Р Е Ш Е Н И Е
Номер 03.12.2021 година град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 06.10.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 252 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени
са искове с правно основание по чл. 557, ал. 1, т. 2 буква „а“ от КЗ.
В исковата
молба се посочва, че ищцата Д.П.М. е наследница на починалия, вследствие на
ПТП С.П.Д., на 47 години.
Сочи се, че на 16.01.2019г., около
12:15 часа, в с. Е., общ. К., обл. С.З., в района на
ул. ***, при управление на л.а. „Ф.“, модел „М.“, с рама *****, водачът М.В.Г., ЕГН **********, нарушил правилата за движение по пътищата,
като при движение с несъобразена скорост, изгубил контрол над автомобила,
ударил паркирания на улицата автомобил, след което блъснал пешеходеца С.П.Д..
Вследствие на ПТП-то С.П.Д. загива.
Посочва се, че по случая е образувано
ДП по описа на РПУ - К., пр. пр. № 2333/2019 по описа на ОП - С.З.,
производството по което към момента не е приключило с окончателен съдебен акт.
Причина за настъпване на процесното ПТП и вредните общественоопасни последици от него е виновното нарушение на
правилата за движение по пътищата от страна на водача М.В.Г., който поради
движение с несъобразена скорост изгубил управлението на МПС, и блъснал
пешеходеца. В конкретната ситуация за водача са налице определени, фиксирани в
закона задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата.
Ищцата счита, че с оглед на изложеното в случая съществува пряка причинна
връзка между деянието на водача М.В.Г. и настъпилите обществено опасни
последици - причинената смърт на С.П.Д..
В исковата молба се посочва, че
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица
неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на
МПС. Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, Г.Ф. изплаща по застраховка
“Гражданска отговорност” обезщетение за причинени имуществени и неимуществени
вреди, ако пътнотранспортното произшествие е причинено от МПС без сключена
задължителна застраховка ГО, какъвто е настоящия случай. По силата на договора
за застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността
на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени вреди на трети лица,
настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., до който Г.Ф. отговаря. В тази връзка ищцата сочи,
че е подала молба до ГФ за изплащане на обезщетение, за което е образувана щета
№ 19-210099/18.02.2019г., по която фондът не се е произнесъл в законоустановения срок, поради което за същата е налице
правен интерес да предяви претенцията си за плащане пред съда.
Сочи, че след инцидента на 16.01.2019
г. С.П.Д. е приет по спешност в УМБАЛ „*****“ АД, в крайно тежко безпомощно
състояние, неадекватен, в кома, в критично по степен състояние. Проведено е
медикаментозно лечение, извършена е оперативна интервенция, в условията на
спешност, с цел декомпресия, екстирпация на
фрагменти, хемостаза и евакуация на епидурален и субдурален хематоми.
Въпреки проведеното лечение на 23.01.2019 г. С. почива, вследствие получените
при процесното ПТП телесни увреждания.
В исковата молба се сочи, че ищцата Д.П.М.
е сестра на загиналия С.П.Д.. Смъртта на С. е причинила неописуема мъка,
душевни болки и страдания на Д.. Към датата на ПТП С. е бил на 47 години,
работоспособен, в разцвета на силите си, помагал е във всичко на семейството.
Между тях е съществувала много силна връзка, характеризираща се с изключителна
близост, обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа, помагали са си
взаимно, поддържали са близки отношения. Ищцата изключително тежко преживява
смъртта на нейния брат. Загубата на брат й се отразява изключително зле на здравословното
й и психическото й състояние. Моралните страдания на ищцата, претърпяната скръб
от невъзвратимата и нелепа загуба на нейния брат се отразяват изключително
тежко на емоционалното й състояние, не може да приеме и преодолее случилото се,
мъката й е огромна.
Посочва се, че в резултат на процесното ПТП са претърпени и имуществени вреди в общ
размер на 408.78 лв., които също следва да бъдат възстановени. Посочените
разходи са направени за закупуване на ковчег, кръст, траурни потреби и
комплексно обслужване по погребението на починалия.
Сочи се, че причинените неудобства,
болки и страдания на ищцата следва да бъдат компенсирани. Безспорно
неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват
по-високо. Паричното обезщетение, разбира се, не може да замести накърнените
морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до
известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар
и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо
нематериалните последици от извършеното престъпление.
В исковата молба се посочва, че
съгласно чл.558, ал.5 от КЗ увреденият има право на иск срещу Г.Ф. - С., тъй
като за увреждащия лек автомобил не е сключена задължителна застраховка ГО и
фондът не е изплатил обезщетение за неимуществени вреди. Предявеният иск е
съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително
претърпените болки и страдания от причинените телесни увреждания, а от друга
страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2019 г.
и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Моли съда да постанови решение, с
което да приеме, че предявеният граждански иск е основателен и доказан по
размер, и да осъди ответника Г.Ф. да заплати на ищцата Д.П.М. сумата от 50 000
лв., за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния брат С.П.Д., в
резултат на процесното ПТП, както и сума в размер на
408.70 лв. за причинените й имуществени вреди, за закупуване на ковчег, кръст,
траурни потреби и комплексно обслужване по погребението на починалия.
Претендира законна лихва върху сумата,
считано от 18.05.2019г. - датата на която изтича срока за произнасяне на ГФ.
Претендира направените по делото
разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС,
като моли съда да счита настоящата молба за списък на разноски.
В отговора на
исковата молба ответникът прави възражение по чл.369, ал.1 ГПК. Счита, че
настоящия спор следва да се разглежда по общия ред, тъй като не е налице спор,
свързан с търговска сделка, като излага подробни съображения.
Оспорва изцяло по
основание и размер предявените искове против ГФ.
Заявява, че не е спорно между страните, че
във връзка с процесното ПТП е образувана щета №
19210099/18.02.2019. С писмо изх. №24-01-127-2.1/27.02.2019г., приложено към исковата
молба от молителите са изискани следните документи: Влязла в сила присъда с
мотиви, издадени срещу виновния за ПТП водач; Копие от автотехническата
и съдебномедицинската експертизи, изготвени по досъдебното производство;
Протокол за оглед на местопроизшествие ведно с албум, както и банковата сметка
на молителката, както и доказателства, удостоверяващи твърдяната близост между
загиналия и неговата сестра. В рамките на следващите три месеца лицата не са представили
изисканите документи, поради което с Решение от 13.05.2019г. УС на ГФ отказал
изплащане на обезщетение по щета рег.№ 19210099/18.02.2019г. за неимуществени
вреди на основание чл.496, ал. 2, т.2, б."б" и б."в" от КЗ,
тъй като не са представени достатъчно доказателства за установяване на основанието
и размера за определяне на обезщетение в съответствие с разпоредбите на чл.106,
ал.3 във връзка с чл.558, ал.2 и чл.496, ал. 2, т.2, б."б" и б."в" от Кодекса за
застраховането. На лицата са указани възможностите, че могат да предявят нова
претенция, като предоставят изисканите писмени доказателства или да предявят
претенциите си пред съд.
Ответникът сочи, че с писмо № 24-01-127-2.1/27.02.2019г.
молителката е била надлежно уведомена, че за установяване на твърдените от нея
факти и обстоятелства, е необходимо да представи допълнителни доказателства. До
13.05.2019г. нищо от посочените писмени доказателства не постъпва по щетите,
вследствие на което и предвид законоустановения краен
срок за произнасяне, Управителният съвет на Г.Ф. е взел съответни решения, с
които е отказвал изплащане на обезщетение, респективно, определил и изплатил
исканите обезщетения.
Заявява, че ако изисканите писмени
доказателства са надлежно представени в Г.Ф. по щета № 19210099/18.02.2019г.
Управителният съвет на Г.Ф. нямало да постанови решение, с което да откаже
изплащане на обезщетения за неимуществени вреди и вероятно е щяло да се избегне
завеждането на гражданско дело и влизането в допълнителни ненужни разходи,
както за ищцата така и впоследствие за Фонда.
Твърди, че с оглед гореизложеното и предвид преклузията на чл. 558 от КЗ, единствения извод е, че ищеца
недобросъвестно е осъществил една бланкетна процедура
пред Фонда, с цел бърз отказ и последващо завеждане
на гражданско дело.
Освен гореизложеното, счита че
непредставянето на доказателства с предявените претенции пред Фонда, с които
ищецът може да се снабди своевременно на основание чл. 75, ал.1 от НПК,
нарушава принципа на чл.9 от ГПК, предвид факта, че не само по бланкетно изпълнената процедура пред Г.Ф., но и в
настоящето производство ответникът е поставен в невъзможност да вземе
становище, да ангажира доказателства и да осъществи адекватна защита, което от
своя страна представлява злоупотреба с право.
Счита, че задължителната извънсъдебна
административна процедура пред Г.Ф. не се изчерпва с бланкетното
подаване на молба от увреденото лице, с която се цели бърз отказ от страна на
Фонда, поради обективна невъзможност да се произнесе, съответно предявяване на
искова молба пред съда.
Счита за напълно неоснователни твърденията на
ищцовата страна, че Фондът е следвало да се произнесе с решение, с което да
определи и изплати обезщетения на базата
на предоставен единствено констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Сочи,
че въпреки, че е официален документ, констативния протокол за ПТП, в частта
относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП, няма качеството на
свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен
такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а
изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател. Поради това
същия няма и материална доказателствена сила. Така
съставен документът не може категорично да установи дали вина за процесното ПТП има посоченото лице, каквато е и
константната практика на ВКС. Все пак се касае за претенция от 50 408,70 лв.,
като за определената и изплатена сума следва да се образува регресен
иск към физическо лице. Снабдяването с неоспорими доказателства, установяващи
основанието на претенцията е изключително важно при определянето и изплащането
на обезщетения.
Ответникът твърди, че представеният по делото
Констативен протокол за ПТП не удостоверява фактите относно „Обстоятелства и
причини за ПТП", като оспорва в тази част съдържанието на документа,
понеже актосъставителят не е отразил настъпване на
ПТП, възприето лично от него, а се сочат данни на пострадалата. Ако ищецът
желае да се ползва от документа във връзка с установяване на обстоятелствата на
ПТП, моли съда да разпредели тежестта на доказване по оспорването на тази част
от документа съобразно чл.193, ал.3, изр.2 от ГПК. Въпреки, че е официален
документ, констативния протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и
причините за ПТП, съставен изцяло по данни само на пострадалата, няма
качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен
такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а
изявленията на самия пострадалата пред длъжностното лице-издател. Поради това
същия няма и материална доказателствена сила за
настоящия съд. Така съставен документът не може категорично да установи дали
въобще е настъпило ПТП и дали вина за него има водач на посоченото МПС. Оспорва
изцяло твърдения механизъм на настъпване на процесното
събитие, както и причинната връзка между него и настъпилата смърт.
Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
загиналия, който в нарушение на чл. 113 от ЗДвП е предприел пресичане на
пътното платно на неустановено за целта място, както и без да се съобрази със
разстоянието и скоростта на движение на превозните средства, по път с
интензивно движение.
Оспорва претенцията за неимуществени вреди в
предявените размери, като счита иска за прекомерно завишени с оглед принципа на
справедливостта, съществуващите към момента в страната икономически условия,
стандарт на живот и трайната съдебна практика за процесната
2019 година. Цитира съдебна практика. Сочи, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи
правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от деликт е обусловено от
съобразяване на указаните в постановлението общи критерии. Тези критерии са
възприети и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика по
приложението на чл. 52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на
настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено
изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни
факти. Предявената претенция не кореспондира нито с трайната съдебна практика
на съдилищата в Р България, нито с принципа на справедливостта, икономическите
условия в страната и стандарта на живот.
Ответникът сочи, че Г.Ф. е създаден през 1997
г., като основна цел на законодателя е била да се избегнат случаите, в които за
поправяне на вредите се разчита само на платежоспособността на деликвента и увредените от ПТП лица/имущество да не бъдат
репарирани. Функциите на Фонда са - обезщетителна,
обезпечителна, социална и защитна функция. Основна роля имат обезщетителната и обезпечителната функция, които се
изразяват в това, че спрямо увреденото лице отговаря както делинквентьт,
така и Г.Ф. в случаите на липса на застраховка „Гражданска отговорност",
който по правило е платежоспособен и може да посрещне големи по своя размер
задължения. Предназначението на Фонда е да се осигури обезщетение в полза на
претърпелите вреди лица от виновното поведение на водач управлявал МПС без
сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, в което се изразява и неговата социална функция. Функции,
които категорично го различават от застрахователите и видно от същите липсва
каквато и да била търговска дейност.
В отговора на исковата молба се сочи, че не
са представени доказателства, че ищцата и загиналия са били силно привързани
един към друг, че са имали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт нанесени сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най - близките на загиналия.
Ответникът счита исковата претенция за
неоснователна, тъй като липсват каквито и да е доказателства относно
твърдението на ищцата, че тя и загиналия са били силно привързани един към друг
и че са получавали житейска подкрепа и опора.
Твърди, че в разглеждания случай няма как да
се установи наличието на конкретни житейски обстоятелства, които да се
направили привързаността между ищцата и починалия толкова силна, така че
смъртта на последния да е
причинила на ищцата морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за конкретната родствена връзка.
Сочи, че изложените от ищцата твърдения не
разкриват наличието на особено близка привързаност между нея и покойника по
смисъла, посочен в ТР № 1/21.6.2018 г. на ВКС - връзка, която да е изключително
силна и то до степен, надхвърляща естествената житейска привързаност между брат
и сестра. Смята, че отношенията между двамата не са се различавали от
нормалните между родственици. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия." В този ред на
мисли, счита за напълно естествено родствениците да се
подкрепят в тяхното ежедневие, като изключение от традиционните семейни
отношения би било обратното - да не са близки и да не се подкрепят взаимно.
Твърди, че видно от представените от ищцата
доказателства, не се установява между починалия и неговата сестра да е имало
толкова дълбоки емоционални връзки. Техните взаимоотношения са били абсолютно
нормални, като между родственици. Претърпените болки
и страдания не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за
тази родствена връзка. Именно по тази причина смята, че искът е неоснователен
изцяло.
С допълнителната
искова молба ищцата заявява, че по искането за разглеждане на делото по
общия ред - предоставя на съда, но счита, че делото следва да се гледа по реда
на Глава тридесет и втора на ГПК - Производство по търговски спорове.
Оспорва всички възражения на ответната
страна като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Счита за неоснователни изложените от
ответника доводи във връзка с предявената пред тях претенция и непредставяне по
нея на исканите от тях документи. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.107,
ал.1 от КЗ, на ответната страна му се дава право да получи необходимата
информация, съхранявана от органите на МВР, разследващите органи, другите
държавни органи, личния лекар, лечебните и здравните заведения и от лицата,
които имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелствата за
установяване на застрахователното събитие и причините от него, както и да
получава заверени преписи от документи. Заявява, че ако за произнасяне на ответника
са му били нужни още документи, то той е имал правото и възможността да се
снабди с тях и при желание да се произнесе по предявената претенция, като
определи справедливо обезщетение. Освен това, единственото условие за
допустимост, което законодателят е въвел с разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ,
съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, е да
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ, т.е. след отправена към ответника писмена застрахователна претенция, което
в случая е сторено от страна на ищцата, видно от заведената по случая преписка
пред ответника. По делото е установено, че преди подаване на исковата молба
ищцата е отправила към застрахователя писмена претенция по реда на чл.380 от КЗ, което обстоятелство не се оспорва от ответното дружество. В този смисъл,
уреденото в КЗ производство по искане за плащане на застрахователно обезщетение
пред застрахователя е изчерпано като възможност за извънсъдебно уреждане на
спора в срока по чл.498 от КЗ и на ищцата се предоставя възможност да предяви
претенциите си по съдебен ред. Предвид горното, няма пречка да бъде ангажирана
отговорността на ответника, който отговаря при липсва на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ по време на настъпване на ПТП, чрез
предявяване на настоящите искове за определяне на справедлив размер на
обезщетение от съда.
Ищцата посочва, че Г.Ф. неоснователно
оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и оспорва представения от нея по
делото Констативен протокол. Сочи, че механизмът не е част от фактическия
състав на непозволеното увреждане и като такъв не подлежи на доказване в
настоящето производство. Независимо от посоченото, видно от всички приложени по
делото писмени доказателства, както и от обстоятелствената част на исковата
молба, е достатъчно ясно посочен механизма на ПТП. Представеният по делото
Констативен протокол за ПТП, представлява официален свидетелстващ документ и се
ползва с материална доказателствена сила относно
удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са
участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли
пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците в
произшествието. Посочва съдебна практика. Обръща внимание, че доколкото
протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на
местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното
лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП -
мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила.
Оспорва изложените от ответника
твърдения за наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия С. Д., като голословни и
неоснователни, тъй като не са представени доказателства в подкрепа на тези
твърдения, а от представените писмени доказателства няма данни, от които да се
направи извода, че загиналия е извършил нарушения, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат.
Твърди, че
неоснователно ответникът възразява, че предявените искове за неимуществени
вреди на ищцата бил в завишен размер. Същият е съобразен от една страна с
принципа за справедливост, с оглед причинените й неимуществени вреди от
претърпяната загуба на своя брат вследствие процесното
ПТП, а от друга страна - с броя на пострадалите лица, лимита на отговорност на
ответника за 2019 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този
вид.
Заявява, че
ответникът неоснователно оспорва и претърпяните от
ищцата болки и страдания, които същата търпи следствие несвоевременната смърт
на своя брат, с който ги е свързвала дълбока морална връзка, изпълнена с много обич
и привързаност.
Прави възражение за недължимост на юрисконсулско/адвокатско
възнаграждение, респ. на прекомерност на претендиралите от ответника разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 16.01.2019
г., около 12:15 часа, в с. Е., общ. К., обл. С.З., в
района на ул. ***, при управление на л.а. „Ф.“, модел „М.“, с рама ***** М.В.Г.
е нарушил правилата за движение по пътищата, поради което е настъпило ПТП, при
което е блъснат пешеходеца С.П.Д., който е починал.
Безспорно
е установено, че за л.а. „Ф.“, модел „М.“, с рама ***** не е налице сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищцата
е подала молба до ГФ за изплащане на обезщетение, за което била образувана щета
№ 19 - 210099/18.02.2019г., по която фондът е отказал да изплати претендираните обезщетения.
Видно
от представената по делото справка от Министерство на правосъдието – Областна
дирекция С.З., няма данни за постоянна или временна регистрация по надлежния
ред в масива на „АИС“ КАТ - Регистрация за лек авт. „Ф.
М.“ с рама №*****.
По
делото е представена присъда № 15 от 21.09.2021г. постановена по НОХД №
2381/2021 г. по описа на Окръжен съд – С.З., с която подсъдимият М.В.Г. е признат за виновен в това, че на
16.01.2019г. в с. Е., общ. К., обл. С.З., при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ф. М.“ с номер
на рама *****, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: - чл.20,
ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“; - чл.21, ал.1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на
движение, на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч – за пътно превозно средство от
категория „В“, в населено място – 50 км/ч, като
управлявал процесното МПС със скорост 91,08 км/ч; -
чл.116 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора“, в резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта
на С.П.Д., поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“ вр.
чл.342, ал.1 вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. чл. 58а и чл. 54 от НК е осъден на три години „лишаване
от свобода” при първоначален общ режим. Съдът
при служебна справка установи, че горепосочената присъда е влязла в законна
сила.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза се установява следното:
Причината
за смъртта на С.П.Д. е тежка черепно- мозъчна травма.
Установените и описани подробно в СМУ на труп
№ 20/2019 г. травматични увреждания получени при настъпилото ПТП, са в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта на С. Д..
В конкретния случай пострадалия в момента на
удара от лекия автомобил е бил с гръб към него. Левият долен крайник е бил
стъпил на терена, където е и първоначалния контакт, след което тялото е
контактувало с автомобила в областта на таза му, впоследствие тялото леко се е ротирало на дясно, главата е контактувала с панорамното
стъкло и пострадалият е бил изхвърлен на терена.
От
заключението на автотехническата експертиза се
установява следното:
Произшествието
настъпва в с. Е., на ул. „***“ до магазин „Н.“.
Ул.
„***“ е ориентирана в посока запад-изток. Широка е 5.95 м. Състои се от две
разнопосочни ленти за движение, без разделителна линия между тях. В северната
част има тротоар покрит с базалтови плочки с шири на 1.3 м. В южната част, в зоната
на магазина липсва тротоар, като същия е оформен като временен паркинг за
клиенти на магазина с ширина 3.05 м.
В
зоната на произшествието липсва вертикална и хоризонтална пътна маркировка
Вещото
лице посочва, че видно от свидетелските показания, характера на травматичните
увреждания по тялото на пострадалия и данните от Протокола за извършена
техническа експертиза № 12, преди и към момента на настъпването на удара между процесния лек автомобил и пешеходеца, последния се е движил
в посока от запад на изток - в случая пешеходеца се е движил попътно пред процесния лек автомобил Ф..
Вещото
лице посочва, че от предварителните материали по делото е известно, че
непосредствено преди настъпването на удара с пешеходеца е настъпил контакт
между л.а. Ф. и паркирания л.а. Ф., като удара по характер е страничен и приплъзващ.
Като
се отчете, че предна лява ос на л.а. Ф. се е намирала на около 6.75 южно от
северния край на платното за движение и на около 1.3 м източно от ЛО, ширината
на платното за движение - 5.95 м, обстоятелството, че удара е настъпил в зоната
на преден десен фар, в случая на около 0.2-0.3 м в ляво от десните габарити на
л.а. Ф., габаритите на л.а. Ф. (дължина 4.8 м, ширина 1.82 м, следа 1.552 м,
следва да се приеме, че в напречно разположение мястото на удара се намира на
около 6-6.2 южно от северния край на платното за движение- в случая на
границата между южния край на платното за движение и бетонната площадка на
паркинга на магазина. В надлъжно разположение мястото на удара се намира на
около 3-3.5 м източно от линията на ориентира.
Произшествието
настъпва в светлата част на денонощието, при условията на нормална видимост на
прав и равнинен пътен участък, непосредствено след лек десен завой, ограничаващ
частично видимостта на водача на лекия автомобил. Тъй като в конкретния случай
пешеходеца се е движил попътно пред процесния лек
автомобил, същия не е имал техническа възможност да възприеме движението на процесния лек автомобил зад гърба си визуално, а само
слухово.
Пострадалият
пешеходец непосредствено преди настъпването на удара се е движил около
мислената разделителна линия на платното за движение и бетонното покритие на
паркинга на магазин „Н.“.
Изработена
е скица в указания мащаб и същата е приложена към делото.
При
така подбраната скорост на движение 90 км/час, водача на лекия автомобил не би
имал техническа възможност да спре и да предотврати настъпването на сблъсъка с
л.а. Ф. и пешеходеца. При движение на процесния лек
автомобил с максимално разрешената скорост на движение 50 км/час водача би имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати
настъпването на конкретното ПТП - удара в л.а. Ф. и в пешеходеца.
Тъй
като в случая водача на процесния лек автомобил Ф. е
имал техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка пред фронта си
и да подбира скоростта си на движение, следва да се приеме че е имал и
техническа възможност да предотврати настъпването на конкретното ПТП, като за
целта е следвало в случая да се движи със скорост не по висока от максимално
разрешената за конкретния пътен участък, възлизаща на 50 км/час.
От
заключението на тройната автотехническа експертиза се
установява следното:
В
зоната на настъпване на ПТП няма налична хоризонтална и вертикална маркировки.
Откъм север е имало тротоар с ширина 1,30 м. Откъм юг е имало уширение с ширина 3,05 м.
Малко
преди реализиране на удара пострадалия по делото се е движел в същата посока,
както и лекия автомобил Ф. - от запад на изток. Пострадалият се е движел по
платното за движение на около 1- 1, 1 м на ляво от
десния му край (северно от южния му край). Пострадалия се е движел с бърз ход.
Първият
удар се е реализирал между предната странична част на предния десен калник на Ф.
и задната странична част на задния ляв калник на Ф.. Мястото на удара се намира
на около 0,9 м преди (западно от) мерната линия на ориентира, в зоната на
десния (южния) край на платното за движение. Към момента на удара лекия
автомобил Ф. е бил паркиран с надлъжна ос успоредна на оста на платното за
движение, а лекия автомобил Ф. с надлъжна ос насочен надясно към десния край на
платното за движение под ъгъл от 1-3°.
Вторият
удар се е реализирал между предната дясна челна част на лекия автомобил и
долните крайници на пострадалия. Мястото на удара се намира на 4,8 м след
(източно от) мерната линия на ориентира и 1,0 - 1,1 м
на ляво от десния край (северно от южния край) на платното за движение. Към момента
на този удар пострадалия е бил с гръб към челната част на автомобила, а
автомобила с надлъжната си ос наляво към левия край на платното за движение под
ъгъл около 3-5°.
Според
вещите лица, водачът на лекия автомобил Ф. има техническа възможност да
предотврати ПТП при движение с така изчислената си скорост на движение 102 км/ч,
ако реагира около 1 сек по-рано чрез предприемане на аналогично аварийно
спиране. Във всички случаи при движение с 50 км/ч и аналогични действия от
страна на водача на Ф. чрез предприемане на аварийно спиране няма да настъпи
ПТП. Лекият автомобил ще спре на значително разстояние преди мястото на удара с
Ф. и пострадалия.
Пострадалият
по делото има техническата възможност при движение от запад на изток да
използва предназначените за движение на пешеходци зони. При използване на тези
зони няма да настъпи ПТП.
По
делото няма данни за наличие на намалена или ограничена видимост, както за
водача на автомобила Ф., така и за пострадалия по делото пешеходец.
Изготвена е мащабна скица и приложена към
заключението.
Механизма
на ПТП е следния:
На
16.01.2019 год. около 12.25 часа на ул. „***“ в с. Е., общ. гр. К., в посока от
центъра на селото към с. Изворово (в случая от запад на изток) се е движил л.а.
марка „Ф.“ модел „М.“ с рама *****, управляван от М.В.Г. със скорост на
движение около 102 км/ч и опасна зона за спиране около 92 м. Когато лекия
автомобил Ф. се е намирал на около 65 м зад задната част на лек автомобил Ф.,
паркиран в дясно извън платното за движение, водача на Ф. предприема аварийно
спиране с отлагане на следи по асфалтовата настилка и насочва автомобила си към
паркирания лек автомобил Ф. Пасат с рег. № СТ *** ВТ. Настъпва ПТП, като първия
удар се е реализирал между предната странична част на предния десен калник на Ф.
и задната странична част на задния ляв калник на Ф.. Мястото на удара се намира
на около 0,9 м преди (западно от) мерната линия на ориентира, в зоната на десния
(южния) край на платното за движение. Към момента на удара лекия автомобил Ф. е
бил паркиран с надлъжна ос успоредна на оста на платното за движение, а лекия
автомобил Ф. с надлъжна ос насочен надясно към десния край на платното за
движение под ъгъл от 1-3°. Скоростта на лекия автомобил Ф. към момента на този
удар е била не по-малка от около 70 км/ч. Малко по-късно настъпва втори удар,
който се е реализирал между предната дясна челна част на лекия автомобил и
долните крайници на пострадалия С.П.Д.. Мястото на удара се намира на 4,8 м
след (източно от) мерната линия на ориентира и 1,0 - 1,1
м на ляво от десния край (северно от южния край) на платното за движение. Към
момента на този удар пострадалия е бил с гръб към челната част на автомобила, а
автомобила с надлъжната си ос наляво към левия край на платното за движение под
ъгъл около 3-5°. Скоростта на движение на лекия автомобил Ф. към момента на
удара с пострадалия е била не по-малка от около 60 км/ч. След удара тялото на
пострадалия се отхвърля напред и надясно спрямо посоката на движение на
автомобила, а лекия автомобил спира изцяло в лявата половина на платното за
движение.
Технически
причини за настъпване на ПТП:
Реакция на водача на автомобила Ф. чрез
предприемане на аварийно спиране при движение с така изчислената си скорост на
движение в момент, в който ПТП е било непредотвратимо. При аналогични действия
чрез предприемане на аварийно спиране и реакция 1 сек по-рано няма да настъпи
ПТП;
Движение със скорост по-висока от ограничената
за движение в населено място. При движение с ограничената скорост 50 км/ч и
аналогични действия на водача на Ф. чрез предприемане на аварийно спиране няма
да настъпи ПТП. Лекия автомобил Ф. ще спре на значително разстояние преди
мястото на удара;
Движение на пострадалия на платното за
движение от запад на изток. При движение в обособените за това зони няма да
настъпи ПТП.
Водачът
на лекия автомобил Ф. е имал техническа възможност да предотврати ПТП при
движение с така изчислената си скорост на движение 102 км/ч ако реагира около 1
сек по-рано чрез предприемане на аналогично аварийно спиране. Във всички случай
при движение с 50 км/ч и аналогични действия от страна на водача на Ф. чрез
предприемане на аварийно спиране няма да настъпи ПТП. Лекия автомобил ще спре
на значително разстояние преди мястото на удара с Ф. и пострадалия.
Преди
настъпване на първия удар водача на автомобила е спирал аварийно с отлагане на
следи по асфалтовата настилка. По делото няма данни за загуба на управление
и/или странично плъзгане на Ф. преди реализиране на удара с Ф.. Водача на Ф.
контролирано с отлагане на спирачни следи е достигнал удара с Ф..
Ул.
„***“ е ориентирана в посока запад-изток с широчината на платното за движение -
5,95 м, предназначена за движение двупосочно движение. В северната част има
тротоар, покрит с базалтови плочки и ширина 1,3 м. В южната част, в зоната на
магазина липсва тротоар, като същия е оформен като временен паркинг за клиенти
на магазина с ширина 3,05 м.
В
зоната на ПТП липсва вертикална и хоризонтална пътна маркировка.
Малко
преди реализиране на удара пострадалият по делото се е движел в същата посока,
както и лекия автомобил Ф. - от запад на изток. Пострадалият се е движел по
платното за движение на около 1- 1,1 м на ляво от
десния му край (северно от южния му край). Пострадалият се е движел с бърз ход.
По
делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят
В. Х. Милев, който е съпруг на Д.П.М., посочва, че живее заедно със съпругата
си Д. *** г., като през 2002 г. сключили брак, който за Д. бил втори. Познава
брата на Д. - С. от 1994 година, който живеел в с. Е.. Възрастовата разликата
между Д. и починалия С. била седем години. Според свидетеля Д. живеела на
квартира от 1994 г. Първият път се е оженила когато е била на 19 г., като от
този брак има две деца - момиче и момче. Свидетелят разбрал за инцидента със С.
от сина на Д., който се обадил казал, че вуйчо му е блъснат в село Е. и е в тежко състояние. Когато отишли с Д. *** и им
казали че е транспортиран в Окръжна болница в С.З. и бил в тежко състояние и ще бъде опериран. Свидетелят посочва, че С.
не е женен, живеел с майка си и баща си в село Е.. Откакто се познавали с Д.
поддържали нормални отношения между брат и сестра. През почивните дни почти
всяка събота и неделя Д. ***. Помагали си, свидетелят имал автомобил, а С.
отглеждал животни и получавал рента и ходели заедно да я превозват. Свидетелят
услужвал с пари, когато е имал нужда, Д. също му помагала. Според свидетеля Д.,
понесла тежко новината за смъртта на брат си, плакала много и към момента
продължавала да тъжи за брат си, плачела и дори го сънувала. Разходите за
погребението ги поела тяхното семейство.
Свидетелката
Пепи Недялкова Иванова, посочва, че познава Д., тъй като дъщерята на Д. е
омъжена за сина на свидетелката. Познават се от пет години. За инцидента със С.,
знае от ищцата, която й се обадила по телефона. Докато С. бил в болницата,
ищцата и съпругът й всеки ден ходили в С.З. за сведения. Според свидетелката, Д.
била притеснена, плачела, имала надежда, че С. ще се оправи, но накрая починал.
Свидетелката, която присъствала на погребението, посочва, че ищцата била много
разстроена. Към настоящия момент, свидетелката и ищцата се виждали често,
защото имали внуче и когато се виждали, Д. често говорела за брат си.
Свидетелят
П.С.Т. посочва, че е съдействал на М.Г. да закупи Ф. М.. Свидетелят взел тази
кола от негов приятел, който продавал коли и му я закарал, а М. я купил. Свидетелят
не си спомнял кога се случило това нещо, но доста време минало. Според
свидетеля автомобилът не бил регистриран в България и даже нямал и транзитни
табели.
Свидетелят
К.Н.С. посочва, че помни инцидента много добре. Бил спрял пред магазина да
купува хляб, неговата кола била паркирана пред магазина, тогава видял колата на
Мартина Годподинов, която според него била с
неудържима скорост, която първо ударила неговата кола, а след това и
пострадалият С.П.Д.. Според свидетеля,
пострадалият се движел от страни пътя, там имало платно за паркиране. Пред
магазина нямало тротоар, платното за паркиране си било отделно, платното
оставала настрани. Пострадалият се движел покрай колите от външната страна към
пътя. Колата на свидетеля била спряна успоредно на пътя, пред него имало кола,
която разтоварвала закуски и друга кола, която обръщала, имало спрени и други
коли. Според свидетеля можело да се
минава пеша между магазина и колите.
Свидетелят
А.А.К. посочва, че с М. са приятели. Взели л.а. „Ф.“, модел „М.“, от едно
момче, да направи М. едно завойче да пробва колата, пътят
бил много хлъзгав и много мокър. Произшествието станало в с.Е. на центъра, в
близост имало два магазина. Пострадалият бил в средата на пътя. Първо М. ударил
автомобила, който бил спрял пред магазина. На самия път имало паркинг с
разстояние за една кола, тротоар нямало пред магазина. Човекът се движел по
пътя в тяхното платно. Според свидетелят те се движили посока изток, магазина
се падал от дясна страна, има паркинг пред магазина, човекът се движел на
улицата по към средата на платното. Свидетелят видял пешеходеца в последния
момент, защото първо се ударили в колата, когато блъснали човека, тогава
свидетеля го видял. Според свидетеля М. се движел най-малко с 30 км/ч, карал
бавно, но колата занесла, защото било мокро.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
В случая няма спор, че произшествието е
причинено на 16.01.2019 г. от л.а. „Ф.“, модел „М.“, с рама ***** и рег. № VS RO100/ видно
от 2 бр. талони – немска регистрация с номера на автомобила VS RO100/. По делото
е безспорно установено, че процесният автомобил няма
постоянна или временна регистрация по надлежния ред в масива на „АИС“ КАТ –
Регистрация. Поради това следва да се приеме, че в настоящия случай приложение
намира общата хипотеза на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. А от КЗ, според която
Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Р.Б.,
на територията на друга държава членка или на територията на трета държава,
чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение, от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Р.Б. и за което няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
По
делото не е спорно, че за л.а Ф. „М.“ не е сключена застраховка „гражданска
отговорност“ и че същия формално не е регистриран в Р.Б..
Следователно,
необходимо е да се установи дали автомобилът се е намирал обичайно на
територията на страната, като съгласно разпоредбата на чл. 482, ал. 1 от КЗ,
територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство, е
територията на държавата: 1. където е издаден регистрационният номер на
моторното превозно средство, независимо дали е постоянен, или временен; 2.
където е издаден застрахователният или друг отличителен знак на моторното
превозно средство, който е аналогичен на регистрационен номер по т. 1 – в
случаите, в които не се изисква регистрация за определени видове моторни
превозни средства и 3. в която държателят на моторното превозно средство има
постоянно пребиваване – в случаите, в които за определени видове моторни
превозни средства не се изисква нито регистрационен номер, нито застрахователен
или друг отличителен знак. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба и това, според
съда е приложимата в настоящия случай разпоредба за целите на предявяване на
претенцията пред Г.Ф. или национално застрахователно бюро в случаите, в които
моторното превозно средство няма регистрационен номер, както и когато има
регистрационен номер, който не съответства или вече не съответства на това
моторно превозно средство, и настъпи пътнотранспортно произшествие с негово
участие, територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство, е
територията на държавата, където е настъпило пътнотранспортното произшествие.
В
случая л.а. „Ф.“, модел „М.“, при управлението, на който е настъпило ПТП – то,
има чужд, а не български регистрационен номер и поради това попада в хипотезата
на регистрационен номер, който не съответства на обичайно пребиваващо в
страната МПС и следователно приложение намира хипотезата на ал. 2 на чл. 482 от КЗ.
На
следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По
делото е безспорно установено, че смъртта на С.П.Д. се намира в пряка и
непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на л.а. „Ф.“, модел „М.“, с рама *****, М.В.Г., което е установено влязла в
сила присъда
№ 15 от 21.09.2021г. постановена по НОХД № 2381/2021 г. по описа на Окръжен съд
– С.З., която
според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Поради
това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички
признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД.
Следователно отговорността на Гаранционния фонд, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2 б. „а“ КЗ, следва да
бъде ангажирана.
Относно
размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Основен
спорен момент по делото е дали ищцата има качеството пострадала от процесното ПТП. За да обоснове изводите си в тази насока,
съдът съобразява задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение 1/2016
от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. В мотивите на решението се посочва, че
"от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и
страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките (родители и деца). Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания.
В
настоящия случай от показанията на разпитаните свидетели, които съдът възприема
изцяло, като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че
ищцата и брат й са поддържали близки и топли отношения, характеризиращи се с
обичайната и типична за нашето общество връзка между брат и сестра на взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, разбирателство, помощ,
доверие и уважение. В действителност между ищцата и пострадалият е имало близка
родствена връзка, същите са поддържали редовен контакт, подкрепяли са се
взаимно в случай на необходимост. Съдът обаче намира, че това са типичните проявления на
близка родствена връзка между брат и сестра и в случая не е установено по
своето съдържание и интензитет връзката между ищцата и нейният брат да
надхвърля обичайните предели на доверие, любов и подкрепа. Не са събрани
доказателства, въз основа на които може да се направи извод, че по своето
съдържание и интензитет връзката на ищцата с брат й С. надхвърля обичайните
предели на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост
присъщи за тази родствена връзка. Съдът намира за недоказани твърденията на
ищцата, съдържащи се в исковата молба, че загубата на брат й се отразява
изключително зле на здравословното й и психическото й състояние. Поради това
съдът приема, че по делото не е установено, Д.П.М. да е преживяла морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена
връзка, респ. че е налице изключителен случай по смисъла на горепосоченото
тълкувателно решение. За да е оправдано изключението, е необходимо да
съществуват особени и конкретно установени житейски обстоятелства, породили
необичайно силна привързаност, която съответно да може обективно да причини
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка. Такива конкретни житейски
обстоятелства, съдът намира, че в случая не са налице. Не се установяват и
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, породени от внезапната загуба на
близък член на семейството. Съдът не оспорва болките и страданията на ищцата,
продължаващата тъга, но не намира, че същите са от вида на тези, които подлежат
на обезщетяване с оглед задължителните указания посочени в Тълкувателно решение
1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Ето защо съдът приема, че Д.П.М. не установява пълно и главно
наличието на особена близка привързаност – трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия, породила значителни душевни болки и страдания, извън традиционно
присъщите за родствената връзка. Затова съдът приема, че принципът на
справедливостта не налага включването на ищеца в кръга на най-близките лица,
имащ право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат й – С.П.Д., поради което предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли предявеният иск от Д.П.М. против Г.Ф. за заплащане на сумата от 50 000 лв.,
за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния брат С.П.Д., в
резултат на ПТП настъпило на 16.01.2019г. ведно със законната лихва от
18.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането като неоснователен и
недоказан.
По
иска за имуществени вреди.
По
делото са представени доказателства /фактура № **********/24.01.2019 г. и
прикрепен фискален бон към нея/, че ищцата е заплатила разходи в общ размер на
408, 78 лв. за закупуване на ковчег, кръст, траурни потреби и комплексно
обслужване по погребението на починалият й брат С.П.Д.. С оглед
представените доказателства съдът намира, че предявеният иск за имуществени
вреди е основателен и доказан.
От страна на
ответното дружество е направено възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия, който е нарушил разпоредбата на чл. 113 от ЗДвП.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза,
когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика
- т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Съгласно чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, при пресичане на платното за
движение, пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, а извън
населените места и по двулентовите двупосочни пътища
в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те
могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места,
спазвайки правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4 на чл. 113, като на пешеходците е
забранено да пресичат платното за движение при ограничена видимост и те са
длъжни преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост
на движение.
В настоящия случай безспорно пострадалият С.П.Д. е
пешеходец по смисъла на чл. 107 от ЗДвП, но по делото е категорично установено,
че същият не е пресичал пътното платно, поради което не може да се приеме, че е
налице която и да е хипотеза на чл. 113 от ЗДвП.
Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказвани по безспорен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно
е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Тежестта за доказване на възражението за съпричиняване е на ответника, който в настоящия случай не
установи, че от страна на пострадалия е допуснато нарушение на горепосочените
разпоредби. Поради това съдът намира, че
възражението за съпричиняване е неоснователно.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 558, ал. 1, изр. 2 от КЗ лихвите за забава от страна
на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 от КЗ. Според чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ изпадането в забава е след
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Според последната разпоредба
срокът, в който следва да се изплати дължимото обезщетение е до три месеца от
предявяване на претенцията. Следователно ответникът дължи обезщетение след
изтичане на този тримесечен срок.
От представеното с исковата молба писмо е видно, че
искането за изплащане на обезщетение е постъпило при ответника на 18.02.2019
г., когато е била образувана
щета № 19 - 210099/18.02.2019 г. От писмото е видно, че Г.Ф. не е изплатил
обезщетение, тъй като е приел, че не са представени необходимите за целта
доказателства. При това положение ответникът дължи лихва върху обезщетението от
18.05.2019 г., когато е изтекъл тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Предвид гореизложеното съдът намира, че Г.Ф. следва да
заплати на Д.П.М. сума в размер на 408,
70 лв. за причинените й имуществени вреди, за закупуване на ковчег, кръст,
траурни потреби и комплексно обслужване по погребението на починалия й брат С.П.Д.
при ПТП настъпило на 16.01.2019 г. ведно със законната лихва от 18.05.2019 г.
до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се
установява, че ищцата е била материално
затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана
безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за
разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати.
Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по
чл. 38, ал. 1 от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
В настоящия случай,
съдът е уважил искът за имуществени вреди в размер на 408, 70 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 – 300 лв. При спазване на
посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ на ищцата е в размер на 300 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско
възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска помощ на
ищцата е в размер на 360 лв. с ДДС /300 х20% = 360 лв./.
По разноските на
Г.Ф..
Ответното
дружество е направило следните разноски: възнаграждение за съдебномедицинска
експертиза в размер на 300 лв.; възнаграждение за автотехническа
експертиза, извършена от вещото лице И.Ч. в размер на 677 лв.; възнаграждение
за тройната автотехническа експертиза в размер на
3 386 лв. и държавна такса за съдебни удостоверения в размер на 10 лв. или
в общ размер на 4 073 лв.
С оглед изхода
на делото Д.П.М. следва да заплати на Г.Ф. направените разноски в размер на
4 040 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Видно от данните
по делото от бюджета на съда е изплатено възнаграждение за изготвяне на
съдебномедицинска експертиза възнаграждение в размер на 400 лв.
Съгласно чл. 1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс по искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със
самостоятелни права се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не
по-малко от 50 лв. Поради това в настоящия случай на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът Г.Ф.
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, сумата от 50
лв. за държавна такса съразмерно с
уважения размер на исковете, както и сумата
от 3, 24 лв., представляваща възнаграждение за изготвяне на
съдебномедицинска експертиза платено от бюджета на съда, съразмерно с
уважения размер на исковете.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Д.П.М., ЕГН **********, с
адрес: *** против Г.Ф. със седалище и адрес на управление: гр. С., ул."****за заплащане на сумата от 50 000 лв.,
за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния брат С.П.Д., в
резултат на ПТП настъпило на 16.01.2019г. ведно със законната лихва от
18.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г.Ф. със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул."****да заплати на Д.П.М., ЕГН **********,
с адрес: *** сума в размер на 408, 70 лв. за причинените й имуществени
вреди, за закупуване на ковчег, кръст, траурни потреби и комплексно обслужване
по погребението на починалия й брат С.П.Д. при ПТП настъпило на 16.01.2019 г.
ведно със законната лихва от 18.05.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г.Ф. със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул."****да заплати на адв. П.К. от САК, със съдебен адрес:***, офис 10
адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищцата
в размер на 360 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Д.П.М., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на Г.Ф. със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул."****направените
разноски в размер на 4 040 лв.
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.Ф. със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул."****да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 50 лв. съразмерно с
уважения размер на исковете, както и сумата
от 3, 24 лв., представляваща за възнаграждение за изготвяне на
съдебномедицинска експертиза платено от бюджета на съда, съразмерно с
уважения размер на исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач М.В.Г.,
ЕГН ********** *** на страната на ответника Г.Ф..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: