№ 317
гр. София, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора Ана Христоскова Малиганова (АП-София)
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600898 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХХIIІ от НПК - чл.424, ал.1, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5
НПК.
Постъпило е искане от Д. А. Д., чрез надлежно упълномощен за това защитник –
адв.Н.И. Н. за възобновяване на производството по НОХД №12153/20год. по описа на
Районен съд – София - 96 състав и ВОХД 1624/2021год. по описа на СГС – 24-ти въззивен
състав. В искането се излагат доводи, че при постановяване на присъдата по НОХД
№12153/20год. по описа на Районен съд – София - 96 състав и решението по ВОХД
1624/2021год. по описа на СГС – 14-ти въззивен състав по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК е
нарушен на закона, допуснати са съществени процесуални нарушения, както и че е налице
несправедливост на наложеното наказание. Във връзка с тези твърдения се иска делото да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС, с указание относно стадия от
който да почне същото.
Развити са доводи за несъставомерност на деянието по чл.343в, ал.2 от НК, като в
тази връзка е налице необоснованост на постановените съдебни актове и неправилно
направени изводи относно квалификацията на деянието. Според защитата на осъденото
лице, налице е управление на МПС в срока, в който Д. е бил лишен от право да управлява
МПС по административен ред. Тези обстоятелства налагат приложението на чл.177, ал.1, т.1
1
от ЗДвП по административен ред, като е недопустимо да му се търси наказателна
отговорност. Твърди се, че въззивният съд не е преценил правилно доказателствата във
връзка с смекчаващите и отегчаващите вината доказателства, което е довело и до налагане
на едно явно несправедливо наказание, с което не могат да се постигнат целите на чл.36 от
НК.
В съдебно заседание защитникът на осъденото лице Д. – адв. Н., поддържа
подадената молба по изложените в същата съображения.
Осъденото лице Д. поддържа искането по съображения изложени в него.
Представителят на Апелативна прокуратура – София изразява становище за
неоснователност на искането за възобновяване и като такова съдът да го остави без
уважение.
Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 3-ти състав, като провери
данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на
правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл. 422, ал.
1, т. 5 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в
него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл.
348, ал.1, т.1-3 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, но разгледано
по същество е неоснователно.
С присъда от 26.01.2021 г. по НОХД № 12153/2020 г. Районен съд – София, НО,
96-ти състав, е признал подсъдимия Д. А. Д., род. на ********год. в гр.Нова
Загора,българин, български гражданин, разведен, осъждан, с висше образование,
ЕГН:********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 14.01.2019 г. около 02.50 часа в гр.София, по
бул.“Христофор Колумб“ с посока на движение от ул.“Искърско шосе“ към ул.“Капитан
Димитър Списаревски“ е управлявал МПС – л.а. „Фолксваген“ модел „Голф“ с рег.№
********, без СУМПС в едногодишния срок от наказването му по административен ред за
управление на МПС без СУМПС, наложено му с НП №18-4332-017021/07.09.2018 на
началник група ОПП-СДВР, влязло в сила на 20.11.2018год. – престъпление по чл.343в, ал.2
от НК и във вр. чл.54, ал.1 от НК е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4
месеца и „Глоба“ в размер на 700лв.
Първоинстанционният съд на осн. чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК определил
едно общо най-тежко наказание между присъдите по посоченото дело и по НОХД
№6525/2019год. по описа на СРС, НО, 114-ти състав, а именно „Лишаване от свобода“ за
срок от една година и 4 месеца, което на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален „Общ“ режим. СРС е присъединил на осн. Чл.25, ал.1, във вр. чл.23, ал.2 от
НК към така определеното му общо най-тежко наказание и наказанието „Лишаване от право
2
управлява МПС“ за срок от 1 година, наложено на Д. по НОХД №6525/2019год. по описа на
СРС, НО, 114-ти състав и е присъединил на осл. Чл.25, ал.1, във вр. чл.23, ал.3 от НК и
наказанието „Глоба“ в размер на 700лв., наложено по посоченото дело.
Съдът е приспаднал на осн. чл.25, ал.3 от НК от така наложеното най-тежко
наказание, наказанието „Пробация“ за срок от една година, наложено на Д. с присъда,
постановена по НОХД №6525/2019год. по описа на СРС, НО, 114-ти състав, изтърпяна
изцяло, и на осн. чл.58 от НК е привел в изпълнение наложеното по НОХД
№17679/2016год. по описа на СРС, НО, 8-ми състав на Д. наказание „Лишаване от свобода“
в размер на 3 месеца, като е определен „Общ“ режим на изтърпяване, като от него е
приспаднал на осн. чл.59, ал.1 от НК времето през което е бил задържан по реда на ЗМВР
за срок от 24 часа.
С Решение №260448 от 13.07.2021 г. на СГС, Наказателно отделение, 14-ти
въззивен състав по ВНОХД № 1624/2021 г. присъдата на първостепенния съд е била
потвърдена.
Изложените в искането за възобновяване съображения се аргументират с
предвидените в разпоредбата чл.422, ал.1, т.5 от НПК основания, с позоваване на
касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК - неправилно приложение на
материалния закон, съществени процесуални нарушения при постановяването на присъдата
на първата инстанция и явна несправедливост на наложеното наказание.
При постановяване на съдебните си актове и двете инстанции са обсъдили всички
доказателства в тяхната съвкупност, изложили са съображения на кои доказателства дават
вяра и защо, след което въз основа на така установената фактическа обстановка са
направили правните си изводи относно авторството на деянието и доказаността на
повдигнатото обвинение по чл.343в, ал.2 от НК, т.с. възприетата от съдилищата фактическа
обстановка не е в противоречие с направените правни изводи. Характерът на настоящото
производство не позволява на настоящата извънредна инстанция да проверява приети по
делото фактически положения. Предмет на извънредната проверка по реда на чл.422 от НПК
е начина, по който е изградено вътрешното убеждение на решаващия съд и преценка дали то
е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички правно релевантни
факти и обстоятелства по делото. Съдебна инстанция по същество е в право си да кредитира
едни доказателствени източници за сметка на други, поставяйки ги в основата на
фактическите си констатации, като съществено нарушение на процесуалните правила ще е
налице в тази връзка само тогава, когато не са изложени съображения, относно оценката на
доказателствените материали, когато са оценени едностранчиво и тенденциозно или са
изведени изводи на базата на негодна или несъществуваща доказателствена основа. Видно
от съдебните актове, предмет на настоящото производство, такива пороци не се констатират.
Доводите, че съдебните актове страдат от процесуален порок – липса на мотиви, изразяващи
се в липсата на анализ на събраните доказателства и правната норма на чл.343в, ал.2 от
3
НК,са неоснователни и не е налице процесуално нарушение в тази връзка /в мотивите на
присъдата на СРС л.4 и л.5 и в решението на СГС л.7/.
По делата е установено, че осъденият Д. е бил правоспособен водач на МПС. С
ПАМ, наложена със Заповед №18-4332-004374/10.07.2018год./връчена на 10.07.2018год./, на
Д. е било временно отнето СУМПС – до решаване на въпроса на отговорността. В този
период /на 20.07.2018год./, когато е било налице временно отнемане на СУМПС, Д. е
управлявал МПС, за което нарушение, на осн. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е било издадено НП
№18-4332-017021/07.09.2018год. и нарушителят е бил санкциониран по административен
ред с „Глоба“ в размер на 300лв. Във връзка деянието от 10.07.2018год. е издаденото НП
№18-4332-013617/18.07.2018год., което му е било връчено и е влязло в законна сила едва на
20.11.2018год., когато е решета и отговорността му във връзка с временното отнемане на
СУМПС. До този момент е действала ПАМ от 10.07.2018год. Следователно, когато на
14.01.2019год. е управлявал МПС и е бил спрян за проверка, Д. не е притежавал СУМПС и е
бил санкциониран за такова нарушение по административен ред с НП №18-4332-
017021/07.09.2018год. /влязло в законна сила на 20.11.2018год./, като деянието му попада в
едногодишния срок от административното му наказване с посочените наказателни
постановления.
Не отговаря на обстоятелствата по делото, че СРП е повдигнала обвинение по
чл.343в, ал.2 във вр. ал.1 от НК, което от своя страна е неправилно и абсурдно.
Повдигнатото обвинение в обвинителния акт, което е разгледано от съдилищата касае
деяние по чл.343в, ал.2 от НК, без препращане към първата алинея на посочения текст, т.с.
управление на МПС без съответното свидетелство, удостоверяващо правоспособност. Както
нееднократно е прието в съдебната практика, с факта на административното отнемане на
СУМПС, се преустановява притежанието му от титуляра. Ето защо разпоредбата на чл.343в,
ал.2 от НК е приложима както по отношение на административно санкционираните водачи
на МПС непритежаващи съответно свидетелство за правоуправление, така и за тези, на
които същото е било отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП и които междувременно са били
санкционирани за такова нарушение по административен ред.
В предвид на това, настоящата съдебна инстанция счита, че материалният закон е бил
приложен правилно от съдилищата съобразно приетите за установени факти.
По отношение на претенцията за възобновяване на наказателното производство и
изменение на въззивното решение, с намаляване размерът на наложеното наказание,
настоящия съдебен състав прие че и то е неоснователно. Съдилищата са отчетели редица
обстоятелства, изрично посочени в мотивите на присъдата и на въззивното решение, сред
които като отегчаващо са посочени: обременното съдебно минало на осъдения, с две
предходни влезли в сила присъди, касаещи деяния по чл.343б, ал.1 от НК и чл.343в, ал.3 във
вр. ал.1 от НК; фактът, че инкриминираното деяние е било извършено само месец и
половина след последното му санкциониране по административен ред с НП №18-4332-
4
017021/07.09.2018год.; многобройните нарушения на правилата за движение, които
правилно и законосъобразно са били възприети от съдилищата като свидетелства за трайно
формирани и устойчиви навици да не се зачита съществуващия правов ред в страната; не на
последно място е и фактът, че на инкриминираната дата осъденият е управлявал лек
автомобил, който е бил спрян от движение, без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, както и отказът му да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества; обстоятелството, че инкриминираното деяние е извършено в изпитателният срок,
за който е отложено изпълнението на наказанието по предходно осъждане. Като смекчаващи
вината обстоятелства , правилно и законосъобразно съдилищата са приели, че такива са
изразеното съжаление за стореното и трудовата му ангажираност. Сочените отегчаващи
отговорността обстоятелства, обуславят извод за неоснователност на твърдението в
искането за възобновяване, че наложеното наказание е несправедливо като несъразмерно
тежко. Не е налице хипотеза на чл.348, ал.5 т.1 вр.ал., т.3 от НПК, тъй като наложеното
наказание при посочените влияещи на отговорността обстоятелство е определено при
значителен превес на отегчаващите вината обстоятелства, а именно "Лишаване от свобода"
една година и четири месеца, при диапазон от една година до три години и „ Глоба“ в
размер на 700/седемстотин/ лв. при диапазон от 500 лв. до 1 200 лв. Предвид това липсва
очевидно несъответствие на определените наказания с обществената опасност на деянието и
с обществената опасност на дееца. В предвид на това и наказанията /лишаване от свобода и
глоба/ следва да се приемат за справедливо определени, с които ще бъдат постигнати целите
на наказанието по чл.36 от НК.
Приложението на чл.25, ал.1, във вр. чл.23, ал.1 от НК по повод на деянието с
деяние по предходно осъждане, както и определянето на първоначалния режим на
изтърпяване на лишаването от свобода е правилно и изцяло съобразено със заповедния
характер на съответните норми по НК и ЗИНЗС. Съдилищата са се съобразили с
разпоредбата на чл.23, ал.2 от НК, като на осн. чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.2 от НК към
определеното общо най-тежко наказание е присъединено и наложеното наказание „Глоба“ в
размер на 700лв. и на осн. чл.25, ал.3 от НК от определеното общо най-тежко наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 4 месеца е приспаднато изтърпяното от
осъдения Д. наказание „Пробация“ за срок от една година, наложено му по НОХД
№6525/2019год. по описа на СРС , НО, 14-тихсъстав, изтърпяно на 31.07.2020год., като два
дни „Пробация“ се зачитат за един ден „Лишаване от свобода“.
Законосъобразно с присъдата на СРС, на осн. чл.68, ал.1 от НК е приведено в
изпълнение и наложеното наказание с определение за одобряване на постигнато
споразумение по НОХД №17679/2016год. по описа на СРС „Лишаване от свобода“ за срок
от 3 месеца, чието изпълнение е било отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК за срок
от три години и в този изпитателен срок осъденият Д. е извършил деянието по чл.343в, ал.2
от НК и от което наказание съдът е приспаднал времето през което осъденият е бил
задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа.
5
Водим от горното, Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 3-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на производството по НОХД
№12153/20год. по описа на Районен съд – София - 96 състав и ВОХД 1624/2021год. по
описа на СГС – 24-ти въззивен състав, направено от осъденото лице Д. А. Д.,
ЕГН:**********, с адрес гр.***, ж.к. „***“, бл.***, ет.**, ап.**.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6