№ 113
гр. Перник, 27.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500018 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 927/04.11.2024 г., постановено по гр.д. № 2977/2024 г., П. районен
съд е признал за установено на основание чл. 439 от ГПК, че Б. С. Х., с ЕГН
********** гр. ***, чрез адв. Н.Ц., не дължи на „АПС Бета България“ ООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „България“ № 81В,
ап.3, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение следните
суми: 1234,48 лева - главница въз основа на запис на заповед от 15.05.2008г., за която
сума е издаден Изпълнителен лист от 29.09.2008г., по ч.гр.д. № 5227/2008г. по описа на
РС П., както и сумата от 800 лева - главница по запис на заповед от 28.01.2008г., за
която сума е издаден Изпълнителен лист от 10.11.2008г., по ч.гр.д. № 5947/2008г. по
описа на РС П., както направени разноски по делата, за които вземания е образувано
изпълнително дело № 593/2019 год. по описа на ЧСИ А. В., което се води под №
6974/2023г. по описа на ЧСИ Г.К. с район на действие ПОС. С решението съдът се е
произнесъл и относно разноските по делото.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „АПС Бета
България“ ООД, чрез юрк. Елиана Цолова, с която се обжалва изцяло постановеното от
първата инстанция решение, като се излагат доводи, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Навеждат се твърдения, че с образуването на изп. дело №
1537/2011 и изп. Дело № 583/2019г., но описа на ЧСИ А. В. давността е прекъсната и е
спряла да тече по време на изпълнителното производство, съгласно ППВС № 3/1980 г.
Съгласно решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV гр.
о., извършената с т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.
1
д. № 2/2013 г., ОСГТК, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило сила отмяна
на постановлението поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното
решение - 26.06.2015 г.; до тази дата приложимо е предходното тълкуване, т. е. по
време на изпълнителното производство давността не тече. Следователно от 2011 г. до
26.06.2015 г,. погасителната давност по двете изпълнителни дела е спряла да тече.
След 26.06.2015 г. е приложимо новото тълкувателно решение на ВКС, по силата на
което давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането, като в хода на изпълнителното производство давността не
спира, а се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. В продължение излага, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на
исковия процес, но трябва да поддържа със своите действия висящността на
изпълнителния процес, като внася съответните такси, разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както
и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия чрез прилагането на
нови изпълнителни способи. През 2019г., в законовия 5-годишен давностен срок,
считано от 26.06.2015г., „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД е образувало ново изп. дело №
583/2019г., по описа на ЧСИ А. В., въз основа на горепосочените изпълнителни
листове, по което дело са депозирани многократно молби за извършване на
изпълнителни действия и са извършвани множество изпълнителни действия, с което
кредиторът е демонстрирал интереса си към събирането на вземането си, като с
действията си е прекъснал давността и след всяко ог което е започвала да тече нова 5-
годишна давност. След предаването на архива на ЧСИ А. В. е образувано и
изпълнително дело 6974/2023 по описа на ЧСИ Галин К., където също са искани
действия. Моли се съда за постановяване на решение, с което да бъде отменен
постановения от първата инстанция акт. Прави се искане за присъждане на сторените
по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на
нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответната страна – Б. С. Х., чрез адв. Н. Ц., с който същата се оспорва изцяло като
неоснователна и неаргументирана. Сочи, че направените с жалбата оплаквания за
неправилност на атакуваното решение са бланкетни и липсват каквито и да е доводи в
тази насока. На следващо място отбелязва, че въззивната жалба съдържа личен прочит
относно изчислението на давността в конкретния случай. В продължение се твърди, че
ответникът не ангажира доказателства, съобразно разпределената доказателствена
тежест, нито признава иска по същество, а единствено моли съда за отхвърляне на
предявените претенции. Въз основа на изложените доводи за правилност на
постановеното от районния съд решение се моли съда същото да бъде потвърдено
изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
2
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора от страните не е поискано събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 26.02.2025 г. от 10,55
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемата страна.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3