Р Е
Ш Е Н И Е
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
№..........,гр. София,………………г.
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, ІV „в” състав, в открито съдебно заседание на
осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Мл.съдия Андрей Георгиев
при участието на секретаря Маргарита Д., като разгледа докладваното от
съдия Зл.Чолева гр.дело № 13901 по описа
за 2017 година , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение на СРС, 76 състав от
02.03.2016г., постановено по гр.д. № 70866/2014г. , поправено по реда на чл.247
от ГПК с решение от 10.02.2017г. в само
в частта на квотите, при която е допусната на основание чл.344,ал.1 от ГПК делбата на следния недвижим имот: апартамент
№ 28, находящ се в гр.София, ул.“*********** , състоящ се от: две стаи,
столова, кухненски бокс, със застроена площ от 80,37 кв.м., при съседи на
апартамента: ап.№ 27, двор, калкан, двор, стълби, ведно със 0,773% ид.ч. от
общите части на сградата , ведно с прилежащото мазе № 12, при съседи на мазето:
мазе № 11, общо помещение, коридор, общо помещение, коридор, между съделителите:
Ц.Д.П.- ¼ ид.ч.; Ц.П.Р. - 1 /4 ид.ч., К.Ц.Р. – ¼ ид.ч. и П.Ц.Р.-
1/ 4 ид.ч.
Въззивницата Ц.Д.П. заявява искане за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част с бланкетна въззивна жалба, която впоследствие
уточнява, че касае само размера на квотите, при които е допусната делбата на
горепосочения недвижим имот. Счита, че квотите са неправилно определени, тъй
като процесният гореописан недвижим имот е бил придобит между нея и общия
наследодател К.А.П.в режим на съпружеска имуществена общност.
Въззиваемите Ц.П.Р., К.Ц.Р. и П.Ц.Р. депозират писмен отговор на жалбата в срока по
чл.263,ал.1 от ГПК, с който оспорват бланкетната жалба. В съдебно заседание с оглед уточнение към
жалбата заявяват становище за неоснователност. Възразяват, че от събраните по
делото доказателства се установява, че процесният имот е бил лична собственост
на общия наследодател, поради което и правилно от първата инстанция са определени
квотите от него, при които е допусната делбата му между съсобствениците.
Софийският градски съд,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства в рамките на въззивната жалба, приема за установено следното:
При
извършената от съда проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият
съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради
което дължи произнасяне по съществото на спора в рамките на въззивната жалба,
от които съдът е ограничен , съгласно разпоредбата на чл.269,изр.2 от ГПК и при
дължимата проверка за спазването на императивните правни норми.
Съдът намира
жалбата за частично ОСНОВАТЕЛНА.
С първоинстанционното решение във влязлата в сила като необжалвана част, е
уважен предявеният от въззивницата-ищца Ц.Д.П. иск с правно основани чл.30 от
Закона за наследството, като е намалено
с ¼ ид.ч. саморъчното завещание от
27.11.2009г. , обявено на 13.09.2013г. , с което К.А.П.с ЕГН **********,
починал на 31.12.2009г. , б.ж. на гр.София, е завещал цялото си движимо и
недвижимо имущество на Р.К.Р. с ЕГН **********, починала на 13.08.2013г., б.ж.
на гр.София и е възстановена тази запазена част от ¼ ид.ч. в полза на Ц.Д.П.
от наследството на К.А.П.. Съдът зачита силата на пресъдено нещо на влязлото в
сила решение по иска с правно основание чл.30 от ЗН, на основание чл.298,ал.1
от ГПК.
Правният
спор между страните е по въпроса дали процесният делбен имот е придобит в режим
на СИО между общия наследодател К.А.П.и въззивницата-ищца Ц.Д.П. или е бил
лична собственост на общия наследодател и като последица от това- какъв е
размерът на квотите, при които наследниците му по завещание и закон притежават съсобствеността
върху него.
Настоящият съдебен състав не споделя
правния изводи на първата инстанция , с които е прието, че процесният
гореописан недвижим имот е бил изцяло лична собственост на общия наследодател К.П.а
не е придобит в режим на СИО, както поддържа въззивницата – ищца. Настоящият
съдебен състав приема ,че от представените по делото писмени доказателства се
установява, че част от процесния недвижим имот, а именно 7434/16500ид.ч. от
него са придобити в режим на СИО, на основание чл.19 от СК от 1985г./отм., но
приложими към релевантния момент на придобиването на имота/.
От представените по делото писмени
доказателства по отчуждителна преписка № ДИ 3047/1987г., се установява, че
процесния апартамент е отстъпен като обезщетение по реда на чл.100 от ЗТУС
/отм./, вр. с чл.103,ал.5 от ЗТСУ /отм./ с влязла в сила заповед под №
РД-41-974 от 24.08.1988г. на Председателя на ИК на СГНС за отчужден имот, лична
собственост на наследодателя Кирил Павлов- къща , заедно с 59 % ид.ч. от
дворното място, в което е построена, което дворно място, представляващо имот
пл.№ 878 от кв.37 , по плана на гр.София, м.“Кр.село – Стрелбище“ , находящо се
на ул.“********. Видно от отчуждителната заповед № РД-40-595/08.04.1987г.,
отчужденото дворно място е притежавано от общия наследодател на страните К.П.в
съсобственост с Л.А.Б.. От отчуждителната заповед се установява, че
определената оценка на отчуждените имоти /две къщи , коитоК.П.и Л.Б.са
притежавали всеки поотделно като лична собственост и съсобственото им дворно
място , в което сградите са построени/ са оценени общо на сумата от 15 012,56лв. От представената по отчуждителната преписка
оценка на комисията по чл.265 от ППЗТСУ /отм./ - л.129 от делото на СРС, е
видно, че отчужденият от наследодателя на страните имот /къщата и 59% от
дворното място/ е оценен на общата сума
от 8 908,25лв. С влязлото в сила окончателно решение на СГС, 5-ти състав
от 23.06.1987г. така определената първоначална оценка на отчуждения от общия наследодател на страните имоти е
завишена със сумата от 158 лв. или същата става в окончателен размер от 9066,25лв.
От представената заповед №
РД-41-974/24.08.1988г. на Председателя на ИК на СНС се установява, че процесният имот, който е определен като обезщетение на общия
наследодател на страните на основание чл.103, ал.5, от ЗТСУ /отм./, вр. с
чл.100 от ЗТСУ /отм./ е на стойност 16 905,00лв., като впоследствие тази парична
оценка е намалена до размера на сумата от 16 500лв.
с влязлото в сила решение окончателно решение от 15.02.1989г. по гр.д.№
3745/1988г. на СГС, 3-то граж.отделение. От съдържанието на горепосочената
заповед от 24.08.1988г. по чл.100 от ЗТСУ /отм./, вр. с чл.103,ал.5 от ЗТСУ
/отм./, неоспорена от страните се установява, че отчужденият собственик /общият
наследодател на страните/ не е освободен от заплащане на сумата по реда на
чл.90 от ЗТСУ /отм./. Нормата на чл.90 от ЗТСУ /отм./ в приложимата редакция
към датата на издаване и влизане в сила на заповедта по чл.100 от ЗТСУ /отм./-
обн. В ДВ, бр.29/1973г. предвижда правна възможност за органа по чл. 95 да реши отчужденият собственик
да бъде освободен от заплащане на разликата или на част от нея между стойността
на имота, който се отчуждава, и стойността на жилищния имот, който се отстъпва
като обезщетение, като това решение се взема при съобразяване на следните факти: семейното и материалното положение на
собственика, стойността на имота, който се отчуждава, времето, когато той е
застроен, както и разгънатата му застроена жилищна площ в сравнение със
застроената площ на жилището, което се отстъпва като обезщетение. В конкретния
случай, със заповедта по чл.100 от ЗТСУ /отм./ приложението на чл.90 от ЗТСУ
/отм./ е изключено изрично. Фактът, че общият наследодател не е освободен от
доплащане на разликата между стойността на отчуждения имот и този, който му е
отстъпен като обезщетение по реда на чл.90 от ЗТСУ /отм./ се потвърждава и от
подадената от общия наследодателК.П.декларация по чл.191 от ЗТСУ /отм./ от 25.07.1988г.,
/л.110-л.111 от делото на СРС/, с която
общият наследодател е декларирал , че
семейството му се състои от него и съпругата му - ищцата Ц.П., както и е
декларирал, че се задължава в дадения му от ГДИС срок да покрие стойността на
избрания от него имот със собствени средства и и заем от ДСК. Като част от
съдържанието на тази декларация на общия наследодател е инкорпорирано и решение
на комисията по чл.265 от ППЗТСУ /отм./, с което е предложено общият
наследодател на страните като собственик на отчуждения имот да не се освободи
от заплащане по реда на чл.90 от ЗТСУ /отм./ , поради добри доходи. Въз основа
на това предложение на комисията по чл.265 от ППЗТСУ /отм./ впоследствие с
окончателната и влязла в сила заповед по чл.100 от ЗТСУ /отм./, вр. с
чл.103,ал.5 от ЗТСУ /отм./ № РД-41-974/24.08.1988г. е постановено изрично , че
общият наследодател не се освобождава по реда на чл.90 от ЗТСУ /отм./ от
заплащане на разликата между стойността на отчуждения имот и този,
отстъпен му като обезщетение. Тази
разлика възлиза на сумата от 7434 лв.
/7 433,75лв. – със закръгление към цяло число- 7 434лв./ =
16500лв./стойност на отстъпения като обезщетение имот/ - 9 066,25лв /
стойност на отчуждения от наследодателя имот/. По отношение на тази разлика ,
равняваща се на 7434/16500ид.ч. от процесния имот, настоящият съдебен състав
приема, че собствеността върху процесния имот е придобита в режим на СИО, на
основание чл.19 от СК от 1985г. /отм./, доколкото заплащането й е реализирано
по време на брака между общия наследодател и ищцата-негова съпруга в резултат
на съвместния им принос. По делото няма твърдения и доказателства
горепосочената разлика в стойността на отчуждения имот и дадения като обезщетение имот да е заплатена с лични средства на общия наследодател.
Ето защо, съдът приема, че презумпцията по чл.19 от СК от 1985г. /отм./ не е
опровергана със събраните по делото доказателства за тази идеална част от
процесния имот от 7434/16500 , придобита на възмездно правно основание по време
на брака между ищцата и общия наследодател. Фактът , че ищцата е била в брак с
общия наследодател се потвърждава от документите по отчуждителната преписка,
включително и подадената от наследодателя декларация, обсъдена по-горе в мотивите,
в която ищцата фигурира, поради което неоснователно е възражението на
ответниците за липса на доказателства към момента на обезщетяването на
наследодателя той да е бил в брак с ищцата. С оглед изложените мотиви
настоящият съдебен състав приема, че по
отношение на тази идеална част от процесния имот от 7434/16500 основателно е твърдението на ищцата , че тя е
придобита в режим на СИО между нея и общия наследодател. В този смисъл е и
задължителното тълкуване на т.3 от Постановление № 5/31.10.1972г. на Пленума на
ВС, което не е загубило сила и е приложимо /Определение № 1240/21.12.2010г. по
гр.д.№ 757/2010г. на 2-ро ГО на ВКС, Определение № 993/04.11.2009г. по гр.д.№
854/2009г. на 2-ро ГО на ВКС/. С прекратяването на СИО със смъртта на
наследодателя, ищцата е придобила 1/ 2 от тази 7434/16500ид.ч. или 3717/16500ид.ч.
на основание чл.27, вр. с чл.26,ал.1 от СК от 1985г. /отм./, които са нейна
лична собственост.
От останалата 3717/16500ид.ч. от процесния имот, която наследодателят на
странитеК.П.е придобил в резултат на прекратената СИО /равняваща се на ½
ид.ч. от 7434/16500 ид.ч. – СИО/, ищцата
придобива ¼ ид.ч.– или 929/16500ид.ч. , на основание постановеното
възстановяване на тази ¼ ид.ч., на основание чл.30 от ЗН. Останалата извън запазената част на ищцата–
разполагаема част от горепосочената 3717/16500ид.ч.
- /или 2787/16500 ид.ч./ , придобита от наследодателката на ответниците Р.К.Р.
по силата на завещателното разпореждане на общия наследодателК.П.със
саморъчното завещание от 27.11.2009г., ответниците- в качеството им на наследници по
закон на Р.К.Р. придобиват при равен дял- всеки по 1/3 ид.ч. или всеки по
929/16500 ид.ч.
Що се отнася до останалите 9066/16500ид.ч.
от процесния имот, за които стойността на отчужденият от наследодателя на
страните имот съответства на стойността на отстъпеният му като обезщетение
процесен имот, настоящият съдебен състав приема, че на основание чл.21, ал.1 от СК от 1985г. /отм./, за тази идеална част от процесния имот общият наследодател
на странитеК.П.се легитимира като едноличен собственик. В хипотезата на
трансформация на лично имущество , /какъвто е бил притежаваният от общия
наследодател отчужден недвижим имот/ при придобиването на имота по време на
брака - процесният отстъпен като обезщетение, съвместният принос е изключен,
като презумпцията на чл.19 от СК от 1985г. /отм./ се явява опровергана по
силата на закона- чл.21,ал.1 от СК от 1985г./отм./. Ето защо, настоящият
съдебен състав приема, че за 9066/16500 ид.ч. общият наследодател на странитеК.П.се
легитимира като едноличен собственик. От тази собствена на наследодателя
идеална част от 9066/16500 ищцата придобива на основание чл.30 от ЗН – ¼
ид.ч., която й е възстановена или 2267/ 16500ид.ч. Останалите разполагаеми 6799/16500ид.ч. от
9066/16500 ид.ч. са наследени от пряката наследодателка на ответниците -Р.Р. по
силата на наследяването по завещание от К.П.като
всеки от ответниците е придобил по равен дял – от 1/3 ид.ч. от тези 6799/16500
ид.ч. – или всеки по 2267/16500 ид.ч. на основание наследяването по закон отР.Р.,
на основание чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 от ЗН.
С оглед гореизложените мотиви,
настоящият съдебен състав приема, че ищцата
се легитимира като собственик на общо
6913/16500ид.ч. /= 3717/16500ид.ч., притежавани от нея лично в резултат на
прекратената СИО + 929/16500ид.ч. –
по наследяване по закон със запазена част от останалата ½ ид.ч. от
3717/16500 ид.ч., получени отК.П.от прекратената СИО + 2267/16500 ид.ч. – получени като запазена част чрез наследяване
по закон от собствените /лично/наК.П.9066/16500 ид.ч. /.
Ответниците се легитимират като
собственици всеки общо и поотделно на по
3196/16500 ид.ч./ = по 929/ 16500ид.ч.-всеки поотделно, получените по
наследяване по закон наР.Р. от наследените
от нея разполагаеми 2787/16500 ид.ч. отК.П.идеални части от процесния имот,
които той е притежавал в резултат на
прекратената СИО от процесния имот + по
2267/16500ид.ч.- всеки поотделно, получени чрез наследяване по закон отР.Р. от
разполагаемите отК.П.притежавани от него лично 6799/16500ид.ч. от процесния
имот/.
При
горепосочените квоти настоящият съдебен състав приема, че следва да бъде
допусната делбата на процесния имот след отмяна на обжалваното решение само в
частта относно квотите, при които е допусната тази делба.
Воден от горните мотиви, Софийски градски
съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решенито на СРС,
76 състав от 02.03.2016г., постановено по гр.д. № 70866/2014г. , поправено по
реда на чл.247 от ГПК с решение от 10.02.2017г. само в обжалваната част, с която са определени делбените квоти на
съделителите от допуснатия до делба недвижим имот: апартамент № 28, находящ се
в гр.София, ул.“*********** , състоящ се от: две стаи, столова, кухненски бокс,
със застроена площ от 80,37 кв.м., при съседи на апартамента: ап.№ 27, двор,
калкан, двор, стълби, ведно със 0,773% ид.ч. от общите части на сградата ,
ведно с прилежащото мазе № 12, при съседи на мазето: мазе № 11, общо помещение,
коридор, общо помещение, коридор, между съделителите: Ц.Д.П., Ц.П.Р. , К.Ц.Р. и П.Ц.Р., както следва ПРИ
КВОТИ:
За Ц.Д.П.- 1/4 ид.ч.;
За Ц.П.Р. - 1/4 ид.ч.;
За К.Ц.Р. - 1/4 ид.ч. и
За П.Ц.Р. - 1/4 ид.ч. , ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОПРЕДЕЛЯ делбените квоти на съделителите от допуснатия до делба недвижим имот, подробно описан по-горе, както
следва:
За Ц.Д.П.-
6913/ 16500 ид.ч.;
За Ц.П.Р.
– 3196/16500 ид.ч.;
За К.Ц.Р.
- 3196/16500 ид.ч. и
За П.Ц.Р. - 3196/16500
ид.ч.
В останалата
част , първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, при наличие на
предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.