№ 44
гр. Б.С., 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Ивка М. Вълкова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20211410101331 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.” Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Ю.Х.Ю. - изпълнителен директор,
чрез пълномощника юрисконсулт П.Б., с която се иска да се установи наличието на
претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист
срещу ответника М. ХР. АНГ. с ЕГН ********** от гр. Б.С., обл.Враца, ул.“.Ц.А.“ № 30, за
сумата от 931,01 лв. главница, дължима на основание договор за паричен заем CrediNet №
8022-********* и договор за допълнителни услуги към заем CrediNet № 8022-********* и
двата от дата 15.01.2020г. сключен между длъжника и „Микро кредит“ АД, цедиран с
договор за цесия от 16.01.2015г. на „АСВ“ ООД(правоприемник на който е „АСВ“ АД) и
Приложение № 1/10.07.2020г. към него, договорна лихва в размер на 130,16 лв. за периода
от 15.03.2020г. до 15.01.2021г., 865,15 лв. сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода от 15.03.2020г. до 15.01.2021г., 59,73 лв. мораторна лихва
за забава за периода от 16.03.2020г. до 22.07.20201г., 46,50 лв. лихва за забава по договор
допълнителни услуги за периода от 16.03.2020г. до 22.07.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 22.07.2021г.
/виж пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, както и направените
по делото разноски по заповедното производство и в исковото производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответницата М. ХР. АНГ. е депозирала
1
писмена молба, с която поискала удължаване на срока за подаване на писмен отговор, тъй
като била възпрепятствана да стори това по здравословни причини.
Същата не е представила писмени доказателства удостоверяващи нейните твърдения,
поради което съдът с определение постановено по реда на чл.140 от ГПК в з.з. на
02.12.2021г. оставил без уважение молбата й, съобразно изложените мотиви.
С писмена молба вх.№ 155/12.01.2022г. ответницата заявила, че не оспорва иска на ищеца.
Действително сключила с „Микро кредит“ договор за паричен заем, който била изтеглила в
полза на трето лице. Въпреки това заявила, че тя е титуляр на заема и се задължава да го
заплаща в определените срокове и размери. Поради финансови затруднения във фирмата в
която работи, не могла да го обслужва своевременно.
Предложила на ищеца разсрочено плащане по 30,00 лева месечно, но същият отказал с
мотиви, че месечната вноска по договора е в размер на 181,36 лв., видно от молба вх.№
367/24.01.2022г.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1010/2021г. по описа на
РС-Б.С.. Допусната е и изслушана ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните и
възприето от съда, като компетентно и обективно.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1010/2021г. по описа на РС-Б.С. срещу длъжника М. ХР.
АНГ. с ЕГН ********** от гр. Б.С., обл.Враца, ул.“.Ц.А.“ № 30 е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 292/26.07.2021г. за сумата 931,01 лв. главница, дължима
на основание договор за паричен заем CrediNet № 8022-********* и договор за
допълнителни услуги към заем CrediNet № 8022-********* и двата от дата 15.01.2020г.
сключен между длъжника А. и „Микро кредит“ АД, цедиран с договор за цесия от
16.01.2015г. на „АСВ“ ООД(правоприемник на който е „АСВ“ АД) и Приложение №
1/10.07.2020г. към него, договорна лихва в размер на 130,16 лв. за периода от 15.03.2020г.
до 15.01.2021г., 865,15 лв. сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги
за периода от 15.03.2020г. до 15.01.2021г., 59,73 лв. мораторна лихва за забава за периода
от 16.03.2020г. до 22.07.20201г., 46,50 лв. лихва за забава по договор допълнителни услуги
за периода от 16.03.2020г. до 22.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 22.07.2021г. /виж пощенското
клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни
разноски за това производство, в размер на 40,65 лв. държавна такса и 200,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът М. ХР. АНГ. е депозирала писмено възражение
срещу заповедта за изпълнение, въз основа на което кредиторът „АСВ” гр.София е предявил
в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният
потребителски договор.
2
В исковата молба ищецът твърди, че на 10.07.2020 г. било подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., сключен
между „АСВ” ООД и „Микро Кредит” АД, по силата на който вземанията на
последния срещу М. ХР. АНГ., произтичащи от Договор за заем CrediNet № 8022-*********
и договор за допълнителни услуги към заем CrediNet № 8022-********* и двата от дата
15.01.2020г., били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за
заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица „Агенция за събиране на вземания” АД /сега „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД/, правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответницата М. ХР. АНГ. било изпратено Уведомително
писмо от „Микро Кредит” АД, чрез „Агенция за събиране на вземания” АД с изх № УПЦ-П-
МКР/8022-00058504 от 14.07.2020 г./л.25-26 отделото/ за извършената продажба на
вземания, изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора
за кредит постоянен адрес. Видно от известието за доставяне, писмото било връчено
редовно, съгласно чл. 46, ал. 2 от ГПК и получено лично от ответницата М.А. на 16.07.2020
г.
Сочи се още, че на 15.01.2020 г. между „Микро Кредит” АД и М. ХР. АНГ. бил сключен
договор за заем CrediNet № 8022-*********, по силата на който дружеството й
предоставило заем в размер на 1000,00 лева. Условията на Договора за кредит се съдържали
в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за
кредит" и "договор за заем", като "Общите условия", при които се отпускал кредитът, били
неразделна част както от "Искане за кредит", така и от "договор за заем". Съгласно
разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които бил сключен договорът за заем, с
подписването му Заемополучателят удостоверявал, че предварително и безвъзмездно му бил
предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация,
че приемал клаузите на договора и Общите условия и желаел договорът да бъде сключен.
Подписвайки Договора за заем, заемополучателят удостоверил, че получил от кредитора
заемната сума, като се задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията,
посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 1232,52 лева,
представляваща чистата стойност на заема, ведно с договорната лихва по него. Според
договора за заем срокът на същия е 12 месеца, като са
договорени 12 бр. месечни погасителни вноски в размер на 102,71 лв. и договорна лихва в
размер на 232,52 лв. или общ размер на всички дължими плащания – 1232,52 лв.
Договорен е фиксиран ЛП 40,47 % и ГПР – 49.90 % и е определена падежна дата – 15-то
число на месеца. Приложени са погасителният план към договора и Общи условия към
договор за заем CrediNet № 8022-*********. /л.6 от делото/.
Договорът е сключен от разстояние, без физическо присъствие на страните по него и чрез
използване на средствата за комуникация от разстояние при спазване разпоредбите на ЗПК и
ЗПФУР.
3
Твърди се също, че на основание попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр -
Искане за допълнителни услуги, на 15.01.2020 г. между „Микро Кредит" АД и М. ХР. АНГ.
бил сключен Договор за допълнителни услуги към заем CrediNet № 8022-*********,
съгласно който „Микро Кредит" АД се задължил да предостави на Заемополучателят пакет
от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение № 1 към договора, което било
предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на
сключения договор, при подписване на договора клиентът дължал заплащане на пакет
допълнителни услуги „Разглеждане до минути“ в размер на 943,80 лв., като му била
предоставена възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на
78,65 лв., при първа погасителна вноска, платима на 15.02.2020 г.
На длъжника била начислена лихва за забава, както следва: по договор за заем в размер на
59,73 лв. за периода от 16.03.2020 г. (датата на която станала изискуема първата неплатена
от длъжника погасителна вноска) до 22.07.2021г.(датата на подаване на заявлението в съда
чрез куриер); по договор за допълнителни услуги в размер на 46,50 лв. за периода от
16.03.2020г. (датата на която станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна
вноска) до датата на подаване на заявлението в съда-22.07.2021г.
Размера на начислената лихва била съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала неплатена погасителна вноска.
За периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в
изпълнение разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС.
Срокът на договора изтекъл на 15.01.2021 г. с последната погасителна вноска и не бил
обявяван за предсрочно изискуем.
Предвид изложеното счита, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 931,01 лв.
главница, дължима на основание договор за паричен заем CrediNet № 8022-********* и
договор за допълнителни услуги към заем CrediNet № 8022-********* и двата от дата
15.01.2020г. сключен между длъжника и „Микро кредит“ АД, цедиран с договор за цесия от
16.01.2015г. на „АСВ“ ООД(правоприемник на който е „АСВ“ АД) и Приложение №
1/10.07.2020г. към него, договорна лихва в размер на 130,16 лв. за периода от 15.03.2020г.
до 15.01.2021г., 865,15 лв. сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги
за периода от 15.03.2020г. до 15.01.2021г., 59,73 лв. мораторна лихва за забава за периода
от 16.03.2020г. до 22.07.20201г., 46,50 лв. лихва за забава по договор допълнителни услуги
за периода от 16.03.2020г. до 22.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 22.07.2021г. /виж пощенското
клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, с оглед на което било входирано
Заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника.
Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 1010/2021г. по описа на РС-Б.С.,
била издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът подал възражение в законоустановеният
срок по чл.414 от ГПК, поради което обуславило правния интерес на кредитора/ищеца по
делото/от подаването на настоящата искова молба.
4
Моли да се постанови съдебен акт, по силата на който да се признае за установено по
отношение на длъжника М. ХР. АНГ., че същата дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД горепосочените искови суми, както и присъждане разноските направени в
хода на заповедното производство, всички разноски направени в хода на настоящото
производство, включително и юрисконсулстско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника М.
ХР. АНГ..
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и
възприето от съда, като компетентно и обосновано се установява, че на ответницата А. е
преведена сумата от 1000.00 лева чрез „Изи Пей“ за което тя се подписала в договора.
От предоставените на експерта счетоводни справки от двамата кредитори същият
констатирал, че процесната сума е отпусната на ответницата от първия кредитор и тя е
усвоена, видно от Приложения № 3 и № 4, които са неразделна част от заключението.
Двете дружества предоставили информация на експерта, че ответницата имала погашения в
общ размер от 200.00 лева на 04.05.2020г., с която сума погасила следните компоненти на
дълга: главница в размер на 68.99 лева, договорна лихва в размер на 52.36 лева и по
договор за допълнителни услуги са платени 78.65 лева.
След цесията има още едно плащане от страна на ответницата в размер на 50.00 лева на
11.01.2021г., с която е погасен остатъка от договорната лихва.
Остатъка по процесният дълг евентуално дължим от ответницата към ищеца е в следния
размер: остатъчна главница в размер на 931.01 лева, договорна лихва в размер на 130.16
лева за периода от 15.03.2020г. до 15.01.2021г., такса по договор за допълнителни услуги в
размер на 865.15 лева.
По основния договор, мораторната лихва е в размер на 96.72 лева, като същата е начислена
за периода от 16.03.2020г. до 22.07.2021г., а по договора за допълнителни услуги върху
остатъчната сума от 865.15 лева, мораторната лихва е в размер на 89.88 лева за периода от
16.03.2020г. до 22.07.2021г. или общо размера на дълга по всички компоненти е 2112.92
лева.
Съгласно исковата молба за периода 13.03.2020г. до 14.07.2021г. не е начислявана лихва за
забава или неустойка в изпълнение на разпоредбите на чл.6 ЗМДВИПОРНС. Това е
съобразено и в заключението, относно изчисляване размера на мораторната лихва по двата
вида договори, видно от Приложение № 1 и № 2, които са неразделна част от заключението.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове по чл.422 от ГПК за установяване на
парични вземания са допустими, като е налице правен интерес от предявяването им, което се
доказа и от приложеното ч.гр.д.№ 1010/2021г. по описа на РС-Б.С., по което има издадена
срещу ответника Заповед № 292/26.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК за описаните по-горе суми. Исковете по чл.422 от ГПК са предявени в
5
рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК от активно легитимирана
страна.
От събраните по делото доказателства се установява, че действително ответницата М. ХР.
АНГ. е сключила с „Микро Кредит” АД договор за паричен заем CrediNet № 8022-
********* от 15.01.2020г., по силата на който съгласно отразено в договора е
получила сумата от 1000,00 лв. Безспорно е също така и се установява от доказателствата по
делото, че между същите страни е сключен и договор за допълнителни услуги към заем
CrediNet № 8022-********* от 15.01.2020г.
От страна на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД се представят доказателства,
че процесните вземания срещу ответницата М. ХР. АНГ. са прехвърлени в негова полза
от „Микро Кредит” АД с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.01.2015г. и Приложение № 1 от 10.07.2020г. към него, в което под № 48 е отразено
задължението на ответницата А.. С факта на подписване на договора, съответно от
постигане на съгласие за сключването му, вземанията към ответницата са преминали от
предишния кредитор върху новия кредитор - ищеца, който става техен носител, което
обстоятелство обуславя и наличието на материалноправната му легитимация.
Съдът приема за надлежно уведомяването на ответницата М.А., че задълженията й спрямо
„Микро Кредит” АД са прехвърлени на ищеца с горепосочения договор за цесия, което е
станало с полученото лично от ответницата на 16.07.2020г. уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-МКР/8022-00058504/14.07.2020 г./л.25-26 от делото/, чрез което същата се
уведомява за извършената цесия, видно от приложеното известие за доставяне на
„Български пощи” ЕАД. Уведомлението е от „Микро Кредит” АД чрез „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, действащ като пълномощник на „Микро Кредит” АД, което се
потвърждава от приетото като доказателство пълномощно. Разпоредбата на чл. 99, ал.4 от
ЗЗД не съдържа изискване за срок за съобщаване и форма за съобщаване, като няма
значение и начинът, по който цесията ще се съобщи от цедента на длъжника. Действието на
съобщението до длъжника се явява правнорелевантно единствено и само до това, че
изпълнение с погасяващ ефект може да се направи единствено на цесионера, а преди
това длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария
кредитор. Действително уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не
от новия кредитор. Допустимо е обаче предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Според съда
такова упълномощаване не противоречи на целта на нормите на чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Съгласно чл. 36 от ЗЗД, представителната власт възниква по волята на представлявания,
като нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил /чл. 39 от ЗЗД/
и няма ограничения по закон, свързани с уведомяването за цесията. Или няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши уведомлението за цесията, в
каквато насока е и задължителната съдебна практика, изразена в Решение № 137/02.06.2015
г., постановено по гр.д. № 5759/2014 г., II г.о., ГК на ВКС, Решение № 78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК на ВКС.
6
Предвид изложеното в случая е налице валидно прехвърляне на вземанията на „Микро
Кредит” АД спрямо ответницата М. ХР. АНГ. по процесните договор за заем и договор за
допълнителни услуги в полза на ищеца „АСВ” ЕАД, за което прехвърляне А. е надлежно
уведомена.
Ответницата по иска е физическо лице, на което по силата на сключения на 15.01.2020г.
договор е предоставен потребителски заем по ЗПК, който не е предназначен за извършване
на търговска или професионална дейност, поради което има качеството на потребител по см.
на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, като съответно ищецът е търговец по смисъла на пар.13, т.2 от
ДР на ЗЗП.
Ищецът в исковата си молба, както и по заповедното производство, се позовава на настъпил
краен срок на договора за заем, като доколкото искът е по чл.422 от ГПК
с решението си по него съдът следва да се произнесе за съществуването или
несъществуването на същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение при
съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства от значение за възникването и
съществуването на вземането. Безспорно, съгласно предвиденото в договора за заем,
крайният срок на същия е изтекъл на 15.01.2021г., т.е. още преди подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК(22.07.2021г.) вземанията са били изискуеми.
Претендира се неплатена главница в размер на 931,01 лв. Договорът за заем е реален и
предаването на сумата е елемент от сключването му. В случая процесният договор за заем е
сключен за сумата от 1000,00 лева, за която заемателят е декларирал, че е получил
лично чрез „Изи Пей“ с подписването на договора, видно и от заключението на експерта по
ССчЕ. Липсва оспорване на тези обстоятелства от страна на ответницата. От представения
договор, погасителен план, както и от приетата по делото ССчЕ се установява, че размерът
на неплатената и дължима остатъчна главница по договора е 931,01 лв. В тежест на
ответницата е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни твърдения и
доказателства не са ангажирани от нея. Неблагоприятните последици от недоказването на
факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради което искът за главница по
чл.422 от ГПК, вр. чл.79 ал.1, вр. чл.240 ал.1 от ЗЗД е основателен в пълния претендиран
размер от 931,01 лв., съответсващ и на главницата, присъдена със заповедта за изпълнение.
Като законна последица следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 22.07.2021г. /виж пощенското клеймо/ до окончателното
изплащане на вземането.
С горепосочения договор страните са уговорили още и договорна лихва в размер
на 232,52 лева. Заемателят се е задължил да върне главницата и договорната лихва за срок от
12 месечни погасителни вноски от 102,71 лева всяка, включваща главница и договорна
лихва визирани в чл.15 от ОУ.
Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема като
обективно и изготвено от компетентно вещо лице, се установява, че остатъкът от
задължението на ответницата за договорна лихва е в размер на 130,16 лв. за периода
15.03.2020г. до крайния срок на договора – 15.01.2021г. Такава договорна възнаградителна
7
лихва се дължи с оглед на така сключения договор и на основание чл.240 ал.2 от ЗЗД,
поради което и искът по чл.422 от ГПК, вр. чл.79 ал.1, вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД следва да се
уважи като основателен в пълния му предявен размер, доколкото от страна на ответника не
се представиха доказателства за заплащането на същата.
Страните също така са уговорили (чл.18 от ОУ), че при забава на плащането, на погасителна
вноска за всеки календарен ден от забавата, кредитополучателят дължи на кредитодателя
законната лихва. Претендира се мораторна лихва по договора за заем в размер на 59,73 лв. за
периода от 16.03.2020 г. до подаване на заявлението в съда на 22.07.2021г.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ размера на мораторната лихва върху
остатъчната главница от 931,01 лв. по основният договор е 96.72 лева за периода от
16.03.2020г. до 22.07.2021г.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума, за което доказателства
по делото липсват. Относно размера на претенцията съдът намира, че за процесния период
се дължи лихва за забава в размер на 59,73 лв., както е поискано с исковата молба, тъй като
не е направено искане за увеличение размера на този иск, като освен това съгласно т.11б. от
ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл.422 от ГПК не
намира приложение правилата за изменение на иска по чл.214,ал.1 от ГПК, както и за
увеличение размера на иска.
С оглед на това искът по чл.422 от ГПК, вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД следва да се уважи до пълния
му предявен размер от 59,73 лв. с оглед диспозитивното начало в гражданския процес (чл.6
от ГПК) и независимо, че размерът на лихвата за забава изчислена от експерта е по-голям.
По отношение на претенцията за 865,15 лв. сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги от 15.01.2020г. за периода от 15.03.2020г. до 15.01.2021г., следва да се
отбележи, че т.нар. „допълнителни услуги“ всъщност са част от възнаграждението за
предоставения кредит, но е обособено като отделно, с цел заобикаляне ограничението на чл.
19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.
С оглед на това следва да се съблюдават разпоредбите на ЗЗП и ЗПК. Установената съдебна
практика на ВКС (Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт.о. и др.)
приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че съдържанието на т.н. допълнителен пакет услуги, по
същество не представлява реално предоставени допълнителни възможности или
преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и които да
носят допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано възнаграждение в размер близък
до предоставената в заем сума. Следва да се държи сметка, че съобразно клаузите на ОУ,
уреждащи съдържанието на допълнителните услуги, ползването на всяка от тях е
8
обусловено от насрещната воля на кредитора, което само потвърждава изложеното по-горе,
че не се касае за допълнителни ползи или преференции на кредитополучателя. Това се
отнася и за услугата "разглеждане до минути“, тъй като изначално липсва яснота какъв е
срокът за разглеждане и изплащане на кредит в случай, че не бъде избран допълнителен
пакет. Доколкото договорът е двустранен, всяка една от услугите представлява част от
процеса на първоначално и последващо договаряне между страните, съответно всяка от тях
е длъжна добросъвестно да упражнява и изпълнява предоставените й със закона права и
вменени задължения. Парично компенсиране на едната страна по договора и то в размер,
почти равен на предоставената в заем сума, е неоправдано и създава предпоставки за
неоснователно обогатяване.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в случая договора за потребителски
кредит възлиза в размер на 1000,00 лева, като уговореното възнаграждение за допълнителен
пакет от услуги възлиза на 943,80 лева, което по размер е приблизително 94 % от стойността
на заетата сума.
Съобразто т.42 от ОУ приложени с исковата молба на „Микро Кредит“ към договор за
потребителски кредит, чрез допълнителният пакет кредитополучателя си е осигурил
приоритетно разглеждане на кредита и неговото отпускане, а експресното разглеждане на
документи, респ.проверката на платежоспособността на длъжника е част от процедурата по
усвояване на кредита. Съдът намира, че с тази такса кредиторът цели да си набави
допълнителни плащания извън предвидените в закона. Изводът на съда за нищожността на
тази уговорка се подкрепя и от това, че липсва предоставяне на допълнителна услуга от
страна на кредитора, която да особснове начисляването на предендираната от него такса и
не е ясно каква е разликата между приоритетното и обичайното разглеждане на документите
и дали въобще има друга процедура извън тази, която е наречена от кредитора „Разглеждане
до минути“.
Отделно от това, самото възмездяване на участник в преговорен процес на срочно
довършване на преговорите и изпълнение на принципно поето задължение за предоставяне
на договорен кредит не може да се приеме за справедливо и икономически обосновано
договаряне при сравнянане на позитивните интереси на насрещните страни.
Систематичното тълкуване на чл.10а, чл.19, ал.3 и ал.4, чл.21, ал.1 от ЗПК налагат извод за
ограничаване свободатата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да даговоря
условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други
плащания, като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато
такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се
обособи като предмет на специфична услуга, предоставяне на потребителя. Уговоранянето
на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин, идентичен с лихвата
несъмнено налага квалифицирането на допълнителното споразумение към потребителски
договор като средство да заобикаляне на забраната.
По изложените съображения неравноправната клауза по договор за паричен заем CrediNet №
8022-********* от 15.01.2020г. и договор за допълнителни услуги към заем CrediNet №
9
8022-********* от 15.01.2020г., следва да бъде приета от съда като нищожна, като
претенцията за заплащане на сумата от 865,15 лева – възнаграждение по допълнителен пакет
услуги следва да бъде отхвърлена.
Съдът обяви за неравноправна клаузата, с която е уговорено заплащане на възнаграждение
по допълнителен пакет от услуги. Плащане по този компонент обаче е осъществено от
длъжника, като ищецът е отнесъл сумата от 78,65 лева за погасяване на това задължение.
Платеното на нищожно основание следва да бъде прихванато от задължението за
договорната лихва. Съгласно чл. 76, ал.2 от ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да
покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата. Ето защо, със сумата от 78,65 лв., заплатена от ответницата
А., следва да се приеме, че същата частично е погасила дължимата по договора в размер на
130,16 лв. договорна лихва, или остава тя да дължи на ищеца сумата от 51,51 лв.
Недължимостта на сумата 865,15 лв. за допълнителни услуги, дължими по договор за
допълнителни услуги към заем CrediNet № 8022-********* от 15.01.2020г., обуславя
неоснователността на акцесорния иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва
в размер на 46,50 лв. лихва за забава по този договор за периода от 16.03.2020г. до
22.07.2021г./датата на подаване на заявлението/, чиито изход е обвързан и зависи от
уважаването на главния иск.
РАЗНОСКИ
Ищецът претендира разноски в заповедното производство за внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в исковото производство за внесена
държавна такса, депозит за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение, съгласно приложеният
списък по чл.80 от ГПК/л.74 от делото/.
Ответницата М. ХР. АНГ. не е направила разноски по делото и такива не следва да й се
присъждат.
С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Размерът на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящия случай
следва да се определи по указанията в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на
юридическите лица и едноличните търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Въз основа на посочената
разпоредба следва, че при определяне на дължимите разноски за юрисконсултска защита,
съдът се ръководи от размерите посочени в Наредбата за заплащането на правната помощ,
към която разпоредбата на чл. 37 от ЗПП препраща. Съгласно разпоредбите на чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100.00 лв. до 300.00 лв. В случая, сума от 150,00 лв. платима
10
за първата инстанция, съдът счита за справедлива с оглед правната и фактическа сложност
на делото.
Съгласно чл.26 от НЗПП за защита по заповедно производство възнаграждението е от 50 до
180 лв., като в случая се касае за заповедно производство по чл.410 от ГПК, което
дължимото юрисконсултско възнаграждение съдът определя на 50,00 лв.
В настоящия случай ответницата М. ХР. АНГ. следва да заплати на основание чл.78,ал.1 от
ГПК на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр.София направените по
ч.гр.д. № 1010/2021г. по описа на БСлРС разноски в общ размер на 70,84 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
Ответницата А. следва да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
гр.София направените в настоящото исково производство по гр.д. № 1331/2021г. по описа
на БСлРС разноски в размер на 385,55 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата М. ХР. АНГ. с ЕГН
********** от гр. Б.С., обл.Враца, ул.“.Ц.А.“ № 30, ЧЕ СЪЩАТА ДЪЛЖИ на “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.” Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис
4, представлявано от Ю.Х.Ю. - изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт
П.Б., сумата за сумата от 931,01 лв. главница, дължима на основание договор за паричен
заем CrediNet № 8022-********* от 15.01.2020г. сключен между длъжника и „Микро
кредит“ АД, цедиран с договор за цесия от 16.01.2015г. на „АСВ“ ООД(правоприемник на
който е „АСВ“ АД) и Приложение № 1/10.07.2020г. към него, договорна лихва в размер на
51,51 за периода от 15.03.2020г. до 15.01.2021г., 59,73 лв. мораторна лихва за забава за
периода от 16.03.2020г. до 22.07.20201г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 22.07.2021г. /виж пощенското
клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №
292/26.07.2021г. по ч.гр.д.№ 1010/2021г. по описа на РС-Б.С. по чл.410 от ГПК за
изпълнение на парично задължение.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.” Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Ю.Х.Ю. - изпълнителен директор,
чрез пълномощника юрисконсулт П.Б. против М. ХР. АНГ. с ЕГН ********** от гр. Б.С.,
обл.Враца, ул.“.Ц.А.“ № 30, иск в частта за разликата над уважения размер от 51,51 лева до
пълно предявеният размер от 130,16 лв. представляваща договорна лихва за периода от
15.03.2020г. до 15.01.2021г. дължима на основание договор за паричен заем CrediNet №
8022-********* и договор за допълнителни услуги към заем CrediNet № 8022-********* и
двата от дата 15.01.2020г. сключен между длъжника и „Микро кредит“ АД, цедиран с
11
договор за цесия от 16.01.2015г. на „АСВ“ ООД(правоприемник на който е „АСВ“ АД) и
Приложение № 1/10.07.2020г. към него, сумата от 865,15 лв. за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги договор към заем CrediNet № 8022-********* от
15.01.2020г. за периода от 15.03.2020г. до 15.01.2021г. и сумата от 46,50 лв. представляваща
лихва за забава по договор допълнителни услуги за периода от 16.03.2020г. до 22.07.2021г.,
за които суми е издадена заповед № 292/26.07.2021г. по ч.гр.д.№ 1010/2021г. по описа на
РС-Б.С. по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. ХР. АНГ. с ЕГН ********** от гр. Б.С.,
обл.Враца, ул.“.Ц.А.“ № 30, ДА ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”
Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
Ю.Х.Ю. - изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт П.Б., направените
разноски по настоящото исково производство по гр.д.№ 1331/2021г. по описа на БСлРС в
размер на 385,55 лв.(Триста осемдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки), както и
сторените от ищеца разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1010/2021г. по
описа на БСлРС в размер на 70,84 лв.(Седемдесет лева и оседемдесет и четири стотинки),
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1010/2021г.по
описа на РС-Б.С..
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
12