Р Е
Ш Е Н
И Е № 10
гр. Видин 02.02.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският окръжен съд наказателно отделение, първи състав в публично заседение на втори февруари, през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
Председател: И.И.
Членове: Л.Л
Р.Д.
при секретаря А.А.
и в присъствието на прокурора М К., като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА Д.ЧНД №19 по описа за 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по искане на Кралската жандармерия в Уддел, Кралство Нидерландия, за
признаване и изпълнение на решение срещу българския гражданин П.К.С., с адрес
на обичайно пребиваване в изпълняващата
държава Република България, ж.к.“*******“№****, роден на *** година. Искането е
постъпило в Окръжен съд – Видин с вх.№364/27.01.2017година и по него е
образувано настоящото дело.
Съдът,
се запозна с представеното Решение за
постановяване на финансова санкция, визирано в Удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансовите санкции, издадено
въз основа на Решение на несъдебен орган в решаващата държава въз основа на
наказуемо деяние по нейния национален закон, което е постановено на
28.04.2016г. и е влязло в сила на 09.06.2016година. Отбелязано е, че
засегнатото лице е имало възможността да отнесе въпроса и до съд по наказателни
дела. С решението е наложена финансова санкция в размер на 230 евро.
Решението е постановено за това,
че като водач използва маркировка за събиране и разделяне на пътища и пътни
платна, като така е нарушил Закон относно административна уредба при нарушаване
на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл.2.
В Решението е посочено, че производството е било писмено, че засегнатото
лице е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или
чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да
обжалва решението, както и сроковете за обжалване.
Иска
се признаване и изпълнение на чуждо
решение, постановено от друга държава – членка на Европейския съюз, за налагане
на финансови санкции.
В проведеното пред настоящата
инстанция съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Видин моли решението на нидерландския
орган, постановил решението за плащане
на финансовата санкция да бъде признато и допуснато неговото изпълнение.
В съдебното заседание засегнатото
лице П.К.С., не се явява,тъй като и на двата установени адреса, призовката му е
върната в цялост. От направената справка по Наредба №14/18.11.2009година се
установи,че както постоянният му адрес, така и настоящия такъв е в град Видин,
ж.к.“******“, №***, вх.****, ет.****,
ап.***. И от този адрес е върната призова в цялост, на която е записано,че
засегнатото лице е международен шофьор и от месец декември 2016 година не е в
България. Поради това съдът приложи разпоредбата на чл.16, ал.3 от специалния
закон и назначи служебен защитник на същия.
Служебният защитник на
засегнатото лице поддържа становище в съдебно заседание, че съдът следва да
направи отказ за признаване и изпълнение, тъй като по изпратеното Удостоверение
не са налице данни дали и кога подзащитният й е уведомен, че може да обжалва
решението за финансовата санкция от извънсъдебен орган, съответно пред съдебен орган. Съдът намира
тези съображения за неоснователни поради следните съображения:Удостоверенията
по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВП на Съвета относно прилагане на
принципа за взаимно признаване на
финансови санкции се изготвя по установен образец, в който образец се вписват посочените данни.
Полученото по настоящото дело Удостоверение съответства на изискванията на удостоверението по образец, поради което не
могат да се изискват допълнителни данни. На страница 3 от Удостоверението е
отбелязан верният отговор, а именно: “Решение на несъдебен орган в решаващата държава въз основа на наказуемо
деяние по нейния национален закон. Потвърждава, че съответното лице е имало
възможността да отнесе въпроса и до съд
по наказателни дела.“
Съдът установи след като се
запозна с представеното Решение за
постановяване на финансова санкция, визирано в Удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансовите санкции, издадено
въз основа на Решение на несъдебен орган в решаващата държава въз основа на
наказуемо деяние по нейния национален закон, което е постановено на
28.04.2016г. и е влязло в сила на 09.06.2016година, с което е наложена
финансова санкция на засегнатото лице, за това, че същият като водач използва
маркировка за събиране и разделяне на пътища и пътни платна, като така е
нарушил Закон относно административна уредба при нарушаване на разпоредби на
Кодекса за движение по пътищата, чл.2.
Решението за
постановяване на финансова санкция е на държава – членка на Европейския съюз – Република
Нидерландия и се отнася за деяние, което
съставлява административно нарушение по
българското законодателство, респективно нарушение по Закона за движение по
пътища.
Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска
област /съдебен район на Окръжен съд - Видин/, то Окръжен съд – Видин е
компетентен да разгледа Решението съгласно чл.31 от ЗПИИРКОРНФС.
Съдът
след направената проверка констатира следното: Решението се отнася за деяние,
което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под
юрисдикцията на българските съдилища.
Представеното удостоверение е пълно и визира
конкретиката на Удостоверение №4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансовите санкции, издадено
въз основа на Решение на несъдебен орган в решаващата държава въз основа на
наказуемо деяние по нейния национален закон, което е постановено на
28.04.2016г. и е влязло в сила на 09.06.2016година. Липсват данни, че срещу
осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава,
различна от издаващата и от изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции.
Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство
и решението не се отнася за деяние,
подсъдно на български съд. Не е
налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят
изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които:
1. по българското законодателство се счита за извършени изцяло или отчасти
на територията на Република България; и
2. Са били извършени извън територията на издаващата държава и българското
законодателство и не позволява предприемане на наказателно производство по
отношение на такива деяния.
Съдът
констатира, че наложената финансова санкция е не по-малка от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума. В разглеждания
казус наложената финансова санкция възлиза в общ размер 230/двеста
и тридесет/евро, равностойността на
които към 02.02.2017г. в български лева е 448.84/четиристотин четиридесет и
осем лева и осемдесет и четири ст./ лева. Решението е било постановено срещу
физическо лице, което по българското
законодателство поради възрастта си носи наказателна и административно
наказателна отговорност, подлежи на преследване за деянието, което обосновава
решението. Видно от представеното удостоверение съответното лице е било
уведомено относно правото си да обжалва решението и за сроковете за обжалване.
Не
са налице основанията, при което може да се откаже признаване и изпълнение.
Предвид
изложеното, съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи, посочени
в ЗПИИРКОРНФС. Представеният акт следва да бъде признат и да бъде изпълнен. Тъй
като наложената финансова санкция е определена в евро, съгласно чл.32, ал.1,
във вр. с чл.16, ал.6 от ЗПИИРКОРНФС, следва да се определи равностойността й в
български лева по курса на БНБ за деня
на постановяване на Решението за финансова санкция. Настоящото решение е постановено
на 28.04.2016 година. Служебно известно на съда е, че към 02.02.2017г.
равностойността на 230/двеста и
тридесет/евро, в български лева е 448.84/четиристотин четиридесет и осем
лева и осемдесет и четири ст./ лева и тридесет и пет/лева. Предвид изложеното, съдът приема, че са налице
условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова
санкция, поради което и на основание чл.32, ал.1 във вр. с чл.16, ал.7 т.1 от
ЗПИИРКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
Водим
от горното, Видинският окръжен съд, наказателно отделение
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение на несъдебен орган - Кралската жандармерия в Уддел, Кралство
Нидерландия, в решаващата държава въз основа на наказуемо
деяние по нейния национален закон, което е постановено на 28.04.2016г. и е
влязло в сила на 09.06.2016година., и с което на П.К.С., ЕГН **********, роден на *** година, и последен известен
адрес град Видин ж.к.“****“, №***, вх.**, ет.,***** ап.*****, Република
България, е наложена финансова санкция в размер 230/двеста и тридесет/евро, равностойността на които в
български лева към 02.02.2017 година е 448.84/четиристотин
четиридесет и осем лева и осемдесет и четири ст./ лева.
На
основание чл.36 във вр. с чл.22 от ЗПИИРКОРНФС, признатото решение да се
изпрати на Националната агенция за приходите, за изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или
протестиране в 7-дневен срок от днес пред
Софийски апелативен съд.
ОБЖАЛВАНЕТО
не спира изпълнението.
На
основание чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗПИИРКОРНФС,
незабавно да бъде уведомен компетентния орган на
издаващата държава, като му се изпрати копие от настоящото решение, както и
копие от решението да се изпрати и на Министерството на правосъдието на
Република България.
На
основание чл.13 от ЗПИИРКОРНФС, разноските
по признаването и изпълнението на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции на територията на Република България като
изпълняваща държава, се поемат от нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.