РЕШЕНИЕ № 661
гр. Пловдив, 22.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
АННА ДЪБОВА
при
секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Дъбова гр.
дело № 641 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 108/19.11.2018 г.,
постановено по гр.д. № 154/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, е извършена
допусната с влязло в сила решение делба, като в дял на съделителката Д.Д.Т. са
разпределени следните имоти: 1. поземлен имот № 061043, с начин на трайно
ползване: стопански двор, с площ от 1.021 дка, четвърта категория на земята при
неполивни условия, находящ се в местността „Кичк юрт” в землището на с. **** с
ЕКАТТЕ: ****, общ. ****, обл. ****, при граници и съседи: имот № 061021 –
машинна станция на И.Й.А. и др., имот № 061045 – стопански двор на Държавен
поземлен фонд – МЗХ, имот № 061044 – стопански двор на И.Й.А. и др., и имот №
007008 – полски път на Община ****, на стойност 4 100 лв. и 2. поземлен
имот № 061044, с начин на трайно ползване: стопански двор, с площ от 1.024 дка,
четвърта категория на земята при неполивни условия, находящ се в местността
„Кичк юрт” в землището на с. **** с ЕКАТТЕ: ****, общ. ****, обл. ****, при граници и съседи: имот № 061043 –
стопански двор на И.Й.А. и др., имот № 061046 – стопански двор на Държавен
поземлен фонд – МЗХ, имот № 007010 – друга селскостопанска територия на Община ****,
и имот № 007008 – полски път на Община ****, на стойност 4 100 лв. а в дял на И.Й.А.
е поставен поземлен
имот № 061021, с начин на трайно ползване: машинна станция, с площ от 0.746
дка, четвърта категория на земята при неполивни условия, находящ се в местността „Кичк юрт” в землището на с. ****
с ЕКАТТЕ: ****, общ. ****, обл. ****, при граници и съседи: имот № 061043 – стопански
двор на И.Й.А. и др., имот № 007008 – полски път на Община ****, имот № 007009
– друга селскостопанска територия на Община ****, и имот № 061042 – стопански
двор на Държавен поземлен фонд – МЗХ, ведно с построените в имота сграда битова
с площ от 94 кв. м., ремонтна работилница с площ от 131 кв. м. и ремонтна
работилница с площ от 175 кв. м. (по
скица) и 36
кв. м. (според експертното заключение), на стойност 14 680 лв.
С първоинстанционното
решение за уравнение на дяловете И.А. е осъден да заплати в полза на Д.Т.
сумата от 3 240 лв.
Срещу така постановеното решение, с което е определен
способът за ликвидиране на съществуващата между страните в настоящото съдебно
производство съсобственост върху делбените имоти, е подадена въззивна жалба от
съделителката Д.Т.. Въззивницата поддържа, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че към момента на постановяване на съдебния акт по извършване на
делбата, имотът поставен в дял втори продължава да се ползва от ответника. Това
обстоятелство обосновава с твърдения на пълномощника на ответника, който в хода
на първоинстанционното производство заявявал липса на връзка с ответника, тъй
като последният се намирал в чужбина. Следователно и ответникът не ползвал
поставения му в дял имот за осъществяване на стопанската си дейност. Моли за
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което в неин
дял да бъде поставен имот, посочен в дял Втори от разделителния протокол, а в
полза на ответника – останалите два недвижими имота, образуващи дял Първи от
разделителния протокол.
В законоустановения за това срок по чл. 263 ГПК
въззиваемият И.А. не е депозирал отговор на въззивната жалба.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и
възраженията на въззиваемия.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна против подлежащ
на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
С влязло в сила Решение № 131/22.12.2017 г.
до делба са допуснати следните недвижими вещи: 1. поземлен
имот № 061021, с начин на трайно ползване: машинна станция, с площ от 0.746 дка,
четвърта категория на земята при неполивни условия, при граници и съседи: имот № 061043 – стопански
двор на И.Й.А. и др., имот № 007008 – полски път на Община ****, имот № 007009
– друга селскостопанска територия на Община ****, и имот № 061042 – стопански
двор на Държавен поземлен фонд – МЗХ, ведно с построените в имота сграда битова
с площ от 94 кв. м., ремонтна работилница с площ от 131 кв. м. и ремонтна
работилница с площ от 175 кв. м.; 2. поземлен имот № 061043, с
начин на трайно ползване: стопански двор, с площ от 1.021 дка, четвърта
категория на земята при неполивни условия, при граници и съседи: имот № 061021
– машинна станция на И.Й.А. и др., имот № 061045 – стопански двор на Държавен
поземлен фонд – МЗХ, имот № 061044 – стопански двор на И.Й.А. и др., и имот №
007008 – полски път на Община **** и 3. поземлен имот № 061044, с начин на
трайно ползване: стопански двор, с площ от 1.024 дка, четвърта категория на
земята при неполивни условия, при граници и съседи: имот № 061043 – стопански
двор на И.Й.А. и др., имот № 061046 – стопански двор на Държавен поземлен фонд
– МЗХ, имот № 007010 – друга селскостопанска територия на Община ****, и имот №
007008 – полски път на Община ****. С решението и на основание чл. 344, ал. 2 ГПК съдът е предоставил ползването на допуснатите до делба имоти на съделителя И.А.,
който е осъден да заплаща в полза на жалбоподателката месечно обезщетение за
лишаване от ползването й на делбените имоти съобразно правата й в
съсобствеността.
Нормативната цел на втората
фаза на делбеното производство – по нейното извършване, е всеки един от
съделителите, по възможност, да получи в натура дял от допуснатите до делба
имоти – арг. чл. 69, ал. 2 ЗН, като се отчетат интересите на всички съделители,
вкл. и да се решат всички съществуващи между тях спорове, респ. да не се
пораждат нови спорове. Когато броят на
допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите, такава
възможност е налице.
Законосъобразно районният съд е приел, че
делбата на процесните имоти трябва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, тъй
като съставянето на разделителен протокол и теглене на жребий е твърде
неудобно.
Вещото лице по допуснатата и приета без
възражения на страните съдебно-техническа експертиза, е установило, че
процесните имоти могат да бъдат обособени в два реални дяла, както следва: 1.
дял Първи на обща стойност 8 200 лв., включващ незастроен поземлен имот
№ 061043, с начин на трайно ползване: стопански двор, с площ от 1.021 дка, оценен на 4 100 лв. и незастроен поземлен имот № 061044, с начин на трайно ползване: стопански двор, с
площ от 1.024 дка, оценен на 4 100
лв. и 2. дял Втори на стойност 14 680
лв., съставен от поземлен имот № 061021, с начин на трайно ползване:
машинна станция, с площ от 0.746 дка, застроен през 1962 г. с полумасивна
тухлена битова сграда с площ от 94 кв. м., и две стопански сгради – ремонтни работилници, с площ съответно от 131
кв. м. и от 175 кв. м. (а по замерване
на място 36 кв. м.), оценен на 14 680 лв.
В случая с оглед установената от вещото лице
възможност за разпределяне на допуснатите до делба имоти в два дяла, наистина
осъществяването на делбата посредством теглене на жребий е било възможно, но в
процесния случай прекратяване на съсобствеността посредством посочения способ би
създало значително неудобство, както правилно е приел първоинстанционният съд.
Съгласно задължителните за правосъдните
органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 5 и т. 8 от Постановление № 4/1964
г. на Пленума на ВС по чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 292 ГПК (отм.), които разпоредби
са идентични по предметно съдържание с правните норми, уредени в чл. 348 ГПК,
респ. 353 ГПК, делбата може да се извърши по реда на чл. 353 ГПК само ако за
всеки съделител, респ. групи съделители, може да се отдели реален дял от
делбения имот, като е недопустимо съдът да извърши делбата чрез разпределение
на делбените имоти, като уравни дела на някой наследник само с пари, а не с реален
дял от наследствен имот.
Когато до делба са допуснати имоти,
съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а
същевременно дяловете на съделителите са различни делбата се извършва чрез
разпределяне между съделителите по реда на
чл. 353 ГПК, като се съобрази с това между тях да се създава най-малко
неудобство. При този способ на извършване на делбата обособяването на дялове
следва да се извърши по начин, който да не създава затруднения при упражняване
правата на съделителите по-големи от обикновените. Допустимо е, реално
образуваните обекти да не отговарят на идеалните части на всеки съделител в
съсобствеността, а неравенството в дяловете се изравнява с пари. Смисълът на
тези критерии е да не се предизвиква с начина на извършване на делбата
неудобства или поне те да са в най-малък обем и да не се получава прекомерно
разместване на икономически блага, т. е. да се облекчи уреждането на сметките
между съделителите.
С т. 5 от Постановление № 7 от 28.XI.1973 г.
на Пленум на ВС са дадени разяснения, че
тегленето на жребий по смисъла на чл. 353 ГПК трябва да се счете много неудобно
в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни
имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения, като
построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства, и въобще
когато възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове
между съделителите. В тези случаи разпределението на допуснатите до делба
имоти, когато за всеки съделител има имот, се извършва от съда, без да се тегли
жребий.
В случая до делба са допуснати недвижими
имоти, които макар по площ и предназначение да не се различават съществено един
от друг, такава разлика произтича от факта, че имотът, поставен в дял втори е
застроен, което повишава и стойността му в сравнение с другите два недвижими
имота, поставени в първи дял.
От друга страна в хода на първоинстанционното
производство съделителите безпротиворечиво са твърдели, че и трите поземлени
имота са ползвани от ответника, със знанието на ищцата, за осъществяване на
животновъдска дейност. За установяване на това обстоятелство не са били събрани
доказателства в хода на първоинстанционното разглеждане на делото, доколкото
последното е било безспорно между страните, като твърдения в този смисъл са били
въведени от ищцата още в исковата молба, в който смисъл последната е
претендирала и заплащане на обезщетение за лишаването й от ползване на нейната
идеална част от правата й в съсобствеността. Въвеждане на твърдение във
въззивната жалба, че фактическото положение вече е променено, тъй като
ответникът е преустановил дейността, осъществявана в допуснатите до делба имоти
и е напуснал страната, представлява нововъзникнало обстоятелство, което следва
да бъде съобразено на основание чл. 253, ал. 3 ГПК и от въззивната инстанция.
За установяване на това свое твърдение жалбоподателката
не е ангажирала доказателства, поради което и последното следва да се приеме за
неосъществено в обективната действителност. Законът не възприема като
доказателствено средство твърденията на страната, с които тя претендира изгодни
или отрича неизгодни за нея факти. Твърденията на страните предизвикват нужда
от доказване, а не представляват сами по себе си доказателствено средство.
Нуждата от доказване отпада в случаите, когато твърденията на насрещните страни
съвпадат по отношение на определен правнорелевантен факт – арг. чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК. Изявлението на процесуалния представител на ответника,
направено в съдебното заседание, проведено пред първоинстанционния съд на 04.04.2018
г., че няма връзка с доверителят си, тъй като последният е в чужбина, не
представлява доказателство, установяващо, че ответникът трайно се е установил
извън пределите на страната, като е преустановил упражняване на дейността си,
респ. ползването на процесните делбени имоти. В следващите съдебни заседания и
до приключване на съдебното дирене, такива изявления от процесуалния
представител на ответника не са заявявани, а напротив – във връзка с осъществен
опит за постигане на съдебна спогодба, последният е изразил и волята на своя
доверител.
По изложените съображения и според съда в
настоящия съдебен състав, предвид установеното ползване на трите недвижими
имота от ответника, което не бе опровергано пред настоящата съдебна инстанция,
извършването на делбата посредством теглене на жребий би създало неудобство
по-голямо от необходимото, поради което приложение следва да намери следващият
установен от законодателя способ за прекратяване на съсобствеността – този по
чл. 353 ГПК.
Константна е практиката на Върховния
касационен съд, че при разпределянето по чл. 353 ГПК съдът се ръководи от
предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците като
по възможност следва на всеки съделител, респ. група съделителите, да се
разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и
предназначението им, в който смисъл е Решение № 91 от 20.06.2017 г. по гр.
д. № 4198/2016 г., I г. о., ГК и Решение № 66 от 24.07.2018 г. по гр. д. №
2109/2017 г., II г. о., ГК.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че
недвижимият имот, поставен в дял Втори следва да бъде разпределен на ответника,
доколкото последният е застроен с постройки със стопанско предназначение, които
са необходими за осъществяване на дейността на последния по отглеждане на
животни, като по този начин ще се запази фактическото положение, без да се
накърняват правата на другия съделител, който получава другите два съседни
имота и парично уравнение, предвид по-малката им обща стойност. Последното
следва и от установеното ползване на всички допуснати до делба имоти от
ответника за животновъдска дейност, като поставянето в дял на този, който в
най-голяма степен благоприятства осъществяваното от последния селскостопанско
занятие, би избегнало бъдещи имуществени спорове между страните. Това е така,
тъй като експлоатацията на построените сгради, е свързана и с тяхната поддръжка
за съответната цел, макар данни в тази насока да не са били събрани.
При така изяснените правнорелевантни
обстоятелства решението на Районен съд - Пловдив, с което е извършил делбата на
процесните имоти по реда на чл. 353 ГПК и е разпределил имоти между
съделителите с оглед предхождащото образуване на производството фактическо
състояние, следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без
уважение.
Въззивното решение подлежи на касационен контрол на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК при
обосноваване на предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл. чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 и ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, Окръжен
съд - Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 108/19.11.2018 г.,
постановено по гр.д. № 154/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните, при
наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 и ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се
връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.