –
престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната
процедура по глава XXVIII от НПК.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа
повдигнатото обвинение като пледира доказването авторството, обективната и
субективната страна на деянието и моли обвиняемият да бъде освободен от
наказателна отговорност за инкриминираното деяние по реда на чл. 78а от НК, като му
се наложи административно наказание „глоба“ в минимален размер на санкцията
предвид факта, че същият е безработен и семеен.
Защитникът на обвиняемия пледира да се наложи наказание в минимален
размер, излагайки аргументи, че той е безработен и същевременно е с добри
характеристични данни, като моли съда да не му се налага друга санкция, а именно
лишаване от право да управлява МПС.
Обвиняемият К. поддържа становището на защитника си, като в последната си
дума моли да му бъде наложено наказание глоба в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:
Обвиняемият Е. К. К. с ЕГН ********** е роден на ..., адрес ..., ..., български
гражданин, с начално образование, женен, неработещ, неосъждан.
На 08.11.2020 г. свидетелят Г. Г. - п. към група „Сигма“, сектор „СПС“ при ОД
на МВР гр. Пловдив, съвместно с колежката си - свидетелката А. К., за времето от
11:00 ч. до 23:00 ч. на същия ден, били мото-патрул, обслужвайки териториите на
Първо, Пето и Шесто районни управления в Пловдив. Служителите от този
полицейски екип осъществявали контрол по безопасността на движението. Около
18:10 часа на същия ден те се намирали в гр. Пловдив на ул. „Ландос“ до № 87. По
същото време и място те видели движещо се по пътното платно МПС, а именно лек
автомобил „Мерцедес С 500“ с рег. № ..., поради което решили да извършат рутинна
полицейска проверка на неговия водач. За целта К. подала сигнал със стоп-палка по
образец към водача на лекия автомобил. Същият се подчинил и отбил в ляво от пътя,
като преустановил движението. След като полицейските служители се легитимирали,
те установили самоличността на водача, а именно – обвиняемият Е. К. К.. При
поискване на свидетелство за управление на МПС от тяхна страна, К. заявил, че го е
забравил. Тогава полицейските служители извършили справка към ОДЧ при КАТ-
Пловдив, при което установили, че К. е неправоспособен водач, защото имал влязло в
сила наказателно постановление и наложена принудителна административна мярка.
1
В хода на разследването е била приложена писмена справка от Областна
дирекция на ОД на МВР гр. Пловдив, от която станало ясно, че срещу Е. К. К. имало
издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-
001895/13.07.2020 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, връчена му лично на 28.07.2020 г. и влязла в сила на 11.08.2020 г. Изготвена
била и справка за нарушител/водач от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
Пловдив, от която се установило, че Е. К. К. е бил неправоспособен водач на МПС.

По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
обясненията на обвиняемия Е. К. К. дадени на досъдебното производство (л. 64), от
показанията на свидетелите Г. Г. Г. (л. 45), А. Х. К. (л. 46), както и писмените
доказателства – АУАН бл. № 967531/08.11.2020 г. (л.6), АУАН бл.№
996077/13.07.2020г. (л. 27), Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка с № 20-1030-001895/13.07.2020г. (л. 25), справка за нарушител/водач (л. 30),
справка за съдимост (л. 44), характеристична справка ( л. 20), справки за пътуване на
лице – български гражданин (л. 55) и останалите доказателства събрани по
досъдебното производство и прочетените от съда.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Г. и К. От показанията на
последните, които лично са възприели събитията, се установяват датата и мястото на
извършената проверка, при която са спрели обвиняемия, действията на водача, както и
констатациите им по време на проверката. Установява се категорично водачът на
автомобила да е бил Е. К. К., доколкото един от полицейските служители го е спрял
със стоп-палка. Безспорно е и че му е било поискано свидетелството за управление на
МПС, на което обвиняемият е заявил, че го е забравил. Установено е след справка в
ОДЧ при КАТ-Пловдив, че на К. е била наложена принудителна административна
мярка, с която СУМПС му е било отнето. Съдът приема за доказани посочените факти,
доколкото свидетелите лично са възприели събитията и добросъвестно са
възпроизвели известните им по делото обстоятелства. Съдът констатира и че между
показанията на свидетелите няма противоречия, същите са взаимно кореспондиращи
си, оценени по отделно са последователни и вътрешно непротиворечиви, като
същевременно те се подкрепят и от обясненията на самия обвиняем, който
потвърждава, че на инкриминираната дата той е управлявал процесния лек автомобил,
включително когато е бил спрян за проверка от полицаите – свидетели по делото,
въпреки че е знаел, че немското СУМПС му е било отнето, а българско никога не му е
било издавано. Признанията на обвиняемия и показанията на свидетелите се подкрепят
и от писмените доказателства, и най-вече от съответната ЗППАМ.
В посочените доказателствени материали, включително и писмените
доказателства и доказателствените средства, не се съдържат противоречия. Същите
еднопосочно и непротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на мотивираното постановление. Показанията на свидетелите
са достатъчно подробни, логични и последователни, като всеки един от тях допринася
за изясняване на фактическата обстановка и подкрепя показанията на другия, което
потвърждава тяхната достоверност, последните са подкрепени и от обясненията на
самия обвиняем. Обстоятелствата от постановлението се подкрепят от извършената
справка нарушител/водач в база данни на КАТ, съставените актове за установяване на
административни нарушения и ЗППАМ. Съгласно приложеното заверено копие на
последната, заповедта е връчена лично на обвиняемия на 28.07.2020 г и влязла в сила
на 11.08.2020 г., поради необжалването й.
От правна страна:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че от обективна
страна на 08.11.2020 г. в гр. Пловдив обвиняемият Е. К. К. е управлявал моторно
2
превозно средство - лек автомобил „Мерцедес“ с регистрационен №... в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка с № 20-1030-001895/13.07.2020 г.
на Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“, влязла в
сила на 11.08.2020 г.
От обективна страна извършените от дееца действия по придвижване с
процесното МПС представляват управление на такова, доколкото е безспорно
установено, че обвиняемият е бил спрян за проверка, докато е шофирал, посредством
стоп-палка. На следващо място съдът приема за доказано, че за обвиняемият е
действала принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС, наложена със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка с № 20-1030-001895/13.07.2020 г. на Началник група към ОД
на МВР гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“, влязла в сила на 11.08.2020 г. за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП. След като не са събрани данни за
окончателното решаване на отговорността за нарушаването на посочената разпоредба,
то спрямо обвиняемия е била в действие принудителната мярка от датата на влизане на
заповедта в сила – 11.08.2020 г., и към момента на извършване на деянието също.
От субективна страна обвиняемият е извършил деянието виновно и при форма
на вината пряк умисъл. Той е съзнавал, че управлява МПС в срока на наложена и
действаща принудителна административна мярка, предвиждал е, че с действията си ще
наруши обществения ред, регулиращ транспорта, и е целял настъпването на тези,
съзнавани и желани от него последици, а именно въпреки отнетото му право да
управлява МПС.

По наказанието:
Настоящият съдебен състав намира, че се налице предпоставките за прилагане на
чл. 78а от НК, поради което следва да приложи особените правила за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За
извършеното от К. престъпление е предвидено наказание “Лишаване от свобода” до
три години и „глоба“ от двеста до хиляда лева, обвиняемият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда, прилаган в настоящото
производство, и от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди. Не са
налице и пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи приложението на тези правила.
По тези съображения съдът приема, че обвиняемият трябва да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Разпоредбата на
чл. 78а, ал. 1 от НК предвижда административно наказание „глоба“ в размер от 1000 до
5000 лева. При индивидуализирането на административното наказание „глоба“ съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия чистото съдебно
минало, изразеното съжаление и разкаяние за стореното, доброто му процесуално
поведение и направеното самопризнание, както и фактът, че е семеен и безработен, с
добри характеристични данни. От друга страна съдът не отчете наличието на
отегчаващи вината обстоятелства.
Предвид горното съдът наложи на обвиняемия административно наказание
„глоба“ в минимален размер на 1000 лева при превес на смекчаващите на д
отегчаващите отговорността обстоятелства, като счете, че именно така определеният
размер, се явява справедлив, съответен на имотното състояние на обвиняемия и в най-
голяма степен ще допринесе за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК, ще
му въздейства по оптимален начин предвид преимуществото на индивидуалната
превенция.
Доколкото същият е лишен от право да управлява МПС с наложената ЗППАМ,
не може да бъде лишен по съответния ред от това отново, поради което съдът не
3
приложи разпоредбата на чл. 343г вр. ал. 78а, ал. 4 от НК.

По разноските:
Разноски в настоящото производство не бяха сторени, поради което и съдът не
се произнесе в същия смисъл.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4