РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Перник, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно
гражданско дело № 20241700500308 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XX от ГПК.
С решение № 201 от 05.03.2024 г., постановено по гр.д. № 3174/2023 г., Районен съд
Перник е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
198о ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК ********* (ВиК
Перник) срещу Л. М. Б. за заплащане на следните суми:
- 871,97 лв., претендирана като стойност на потребени ВиК услуги за периода от
23.03.2020 г. до 16.03.2023 г. в имот с адрес ***, абонатен № ***;
- 138,14 лв., претендирана като обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 05.06.2020 г. до 15.06.2023 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ВиК Перник, с която се иска отмяна
на решението и уважаване на предявените искове. Жалбоподателят сочи, че е доказано
облигационното правоотношение между страните. Претендира разноски.
Въззиваемият оспорва жалбата. Претендира разноски.
По валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Решението е валидно – постановено е от надлежен състав, в пределите на
1
правораздавателната власт на съда, при спазена форма на съдебния акт, като в него е
изразена по ясен начин волята на съда.
То е обжалвано от ищеца в цялост, поради което съдът следва да се произнесе по
допустимостта във всичките му части. Решението е допустимо – налице са процесуалните
предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, като първоинстанционният
съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2
ГПК).
По правомощията на съда относно правилността на решението:
По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните
оплаквания в жалбата - чл. 269, изр. 2 ГПК, освен когато следи служебно за интереса на
някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР
1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и
отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по
тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
В обхвата на посочените правомощия Окръжен съд Перник намира за установено
от фактическа страна следното:
В изпълнение на определение на първоинстанционния съд е била изготвена съдебно-
икономическа експертиза (СИЕ), чието заключение (л. 85-88) се кредитира от настоящия
състав на въззивния съд като обективно и компетентно изготвено. Въз основа на това
заключение, както и на представените отчетни картони за исковия период (л. 53-76) се
установява, че през периода от 23.03.2020 г. до 16.03.2023 г. в процесния имот са доставени
ВиК услуги на стойност 871,97 лв., както и че законната лихва върху тази главница за
периода от 05.06.2020 г. до 15.06.2023 г. възлиза на 138,14 лв.
Ищецът е представил справка чрез отдалечен достъп за вписвания, отбелязвания и
заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 13.06.2023 г. в персоналната партида на
ответника при Служба по вписванията, гр. Перник (л. 33-41). От нея е видно, че на
28.05.2005 г. Л. М. Б. и Б.Л. Б. са учредили върху процесния имот договорна ипотека.
Приложената по делото справка чрез отдалечен достъп представлява възпроизведен на
хартия електронен документ – извлечение от персоналната партида в книгата по чл. 36, ал. 1
ПВ на Л. М. Б. при Служба по вписванията, гр. Перник. Това извлечение не е официален
удостоверителен документ по чл. 179 ГПК, но възпроизвежда въведени в софтуерна
програма данни от такива документи при вписването им по реда на ПВ. Тази техническа
дейност се извършва от специализирана администрация в съответната служба по вписвания,
поради което извършените записвания притежават необходимата доказателствена стойност,
която да създаде вътрешно убеждение относно принадлежността на правото на собственост
по спорове, по които самото то не е предмет на иска. Ето защо, настоящият съд дава вяра на
съдържанието на обсъдената справка и приема за установен по делото факт, че ответникът е
собственик на процесния имот.
Предвид изложените във въззивната жалба конкретни оплаквания за
неправилност, Окръжен съд Перник намира от правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже сключването на договор за доставка на ВиК услуги в процесния имот,
количеството предоставени ВиК услуги през периода, тяхната стойност, както и изпадането
в забава за тяхното заплащане.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
2
ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност – арг. от чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Не е спорно, че ищецът има
качеството на ВиК оператор на територията, на която се намира процесният водоснабден
обект.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, а също и съобразно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците на водоснабдени
имоти или лицата, на които е учредено вещно право на строеж по отношение на тези имоти.
Не е спорно пред въззивния съд, че процесният имот е водоснабден и за него е открита
партида с абонатен № ***. Предвид установеното по делото обстоятелство, че ответникът е
собственик на този имот, по силата на посочените разпоредби между страните е налице
договорно правоотношение на доставка на ВиК услуги.
Съгласно чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ съдържанието на облигационното отношение между
клиент/потребител и ВиК оператор се състои от публично известни общи условия, одобрени
от ДКЕВР, които влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в един местен и в
един централен ежедневник. Предвид тази норма, приложими между страните са общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 22.09.2014 г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от тях потребителите следва да заплащат дължимите суми за
предоставените ВиК услуги в 30-дневен срок от тяхното ежемесечно фактуриране.
Както вече се обсъди, по делото е установено, че за през периода от 23.03.2020 г. до
16.03.2023 г. в процесния имот са доставени ВиК услуги на стойност 871,97 лв.
Следователно за ответника като титуляр на право на собственост върху процесния
водоснабден имот по изложените съображения е възникнало задължение да заплати
посочената цена на предоставените му през исковия период услуги. Тъй като той не е
заплатил тази цена в срока по чл. 33, ал. 2 от Общите условия и съобразно конкретните дати
на издаване на отделните фактури за главните задължения, на основание чл. 84, ал. 1, изр. 1
ЗЗД, е изпаднал в забава и дължи изчислената посредством заключението на експертизата
законна лихва за периода от 05.06.2020 г. до 15.06.2023 г. в размер на 138,14 лв.
Предвид изложеното, предявените искове се явяват основателни в пълния им предявен
размер и поради несъвпадане на изводите на двете инстанции обжалваното решение следва
да бъде отменено и вместо това същите да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на спора обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло в
частта за разноските, тъй като с него са присъдени разноски в полза на ответника. Вместо
това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сторените разноски пред първата инстанция в общ размер от 670 лв., от които 50 лв.
държавна такса за разглеждане на иска, 220 лв. възнаграждение на вещото лице за
експертиза и 400 лв. адвокатско възнаграждение.
На ищеца като въззивник се следват и сторените пред настоящата инстанция разноски
в общ размер от 125 лв., от които 25 лв. държавна такса за разглеждане на въззивната жалба
и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ изцяло решение № 201 от 05.03.2024 г., постановено по гр.д. № 3174/2023
г., Районен съд Перник, включително в частта за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Л. М.
Б., ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********,
следните суми:
- 871,97 лв., представляваща стойност на потребени ВиК услуги за периода от
23.03.2020 г. до 16.03.2023 г. в имот с адрес ***, абонатен № ***, ведно със законната лихва
от 07.07.2023 г. до окончателното заплащане на вземането.
- 138,14 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 05.06.2020 г. до 15.06.2023 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Л. М. Б., ЕГН **********, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, сумата от 670 лв., представляваща
разноски пред първата инстанция и сумата от 125 лв., представляваща разноски пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4