РЕШЕНИЕ
№ 20462
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110155443 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 06.12.2023 г., от „С. С. К.“
ЕООД против Ю. В. Н. и В. П. Ичева с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на
ищцовото дружество при условията на солидарна отговорност сумата в размер на 3488 лева,
ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на 09.10.2023 г. до окончателно
погасяване на вземането, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие на противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в неправилно
паркиране на собствените им моторни превозни средства - марка „М.“ с рег. №
*************** и марка „Ф.“ с рег. № ************, на 28.08.2023 г. в гр. С.,
******************* по начин затрудняващ проходимостта по пътя и възпрепятстващ
преминаването на бетонна помпа до строителен обект, находящ се в гр. С.,
******************
В исковата молба са изложени твърдения, че на 20.01.2023 г. между ищцовото
дружество в качеството на възложител и „А.“ ООД в качеството на изпълнител е сключен
договор за строителство, по силата на който изпълнителят се задължил да извърши работите
по грубия строеж на обект, представляващ жилищна сграда с тъканна банка, изгребна яма и
подземни гаражи в УПИ **************, кв.** м. Б., район В., ул. „***************
Представителят на страната поддържа, че съгласно чл. 13, б. З от съглашението
възложителят има задължение да осигурява оперативно решаване на всички възникнали
проблеми в процеса на строителството във възможно най-кратки срокове, включително
задължение да осигури невъзпрепятстван достъп на строителни машини и техника до
строежа по дадения транспортен достъп. В исковата молба са изложени твърдения, че във
връзка с бетониране на вертикали от кота +0м до кота +2,85 м на описания строителен обект,
на 25.08.2023 г. „А.“ ООД отправило покана до инженера на строежа да бъде осигурен
достъп до строителната площадка на строителна техника – бетонна помпа и бетоновози,
както и на девет броя работници. Строителната техника следвало да се придвижи до обекта
съгласно предварително установен транспортен достъп, който маршрут включва и ул.
„Георги Войтех“. В исковата молба са изложени твърдения, че на 28.08.2023 г. при
1
пристигането на бетон-помпа на ул. „Г.В.“ е констатирано, че транспортният достъп до
строителния обект е възпрепятстван поради неправилно паркиране на лекотоварни
автомобили - марка „М.“ с рег. № ************ собственост на Ю. В. Н. и марка „Ф.“ с рег.
№ *********** собственост на В. П. И. Представителят на ищеца поддържа, че процесните
автомобили в нарушение на правилата по чл. 98, ал. 1, т. 1 и чл. 94, ал. 3 от Закона за
движение по пътищата били паркирани срещуположно по начин, затрудняващ достъпа и
движението по улицата на моторни превозни средства. В исковата молба са изложени
твърдения, че в резултат на неправилното паркиране на процесните автомобили
строителните машини и техника не успели да достигнат до строителния обект и
бетонирането на обекта не се осъществило, поради което дружество изпълнител по договора
за строителство е претърпяло загуби в размер на 3488 лева, от които 900 лева наем на бетон
помпа, 1620 лева възнаграждение за 9 работници и 968 лева изхвърлен бетон от бетоновоз.
За претърпените загуби съгласно договора за строителство дружеството-изпълнител
изпратило до ищеца покана за плащане на обезщетение, като „С. С. К.“ ЕООД изплатило на
„А.“ ООД сумата в размер на 3488 лева на 28.09.2023 г. Представителят на ищеца поддържа,
че ответниците са извършили противоправни действия, изразяващи се в неправилно
паркиране на процесните автомобили в нарушение на разпоредбите на ЗДвП и Правилника
за неговото прилагане, което е довело до затрудняване на проходимостта по ул. „Г. В.“, в
резултат на което противоправно поведение ищецът е претърпял имуществени вреди –
загуби, изразяващи се във възникналото задължение към трето лице – изпълнителя по
договор за строителство от 21.01.2023 г. В исковата молба са изложени твърдения, че ако
ответниците не бяха паркирали автомобилите си в нарушение на разпоредбите на ЗДвП
бетонирането на процесния обект щяло да бъде осъществено на 28.08.2023 г., респ. за ищеца
не биха възникнали описаните имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на
обезщетение за неизпълнение на чл. 26.6 от договора за строителство от 20.01.2023 г., тъй
като строителната техника би преминала безпрепятствено до обекта. Представителят на
ищеца поддържа, че двамата ответници са съпричинили увреждането, поради което
отговарят за възникналите в резултат на противоправното деяние вреди при условията на
солидарност. По изложените твърдения е направено искане Ю. В. Н. и В. П. И. при
условията на солидарна отговорност да заплатят сумата в размер на 3488 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на описаното в
исковата молба противоправно деяние, ведно със законна лихва за забава от подаване на
исковата молба до окончателно погасяване на задължението и сторените по делото съдебни
разноски.
Препис от исковата молба ведно с приложенията и разпореждане на съда по чл. 131
ГПК са връчени на ответника Ю. Н. на 20.12.2023 г. / съобщение на лист 68 от делото/. По
делото е постъпил отговор на исковата молба от сочения ответник с вх. № 29523/30.01.2024
г. – т.е. след изтичане на законоустановения едномесечен срок за отговор на исковата молба
по чл. 131 ГПК. С депозирания извън законоустановения срок отговор ответникът Н. е
оспорил исковата претенция като неоснователна и недоказана. С просрочения отговор са
оспорени поддържаните от ищеца твърдения за извършено противоправно деяние,
изразяващо се в неправилно паркиране, настъпване на описаните вреди и наличието на
пряка причинно-следствена връзка между описаните деяния и описаните вреди.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Ичева оспорва предявения иск по основание и
размер. С депозирания отговор са оспорени поддържаните от ищеца твърдения, че
процесните автомобили били паркирани в нарушение на правилата по ЗДвП, тъй като ул. „Г.
В.“ е с двупосочно движение и никъде няма поставен забранителен знак за паркиране.
Ответникът поддържа, че ищецът и изпълнителя по договора за строителство системно са
нарушавали правилата за движение по пътищата, тъй като използваните от тях строителни
машини и бетоновози са с многократно по-голяма маса от допустимата съгласно поставения
на кръстовището на ул. „Г. В.“ и ул. „К.к.“ знак за забрана на движение на моторни превозни
средства с допустима максимална маса 3,5 тона. В допълнение страната поддържа, че с
решение по т. 51 от протокол № 5 от 07.02.2023 г. на Постоянна комисия по транспорт,
организация и безопасност на движението при Столична община, е въведена забрана за
2
движение на МПС с допустима максимална маса над 3,5 тона по ул. „К. к.“ в участъка
между „Г. В.“ и ул. „П.“ по протокол № *************** до 01.03.2024 г. С депозирания
отговор са оспорени поддържаните от ищеца твърдения за възникване на имуществени
вреди в размер на 3488 лева. Ответникът поддържа, че по делото не са представени
доказателства за платен наем за бетон-помпа в размер на 900 лева, за заплащане на
възнаграждение на девет работници и изхвърлянето на бетон на стойност 968 лева. По
изложените доводи е направено искане предявеният осъдителен иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, като направените от ответника съдебни разноски бъдат
възложени в тежест на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответниците, намира за установено следното:
Като писмено доказателство по делото е приет договор за строителство от 20.01.2023
г., сключен между ищцовото дружество в качеството на възложител и „А.“ ООД в
качеството на изпълнител, по силата на който изпълнителят се задължил да извърши със
свои сили и средства работите по грубия строеж на „Жилищна сграда с тъканна банка,
изгребна яма и подземни гаражи в УПИ *************, кв. **, м. Б., район В., ул. „К. к.“ №
***. Клаузата на чл. 13, б. „З“ от съглашението предвижда, че възложителят има задължение
да осигурява оперативно решаване на всички възникнали проблеми в процеса на
строителството във възможно най-кратки срокове, включително задължение да осигури
невъзпрепятстван достъп на строителни машини и техника до строежа по дадения
транспортен достъп. Съгласно чл. 26.6 от договора ако възложителят не изпълни
задълженията си по чл. 13, в резултат на което изпълнителят претърпи вреди, то последният
има право по свой избор да претендира неустойка в размер на 3000 лева за всеки конкретен
случай или размерът на претърпените вреди, вследствие на неизпълнението.
Като писмено доказателство по делото е представено направление № 52/13.04.2023 г.
на Столична община, район „В.“, с което е дадено разрешение на „Г. 97“ ЕООД за
транспортиране на строителни отпадъци и/или земни маси от процесния строителен обект
по маршрут: ул. *******************, ул. „***********“, ул. ********, ул.
*************“, ул. ************** ул. ****************, ул. **************, ул.
********* към ул. ************** до депо „Нови силози“ ( „Х. к. м.“ АД). Представен е и
маршрут за извозване на строителни отпадъци и земни маси от „Г.97“ ЕООД – „НАЧАЛО“:
Граница на УПИ ****************, ул. „К. к.“ № **, ул. „Г. В.“, ул. „К.“, ул. „Д. С. П.“, ул.
„О. п.“, ул. „С. ш.“, ул. „П. К.“, ул. „Д. П.“, бул. „И. ш.“, ул. „******“, „КРАЙ“: НПЗ И..
По делото е представен инвестиционен проект на процесния строеж, съдържащ схема
на строителната площадка, съгласно която достъпът до строежа следва да бъде осъществен
чрез „вход-изход“ на обекта откъм ул. „Г. В."
Като писмено доказателство по делото е приет документ, наименуван „Констативен
протокол“, от ************** г., изготвен от представители на ищеца и „А.“ ООД и
свидетел В. Е. В., представител на „Х.“ ООД, в който е посочено, че на ************* г.
бетон-помпа пристигнала на ул. „Г. В.“, но била възпрепятствана да продължи пътя си до
процесния строителен обект, находящ се на ул. „***************************, поради
неправилно паркиране на лекотоварни автомобили марка „М.“ с рег. № ************* и
марка „Ф.“ с рег. № *************, в резултат на което бетон-помпата не успяла да достигне
до строителния обект по предварително одобрен транспортен достъп и бетонирането не
било осъществено. В документа е отбелязано, че за случилото се е подаден сигнал на
телефон 112.
Като писмено доказателство по делото са приети удостоверение
№******************* г., издадено от МВР, СДВР, Отдел „Пътна полиция“, съгласно което
товарен автомобил марка „Ф.“ с рег. № *************** е регистриран на името на В. П. И.,
и удостоверение № ********************г., издадено от МВР, СДВР, Отдел „Пътна
полиция“, съгласно което товарен автомобил марка „М.“ с рег. № ***************** е
регистриран на името на Ю. В. Н..
3
Като писмено доказателство по делото е прието писмо от МВР, СДВР, Отдел „Пътна
полиция“, съгласно което няма съставени актове за установяване на административно
нарушение към дата ************** г. с автомобили с рег. № ************* и с рег. №
*************** на ул. „Г. В.“ от ОПП-СДВР.
Като писмено доказателство по делото е представена покана от „А.“ ООД до
ищцовото дружество, в която са описани обстоятелствата по посочения по-горе
„констативен протокол“, в резултат на които били възникнали загуби в размер на 3488 лева,
от които 900 лева наем на бетон-помпа, 1620 лева възнаграждение за 9 работници и 968 лева
изхвърлен бетон от бетоновоз. По изложените твърдения е направено искане „С. С. К.“
ЕООД да заплати на изпълнителя по договора за строителство сумата в размер на 3488 лева,
явяваща се обезщетение за претърпени имуществени вреди. По делото е представена
фактура № *************** г., издадена от „А.“ ООД за сумата в размер на 3488 лева,
представляваща обезщетение за вреди по чл. 26, т. 6 от процесния договор за строителство.
Като писмено доказателство по делото е прието преводно нареждане от 28.09.2023 г.,
съгласно което ищцовото дружество е заплатило на „А.“ ООД сумата в размер на 3488 лева.
Като писмено доказателство по делото е представен протокол № 5/07.02.2023 г. от
заседание на Постоянна комисия по транспорт, организация и безопасност на движението
при Столична община, като съгласно т. 51 е взето следното становище във връзка с писмо на
живущи на ул. „К. к.“ – „Съгласува въведената забрана за движение на МПС с допустима
максимална маса над 3,5 т. по ул. „Калоянова крепост“ в участъка между „Г. В.“ и ул.
„П.“ по протокол №*************г. на ПКТОБД при СО – удължаване на срока от
01.03.2024г.“
По делото е представен препис от Решение № 12067/16.07.2024 г. по адм. дело №
2440/2024 г. на АССГ, II отделение ( без отбелязване дали съдебния акт е влязъл в сила), с
което Столична регионална здравна инспекция и директора на Столичната регионална
здравна инспекция са осъдени да изпълнят пряко произтичащи от чл. 31, ал. 1 от Закона на
здравето задължения свързани констатирани теч на фекални води от канализационната
мрежа и за предотвратяване на опасността от нарушаване на целостта на газопроводната
мрежа в района на процесния строителен обект. Представен е и препис от Решение №
8046/10.06.2024 г. по адм. дело № 2484/2024 г. на АССГ, I отделение, 35 състав ( без
отбелязване дали съдебния акт е влязъл в сила), с което началника на отдел „Пътна полиция“
при СДВР и директора на СДВР са осъдени да изпълнят пряко произтичащи от чл. 43, ал. 3,
т. 1 вр. чл. 42, ал. 2 вр. чл. 6, ал. 1, т.2 вр. чл. 14, ал. 1 ЗМВР във вр. с протокол №
5/07.02.2023 г., утвърден от зам.кмета на Столична община направление „Транспорт и
градска мобилност“, задължения по охранителна дейност и бъде спряно движението на
МПС с допустима максимална маса над 3,5 тона по ул. „Калоянова крепост“ в участъка
между ул. „Г. В.“ и ул. „П.“ незабавно.
От приетото по делото заключение по допусната автотехническа експертиза, което
съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, че на нито една от улиците
„Г. В.“, „К. к.“ и „П.“ има поставен знак В28 „Забранено е паркирането“, като пътното
платно на ул. „Г. В.“ е широчина 4,30 м и липсват хоризонтална и вертикална маркировка.
От експертизата се установява, че при съобразяване на местонахождението на процесните
товарни автомобили съгласно представени ведно с исковата молба снимки, обичайната
ширина на бетон-помпа от минимум 2,5 м, широчината на пътното платно и наличния
бетонен стълб, преминаването на бетон-помпа по ул. „ Г. В.“ е било невъзможно. Във връзка
с поставен въпрос относно наличието на възможност бетон-помпата да достигне до
строителния обект по алтернативен маршрут експертът сочи, че ул. „К. к.“ е тясна улица с
широчина от 2,5 м, като е възможно бетон-помпата да премине през улицата, но при реален
риск да настъпи съприкосновение с оградите и сградите от двете страни на улицата. При
изслушване на заключението в открито съдебно заседание от 307.02.2025 г. вещото лице
разяснява, че навлизане на бетона помпа по ул. „К. к.“ е забранено с пътен знак В18 –
„Забрана влизането с маса и товар над 3,5 т.“. В съдебно заседание експертът допълва, че лек
автомобил може да премине по ул. „Г. В.“ покрай двете паркирани съгласно представени
4
ведно с исковата молба моторни превозни средства.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля В. Е.
В. – ръководител база „Илиянци“ при „Х.“ ООД, който разкрива, че често имало затруднения
при достигане на строителна техника до процесния строеж на ул. „К. к.“ № ***, в резултат
на което негови колеги от база „Люлин“ отказвали заявки от обекта. Свидетелят сочи, че при
една от доставките получил обаждане от служители, ангажирани с управление и
разтоварване на бетон-помпа, които го информирали, че отново има проблем с
преминаването по улицата и дори се било „стигнало до полиция“. В. В. сочи, че узнал от
служителите, че на пътното платно имало паркирани автомобили, които пречели на
преминаването на бетон-помпата, както и, че паркираните автомобили не били преместени,
поради което бетон-помпата не могла да стигне до строежа и тръгнала за извършване на
следващи заявки. Свидетелят разкрива, че не е присъствал на случилото се, а е бил помолен
от представител на строителя да бъде вписан в съставен протокол във връзка с
невъзможността на бетон-помпата да достигне до строителния обект. В. В. сочи, че когато
пристигнал на обекта по-късно същия ден не е имало полицейски служители. От събраните
по делото гласни доказателствени средства се установява, че нито инвеститорът, нито
строителят на обекта са заплатили разходите свързани с достъпване на бетон-помпата до
строителния обект във връзка със случая, който описва разпитаното лице. Свидетелят сочи,
че поначало за всеки строеж на територията на гр. София има изготвена временна
организация на транспорта, съгласувана с КАТ, относно маршрута, по който следва да бъде
осъществяван достъпа до строителния обект на тежкотоварна техника, като е възможно
маршрутът да се съобразява с направлението за извозване на строителни отпадъци. Следва
да бъде отбелязано, че свидетелят не е присъствал лично на събитието, за което е съставен
нарочен протокол за невъзможност на бетон-помпа да достигне до строителния обект, като
същият единствено е получил информация за случилото се от шофьора на машината.
Изнесена от свидетеля информация относно невъзможността бетон-помпа да достигне до
строителния обект поначало се подкрепя от заключението по допуснатата автотехническа
експертиза, но доколкото В. В. споделя за чести случаи на проблеми при преминаване на
строителна техника, не може да бъде направен категоричен извод дали изложеното от
свидетеля касае именно процесния случай.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Г. П.
С.-Ч., живуща на ул. „Г. В.“ № **, която сочи, че на съседната ул. „К. к.“ бил извършван
строеж, във връзка с който по улицата, на която живее, многократно преминавали
бетоновози. Свидетелката разкрива, че на кръстовището на ул. „К. к.“ и ул. „Г. В.“ има
поставен знак, забраняващ преминаване на автомобили с маса над 3,5 т. От събраните гласни
доказателствени средства се установява, че знакът е поставен точно на мястото откъдето
бетоновозите завивали от ул. „Г. В.“ към ул. „К. к.“, за да продължат по ул. „К. к.“ и да
стигнат до строежа. Г. С.-Ч. разкрива, че живущите в района никога не били уведомявани
предварително за преминаването на тежкотоварна техника. Свидетелката сочи, че помни
случай от месец август 2024 г., при който бетоновоз не можел да премине по ул. „Г. В.“
поради паркирали автомобили, като строителни работници „на ръка“ преместили автомобил
на неин съсед и от строителната фирма била извикана кола, която да премести друг от
паркираните автомобили. Г. С.-Ч. сочи, че паркирания на ул. „Г. В.“ автомобил, преместен от
наета от строителя кола, бил паркиран на друга улица в кв. „Б.“. Свидетелката сочи, че
нейни съседи подали сигнал за случващото се до полицията. По делото са събрани гласни
доказателствени средства и чрез разпит на свидетеля Е. Д. Г., живущ на ул. „Г. В.“ № **.
Свидетелят сочи, че присъствал на случай на невъзможност за преминаване на камион по ул.
„Г. В.“ във връзка със строеж на ул. „К. к.“ от месец август 2022 г. Е. Г. разкрива, че камионът
бил спрял пред два автомобила паркирани диагонално на пътното платно и не можел да
продължи. Свидетелят сочи, че ответницата В. И. присъствала на случилото се, като никой
не отправял искане до нея за преместване на собствения й автомобил. Е.Г. сочи, че във
връзка с извършвания на ул. „К. к.“ строеж възникнали множество спорове свързани с
паркирани автомобили, невъзможност за преминаване, както и непосредствено е възприел
нанесени от строителната техника щети както по инфраструктурата – бутане на
5
електрически стълбове, пропадане на пътя, счупена настилка и пр., както и нанесени
повреди на огради и леки автомобили. Съдът намира, че от събраните по делото гласни
доказателствени средства се установява, че във връзка с извършването на процесния строеж
възникнали множество конфликтни ситуации свързани с преминаването на тежкотоварна
техника по ул. „Г.В.“. Следва да бъде отбелязано, че е налице противоречие между
изнесената от свидетелите информация относно датата на събитието свързано с
невъзможността за преминаване на товарен камион по улицата, като свидетелят С.-Ч. сочи,
че е присъствала на случай от август 2022 г., а свидетелят Г. на случай от август 2024 г.
Налице е противоречие между показанията и в частта относно присъствалите на събитието
лица, като свидетелката С.-Ч. сочи, че строителни работници и нает от строителя автомобил
са предприели действия по преместване на паркиралите автомобили, докато свидетелят Г.
сочи, че не е присъствал на предприети действия по освобождаване на пътното платно.
Констатираните противоречия са индикация, че свидетелите разкриват обстоятелства
свързани с различни случаи, като не може да бъде направен извод дали описаните от
свидетелите обстоятелства са възприети в деня на описаното в исковата молба събитие или
се касае за други случаи.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 45, ал.
1 вр. чл. 53 ЗЗД е да установи елементите, пораждащи деликтната отговорност на
ответниците: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна
връзка между вредите и противоправното, виновно поведение, както и че увреждането е
причинено от неколцина.
Съгласно разясненията дадени с Решение № 668/19.03.2010 г. по гр. д. № 320/2009 г.
на ВКС, IV ГО, за да е налице отговорност за вреди от непозволено увреждане, е
необходимо наличието на определено деяние и на вредоносен резултат, който се намира в
причинна връзка с него, като също така деянието трябва да е непозволено, т. е. да е
извършено в нарушение на определени законови разпоредби. Такова нарушение би могло да
има когато се упражнява определено право, каквото деецът обективно не притежава, но и
когато той има право, но го упражнява не по определения ред. В практиката на касационния
съд се приема, че противоправността, като елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане, се основава на предприемане на действие, въпреки нормативната забрана за
извършването му или при липса на необходимите за това предпоставки – така Решение №
136/27.06.2019 г. по гр.д. № 501/2019 г. на ВКС, III ГО. Следва да се имат предвид и решения
по гр.д. № 4857/2017 г. на ВКС, І ГО и по гр. д. № 3201/2017 г. на ВКС, ІV ГО, съгласно
които противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяко действие /или
бездействие/, обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в
цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено
имуществено или неимуществено благо на друго лице. В цитираните решения също приема,
че е налице неправомерно действие, ако такова е предприето въпреки нормативна забрана за
извършването му или въпреки това, че не са налице необходимите за извършването му
предпоставки. Вреда са неблагоприятните последици от засягане не само на субективни
права, но и от нарушаване на защитени от правото блага, които не са предмет на субективни
права, както и от накърняването на защитени от правото фактически отношения. Вредата е
имуществена когато последицата от засягането е оценима в пари. Пряка причинноследствена
връзка между противоправното деяние и вредата е налице, когато деянието е решаващо,
вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от явления
причината предшества следствието и го поражда, като вредата закономерно произтича от
деянието.
В случая ищецът поддържа, че противоправното поведение на ответниците се
изразява в допуснатото от тях нарушение на правилата за паркиране на автомобили по чл.
98, ал. 1, т. 1 и чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на
чл. 94, ал. 3 ЗЗдП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се
спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и
6
успоредно на оста на пътя, като съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 престоят и паркирането са
забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за
движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. На
първо място следва да бъде отбелязано, че на ул. „Г. В.“ няма поставен знак забраняващ
паркиране на леки автомобили на пътното платно, поради което водачите могат да паркират
при спазване на общото правило моторното превозно средство да бъде спряно възможно
най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя.
В случая видно от представените ведно с исковата молба снимки всяко едно от моторните
превозни средства е паркирано възможно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя, като вещото лице по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза разяснява, че лек автомобил може да премине по ул. „Г. В.“
покрай двата спрели товарни автомобила. Следва да бъде обърнато внимание, че независимо
от изнесената от свидетеля В. В. информация за подаден във връзка с паркиралите
автомобили сигнал до компетентните полицейски органи съгласно писмо от МВР, СДВР,
Отдел „Пътна полиция“ няма съставени актове за установяване на административно
нарушение към дата 28.08.2023 г. с автомобили с рег. № ************** и с рег. №
************** на ул. „Г. В.“ от ОПП-СДВР. От изложеното следва, че макар
преминаването на бетон-помпата да е било препятствано от паркираните моторни превозни
средства собственост на ответниците, не е налице допуснато нарушение на правилата за
движение по пътищата, тъй като всяко едно от превозните средства е паркирано най-вдясно
на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, като
преминаването на леки автомобили не е било ограничено. Предвид изложеното съдът
намира, че ответниците не са допуснали нарушение на правилото по чл. 94, ал. 3 ЗЗдП.
Във връзка с поддържаните от ищеца твърдения за извършено от ответниците
противоправно деяние по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗЗдП следва да бъде отбелязано, че
собствениците на моторните превозни средства не са имали задължение да съобразят
поведението си с евентуалното преминаване на тежкотоварна техника по протежението на
ул. „Г. В.“ доколкото по делото не са наведени твърдения, респ. липсват каквито и да е
доказателства инвеститорът, респ. строителят на обекта, да са разгласили по общодостъпен
начин одобрения план за достъп до строежа, необходимостта от преминаване на
тежкотоварна техника и графика на извършваните действия. Напротив от събраните по
делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Г.С.-Ч. и Е. Г. се
установява, че живущите в района не са имали никаква информация нито от строителя, нито
от Столична община, относно започването на строежа, продължителността на строителните
действия, графика за преминаване на строителната техника и пр. Видно от фотоснимките
изготвени от вещото лице по автотехническата експертиза в процесния участък по
протежението ул. „Г. В.“ липсват тротоари, а на пътното платно е изграден и стълб за
електрозахранване. Изложеното предполага, че поначало преминаването строителна техника
по сочената улица създава затруднения за живущите в района лица, в какъвто смисъл са и
показанията на свидетелите С.-Ч. и Г.. Следва да бъде отбелязано, че пречка за преминаване
на бетон-помпата освен паркираните автомобили е и сочения електрически стълб. В случая
ищецът претендира вреди настъпили в резултат на невъзможност за преминаване на
тежкотоварна техника, а не такива възникнали в резултат на невъзможност за преминаване
на пожарни автомобили, аварийна помощ и пр., поради което всякакви поддържани в
сочената насока доводи са ирелевантни. Видно от представените от ищеца снимки в сочения
участък на пътя няма изградени тротоари, поради което и доводите за допуснато нарушение
от страна на ответниците свързани с безопасно преминаване на пешеходци, детски колички
и пр. са неотносими към спора, още повече, че обичайно преминаването на строителна
техника по улица без тротоари създава значително по-големи затруднения за пешеходците
отколкото наличието на паркирани леки автомобили. При липса на надлежно уведомяване
ответниците не са имали задължение за извършване на преценка относно възможността на
строителна техника да премине покрай паркираните моторни средства и изградения в
процесния участък на ул. „Г. В.“ електрически стълб. Както бе посочено от приетото
заключение по допусната автотехническа експертиза се установява, че лек автомобил е
7
можел да заобиколи спрелите автомобили и стълба за електрозахранване, от което следва, че
с поведението си ответниците не са създали пречки за обичайния пътен трафик от леки
автомобили в жилищна зона.
От събраните гласни доказателствени средства се установява, че за извършване на
процесния строеж многократно през ул. „К. к.“ са преминавали тежкотоварни автомобили,
респ. ангажираните от ищеца дружества по осъществяване на строителството системно са
извършвали нарушения на правилата на ЗЗдП. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че
както в направление № 52/13.04.2023 г. на Столична община, район „В.“, така и в маршрут
за извозване на строителни отпадъци и земни маси от „Г. 97“ ЕООД, елемент от маршрута е
и ул. „К. к.“, по която както бе посочено е забранено преминаване на превозни средства с
максимална допустима маса над 3,5 т. Свидетелите С.-Ч. и Г. са категорични, че на практика
за извършване на строителните работи на процесния обект техниката е преминавала по ул.
„К. к.“, от което следва, че е допуснато нарушение на одобрения достъп до строежа чрез
„вход-изход“ откъм ул. „Г.В.“. В контекста на изложеното следва да бъде посочено, че не
може да бъде претендирано обезщетение за вреди от невъзможност за реализиране на
противоправно деяние, каквото би се явило достигането на техника с максимална допустима
маса над 3,5 т до ул. „К. к.“.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че липсват доказателства
относно действителното настъпване на описаните в исковата молба вреди в патримониума
на изпълнителя по договора за строителство, респ. наличието на основание за извършване на
плащане от страна на „С. С. К.“ ЕООД на сумата в размер на 3488 лева. Представената по
делото фактура № ************** г., издадена от „А.“ ООД, не се ползва с обвързваща съда
материална доказателства сила, респ. при липса на други доказателства за реално заплащане
на 900 лева наем на бетон-помпа, заплащане на възнаграждение на девет работници и
изхвърлянето на бетон на стойност 968 лева, твърденията за действително възникнали
имуществени вреди в резултат на поведението на ответниците се явяват недоказани. В
допълнение свидетелят В. В. сочи, че никой не е заплатил разходите за извършване на опит
за доставка на бетон, както и че няма спомен от процесния обект да е изхвърлян бетон.
В обобщение съдът намира, че ищцовите твърдения както за извършено от страна на
ответниците противоправно деяние, така и за настъпили вреди от описаното в исковата
молба събитие, са недоказни. При недоказаност на елементите от фактическия състав на
деликната отговорност предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Относно отговорността за съдебни разноски:
С Определение № 205/29.04.2021 г. по ч. т. д. № 842/2021 г. по описа на ВКС, II ТО е
разяснено, че за да се ангажира отговорността за съдебноделоводните разноски на
насрещната по спора страна, е необходимо кумулативното осъществяване на следните
предпоставки: /1/ Страната да е направила искане за присъждане на разноските до
приключване на производството в инстанцията, за която се претендират; /2/ Те да са от
категорията на посочените в чл.78, ал.1 ГПК съдебноделоводни разноски; /3/ Да са реално
направени или да се фингира /чл.78, ал.8 ГПК/ извършването им; /4/ Да са представени
доказателства за извършването им до изтичане на срока, в който може да се прави искане за
присъждането им; /5/ Изходът на спора, предмет на разглеждане от съответната инстанция,
да е в полза изцяло или частично на страната, претендираща разноските за тази инстанция,
съгласно правилата, съдържащи се в чл.78, ал.1, ал.3 и ал.4 ГПК /единственото изключение е
хипотезата на ал.2 на чл.78 ГПК, при която ответникът признава иск, за който не е дал повод
за завеждането му, какъвто не е настоящият случай/.
Съгласно задължителните указания дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012
г. на ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
представляваната страна е заплатила такива. Прието е, че в договора за правна помощ следва
да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в съглашението,
което има характер на разписка.
8
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответниците съдебни разноски.
Ответникът Ю. Н. претендира съдебни разноски в размер общо на 1250 лева, от които
250 лева внесен депозит по допусната автотехническа експертиза и сумата в размер на 1000
лева представляваща заплатено в брой съгласно договор за правна помощ и съдействие на
лист 276 адвокатско възнаграждение. При своевременно заявено възражение за
прекомерност на претендирани от насрещната страна разноски съдът е задължен да
определи размера им с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като
съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва,
че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнагражденията за адвокатска работа, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и
фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител
действия. Правната сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете,
съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните,
правните институти, приложими при разрешаването на спора, относима задължителна
съдебна практика, а фактическата – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на
страните процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и
обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на противната страна
процесуални действия и продължителността на производството. Съдът намира, че
уговореният и заплатен адвокатски хонорар не се явява прекомерен спрямо фактическата
сложност на производството, обусловена както от ангажираните по делото доказателства и
проведените четири открити съдебни заседания, така и от обстоятелството, че
процесуалният представител на страната е предоставил правна помощ и във връзка със
замяна на допуснатото обезпечение на исковата претенция. Предвид изложеното съдът
намира, че в тежест на ищеца следва да бъде възложено да заплати на ответника Ю. Н.
сумата в размер на 1250 лева.
Ответникът В. И. претендира разноски в размер общо на 933 лева, от които сумата в
размер на 400 лева внесен депозит по допусната автотехническа експертиза, 7 лева такси за
превод за внасяне на определения от съда депозит, 26 лева внесена държавна такса по
подадена от страната частна жалба и 500 лева адвокатско възнаграждение заплатено „в брой
срещу разписка от 05.02.2024 г.“. Съдът намира, че в тежест на ищеца следва да бъде
възложено да заплати единствено направените от ответника Ичева разноски за внесен
депозит за автотехническа експертиза. Разходите за превод на суми към сметката на съда не
са деловодни разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което са за сметка на
страната. Разноските за внесена държавна такса по частна жалба срещу определение на съда,
с което е допуснато обезпечение на предявения осъдителен иск, следва също да останат за
страната, тъй като с Определение № 13867/11.09.2024 г. по ч. гр. д. № 4312/2024 г. на СГС,
частната жалба е оставена без уважение. По делото не е ангажирана разписка от 05.02.2024 г.
за заплащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника И.,
поради което и с оглед задължителните указания дадени с посочено по-горе тълкувателно
решение при липса на доказателства за действителна направа на разноските такива не се
следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „С. С. К.“ ЕООД, ЕИК *****************, със
седалище и адрес на управление в гр. *******************, против Ю. В. Н., ЕГН
**********, с адрес в с. ******************************* и В. П. Ичева, ЕГН
**********, с адрес в гр. ********************************************, осъдителен
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 53 ЗЗД за сумата в размер на 3488 лева, ведно със
законна лихва от подаване на исковата молба на 09.10.2023 г. до окончателно погасяване на
вземането, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на
противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в неправилно паркиране на
собствените им моторни превозни средства - марка „М.“ с рег. № ***************** и
марка „Ф.“ с рег. № ****************, на ************* г. в гр. ********************“,
по начин затрудняващ проходимостта по пътя и възпрепятстващ преминаването на бетонна
помпа до строителен обект, находящ се в гр.***************, като неоснователен.
ОСЪЖДА „С. С. К.“ ЕООД, ЕИК ***************, със седалище и адрес на
управление в гр. *******************, да заплати на Ю. В. Н., ЕГН **********, с адрес в
********************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 1250 лева,
представляваща сторени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА „С. С. К.“ ЕООД, ЕИК *****************, със седалище и адрес на
управление в гр. **********************, да заплати на В. П. Ичева, ЕГН **********, с
адрес в гр. ********************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 400
лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10