Определение по дело №583/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1671
Дата: 4 юни 2019 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20193100500583
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

№ ……../………………06.2019 год., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в закрито съдебно заседание в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:        КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                                  МАЯ НЕДКОВА  

 

разгледа докладваното от съдията К. Иванов в. гр. дело № 583 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

             Образувано е по въззивна жалба на П.С.И. ***, подадена чрез процесуален рпедставител, срещу Решение № 537/1102.2019 год., постановено по гр. дело № 13110/2018 год. по описа на РС-Варна, с което и отхвърлен предявен от П.С.И. срещу Ж.К.Я. *** иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови  действията, с които пречи на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост, като премахне следните движими вещи: маса със стъклен плот и четири крака от кафяв алуминий - ръчна изработка с приблизителни размери 20/120 см. и височина около 80 см., кръгла бяла пластмасова маса с един крак с диаметър от 1 м., височина около 80 см., маса изработена от дърво с плот от гетинаск с приблизителни размери 80/50 см., три стари дървени стола с отрязани облегалки, един стол с дунапренена възглавница – дървен с облегалка, един метален стол с ниска облегалка и заоблена форма, два пластмасови бели стола с облегалки със стандартни размери, два сгъваеми пластмасови бели стола – сгъваеми /шезлонги/, едно метално бербекю – самоделна обработка с височина около 1 м., едно дървено „магаре“ за рязане на дърва, една дървена стълба с височина около 2 м., едно пластмасово черчеве с мрежа като комарник с приблизителни размери 80/120 см., електрически кабел с крушка и бял кръгъл абажур служещи за осветление, закрепени в клоните на смокиновото дърво, жълта пластмасова кофа от боя около 20 л. пълна с бутилки от бира и други отпадъци и др. пластмасови бутилки и боклуци около нея, лист ламарина с приблизителни размери 50/50см. поставена на земята върху която са поставени и две метални чинии с остатъци от храна, двойна червена, пластмасова хранилка за котки и др. пластмасови кутии, пластмасов леген в цвят охра, дървени греди и рязани и цепени дърва от 1 куб.м., съчки и клони около ½ куб.м. около масата и барбекюто, метални тръби, винкелии синджири поставени на земята, простир с дължина около 15 м., разположени в Дял I с площ от 117, 70 кв.м., защрихован в зелено на приложената скица-проект за разпределение правото на ползване на ПИ № 10135.2554.121 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, при граници: на север – дворното място, на изток Дял II, Дял III и Дял V и свободна площ, попадащ с цялата си площ и граници в ПИ № 10135.2554.121 по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 382 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул. “Железни врата“ № 33 при граници: ПИ № 10135.2554.120, ПИ № 10135.2554.122, ПИ № 10135.2554.509, ПИ № 10135.2554.508 и ПИ № 10135.2554.115.

           В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Ищцата счита, че по делото са установени всички елементи от фактическия състав  предявения от нея против ответника Ж.К.Я. негаторен иск – правото и́ на собственост върху имота , вкл. и правомощието да ползва реална част от същия, представляваща дял първи съобразно скицата към решението от 05.07.2018 год. на мнозинството от съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, за разпределяне ползването на незастроената част от имота, взето по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗС с нотариална заверка на подписите; неоснователното въздействие, изразяващо се в поставяне на движими вещи и ползване, извършено от ответника, с което последния възпрепятства, ограничава и смущава ищцата да упражнява спокойно и в пълен обем правото си на собственост, включващо и правото и́ да ползва предоставената й реална част от двоворното място, съставляваща дял първи с площ от 117.70 кв.м. оцветен в зелен щрих на приложената скица - проект за разпределяне правото на ползване, която е неразделна част от решение на съсобствениците.

           Оспорен е изводът на съда, че след като ответникът е запазил правото си на ползване върху прехвърляемите идеални части от недвижимия имот, имал право да постави движими вещи в цялото дворно място, както и че след като не е участвал в споразумението на мнозинството от съсобствениците на имота, то това решение не го обвързва и същият има право да постави свои лични вещи в цялото дворно място включително и в дела, отреден за ползване от ищцата. В нарушение на закона районният съд не е зачел правното действие и обвързващата сила и произтичащите от това правни последици на решението на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС, което е задължително за всички съсобственици, включително и за тези, които не са участвали при формирането му. Решението на мнозинството обвързва и съда, а обстоятелството, че то не се ползва с изпълнителна сила, е без значение в случая. Всяко действие, извършено в наруешение на постигнатото споразумение е противоправно, а оттам и неоснователно по смисъла на чл. 109 ЗС.

          Неправилни и в разрез със събраните по делото доказателства са и изводите на съда, че ответникът не създавал пречки пред ищцата за използване на имота, по големи от обикновените, като не е съобразено, че след взимане на решението на мнозинството от съсобствениците на общата вещ относно начина и́ на ползване, в дела, отреден за ползване от ищцата, са попаднали движими вещи, поставени там от ответника, които не само, че отказва да изнесе, но и продължава да ползва, както той лично, така и негови приятели. Именно непредприемането на действия, от страна на ответника, за изнасяне на вещите му от дела на ищцата, както и влизането и оставането му там са действията/бездействията, с които той пречи на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху имота. 

           Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен, ведно с присъждане на сторените разноски за двете инстанции.

           В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият  Ж.К.Я. *** (ответник по негаторния иск) оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските за настоящата инстанция. Излага подробни съображения.

          Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.05.2019 год., в което е даден ход по същество и е обявено за решаване.

          В срока за произнасяне настоящият състав констатира, че неправилно е даден ход по същество, по следните съображения:

           Предявен е иск по чл. 109 ЗС.

           В исковата си молба, уточнена с молби от 18.09.2018 год. и от 16.10.2018 год. ищцата П.С.И. *** е навела следните твърдения:

В ПИ с идентификатор 10135.2554.121 по КТК на гр. Варна, целият с площ от 382 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул.“Железни врата“ № 33, е изградена многофамилна жилищна сграда с идентификатор № 10135.2554.121.2, състояща от три етажа, на които са разположени 6 самостоятелни обекта, както и селскостопанска сграда с идентификатор № 10135.2554.121.4 с площ от 15 кв. м., построена и ползвана от ответника Ж.Я. като гараж. В изградената многофамилна жилищна сграда, собствеността върху жилището на партерния етаж принадлежи на В.Д.; собствеността върху жилището на първия етаж, ведно със 26, 4850 % идеални части от дворното място – на Г.З.; ищцата П.И. е собственик на жилището на втория етаж, ведно със 192, 50 кв. м. ид. части от терена; собствеността върху жилището на третия етаж, представляващо апартамент № 2 принадлежи на Ж.К.и В.К., които са суперфициарни собственици и не притежават собственост върху дворното място; апартамент № 1 на същия трети етаж е собственост на Д. И., която също не притежава собственост върху терена. Т.В.притежава 11, 5900 % ид. части от терена.   

Ответникът Ж.Я. е бил собственик на жилище в същата сграда, ведно с 11, 9250 % ид. части от терена, с което се е разпоредил в полза на двете си деца С.К.и К. Я. чрез делба – дарение (чл. 77, ал. 2 ЗН), като е запазил за себе си правото на ползване (чл. 56 ЗС) върху прехвърления имот.

Твърди се, че на 05.07.2018 г. съсобствениците на терена са взели решение относно ползването на общата вещ, съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС, като са извършили разпределение на ползването му. Дял I с площ от 117, 7 кв. м., оцветен със зелен щрих на приложена скица – проект за разпределение, е предоставен за ползване на ищцата П.И.; Дял II с площ от 49, 60 кв. м. на Г.З.; Дял III – ти с площ от 21, 70 кв. м. - на Т.В.; Дял IV – ти с площ от 8 кв. м. – на В.Д., а на С.К.и К. Я. Дял V – ти с площ от 22, 40 кв. м. Ответникът Ж.Я. е разположил в имота движими вещи, а именно: маса със стъклен плот и четири крака от кафяв алуминий - ръчна изработка с приблизителни размери 20/120 см. и височина около 80 см., кръгла бяла пластмасова маса с един крак с диаметър от 1 м., височина около 80 см., маса изработена от дърво с плот от гетинаск с приблизителни размери 80/50 см., три стари дървени стола с отрязани облегалки, един стол с дунапренена възглавница – дървен с облегалка, един метален стол с ниска облегалка и заоблена форма, два пластмасови бели стола с облегалки със стандартни размери, два сгъваеми пластмасови бели стола – сгъваеми /шезлонги/, едно метално бербекю – самоделна обработка с височина около 1 м., едно дървено „магаре“ за рязане на дърва, една дървена стълба с височина около 2 м., едно пластмасово черчеве с мрежа като комарник с приблизителни размери 80/120 см., електрически кабел с крушка и бял кръгъл абажур служещи за осветление, закрепени в клоните на смокиновото дърво, жълта пластмасова кофа от боя около 20 л. пълна с бутилки от бира и други отпадъци и др. пластмасови бутилки и боклуци около нея, лист ламарина с приблизителни размери 50/50см. поставена на земята върху която са поставени и две метални чинии с остатъци от храна, двойна червена, пластмасова хранилка за котки и др. пластмасови кутии, пластмасов леген в цвят охра, дървени греди и рязани и цепени дърва от 1 куб.м., съчки и клони около ½ куб.м. около масата и барбекюто, метални тръби, винкелии синджири поставени на земята, простир с дължина около 15 м., които попадат в Дял I с площ от 117, 70 кв.м., защрихован в зелено на приложената скица-проект за разпределение правото на ползване на ПИ № 10135.2554.121 по КККР на гр. Варна, за който според решението на мнозинството на съсобствениците на терена е определен за ползване от ищцата П.С.И.. Ищцата твърди, че с разполагането на свои вещи в частта от имота, която според решението на мнозинството от съсобствениците на терена, е отредена за позване от нея, ответникът и́ пречи да упражнява правото си на собственост върху имота.

           В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане: за осъждането на ответника да преустанови  действията, с които пречи на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост, като премахне описаните по – горе движими вещи, разположени в Дял I с площ от 117, 70 кв.м., защрихован в зелено на приложената скица-проект за разпределение правото на ползване на ПИ № 10135.2554.121 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, при граници: на север – дворното място, на изток Дял II, Дял III и Дял V и свободна площ, попадащ с цялата си площ и граници в ПИ № 10135.2554.121 по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 382 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул. “Железни врата“ № 33 при граници: ПИ № 10135.2554.120, ПИ № 10135.2554.122, ПИ № 10135.2554.509, ПИ № 10135.2554.508 и ПИ № 10135.2554.115.

           В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ж.Я. е депозирал писмен отговор, в който е оспорил предявения иск. Навел е твърдения    , че при разпределение на ползването на незастроената част от дворното място не са участвали всички собственици и носители на ограничени вещни права, а взетото решение е вредно за общата вещ и не е съобразено в правата на собствениците и ползвателите.

           В срока за отговор ответникът Ж.Я. е предявил под формата на насрещен иск иск по чл. 32, ал. 2 ЗС срещу останалите съсобственици, между които е и ищцата по настоящото дело – П.С.И., за разпределение на ползването на незастроената част от съсобствения имот, съставляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2554.121 по КК на гр. Варна, целият с площ от 382 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул. “Железни врата“ № 33 при граници: ПИ с идентификатори: 10135.2554.120; 10135.2554.122; 10135.2554.509; 10135.2554.508 и 10135.2554.115.

           Районният съд не е приел за разглеждане в същото производство предявения от ответника по първоначалния иск иск по чл. 32, ал. 2 ЗС и е разпоредил отделянето му за разглеждане в отделно производство.

          След извършена служебна справка настоящият състав констатира, че понастоящем в РС-Варна е налице висящо производство по гр. дело № 18238/2018 год. по описа на РС-Варна по предявения от Ж.К.Я. против останалите съсобственици на процесния поземлен имот, между които е и ищцата в настоящия процес П.С.И., иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на незастроената част от съсобствения поземлен имот с идентификатор 10135.2554.121 по КК на гр. Варна, целият с площ от 382 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул. “Железни врата“ № 33 при граници: ПИ с идентификатори:  10135.2554.120; 10135.2554.122; 10135.2554.509; 10135.2554.508 и 10135.2554.115.

           Няма данни към настоящия момент производството по предявения от Ж.Я. иск по чл. 32, ал. 2 ЗС да е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

           Настоящият състав, като съобрази предмета на двете дела, намира, че решението по спора по гр. дело № 18238/2018 год. по описа на РС-Варна е от значение за правилното решаване на спора по настоящото в. гр. дело № 583/2019 год. по описа на ОС-Варна. Т. е., налице е хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

          Изложеното налага протоколното определение от дата 13.05.2019 год. по в. гр. дело № 583/2019 госд. на ОС-Варна, с което е даден ход на делото по същество и същото е било обявено за решаване, да се отмени и да се постанови спиране на производството по в. гр. дело № 583/2019 год. по описа на ОС-Варна, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по гражд. дело № 18238/2019 год. по описа на РС-Варна. 

           Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

           ОТМЕНЯ, на основание чл. 253 ГПК, протоколното определение от дата 13.05.2019 год. по в. гр. дело № 583/2019 год. на ОС-Варна, с което е даден ход на делото по същество и същото е било обявено за решаване;

           СПИРА, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, производството по въззивно гражданско дело № 583/2019 год. по описа на ОС-Варна до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по гражд. дело № 18238/2018 год. по описа на РС-Варна.

           Определението в частта му за спиране на производството по въззивното дело подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

Председател:

 

 

 

Членове:1.      

 

 

                      

              2.