Определение по дело №335/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

31

Година

4.3.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

02.07

Година

2013

Председател:

Секретар:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С присъда № 177 от 31.10.2012г., постановена по НОХД № 2836/2011г., на В. районен съд е признал подсъдимият И. В. С. за невинен и го оправдал по обвинението в това, че за времето от 03.12.2007 год. до 31.12.2009 год., в гр. В. Т., при условията на продължавано престъпление при една и съща обстановка и при еднородност на вината, през непродължителен период от време, като пълномощник наС. П. (S. P.), кипърска гражданка с кипърски произход (C.), родена на .......... год. в гр. Е., К. и Г. П. (G. P.), роден на ........... год. в P. C., кипърски гражданин с кипърски произход (C.), упълномощен от същите с пълномощно от дата 18.11.2007 год., заверено от нотариус Р. П. с район на действие PC Р., като физическо лице и пълномощно от дата 27.12.2007 год., заверено от завеждащ консулска служба при Посолство на Република Б. в Н., като управител и едноличен собственик на фирма „Б. И. П.” ЕООД съзнателно действал против законните интереси на С. П., Г. П. и „Д. И С. П.” ООД собственост на същите лица, на основание договор за посредничество от 12.11.2007 год., сключен гр. В. Т. между И. В. С. като управител и собственик на „Б. И. П.” ЕООД и С. П., Г. П. в качеството им на управители на „Д. И С. П.” ООД, изтеглил средства в рÓзмер на 613 303, 63 лв. от банкова сметка в Б. Д. ЕАД с IBAN ........... и титуляр „Д. и С. П.” ООД, която сметка му била поверена да управлява, необходими за сключването следните сделки с недвижими имоти:

като от горните му деяния са последвали значителни щети за възложителите по договора в общ размер на 279 595, 24 лева, представляващи разликата между изтеглените суми и тези заплатени по горецитираните договори - престъпление по чл. 217 ал. 4 пр.1 вр. ал. 2 пр. 2 вр. с ал.1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. Със същата присъда е отхвърлен предявения от С. П. и Г. П., лично и в качеството им на управители и представляващи „Д. и С. П.” ООД, граждански иск срещу подсъдимия И. В. С., в размер на сумата от 279 595,24 лв., представляваща обезщетение за причинените им вследствие на извършеното престъпление имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 31.09.2009 год. до окончателното изплащане на сумата.

Срещу присъдата е подаден протест от прокурор при ВТРП, в които се навеждат оплаквания за неправилност на присъдата, поради нарушение на закона. Развиват се аргументи в тази насока като се описва поведението на подсъдимия, чрез което е действал против интересите на пострадалите. По повод на сключените от подсъдимия предварителни договори със свид. А. и конкретното им съдържание се заема становище, че С. е действал умишлено с цел да увреди интересите на кипърските граждани. Отправя се искане до окръжния съд да отмени изцяло атакуваната присъда и да постанови друга, с която подс. С. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му бъде наложено наказание около средния размер.

Срещу присъдата е подадена частна жалба от конституираните в първоинстанционното производство частни обвинители и граждански ищци – С. П. и Г. П., както и от ощетеното ЮЛ „Д. и С. П.” ООД, в качеството му граждански ищец. В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт и за допуснати в хода на делото съществени нарушения на процесуалните правила. Отправя се искане до ВТОС да отмени атакуваната присъда и да постанови нова осъдителна, както и да уважи предявения граждански иск.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа подадения протест, възразява се срещу правните съображения на първата инстанция за оправдаване на подсъдимия. В допълнение се заема становище за допуснати множество съществени процесуални нарушения във фазата на ДП. В тази връзка се сочи, че в така повдигнатото на С. обвинение липсва и е неясен елемент от обективната страна на престъплението, а именно кой е увреден от него. Това е довело в съдебното производство да бъдат конституирани лица като частни обвинители и граждански ищци, без да са имали това качество. Подържа се искането за отмяна на оправдателната присъда и постановяването на нова, осъдителна присъда, респ. за връщане на делото на прокуратурата за ново разглеждане.

Поверениците на частните обвинители и граждански ищци – А. Д. и А. С. поддържат подадената жалба, навеждат доводи в тази насока, искат отмяна на първоинстанционната присъда с признаване на подс. С. за виновен и уважаване на гражданския иск респ. за връщане на делото, поради допуснати процесуални нарушения, на прокуратурата.

Упълномощеният защитник на подсъдимия оспорва подадения протест и въззивна жалба като счита същите за формални и схематични, включително и по отношение за наличието на съществени процесуални нарушения. Намира, че присъдата на районният съд за правилна и законосъобразна, поради това, че не е доказан инкриминираният период, че не са доказани действия на подсъдимия против законните интереси на пострадалите, както и че не е доказано тези действия да са извършени със съзнанието за увреждане. Моли окръжния съд да потвърди оправдателната присъда.

Подсъдимият в личната си защитата и в последната си дума заявява, че счита себе си за невинен, тъй като се е старал винаги да бъде коректен с клиентите си, поради което моли присъдата на ВТРС да бъде потвърдена.

В. окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид направените оплаквания в протеста на прокуратурата и във въззивната жалба, становищата на страните и като провери изцяло атакувания съдебен акт, при условията на чл. 313 и чл. 314 НПК, с оглед приложението на принципа за ревизионното начало, приема за установено следното:

Протестът и въззивната жалба на частните обвинители и граждански ищци са подадени в срока по чл. 319 НПК, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, отговарят на изискванията за редовност, поради което същите се явяват процесуално допустими.

При извършената служебна проверка за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на наказателното производство ВТОС констатира наличието на такива, както във фазата на досъдебното производство, така и при разглеждане на делото в първата инстанция.

Срещу подсъдимия И. С. е внесен обвинителен акт в РС В. Т. за извършено от него престъпление против собствеността – „злоупотреба с доверие”. В обстоятелствената част на прокурорския акт са описани събитията по пристигането на свидетелите П. в Б., причините за това /инвестиране в недвижими имоти/, срещите с подсъдимия, като брокер на такива имоти, действията на същият довели до упълномощаването му от С. и Г. П., в качеството им на управители на „Д. и С. П.” ООД с права да се разпорежда неограничено и безусловно със средствата по сметката им в „Б. Д.” , както и обстоятелствата по нотариалното удостоверяване на подписите на упълномощителите. Посочено е още, че е сключен договор за посредничество между С. и Г. П. и подс. С., действащ лично и като управител на „Б. И. п.” ЕООД, без обаче да е изложено релевантното към обвинението съдържание на конкретните права и задължения на страните по него. Посочено е, че впоследствие подс. С. е изпратил текста на пълномощните и протоколите необходими за извършването на сделките с недвижимите имоти, които П. заверяват в консулската служба в К. и връщат в Б.. След това в сбит разказ и най – общо са описани действията на подс. С. по закупуването на имоти – уведомяването на семейство П. за сделките, за които са „издействани” добри цени, тегленето на различни суми от сметката на дружеството, с оглед на дадените му пълномощия, по която П. са превели до 01.05.2008г. сумата от 400 000 лв., както и начина по който е ставало това закупуване, първо на името на подсъдимия или на неговата фирма, а след известно време собствеността е прехвърляна на „Д. и С. П." ООД, като посочваната в нотариалните актове пазарна цена е близка до данъчната оценка. Изброени са закупените по този начин имоти в шест пункта като за първите два са изложените твърденията на П., че парите за закупуването са изтеглени много по – рано от датата в нот. актове – 19.03.2008г., а за част от останалите техните твърдения, че дадената от С. информацията за тези имоти не отговаря на истината. Описана е покупката на имот в гр. Д. О., извършена от С., въпреки противопоставянето на П., поради което впоследствие подсъдимият им връща заплатена сума на два пъти 13 333 евро и 51 000 лв. Изложени са обстоятелства, че през април 2008 г. С. е предложил да бъде закупен имот в Г.О., което не било прието на семейство П., но все пак С. изтеглил сумата от 16 000 лв. за капаро. След това отново са изложени твърдения на П., че са водили разговори със С. за преустановяване на отношенията помежду им, последният от тях бил на 02.06.2008г., но въпреки това С. на другия ден изтеглил сумата от 103 700 лв., като впоследствие не закупува никакъв имот за нея, нито представя доказателства за разходване на същата. От тук нататък, на 11 страници, прокурорът е посочил, че заключението на съдебно – счетоводната експертиза „дава следната фактическа обстановка” и е пренесъл дословно текста на самото заключение. След него са цитирани части от показанията на свид. Ц. и свид. Д., по повод на който прокурорът декларативно заявява, че безспорно доказват подсъдимия да е злоупотребил с доверието на С. и Г. П.. В същият декларативен стил прокурорът посочва, че по така описания начин С. от обективна и субективна страна /при пряк умисъл/ е осъществил инкриминираното престъпление. Диспозитивната част на прокурорския акт е възпроизведена дословно в атакуваната присъда като дадената правна квалификация е за престъпление по чл. 217 ал. 4 пр. 1 вр. ал. 2 пр. 2 вр. с ал.1 във вр. с чл. 26 ал. 1 НК.

Настоящият въззивен състав намира, че така изготвен обвинителен акт не удовлетворява стандарта на чл. 246 ал. 2 и ал. 3 НПК и създава пречки за пълноценното реализиране на процесуалните права, не само на подс. С., но и на останалите страни в производството. Известно е в теорията и съдебната практика, че обвинението представлява единство от две части: фактическа страна, в която се излагат релевантните факти, обуславящи състава на престъплението и юридическа страна, в която се сочи правната квалификация на деянието. Съгласно изискванията на процесуалния закон, за да бъде гарантирано правото на защита на обвиняемия следва да е налице пълно съответствие между двете части на обвинението /фактическата и юридическата/. Наред с това, в първата част на акта, между изложените фак‗ически обстоятелства трябва да съществува логическа връзка и последователност, за да е налице ясно посочване на фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. От друга страна, в заключителната част на акта, за да се конкретизира престъпното деяние, следва да се посочи времето и мястото на извършването му, както и неговите фактически обективни и субективни признаци.

Значимите проблеми в случая са два. На първо място е налице същественото разминаване между фактическите констатации, така както са изложени в обстоятелствената част, с диспозитива на обвинителния акт, установяващ рамката на обвинението в съдебната фаза на процеса, а на следващо място е налице неяснота и непосочване на съставомерни елементи от състава на престъплението, така както е квалифицирано от прокурора.

По отношение на първото нарушение следва да се посочи, че въпреки значителния си обем, обстоятелствената част на акта не съдържа в нужния обем информация за установените от прокурора релевантни фактически констатации. В голяма част представителят на обвинението се е задоволил да цитира твърдения на свидетелите П., Ц. и Д. и буквално да пресъздаде цялото заключението на ССчЕ без да изведе от тях фактите, които според него обуславят съставомерността на инкриминираното деяние. На места прокурорът е изразил ясно възприетата от него обстановка, но тя не съдържа достатъчно фактически обстоятелства, относими към всички елементи от състава процесното престъпление. Описанието, там където го има, е фрагментарно, оскъдно, липсва достатъчно конкретизиране на действията чрез които С. е осъществил престъпното посегателство. На практика в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва детайлизиране на отделните тегления, извършени от подс. С. от сметката на „Д. и С. П.” ООД, като единствено общо се сочи, че той е извършвал такива тегления. Преди всичко това е така, тъй като дословното възпроизвеждане на заключението на ССчЕ не означава, че прокурорът е изпълнил процесуалното си задължение да отрази в акта възприетите от него фактически данни по повод действията на подс. С. в тази насока. Буквалното вмъкване на цялото експертно заключение в текста на обвинителния акт е равнозначно на липсата на позиция от страна на господаря на ДП за това, кои от тези обстоятелства е възприел за установени. По отношение на извършените от подс. С. сделки с недвижими имоти е налице само откъслечното им маркиране, без да са посочени конкретните им параметри. В тази връзка прокурорът вместо да посочи, които факти намира за установени само преразказва показанията на свидетелите – напр. „че парите за сделките били изтеглени по – рано”, което може да бъде установено обективно от наличните по делото извлечения от банковата сметка на дружеството. С нужната яснота единствено е посочено, че закупуването на имоти първоначално е ставало на името на С., а едва по – късно собствеността е прехвърляна на търговското дружество. Липсва прецизно описание на задълженията на същия, произтичащи от договора за посредничество, както и на правата, с които е упълномощен, съгласно заверените в К. пълномощни. Касателно представителната власт на С. са налице противоречиви твърдения, доколкото на едно място прокурорът сочи, че упълномощители са самите С. и Г. П., а на други места, че това е търговското дружество, на което П. са управители. Съществуващото противоречие води до неяснота относно обстоятелството кой е правният субект претърпял вреди от престъплението.

При тази формулировка на обстоятелствената част на акта е налице непълно изложение и на фактически констатации за начина на осъществяване на престъпното деяние, довело до ощетяване на чуждо имущество, поверено му да го управлява респ. действия против законните интереси на представляваните. Липсва прецизност относно времето и мястото на извършване на престъплението, доколкото не са изложени коректни данни за началния и крайния момент на инкриминирания период, нито са изложени съображения защо обвинителят е възприел, че цялата престъпна дейност на подс. С. е осъществена в гр. В. Т. Наред с всичко това на последния е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление против собствеността /злоупотреба с доверие/ в условията на продължавано престъпление. Последното представлява една усложнена престъпна дейност, характеризираща ±е с извършването на две или повече деяния, всяко от които поотделно осъществява един или различни състави на едно и също престъпление. В тази връзка в обстоятелствената част на акт всяко от отделните деяния следва задължително да бъде детайлизирано по време, място, начин и обстоятелства, при които е осъществено т.е. с посочване на фактическите обективни и субективни признаци за всяко деяние поотделно. Такова поднасяне на фактите в обстоятелствената част на акта липсва. Известно е, че обвиняемият се защита срещу фактите и обстоятелствата, приети за установени от прокуратурата, а в процесния акт липсва пълно и точно словесно описание на голяма част от съставомерните признаци на престъплението, включително и по отношение на квалифициращия признак „значителни щети”. Фактическите рамки на обвинението имат значение и за границите на гражданската отговорност на подсъдимия респ. за допустимостта и основателността на гражданската претенция на пострадалото лице, поради което неяснотата и непрецизността на прокурорския акт в тази насока се отразява върху процесуалните права на последното и то съществено. Съвсем формално и схематично представителят на прокуратурата е подходил и при формиране на правните си изводи за наличието на обективните и субективни елементи на инкриминираното престъпление, като чисто декларативно е посочил тяхното наличие. Не е изложил каквито и да е било аргументи защо от изложените факти приема, че е налице всеки отделен обективен и субективен признак на инкриминираното престъпление.

Коментираните нарушения на процесуалните правила по чл. 246 ал. 2 НПК имат характера на съществени, предвид задължителните предписания по приложението на закона, дадени с ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС. В мотивите на същото изрично е подчертано, че не посочването в обстоятелствената част на акта на начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите, когато касае елементи от престъпния състав винаги е основание за връщане на делото в предходната му процесуална фаза. Понастоящем сме изправени пред случай на престъпление против собствеността и посочените обстоятелства са част от състава му.

При тези значителни пропуски и несъответствия в обстоятелствената част на обвинителния акт напълно резонно диспозитивът на същия съществено да се разминава с нея. Изложеното в него не представлява един логически завършек на отразените в първата част на акта обстоятелства. Обективните и субективни признаци на престъплението са очертани чрез фактология, която не отговаря на изложената в първата част на акта т.е. липсва съответствие между двете части на акта. Наред с това в диспозитива се сочи, че подс. С. като пълномощник на С. и Г. П., упълномощен от тях с две пълномощни като физическо лице и като управител на неговото дружество е действал против техните интереси и против интересите на „Д. и С. П.” ООД. Така формулирано обвинението не намира опора в наличната по ДП доказателствена съвкупност, тъй като упълномощаването е извършено от свидетелите П. в качеството им на управители на посоченото ЮЛ. Същите не са упълномощавали в лично качество подсъдимия и той не е бил техен представител в това им качество. Той е действал единствено и само като пълномощник на „Д. и С. П.” ООД, от което е видно, че това дружество е правният субект претърпял имуществени вреди от конкретното престъпление.

Независимо от всичко това, в диспозитивната част на обвинителния акт, прокурорът недопустимо е смесил в едно единно престъпление двата основни състава по чл. 217 ал. 1 и ал. 2 НК. Същите са самостоятелни престъпни състави, имащи различни обективни и субективни признаци. Ако представителят на обвинението е преценил, че с поведението си С. е осъществил и двата състава на злоупотребата с доверие е следвало да диференцира, с кой действия е осъществил състава по ал. 1 и с кой по ал. 2 на чл. 217 НК. По отношение на престъплението по чл. 217 ал. 1 НК, в диспозитивната част на акт, липсва посочване на задължителни елементи от престъпния му състав. Не е посочено самото изпълнително деяние и предмета на престъпното посегателство, а именно „ощетяване” на „чуждо имущество”, нито е посочено субективното отношение на дееца - „съзнателно” ощетяване на това имущество. По отношение на продължаваното престъпление, дори и най – общо не е посочено колко на брой деяния са включени в конкретната усложнена престъпна дейност. Отново е налице противоречие относно пострадалото лице, доколкото в началото се сочи, че договорът за посредничество е с ЮЛ, на което П. са управители, а впоследствие изрично е подчертано, че значителните щети са възникнали за възложителите т.е. за С. и Г. П.. По отношение на състава по чл. 217 ал. 2 НК в диспозитива липсва посочване на част от неговите фактически обективни признаци – не е отразено дори и най – общо кое е това поведение на подсъдимия чрез което той е действал против законните интереси на представлявания, колко деяния са включени в състава на продължаваното престъпление и кои са тези законни интереси против които съзнателно е действал подс. С..

Всички коментирани до тук недостатъци, настоящият състав на въззивния съд намира за съществени процесуални нарушения, тъй като осезаемо накърняват правото на защита на обвиняемия, като не му позволяват да се защитава пълноценно в съдебната фаза на наказателния процес. Допуснатите нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство са продължени и от ВТРС. Съдията – докладчик е пропуснал да установи тяхното наличие и да упражни правомощията си по чл. 249 НПК като е допуснал в съдебна фаза на производството да бъде разгледано обвинение, което страда от съществени пороци и по този начин е мултиплицирал недостатъците му във всеки следващ стадий на съдебния процес. Именно, поради част от тези недостатъци районният съд на свой ред е допуснал процесуални нарушения при първоинстанционното гледане на делото. Без да е изяснено кой правен субект е претърпял вреди от престъплението се е достигнало до конституирането на допълнителни страни в процеса, в нарушение на относимите към това процесуални норми.

Въпреки, че постановената присъда е оправдателна, допуснатите в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения правят невъзможни обсъждането, проверката и преценката от страна на въззивния съд на първоинстанционния акт по същество и наведените от страните доводи в тази насока. Тези процесуални нарушения напълно лишават подсъдимия от възможността да организира защитата си. Те също така рефлектират и върху правата на пострадалия, защото конструирайки по този начин обвинението прокурорът е лишил гражданския иск от неговата материална основа /недостатъчно описание на деянието и вредите, както и причинна връзка между тях/. Допуснатите по делото съществени процесуални нарушения са от категорията на отстранимите, но не от втората инстанция, а от прокурора.

В тази връзка въззивният съд прецени, че производството пред него е образувано по протест и жалба на частните обвинители и граждански ищци, последната съдържаща оплаквания за допунасти в производството съществени нарушения на процесуалните правила. С тях се атакува изцяло оправдателната присъда с искане за отмяна, поради което са налице основанията на чл. 335 ал. 4 НПК за това. Значителна част от констатираните съществени процесуални нарушения са допуснати още на досъдебната фаза, ограничават процесуалните права на обвиняемия, с оглед на което делото на основание чл. 334 т. 1 пр. 1 във вр. чл. 335 ал. 1 т. 1 НПК следва да бъде върнато на прокурора за ново разглеждане.

Водим от горното и на основание чл. 335 ал. 1 т. 1 НПК, В. окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА присъда № 177 от 31.10.2012г., постановена по НОХД № 2836/2011г. на В. районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Районна прокуратура – В. Т.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: