РЕШЕНИЕ
№ 829
гр. Благоевград, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова
при участието на секретаря ВеН.на Д. Поповска Юрукова
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210103057 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Б. И., ЕГН
**********, с адрес гр. Б и Ю. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Б, чрез адвокат Н. Р. Б.,
против Община Благоевград, ЕИК *********, административен адрес в гр. Бпредставлявана
от К
Ищците твърдят, че са собственици на основание осъществявано от тях давностно
владение на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
00134.15.142 /нула нула сто тридесет и четири точка петнадесет точка сто четиридесет и
две/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Иодобрени със Заповед № РД-
18-142/13.03.2019 год. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот в с.
И, с площ на имота от 14 556 кв.м. /четиринадесет хиляди петстотин петдесет и шест
квадратни метра/, с трайно предназначение „земеделска”, начин на трайно ползване
„ливада”, категория на земята -9/девета/, при граници /съседи/: 00134.15.107,00134.15.22,
00134.15.8, 00134.15.172, 00134.15.23, 00134.15.141, 00134.15.167, 00134.15.195,
00134.501.828, 00134.15.196, 00134.501.373, номер по предходен план — 000142. Сочи се, че
тъй като нямали документ за собственост на имота предприели действия по снабдяване с
такъв документ и на 13.03.2024г. подали до Об молба-декларация за извършване на
обстоятелствена проверка за този имот, като тогава установили, че Община Благоевград е
актувала имота с АОС № 8609/17.05.2019 и издала удостоверение изх. № 225/ 19.03.2024г.,
че имотът е общинска собственост, което възпрепятства процедурата по снабдяването им с
нотариален акт за собственост на основание давностно владение. Твърди се, че ищците са
във владение на този имот от преди 1995г. и винаги са осъществявали фактическа власт
върху имота без прекъсване, както и понастоящем и затова се считат за собственици на този
имот на основание давностно владение. Твърди се, че имотът се поддържа изцяло от
ищците и се ползва като ливада. Оспорва се АОС № 8609/17.05.2019г. като
незаконосъобразен, защото този имот никога не е бил общинска собственост и общината
никога не е била във владение на този имот. Твърди се, че имотът е ограден с колове и мрежа
и не е изоставен, като имотът се владее в същите граници, съгласно действащата
1
понастоящем кадастралната карта и кадастрални регистри от нас от преди 1995г. Въпреки,
че общината се легитимира като собственик на имота въз основа на АЧОС, се оспорва така
съставеният акт, като се оспорва, че недвижимият имот е общинска собственост, доколкото
АЧОС имат само констативно, а не конститутивно действие. Твърди се, че имотът не е
придобит в собственост от общината на някое от предвидените в закона основания, поради
което Община Благоевград незаконосъобразно е съставила АЧОС по отношение на
собствения ни недвижим имот. Алтернативно на това се твърди, че дори и имотът да е бил
общинска собственост, то ответникът е изгубил правото си на собственост върху процесния
недвижим имот, поради придобиването му по давност от ищците и отпадналия мораториум
за придобиване на имоти-общинска собственост съгласно Решение № 3 от 24.02.2022г. по
к.д. 16/2021г. на Конституционния съд на Република България. Твърди се, че тази
собственост върху процесния недвижим имот на основание осъществявано от ищците
давностно владение е продължило в предвидения от закона срок, като същата е владяна и
ползвана единствено и само от ищците, като винаги са считали недвижимия имот за тяхна
собственост и по отношение на неговото владение не е било прекъсвано или отнемано.
С оглед на горното, се иска от съда да признае за установено по отношение на О „Е
Ю. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Б, са собственици на основание давностно владение по
чл. 79, ал. 1 от ЗС от 1995 година до предявяването на иска, както и понастоящем на следния
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 00134.15.42 /нула нула сто
тридесет и четири точка петнадесет точка сто четиридесет и две/, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Идобрени със Заповед № РД-18-142/13.03.2019 год. на
Изпълнителния директор на АК, е адрес на поземления имот в с. И, е площ на имота от 14
556 кв.м. /четиринадесет хиляди петстотин петдесет и шест квадратни метра/, с трайно
предназначение „земеделска”, начин на трайно ползване „ливада”, категория на земята -
9/девета/, при граници /съседи/: 00134.15.107,00134.15.22, 00134.15.8, 00134.15.172,
00134.15.23, 00134.15.141, 00134.15.167, 00134.15.195, 00134.501.828, 00134.15.196,
00134.501.373, номер по предходен план - 000142. Претендира се и сторените по делото
разноски.
В законоустанвения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който се
оспорва предявеният иск, като неоснователен. Оспорва се твърдението, че ищците са
собственици на процесния поземлен имот. Твърди се, че претендираният имот е собственост
на Община Благоевград на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от Закона за общинската
собственост и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно определение № 1 от 10.05.2012 г.
на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, алтернативно, че Община Благоевград е собственик
на процесния имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ЗОС във връзка с чл. 25, ал. 1 от
ЗСПЗЗ, алтернативно, че Община Благоевград е собственик на претендиралия имот на
основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в редакцията до 05.11.1999г./. Сочи се, че във фонда по чл.
19 от ЗСПЗЗ се включват земите, които не са заявени в законните срокове и не са
възстановени по реда на ЗСПЗЗ, а като провеждането на реституционната процедура не е от
компетентността на Общината, при което същата действа само и единствено в изпълнение
на взето и одобрено от компетентния орган решение. Излага се, че за процесия имот това
решение с Протоколно решение № 1/10.05.2012 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ,
одобрено със Заповед № РД-08-158/14.05.2012 г. на Директора на ОбИзлага се, че общината
не е участник в процедурата по определяне на земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ, която е от
компетентността на друг административен орган - комисия, назначена от директора на
областна дирекция „Земеделие“ и се извършва при изчерпателно уреден законов ред.
Определянето на имотите, останали след възстановяването на правата на собствениците от
комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е предвидено пряко в закона. В случая се сочи, че
комисията е назначена по предвидения в закона ред, в състава и са включени членове
съобразно изискванията на чл. 19, ал.2 от ЗСПЗЗ и решението е взето с абсолютно
мнозинство. При постановяване на решението се сочи, че комисията се е съобразила изцяло
2
с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, а именно съобразила е решението си с извлечение
от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на
възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и с картата на възстановената собственост в
частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ за землищата на община Благоевград, и в
решението е отбелязала и начинът на възстановяване на собствеността върху имотите, така
както изисква нормата на чл. 45в, ал.5 от ППЗСПЗЗ. Твърди се, че процесният имот е
включен в обнародван и влязъл в сила план за земеразделяне на с. Изгрев и в картата на
подлежащата за възстановяване собственост по ЗСПЗЗ, не е заявен за възстановяване по
ЗСПЗЗ в предвидените в ЗСПЗЗ срокове, поради което решението на комисията по чл. 19 ал.
2 от ЗСПЗЗ е взето от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му и
въз основа на плана за земеразделяне и картата на възстановената собственост на с. Из
Излага се, че протоколното решение на комисията по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ може да бъде
преразглеждано при условията на чл. 45в ал. 9 от ППЗСПЗЗ при откриване на
закононарушения, нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено
значение по искане на МЗХГ или на заинтересуваните лица в срок от една година от
откриване на новите писмени доказателства, но не по-късно от две години от влизане в сила
на протокола по чл. 45в ал. 7 от ППЗСПЗЗ. В случая се твърди, че такава процедура за
процесния имот не е проведена от заинтересованите лица. Сочи се, че след влизане в сила на
плана за земеразделяне, одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални
граници и решението на комисията, същите придобиват стабилитет и пораждат целените от
закона правни последици. Като влязъл в сила административен акт, издаден от компетентен
орган, съобразно законово установена процедура, се твърди, че посоченото протоколно
решение е напълно законосъобразно и се ползва с обвързваща доказателствена сила относно
отразените с него обстоятелства, а именно, че процесният имот е имал качеството на
земеделска земя, която е подлежала на възстановяване по ЗСПЗЗ, но за нея не са постъпили
реституционни претенции от бившите собственици, поради което е предаден в собственост
на Община Благоевград. Сочи се, че от Протоколно решение № 1/10.05.2012 г. на комисията
по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ се установява, че процесният имот е включен в приложената
справка за земи - общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землището на
с. ИПроцесният имот е посочен с № 000142, с площ: 14 556 кв.м., местност „Саковска нива“,
начин на трайно ползване: Ливада, категория на земята 9, начин на възстановяване: в стари
граници. Посочва се, че от посоченото решение, както и от одобрената КВС и регистъра към
нея, се установява, че процесният имот е включен във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ и същият е
общинска собственост. От скицата към исковата молба става ясно, че процесният имот е
заснет с идентификатор 00134.15.142 по КККР на с. Изгрев, одобрени със заповед № РД-18-
142/13.03.2019 г., с площ: 14 556 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: ливада, категория на земята: 9, находящ се в с. Изгрев, местност
„Саковска нива“, номер по предходен план: 000142. Твърди се, че с Акт за общинска
собственост №8609/17.05.2019г., имот с идентификатор 00134.15.142, на основание чл. 56,
ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение №
1/10.05.2012 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, е актуван като частна общинска
собственост. Излага се, че след като процесният имот е имал земеделски характер преди
образуване на ТКЗС, ДЗС и други подобни организации, същият попада в обхвата на ЗСПЗЗ.
Съобразно изискванията на ЗСПЗЗ и правилника по прилагането му бившите собственици
са тези, които следва да установят пред ОСЗ, респ. пред съда притежаваните от тях
земеделски земи преди образуване на ТКЗС. В конкретния случай се твърди, че ищците не
представят доказателства, че процесният имот е бил тяхна собственост преди образуване на
ТКЗС и др. подобни организации и не може да се приеме, че е запазена собствеността и
владението върху имота в реални граници. Посочва се, че разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от
ЗСПЗЗ урежда правния статут на земеделските земите, които не са заявени за реституция в
предвидените в закона срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и
3
при условията на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочва се, че именно тези земи представляват
остатъчен фонд, който се придобива от Общината по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и
съответно, последната има право да се разпорежда с тях.
В конкретния случай, се твърди, че придобиването на правото на собственост върху
процесния имот от Общината е станало по силата на закона. Ако не бъде приета
гореизложената хипотеза, че имотът е общинска собственост на основание чл. 19 и чл. 25 от
ЗСПЗЗ, се сочи, че следва да се разгледа хипотезата на чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в
първоначалната редакция до 05.11.1999г./, според която общинска собственост са
недвижимите имоти, на територията на общината, чиито собственик не може да бъде
установен, като се посочва, че е аналогична разпоредбата на чл. 6 от ЗС, в първата му
редакция /ДВ бр. 92/16.11.1951 г./, а и в тази от 1991 г. /ДВ бр. 77/07.09.1991 г./, съгласно
който държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така
също и имотите, които нямат друг собственик. Сочи се, че след като за един имот няма
данни да е собствен на конкретни физически лица, респ. е с неустановен собственик, същият
е станал държавна/общинска собственост. Излага се, че след като не е установен
собственикът на земята, не може да се направи друг извод, освен че земята е общинска. В
гореизложената хипотеза се твърди, че общината е станала собственик на процесния имот
на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в първоначалната редакцията до 05.11.1999г./, според
която общинска собственост са недвижимите имоти, на територията на общината, чиито
собственик не може да бъде установен. Твърди се още, че Община Благоевград е собственик
на имота и го стопанисва и управлява, същият е част от общински поземлен фонд. Сочи се,
че с договор № 92301-22/01.10.2023 г. Община Благоевград е отдала имота под наем за срок
от 5 години на физическо лице с регистриран животновъден обект за паша на
селскостопански животни. Твърди се, че с решение № 75 по Протокол № 3/23.02.2024 г. на
Общински съвет - Бна основание § 27, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ част от
имота е предоставен за възстановяване на наследниците на Св, а именно: Проектен имот с
идентификатор 00134.15.143 по КККР на с. И общ. Б е площ от 2608 кв. м., съгласно скица-
проект № 15-985848/14.09.2023 г., който е образуван от поземлен имот с идентификатор
00134.15.142 по КККР на с. Ицелият с площ от 14556 кв.м., начин на трайно ползване -
ливада, категория на земята - девета. Сочи се, че от справка в КАИС и СлВп-Б става ясно, че
е отразен поземлен имот с идентификатор 00134.15.143 по КККР на с. Изгрев, общ.
Благоевград, с площ от 2608 кв. м., местност „Саковска нива“, начин на трайно ползване -
ливада, категория на земята - девета, стар номер: 000142; 15.142, собственост на Стойчо И.
Стоилов, съобразно решение на ПК № 88, том 13, per. 3847/09.07.2024 г. Предвид посоченото
възстановяване на собственост, се излага, че към момента процесният имот с идентификатор
00134.15.142 по КККР на с. Изгрев е с променени граници и с площ от 11 948 кв.м. Оспорва
се наведеното с исковата молба обстоятелство, че общинският поземлен имот с
идентификатор 00134.15.142 по КККР на с. И се владее от ищците. Излага се, че посочените
твърдения в исковата молба, че ищците владеят имота по давност, не съответстват на
действителното положение. Твърди се, че процесният имот с идентификатор 00134.15.142
по КККР на с. И е с променени граници и с площ от 11 948 кв.м., респ. съгласно
действащата понастоящем КККР на с. И, като имот с описаните в исковата молба граници и
площ не съществува. Твърди се, че за периода до 1999 г. давност в полза на ищците не е
могла да тече, доколкото имот със статут на общинска собственост не може да се придобива
по давност и след 09.11.1999 г., с оглед нормата на §1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността давността за придобиване на общински имоти спира да тече до 2022 г., поради
което според ответника ищците не могат да се легитимират като собственици на процесния
имот на соченото от тях оригинерно правно основание. Сочи се, че за процесния имот с
идентификатор 00134.15.142 по сега действащата КККР на с. И който е част от имот №
000142 по КВС за землището на с. И, се установява, че не е възстановена собствеността,
както и не е придобита по реда на §4а или §46 ПЗР ЗСПЗЗ.
4
Твърди се, че общината придобива правото на собственост на основание по чл. 19
ЗСПЗЗ и 25, ал. 1 ЗСПЗЗ по силата на закона. Дори ищците да са владели процесния имот от
преди 1995 г. до настоящия момент, се твърди, че в тяхна полза не е могъл да изтече
давностния срок, тъй като през целия период са били налице законови пречки за това.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което предявеният иск
да бъде отхвърлен, поради това, че е неоснователен и недоказан. Претендират се сторените
по делото разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С акт за частна общинска собственост № 8609 от 17.05.2019 г., процесният имот е
актуван като частна общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 ЗСППЗ и Протоколно
решение № 1/10.05.2012 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Със Заповед № РД-08-158/14.05.2012 г. на Директора на Областна дирекция
„Земеделие“ – Благоевград е одобрено Протоколно решение № 1 от 10.05.2012г., в което са
определени имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСППЗ вкл. за землището на с. И, като видно от
регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ, процесният имот е посочен като имот по
чл. 19, ал. 1 ЗСППЗ с начин на трайно ползване: ливада, начин на възстановяване: СРГ.
В регистъра на имоти и други кадастрални единици по вид собственост към
22.02.2012 г. също е посочен като ливада, земя по чл. 19 ЗСППЗ, стопанисван от ответника.
С договор № 92301-22 от 01.10.2023 г. за отдаване под наем на пасища, мери и ливади
от ОПФ, ответникът е отдал под наем процесния имот и други имоти на трето за процеса
лице за временно възмездно ползване за срок от 5 години, считано от 01.10.2023г.
От писмо на „Облас относно обстоятелството ищците В. Б. И. с ЕГН ********** и
адрес гр. Б и Ю. Г. Г. с ЕГН ********** и адрес гр. Бл имали ли са регистриран
животновъден обект, ако да, в какъв период и къде е бил регистриран, се установява, че и
двамата нямат регистрирани по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност и отразени в регистрите на Областна дирекция по безопасност на храните -
Бживотновъдни обекти, нито вписани в Информационната система на БАБХ - Вет-ИС
животни и/или обекти.
От приетото заключение на назначената по делото СТЕ, изготвена от вещото лице
инж. Р. С., неоспорено от страните се установява, че Поземлен имот c идентификатор
00134.15.142 по KKKP на с. Изгрев е земеделска земя, с начин на трайно ползване съгласно
Регистъра на земеделските земи: „ливада“. Няма налични данни от които да се установи
дали имотът е внасян в АПК, ТКЗС, ДЗС и други подобни организации. КВС в старите
реални граници за землището на с. Изгрев, общ. Благоевград е одобрена на 12.04.1996г. При
одобряването на Картата на възстановената собственост за землището на с. И присъства
имот номер 000142 с площ 10.177 дка, частично идентичен с процесния имот. В Регистъра
на земеделските земи, гори и земи в ГФ за з-ще с. Изгрев за имот 000142 е открита партида
на 15.07.1998г. /Приложение № 2 към СТЕ/. Земеделските земи в землището на село Изгрев
са възстановени чрез План за земеразделяне и в стари реални граници. Имот № 000142 по
КВС е възстановен с решение по чл. 18ж, ал. 1 от ПК - Благоевград на основание чл. 45, ал. 1
от ППЗСПЗЗ в „стари реални граници“. В предоставената извадка от ОС „Земеделие“ -
Благоевград от “РЕГИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ, ГОРИ И ЗЕМИ в ГФ“ за землище
И, няма данни за начина на възстановяване на имот 15.142. За имот № 000142 по КВС са
налице влезли в сила плановете, посочени в чл. 19 от ЗСПЗЗ от 12.04.1996г. Имот с №
000142 по КВС за з-ще с. Изгрев, одобрена на 12.04.1996г. е частично идентичен с поземлен
имот с идентификатор 00134.15.142 по КККР на з-ще с. Изгрев одобрена със заповед №РД-
18- 142/13.03.2019г. и описан в АОС № 8609/17.05.2019 г., и частично идентичен с поземлен
имот с идентификатор 00134.15.142 по КККР към дата 2024г. Съгласно предоставената
5
информация на вещото лице от ОС“З“- Б, „няма регистрирано заявление за възстановяване
правото на собственост, касаещо имот с идентификатор 00134.15.142 в землището на с. И“.
За процесния имот няма постановено решение за признаване или възстановяване на правото
на собственост, поради липса на заявление, касаещо имота. За собственик на имота е
записан ответникът, начин на придобиване - по ЗСПЗЗ, документ за собственост: акт за
частна общинска собственост № 198 от 21.5.2019г., като бивши собственици на имота е
посочен ответникът – зами по чл. 19 от ЗСПЗЗ, начин на придобиване - по ЗСПЗЗ, документ
за собственост: Зап. № РД-08-158 от 14.5.2012г. От направения оглед на процесния имот на
място, както и от представения снимков материал на Приложения № 6-1, 6-2 и 6-3, се
установява, че фактическото състояние на процесния имот към настоящия момент е
пустеещ, неподдържан терен, представляващ дере, гора и пасище. В границите на имота
няма изградени сгради, постройки или други съоръжения. В информационната система на
АГКК е налична информация за ортофото изображения от 2011 г., 2019г. и 2022г. - показана
на Приложения № №4-1, 4-2 и 4-3. От Google Earth са показани сателитни изображения на
района на процесния имот от 2001 г., 2013г. и 2016г. - на Приложения № № 5-1, 5-2 и 5-3, от
всички показани изображения е видно, че през периода 2001 - 2022г. процесният имот е
представлявал и е ползван като „гора“ и „пасище“.
Събрани са по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Лю и Й. В
показанията си св. Л Исочи, че Ю. и синът й имат овчар и гледат стока в с. И там си пасли
овцете от 1995 г. на този имот, имотът не е ограден. Отдолу е равнинно, а нагоре е баир.
Овцете ходели на равното и и по баира, при старата цигарена се намира черен път и имотът
се намира в лявата страна, около 14 декар е, няма дръвчета и постройки, последно на имота
ги видяла през 2015 година. На животинския пазар виждала често Виолета и синът й. Ве
майка на Вио са майка и син. Последно св. Иванчева животни продавала св. през 2022 г. -
септември месец. Тогава Виолета и Виолин ги виждала, в имота последно през 2015 г. ги
видяла, но като ходела по пазара ги виждала.
Свидетелят Зд сочи, че от 2017 година има животновъдния си обект в с. И и други
хора в района няма, неговият обект е съседен на спорния имот, поискал да го вземе от
общината през 2021 - 2022 г., спорния имот да си пасе овцете, но не го взел, друго лице го
взело, комшии има там, които гледат животни - Пи жена му Мкоито имат 5-6 кози и Р има
овци и кози, но сега само неговите животни минават оттам. В процесния имот няма сгради, в
него има храсти и дъбици. Чиста площ има около 2 декара точно до кошарата на св. Д и
малко по нататък от нея има още 3 декара чиста площ, всичко друго е тръни и дъбици.
Процесният имот не е ограден. Св. Д познава ищеца В., който имал под главния път имоти и
ги продал. Ищецът В. И. е идвал при св. Д за да си купи агне. Ищецът е архитект и не
отглежда животни, не го е виждал назад в годините в процесния имот. От 2015 година
минава всеки ден от там св. Д и други лица в имота не е виждал. На място имотът не се
разграничава.
Свидетелят Й сочи, че през 2017 г. купили съседния имот и през 2018 г. построили
животински обект на сина й, от 3 години св. Дживее във вилата, имат 150 овце и 40 кози,
като в момента тя ги гледа животните и един овчар, преди това били на сина й – св.
Дрегистрирани, през процесния имот минава със стоката всеки ден, други хора няма там, не
е косено мястото, има тръни, дъбици, храсти, като само част от имота е с тръни, не е
заграден процесният имот. Преди 2 години имало една стара жена, която гледала овце - Ра
В. И. имал имот, който е продаден на приятелка на св. Димова - Ил. И. не гледа животни в
имота, той е архитект.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
6
В тежест на ищците е да докажат, при условията на пълно и главно доказване, че са
придобили собствеността върху процесния поземлен имот, подробно посочен в исковата
молба на соченото в исковата молба основание - в резултат на упражнявано давностно
владение с намерение за своене, което е било явно, необезпокоявано и непрекъснато за
посочения в исковата молба период от 1995г. до предявяване на иска.
Ответникът следва да докаже възраженията си, наведени в исковата молба, от които
черпи изгодни за себе си правни последици.
Заявеното от ищците придобивно основание на процесния имот е – упражнявано
давностно владение върху същия в период от преди 1995 г. до момента на депозиране на
исковата молба. Владението има два елемента: обективен елемент /corpus/- упражняване на
фактическа власт и субективен елемент /animus/- намерение за своене на вещта. Тъй като
намерението за своене е факт от душевния мир на човека, който трудно се доказва, чл. 69 от
ЗС е установил презумпцията, че се предполага, че владелецът дължи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. При преценката дали е установено владение,
следва да се вземат предвид характеристиките на владението, които са изрично посочени в
чл. 2 от Закона за давността /отм./: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца
съгласно чл. 81 от ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е
установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а съгласно чл. 79, ал. 2 от
ЗС, когато владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Когато се твърди придобиване на
собственост на основание давностно владение, то се доказва със свидетелски показания,
писмени доказателства за факта на владението или нотариален акт по обстоятелствена
проверка.
От съотнасянето на горното към установената по делото фактическа обстановка
следва извод за неоснователност на предявения иск, доколкото ищците не доказват
предпоставките за уважаването му – че са собственици на процесния имот на соченото в
исковата молба основание – придобиване по давност. Съгласно Тълкувателно решение № 4
по т.гр.д. № 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, позоваването на давността не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за
защита на материалноправните й последици, зачитани към момента на изтичане на
законовия срок. Приема се, че владелецът става собственик на имота от момента на изтичане
на предвидения в закона давностен срок, но при спор за собственост това негово вещно
право може да бъде зачетено, само ако той се е позовал на давността. Позоването на
давността може да стане или чрез снабдяването на нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка, или чрез предявяване на иск за собственост на основание
давностно владение, или чрез възражение за придобиване по давност по предявен срещу
владелеца собственически иск. В тази връзка следва да се отбележи, че придобивната
давност не се прилага служебно от съда, а позоваването на нея може да стане и
извънсъдебно – въз основа на снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, т.е.
тя не може да се разглежда само като процесуално средство за защита на
материалноправните последици от нейното изтичане. Позоваването на давността на
практика представлява част от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС,
тъй като не само когато владелецът изобщо не се е позовал на нея и поради това не е
придобил оригинерно собствеността на владяната от него вещ, но и когато това не е станало
своевременно към момента на изтичане на давностния срок, може да настъпи същия
резултат.
В настоящия случай се установява се, че за процесния имот няма подавани заявления
за възстановяване от страна на частни лица, с приложени документи за бивша собственост,
7
като земеделска земя, няма провеждани процедури по възстановяване, няма постановявани
предварителни решения за признаване правото на собственост или окончателни такива за
възстановяване правото на собственост. Към датата на въвеждане на цифровите данни на
изработената и приета КВС на с. И (12.04.1996г.) присъства имот номер 000142 с площ
10.177 дка, частично идентичен с процесния имот. В Регистъра на земеделските земи, гори и
земи в ГФ за з-ще с. Изгрев за имот 000142 е открита партида на 15.07.1998г., а в имот с №
000142 по КВС за з-ще с. Изгрев, одобрена на 12.04.1996г. е частично идентичен с поземлен
имот с идентификатор 00134.15.142 по КККР на з-ще с. Изгрев, одобрена със заповед №РД-
18- 142/13.03.2019г. и описан в АОС №8609/17.05.2019 г., и частично идентичен с поземлен
имот с идентификатор 00134.15.142 по КККР към дата 2024г. При това съдът не немира за
доказано твърдението на ищците, че от преди 1995г. владеят процесния имот. Той е заснет с
граници и площ, така както е заявен от ищците едва през 2019г. Отделно от това, на място
при огледа от вещото лице не са установени огради на имота, в по –голямата си част той е
дере, гора и пасище. По никакъв начин не се доказа и ищците да са владял имота в
изискуемия от закона срок след 1996г., респ. след 2019г. в цялост. Всички изложени в
исковата молба твърдения не се доказват от ищците, а се опровергават от експертното
заключение по делото и събраните по делото гласни доказателства вкл. от събраните такива
по почин на ищците. В исковата молба се твърди, че ищците са във владение на имота от
1995г. и го ползвали за ливада. Тези твърдения са опровергани в хода на процеса. От
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза се установява,
че границите на имота не са материализирани с ограда (както се твърди в исковата молба от
ищците). Експертизата установява, че процесният имот представлява съвкупност от пасище,
дере и гора, т.е. ищците дори да са използвали част от имота хипотетично в някакъв период
за пасище на отглеждани от тях животни, това не води до извод за придобиване на имота по
давност, в частност и на целия имот. Ангажираните гласни доказателства от ищеца не
установяват владение за исковия период по никакъв начин – св. Иванчева сочи, че ги
виждала ( когато ходела в района) в имота до 2015г. след това – не. Както се посочи по –
горе, за да претендира придобиване по давност на целия имот съгласно индивидуализацията
му по КК, ищецът следва да докаже владение на целия имот за период по – голям от десет
години на целия имот. Преди 2019г. имотът не е бил със същите граници и площ, а след
2019г. (одобряване на КК за с. И и започване на „съществуването на имота“), така като е
заявен от ищците до момента на предявяване на иска не е минал период от поне 10 години,
за да може имотът да бъде придобит по давност. А и ангажираните от ищците гласни
доказателства, с които се домогват да докажат владение на имота, са за лични впечатления
до 2015г., т.е. преди обособяването на процесния имот като такъв.
Отделно от горното, съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за ветеринаромедицинската
дейност животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти - на
регистрация по реда на чл. 137. Съдът е изискал доказателства за идентификация на
животните и регистрация на животновъден обект по искане на ответника, като
компетентната институция е дала отговор, че и двамата ищци нямат регистрирани по реда на
чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и отразени в регистрите на О
животновъдни обекти, нито вписани в Информационната система на Б
Доколкото се твърди от ищците вкл. и чрез събраните по делото гласни доказателства,
че са отглеждали овце, съдът намира, че не е налице основанието на чл. 1, ал. 2, т. 1, б. „г“ от
Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринаромедицинските изисквания към животновъдните
обекти (отглеждане за лични нужди до три броя еднокопитни с приплодите). Експертизата
установява, че в границите на имота няма изградени сгради, постройки или други
съоръжения.
Като краен извод, по делото не се установи непрекъснато, явно и необезпокоявано
владение на ищците върху претендирания имот в продължение на повече от 10 години, т. е.
не може да се приеме, че те са упражнявал фактическа власт с намерение за своене, което да
8
е било изразено по явен /несъмнен/ начин. В тежест на ищцовата страна беше при условията
на пълно и главно доказване да установи горепосочените елементи от фактическия състав на
чл. 79, ал. 1 от ЗС, но по делото не беше проведено пълно и главно доказване в тази насока.
При това е ненужно да се обсъжда въпросът е ли процесният имот от категорията такива, за
които е налице законова пречка за придобиването им по давност през определен от закона
срок, респ. може ли земя по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ да се придобие по давност и предпоставките
за това.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че ищците не се
легитимират като титуляри на право на собственост върху спорния недвижим имот на
соченото придобивно основание - давностно владение. Поради това предявеният
установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, ищците следва да бъде осъден да заплати на ответната
страна сторените разноски в производството – 1 600 лв. за възнаграждение за вещо лице по
назначената експертиза и 300, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение по чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК от В. Б. И., ЕГН
**********, с адрес гр. Би Ю. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Б срещу О,
административен адрес в гр. Б представлявана от Кмета за признаване за установено по
отношение на О че В. Б. И., ЕГН **********, с адрес гр. Б и Ю. Г. Г., ЕГН **********, с
адрес гр. Б са собственици на основание придобивна давност на поземлен имот с
идентификатор № 00134.15.142 /нула нула сто тридесет и четири петнадесет точка сто
четиридесет и две/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Из, одобрени със
Заповед № РД-18-142/13.03.2019 год. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на
поземления имот в с. И, с площ на имота от 14 556 кв.м. /четиринадесет хиляди петстотин
петдесет и шест квадратни метра/, с трайно предназначение „земеделска”, начин на трайно
ползване „ливада”, категория на земята -9/девета/, при граници /съседи/: 00134.15.107,
00134.15.22, 00134.15.8, 00134.15.172, 00134.15.23, 00134.15.141, 00134.15.167, 00134.15.195,
00134.501.828, 00134.15.196, 00134.501.373, номер по предходен план — 000142, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Б. И., ЕГН **********, с адрес гр. Б и
Ю. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Бда заплатят на ОбЕИК 0 адрес: гр. Бл, представлявана
от Кмета М сумата от 1 900 лв. за сторени по делото разноски, от които 1600 лева за
възнаграждение за вещо лице и 300, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9