РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. гр.Мадан, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на първи юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20235430100017 по описа за 2023 година
Предявен е иск от В. С. К. против "ВИВУС.БГ" ЕООД да бъде прието за
установено между страните, че уговорената „такса експресно разглеждане“
предвидена в ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ** /09.12.2022г. сключен между
страните е нищожна на основание чл.10а, чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.22 ЗПК,
на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД и чл.143 ла.1 и чл.146 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по ДОГОВОР ЗА
КРЕДИТ № ** / 09.12.2022 г. сключен с „ВИВУС.БГ“ ЕООД, по силата на
който получава сумата от 1200 лева, при ГПР 49.70%, годишен лихвен
процент- 40.99%. Съгласно договора за кредит ищцата следвало да заплати
такса за експресно разглеждане на документи в размер на 215.39 лева.
Ищцата счита, че така уговорената „такса експресно разглеждане“ предвидена
в ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ** / 09.12.2022 г. е нищожна на основание чл.10а,
чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.22 ЗПК, на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД и
чл.143 ла.1 и чл.146 от ЗЗП. Сочи, че възможността за събиране от
потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Законът не
допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл. 10а, ал.2 ЗПК.
Допълнителните такси по процесния договор и анексите към него, по своето
естество, представлявали такси и услуги, свързани, както с усвояването, така
и с управлението на кредита. Услугата „такса експресно разглеждане“,
представлявала услуга с възможност за улеснената процедура за получаване
на парични средства. Т.е. услугата по своята по своята същност представлява
дейност по усвояване и управление на кредита и е в пряко нарушение на чл.
10а от ЗПК. Счита, че е налице явна нееквивалентност между престациите по
договора тъй като сумата която се предоставя по така уговорената „такса
1
експресно разглеждане“ съставлява допълнителна сума, която е в размер на
почти 1/4 от общата сума на отпуснатия кредит. По този начин се нарушава
принципа на добросъвестност и справедливост, поради което било налице
основанието за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Уговорената „такса
експресно разглеждане“ предвидена в ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ** /
09.12.2022 г. била нищожна на основание чл.143 ал.1 от ЗЗП. Така
уговорените такси били във вреда на потребителя и не отговаряли на
изискванията за добросъвестност и справедливост и водели до неравновесие в
правата на страните. Посочената клауза била неразбираема и не позволявали
на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП. Ищецът се позовава на чл. 21, ал. 1 ЗПК и на
чл. 143, т. 5 ЗЗП. Счита, че клаузата предвиждаща заплащане на такса
експресно разглеждане е нищожна поради това, че се стига до нарушаване на
нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на
основание чл.26 ал. 1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19 ал.4 от ЗПК. Възнаграждението
което следвало да се заплати по така уговорената „такса експресно
разглеждане“ било в размер на 215.39 лева е следвало да бъде отразен в
определение ГПР. С възнаграждението по процесиите такси се целяло едно
допълнително оскъпяване на договора за кредит, което е следвало, но не е
било включено в процента на ГПР, единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл. 19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до
недействителност им. По изложените съображения моли за уважаване на
иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил насрещен иск от ответника за
осъждането на първоначалния ищец да му заплати сумата от 1455.82 лева,
представляваща просрочено задължение по Договор за кредит № ** /
09.12.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на насрещния иск. В насрещната искова молба се
твърди, че на 09.12.2022 г. между страните е сключен Договор за кредит № **
в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по силата на който
ВИВУС.БГ ЕООД предоставило на ищцата сумата в размер на 1200.00 лева,
представляваща главница по кредита. Кредитът бил за период от 30 дни и с
падежна дата 08.01.2023 г. Начислените такса и лихви по кредита били:
договорна лихва в размер на 40.43 лева и такса „Бързо разглеждане“ в размер
на 215.39 лева. Така общият размер на кредита, който кредитополучателят
трябвало да погаси па падежната дата, бил на стойност 1455.82 лева.
Съгласно чл. 4 от Общите условия към процесния Договор, кредиторът се
задължил да даде отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане
на кредит е одобрено в срок от 7 (седем) календарни дни, считано от дата на
получаването му, като изпрати кратко текстово съобщение, имейл и/или се
свърже по телефон. Кредиторът предоставял възможност на
кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане
за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане била допълнителна
незадължителна услуга, която се предоставяла при изрично искане от страна
на кредитополучателя и гарантирала обработка на искането и предоставяне на
отговор до 15 минути от изпращането му. За заявката на допълнителната
незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит,
кредитополучателят дължал такса за бързо разглеждане, която се изчислявала
2
спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит. С настъпване на
падежната дата - 08.01.2023 г., ищцата изпадала в просрочие. Исковата молба
по настоящото производство била депозирана на 17.01.2023г. - едва 9 (девет)
дни след изпадането в забава. Ищецът по насрещния иск претендира
заплащането на сумата от 1455.82 лева, представляваща неизплатено
задължение по Договор за кредит № ** / 09.12.2022 г., от които: главница -
1200.00 лева; договорна лихва за срока на кредита (от 09.12.2022 г. до
08.01.2023 г.) - 40.43 лева; такса за допълнителна незадължителна услуга за
бързо разглеждане на Искането за отпускане на кредит - 215.39 лева. Ищецът
по насрещния иск счита, че с иницииране на настоящото производство и
отказ от осъществяване на контакт с кредитора, се търси неоснователно
облагодетелстване за сметка на „ВИВУС.БГ“ ЕООД, тъй като дружеството на
практика бива лишено от възможността да потърси от ищцата дължимата
престация по доброволен или съдебен ред. Ищецът по насрещния иск оспорва
изложените възражения в първоначалната искова молба. Предоставената
допълнителна незадължителна услуга, която ищцата изрично била заявила,
съответствала изцяло на законовата възможност, уредена в чл. 10а, ал.1 ЗПК,
съгласно която ,,Кредиторът може да събира от потребителя такса и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит“. Оспорваната такса била именно такава, която гарантирала насрещна
престация от страна на кредитора спрямо кредитоискателя и която не била
свързана но никакъв начин нито с усвояване, още по-малко с управление на
кредита. Излага подробни съображения в тази насока. Неоснователно било
твърдението за накърняване на добрите нрави по 26, ал. 1 от ЗЗД. Счита, че
при ясно определената престация при заявяване и получаване на
допълнителната услуга за бързо разглеждане и удължаване на кредита,
същите не могат да бъдат категоризирани като противоречащи на добрите
нрави или накърняващи договорното равноправие. Счита, че чл. 10а, ал. 1 от
ЗПК позволява на кредитора да събира от потребителя такса и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, какъвто
е характерът на такса „Бързо разглеждане“. Посочва, че при преценката дали
такса „Бързо разглеждане“ представлява „общ разход по кредита“ по смисъла
на ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО, следва да се отчете дали са изпълнени
кумулативно заложените условия: първо - дали тази такса се заплаща във
връзка с договора за кредит; и второ - дали ползването на услугата е
задължително условие за получаване па кредита или за получаването му при
предлаганите условия. Счита, че уговорената такса „Бързо разглеждане“ няма
отношение нито към сключването на договора, нито към усвояването на
кредита, нито към конкретните параметри на договора за кредит - сума по
кредита, дължима срещу ползването й възнаградителна лихва и условия за
определяне на лихвата. Тази такса следвало да възмезди усилията на
кредитора за това, че ангажира приоритетно човешки ресурс, като ангажира
свои служители в изключително кратък срок от време до 15 минути да
извършат всички необходими проверки на данни и декларирани
обстоятелства. Таксата „Бързо разглеждане“ нямала задължителен характер,
за разлика от общите разходи по кредита, визирани в разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 от ЗПК. Процесният договор за потребителски кредит бил съобразен
изцяло със ЗПК, ЗПФУР и ЗЗП. По изложените съображения моли за
отхвърляне на първоначалния иск и за уважаване на насрещния иск.
3
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от
първоначалния ищец. Въвежда възражение, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от
ЗПК. Счита, че в договора за кредит липсва посочване дали ГЛП е променлив
или фиксиран за целия срок на договора, липсвали каквито е да е било
условия за прилагането му. Нарушена била и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, доколкото в договора липсвало каквото и да е уточнение относно
разходите, които се включват в посочения лихвен процент. Не ставало ясно
защо има разминаване между ГЛП и ГПР от близо 10%, като в договора не
била дадена информация какво е наложило това оскъпяване и тази разлика.
Поставянето на кредитополучателя, за да разбере действителния размер на
ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя
създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор,
невключена в ГПР противоречало на изискването за яснота, въведено в чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Ответникът по насрещния иск се позовава на чл. 11, ал.
1, т. 11 от ЗПК, като твърди, че не бил налице погасителен план, който да
отговаря на законовите изисквания, в него липсвала задължителната
информация по ЗПК, което било самостоятелно основание за нищожност на
договора. Ответникът по насрещния иск счита, че е нарушена разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала чрез такса за
експресно разглеждане в размер на 215,39 лева не била включена в ГПР.
Излага подробни съображения в тази насока. Моли за отхвърляне на
насрещния иск.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от
фактическа следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че между страните е сключен Договор за кредит №
**/09.12.2022 г., по силата на който ВИВУС.БГ ЕООД е предоставил на В. С.
К. сумата от 1200 лева. Като доказателство по делото е прието заверено копие
от процесния Договор за кредит № **/09.12.2022 г. от който е видно, че по
силата на сключения между страните договор ищцата В. С. К. се задължила да
върне предоставената сума в срок от 30 дни до 09.12.2022 г., при лихвен
процент за срока на кредита 40.99%, сума на лихвата за срока на кредита
40,43 лева, ГПР 49.7%, като била уговорена и такса за бързо разглеждане в
размер на 215,39 лева. Общата дължима сума по кредита била 1455,82 лева.
Съгласно раздел I, т. 1 „Определения“ от приложимите към договора
ОУ таксата за бързо разглеждане, представлява такса за предоставяне на
допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която
гарантира на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от
подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис
на партньор. Таксата за бързо разглеждане може да бъде заявена при
подаване на искане за отпускане на кредит и/или допълнителна услуга по
кредит при срокове и условия, посочени в ОУ и съгласно Тарифа на
Кредитора. Съгласно раздел III, т. 4 от ОУ Кредиторът се задължава да даде
отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит е
одобрено в срок от 7 календарни дни, считано от датата на получаването му.
Съгласно т. 4.1 от ОУ кредиторът предоставя възможност на
4
кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане
за отпускане на кредит, като услугата бързо разглеждане е допълнителна
незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на
кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на
отговор до 15 минути от изпращането му. Съгласно т.4.4 за заявката на
допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за
кредит, кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се
изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит.
Дължимата сума за тази допълнителна услуга е посочена в специалните
условия на договора за кредит и е включена в Тарифа на кредитора, налична
на Началната страница. Съгласно т. 4.5 от ОУ допълнителната
незадължителна услуга за бързо разглеждане не е задължителна условие за
отпускането на сумата по заявения кредит и не увеличава възможностите на
кредитополучателя да получи кредит. Като доказателство по делото е приет
заверен препис от СЕФ за предоставяне на информация за потребителски
кредити, в който са описани параметрите на сключения между страните
договор за кредит, Декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП от В. С. К.,
разписка за извършен паричен превод към Изипей с наредител ВИВУС.БГ
ЕООД и получател В. С. К. за сумата от 1200 лева, с основание усвояване по
кредит *********.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните
в настоящата съдебна инстанция доказателства, съдът по правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Съдът приема, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството
има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът
пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно
като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9
ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е
5
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на
разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същия. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е
49,70 %, а ГЛП 40,99 %, но от съдържанието на договора не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Уговорената услуга
„Бързо разглеждане“ е свързана с разглеждане на заявката на потребителя и
усвояването на кредита във времево отношение, респективно – с основното
задължение на ответника по договора да предостави заемната сума.
Следователно, е налице нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК на
ответника да събира такава такса. С предвиждането на такава такса реално се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се увеличава печалбата на
кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно
допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се покриват
разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да
бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би
надхвърлил законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вземайки
предвид сегашния му размер от 49,70 %, съотношението между главницата от
1200 лева, таксата за експресно разглеждане, която възлиза на 215,39 лева,
възнаградителната лихва от 40,99 лева, както и срока на договора за кредит от
30 дни. При включване на уговорената между страните такса за бързо
разглеждане в размер на 234 лева след отпускане на допълнителна сума, то би
се стигнало до надвишаване на законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, съгласно която разпоредба ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС.
Не се споделят доводите на ответника, че в случая се касае за начислена
комисионна за допълнителни услуги по чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, свързани с
договора за потребителски кредит. „Допълнителни услуги“ по чл.10а ал.1
ЗПК са такива услуги , които нямат пряко отношение към насрещните
престации на страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата
/заедно с възнаградителна лихва/ на определен падеж . Допълнителни услуги
са, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни
бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение или за
добросъвестното поведение на клиента. В случая става въпрос за забранената
от чл.10а, ал.2 ЗПК такса за действия свързани с усвояването на кредита във
6
времево отношение, която има характер на скрито възнаграждение, което не е
включено в ГПР и води до скрито оскъпяване на кредита. Ето защо
посоченият в договора за кредит годишен процент на разходите от 49,70 % не
отговаря на действителния такъв, с оглед на което е нарушена разпоредбата
на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна
от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК следва
да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон
въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и
за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при
съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва
да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива
2008/48/ЕО. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С
оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва
по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и
определян по еднакъв начин навсякъде в Общността. В съображение 24 от
същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се
предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит,
независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен
посредник, или не. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде
възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор
за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по
ясен и кратък начин. С оглед горецитираните цели на Директивата следва да
се приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до
недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в
договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен
и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова
посочване, но посочения в Договора размер на ГПР не съответства на
действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице
еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото потребителят се
явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия
ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и гарантират. С оглед
изложеното процесният договор за кредит се явява недействителен на
основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, предвид на което е нищожна
поради противоречие със закона е и самата „такса бързо разглеждане“. Ето
защо предявеният първоначален иск е основателен и следва да бъде уважен.
По предявеният насрещен иск от ВИВУС.БГ срещу В. С. К. за сумите
от 1200 лева – главница по Договор за кредит № **/09.12.2022 г., договорна
лихва в размер от 40,43 лева за срока на кредита от 09.12.2022 г. до 08.01.2023
г., такса за допълнителна услуга за бързо разглеждане на искането за
отпускане на кредит 215,39 лева, съдът намира същият за частично
основателен по следните съображения: Съобразно изложените по-горе
7
аргументи процесният договор за кредит е недействителен на основание чл.
22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото посоченият в договора ГПР не
отговаря на действително прилагания между страните. Приложение намира
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, съгласно която договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Целта
на разпоредбата е да уреди отношенията между страните по договора,
включително и като намери приложение по предявен от кредитора срещу
длъжника иск, основаващ на този договор. В противен случай
самостоятелното съществуване на разпоредбата в ЗПК би било безпредметно,
тъй като същата възпроизвежда общите правила на чл.34 и чл.55, ал.1 ЗЗД,
които биха могли да намерят приложение. По делото не се доказа наличието
на плащания от страна на кредитополучателя в полза на кредитора по
процесния договор за кредит, поради което с оглед последиците, които
законът придава на недействителността по чл. 22 от ЗПК, предявеният
насрещен иск следва да бъде уважен за чистата стойност на кредита, а именно
за сумата от 1200 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на насрещния иск, като за следните вземания: договорна лихва в
размер от 40,43 лева за срока на кредита от 09.12.2022 г. до 08.01.2023 г.,
такса за допълнителна услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане
на кредит 215,39 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед цялостното уважаване на
първоначалния иск в полза на ищеца се дължат разноски в размер на 50 лева
за заплатена държавна такса.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца по насрещния иск се
дължат разноски по съразмерност с уважената част от насрещния иск.
Ищецът по насрещния иск е реализирал разноски в размер на 58,23 лева за
заплатена държавна такса. На осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение на ищеца по насрещния иск в размер на 100
лева, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
приключило е в едно съдебно заседание и са събрани единствено писмени
доказателства в малък обем. По съразмерност с уважената част на насрещния
иск в тежест на ответника по насрещния иск следва да бъдат възложени
разноски в размер на 129,75 лева.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие на
първоначалния ищец, съгласно който му е предоставена безплатна правна
помощ от адв. М. М. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно чл.38
ЗАдв - адвокатът може да предостави безплатна правна помощ в изрично
посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и настоящия случай.
Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004,
съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. М. М. в размер на 400 лева
по предявения първоначален иск и на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№1/09.07.2004 адвокатско възнаграждение в размер на 445,58 лева по
насрещния иск, като към посочените суми следва да бъде включен и ДДС,
съобразно предоставеното удостоверение за регистрация по ЗДДС на
процесуалния представител от 11.04.2023г. Така в полза на процесуалния
8
представител на ищеца следва да бъде заплатена сумата от 480 лева с ДДС –
адвокатско възнаграждение по първоначалния иск и сумата от 96,25 лева –
адвокатско възнаграждение с ДДС по съразмерност с отхвърлената част от
насрещния иск. С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. С. К., ЕГН
**********, с адрес: с. С., обл. Смолян и ВИВУС.БГ ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев №..,
представлявано от З.С.Р. и А.М., че клаузата, предвиждаща „такса за бързо
разглеждане“ в Договор за кредит № ** от 09.12.2022 г. е нищожна поради
противоречие със закона.
ОСЪЖДА ВИВУС.БГ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № .., представлявано от
З.С.Р. и А.М. да заплати на В. С. К., ЕГН **********, с адрес: с. С., обл.
Смолян сумата от 50 лева (петдесет лева) – разноски по първоначалния иск.
ОСЪЖДА В. С. К., ЕГН **********, с адрес: с. С., обл. Смолян да
заплати на ВИВУС.БГ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № .., представлявано от З.С.Р. и А.М.
сумата от 1200 лева – главница по Договор за кредит № **/09.12.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
насрещния иск – 01.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск за осъждането на В. С. К. да
заплати на ВИВУС.БГ ЕООД договорна лихва в размер от 40,43 лева за срока
на кредита от 09.12.2022 г. до 08.01.2023 г и такса за допълнителна услуга за
бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер на 215,39
лева.
ОСЪЖДА В. С. К., ЕГН **********, с адрес: с. С., обл. Смолян да
заплати на ВИВУС.БГ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № ..., представлявано от З.С.Р. и А.М.
сумата от 129,75 лева (сто двадесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки)
разноски по съразмерност с уважената част от насрещния иск.
ОСЪЖДА ВИВУС.БГ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № ... представлявано от З.С.Р. и А.М. да
заплати на адв. М. В. М., АК П., съдебен адрес: гр. П., бул. Пещерско шосе №
.. сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева) с вкл. ДДС – адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв по предявения
първоначален иск и сумата от 96,25 лева (деветдесет и шест лева и двадесет и
пет стотинки) с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение определено по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗАдв по съразмерност с отхвърлената част от насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
9