РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Благоевград, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас И.ов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас И.ов Гражданско дело № 20221210101637 по описа за
2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., чрез адв. Пр. В., съдебен адрес: гр.
С. против Р. А. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. по иск с правно основание чл. 422 ГПК за
установяване съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 866/2022 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
Навежда се в молбата, че на 28.05.2020 г. в гр. Благоевград е сключен Договор за
стоков кредит с № 4167390 между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството
му на кредитор и Р. А. Л., ЕГН ********** в качеството й на кредитополучател. Сочи се, че
по силата на договора, кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски
кредит в размер на 2899,35 лв., от които: 2178,00 лв. – чиста стойност на кредита и 721,35
лв. – застрахователна премия. Сочи се, че с подписването на 1 договора ответникът се
задължил да погасява задължението на 36 месечни вноски, всяка от които по 109,53 лв.,
платими на 7-мо число на месеца, при първа вноска, платима на 07.07.2020 г. и последна- на
07.06.2023 г. Твърди се, че след усвояване на кредита, кредитополучателят не е изпълнил
поетите договорни задължения към „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като останало
непогасено задължение по кредита в размер на 3214,72 лв. от които: 2841,04 лв. - главница и
договорна лихва – 373,68 лв. Сочи се, че кредитът е станал изцяло изискуем предсрочно на
28.08.2021 г., на която дата се е върнало обратно при изпращача писмо-съобщение за
настъпила предсрочна изискуемост, получено от ответника. Твърди се, че на основание
сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 17.02.2021 г. и
приложенията към него между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“
ЕООД, задължението на Р. А. Л., произтичащо от сключен Договор за стоков кредит №
1
4167390 от 28.05.2020 г. било изкупено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Сочи се, че на адреса на
длъжника било изпратено уведомление по смисъла на чл. 99 ЗЗД за извършените цесии.
Сочи се, че на 01.04.2022 г. ищцовото дружество депозирало пред Районен съд - гр.
Благоевград заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по
което било образувано ч. гр. д. № 866/2022 г. Издадена била заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът възразил, с което ищецът
обосновава правния си интерес от предявяване на иска.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2 841.04 лв., представляваща
неизплатена главница и сумата в размер на 373.68 лв., представляваща неизплатена
договорна лихва, както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, не е подал такъв.
Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно с изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
От представените писмени доказателства се установява, че на 28.05.2020 г. в гр.
Благоевград е сключен Договор за стоков кредит с № 4167390 между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на кредитор и Р. А. Л., ЕГН ********** в качеството й
на кредитополучател. Видно от договора, кредиторът е предоставил на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 2899,35 лв., от които: 2178,00 лв. – чиста стойност на
кредита и 721,35 лв. – застрахователна премия. С подписването на договора ответникът се
задължил да погасява задължението на 36 месечни вноски, всяка от които по 109,53 лв.,
платими на 7-мо число на месеца, при първа вноска, платима на 07.07.2020 г. и последна- на
07.06.2023 г.
По делото се твърди, че кредита е усвоен, но не се ангажират доказателства за това.
Представената по делото касова бележка не индивидуализира, че е предадена стока и е
платена сума по Договор за стоков кредит с № 4167390 между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на кредитор и Р. А. Л., ЕГН ********** в качеството й
на кредитополучател.
Видно от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 17.02.2021 г. и
приложенията към него между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“
ЕООД, задължението на Р. А. Л., произтичащо от сключен Договор за стоков кредит №
4167390 от 28.05.2020 г. било изкупено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Изслушано по делото е и заключението по допуснатата ССЕ, която съдът кредитира
като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните. От заключението на същата
се установява, че на 28.05.2020 г. е отпуснат кредит в размер на 2 899.35 лв. за покупка на
стоки в размер на 2 178,00 лв. и застрахователна премия в размер на 721.35 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
По предявеният иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 240, ал. 1
2
ЗЗД.
Претенцията е основана на твърдението, че между ищеца и ответника е сключен
договор за стоков кредит, като за тази сума е издадена заповед за изпълнение, но е подадено
възражение в месечен срок.
Правната теория и съдебната практика единодушно възприемат, че по своята правна
същност, договорът за паричен заем или стоков кредит е едностранен и реален договор,
който се характеризира също и като тип каузална сделка - отличаващо се с типизиращо
правоотношението основание (кауза).
Договорът за стоков кредит е типичен реален договор, защото се счита сключен с факта
на предоставянето на дадената в заем парична сума, чрез предаване на стоката: от
заемодателя - на заемателя. Писмената форма на договора не е предпоставка за
действителност на самото правоотношение, но улеснява доказването, особено като се има
предвид установените от чл. 164, ал. 1, т. 3 на ГПК ограничения за установяване на договори
на стойност над 5 000 лева, посредством свидетелски показания.
Договорът за стоков кредит е едностранен, именно поради това, че се сключва със
самото предоставяне на дадената в заем парична сума чрез предоставяне на стоката от
заемодателя и поражда едностранното задължение за връщане на тази сума. Точно по тази
причина, доказването на факта на предоставяне на дадената в заем сума е изключително
важно за сключването на договора за заем, а в конкретния случай е много значимо за
разрешаване на настоящия спор.
За да бъде годен да породи правно действие договорът за паричен заем следва да бъде
съпътстван от реално предоставяне на паричната сума, заедно с конкретизация на мястото и
способа за предаване на сумата. Реалният характер на договора за паричен заем се обяснява
и със заложения в юридическата му същност правен и икономически ефект, а именно
получаването на парични средства към конкретизиран времеви момент по съгласуван между
страните способ, за да бъде ползвана предоставената в заем сума за определен период от
време.
Всяка писмено обективирана уговорка, при която няма фактическо предаване на
посочената парична сума, би имала характер на предварителен договор за заем, т. е. акт на
съгласуване на бъдещите намерения на страните.
Съдържанието на приетия като доказателство договор за стоков кредит има твърде
противоречиво съдържание. От една страна, този договор сочи, че заемодателят е поел
задължение да предостави на заемателят стока в размер на 2178 лв., като като в договора не
е посочено в кой момент и дали е предоставена паричната сума в заем на заемателя. От
друга страна, в договора е посочено, че е налице застрахователна премия в размер на 721.35
лв., без да се сочи основанието за това, като е посочено, че общият размер на кредита е
3943.08 лв. – как е формирана тази сума, какво е съдържанието на същата, няма данни.
При анализ на отразените волеизявления на страните съдът установи явно разминаване
между първоначално формираната воля и последващата конкретизация на начина и момента
3
на изпълнение в клаузите от договора. Налице е явно несъответствие относно момента на
предаване на уговорената стока, налице е неяснота каква стока ще се предава, неуточнено
място на предаване на процесната стока, неустановено съдържание на застрахователната
премия, неустановено съдържание на лихвата, неустановено съдържание на общия размер
на кредита. Доказателствената тежест да установи, че е предал заемните средства и стоката
носи именно ищеца, който претендира връщането на заетата сума. Договорното съдържание
обаче е противоречиво и не установява с категоричност осъществяването на основен
елемент от фактическия състав на договора за паричен заем - предаване на паричната сума
или на стоката.
В хода на съдебното дирене не бяха представени достатъчно убедителни доказателства,
които дори косвено да обосноват заключение, че заемодателят е предоставил парична сума
от посочената валута и с посочените размери на заемателя към момента на сключване на
договора. Тъкмо обратното – тези доказателства създават индиция, че такова предаване
изобщо не е било осъществено. Този извод е относим и към стоката, която е следвало да се
предаде.
Такова заключение не може да се направи и от касов бон – дубликат, тъй като в него е
записано марка на мобилен телефон, но няма други индивидуализиращи белези, че е
относимо към договор за стоков кредит, какво се предава, в какъв размер.
Доказването на този – втори спорен факт, следва да се преценява на база представените
писмени доказателства – договор за стоков кредит. Ответникът не спори, че договора за
стоков кредит, е подписан от него. Същият се е подписал на договор, в който уговорките
между страните не са точно и ясно формулирани. Заемодателят „дава мобилни телефони“
на заемателят за сумата от 2178 лв.. Посочената сума е цената на стоката, но дали е дадена,
дали е предоставена в собственост на заемателя при подписване на договора – 28.05.2020 г.,
не става ясно. Съществителното „цена“ на стоката и „описание“ на стоката не доказва, за
разлика от глагола предаване и предоставяне - реално предаване на уговорената стока или
сума в този момент. В подписания договор за стоков кредит не е инконпорирана в него
разписка за предоставяне реално на договорената сума и стока, за да се прецени това
обстоятелство. Това не доказва по недвусмислен начин, че тези пари или стока реално са
дадени на ответника.
Договорът за заем за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз
основа на постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а заемополучателят
получи в заем парична сума или заместими вещи, на които става собственик като заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид количество и качество. По иск с
правно основание чл. 240 ЗЗД или иск за установяване на вземане, за което се твърди, че
произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на
обстоятелството, че сумата е предадена така и на обстоятелството, че е предадена въз основа
на договор за заем. Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от
задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго
основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е
4
извършил дарение на сумата и пр.
Доколкото възникването на юридическото действие на релевирания като основание на
иска договор за стоков кредит между страните не се установи - съдът достигна до крайния
извод, че предявения иск за връщане на непредоставената в заем сума следва да бъде
отхвърлен, като недоказан по основание.
По предявения акцесорен иск за договорна лихва, с оглед резултата по главния иск,
то същият също се явява неоснователен.
По иска за разноски в настоящето производство, при този изход на спора, на ищеца
следва да не се присъдят разноски, с оглед чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно отхвърлената част от
исковете.
На ответника се дължат разноски, в оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК.
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. С., чрез адв. Пр. В., съдебен адрес: гр. С. против Р. А. Л., ЕГН
**********, за приемане за установено, че съществува вземането в общ размер на 2 841.04
лв., представляваща неизплатена главница и сумата в размер на 373.68 лв., представляваща
неизплатена договорна лихва, ведно със законната лихва от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.04.2022 г. до окончателното плащане, както и иска на
ищеца за заплащане на сторените по делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., чрез адв. Пр. В., съдебен адрес: гр. С. да заплати на Р. А. Л., ЕГН
**********, сумата в размер на 960.00 лв. (деветстотин и шестдесет лева), представляваща
разноски за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5