Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
Гр. София, 07.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в
закрито заседание в състав:
СЪДИЯ: Татяна Костадинова
като
разгледа т.д. № 2786/2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 ГПК.
Образувано е
по жалба на „Ю.К.“ АД срещу отказ № 20191204172810/06.12.2019 г. на длъжностно лице при
Агенция по вписванията да впише в Търговския регистър промени в състава на
Съвета на директорите и избор на нов изпълнителен
директор. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че Общото събрание, на което
са взети подлежащите на вписване решения, е ненадлежно свикано – не е изтекъл
предвиденият в закона тридесетдневен срок от изпращане на поканите до
провеждане на събранието.
Жалбоподателят
твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като длъжностното лице е надхвърлило
обхвата на проверката, дължима съгласно чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. По същество поддържа,
че общият ред за свикване на събрание чрез обявяване на покана в Търговския
регистър е дерогиран от разпоредбата на чл. 29 от Устава, приета на основание чл.
223, ал. 3, изр. 2 ТЗ, и свикването на ОС на дружеството се осъществявало с
писмени покани, изпращани до акционерите поне 14 дни преди откриване на
събранието, който срок е спазен в настоящия случай.
Съдът намира
жалбата за неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице проверява съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието
му със закона. Следователно
предпоставка за извършване на вписването е да са представени доказателства за формалното
(от външна страна) съответствие на заявените за вписване обстоятелства с
уредения в закона фактически състав по тяхното осъществяване/възникване. Ето
защо правилно длъжностното лице е приело, че в процесния случай регистърната
проверка обхваща и изследване от външна страна на документите, удостоверяващи
надлежното свикване и провеждане на Общото събрание, на което са се
осъществили подлежащите на вписване обстоятелства. В този смисъл е и
константната съдебна практика, постановена по пътя на инстанционния контрол (вж.
напр. Решение № 2286/04.09.2018 г. по
т. д. № 3239/2018 г. на САС, Решение
№ 238 от 11.02.2014 г. по т.
д. № 240/2014 г. на САС).
В настоящия случай заявителят е представил протокол от проведено на
19.11.2019 г. общо събрание на акционерите на дружеството-заявител, на което са
взети заявените за вписване решения, свързани с промяна в членовете на Съвета
на директорите, както и протокол от проведено на същата дата заседание на
Съвета, на който новоизбраният състав е взел решение относно определяне на нов
изпълнителен директор.
Свикването на процесното общо събрание е извършено с писмени покани,
съдържащи дневния ред и изпратени до акционерите на 04.11.2019 г. Спорен е
въпросът дали когато уставът на дружеството предвижда свикването да е чрез
писмени покани, а не чрез обявяване в Търговския регистър, следва да бъде
спазен срокът по чл. 223, ал. 5 ТЗ. За отговор на този въпрос съдът съобразява
формиралата се и безпротиворечива съдебна практика, изразена както във вече
цитираните решения, така и в Решение №
48/29.07.2013 г. по т. д. № 830/2012 г. на ВКС, ТК, І т.о. Според нея, тридесетдневният срок е императивно
установен като минимален както в случаите, в които поканата се обявява
в Търговския регистър, така и когато
събранието свиква чрез индивидуални писмени покани, като във втория
случай срокът тече от изпращането им. Следователно разпоредбата на чл. 29 от
Устава, съгласно която поканите следва да са изпратени не по-късно от 14 дни
преди събранието, противоречи на императивна норма и не следва да се прилага.
От изложеното може да се заключи, че заявителят
не е доказал от формална страна спазването на изискванията за редовно свикване
на събранието, на което са взети част от заявените за вписване решения, а
доколкото изборът на изпълнителен директор е извършен от новоизбрания състав на
Съвета, то следва да се приеме, че и за него не са налице формалните
предпоставки за вписване.
Тъй като настоящото производство е охранително,
то не би могло да бъде съобразено обстоятелството, че независимо от нередовното
отправяне на поканите решенията са взети с необходимото мнозинство чрез гласа само
на явилия се акционер. Действително, когато нарушеното право на участие не е
довело до нарушаване и на изискванията за кворум и мнозинство, на нарушението може
да се позове само акционерът, чието право е накърнено. Това обаче важи при
оспорване на взетите решения по реда на чл. 74 ТЗ, а когато въпросът за
редовността на свикването се поставя в рамките на едностранно регистърно производство, длъжностното лице и съответно
съдът са длъжни да направят проверка на
всички факти, свързани със съответствието на взетото решение със закона по
смисъла на чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Ненадлежното отправяне на покана би могло да
бъде преодоляно само ако на събранието са се явили всички акционери и са
гласували „за“ взетото решение, какъвто не е настоящият случай.
Поради изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Ю.К.“ АД, ЕИК *******, срещу отказ № 20191204172810/06.12.2019 г.
на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в Търговския регистър заявените
със заявление вх. № 20191204172810/04.12.2019 г. обстоятелства.
Решението може да се обжалва пред
САС в седемдневен срок от връчването му.
СЪДИЯ: