№ 3767
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание
на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Р. Д.
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Р. Д. Гражданско дело № 20211100106337 по
описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Г. К. Т. , ЕГН: ********** чрез
процесуален представител адв. Я. Д. – САК с която се претендира осъждане на ЗК ,,Л.И.“
АД, ЕИК: ******* да заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди –мъки и страдания в следствие смъртта на К.К.П. – брат
на ищцата настъпила при ПТП на 11.02.2021 г. ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 18.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 11.02.2021г. около 01:00 ч. в гр. София, И. Д. К. е
управлявал по бул. ,,Ботевградско шосе“ (с посока на движение от ул. ,,8-ми март“ към ул.
,,Челопешко шосе“) лек автомобил марка ,,Фолксваген“, модел ,,Пасат“, с рег.№ *******,
като в района на мостово съоръжение над р. Искър напуснал пътното платно, падайки в
коритото на реката. На място починал пътникът К.К.П. - брат на ищцата. Твърди се, че
водачът не е спазил задълженията си по ЗДвП, като е нарушил правилата обективирани в
чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП и процесното ПТП е настъпило изцяло поради противоправното му
поведение. Същия е напуснал местопроизшествието след ПТП без да уведоми служба на
МВР.
Ищцата поддържа, че между нея и по- малкия й брат е съществувала особено силна
връзка, поради това, че са израснали неразделни и починалият е приемал Г. за втора майка,
като се е допитвал до нея и е търсил нейните съвети и одобрение. След случилата се
трагедия психическото състояние на ищцата е изключително тежко, като изпитва постоянно
усещане за тревожност, отчаяност и безпомощност. Мъката, скръбта и липсата на братската
упора ще съпътстват ежедневието й до края на живота й.
Ищцата твърди, че към 11.02.2021 г. за л.а. марка ,,Фолксваген“, модел ,,Пасат“, с рег.
№ ******* имало валидно сключена застраховка с ответното застрахователно дружество,
поради което на 17.02.2021 г. е отправила писмена претенция към него за заплащане на
застрахователно обезщетение, но застрахователят не е взел отношение по предявената
претенция в 3-месечния срок . Предвид изложеното ищците искат да бъде осъдено ЗК "Л.И."
1
АД да им плати претендираните суми, ведно със законната лихва.
Твърди, че съгласно Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018 г. по тълкувателно
дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е сред лицата, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, поради
създадената трайна и дълбока емоционална връзка с починалия.
Моли съда да уважи предявените искове ведно с разноските направени в
производството, в това число и тези за адвокатска защита и съдействие.
В срока чл.131 ГПК е постъпил отговор на ответната страна ЗК ,,Л.И.“ АД.В него
оспорва иска по основание и размер. Счита, че не е налице особена близост между
починалия и ищцата, като последната не е сред наследниците му по права линия и не е била
зависима изключително от грижите на пострадалия, поради което оспорва материалната й
легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
близък.
Оспорва твърдението, че вредите са настъпили в причинна връзка с нарушението на
правилата за движение по пътищата от водача на лекия автомобил, установени в чл.20
ЗДвП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалият
К.К.П. е знаел, че водачът е употребил алкохол и относно знанието му, че същия е
неправоспособен, което знание е обусловено от родствената връзка между двамата.
Оспорва акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху претендираната
главница като неоснователен -ищцата не е представила банкова сметка.
Претендира разноски и оспорва ищцовите като прекомерни.
Трето лице – помагач на страната на ЗК ,,Л.И.“ АД, И. Д. К. с ЕГН: ********** и адрес
за призоваване: с. Вировско, общ. Враца, ул. ,******* не изразява становище по делото.
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№К-54 от 11.02.2021г., протокол за оглед на местопроизшествие от 11.02.2021 г.,
фотоалбум и скица към него, намиращи се и в приобщеното към доказателствата по делото,
както и от заключение на комплексна СМЕ и САТЕ се установява, че на 11.02.2021 г. около
1:00 часа в гр.София, лек автомобил марка ,,Фолксваген“ модел ,,Пасат“ с рег.№ ******* се
е движил по бул.„ Ботевградско шосе“ в посока ул. ,,Челопешко шосе“ със скорост 89,16
км/ч, управляван от И. Д. К.. В района на мостово съоръжение над р. Искър автомобилът
напуска пътното платно, като преодолява стоманената предпазна ограда и полита надолу
към коритото на реката.
Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието при сухо време и
нормална видимост. В пряка причинна връзка с описаното настъпва смъртта на К.К.П.,
който се е возил в автомобила, като смъртта се дължи на механична асфиксия от изпълване
на дихателните пътища с течни материали – удавяне.
Страните не спорят и съдът приема за установено, че по отношение на лек автомобил
марка ,,Фолксваген“, модел ,,Пасат“ с рег.№ ******* е налице сключен договор за
застраховка ,,Гражданска отговорност“ при ЗК ,,Л.И.“ АД със застрахователна полица със
срок на действие от 10.02.2021г. до 09.02.2022г.
Видно от удостоверение за съпруг/а и родствени връзки от 23.02.2021г. ищцата е
сестра на починалия.
По делото е изслушано вещо лице по съдебно-медицинска експертиза – д-р Р. Т. Х.,
който поддържа заключението си, според което причина за смъртта е механична асфиксия, а
не друга травма .
2
Изслушано е вещо лице по съдебно-автотехническа експертиза – Д. А. Х., който
поддържа заключението си по експертизата.В момента на възникване на опасността и
задействане на спирачките автомобилът се е движел със скорост от 88.61 км.ч.,но въпреки
аварийното спиране е паднал от моста със скорост от около 32 км.ч. Експертът е
категоричен, че ако автомобила се е движил със скорост до 72 км/ч при същите мерки е щял
да спре на метър преди мантинелата на моста и не би паднал в коритото на реката.
Разпитан е свидетелят Х. М. Х., пожарникар, участвал в изваждането на пострадалия
от потопения във водата автомобил. От показанията му се установява, че пострадалия е бил
без колан и краката му са били заклещени в арматурното табло.
Разпитана е свидетелката Л. Т. С., живяла на семейни начала с К.К.П.. От показанията
й се установява, че Г. К. Т. е по – голямата сестра на К.К.П., която се е грижила за него в
детските години, когато заедно са живели в с. Баница. След това са поддържали постоянна
връзка по телефона. Пострадалия и свидетелката са живели в с. Равно поле, Софийска
област, а Г. К. Т. в гр. София, където е омъжена от 17-18г и има 4 деца. След като
последната разбрала за смъртта на брат си не искала да вижда никой. Твърди, че К.К.П.,
както и тя, не са знаели, че И. Д. К. няма книжка, понеже повечето пъти се е возил сам и не
са го спирали за проверка.
По делото е приета претенция №2 450 от 17.02.2021г., с която ищцата е предявила пред
ответното дружество искане за изплащане на обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от смъртта на К.К.П., вследствие от ПТП, причинено от водач на
автомобил ,,Фолксваген“, модел ,,Пасат“ с рег.№ *******, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответното застрахователно дружество.
С оглед доказателствата и становищата на страните, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на
пълно и главно доказване в процеса на следните факти : 1./настъпилото ПТП,
2./противоправно поведение на водача, 3./претърпени неимуществени вреди, 4./ наличие на
пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ валидна застраховка
гражданска отговорност между ответното дружество и управляваното МПС. Наред с това
следва да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД
по отношение на причинилия произшествието водач.
Съдът намира, че са налице елементите на фактическия състав на деликта. Установено
е настъпване на ПТП на 17.02.2021г., налице е противоправно деяние изразяващо се в
нарушаване на правилата на ЗДвП.Произшествието е настъпило в градски условия при
ограничение на скоростта от 50 км.ч.,а процесния автомобил се е движил с почти 90 км.ч. –
налице е нарушение на чл.21,ал.1 ЗДвП.Именно високата скорост ,несъобразена с
конкретните пътни условия са довели до загубата на контрол върху еправлението на
автомобила и съответно до тежката катастрофа.Налице е и нарушение на чл.20,ал.2 ЗДвП.
Доказан е фактът, че причинения вредоносен резултат – смъртта на К.К.П., е настъпил
като пряко следствие на ПТП на 11.02.2021г.
Безспорно делото се установява наличието на валидно застрахователно
правоотношение към 11.02.2021 г. по отношение на увреждащото МПС, както и настъпване
на пътно-транспортно произшествие.
Спорен по делото е въпросът дали ищцата, която е сестра на починалия, може да
претендира и съответно да получи обезщетяване на търпените от нея мъки и страдания в
следствие смъртта на нейния брат К.К.П..
Според задължителната практика на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по ТД №
3
1/2016 г. на ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са освен лицата, посочени в Постановление № 4
от 25.V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, по
изключение и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
По настоящето дело се установи наличието на привързаност и обич между ищцата и
нейния брат, каквито отношения, според съда, са нормални за толкова близки родственици.
Доказа се, че ищцата и нейния брат са израснали заедно, като след това са поддържали
добри отношения, поддържали са връзка по телефона и са били опора един за друг.Въпреки
това тези отношения не носят белега на изключителност, който е заложен като смисъл и
основание в цитираното тълкувателно решение да бъдат обезщетени и лица извън кръга на
тези по цитираните по-горе две постановления на Пленума на ВС от шестдесетте години на
миналия век.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото
може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело
пълно и главно доказване за съществуването на изключително трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка.
Фактът, че ищцата и брат и са живели на различни места не сочи наличието на
изключително близка връзка, каквато би могло да съществува само между хора живеещи в
едно домакинство или в непосредствена близост, споделяйки радостите и грижите си един
на друг ежедневно и непрекъснато.
Ето защо съдът намира, че поради липса на доказателства за наличието на
изключително близка, трайна и дълбока връзка между ищцата и починалия й брат,
предявения иск за обезщетяването на неимуществените вреди е неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
Съобразно този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника сумата от 985
лв.- съдебно-деловодни разноски за експертизи и свидетели и юрисконсултско
възнаграждение от 300 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. К. Т., ЕГН **********, чрез процесуалния й
представител адв. Я. Д., със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, против ЗК „Л.И. “АД,
ЕИК *******, гр. София, бул. „******* ******* иск в размер на сумата от 30000 лв. с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди – мъки и страдания вследствие смъртта на нейния брат К.К.П.,
настъпила в резултат на ПТП от 11.02.2021 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. К. Т., ЕГН ********** да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на ЗК
,,Л.И.“ АД, ЕИК:******* разноски по делото в общ размер от 1285 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице- И. Д. К., ЕГН: **********, с
адрес за призоваване: с. Вировско, общ. Враца, ул. ,*******, помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
4
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5