МОТИВИ към ПРИСЪДА
№ 260000/26.01.2021 г.
по НОХД № 160/ 2020 година на Айтоския
районен съд
Производството по
делото е образувано по обвинителен акт на Айтоска
районна прокуратура против А. М.Х. - роден на *** *** с постоянен адрес:***, български гражданин, с начално образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********, за това че на 16.02.2019 г. около
21.00 ч. на площада в с. Р., общ.Р., обл.Б. извършил полово сношение - анален полов
акт, като проникнал с половия си член в
ануса на лице от същия пол, навършило
14-годишна възраст-И. ***, който
не е разбирал свойството и значението
на извършеното, поради наличие
на психично заболяване (с поставена диагноза „***- ***, граничеща
с тежка степен) - престъпление по чл. 157, ал.6 от Наказателния кодекс (НК).
В съдебно заседание представителят на Районната
прокуратура, въз основа на събраните доказателства, поддържа повдигнатото
обвинение по посочения текст от НК. Счита за
безспорно доказано, че на 16.02.2019 година в село Р., обл.Б. подсъдимият Х.
е злоупотребил сексуално, като извършил анален полов контакт с лице от същия пол - пострадалия И., който
според изготвената съдебно-психиатрична и психологическа експертизи не е
разбирал свойството и значението на извършеното, поради наличие на психично
заболяване - ***. Сочи, че очевидците на проявата св.Ю.Х. и Х.Х. са възприели движение напред-назад, т.е. пряк физически контакт с тялото на пострадалия, което определят като „секс“,
което не е изключено и от заключението на ВЛ по назначената съдебно-медицинска
експертиза. Св.Ф.М., полагаща грижи за пострадалия и присъствала при
освидетелстването му при съдебен лекар също посочвала, че И. е отговорил
утвърдително с „да“ на въпроса на лекаря дали нещо му е било вкарано отзад.
Според Държавното обвинение безспорно
подсъдимият е съзнавал, че извършва половото сношение с лице, което поради
психичното си състояние не осъзнавало какво върши. Ето защо и доколкото за
престъплението законодателят предвижда наказание от 2 до 6 години ЛОС и
съобразявайки личността на подсъдимия, механизма на извършване на деянието и
тежестта на престъплението, прокурорът счита за законосъобразно и обосновано на
Х. да се наложи наказание около три години „лишаване от свобода“. Намира същото
за съответстващо на обществената опасност на виновния и на извършеното деяние,
като бележи, че са налице предпоставки за условно осъждане на Х.. Въпреки
тежестта на престъплението прокурорът счита, че възможно най-дългия изпитателен
срок от пет години би постигнал целите на наказанието.
В обобщение излага мнение, че предвид
необремененото съдебното минало на подсъдимия и данните за личността му, при
условията на чл.54 от НК, следва да му бъде наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок над минималния, чието изпълнение да бъде отложено при максимален
изпитателен срок от пет години.
Частният обвинител, чрез назначения особен представител адв.Т.Д. от БАК се присъединява към позицията на
прокурора и твърди, че независимо от противоречията на доказателствения
материал може да се направи извод, че деянието е осъществено, въпреки че подсъдимият
не признава вината си. Моли съдът да
съобрази събраните доказателства, относно обстоятелството, че подсъдимият и
пострадалият са имали човешки контакти от преди събитието и една от
свидетелките, която се грижи за пострадалия заявява, че е наясно, че последният
нееднократно е ходил в дома на подсъдимия.
С оглед личността на подсъдимия, частният обвинител счита, че може да
се направи извода, че двамата са били в
добри отношения и са имали и други контакти, но отношението на пострадалия е илеревантно, тъй като дори да е нямало насилие, той не
осъзнавал действието си. Предвид изложеното моли, да се приемете, че подсъдимият е извършил престъпление по
чл.157, ал.6 от НК и да му се наложи наказание при балансиращи вината
обстоятелства, към средното предвидено по закон.
Защитникът на подсъдимия адв.И.Х. - БАК счита, че не са се събрали
безспорни доказателства за виновността на подсъдимия. На първо място сочи, че
не са налице доказателства, установяващи, че на процесната
дата подзащитният му е осъществил полов акт с
пострадалото лице И. Исмаилов, тъй като
от свидетелските показания и от заключението на изготвената СМЕ не са се
събрали доказателства А.Х. да е проникнал с половия си член в ануса на И., така
както е описано в обв. акт, а предвид заключението на
Комплексната съдебно психологична и психиатрична експертиза, заради умствената
изостаналост пострадалото лице не е в състояние правилно да възприема фактите
от значение по делото, както и да дава достоверни обяснения за тях. На второ
място защитникът се позовава на това, че в хода на съдебното следствие станало
ясно, че двамата свидетели-очевидци през процесната
февруарска вечер са вървели по недобре осветена улица и са възприели случващото
се от дистанция. Спорен бил и момента, в
който са разтървали А. от С., както и как в тъмното са видели, че панталоните
на А. са разкопчани, а единствено колана е висял разкопчан. Позовавайки се
доказателства, събрани по време на съдебното следствие, счита че се е очертала
една нова фактическа обстановка, напълно различна от визираната в обвинителния
акт. С оглед на изложеното, моли съдебния състав за постановяване на присъда, с
която да признае за невиновен подзащитния му, поради
недоказване на обвинението. Алтернативно в случай, че подс.А.Х.
бъде признат за виновен, защитникът моли наказанието да бъде определено по
правилата на чл.55 от НК – при наличие на множество смекчаващи вината
обстоятелства.
Подсъдимият А. М.Х., на досъдебното производство, се
възползва от правото да не дава обяснения по случая. В хода на съдебното
следствие излага противоречиви твърдения като от една страна признава, че след
излизането му от кръчмата с И.С. през въпросната вечер са вървели заедно до
площада на с.Р., но оспорва помежду им да се е случило нещо нередно. Твърди, че
при появата си на улицата двамата братовчеди на бившата му съпруга – св. Ю.Ю. и Х.Х. без да кажат каквото и
да било, са се приближили, ударили го и го
съборили на земята. Самият той веднага след това станал, също без да каже нищо,
се прибрал в дома си и не съобщил на никого за случилото се. По същество твърди, че е невинен и моли да
бъде изцяло оправдан по предявеното му обвинение.
С оглед на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното :
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА :
Подсъдимият А. М.Х. е
роден на *** ***, с постоянен
адрес ***, български гражданин, с начално образование, безработен и разведен.
Съгласно служебно приложената справка за съдимост подсъдимият е с чисто съдебно
минало.
Не е спорно по делото, че подс.А.Х.
и пострадалият И.А.С. се познавали, доколкото и двамата живеели в с.Р. и
поддържали отношения според ограничените възможности за социално общуване на
последния, предвид състоянието му - умствено изостанал,
диагностициран с ***. В хода на досъдебното производство, а и в съдебно заседание – чрез приемане без възражения
от страните на
заключенията на медицинските експертизи е установено, че И.А.С. страда от психично заболяване,
като видно от представено
ТЕЛК-решение е с диагноза „***“. Съгласно изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологическа
експертиза същият страда от
***, граничеща
с тежка степен.
Заболяването му датира от рождение, с недоразвита реч - не говори, формира кратки думи и срички
(на
турски език), има лоша артикулация. Според експертите възприятията у него протичат като цяло със забавен темп,
поради което се нуждае от напътствие
и контрол от близките и обкръжаващите го. Кумуникацията със С. е силно затруднена и ограничена. Социалното функциониране е разстроено и се свежда до
изпълнение на прости поръчки (навици), поради което
се нуждае от постоянни грижи и надзор. Определен е като незряла
личност, в процес на застой на
психичните механизми.
С трудности в общуването
с околните и потребност да бъде ръководен.
В заключение според
експертите, заболяването на пострадалия го прави изключително лесен обект на насилие
и сексуално малтретиране. Към датата
на деянието И.С. не е разбирал свойството
и значението на извършеното
спрямо него, поради психичното си заболяване. Степента
на умствена недоразвитост на пострадалия, според вещите лица не му позволява
правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, да ги запаметява и съответно да дава достоверни обяснения за тях.
При съпоставка на
събраните по делото доказателства и на база на изложените данни за личността,
както на подсъдимия, така и на пострадалото лице, съдът приема за установено,
че на 16.02.2019 г. вечерта, под.Х. и съселянина му И.А.С. ***. Около 21.00 ч. А.Х. извел И.С. от заведението и двамата тръгнали към
площада на
селото. Там зад паркиран товарен автомобил, подс.А.Х. свалил долнището на анцунга, с който
бил облечен И.С. и разкопчал собствения си панталон. Застанал
зад гърба на С., хванал
го през кръста и започнал да извършва аналов полов акт. В това
време към площада, връщайки се от друго
питейно заведение в селото, приближили свидетелите Ю.Ю.Х. и Х.М.Х., и
възприемайки случаващото се като сексуален акт, двамата започнали да крещят на
подсъдимия, защото били възмутени как си позволява да върши нещо подобно с психично болно лице. Св.Ю.Х.
издърпал веднага подсъдимия от тялото на С. и го блъснал
настрани. Подс.Х. не казал
нищо и веднага тръгнал към дома
си. Свидетелите помогнали на С.
да се облече
и го изпратили да се прибира.
Св.Ю.Х. в показанията си пред съда обяснява, че по
случая е разговарял единствено с подсъдимия и то още, когато са се видели на следващия ден. При
разговора им, тогава подсъдимият направил самопризнания пред св.Х.. А близките
на пострадалия уведомили за случилото се
кмета на селото св.И.Д.Ю., който от своя страна
сезирал органите на МВР.
От показанията на св.Д.Х.Х. - първа братовчедка на пострадалия И.А.С. (син на нейн вуйчо), се установява, че в продължение на повече от двадесет години именно тя се грижила за болния си от рождение братовчед, въпреки трудностите в обслужването му, доколкото същият
не можел сам да се облича и
къпе. За случилото св.Д.Х. разбрала от близки в селото. Самата тя не била забелязала следи от наранявания по тялото на И.С.. Узнавайки за случилото се, започнала да го разпитва какво точно е станало въпросната вечер. От думите му останала
с впечатлението, че подс.А.
го принудил да тръгне с
него, после свалил панталоните му в близост до едни коли и две момчета
от селото го спасили. Според свидетелката след случилото се С.
се страхувал да излиза сам
от дома им и да се среща с подсъдимия.
В потвърждение на изложеното
са и показанията на св.Ф.М.Л., присъствала по време на освидетелстването на И. при съдебния
лекар. Същата свидетелка потвърждава, че И. споделил след случая и с нея, че се страхува и то именно от подс.А.. На поставения въпрос на лекаря успял ли е А. да
проникне в него с половия
си член, И., пред св.Ф.М. отговорил положително с «да». Вещото лице по изготвената по делото съдебно - медицинска експертиза в този смисъл дава
заключение, че при прегледа на И.А.С. не са били установени травмични увреждания по тялото, по аналното отверсие и не са открити зацапвания от биологичен материал. Експертът обаче не изключва възможността с И. да е било осъществено
анално полово сношение. Тази позиция д-р П.П. поддържа и
при изслушването му в съдебно заседание на 16.12.2020г. като
обяснява липсата на травматични увреждания с два
фактора. От една страна - големият
времеви период, изминал до извършване
на прегледа, а от друга страна - принципната
възможност при анален полов
акт изобщо да не са настъпили увреждания, което от своя страна експертът обяснява, че е в зависимост от диаметрите на аналното отвестие и на половия член.
Така
описаната фактическа обстановка се потвърждава от приложените по делото доказателствени материали, както и от показанията на
разпитаните свидетели: Ю.Ю.Х., Х.М.Х., Д.Х.Х., Ф.М.Л., А. М.Х., И.Д.Ю.,
от заключенията на комплексната съдебно психиатрична
и психологическа експертиза,
допълнителна психиатрична експретиза, съдебно - медицинска експертиза.
Що се отнася до показанията на св.А. А. Ш. досежно
изявленията ѝ за наличие на конфликт между сина ѝ – подс. А. и свидетелите Ю. и Х., съдът намира, че не следва да
бъдат кредитирани от една страна – поради пряката ѝ заинтересованост от
изхода на делото, доколкото е майка на подсъдимия, а от друга страна –
доколкото обясненията й са изключително непоследователни и противоречиви.
Веднъж свидетелката твърди, че сама видяла как бият сина ѝ, впоследствие
че разбрала за това от А. или от друго хора. На поставен въпрос кога се е
случило описаното от нея отговаря изключително уклончиво, като в обобщение заявява,
че лично не е видяла прояви на конфликт между сина ѝ и тези свидетели, а
„чува от хора“. Обобщава, че „Много хора мразят А..“. Категорична е, за
въпросната вечер синът ѝ се е върнал късно вечерта и е бил пиян, че по
него не е имало никакви следи от побой, нито самият той се е оплакал от нещо. Последното
заявление и то относно конкретните възприятия на свидетелката, вече в
качеството на очевидец на състоянието на подсъдимия следва да бъде ценено, като съпоставено с останалия доказателствен материал, опровергава защитната теза, че
същата вечер А. е бил бит от св.Ю.Х. и Х.Х. или пък,
че поради проблемите помежду им същите са го набедили за случилото се него и пострадалия И..
Гореизложената фактическа обстановка съдът
приема за безспорно установена, кредитирайки показанията на разпитаните в хода
на съдебното производство свидетели, заключенията на експертите, както и
приобщените писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
С оглед така приетата фактическа обстановка
съдът приема за установено, че с поведението си подсъдимият е осъществил, както
от обективна, така и от субективна страна, престъпния състав на престъплението
по чл.157, ал.6 от НК.
При така установената по несъмнен начин
фактическа обстановка, съдът прие следното
от правна страна: в конкретния случай обект на извършеното деяние са обществените
отношения, които осигуряват съблюдаването на половия морал
в обществото, на половата нравственост, на свободата за
формиране на воля и избор на
полов партньор и телесна неприкосновеност, както и обществените отношения, свързани с формирането на полово общуване. От обективна страна се установи наличието
на всички
признаци от състава на престъплението, като деянието е осъществено чрез действие от сексуален
характер, а именно полово сношение - анален полов акт, като обв. Х. е проникнал с половия си член в
ануса на лице от същия пол, навършило
14-годишна възраст, което
не разбира свойството и значението на извършеното.
Подсъдимият А. М.Х. е пълнолетно лице с нормална психика към
момента на извършване на деянието, т.е. е могъл да разбира свойството и значението
на постъпките си и да ги ръководи, да ги насочва съобразно осъзнатото тяхно
свойство и значение. От субективна
страна деянието е осъществено с пряк
умисъл, като подс.Х. е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
Съдът отчете преди всичко отслабването на морално-волевите
задръжки, което е довело до крайно незачитане
на половата неприкосновеност на пострадалия С., който не е разбирал свойството и значението на извършеното, поради наличие на психично заболяване (с поставена диагноза
„***- ***, граничеща с тежка
степен). В контекста
на изложеното подсъдимият е бил
пълнолетен към датата на извършване
на деянието – 16.02.2019 г. и психически здрав - способен да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. От приобщените
по делото доказателства и най-вече от приетите от
досъдебното производство и
в хода на съдебното следствие експертизи, които съдът прие като
обосновани, се установят единствено
обстоятелства, които по несъмнен начин
сочат, че подс.Х. е наказателно
отговорен по смисъла на чл. 31, ал.2 НК, т.е. вменяем при извършване на инкриминираното престъпно деяние, както и в хода на съдебното следствие.
За настоящия съдебен състав не съществува съмнение,
че подсъдъмият е съзнавал
какво върши – извод, който пряко
се налага от събраните по
делото доказателства.
Причини за
извършване на престъплението е незачитане на установения в страната правов ред, а не на последно място следва да се отбележи, че подс.Х. е целял настъпването им, поради ниското
си гражданско съзнание и незачитане на половата и изобщо телесната неприкосновенност, а също и на установения правов ред.
ЗА
ОПРЕДЕЛАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :
При определяне на вида и размера на
наложеното наказание съдът взе предвид степента на обществена опасност на
деянието.
Съобрази се и с данните за личността на
подсъдимия - необремененото му съдебно
минало, което се явява единственото смекчаващо вината обстоятелство Предвид
изложеното съдът, изхождайки от принципа на справедливост и презумпцията на
чл.36 от НК намира, че в конкретния случай следва изводът, че целите, както на
специалната, така и на генералната превенция, ще бъдат постигнати с налагане на
наказание лишаване от свобода, като при условията на чл.54 от НК наказателната
санкция е за срок над минималния и по- скоро към средния законов размер - в случая
две години и десет месеца лишаване от
свобода.
При определяне на наказанието
спрямо подсъдимия А.Х., съдът е счел, че следва да бъде приложен института на
условното осъждане, тъй като са налице основанията на чл.66, ал.1 от НК –
деецът не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за
настоящото престъпление му е наложено наказание до три години лишаване от
свобода. Преди всичко и с оглед размера на
предвиденото наказание за този вид
престъпни посегателства, съдът отчете, че
обществената им опасност е силно завишена, тъй като
очевидно е налице отрицателна обществена реакция към престъпленията
против половата неприкосновеност с пострадали лица, които не разбират свойството и значението на извършеното, поради наличие на психично заболяване. При определяне на изпитателния срок за отлагане на наказанието съдът съобрази характера и интензитета на действията, макар да няма данни за упражнено
насилие. Съобрази освен това, че действията на подсъдимия
преди и по време на деянието са
се отличавали с тенденциозност и изобретателност
(почерпил пострадалия с кафе преди да го изведе от заведението и да го заведе
зад паркирал м близост до площада камион).
Ето защо съдът счете, че са
налице условия за отлагане на така наложеното наказание, като предвид
изложените съображения и с оглед данните за личността на извършителя,
изпитателният срок следва да бъде в значително над минималния законов срок, а
именно от четири години, с цел постигане целите на наказанието и с оглед
поправянето на осъдения.
При условията на чл. 189, ал.3 от НПК и предвид признаването на подсъдимия Х. за виновен в извършеното
престъпление, на същият следва да бъде
възложено заплащане на направените деловодно
разноски от 893,60 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Айтоският районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :